Решение № 1662 от 20.5.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 144/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на ЕТ „Б. М.“, ЕИК 040017477, със седалище и адрес на управление с. Манолово, община Павел Баня, област Стара Загора, уточнена в с.з по адм. дело № 252/ 2023г. по описа на АС – Стара Загора, против мълчалив отказ на Главния архитект на Община Павел Баня за издаване на виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ по подадено от ЕТ „Б. М.“ заявление с вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ на Главния архитект на Община Павел баня да издаде виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ, по съображения за противоречието му с материалноправните разпоредби на ЗУТ. Жалбоподателят поддържа, че доколкото сезиращото компетентния орган заявление и приложените към заявлението документи, изпълняват законово регламентираните изисквания, като заявеното искане не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 140, ал.6 от ЗУТ, формираният мълчалив отказ за издаване на виза за проектиране, се явява неправилен и незаконосъобразен. По съображения, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на исканата виза за проектиране, съотв. че липсват материалноправни и/или процесуалноправни пречки за извършване на заявената административна услуга, е направено искане за отмяна на оспорения мълчалив отказ на Главния архитект на Община Павел баня и връщане на преписката на компетентния орган за произнасяне по подаденото от ЕТ „Б. М.“ заявление с вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023г. при определяне на срок, в който да бъде издадена визата за проектиране. Ответникът по жалбата - Главен архитект на Община Павел баня, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при условията на пълно и главно доказване ЕТ „Б. М.“ не е доказал че е единствен собственик на имота, за който се иска издаване на скица с виза за проектиране, съответно че има качество на възложител по см. на чл.161, ал.1 от ЗУТ, легитимиран съгласно чл.140, ал.1 от ЗУТ да подаде заявление до главния архитект на общината. Твърди, че нито е обосновано, нито е доказано наличието на необходимост от издаване на виза за проектиране, както и изпълнението на техническите изисквания за издаването на визата. Счита, че доколкото със Заповед № 235 от 07.05.3008г. на Кмета на Община Павел баня е одобрен ПУП - План за застрояване за имота, се изключва необходимостта от издаването на виза за проектиране, на основание чл.140, ал.5 от ЗУТ. Липсата на необходимост от издаването на виза е обосновано и с разпоредбата на чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ, регламентираща издаването на разрешение за строеж без одобряването на инвестиционен проект за монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/ или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 MW. По тези съображения и такива, че виза за проектиране не може да бъде издадена за имот, в който е констатиран и разпореден за премахване с влязъл в сила административен акт незаконно изпълнен строеж, се поддържа, че формираният по подадено от ЕТ „Б. М.“ заявление с вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023г. по чл.140 от ЗУТ, е материално законосъобразен. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Жалбоподателят в настоящото производство - ЕТ „Б. М.“, е собственик на УПИ II-419 и УПИ V-420 в кв. 47 по плана на с. Манолово, община Павел Баня. Със заявление вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023г. до Главния архитект на Община Павел Баня (л. 19 по адм. дело № 252/ 2023г.), ЕТ „Б. М.“ е направил искане на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ да му бъде издадена скица с виза за проектиране за УПИ/ПИ 420 кв. 47 по плана на с. Манолово, която да му послужи за изграждане на фотоволтаична централа. Към заявлението е приложен документ за собственост – Постановление № 94 от 23.03.2001г. за възлагане на недвижим имот (земя и сгради) въз основа на извършена публична продан в производство по несъстоятелност по търговско дело № 1289/ 1998г. на Окръжен съд Стара Загора (л. 20 – л. 21 по адм. дело № 252/ 2023г.), одобрен ПУП – ПРЗ на УПИ II-419 и УПИ V-420 в кв. 47 по плана на с. Манолово (л. 22 – 24 по адм. дело № 252/ 2023г.), както и документ за платена такса за извършването на заявената административна услуга. По подаденото от ЕТ „Б. М.“ заявление вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023г. няма произнасяне в законово регламентирания срок от компетентния, по см. на чл.140, ал.7 от ЗУТ, административен орган – Главния архитект на Община Павел баня, с издадена скица с виза за проектиране или за отказ да бъде издадена такава. Формираният мълчалив отказ на Главния архитект на Община Павел баня за издаване на скица с виза за проектиране, е оспорен от ЕТ „Б. М.“ пред Административен съд – Стара Загора, като с Решение № 284 от 26.07.2023г., поправено с Решение № 318 от 02.10.2023г. по адм. дело № 252/ 2023г. по описа на АС – Стара Загора, обжалваният отказ е отменен, като процесуално незаконосъобразен, а преписката върната на компетентния административен орган за произнасяне по подаденото от ЕТ „Б. М.“ заявление вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023г. С Решение № 1716 от 14.02.2024г. по адм. дело № 11174/ 2023г. по описа на ВАС, решението на Старозагорския административен съд е отменено, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания при новото разглеждане да бъде извършено обследване за наличието, респ. за липсата на материалноправните предпоставки за издаването на заявената виза за проектиране и да се извърши преценка за съответствие на оспорения мълчалив отказ с материалния закон. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по подаденото от ЕТ „Б. М.“ заявление вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023г., както и преписката по издаване на Заповед № 235 от 07.05.2008г. на Кмета на Община Павел баня за одобряване на Подробен устройствен план – ПР и ПЗ на УПИ II-419 и УПИ V-420 в кв. 47 по плана на с. Манолово (л. 45 и сл. по адм. дело № 252/ 2023г.). Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган в определения законов срок, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на индивидуален административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, за който органът е бил сезиран и има правомощие да издаде съответния административен акт. Липсата на волеизявление по направено искане за издаване на индивидуален административен акт се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. В случая по подаденото от ЕТ „Б. М.“ заявление за издаване на скица с виза за проектиране вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023г., органът, който е бил компетентен да се произнесе съгласно чл.140, ал.7 от ЗУТ, е органът, който е бил сезиран – Главният архитект на Община Павел баня. Законово регламентираният срок за произнасяне на сезирания орган с издаването на скица с виза за проектиране (едномесечен, считано от датата на постъпване на заявлението), е изтекъл на 20.04.2023г. При надлежно направеното сезиране, липсата на изрично произнасяне в срока по чл.140, ал.7 от ЗУТ на компетентния орган, по аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал.1 от АПК, формира и релевира наличието на мълчалив отказ за издаване на скица с виза за проектиране по заявеното от ЕТ „Б. М.“ искане. Безспорно е, че визата за проектиране е индивидуален административен акт по см. на чл.214, т.1 от ЗУТ, поради което и отказът за издаването на скица с виза за проектиране (вкл. в хипотезата на мълчалив отказ), по своята правна същност представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Срокът, в който заинтересованото лице може да упражни правото си да обжалва по съдебен ред формирания мълчалив отказ на Главния архитект на Община Павел баня по подаденото от него заявление за издаване на скица с виза за проектиране, съгласно разпоредбата на чл.215, ал.4 от ЗУТ, е 14 – дневен, считано от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В случая този срок е спазен. С оглед на гореизложеното съдът приема че оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в нормативно установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема, че разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗУТ, заявление за издаване на виза за проектиране може да бъде подадено от възложителя или упълномощено от него лице. Възложител по смисъла на чл. 161, ал.1 от ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Абсолютно неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че заявителят - ЕТ „Б. М.“, не е доказал, че е единствен собственик на имота, за който се иска издаване на виза за проектиране, съотв. че не е доказал процесуалната си легитимация по чл. 140, ал.1 от ЗУТ. Към подаденото от ЕТ „Б. М.“ заявление вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023г. до Главния архитект на Община Павел Баня, е приложено Постановление № 94 от 23.03.2001г. на Окръжен съд – Стара Загора, вписано в Служба по вписванията – Казанлък с вх. рег. № 1225/ 30.03.2001г., Акт № 135, том IІI, видно от което на ЕТ „Б. М.“ е възложен недвижим имот въз основа на извършена публична продан в производство по несъстоятелност по търговско дело № 1289/ 1998г. на Окръжен съд Стара Загора, представляващ земя – УПИ II – 419, кв. 47 по действащия ПУП на с. Манолово с площ от 9 350кв.м по Акт за собственост и 7241кв.м по скица, издадена от ТСУ гр. Павел баня, заедно с построените в имота сгради и съоръжения. От представената от ответника преписка по изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ II – 419, кв. 47 /л. 45 и сл. по адм. дело № 252/ 2023г. на АС – Стара Загора/, е видно, че със Заповед № 235 от 07.05.2008г. на Кмета на Община Павел баня, притежаваният от ЕТ „Б. М.“ УПИ II – 419, кв. 47 по плана на с. Манолово, е разделен на два урегулирани имота - УПИ II – 419, кв. 47, с площ от 4.670дка, собственост на ЕТ „Б. М.“ и УПИ V – 420, кв. 47, с площ от 3 560дка, собственост на ЕТ „Б. М.“. С оглед развилата се през 2008г. административна процедура и одобреното от Кмета на Община Павел баня изменение на ПУП – ПР за разделянето на придобития ЕТ „Б. М.“ УПИ II – 419, кв. 47, на два отделни урегулирани поземлени имота - УПИ II – 419, кв. 47 и УПИ V – 420, кв. 47, претендираното от ответника доказване на идентичност на закупения от жалбоподателя имот с двата новообразувани УПИ, се явява очевидно несъстоятелно, като несъответствието на площта на придобития от ЕТ „Б. М.“ имот по АДС и по ПУП, е отразено още в документа за придобиването на имота - Постановление за възлагане на недвижим имот № 94 от 23.03.2001г. на Окръжен съд – Стара Загора. Следователно с приложените документи заявителят е удостоверил, че има качество на възложител по см. на чл.161, ал.1 от ЗУТ, като сезиращото Главния архитект на Община Павел баня искане за издаване на виза за проектиране за УПИ V – 420, кв. 47 по плана на с. Манолово, е направено от легитимирано по см. на чл.140, ал.1 от ЗУТ лице – собственика на имота, по отношение на който е заявено издаването на скица с виза за проектиране. Неоснователно е и възражението на ответника, че в подаденото заявление вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023г. до Главния архитект на Община Павел Баня, е налице неяснота за кой точно УПИ се иска издаване на скица с виза за проектиране. Според настоящия съдебен състав с посочването в съдържанието на заявлението, че искането за издаване на виза за проектиране на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ, е за УПИ/ПИ 420, кв. 47, еднозначно се установява волята на заявителя за издаване на виза за проектиране в УПИ V – 420, кв. 47 по плана на с. Манолово. Не води друг извод отбелязването, че имотът се намира в „местност V – 420, 419“, нито това отбелязване релевира посочване на два УПИ, за които се иска издаване на виза. Но дори и да се приеме, както се твърди от процесуалния представител на ответника, че поради нечетливото изписване на индивидуализиращия номер на УПИ, за който се иска издаването на виза за проектиране, е налице нередовност (неяснота) на сезиращото заявление от гл.т на УПИ, за който се иска издаване на скица с виза за проектиране, то водещият производството административен орган е следвало да уведоми писмено заявителя по реда на чл.5в, ал.1 от ЗУТ, като му предостави 14-дневен срок за отстраняване на нередовността. След като в случая не са дадени указания по чл. 5в, ал.1 от ЗУТ за отстраняване на нередовности на искането преди изтичането на срока за произнасяне по чл.140, ал.7 от ЗУТ, евентуалното им наличие е неотносимо както към възникването на задължение за сезирания орган да се произнесе по искането, така и за преценката за законосъобразността на формирания поради непроизнасянето на органа мълчалив отказ за извършване на заявената административна услуга. Да се приеме противното били било не само в противоречие с едни от основните принципи на административния процес, регламентирани в чл.4, ал.1, чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от АПК - за упражняване при условията на служебно начало на административните правомощия в съответствие със закона, по разумен начин, добросъвестно, справедливо, но и създава условия за една неопределена във времето „висящност“ на административното производство и обуславяне приключването на това производство единствено от волята на органа да изпълни задълженията си по чл.5в от ЗУТ, което е недопустимо. Фикцията на мълчаливия отказ е създадена в защита на правата на заинтересованите страни срещу бездействието на администрацията, с оглед на което в случая поради бездействието на решаващия орган да процедира по реда на чл.5в, ал.1 от ЗУТ, релевираната едва в хода на съдебното производство „неяснота“ за органа относно имота, за който е заявено издаването на скица с виза за проектиране, нито освобождава органа от задължението му за произнасяне в срока по чл.140, ал.7 от ЗУТ, нито обуславя законосъобразност на формирания мълчалив отказ. Визата за проектиране по дефиницията на чл.140, ал.2 от ЗУТ представлява извадка от действащия ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ определя случаите, в които е задължително издаването на виза за проектиране, като константна е съдебната практика че обстоятелството, че инвестиционното намерение на заявителя по чл.140, ал.1 от ЗУТ не попада в хипотезата на чл.140, ал.3 от ЗУТ (т.е не свързва със строеж по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8 или с обекти - недвижими културни ценности), не изключва правото на възложителя да получи заявената административна услуга, съотв. задължението на сезирания орган да издаде скица с виза за проектиране. Единствената хипотеза, при която законът не допуска издаването на виза за проектиране, е за обекти на техническата инфраструктура (чл.140, ал.6 от ЗУТ). Въз основа на нормативната регламентация по чл.140 от ЗУТ следва извода, че издаването на скица с виза за проектиране, е обусловено от наличието на следните процесуални и материалноправни предпоставки: подадено писмено заявление до компетентния орган; заявителят да има качеството на възложител по см. на чл. 161, ал.1 от ЗУТ; да е платена определената такса за извършване на административната услуга; за поземления имот да е налице действащ подробен устройствен план и да липсва предвидена в закона забрана за издаване на виза за проектиране. Както вече беше посочено, в случая съдът приема, че са спазени законово регламентираните формални и процесуални изисквания от гл.т надлежното сезиране на компетентния административен орган с подадено заявление за издаване на скица с виза за проектиране от легитимирано по см. на чл.140, ал.1 във вр. с чл.161, ал.1 от ЗУТ лице, при приложен документ за платена такса за извършването на заявената административна услуга. Като инвестиционно намерение, за което се иска издаването на скица с виза за проектиране, е посочено изграждането на фотоволтаична централа в УПИ V – 420, кв. 47 по плана на с. Манолово, който обект без съмнение на представлява обект на техническата инфраструктура с оглед разпоредбата на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ във вр. с чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Следователно строежът, във връзка с изграждането на който се иска издаване на скица с виза за проектиране, не попада в хипотезата на чл.140, ал.6 от ЗУТ и следователно не е налице тази законово регламентирана пречка за извършване на заявената административна услуга. Макар в сезиращото заявление да не е изрично посочена мощността на инсталацията, за чието изграждане се иска издаването на визата за проектиране, с оглед направеното с жалбата уточняващо изявление, че инвестиционното намерение се свързва с изграждането на фотоволтаична централа с мощност 200 кW, очевидно това инвестиционно намерение представлява такова за монтаж в поземления имот на инсталация за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW, а не „централа" по смисъла на § 1, т. 70 от ДР на Закона за енергетиката, и като такава попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ. Действително, както се сочи от ответника, с разпоредбата на чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ законодателят е предвидил облекчен ред за издаване на разрешения за строеж, без одобряване на инвестиционни проекти, за монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW, включително към съществуващите сгради в урбанизираните територии, в т. ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти. Посоченото законодателно разрешение, което е отклонение от общия ред на ЗУТ (с одобряване на инвестиционни проекти за изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, без ограничение на мощността - строежи от първа до трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "з", т. 2, б. "ж" и т. 3, б. "д" от ЗУТ), действително не изисква издаването на виза за проектиране, доколкото същата е свързана с последващото изготвяне на инвестиционни проекти. Това обаче, противно на твърдяното от процесуалния представител на ответника, не обуславя извод за липса на основание за издаване на скица с виза за проектиране за монтаж на инсталация за производство на електрическа/топлинна енергия с мощност до 1 МW в случаите, когато възложителят на това инвестиционно намерение поиска издаването на такава. Липсата на изискване за издаване на виза за проектиране и наличието на по-лек разрешителен режим за издаване на разрешение за строеж, не обосновава извод за материална законосъобразност на формирания мълчалив отказ на сезирания орган да извърши заявената административна услуга, когато възложителят е поискал издаване на виза за проектиране за реализиране на своето инвестиционно намерение в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, което инвестиционно намерение не попада в хипотезата на чл.140, ал.6 от УТ, какъвто безспорно е и процесният случай. Не се установяват данни за неизпълнение на техническите изисквания за издаването на скица с виза за проектиране за УПИ V – 420, кв. 47 по плана на с. Манолово. За поземления имот е налице действащ ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № 235 от 07.05.2008г. на Кмета на Община Павел баня. При заявеното издаване на скица с виза за проектиране в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ т. е като копие – извадка от действащия ПУП – ПРЗ за УПИ V – 420, кв. 47 по плана на с. Манолово, противно на твърдяното на процесуалния представител на ответника, наличието на одобрен ПУП – ПРЗ за имота, не само не изключва издаването на скица с виза за проектиране, но съставлява и материалноправна предпоставка за издаването на виза по чл.140, ал.2 от ЗУТ. Обстоятелството, че с одобрения за УПИ V – 420, кв. 47 по плана на с. Манолово ПУП – ПЗ (л.45 и сл. по адм. дело № 252/ 2023г.), се предвижда малкоетажно застрояване с отразени в графичната част на плана ограничителни линии на застрояване, при установена за имота устройствена зона за предимно производствена дейност, Кинт – 2.1, плътност на застрояване – 70%, по никакъв начин не може да обуслови извод за липса на необходимост от издаване на скица с виза за проектиране, още по-малко по съображения, основани на сочената от ответника разпоредба на чл.140, ал.5 от ЗУТ, регламентацията по която норма очевидно няма абсолютно никаква връзка със заявеното искане. Тъкмо обратното – наличието на одобрен за имота на жалбоподателя ПУП – ПЗ е основание за издаването по искане на собственика на имота на виза за проектиране по чл.140, ал.2 от ЗУТ като копие (извадка) от действащия ПУП – ПЗ с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Не представлява материалноправна или процесуалноправна пречка за издаването на заявената виза за проектиране обстоятелството, че със Заповед № РД-14-22 от 07.03.2023г., издадена от Кмета на Община Павел баня, на основание чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на „Стопанска сграда за отглеждане на животни (крави)“ – пристройка към съществуващо сервизно хале, изградена от метална конструкция с РЗП 417кв.м, находяща се в с. Манолово с административен адрес: стопански двор с. Манолово, [улица] кв. 47, урегулиран поземлен имот II – 419 по действащия план на с. Манолово. На първо място констатираното и разпоредено за премахване с влязъл в сила административен акт незаконно строителство, е в УПИ II – 419, кв. 47 по плана на с. Манолово, а както беше посочено, инвестиционното намерение за изграждане на фотоволтаична инсталация, за реализирането на което е подадено заявление за издаване на виза за проектиране, е в УПИ/ПИ 420, кв. 47 т.е УПИ V – 420 по плана на с. Манолово. По изложените по-горе съображения, че липсва основание да се приеме, че искането за издаване на виза за проектиране е за двата УПИ - УПИ V – 420 и УПИ II – 419, кв. 47 по плана на с. Манолово, то очевидно съществуващото незаконно строителство в УПИ II – 419, кв. 47 не може да бъде основание за отказаното издаване на исканата виза за УПИ V – 420, кв. 47. Този извод не се променя от обстоятелството, че по дефиницията на чл.140, ал.2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащия ПУП – ПЗ с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти – незаконно изпълненото в УПИ II – 419, кв. 47 по плана на с. Манолово строителство не представлява елемент от действащия ПУП-ПЗ т.е не отразено като съществуващ или предвиден за изграждане строеж, с оглед на което при издаването на виза за проектиране за УПИ V – 420, кв. 47, незаконно изпълнената в УПИ II – 419, кв. 47 постройка, непредвидена по ПУП – ПЗ, няма да бъде отразена като съществуващо в съседния имот застрояване. Неоснователно е възражението на ответника, че издаването на заявената виза за проектиране за УПИ V – 420, кв. 47 по плана на с. Манолово, би довело до нарушаване на забраната по чл.134, ал.4, т.1 във вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ - освен, че с издаването на виза по чл.140, ал.2 от ЗУТ, не се изменя влязъл в сила ПУП, няма как издаването на виза за проектиране за УПИ V – 420, кв. 47 да цели или да има за последица узаконяване на съществуващ незаконно изпълнен строеж в УПИ II – 419, кв. 47 по плана на с. Манолово. На следващо място законът, в разпоредбата на чл.148, ал.7 от ЗУТ, въвежда забрана за издаване на разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Ако и с визата за проектиране да се поставя началото на процеса на инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството, липсва нормативно основание законово регламентираната забрана по чл.148, ал.7 от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж, да бъде прилагана по аналогия и по отношение на издаването на виза за проектиране. По изложените съображения съдът приема, че са изпълнени всички законово регламентирани процесуални изисквания и материалноправни предпоставки за издаване на виза за проектиране по чл.140, ал.2 от ЗУТ по подаденото от ЕТ „Б. М.“ заявление с вх. № СИ-01-15-29 от 20.03.2023г. Жалбата се явява основателна, а оспореният мълчалив отказ на Главния архитект на Община Павел баня за издаване на скица с виза за проектиране за УПИ V – 420, кв. 47 по плана на с. Манолово, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Не се установяват процесуални и/или материалноправни пречки за извършването от сезирания орган на заявената административна услуга. При условията на чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на Главния архитект на Община Павел баня за произнасяне по подаденото от ЕТ „Б. М.“ заявление за издаване на скица с виза за проектиране за УПИ V – 420, кв. 47 по плана на с. Манолово, при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл.174 от АПК във вр. с чл.140, ал.7 от ЗУТ следва да се определи едномесечен срок за извършване на заявената административна услуга. С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал. 1 от АПК, Община Павел баня следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ „Б. М.“ сумата от 4 550 лева, представляваща направени разноски в производството по адм. дело № 252/ 2023г. по описа на АС – Стара Загора, в производството по адм. дело № 11174/ 2023г. по описа на ВАС и в производството по настоящото дело (за внесена държавна такси и заплатени адвокатски възнаграждения). Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд