Решение № 2718 от 1.7.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 289/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 26, ал. 11 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Образувано е по жалба от М. Е. Б., гражданин на Република Турция, против Отказ УРИ: 537700-1789/ 07.06.2024 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България. С жалбата се твърди, че оспореният административен акт не е мотивиран, с което е нарушено правото на защита срещу него. Сочи се, че препращането към становището на ТД „Национална сигурност“ Стара Загора и към предложението на Началника на група „Миграция“ не представлява изпълнение на изискванията за посочване на конкретни фактически основания, срещу които адресатът на акта да осъществи защитата на претендираното право на продължително пребиваване на територията на Република България, за разрешаване на което са представени всички изискуеми от закона доказателства. Твърди се, че е нарушен и принципът на пропорционалност, установен от чл.6 от АПК, чрез неизпълнение на задължението за излагане на фактическите причини, поради които е прието, че е налице правното основание за отказ да се предостави право на продължително пребиваване. В хода по същество се твърди, че при сключен договор за наем неправилно е прието, че не отговаря на изискванията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ, както и че не е доказана симулация на същия. От съда се иска да бъде отменен административният акт като незаконосъобразен с присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по жалбата - Директор на Областна дирекция на МВР - Стара Загора, чрез процесуалния си представител – редовно упълномощен юрисконсулт, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Позовава се на упражняване на обвързана компетентност, предоставяща правна възможност за едно единствено решение, обусловено от писменото становище на ДАНС, което е задължително за съобразяване. Твърди, че оспореният административен акт е мотивиран с посочване на становището на ДАНС и предложението на Началник група „Миграция“ при ОД на МВР Стара Загора, в които се съдържат фактите, послужили за основание за постановяване на отказ за предоставяне право на продължително пребиваване на жалбоподателя. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, е инициирано с подадено от М. Е. Б. З. УРИ: 537700-1479/13.05.2024 г. за продължаване срока на правото на продължително пребиваване в РБ. Към заявлението са приложени: разрешение за продължително пребиваване №701265478 от 28.06.2023 г., от което е видно, че на 28.06.2023 г. на Билсен е било предоставено право на продължително пребиваване със срок до 07.06.2024г.; копие от паспорт; доказателства за придобито право на пенсия в държавата по произход – Република Турция, и достатъчно средства за издръжка в размер на 3173.24 евро по банкова сметка в „Търговска банка Д“ АД, ФЦ Стара Загора; полица за сключен договор за медицинска застраховка с БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЗЕАД гр. София с размер на застрахователната сума от 60 000 евро за едно лице, с период на действие от 13.05.2024 г. до 12.05.2025 г., както и договор за наем на жилище с адрес [населено място], [улица], бл. Б, ет.2, ап.5 за срок от една година, считано от 13.05.2024 г. По делото са приети и приобщени доказателствата по административната преписка, в това число и тези по съгласувателната процедура, осъществена от ТД „Национална сигурност“ – Стара Загора. С писмо рег. № СЗ-31-2445/17.05.2024г /УРИ: 537700-1571/ 20.05.2024 г./ е изразено отрицателно становище за издаване на разрешение на М. Е. Б. за продължително пребиваване в Република България. Посочено е, че Държавна агенция „Национална сигурност“ не разполага с данни, даващи основание да се предполага, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност, поради което не възразява да получи разрешение за продължително пребиваване. В допълнение обаче се сочи за установено, че в рамките на предишен период на пребиваване турският гражданин е декларирал адрес на пребиваване, за който еднозначно е установено, че е фиктивен, както и при извършена справка в системата за „Граничен контрол“ било видно, че за периода от началото на 2022 г. до момента М. Е. Б. имал силно ограничен брой влизания и излизания от страната с общ срок на пребиваване общо 10 дни, които обстоятелства давали основание да се счита, че заявеният нов адрес на пребиваване – [населено място], [улица], Бл.Б, ет.2, ап.2, също е фиктивен. Въз основа на това счита, че са налице достатъчно данни по заявлението за предоставяне на право на продължително пребиваване на турския гражданин М. Е. Б. да бъде постановен отказ на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ – „не отговаря на условията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ – осигурено жилище“. Изготвено е Предложение УРИ: 5377р-1579 от 30.05.2024 г. от началник група "Миграция" към ОДМВР – Стара Загора, като е съобразено становището по чл.22 ал.4 от ЗЧРБ на ТД НС [населено място], основано на допълнително извършена проверка УРИ 5377р-1556 от 29.05.2024 година дали лицето живее на адреса, който е посочило. Тази проверка е извършена за лицето Б. Г.. Въз основа на този факт е направен изводът, че чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, упражнявайки правото си на продължително пребиваване, придобито на 28.06.2023 г., поради което и е направено предложение за отказ с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ – няма осигурено жилище. В предложението на Началник група „Миграция“ при ОД МВР Стара Загора от 30.05.2024 г., към което е извършено изрично препращане от ответния административен орган в обстоятелствената част на оспорения административен акт, е възприет и направеният от ТД НС - Стара Загора извод, че М. Б. не отговаря на условията на чл.24, ал.2 ЗЧРБ /осигурено жилище/. С Решение УРИ: 537701789/07.06.2024 г. на Директора на ОДМВР – Стара Загора е постановен отказ по подаденото от М. Б. заявление от 13.05.2024г., на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ и чл.24, ал4 от ЗЧРБ и. с чл. 18, ал.3, връзка с ал.1, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на МВР. Във връзка с това е издаден процесният Отказ УРИ: 537700-1789/07.06.2024г. от Директора на ОДМВР – Стара Загора, с който на основание чл.18, ал.3 във вр с ал.1, т.1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, чл.26, ал.2, чл.22, ал.4 от ЗЧРБ и при съобразяване на мотивите, изложени в предложение с рег.№ 5377р-1579/30.05.2024г. на началник група „Миграция“ и становище с рег.№ 537700-1571/ 20.05.2024 г. на ТДНС - Стара Загора, е отказано издаване на разрешение за право на продължително пребиваване в република България на М. Е. Б., роден на [дата]., [ЛНЧ], гражданство Турция, като на основание чл.69, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/ лицето е предупредено да напусне страната в срок до 15 дни от подписване на отказа. Актът е връчен на жалбоподателя на 05.03.2025 г. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу административен акт, който е неблагоприятен за нея, и подлежи на съдебен контрол на основание чл. 26, ал.11 от ЗЧРБ. Разгледана по същество, жалбата е и основателна. Оспореният отказ е постановен от компетентен орган по см. на чл.18, ал.1, т.11 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл.57, ал. 1 от ППЗЧРБ – Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание поради извършеното препращане към документите, които задължително следва да обосноват решението на административния орган – писмено становище от ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и предложение от началник група „Миграция“ към ОДМВР – Стара Загора /арг.чл.57 ППЗЧРБ/. Въз основа на изложеното съдът приема, че оспореният отказ отговаря на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акт от вида на процесния, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. Отказът за предоставяне право на продължително пребиваване на М. Б. обаче е постановен при неправилно приложение на материалния закон поради следното: Процесният отказ е обоснован от правна страна с разпоредбите на чл.22, ал.4, чл.26, ал.2 5 от ЗЧРБ. Нормата на чл.22, ал.4 от ЗЧРБ въвежда като задължителен елемент от административното производство по издаване на разрешение за пребиваване на чужденци в Република България получаването на писмено становище от Държавна агенция "Национална сигурност", което е обвързващо за водещия производството орган. Без съмнение становището на ДАНС по чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ не представлява акт, подлежащ на отделен самостоятелен съдебен контрол, но доколкото издателят на оспорения акт не разполага с възможността да не се съобрази с даденото становище, съдът, воден от задължението да прецени законосъобразността на издадения отказ и гарантиране на правото на ефективна защита, следва да провери фактическите основания, обективирани в становището на ТДНС – Стара Загора и правилността на формирания извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл.26, ал.2 от ЗЧРБ да се откаже на жалбоподателя продължаване срока на пребиваване на територията на Република България. Относно следващото сочено правно основание да се постанови процесния отказ – чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т. Правната техника, която законодателят е използвал, за да регламентира предпоставките, при които се постановява отказ, е не на изброяване на самите предпоставки в правната норма, а на изброяване на законовите разпоредби, които съдържат предпоставките за издаване на разрешение на право на пребиваване. Действително в постановения отказ УРИ: 537700-1789/07.06.2024г. не е конкретизирано условието на коя от изчерпателно изброените в чл.26, ал.2 ЗЧРБ правни норми не е изпълнено, но от становището на ТДНС – Стара Загора и предложението на Началник група „Миграция“ – ОДМВР – Стара Загора, към които актът препраща, може да се направи еднозначно заключение, че в случая е прието за неспазено регламентираното в чл.24, ал.2 от ЗЧРБ изискване заявителят да има осигурено жилище в Република България. По делото няма спор, че към момента на подаване на заявлението за продължаване срока на продължително пребиваване жалбоподателят е пребивавал на територията на страната на валидно правно основание – с разрешено право на продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, което осигурява възможност на чуждия гражданин да пребивава на територията на Република България за срок до една година, но след като е изпълнил кумулативните условия по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ: да има осигурено жилище и да не използва социалната и здравноосигурителната система. Видно е от приложените към заявлението документи, че Билсен има право на пенсия, което е упражнил в държавата си на произход, разполага с достатъчно средства за издръжка и медицинска застраховка. Спорът се свежда до това дали жалбоподателят М. Б. има осигурено жилище в Република България за заявения период на пребиваване. Това съмнение обаче следва да се провери, а от представената по делото административна преписка няма данни това да е сторено по отношение на жалбоподателя. Не само че не се установява, но и не се твърди да е извършвана проверка на място с оглед установяване състоянието на имота. Липсата на установявания в посочения смисъл има за последица неизясняване на всички факти, имащи пряко значение за съществуване на условията по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ за упражняване правото по чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ. Това налага извода, че в случая не е доказано съществуването на материалноправните предпоставки чл.26, ал.2 във вр. с чл.24, ал2 от ЗЧРБ да се откаже на М. Е. Б. продължаване срока на продължително пребиваване в Република България. По горните съображения обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неизяснена фактическа обстановка, което процесуално нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон и се следва неговата отмяна. Предвид обстоятелството, че естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на заявлението на жалбоподателя административният орган следва да извърши преценка на относимите факти и обстоятелства в контекста на приложението на ЗЧРБ и по-конкретно разпоредбите му, относими към посоченото от заявителя основание за издаване на разрешение за продължаване срока на пребиваване и съобразно мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски по делото следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК съдът следва да осъди Областна дирекция на МВР – Стара Загора – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 810.00 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Водим от тези мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд