Решение № 124 от 8.9.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 309/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.463, ал.2 от ГПК и е образувано по жалба вх.№ 3323/09.06.2023 г.подадена от „ГРАВИС ЕС“ ЕООД, ЕИК 123744920, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.„Евлоги Георгиев“ № 98, ет.2, ап.4, против Решение № 118 от 19.05.2023 г. по гр.д.№ 20232200500169/2023 г. по описа на Сливенски окръжен съд, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от дружеството жалба и е потвърдено извършеното с Протокол от 06.03.2023 г. разпределение по изп.д.179/2012 г. по описа на ДСИ Драгостина Качамакова при PC - Нова Загора. В жалбата се твърд, че в обжалваната му част решението на Сливенския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, поради което се претендира в тази му част решението, както и извършеното разпределение, да бъдат отменени и вместо това да се постанови да бъде извършено ново разпределение по изп.д.179/2012 г. по описа на ДСИ Драгостина Качамакова при спазване на материалния закон. По конкретно се излагат оплаквания, че неправилно и в противоречие с материалния закон в обжалваното решение съдът е потвърдил разпределението в частта, с която е постановено купувачът по проведената публична продан на имот на длъжника, взискател по делото и ипотекарен кредитор „ГРАВИС ЕС“ ЕООД, да внесе 10 757, 55 лв данъци на Община Нова Загора до първото тримесечие на 2023 г. включително, в която сума са включени и начислени лихви върху основите (главниците) на данъчните задължения. Сочи се, че в извършеното разпределение не е дадена разбивка на общо посоченото задължение на длъжника „ЕКО БРИ“ ЕООД за данъци за имота и каква част от сумата представляват лихви. Твърди се, че задълженията на длъжника за лихви върху дължимите данъци за имота не се ползват с привилегия по чл.136, т.2 от ЗЗД, тъй като ако законодателят е предвиждал в обхвата на нормата да се включват като привилигировано вземане и лихвите върху дължимите данъци за имота, той би ги посочи изрично в разпоредбата, както е направено за лихвите и неустойките върху концесионните възнаграждения по концесионните договори. Излагат се твърдения, че нормата на чл.136, т.2 от ЗЗД не може да се тълкува разширително. На второ място се твърди, че в обжалваното разпределение неправилно е постановено купувачът по проведената публична продан, взискател по делото и ипотекарен кредитор „ГРАВИС ЕС“ ЕООД, да внесе дължим от длъжника „ЕКО БРИ“ ЕООД ДДС по ЗДДС за публичната продан на имота в размер на 49 475, 16 лв. В тази връзка са изложени твърдения, че задължението за заплащане на ДДС по продажбата на имота, съгласно чл.3, ал.1, вр.чл.6, . ал.1 от ЗДДС, не е на „ГРАВИС ЕС“ ЕООД, а е на длъжника и собственик на продавания имот „ЕКО БРИ“ ЕООД. Сочи се, че доколкото данъкът върху добавената стойност е част от продажната цена за имота, задължението на „ГРАВИС ЕС“ ЕООД е да плати продажната цена и няма законова забрана за „ГРАВИС ЕС“ ЕООД да извърши прихващане на вземането си от длъжника за 792 623, 71 лв срещу задължението си да плати продажната цена от 296 851 лв, като двете насрещни вземания се погасят до размера на по-малкото от тях от момента, в който прихващането е могло да се извърши. Твърди се, че доколкото именно такова прихващане е направено, „ГРАВИС ЕС“ ЕООД няма задължение да заплаща ДДС по сделката, дължимо към държавния бюджет от длъжника. В предоставения им срок страните по изпълнителното дело не са представили отговор на подадената жалба. Жалбата е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима. С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и права страна, следното: Производството по чл. 463 от ГПК пред първоинстанционния ОС - Сливен е образувано по жалбата на „ГРАВИС ЕС“ ЕООД – взискател, против извършено разпределение на суми по изп.дело № 179/2012 г. по описа на ДСИ при РС Нова Загора, обективирано в Протокол от 06.03.2023 г. Изложени са оплаквания, че извършеното разпределение неправилно в частта, с която е постановено купувачът по делото да заплати данъци за продадения имот и начислени лихви за период до 2023 г. в общ размер на 11 327, 10 лв, тъй като: в него не е дадена разбивка на задължението за данъци на имота - каква част са дължимите данъци и каква част лихва; не се дължат данъци за имота за второто, третото и четвъртото тримесечие на 2023 г., което задължение към момента на публичната продан на имота (08.03.2023 г.) не е било възникнало; лихвите върху дължимите данъци за имота не се ползват с привилегията на чл.136, т.2 от ЗЗД. Изложени са още оплаквания, че неправилно при разпределението е постановено купувачът да внесе дължим от длъжника ДДС за публичната продан в размер на 49 475, 16 лв, тъй като поради извършеното прихващане на вземането на взискателя (по- голямо от продажната цена), задължението за заплащане на ДДС не е на купувача, а на длъжника „Еко бри“ ЕООД. В законовия срок против жалбата е постъпило възражение само от Община Нова Загора (присъединен взискател). Изложени са съображения, че действително данък за второто, третото и четвъртото тримесечие не се дължи, но в останалата й част жалбата е неоснователна. ДСИ е представил писмени мотиви по чл.436, ал.3 ГПК, в които е изразено становище, за частична основателност на жалбата - по отношение на данъка върху продадения имот за второто, третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. По отношение на останалата част от жалбата се твърди, че тя е неоснователна, тъй като лихвите върху дължимия данък също са дължими, а купувачът не е освободен от заплащане на ДДС. С обжалваното решение ОС Сливен е уважил частично подадената жалба, като е отменил като незаконосъобразно разпределението в частта, с която е определена дължима сума за данък на Община Нова Загора в размер на 11 327, 10 лв, и вместо това е постановил обявеният за купувач на имота „ГРАВИС ЕС“ ЕООД, да внесе по сметка на Община Нова Загора сумата 10 757, 55 лв, представляваща дължими данъци за недвижимия имот, предмет на публичната продан, с начислено обезщетение за забава в размер на законовата лихва. В останалата част жалбата е оставена без уважение, а разпределението е потвърдено. По отношение на оплакването на жалбоподателя относно данъка върху продадения недвижим имот, съдът е приел, че такъв не се дължи за второто, третото и четвъртото тримесечие на 2023 г., тъй като данъчното задължение за тези тримесечия не е било възникнало, дължим е данък само за първото тримесечие - в размер на 189, 84 лв, съотв. цялата сума, която следва да бъде внесена от взискателя-купувач по ред втори е 10 757, 55 лв. По отношение на оплакването на жалбоподателя, че обезщетението за забава в размер на законовата лихва върху дължимия данък за недвижимия имот не се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД съдът е приел, че то е неоснователно предвид разпоредбата на чл.136, ал.4 от ЗЗД. Относно оплакването за недължимост от купувача на ДДС върху продажната цена на имота, съдът е изложил съображения, че то е неоснователно предвид разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗДДС и чл.131, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС. Изпълнително дело № 179/2012 г. на ДСИ при РС Нова Загора е образувано по молба на ОББ АД на основание изп.лист, издаден по ч.гр.д. 4574/2012 г. по описа на РС - Стара Загора против „Холдинг тера груп“ АД, „Инмат“ ООД, „Ди Ес Строй“ ООД, „Оре-3“ АД, „Строймех“ АД, „Тера тур“ ЕООД, „Еко бри“ ЕООД, „ПСК тера строй инвест – Стара Загора“ АД и Д. И. П., за сумата от 212 763, 23 евро главница, законна лихва от 14.08.2012 г. и разноски т 12 933, 84 лв. За обезпечаване на вземането е вписана законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на „Еко бри“ ЕООД и „Оре - 3“ АД. С договор за цесия от 2019 г.вземането на ОББ АД е прехвърлено на „Пътно поддържане - Сливен“ ЕООД, а с договор от 2021 г. същото вземане е прехвърлено от „Пътно поддържане - Сливен“ ЕООД на „Гравис Ес“ ЕООД, който е конституиран като взискател по изпълнителното дело. По искане на взискателя „Гравис Ес“ ЕООД от 20.01.2023 г. до 20.02.2023 г. е насрочена и проведена публична продан на един от ипотекираните имоти - недвижим имот с идентификатор 51809.501.2, ведно с находящите се в него сгради. На поведената публична продан за купувач на имота е обявен взискателят „Гравис Ес“ ЕООД, подал единственото наддавателно предложение, за сумата от 296 851 лв с ДДС. Тъй като вземането на взискателя надвишава цената на имота, на 06.03.2023 г. е изготвено обжалваното разпределение, в което: е посочено, че продажната цена е с ДДС, съотв.данъчната основа е 247 375, 84 лв, а ДДС – 49 475, 16 лв; описани са дължимите суми: по ИД 179/2012 г. – 792 623, 71 лв, на Община Нова Загора – 11 327, 10 лв данък и 28 651, 97 лв ТБО и на НАП Стара Загора – 14 549, 76 лв. Посочено е, че в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението, купувачът следва да внесе по сметката на ДСИ: пропорционална такса в размер на 6 942, 50 лв, и данъци на Община Нова Загора – 11 327, 10 лв, ДДС на НАП – 49 475, 16 лв. Относно другите публични задължения към НАП и ТБО към Общита Нова Загора е посочено, че купувачът като привилегирован кредитор не следва да ги внася. Посочено е, че задължението по ИД 179/2012 г. се намалява със сумата 229 106, 24 лв. Протоколът за разпределение е връчен на страните и в законовия срок против разпределението е подадена жалба от взискателя, обявен за купувач. По заявените оплаквания в жалбата, по които съгласно т.1 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. по тълк.дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл.463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът дължи произнасяне, съдът намира следното: Съдът намира за неоснователно първото оплакване в жалбата - че неправилно и в противоречие с материалния закон в обжалваното решение съдът е потвърдил разпределението в частта, с която е постановено купувачът по проведената публична продан на имот на длъжника, взискател по делото и ипотекарен кредитор „ГРАВИС ЕС“ ЕООД, да внесе 10 757, 55 лв данъци на Община Нова Загора до първото тримесечие на 2023 г. включително, в която сума са включени и начислени лихви върху основите (главниците) на данъчните задължения. Според жалбоподателя лихвите върху дължимите данъци за имота, не се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, тъй като не са изрично посочени от законодателя в този текст. Видно от представената по изпълнителното дело от Община Нова Загора Справка за задълженията на „Еко Бри“ ЕООД за продадения имот (л.925 от изп.дело), „Еко бри“ ЕООД дължи: общо 7593, 86 лв данък за периода 2013 г. – 2023 г. вкл., и лихва за забава върху така посочената главница в размер от 3733, 24 лв, или общо 11 327, 10 лв. Поради неправилно разпределяне в полза на Община Нова Загора на целия дължим за 2023 г. данък (общо 759, 39 лв), вместо дължимия към момента на извършване на разпределението данък само за първото тримесечие, съдът е отменил частично извършеното от ДСИ разпределение и вместо нето е постановил купувачът да внесе сумата от 10 757, 55 лв, разпределена на Община Нова Загора за дължим върху имота данък за периода 2013 г. – първото тримесечие на 2023 г., и законна лихва върху него. Съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че неправилно ДСИ и съдът са приели, че задължението за законна лихва върху неплатените данъци за имота, също се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Действително в разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД лихвите върху вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство не са изрично посочени като ползващи се с привилегията по този текст, а съгласно трайната съдебна практика и мотивите по т.4 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК, разпоредбите на чл.136 ЗЗД следва да се тълкуват стриктно и е недопустимо по пътя на разширително тълкуване на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД към изрично посочените там изключения – привилегированите вземания за конкретни по вид данъци, да се добавят като ползващи се с тази втора по ред специална привилегия, други публични вземания, които не са визирани в разпоредбата. Съгласно чл.136, ал.4 от ЗЗД обаче посоченият ред на привилегията се отнася и за лихвите върху данъците за продадения недвижими имот. Следователно доколкото вземането за данъци върху продадения недвижим имот и лихви се ползват с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, а вземането на жалбоподателя е с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД, неоснователно се оспорва задължението му за внасяне на дължимите данъци за продадения недвижим имот и начислени лихви от продажната цена на имота. Оплакването на жалбоподателя, че в извършеното разпределение не е дадена разбивка на общо посоченото задължение на длъжника „ЕКО БРИ“ ЕООД за данъци за имота и каква част от сумата представляват лихви, според настоящия състав не води до незаконосъобразност на разпределението, тъй като размерът на дължимия данък и на лихвите върху него се установява от представените по изпълнителното дело справки от Община Нова Загора. Съдът намира за неоснователно и второто оплакване на жалбоподателя – а именно, че в обжалваното разпределение неправилно е постановено купувачът по проведената публична продан, взискател по делото и ипотекарен кредитор „ГРАВИС ЕС“ ЕООД, да внесе дължим от длъжника „ЕКО БРИ“ ЕООД ДДС по ЗДДС за публичната продан на имота в размер на 49 475, 16 лв, тъй като задължението за заплащане на ДДС в случая е на длъжника. Съгласно чл.461 ГПК купувачът-взискател може да прихване разпределената му част от продажната цена срещу задължението си да я внесе. При съвместно тълкуване с нормата на чл.495 ГПК може да бъде изведено правилото, че купувачът-взискател заплаща в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението само припадащите се части на останалите взискатели, т.е.прихваща своето вземане със задължението си да плати цената. Като облагаема сделка по чл.131 ЗДДС за публичната продан е отчислен ДДС, като същият не следва да се включва в разпределението на сумата от публичната продажба. Този данък се дължи в полза на държавата, независимо от разпределението на останалите суми и поради това сумата не следва да се включва в редовете на чл.136 ЗЗД. Съгласно чл.131, ал.1, т.1 ЗДДС, в случаите на публична продан по реда на ДОПК или на ГПК или при продажба по реда на ЗОЗ или на чл.60 от ЗКИ и когато собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекирания имот) е регистрирано по този закон лице, публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на ТД на НАП, която се явява компетентна за съдебния изпълнител или заложния кредитор или банкова сметка на съответната териториална дирекция на НАП, в обхвата на която работи публичният изпълнител. Съгласно чл.131, ал.2 ЗДДС, в случаите по ал.1 се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда (плаща) от получателя (купувача) на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор. Ето защо съдът намира, че правилно ДСИ е приел, че предложената от взискателя, обявен за купувач цена на имота - 296 851 лв е с ДДС, съотв.данъчната основа подлежаща на разпределение, е 247 375, 84 лв, а ДДС – 49 475, 16 лв, както и правилно е постановил, че дължимият за продажбата на имота ДДС – 49 475, 16 лв, следва да бъде заплатен от купувача. Поради съвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. Мотивиран от изложено, Бургаският апелативен съд