РЕШЕНИЕ

№ 418

гр. Велико Търново, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Гражданско дело № 20214100100804 по описа за 2021 година Главен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване несъществуването на авторско право на ответника Г. Р. Х. върху процесните 13 броя кръстословици, публикувани от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във в-к „София днес“, т.к. не са годен обект на авторско право по чл.3 ЗАПСП и ответникът не е техен автор по смисъла на чл.5 от ЗАПСП, и съединен с главния евентуален /в случай на отхвърляне на главния иск/ отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП за приемане за установено, че ищецът „Резон“ ООД при повторното публикуване на процесните 13 бр. кръстословици от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във в-к „София днес“ не е нарушил разпоредбите на чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП и чл.18 от ЗАПСП.

Ищецът „РЕЗОН“ ООД, с ЕИК 121184622, чрез пълномощник адв.И. Г. – САК, излага твърдения в ИМ, уточняващите я молби, че дружеството – ищец има права на издател на периодично издание - вестник „София днес“. Твърди, че между страните по делото, въз основа на еднократно телефонно обаждане през 2003г. от ответника към управителя на дружеството – ищец - Николай Недялков по служебния телефон, е имало сключен договор в устна форма за възлагане изработване от ответника и периодично изпращане по e –mail на кръстословици, така че да може да се публикува по една кръстословица във вестник „София днес“, който излиза всеки работен ден. Твърди се, че било договорено между страните еднократно заплащане на база изпратена кръстословица, което е било без никакви допълнителни уточнения за оригиналност /авторство/ и/или неповторяемост на изпращаните кръстословици и е касаело еднократно заплащане на договорена цена само за брой изпратена кръстословица и право на издателството – ищец да ги публикува във вестник „София днес“. Твърди се, че е имало отчет за минимум 731 бр. изпращания на кръстословици /за които са били заведени осъдителен и установителен иск пред СГС през 2012г./, като спрямо данните по отделните 7 установителни иска само за по една кръстословица – допълнително заведени от ответника към ищеца пред СГС /от 2012г. до 2021г./, и с данните за още 13 бр. процесни кръстословици по настоящото дело, техният общ брой изпратени за периода на действие на договора /2003г. – 2007г./ се получава минимум 750бр. Твърди се, че от 2003г. до 2007г. ответникът нерегулярно е изпращал по e–mail към издателството – ищец готови за печат файлове с кръстословици, които в първите години са били публикувани изцяло във вида на файла, в който са получени. Сочи се, че всяка изпращана по e–mail кръстословица е била предварително изработена в готов за публикуване графичен файл, че всяко първо нейно поместване при странирането на вестника първоначално е било в непроменен вид – така, както е получен файла от ответника по e–mail, където обичайно използвания знак за авторство © Х. е поставял до своето име. Твърди се, че при по - късните публикации, с оглед развитието на печатните технологии, се е наложило всеки материал за публикация да се обработва изцяло чрез съответната нова текстова и/или графична програма, и така в по - късните години надписът е отпаднал при странирането. Твърди се, че към датата на устната договореност през 2003г. Х. очевидно все още не е разполагал с готовите кръстословици, т.к. не ги е изпратил накуп, а е изпращал първоначално по единични бройки, когато са били готови. Сочи се, че впоследствие изпращането е ставало на повече еднотипни кръстословици наведнъж, а заплащането – на месечна база на брой изпратени. Твърди се, че през 2007г. изпращането на кръстословици е преустановено, респ. – и заплащането на брой изпратена кръстословици е преустановено, а периодичното издание вестник „София днес“ продължава публикуването на кръстословици до датата на последния издаден брой на вестник – бр.186 от 30.09.2010г. Сочи се, че през целия този период писмен договор между страните няма. Твърди се, че до датата на завеждане на първия иск към „Резон“ ООД през 2012г., не са били предоставяни от Г. Х. данни за каквото и да било ограничение на правата на издателството, при условие, че е било изпълнявано условието да се заплаща възнаграждение за всеки брой изпратена кръстословица. Сочи се, че в нито едно от 8-те предходни дела не са били предоставени нито писмени, нито дори и свидетелски показания за това, че издателството – ищец някога е било уведомявано за каквито и да е рестрикции. Твърди се, че повторно публикуваните процесни по настоящото дело кръстословици от брой 174/2527/ от 13.09.2010г. до брой 186/2539/ от 30.09.2010г. във вестник „София днес“, са публикувани за първи път във в-к „София днес“ от брой 122 /1002/ от 14.07.2004г. до брой 174 /1054/ от 28.09.2004г., като първоначалната им публикация е била с посочване на името на ответника Г. Х., придружено от знак © - поставени в електронния файл от самия ответник при изпращането на всяка от кръстословиците към издателството – ищец. В ИМ се съдържа таблица с всички заведени до момента между страните съдебни дела, като само първото производство е по осъдителен иск /касаещо заплащане на обезщетение за нарушени права/, а всяко едно от посочените от №2 до №8 съдебни производства е заведено изцяло по отделен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че съответната само 1 бр. кръстословица е била повторно публикувана в съответния брой на вестника от 2010г. без посочване на името на автора Г. Р. Х., като първоначално същата кръстословица е била публикувана в посочен предходен брой, където е била поместена директно от файл, предоставен в електронен вид от Г. Х., с имплементирано посочване на името му, придружено от знак © и/или година на създаване. Твърди се, че умишлено според ищеца водените между страните от ответника поредица от установителни искове само за по един брой кръстословица са в противоречие с принципа на добросъвестност по чл.3 ГПК и с цел установяване със СПН, че ищецът е действал правомерно при упражняване на своята дейност по публикуване на процесните 13бр. кръстословиц и във вида, в който те са били повторно публикувани, ищецът предявява против ответника настоящите отрицателни установителни искове, предмет на делото.

С последната уточняваща ИМ молба с вх.№4658/15.04.2024г. ищецът твърди, че през 2003г. между управителя на „Резон“ ООД Николай Недялков и лице, представящо се за ответника в процеса Г. Х. е проведен телефонен разговор, при който страните договарят, че за в бъдеще /при неопределена продължителност на договорните взаимоотношения/ Г. Х. ще изработва и предоставя на „Резон“ ООД необходимия брой кръстословици, за да може издателството да ги използва, като публикува по една от изпращаните кръстословици за всеки ден от излизането на ежедневника вестник „София днес“ /в работни дни/, по който начин между страните по делото според ищеца възниква в неформална /устна/ форма договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД, който няма за предмет създаване на произведения – обект на авторското право, като договореното възнаграждение е изплащано на изпълнителя чрез пощенски запис на месечна база от по 40лв., изплащането е било на брой изпратени кръстословици. Твърди, че от страна на издателството – ищец са публикувани предоставените му от ответника за ползване при публикуване в периодичното печатно издание на ищеца - в-к „София днес“ процесните 13 бр. кръстословици от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186/2539/ от 30.09.2010г., които са публикувани за първи път от брой 122 /1002/ от 14.07.2004г. до бр.174 /1054/ от 28.09.2004г. във в-к „София днес“ с надписа © 2004 Г. Х. galin@mail.bianet.net, съобразно таблица за съответствие на процесните кръстословици, инкорпорирана в молба от ищеца с вх.№8236/28.08.2023г. Сочи, че ако се приеме, че е налице авторство на ответника върху процесните 13 бр. кръстословици – сключения между страните по делото договор има характеристиките на договор за поръчка по чл.42 от ЗАПСП, поради което, според твърденията на ищеца, за отношенията между страните по делото не е приложима нормата на чл.36 ал.5 ЗАПСП. Твърди се, че след посочения телефонен разговор от 2003г. между ищеца и ответника не е сключван друг договор във връзка с изработване и публикуване на процесните 13бр. кръстословици; не са променяни и условията по това устно възлагане/приемане, изпълнение и заплащане на изпращаните за публикуване кръстословици; не е имало претенции от страна на изпълнителя за броя и вида на публикуване на изпратените кръстословици с цел промяна във възнаграждението, за авторство върху кръстословиците, нито за изрично посочване на авторство или други условия/ограничения във връзка с използването на кръстословиците – предмет на договора за изработка, като това е така до момента на завеждане на първия осъдителен иск от Г. Р. Х. срещу „Резон“ ООД пред СГС /по осъдителен иск по т.д. №3778/2012г., 2 с-в на СГС за 675 броя кръстословици/. Твърди се, че от страна на издателството също не е отправяно искане за доказване произхода на изпращаните кръстословици, както и за предоставяне на доказателства за оригиналност /авторство/ и уникалност /неповторяемост/ на изпращаните стотици изработени по силата на поръчката кръстословици – заплатени, за да могат да бъдат използвани от издателството без ограничение.

Ищецът, съобразно последната уточняваща ИМ молба с вх.№4658/15.04.2024г., моли съда, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не се явяват годен обект на авторско право процесните 13 броя кръстословици, както следва:

1. Кръстословица, публикувана във вестник „София днес" с първоначална публикация на стр.40 в брой 122 (1002) от 14.07.2004 г. с посочване под всяка кръстословица до знака © 2004 името Г. Х. и е-mail galin@mail.bianet.net, като при повторното публикуване на кръстословиците на стр. 23 в брой 174 (2527) от 13.09.2010 г. е премахнат надписа, обозначаващ авторство;

2. Кръстословица, публикувана във вестник „София днес" с първоначална публикация на стр. 40 в брой 124 (1004) от 16.07.2004 г. с посочване под всяка кръстословица до знака © 2004 името Г. Х. и е-mail galin@mail.bianet.net, като при повторното публикуване на кръстословиците на стр. 23 в брой 175 (2528) от 14.09.2010 г. е премахнат надписа, обозначаващ авторство;

3. Кръстословица, публикувана във вестник „София днес" с първоначална публикация на стр. 40 в брой 125 (1005) от 19.07.2004 г. с посочване под всяка кръстословица до знака © 2004 името Г. Х. и е-mail galin@mail.bianet.net, като при повторното публикуване на кръстословиците на стр. 23 в брой 176 (2529) от 15.09.2010 г. е премахнат надписа, обозначаващ авторство.

4. Кръстословица, публикувана във вестник „София днес" с първоначална публикация на стр. 40 в брой 126 (1006) от 20.07.2004 г. с посочване под всяка кръстословица до знака © 2004 името Г. Х. и е-mail galin@mail.bianet.net, като при повторното публикуване на кръстословиците на стр. 23 в брой 177 (2530) от 16.09.2010 г. е премахнат надписа, обозначаващ авторство.

5. Кръстословица, публикувана във вестник „София днес" с първоначална публикация на стр. 40 в брой 123 (1003) от 15.07.2004 г. с посочване под всяка кръстословица до знака © 2004 името Г. Х. и е-mail galin@mail.bianet.net, като при повторното публикуване на кръстословиците на стр. 23 в брой 178 (2531) от 17.09.2010 г. е премахнат надписа, обозначаващ авторство.

6. Кръстословица, публикувана във вестник „София днес" с първоначална публикация на стр. 40 в брой 127 (1007) от 21.07.2004 г. с посочване под всяка кръстословица до знака © 2004 името Г. Х. и е-mail galin@mail.bianet.net, като при повторното публикуване на кръстословиците на стр. 23 в брой 179 (2532) от 20.09.2010 г. е премахнат надписа, обозначаващ авторство.

7. Кръстословица, публикувана във вестник „София днес" с първоначална публикация на стр. 40 в брой 128 (1008) от 22.07.2004 г. с посочване под всяка кръстословица до знака © 2004 името Г. Х. и е-mail galin@mail.bianet.net, като при повторното публикуване на кръстословиците на стр. 23 в брой 180 (2533) от 21.09.2010 г. е премахнат надписа, обозначаващ авторство.

8. Кръстословица, публикувана във вестник „София днес" с първоначална публикация на стр. 40 в брой 129 (1009) от 23.07.2004 г. с посочване под всяка кръстословица до знака © 2004 името Г. Х. и е-mail galin@mail.bianet.net, като при повторното публикуване на кръстословиците на стр. 23 в брой 181 (2534) от 23.09.2010 г. е премахнат надписа, обозначаващ авторство.

9. Кръстословица, публикувана във вестник „София днес" с първоначална публикация на стр. 40 в брой 130 (1010) от 26.07.2004 г. с посочване под всяка кръстословица до знака ©2004 името Г. Х. и е-mail galin@mail.bianet.net, като при повторното публикуване на кръстословиците на стр. 23 в брой 182 (2535) от 24.09.2010 г. е премахнат надписа, обозначаващ авторство.

10. Кръстословица, публикувана във вестник „София днес" с първоначална публикация на стр. 40 в брой 172 (1052) от 24.09.2004 г. с посочване под всяка кръстословица до знака © 2004 името Г. Х. и е-mail galin@mail.bianet.net, като при повторното публикуване на кръстословиците на стр. 23 в брой 183 (2536) от 27.09.2010 г. е премахнат надписа, обозначаващ авторство.

11. Кръстословица, публикувана във вестник „София днес" с първоначална публикация на стр. 40 в брой 173 (1053) от 27.09.2004 г. с посочване под всяка кръстословица до знака © 2004 името Г. Х. и е-mail galin@mail.bianet.net, като при повторното публикуване на кръстословиците на стр. 23 в брой 184 (2537) от 28.09.2010 г. е премахнат надписа, обозначаващ авторство.

12. Кръстословица, публикувана във вестник „София днес" с първоначална публикация на стр. 40 в брой 173 (1053) от 27.09.2004 г. с посочване под всяка кръстословица до знака © 2004 името Г. Х. и е-mail galin@mail.bianet.net, като при повторното публикуване на кръстословиците на стр. 23 в брой 185 (2538) от 29.09.2010 г. е премахнат надписа, обозначаващ авторство.

13. Кръстословица, публикувана във вестник „София днес" с първоначална публикация на стр. 40 в брой 174 (1054) от 28.09.2004 г. с посочване под всяка кръстословица до знака © 2004 името Г. Х. и е-mail galin@mail.bianet.net, като при повторното публикуване на кръстословиците на стр. 23 в брой 186 (25397) от 30.09.2010 г. е премахнат надписа, обозначаващ авторство, както и да установи, че ответникът Г. Р. Х. не е автор по смисъла на чл. 5 от ЗАПСП на процесните 13 кръстословици, публикувани от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във в-к „София днес“.

Моли съда, при условията на евентуалност - в случай на отхвърляне на главният иск, да бъде прието за установено: 1/ че ищецът не е нарушил неимуществено право на ответника (ако е автор), изразяващо се в непосочване на името му като автор на процесните 13 бр. кръстословици, съгласно чл.15, ал. 1, т.4 от ЗАПСП, поради неупражнено право на автора да изиска такова изрично посочване и 2/ че не е налице нарушение от страна на ищеца на чл.18 от ЗАПСП, като ищецът не е нарушил правото на автора с публикуването на кръстословиците повторно след изтичане на 3 г. след датата на първоначалното им публикуване, на основание характера на взаимоотношенията договора за изработка по чл. 258 ЗЗД (а, ако се приеме, че е налице авторство - сходния на него договор за поръчка по чл.42 ЗАПСП). С ИМ ищецът претендира направените по делото съдебни разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът Г. Р. Х., чрез пълномощник адв.Н. Н. – ВТАК, заема становище за процесуална недопустимост на предявените искове, които моли да бъдат оставени без разглеждане и производството по делото прекратено. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В СЗ ищецът, чрез пълномощник адв-. И. Г. – САК, поддържа предявените искове, съобразно уточняваща ИМ молба от ищеца с вх.№4658/15.04.2024г., и моли да бъдат уважени по съображения, изложени в представена писмена защита. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В СЗ ответникът лично и чрез пълномощник адв.Н. Н. – ВТАК моли, предявените искове, предмет на делото, очертани с уточняваща ИМ молба от ищеца с вх. №4658/15.04.2024г., да бъдат оставени без разглеждане като процесуално недопустими, поради липса на правен интерес у ищеца и производството по делото прекратено. Развива доводи, че отрицателен установителен иск по чл.95б ал.1 т.1 от ЗАПСП е по принцип недопустим, както и че законът в чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП предвижда предявяване на този иск само като положителен и активната процесуална легитимация да го предяви притежават само носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Счита, че предявените от ищеца отрицателни установителни искове, предмет на делото, са процесуално недопустими, поради липса на правен интерес, предвид липсата в случая до предявяването им на извънсъдебни претенции и/или спор по отношение на правото, което се защитава. В условията на евентуалност, моли главният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а евентуалният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП да бъде оставен без разглеждане като процесуално недопустим и производството, досежно същия, частично прекратено. В условията на евентуалност, моли главният и евентуалният иск да бъдат отхвърлени като неоснователни инедоказани. Претендира в пълен размер направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че дружеството – ищец „РЕЗОН“ ООД, е издател, който, видно и от свид. показания на Камен Алексиев - административен директор и съдружник в ищцовото дружество, в периода от 2000г. до 2010г. е било издател на вестник „ София днес“ - ежедневник, в който обикновено се помествали кръстословици на последна страница и почти във всеки брой на вестника имало кръстословица.Не е спорно, че въз основа на постигнато устно съглашение между страните по делото през 2003г., за които договорни отношения помежду им св.Ангелиева е запозната от 2004г., ответникът е предоставял на издателството – ищец кръстословици за използване чрез публикацията им във вестник „София днес“, срещу заплащане на възнаграждение, което, според твърденията на ответника е било договорено на брой публикувани кръстословици, а според твърденията на ищеца - на брой изпратени кръстословици. Според св. показания на Камен Алексиев, преценени от съда по реда на чл.172 ГПК, съдружникът му и управител на „Резон“ ООД – Николай Недялков не по-късно от 2004г. го уведомил, че ответникът Г. Х. го е издирил, установил връзка с него по телефона и му предложил да изготвя кръстословици за дружеството и те да бъдат публикувани във вестника, които кръстословици Х. изпращал „на порции по шестдесет“ по имейл към служителите, които странирали вестника, и които се публикували на страниците на в-к „София днес“. Според свид. показания на Алексиев, не му е известно Г. Х. да е поставял каквито и да било условия по отношение на това колко пъти трябва да бъде публикувана една кръстословица, как точно да бъде публикувана, на определена дата или дали да бъде въобще публикувана. Св. Алексиев сочи, че единственото, което знае, е, че ответникът комуникирал в заплащането на кръстословиците с Вергиния Ангелиева, като заплащането било на изпратена кръстословица – при изпратени 60 кръстословици на ответника се плащали по 120 лв. с пощенски запис, т.е. по 2лв. на кръстословица. Св. Алексиев посочва, че отчет за публикациите не е бил искан, знаел, че плащали на тримесечие, че през 2007г. цялата печатна технология била променена, както и че самото страниране няма как автоматично да изреже инициала за авторство. Св. Алексиев посочва, че предполага, че в момента, в който издателството – ищец е преминало към някои от по - новите версии, страньорите, които странират изданието, са уеднаквили формата на кръстословиците, т.е. на по-старите, които са без поле за автор, и тези, които са изработени и изпратени от Г. Х., пак без поле за автора, единствено има поле за речника, който е отдолу, че през 2007г. печатали на съвсем нова машина.

Установява се, че договорните отношения между страните продължили до края на 2005г. – 2006г., като на 02.06.2006г. е изпратен имейл от служебната поща на св.Ангелиева до ответника, с който го уведомява, че на 01.06.2006г. му е изпратила пощенски запис за 120лв.

Разпитана в качеството на свидетел Вергиния Ангелиева, на длъжност административен специалист „Контролни функции“ в „Резон“ ООД, установява, че за взаимоотношенията между страните по делото е запозната от 2004г., които се изразявали в това, че Г. Х. изпращал кръстословици на издателството – ищец, за което получавал заплащане чрез пощенски запис – сумата от 120лв. на тримесечие, нямало някаква отчетност.

По делото се установява и не е спорно между страните, че издателят – ищец е осъществил публикация на 13 бр. процесни кръстословици, изпратени му от ответника Г. Х. - от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във вестник „София днес“, които първоначално са били публикувани в същия вестник от бр.122 /1002/ ог 14.07.2004г. до бр.174 /1054/ от 28.09.2004г. и при тази им първоначална публикация всяка една от 13бр. процесни кръстословици е била надлежно обозначена с надписа „© 2004 Г. Х. galin@mail.bianet.net“, поставен в електронния файл от самия ответник при изпращането им към издателството – ищец, който идентификационен знак не е спорно и се установява от приетите по делото съответни броеве от в-к „София днес“, че е премахнат при повторната им публикация от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г.

Св. Алексиев установява, че преди настоящата ИМ не му е известно между страните по делото да е имало някаква комуникация във връзка с процесните горепосочени 13 бр. кръстословици. Не му е известно за правен спор за тях. Св.Алексиев посочва, че правният спор между страните започнал със завеждането на първия иск от страна на Г. Х. срещу издателството – ищец от 2012г.

По делото са приобщени като писмени доказателства съответните процесни броеве от в-к „София днес“, в които процесните 13бр. кръстословици са първоначално и последващо публикувани.

Не е спорно по делото, че за периода от 11 години след прекратяване издаването от ищеца на в-к „София днес“ след 30.09.2010г. до предявяване на настоящата ИМ в съда между страните по делото има вече девет активни от десетте последователно заведени от алин Х. срещу „Резон“ ООД установителни иска само за по една кръстословица.

Установява се, че след влизане в законна сила на определение №613/07.07.2022г. по чл.211 ал.2 изр.1 вр. чл.130 ГПК по настоящото дело, с което е върната насрещната ИМ на ответника против ищеца, по предявен от Г. Х. против „Резон“ ООД положителен установителен иск с правно основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП за приемане за установено, че авторското право на Г. Х. е нарушено при публикацията на кръстословицата в бр.174/2527/ от 13.09.2010г. във вестник „София днес“ от страна на „Резон“ ООД, е образувано т.д. №1215/2022г. по описа сна СГС, ТО VI-11 състав.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По главния отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване несъществуването на авторско право на ответника върху процесните 13 бр. кръстословици, повторно публикувани от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във в-к „София днес“:

Съдът счита, че предявеният от ищеца главен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установявяване несъществуването на авторско право на ответника върху 13бр. процесни кръстословици е процесуално допустим, доколкото е налице и е обоснован правен интерес у ищеца от предявяването му, поради което подлежи на разглеждане. Съгласно константната практика на ВКС, иск за установяване съществуването или несъществуването на авторско право по чл.124 ал.1 ГПК е допустим винаги при правен интерес от такъв иск. /Така, и Определение №832/20.10.2023г. по т.д.№1299/2023г. на ВКС, ТК, I отд., 5 състав/.

Съгласно ТР № 8 от 27 ноември 2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, като в производството ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. В мотивната част на решението е посочено, че правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор. От това логично следва, че всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Посочено е, че при установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор, като първото има качеството „предмет на иска”, защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Прието е, че когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. Посочено е още, че равенството на страните в съдебния процес, съгласно чл.121, ал.1 от Конституцията на Република България, равната възможност, която съдът осигурява на страните да упражняват предоставените им права /чл.9 ГПК/ и правният интерес, като единствено условие съгласно чл.124, ал.1 ГПК за предявяване на иск за установяване несъществуването на едно право, означават, че съдът не може да лиши единия от участниците в правния спор от правото му да инициира исков процес за установяване несъществуването на спорното право, като този, който го отрича, е равнопоставен участник в правния спор и първи може да предяви този иск, който в най-пълна степен е в състояние да защити правната му сфера.

С оглед изложеното, съдът приема, че в процесният случай е налице и е обоснован по делото правен интерес у ищеца от предявяване на главния отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за установяване несъществуването на авторско право на ответника върху процесните 13бр. кръстословици, доколкото ищецът, предвид множеството висящи, заведени от Г. Х. срещу издателството – ищец положителни установителни искове по чл.95б ал.1 т.1 от ЗАПСП за установяване факта на нарушение на авторските му права само за по една кръстословица, което поведение на Г. Х., макар и ищецът сам да е господар на процеса и сам да определя броя на предявените искове, вида на съединяването им, както и вида на търсената с иска защита, рефлектира негативно в имуществената правна сфера на ищеца, като го натоварва с голям брой съдебни разноски по делата, поради което следва да се приеме, че ищецът има правен интерес да установи в рамките само на едно исково производство несъществуването на отричаното от ищеца авторско право на ответника и върху оставащите 13 бр. процесни кръстословици, които към ИМ все още не са обект на заведен от ищеца срещу ответника съдебен спор. Изводът на съда за безспорно наличие на правен интерес у ищеца от предявяване на настоящият главен отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за установяване несъществуване на авторско право на ответника върху процесните 13бр. кръстословици не се разколебава от установеното чрез свидетелските показания на Алексиев, че преди предявяване на настоящата ИМ в съда не му е известно за правен спор между страните във връзка с процесните 13бр. кръстословици. Това е така, доколкото отричаното от издателството – ищец авторско право е извънсъдебно претендирано от Г. Х. още с поставяне върху оригинала на процесните произведения по обичайния за това начин идентификационния знак за авторство, съобразно чл.6 ал.1 ЗАПСП, както и доколкото естеството на отричаното от ищеца авторско право не предполага някаква изявна форма на извънсъдебното му претендиране от автора пред издателя, а и самото установено процесуално поведение на Г. Х. се свежда, без някаква изявна спрямо „Резон“ ООД извънсъдебно форма, директно чрез завеждане против издателството – настоящ ищец на отделни, самостоятелни УИ само за по една кръстословица, което безспорно засяга имуществената правна сфера на ищеца, т.к. го натоварва с разноски по голям брой заведени дела, което поражда правният интерес на ищеца да отрича претендираното право, защото то засяга определени негови права. Доказателство, че отричаното от ищеца авторско право на ответника върху кръстословицата, последващо публикувана в бр.174 /2527/ от 13.09.2010г. на вестник „София днес“, е предмет на правен спор между страните, е и последващо заведения след настоящия от Г. Х. против „Резон“ ООД положителен установителен иск с правно основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП за приемане за установено, че авторското право на Г. Х. е нарушено от „Резон“ ООД при публикацията на кръстословицата в бр.174/2527/ от 13.09.2010г. във вестник „София днес“, по който е образувано т.д.№1215/2022г. по описа на СГС, ТО VI-11 състав, което процесуално поведение на Г. Х. обуславя правния интерес у ищеца „Резон“ ООД от предявяване и поддържане на настоящия главен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване несъществуването на авторско право на ответника върху процесните 13 бр. кръстословици, обуславящ процесуалната му допустимост.

Разгледан по същество главният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване несъществуването на авторско право на ответника върху процесните 13 бр. кръстословици се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Издателството – ищец отрича съществуването на авторското право на ответника върху процесните 13бр. кръстословици, с доводи, че същите не са годен обект на авторско право по чл.3 ЗАПСП и ответникът Г. Х. не е техен автор по смисъла на чл.5 от ЗАПСП, които не могат да бъдат споделени и са неоснователни, което обуславя отхвърляне изцяло на главният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване несъществуването на авторско право на ответника върху процесните 13 бр. кръстословици, като неоснователен и недоказан.

Процесните 13 бр. кръстословици като производения, противно на твърденията на ищеца, беспорно са годен обект на авторско право по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗАПСП. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗАПСП, обект на авторсктото право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма сред визираните в чл.3 ал.1 т.1 до т.10 и ал.2 ЗАПСП, като изброяването в закона не е изчерпателно. Определението за обект на авторското право, съобразно чл.2 от Конвенцията за закрила на художествените произведения, ратифицирана от България, в която е дадено легално определение на понятието „литературни и художествени произведения“ – всеки продукт от научната и художествена област, независимо от начина на изразяването му, налага да се приеме, че кръстословиците представляват именно произведение на литературата и науката, които са създадени в резултат на положен творчески труд по събирането, подбора и подреждането по определен начин на понятия от различни области – на географията, историята, биологията или други области на науката. В този смисъл, противно на твърденията на ищеца, всяка една кръстословица, вкл. процесните 13бр. кръстословици, е резултат на творческа дейност и се обективира със своя текстово – графичен вид. Разпоредбата на чл.3 ал.1 т.9 от ЗАПСП изрично посочва графичното оформление на печатно издание като обект на авторското право. Графичното оформление на една кръстословица, дори и да се създава чрез използване на компютърна програма, като част от периодично издание, също се явява обект на авторско право. Кръстословицата не е посочена в изключенията по чл.4 ЗАПСП, които не са обект на авторското право. Дори и при създаването на процесните 13 бр. кръстословици да е използван от ответника специализиран софтуер за графичното им оформление, това, по аргумент от чл.3 ал.1 т.9 ЗАПСП, не изключва кръстословиците от обектите на авторското право по чл.3 ал.1 ЗАПСП. Доказателства за ищцовите твърдения, че процесните 13 бр. кръстословици са създадени от ответника при използване на специализиран софтуер за автоматично генериране на кръстословици и конкретно какъв е той, по делото не са ангажирани. Безспорно създаването на кръстословица е резултат на творческа дейност на автора, изразена в оригиналността при особения подбор и подреждане на различни думи, буквите на които да се засекат по хоризонтал и вертикал.

По изложените съображения, неоснователно е ищцовото твърдение, че ответникът Г. Х. не е автор на процесните 13 бр. кръстословици по смисъла на чл.5 ЗАПСП, според която разпоредба автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. По силата на чл.2 ЗАПСП, авторското право върху процесните 13 бр. кръстословици като произведения на литературата и науката е възникнало за ответника като автор със създаването на кръстословиците.

Ответникът Г. Х. е автор на процесните 13 бр. кръстословици, повторно публикувани от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във в-к „София днес“, доколкото в процеса от страна на ищеца, в чиято тежест е, не е оборена презумпцията по чл.6 ал.1 от ЗАПСП, съгласно който до доказване на противното, за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. Съгласно константната практика на ВКС, изписването на името на автора върху оригинала, копие или опаковката на произведението, представлява изрично посочен от закона идентифициращ знак, с наличието на който се свързва предположението за авторство по чл.6 ал.1 ЗАПСП. Оборването на презумпцията по чл.6 ал.1 ЗАПСП е в тежест на страната, оспорваща авторството – в случая ищеца по делото, която не е оборена. Отделен като безспорен между страните по делото с изготвения доклад по чл.146 ал.1 ГПК е факта, че процесните 13 кръстословици са публикувани първоначално през 2004г. във в-к „София днес“, като всяка от тях е била надлежно обозначена с надписа © 2004 Г. Х. galin@mail.bianet.net. Следователно, след като безспорно по делото се установява, че при първоначалната публикация на процесните 13 бр. кръстословици в броеве от 122 /1002/ от 14.07.2004г. до бр.174 /1054/28.09.2004г. на в-к „София днес“ името и идентифициращия знак на ответника /© 2004 Г. Х. galin@mail.bianet.net/ са посочени по обичайния за това начин под всяка от кръстословиците, то, по силата на чл.6 ал.1 ЗАПСП и доколкото презумпцията по чл.6 ал.1 ЗАПСП не е оборена от ищеца, ответникът Г. Х. се смята за техен автор.

С оглед изложеното, предявеният от ищеца главен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за несъществуване авторско право на ответника върху процесните 13 бр. кръстословици, повторно публикувани от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във в-к „София днес“, а първоначално от бр.122 /1002/ от 14.07.2004г. до бр.174 /1054/ 28.09.2004г. на в-к „София днес“, т.к. не са годен обект на авторско право по чл.3 ЗАПСП и ответникът не е техен автор по смисъла на чл.5 от ЗАПСП, е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С отхвърляне на главния отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за несъществуване авторско право на ответника върху процесните 13 бр. кръстословици се сбъдва вътрешно – процесуалното условие за произнасяне от съда по предявения евентуален отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП за приемане за установено, че ищецът „Резон“ ООД при повторното публикуване на процесните 13 бр. кръстословици от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във в-к „София днес“ не е нарушил разпоредбите на чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП и чл.18 от ЗАПСП, който евентуален иск, противно на възраженията на ответника, е процесуално допустим, поради което подлежи на разглеждане. На основание чл.124 ал.4 изр.2 ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. Действително, в чл.95б ал.1 т.1 от ЗАПСП изрично е предвидена възможността за предявяване пред съд от носителя на авторско право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, на положителен установителен иск за установяване факта на нарушението, когато произведение, обекти по чл.72 или бази данни по глава единадесета „а“ се използват в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП. От обстоятелството, че законът в чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП е регламентирал само правната възможност за предявяване на иска по чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП само като положителен установителен от овластените за това лица - носителя на авторско право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, противно на ответните твърдения, не следва извода, че е недопустимо предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП от твърдяния нарушител, какъвто е настоящият евентуален иск.

От формулировката на разпоредбата на чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП не може да се направи извод, че същата изключва възможността за предявяване на отрицателен установителен иск с предмет да се установи, че липсва факт на нарушението по ЗАПСП, когато страни по такъв иск са страните по правоотношението /твърдян нарушител и твърдян притежател на авторско или сродно право/ и предмет на иска е отричане съществуването на такова право. С оглед изложените в мотивите на ТР № 8 от 27 ноември 2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК задължителни разяснения, не може да бъде отречена възможността на лицето /твърдян нарушител/, засегнато от правния спор относно съществуването на предвидено в ЗАПСП право, да се защити чрез предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като при възникнал правен спор всяка от страните по правоотношението разполага с право на иск за защита на правото си, засегнато от правния спор. И при предявен отрицателен установителен иск, и при предявен положителен установителен или осъдителен иск с предмет – предвидените в чл.95 и чл.95б, ал.1 ЗАПСП права на носителя на авторско право, сродно право или друго право по този закон, предмет на делото е спорното право или притезание, като единствената разлика е, че при предявен осъдителен иск решението се ползва с изпълнителна сила, с оглед вида на търсената с него защита, обусловен от формата на правонарушението. С оглед на това, обстоятелството, че някое от предвидените в чл.95 и чл.95б, ал.1 ЗАПСП права, по отношение съществуването на които е налице спор, е предмет не на положителен установителен или осъдителен иск, предявен от носителя на авторско право, сродно право или друго право по този закон против твърдяния нарушител на правото, а на отрицателен установителен иск, предявен от последния против носителя на правото, не може да обуслови извод, че така предявеният иск не е от категорията на изчерпателно предвидените в Глава дванадесета на ЗАПСП специални искове и поради това е недопустим, което обуславя извод за процесуална допустимост на предявеният от издателството – ищец евентуален отрицателен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП, поради което същият подлежи на разглеждане. /Така, Определение №50485/30.11.2022г. по ч.т.д.№1855/2022г., Т.К., II т.о. на ВКС/.

Разгледан по същество отрицателният установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП за приемане за установено, че ищецът „Резон“ ООД при повторното публикуване на процесните 13 бр. кръстословици от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във в-к „София днес“ не е нарушил разпоредбите на чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП и чл.18 от ЗАПСП, е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

ЗАПСП разграничава съдържанието на авторското право на отделни компоненти – неимуществени и имуществени права. Съгласно чл.15 ал.1 т.4 от ЗАПСП, авторът има неимуществено право да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението. Според чл.18 ал.1 ЗАПСП, уреждащ видовете имуществени авторски права, авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Съгласно чл.18 ал.2 т.1 и т.2 ЗАПСП, за използване по смисъла на чл.18 ал.1 ЗАПСП се смятат действия като: 1/възпроизвеждането на произведението /чл.18 ал.2 т.1 ЗАПСП/ и 2/ разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението.

От приетите по делото от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във в-к „София днес“ безспорно се установява, че при повторната публикация в същите на процесните 13 бр. кръстословици е премахнат от издателя – ищец идентифициращия знак за авторство в полето под съответната кръстословица -© 2004 Г. Х. galin@mail.bianet.net, съдържащ се при първоначалната им публикация от бр.122 /1002/ от 14.07.2004г. до бр.174 /1054/ от 28.09.2004г. на в-к „София днес“, поради което процесните 13бр. кръстословици са използвани от издателя – ищец при повторната им публикация от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във в-к „София днес“ в нарушение на чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП.

Неоснователно е твърдението на издателството - ищец, че при повторната публикация на процесните 13 бр. кръстословици във в-к „София днес“ не е допуснато нарушение на неимущественото авторско право на ответника по чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП, т.к. липсвала изявена воля от страна на автора да осъществи правото си по чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП. Противно на ищцовите твърдения, по силата на закона ползващия произведението, обект на авторското право – в случая процесните 13бр. кръстословици, при всяко негово използване е длъжен да обозначи по съответния начин името на автора, псевдонима или друг идентифициращ го авторски знак – аргумент от чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП, както и от самата разпоредба на чл.6 ал.1 ЗАПСП, според която знакът за авторство сочи титуляра на авторското право. Макар да не е част от произведението авторския знак е част от самото авторско право по изричното разпореждане на чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП и в случаите като настоящия, когато авторът е предоставил произведенията /процесните 13 бр. кръстословици/ с обозначителен знак за авторство, издателят е длъжен да публикува произведенията във вида, в който са предоставени – с идентифициращия ги авторски знак. При липса в случая на дадено съгласие от автора –ответник да се публикуват процесните 13бр. кръстословици след срока по чл.36 ал.5 ЗАПСП, няма как последният да изрази желание /искане/ до издателя – ищец да се обозначи името му като автор на същите или друг идентифициращ го авторски знак по съответния начин при използване на произведенията.

Неоснователно е и твърдението на ищеца, че не е допуснато от издателя - ищец нарушение на чл.18 от ЗАПСП при повторната публикация на процесните 13бр. кръстословици във в-к „София днес“. Отговора на този въпрос предполага произнасяне от съда относно характера на възникналото облигационно правоотношение между страните по делото. Доколкото, както вече съдът посочи, процесните 13бр. кръстословици са обект на авторско право по смисъла на чл.3 ал.1 ЗАПСП, то не може да бъде споделено твърдението на ищеца, че възникналото между страните в устна, неформална форма, облигационно правоотношение е от сключен между тях договор за изработка по чл.258 от ЗЗД, т.к. приложими за възникналото между страните правоотношение са разпоредбите на специалния ЗАПСП.

Неоснователно е и ищцовото твърдение, че сключеният между страните по делото през 2003г. устен договор разкрива белезите на договор за възлагане на произведение по чл.42 ЗАПСП. В процесният случай, ищецът, в чиято тежест е, не доказва пълно и главно, както и не ангажира каквито и да било доказателства, че е възложил на ответника създаване на процесните 13бр. кръстословици по поръчка, поради което възникналото между страните правоотношение няма белезите на договор за възлагане на произведение по чл.42 ал.1 ЗАПСП, предвид което и в случая не намира приложение презумпцията по чл.42 ал.2 ЗАПСП /оборима/, съгласно която, ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано. Подобен извод, за сключен между страните по делото договор за възлагане на поризведение по чл.42 ал.1 ЗАПСП не може да се изведе и от показанията на свидетеля Алексиев, според които, не ищецът е възложил поръчка за създаване на произведения /кръстословици/ на ответника, а ответникът се е свързал с издателството – ищец, при съобразяване и че св.Алексиев няма преки възприятия за постигнатите договорености между страните, а възпроизвежда казано му от управителя на издателството – ищец и негов съдружник Н. Недялков, и като се има предвид възможната заинтересованост на св.Алексиев от изхода на делото, предвид качеството му на Адм. директор и съдружник в ищцовото дружество.

С оглед изложеното, съдът приема, че процесните 13бр. кръстословици, противно на ищцовите твърдения, не са предмет на сключен между страните договор за възлагане на произведение по смисъла на чл.42 ал.1 ЗАПСП, поради което и издателството –ищец не доказва да има право по чл.42 ал.2 ЗАПСП на изключително ползване на процесните произведения без разрешение на автора – ответник, като съдът приема, че процесните 13 бр. кръстословици са създадени по идея на автора – ответник в процеса, а не са създадени по поръчка на ищеца.

С оглед горното, сключеният между страните през 2003г. неформален, устен договор е за използване на произведения по смисъла на чл.36 ал.1 ЗАПСП, като, доколкото в случая липсва изрична, писмена уговорка мжду страните за отстъпване от автора – ответник на ищеца на изключително право на използване на процесните 13 бр. кръстословици и на основание чл.36 ал.4 изр.2 ЗАПСП, се смята, че на ищеца е отстъпено от автора – ответник неизключително право за използване на процесните произведения. На основание чл.36 ал.5 ЗАПСП, ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години, а за произведения на архитектурата – за пет години. Доколкото в случая не се доказва, вкл. и от свид. показания на Алексиев, в сключения между страните договор по чл.36 ал.1 ЗАПСП да е бил уговорен срок, на основание чл.36 ал.5 ЗАПСП се смята и съдът приема, че неизключителното право на ищеца да използва процесните 13 бр. кръстословици е било отстъпено от автора – ответник за срок от три години, който е започнал да тече от датата на съответната първоначална публикация за всяка една от процесните 13бр. кръстословици, първоначално публикувани в периода 14.07.2004г. – 28.09.2004г. и е изтекъл съответно след три години на съответната дата за всяка една от тях в периода 14.07.2007г. – 28.09.2007г.

Следователно, доколкото повторната публикация от издателството – ищец на процесните 13бр. кръстословици е извършено след изтичане на тригодишният срок по чл.36 ал.5 ЗАПСП и не се доказва това да е станало с разрешение на автора – ответник, то следва, че ищецът при повторната публикация на процесните 13бр. кръстословици от брой 174 /2527/ от 13.09.2010г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010г. във в-к „София днес“ е допуснал нарушение на имущественото авторско право на ответника по чл.18 ал.1 ЗАПСП да разрешава използването на произведенията от ищеца при възпроизвеждането и повторната им публикация в издавания тогава от ищеца в-к „София днес“.

С оглед изложеното, по делото е безспорно установено, че издателството – ищец е нарушило неимущественото право на автора – ответник по чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП, доколкото при повторната публикация на процесните 13бр. кръстословици е премахнало идентифициращия знак за авторство, както и при повторната публикация на процесните 13бр. кръстословици е нарушило и имущественото право на автора по чл.18 ал.1 ЗАПСП, доколкото в сключения между страните договор не е уговорено друго и повторната публикация е извършена след изтичане на 3г. след датата на първоначалното им публикуване, предвид което предявеният евентуален отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП за установяване, че не е налице факта на нарушението по чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП и чл.18 ЗАПСП, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските:

Изходът по делото обуславя неоснователност на претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, само на това достатъчно основание и същата следва да бъде отхвърлена. На самостоятелно основание е неоснователна и следва да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за направени разноски за внесена ДТ от общо 80лв. /30лв. за иска по т.2 от първоначалната ИМ и 50лв. за иска по т.6 от първоначалната ИМ/, спрямо които производството е прекратено по реда на чл.130 ГПК с влязло в законна сила Определение №55/17.01.2022г., и за общо 600лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение за защита по тях, изчислено като 1/6 /по равно за шест иска/ от договореното в размер на 1800лв. по фактура №813/21.10.2021г., доколкото в същата не е уговорено друго/.

Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 ГПК обуславят доказаност по основание на претенцията на ответника за присъждане на направените по делото съдебни разноски по повод отхвърлените главен и евентуален отрицателни установителни искове, предмет на делото. Доколкото с влязло в законна сила Определение №613/07.07.2022г. е върната насрещната ИМ на ответника против ищеца, на ищеца по върнатия по реда на чл.130 ГПК насрещен иск не се следват направените съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК, досежно недопустимия насрещен иск от по два пъти по 30лв. вн.ДТ, 1000лв. платено адвокатско възнаграждение по НИ, 500лв. платено адвокатско възнаграждение за ЧЖ срещу Определение №613/07.07.2022г., и претенцията на ответника за разноски в тази й част следва да бъде отхвърлена.

Ответникът за защита срещу разгледаните и отхвърлени главен и евентуален отрицателни установителни искове е направил /заплатил/ разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 5500лв. /1000лв. +900лв.+3600лв.= 5500лв./, които следва да му бъдат присъдени. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, както и при съобразяване положените усилия от защитата на ответника, заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за защита срещу предявените искове в общ доказан размер от 5500лв., доколкото и, с оглед Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22, размерите в „Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа“ не обвързват съда и служат само като ориентир, не е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, още повече, че е в размер, по – нисък от заплатения от самия ищец от 6500лв. без ДДС /7520лв. с вкл.ДДС/ на процесуалния му представител, поради което ищцовото възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в общ размер от 5500лв. за защита срещу предявените искове, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното, съдът