Решение № 234 от 1.7.2014 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 79/2014 г.

Производство по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК С постановление от 21.01.2014 год.по досъдебно производство № 716/2011 год. на РУП-Ловеч Христо Христов-прокурор при Районна прокуратура-Ловеч е направил предложение на основание чл.242 от НПК до Ловешки районен съд да се произнесе с решение по реда на чл.375 от НПК, с което да бъдат освободени от наказателна отговорност по чл.78а от НК Д. Георгиев С., ЕГН: •••••••••• за престъпление по чл.127, ал.4, във връзка с ал.3 от НК и С.Н.С., ЕГН: •••••••••• за престъпление по чл.127, ал.4, във връзка с ал.3 от НК. По внесеното постановление е образувано НАХД № 79/2014 год. на Ловешки районен съд.С разпореждане от 26.01.2014 год. е насрочено делото при условията на чл.376 и сл. от НПК. В съдебно заседание деецът С., редовно призован се явява лично и с адв.К., дава обяснения по обвинението като счита, че е невинен.Деецът С., редовно призована не се явява, за нея се явява адв.К., който поддържа казаното в пледоарията си от предното дело и моли съда да постанови решение, с което да остави без уважените предложението на РП –Ловеч, като признае подзащитните му за невинни в извършване на деянието, за което им е повдигнато обвинение и ги оправдае по същото. Поддържа напълно това което е казал в съдебно заседание на 15.10.2013г., където доста подробно е засегнал и анализирал всички доказателства събрани в дос.производство, противоречията в тях, несъответствията, които според него не подкрепят становището на РП- Ловеч. Излага и че от разпита на свидетелите, който е проведен от настоящата инстанция се потвърждават множеството противоречия в показанията на основните свидетели на обвинението-свид. Д.П., свид.Г. -дъщеря на починалата, за свид. А.В.- майка на починалата и за свид. д-р Д.- личния лекар. Преди всичко в съдебно заседание свид. Г., дъщеря на починалата, прави опит да твърди неща които се различават коренно от това, което е казала при разпита пред разследващия полицай, но в протокола си за разпит пред съда, след като защитата й задава няколко конкретни въпроса, тя категорично заявява, че поддържа това което е казала при разпита си в полицията, а то е, че в петъка, 07.10.2011г. тя е видяла майка си на обяд в къщи и че по майка й не е имало никакви видими следи по лицето й от упражнено насилие, рани одраскване и т.н., т.е. не е имало никакви белези по нея. В същото време, на тази дата е издадено медицинско удостоверение на д-р Д., която е разпитана и в съдебно заседание и в дос. производство и е заявила, че пострадалата е отишла при нея около 12.00 часа, когато приключва работното й време. Съпоставен с показанията на дъщерята на починалата, се получава една разлика относно това кога е възможно да е отишла при лекарката пострадалата, но д-р Д. е категорична, че Василева е била при нея около половин час, т.е. не по-късно от 12.30ч. максимум 13.00 ч. тя е напуснала кабинета. Особено важно в тези показания е че тя е отишла единствено с цел да се интересува как да си извади медицинско, за да съди работодателите си. Това изрично е отразено в показанията на свидетелката в съдебно заседание. В същото време медицинската документация съставена от д-р Д. и преди всичко амбулаторния лист който се издава на компютър и не може да се манипулира часа на издаване показва, че този амбулаторен лист е издаден в 13.47 мин., т.е. получава се че когато около 12.00 часа се връща от училище дъщерята, по Василева няма никакви следи от насилие, а около 13.00–13.20 часа вече има следи от насилие, но кога и как са получени след като категоричните данни са, че тя няма никакви контакти с обвиняемите след 10.30–11.00 часа. След като се прибира у тях, тя се вижда с мъжа с който живее, вижда се с дъщеря си, няма следи от насилие и след това отива да търси медицинско, забележете, лице което е с тежко психично състояние отива да търси медицинско, за да съди работодателите си. Големи противоречия са налице в показанията на майката на пострадалата относно това, че според нея са били причинени уврежданията, като тя твърди че е разбрала от самата починала как е била душена от обв. С., нещо което обвинението не приема, и бита от обв. С.. Самото обвинение повдигнато на двамата е различно, разграничено е и за физическото насилие има обвинение само по отношение на С.. Освен това никъде в медицинската документация няма дори най-малък намек или белег за това че има следи от душене. Излага, че С. е човек с добро физическо здраве и телосложение, и ако хване една жена да я души, ще останат следи при всички случаи, а д-р Д. твърди че има следи от одраскване и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на устатата. Според защитата това, че майката на починалата дава неверни показания проличава особено в твърдението, че дъщеря й е споделила след случая, че е била следена от обв. С. когато е отишла при майка си да й занесе букет цветя за рождения й ден, тъй като случая с изчезналите пари е един ден след рождения ден на майката.Сочи, че показанията на близките на които се гради обвинението, не отговарят на действителността. От обективна страна обвинението е необосновано при положение, че се визира един продължителен период от време за осъществяване на деянието и то по непредпазливост, а в същото време има данни за конкретните дни в които са се срещали починалата и обвиняемите, и в тази връзка, те се различават от така предявеното обвинение. Счита, че не би могло в случая да се говори за извършено престъпление от субективна страна, по непредпазливост. Едва в последното постановление, на основа на което е образувано настоящото дело, прокурора е посочил че доверителите му не са разбирали, че извършеното от тях деяние е условие за настъпване на обществено опасните последици, но са били в състояние да предвидят настъпването им, с оглед познаване личността на пострадалата през 10 годишния период на съвместна работа и с оглед на тяхното професионално и социално и положение, това е единственото което е отразено в постановлението относно субективната страна. Категорично твърди, че на дос. производство са събрани гласни доказателства, от които може да се направи единствен, логичен и обоснован извод, а именно че никой от близките на починалата и от нейните колеги, не е могъл да предположи че тя би могла да извърши подобно нещо и в подкрепа на това твърдение моли да се съобразят изцяло показанията на свид. Д.Ц., Т.Т. и Б.Г., които са били дълги години колеги с починалата, познавали са я, и които заявяват, че тя е била силен човек, точен човек и изобщо не са могли да предположат, че би могла да извърши подобно нещо. Моли в тази връзка да се вземат предвид и показанията на майката на починалата дадени на дос. производство, която изрично е заявила, че за нея това е било нещо неочаквано, че дъщеря й е била силен човек, че винаги се е справяла с трудностите и че не са могли да предположат подобно нещо. Изложа логическото твърдение, че след като близките, най- близките на пострадалата, които са били с нея в целия й живот и които са били с нея в последните дни, не са предполагали извършване на подобно деяние и на подобна постъпка, как би следвало да се вменява във вина на доверителите му, че е трябвало да предположат, че след като я уволнят, след като изразяват гласно твърдения, че тя е човека който е взел липсващите пари, ще се стигне до самоубийство. Единствен свид. П. се опитва в съдебно заседание да твърди, че в последната вечер или последния ден преди деня на самоубийството, тя е била много изплашена, според него била затворена и както той казва дълбаела, дълбаела, но при положение, че е имало нещо подобно, защо никой от нейните близки не го е забелязал и защо никой не е потърсил помощ. Ако си уплашен и имаш страх и съмнения относно това дали следва да продължиш живота си, ще събираш ли доказателства, за да съдиш някого, но това отклонение няма нищо общо с фактическото обвинение, защото доверителите му не биха могли да знаят как ще реагира починалата и не може това да им бъде вменено във вина и не разбира, с какво професионалното или социално положение ги задължава да могат да предвиждат какво би направил даден техен служител, ако бъде уволнен. В заключение, още веднъж моли съда да възприеме изцяло позицията на доверителите му и да остави без уважение предложението на РП -Ловеч. Само факта, че от начало обвинението се е водело срещу тях за умишлено извършено престъпление, за извършени физически действия, с които са стигнали до това да принудят починалата да сложи край на живота си, след като се стига до събиране на доказателства в подкрепа на защитната теза, тези обвинения се изменят в непредпазливо деяние, само и само да бъда обвинени и съдени доверителите му.Моли съда да признае за невиновни двамата обвиняеми и да ги оправдае по повдигнатите им обвинения. Районна прокуратура-Ловеч, редовно призована не изпраща представител. С постановлението на Районна прокуратура-Ловеч е приета за установена следната фактическа обстановка: Досъдебно производство №716/2011 год.по описа на РУП-Ловеч е започнато срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.127, ал.1, пр.2 от НК. В хода на разследването от проведените процесуално следствени действия са били установени извършителите-Д.Г.С. и С.Н.С.. Обвиняемите Д.С. и С.С. ••• и били съдружници и управители във фирма „Слави мес ”ООД-Ловеч.Дружеството имало за предмет на дейност преработка и търговия с месо и хранителни продукти. Като продавачка в един от хранителните магазини на фирмата и по-точно в този, находящ се в ж.к.”Младост” работела пострадалата Велислава Радославова Василева.Същата била служител в дружеството от десет години, като от няколко години заемала нова длъжност, а именно управител.Като такава Василева приемала и завеждала стоката в магазина и кафето към него и въвеждала данните за конкретните стоки в компютъра. Всеки ден в магазина ходела и обв.Д.С., като сутрин оставяла оборотни средства, а вечер засичала касата на магазина. В края на м.юли и началото на м.август 2011 год.обвиняемите решили да затворят магазина в квартала поради ремонтни дейности.В него останала да работи само пострадалата Василева, която отчитала оборотните средства от кафето и вписвала същите в касовата книга. От 12.09.2011 год.до 25.09.2011 год.В.Василева била в платен годишен отпуск.Преди излизането й в отпуск същата предала касата на магазина на колежката си, св.Д.Ц., като преди това на касата била направена ревизия.След връщането й на работа, касата отново била ревизирана, като проблеми не били установени. В чекмедже, в бюро в офиса, което не се заключвало, обвиняемите съхранявали оборота от кафето за цялото лято, сумата от около 6 000 лева.До посоченото чекмедже достъп имали няколко служители на дружеството-пострадалата Василева, св.Б.Г.-барманка в кафето, св.Т.Т.-продавач-консултант в магазина и двамата охранители-Мирослав и Цветан. На 29.09.2011 год.пострадалата В.Василева се обадила на обвиняемите по телефона, като им съобщила, че парите от чекмеджето липсвали.Обвиняемите веднага отишли до офиса.Там заварили пострадалата Василева и нощния пазач Мирослав.На място били извикани и другите двама служители-Т.Т. и Б.Г..След засичането на касата от Василева било установено, че липсващата сума възлизала на 6350 лева.За случилото се обвиняемите подали сигнал в РУП-Ловеч. На мястото на произшествието били изпратени св.И.К. и Т.Т., мл.разузнавачи към сектор „КП” при РУП-Ловеч.Същите огледали мястото на произшествието, където се съхранявали парите и провели беседи с присъстващите лица.При огледа на обекта не констатирали наличие на следи от разбиване.При тръгването си двамата свидетели отвели в РУП-Ловеч и пострадалата Василева, където провели беседа.След като била освободена от полицията Василева се прибрала в дома си.Вечерта разказала на св.Д.П., с когото живеела на семейни начала за случилото се.Същата била много разстроена, тъй като от всички разпитвани по случая само нея отвели в сградата на полицията.Чувствала се унизена, изразила съмнение, че работодателите й се съмнявали в нея, че е извършила кражбата на оборотните средства. На следващия ден, след като отишъл на работа, обв.С. накарал пострадалата Василева да му подпише запис на заповед за липсващата сума, което последната сторила. На 01.10.2011 год.Василева отново трябвало да отиде до магазина, тъй като имало голяма поръчка за приемане.Същият този ден в магазина бил извикан и св.С.З..Същият бил собственик и управител на фирма „ОС България”ООД, която се занимавала с психологически тестове и полиграфски изследвания.З. пристигнал в гр.Ловеч по молба на обв.С., за да извърши полиграфско изследване на няколко човека, във връзка с извършена кражба на пари.По време на изследването пострадалата била притеснена, но с много естествени реакции, като оказала пълно съдействие.Резултатите от изследването й били позитивни и показали, че няма отношение към липсващите пари.Крайните резултати на изследваните лица св.З. съобщил само на двамата обвиняеми. Няколко дни по-късно/сряда/ В.Василева била извикана от обв.Д.С. в магазина.Това силно я притеснило и уплашило, поради което го споделила със св.Д.П..Пред последния изразила опасение, че „Слави щял да я бие заради случката с парите”.По време на разговора обв.С. се държал добре с пострадалата, като говорили дълго за отношенията си през годините, за работата им занапред, като и двамата били на мнение, че не биха могли да работят заедно до изясняване на случая.В тази връзка обвиняемият накарал В.Василева да си напише молба за напускане, като я накарал да подпише някакъв документ. На 07.10.2011 год./петък/ обв.Д.С. отново извикала Велислава Василева в офиса на дружеството, като по телефона й казала: ”нали ме познаваш, няма да оставя нещата така”.В офиса на фирмата пострадалата заварила двамата обвиняеми и св.Д.Ц., като последната била отпратена от работодателите си.Двамата обвиняеми започнали да се държат грубо с Василева, затиснали входната врата със стол, наричали я крадла. Обв.С. започнал да й говори, че ще я откара в ареста и че ще я изпрати в Сливенския затвор, да говорят на детето й, че майка й е в затвора.Непрекъснато я питали, къде са парите, като й поставили ултиматум до вечерта да възстанови сумата.Накарали я да си напише имената върху записа на заповед, като обвиняемият й казал, че ще му трябва докато води следствието срещу нея.Казал й също, че ако била мъж, щял да я накълца на парчета.В този момент обвиняемата се нахвърлила върху нея, като я ударила с юмрук по бузата и я стиснала за гушата.С. се опитал да я спре, като й казал: ”не се занимавай с тази крадла”, но последната продължила, както и казала: ”знаем, че си лабилна и слаба психически и ще рухнеш”. За случилото й се в офиса Велислава Василева разказала на приятеля си.Двамата веднага отишли при личния й лекар-св.д-р П.Д..При докторката пострадалата била много разстроена, като през цялото време плачела и повтаряла, че ще я вкарат в затвора.На докторката съобщила, че около 11, 00 часа била бита с юмруци от работодателката си Д.С., която я обвинявала за липсваща голяма сума пари.При преглед на пострадалата св.Д. констатирала наличие на нараняване на лявата буза, разкъсно-контузна рана и оток на вътрешната повърхност на горна лява устна и изтръпване на долна лява челюст.За констатираното от нея издала амбулаторен лст №4549/07.10.2011 год., в който отразила обективното състояние на Василева. След прегледа при личния лекар пострадалата се прибрала в дома си.От този момент същата коренно се променила.Непрекъснато говорела, че „Слави ще я вкара в затвора”, че ще изпрати хора да я пребият.Отказвала да излиза от апартамента.Св.П. се опитал да я разсее, като същата вечер я завел на гости в с.Владиня.Там тя се успокоила за известно време, като заявила, че ще се бори, че ще си извади медицинско и ще подаде жалба в прокуратурата за нанесения й побой.На следващия ден отишла на преглед при съдебен лекар д-р М.Г., която я прегледала и отразила в медицинско свидетелство причинените й телесни увреждания.По време на прегледа същата била уплашена и притеснена.На следващия ден/неделя/състоянието й се влошило, същата се държала неадекватно, като обвинила приятеля си, ”че всички играели цирк и я водели в затвора”. На 10.10.2011 год.пострадалата Велислава Василева останала в дома си в гр.Ловеч, ул.”Ал.Стамболийски”№30, вх.В, ет.7, ап.19.След обяд от училище се прибрала дъщеря й-св.Г.Г..Двете поговорили известно време, като Василева се държала спокойно и ведро.След това отишла в хола да си легне.Не след дълго св.Г.Г. извикала майка си, но същата не й отговорила.Това накарало свидетелката да я потърси в хола, където видяла, че вратата към терасата била отворена.Свидетелката Г. видяла майка си на терасата, в момента в който прескачала парапета.Тя я хванала за ръката, като започнала да я моли да не се пуска.Въпреки това Велислава Василева само казала: ”Мамо обичам те” и се пуснала. За случилото се Г.Г. се обадила на св.П..На място пристигнала линейка на ЦСМП, като пострадалата била откарана незабавно в МБАЛ-Ловеч, където по-късно починала. В хода на разследването по отношение на Велислава Василева била извършена посмъртна психолого-писихатрична експертиза по писмени данни.От заключението на същата било установено, че преди да реализира самоубийството си Василева е отключила тежък депресивен епизод, като реакция на интензивно стресогенно въздействие-конфликт с работодателите й, с грубо отношение към нея от тяхна страна, обвинение за кражба и освобождаване от работа.Преди да реализира самоубийството си същата се намирала в тежко депресивно състояние.Изводими от него чувства за безнадежност, безперспективност и безисходица в създалата се житейска ситуация са я предразположили да предпочете смъртта пред живота.След първоначално усещане за невъзможност да се справи в новата житейска ситуация е последвало видимо разведряване на настроението й с привидно успокоение и суицид.Такава промяна в настроението и моториката при раздвижени неспокойни депресивни хора се наблюдава след решение за самоубийство, като изход от непосилни за съзнанието на субекта житейски неудачи/реални или породени от болестно понижено настроение/-динамика, присъща за планирано самоубийство.Решението за самоубийство е изводимо от депресивното състояние на пострадалата, което се е отключило като реакция от отношението на работодателите й. В хода на разследването са иззети документи –копие от саморъчно написана молба, без подател, с много поправки за прекратяване на трудов договор, запис на заповед с попълнено основно съдържание с различен почерк от този при изписване на собствено, бащино и фамилно име на издателя-пострадалата.По отношение на същите е била изготвена съдебно-почеркова експертиза.При извършеното изследване е установено, че ръкописният/буквен/текст в частен документ „молба до Г-н управителя на „Слави Мес ” –ООД от 05.10.2011 год.е изписан от пострадалата Велислава Василева.Ръкописният буквен текст в документ „Запис на заповед-образец” от 30.09.2011 год.не е бил изписан от Василева, но подписа в полето „издател”е положен от същата.От Василева бил изписан и текста „Велислава Радославова Василева”в посочения документ.Подписът в молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, както и в заповедта за неговото прекратяване е бил положен от пострадалата Василева. Въз основа на събраните в хода на разследването доказателства прокурорът е приел, че С.Н.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.127, ал.4, във връзка с ал.3 от НК за това, че за времето от 07.10.2011 год.до 10.10.2011 год. в гр.Ловеч чрез жестоко отнасяне/отправяне на заплаха за изпращане в Затвора Сливен и в ареста, закана, че е я накълца на парчета, ако е мъж/ на Велислава Радославова Василева от гр.Ловеч, намираща се в служебна и материална зависимост от него, я довел до самоубийство, като деянието е извършено по непредпазливост. Приел е, че Д.Г.С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.127, ал.4, във връзка с ал.3 от НК, за това, че за времето от 07.10.2011 год.до 10.10.2011 год.в гр.Ловеч, чрез жестоко отнасяне/проява на физическо насилие посредством нанасяне на удари в областта на лицето, причиняване на телесни увреждания-разкъсно-контузна рана на горната устна, одрасквания по бузата и шията, душене на Велислава Радославова Василева от гр.Ловеч, намираща се в служебна и материална зависимост от нея, я довела до самоубийство, като деянието е извършено по непредпазливост. Прокурорът е приел, че от субективна страна обвиняемите са действали виновно по непредпазливост.Не са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, но са били длъжни и са могли да ги предвидят/чл.11, ал.3 от НК-престъпна небрежност/, т.е.обвиняемите не са разбирали, че извършеното от тях деяние е условие за настъпване на общественоопасните последици, но все пак са били в състояние да предвидят настъпването им по времето, когато са извършвали своето деяние с оглед познаването на личността на пострадалата през 10-годишния период на съвместна работа и с оглед тяхното професионално и социално положение. Приел е, че „жестоко отнасяне” по смисъла на чл.127, ал.3 и ал.4 от НК може да има и ако то е осъществено само в единичен случай/Решение №140/18.03.1981 год.по н.д.№141/1981 год.на ВК/.В българското наказателно право няма определение на това, кога е налице „жестоко отнасяне”.При съобразяване на Решение №7/02.07.92 год.на КС на РБ по к.д.№6/92 год.”употребените в международните договори изрази и понятия, които се съдържат като елементи в престъпни състави предвидените във вътрешното законодателство могат да служат за смислово пояснение на тези състави или елементи от тях”.Така видно, че Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, ратифицирана със закон, приет на 15.02.1985 год. от НС, приема, че „жестоко отнасяне” е друга форма на „изтезание”.В чл.1 от Конвенцията е определено, че изтезание „означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него или от трето лице сведения или признания, за да бъде то наказано за действие, което то или трето лице е извършено или в извършването, на което е заподозряно, или за да бъде то или трето лице сплашвано или принуждавано…” Разпоредбата на чл.127, ал.3 от НК се предвижда като елемент на престъплението „материална или друга зависимост”.Приел е, че именно в такава зависимост-служебна е била и пострадалата В.Василева към момента на извършване на деянието, за което говорят приобщените към материалите по делото копие на саморъчно написана молба за прекратяване на трудовия договор.Върху молбата за прекратяване на трудовия договор липсва обаче резолюция от работодател, не е представена и заповед към 10.10.2011 год.за прекратяване на трудовия договор, не е съобщено за прекратяването на договора към тази дата и в НАП.От друга страна наличието на подписан от Василева запис на заповед за изплащане на сумата от 6 350 лева в срок до 31.12.2011 год.говори за наличието и на материална зависимост. Разпитани в качеството на обвиняеми С. и С. не са се признали за виновни, като са се ползвали от правото си да не дават обяснения по случая. Настоящата инстанция приема, че фактическата обстановка описана в постановлението не се подкрепя от събраните по делото доказателства, не са налице всички признаци от състава на престъплението и че дейците Д.Г.С. и С.Н.С. не са извършили престъплението по чл.127, ал.4, във връзка с ал.3 от НК, за което им е повдигнато обвинение.Безспорно установено по делото е, че обвиняемите С. и С. са били работодатели на пострадалата Василева и че към септември 2011 год.последната е била управител на магазин на „Слави мес ”ООД в гр.Ловеч, в ж.к.”Младост”, както и че последните десет години работела за посочената фирма.От показанията на всички разпитани свидетели- служители на фирмата се установява, че Василева е била в много добри отношения с работодателите си, така и с колегите си в този и другите магазини, че е била изключително съвестен и добър служител, винаги готова да помогне, че шефовете им са разчитали много на нея.Това обстоятелство се установява и от показанията на св.Д.П./с когото Василева живеела на семейни начала/, св.Г.Г./дъщеря на Василева/ и св.В./майка на Василева/, които я описват и като сърдечен, слънчев и контактен човек.Обрат в отношенията на обвиняемите и пострадалата, както и в поведението на самата Василева настъпил след изчезването на определена сума пари -6350 лв.от офиса на фирмата в ж.к.”Младост” на 29.09.2011 год.Липсата на тази сума пари била установена от Василева сутринта при отиването й на работа, за което тя уведомила работодателите си, същите пристигнали на място, като впоследствие била извикана полиция, както и всички служители, имали достъп до въпросното чекмедже, в което се съхранявала паричната сума и били проведени беседи с тях.Вечерта Василева споделила със св.П. за случилото се, била разстроена, че са я отвели за разпит в полицията, като изразила съмнение, че работодателите й се съмняват в нея, че тя е извършила кражбата на парите.На 30.09.2011 год. обв.С. накарал Василева да подпише запис на заповед за липсващата сума, същата не възразила и подписала запис на заповед.На 01.10.2011 год.било проведено полиграфско изследване на Василева и на останалите трима служители, за което дали съгласие.На 05.10.2011 год.Василева била извикана по телефона от обв.С. в магазина, споделила това със св.П., като изразила опасение, че „Слави щял да я бие заради случката с парите”.По време на разговора С. се държал добре с Василева, като говорили за отношенията си през годините, за работата им занапред, като и двамата стигнали до извода, че не биха могли да работят заедно до изясняване на случая, поради което Василева написала молба за напускане, като била издадена заповед №00000309/05.10.2011 год.за прекратяване на трудовото правоотношение на Василева, считано от 06.10.2011 год.и подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ на 06.10.2011 год.в НАП. Последвала и друга среща на 07.10.2011 год.между обвиняемите и Василева, на която според показанията на св.П., Г.Г. и А.В. по отношение на Василева е било упражнено физическо насилие от обв.С. и отправени заплаха за изпращане в затвора Сливен и че ще я накълца на парчета, ако е мъж от страна на обв.С.. За съставомерността на деянието по чл.127, ал.4, във връзка с ал.3 от НК се изисква деецът чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него да го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като от субективна страна деянието да е извършено по непредпазливост.В случая е повдигнато обвинение срещу двамата обвиняеми за непредпазливо довеждане/престъпна небрежност като форма на вина/ на Василева до самоубийство, като е прието, че обвиняемите са осъществили състава на това престъпление чрез жестоко отнасяне към пострадалата, която се е намирала в служебна и материална зависимост от тях.Съдът напълно споделя изложеното в постановлението относно наличието на жестоко отнасяне от страна на обв.С. към Василева, изразило се в закани, че ще я изпрати в затвора Сливен и, че ще я накълца на парчета, ако е мъж, както и относно наличието на жестоко отнасяне от страна на обв.С. към Василева, изразило се чрез физическо насилие-разкъсно – контузна рана на горната устна, одрасквания по бузата и шията.Споделя и това, че обективния елемент от престъплението-„жестоко отнасяне” е налице и ако то е осъществено само в единичен случай.За тези действия от страна на обвиняемите говорят св.П., Г.Г., А.В., както и св.Д..Действително никой от тях не е бил пряк очевидец на действията на обвиняемите на 07.10.2011 год., но следва да се има предвид, че това са лицата, които са възприели Василева непосредствено след инцидента с работодателите й и именно на тях тя е разказала какво се е случило, като е била много разстроена.Първо се е обадила на св.П., като му е казала „биха ме”, после се е прибрала в дома си и дъщеря й е възприела колко е разстроена и притеснена, след което заедно със св.П. са отишли при личния лекар на Василева-д-р Д., която след преглед е издала приложения към делото амб.лист.За емоционалното състояние на Василева свидетелства и д-р Г., която на 08.10.2011 год.е прегледала пострадалата и е издала съдебно медицинско свидетелство/л.109/.Защитата акцентира на показанията на св.Г.Г.-дъщерята на пострадалата и на часа на издаване на амб.лист.При проведения разпит на св.Г.Г. в с.з.действително са констатирани някои противоречия, които са преодолени чрез прочитане на показанията й от досъдебното производство, след което свидетелката напълно потвърди прочетените показания.Непосредствено след срещата с работодателите си на 07.10.2011 год./петък/пострадалата се е прибрала в дома си, малко след което се е прибрала и дъщеря й, като последната е заявила в разпита си на досъдебното производство/л.127/”Същият ден аз се върнах от училище и заварих мама седнала на леглото. Тогава не забелязах да има нещо външно по нея. Тя изглеждаше много странно-седеше и гледаше в точка, не мърдаше, сякаш не ми обърна внимание изобщо……..В неделя вечерта аз се прибрах от баба ми където бях през уикенда.Мама и Дани също си дойдоха.Мама се държеше много странно. Аз тогава видях, че има рани по лицето.Тя ми отговори, че й няма нищо и ще се оправи.Аз пак я попитах и тя ми каза, че в петък, като е ходила в магазина да се среща с шефовете си, шефката й я е ударила няколко пъти по лицето и че шефът й бил там, но не я спрял.” Изразеното съмнение от адв.К. кога и как са получени нараняванията на пострадалата не се споделя от настоящия състав, тъй като макар св.Г. да е забелязала по-късно /след два дни/нараняванията по лицето на майки си, следва да се има предвид, че част от тях не са били видими напр. разкъсно-контузната рана на горната устна, тъй като са се намирали по вътрешната повърхност на устната/отразено и в мед.свидетелство и в амб.лист/, а останалите охлузвания и одрасквания по бузата и шията са били по-силно изразени след известен период от време/на следващия ден/, когато Г. не е виждала майка си.Още повече, че на 07.10.2011 год. Г. е била съвсем кратко време с майка си, тъй като тя и св.П. са излезли и са се върнали след два дни, почти не е общувала с нея и не е разбрала още същия ден какво се е случило.Напълно следва да се кредитират и показанията на св.П., тъй като Василева е споделяла с него всичко, което се е случвало между нея и работодателите й от момента на изчезване на парите до последната й среща с тях.Основание съдът да приеме за обективни и достоверни показанията на П., дава по косвен начин приложения към досъдебното производство запис, направен с мобилен телефон на разговора между С. и Василева на 05.10.2011 год.Макар този запис да не е доказателство по смисъла на НПК, след прослушването му в с.з. и съпоставка на дадените от св.П. показания се установяват възпроизведени изрази от разговора между С. и Василева, което води до извода, че именно Василева е споделила със св.П. всичко което се е случило при срещите й с обвиняемите, следователно показанията на П. са достоверни и следва да бъдат кредитирани.Както св.П., така и св.Г.Г., В., М.Г. и П.Д. твърдят, че емоционалното състояние и поведение на Василева са се дължали не на физическата болка, а на обидата, унижението, че са я набедили, че е крадла и че ще я вкарат в затвора и че именно това я е разстроило толкова много, за да промени поведението си.Съдът приема, че не са налице доказателства по делото от които да се установява, че обв.С. е проявила физическо насилие спрямо Василева чрез „душене”, тъй като за такова насилие пострадалата не е съобщила нито на личния си лекар, нито на д-р Г. и такова не е отразено в медицинските документи приложени към делото. За състава на престъплението, в което са обвинени обвиняемите обаче се изисква освен начина на мотивиране на жертвата да посегне на живота си, в случая чрез жестоко отнасяне, да са налице характерни отношения между субекта и жертвата, а именно субекта на престъплението да е лице, което разполага с определена материална или друга власт по отношение на пострадалия, т.е.да е налице материална или друга зависимост от субекта на престъплението.Такава ще е налице, когато деецът има правната или фактическата възможност да въздейства съществено върху живота на пострадалия.Ако източниците на съществуване на пострадалия са свързани с волята на субекта и последният може да влияе върху имуществената сфера на пострадалия, ще е налице материална зависимост.Друга зависимост може да бъде съществуващите между дееца и пострадалия служебни, семейни или брачни връзки между тях.В конкретния случай пострадалата не е била в материална зависимост от обвиняемите.Обстоятелството, че същата на 30.09.2011 год. е подписала запис на заповед не води непременно до извода за материална зависимост от работодателите й.Пострадалата не е била на тяхна издръжка и материалното й съществуване не е зависело от тях.Същата е имала семейство-дъщеря и св.П., с когото е живеела на съпружески начала и който не е бил безработен, имала и майка, която към този момент е била работеща.Имала е и моралната подкрепа на св.П., който й е заявил, че най-лошият вариант е Слави да си търси тези пари, за които е подписала запис на заповед, но дори и тогава ще ги изплащат и да не се притеснява.Приетата от прокурора служебна зависимост също не е била налице към момента на деянието, в което са обвинени обвиняемите, тъй като след като Василева е подала молба за напускане, работодателят е издал на 05.10.2011 год.заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 06.10.2011 год. и своевременно е подал уведомление за това пред НАП, т.е.към периода 07.10.2011 год.-10.10.2011 год.Василева не се е намирала в служебни отношения/работодател-служител/ с обвиняемите.Следва да се има предвид, че съгласно съдебната практика съставомерна е само тази зависимост или връзка, която те поставя в безизходно положение и от която не можеш да се освободиш, а в случая пострадалата сама се е освободила от служебната си зависимост, като е подала молба за напускане.Няма доказателства по делото от които да се направи извод, че по някакъв начин Василева е била принудена от работодателите си да напусне, напротив след проведен разговор с обв.С. двамата са стигнали до извода, че не могат да работят повече заедно, докато не се разреши случая.Това обстоятелство се установява и от показанията на св.П., както и от коментирания по-горе запис на срещата между обв.С. и Василева от 05.10.2011 год., в който на въпроса на обв.С.: ”Смяташ ли, че можем да продължим да работим заедно”, Василева отговаря”Не, защото ми нямате доверие”.Ето защо съдът приема, че към 07.10.2011 год.-10.10.2011 год.пострадалата Василева не била нито в служебна, нито в материална, нито в друга зависимост от обвиняемите. Поради изложените съображения съдът счита, че поради липсата на един от обективните признаци на престъплението по чл.127, ал.4, във връзка с ал.3 от НК, а именно поради липсата материална и служебна зависимост на Василева от обв.С. и обв.С., не е налице престъплението, за което е повдигнато обвинение на двамата обвинения. Съдът приема, че не е налице и субективния елемент от състава на престъплението по чл.127, ал.4, във връзка с ал.3 от НК.Липсват преки или косвени доказателства от които да се установява, че обвиняемите са действали при престъпна небрежност, т.е.не са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, но са били длъжни и са могли да ги предвидят.Съдът не приема изложеното в постановлението, че обвиняемите са могли да предвидят последиците с оглед познаване на личността на пострадалата през десетгодишния период на съвместна работа и с оглед професионалното им и социално поведение.Всички разпитани по делото свидетели, вкл. и най-близките на пострадалата твърдят, че Василева е била изключително силен, борбен и точен човек и че са останали изненадани от постъпката й, че никой, дори собствената й майка не е очаквал, че ще постъпи по такъв начин.Действително пострадалата е работила дълги години във фирмата на обвиняемите, но всичките й колеги са я възприели като силен човек, справящ се във всякакви ситуации, с готовност да помогне при нужда на колегите си, изключително добър и съвестен служител.Очевидно като такава са я възприели и работодателите й, за да й гласуват нужното доверие да работи и израства във фирмата в продължение на толкова години.Самият обв.С. в с.з.заявява, че с Василева са били в много добри отношения.От показанията на св.В. и Г.Г./майка и дъщеря на пострадалата/се установява, че Василева е имала и други неприятни и стресови ситуации/развод, смъртта на баща й/, но изключително бързо се е справила с проблемите и е продължила живота си.От друга страна пострадалата преди да се самоубие не е споделила с никого подобно намерение, колкото и да е била разстроена от случката с работодателите си все пак е предприела действия, които говорят за това, че има намерение да се пребори със ситуацията, тъй като сама, по собствено желание е отишла на преглед при личния си лекар, отишла е и на преглед при д-р Г. именно с идеята да се „бори”, както е и споделила пред св.П. и да подаде жалба срещу работодателите си.Въпреки, че след случая с изчезването на парите от офиса е била доста притеснена, а след срещата с работодателите си на 07.10.2011 год. е „ зъдълбала в себе си”/според св.П. и се е държала странно, според св.Г.Г., никой от най-близките й хора, с които е живяла през целия си живот не е предположил, че може да посегне на живота си.Дори св.П. заявява в с.з., че когато Велислава му е казала да се грижи за дъщеря й, той е възприел тези нейни думи да се грижи за детето й, докато тя е в затвора, но не е и предполагал, че ще направи такова нещо.Не са налице данни за изключително близки отношения между пострадалата и двамата обвиняеми, за да се приеме, че те са могли да допуснат какво ще се случи в резултат на напускането й на работа и ситуацията с изчезналите пари.Не може хипотетично да се обоснова извод относно субективния елемент на престъплението, същият трябва да е доказан по недвусмислен начин от събраните по делото доказателства, което в случая не е налице.За голямо съжаление пострадалата е намерила изход от създалата се ситуация, като е сложила край на живота си, но само обстоятелството, че е имало среща между нея и двамата обвиняеми, на която същите са се отнесли по-грубо с нея и са я обидили, не е достатъчно да обоснове извода за виновно поведение от тяхна страна и да се приеме, че са били длъжни и са могли да предвидят какъв ще е резултата от тяхното поведение.Обстоятелството, че след изчезване на парите от офиса на фирмата, обвиняемите са направили постъпки за изясняване на случая, извикали са полиция, провеждани са беседи с всички лица имали достъп до въпросното помещение, направено е полиграфско изследване на служителите, вкл.и на пострадалата е съвсем нормално и принципно така би постъпил всеки работодател, когато се касае за изчезнала сума пари.Това, че пострадалата е подписала запис на заповед, с която се е задължила за изчезналата сума пари също не може да обоснове субективния елемент у обвиняемите, имайки предвид длъжността, която пострадалата е изпълнявала.Проведената между Василева и обвиняемите среща на 05.10.2011 год.по повод изчезналата сума е протекла в нормална обстановка, като на нея са обсъждани възможностите кога и как са изчезнали парите, кои лица са имали достъп до помещението и са могли да ги вземат.За тази среща няма никакви данни по отношение на пострадалата да е упражнено насилие или принуда, напротив разговора е бил съвсем добронамерен.Не се доказва твърдяното от св.В., че Василева е била следена от обв.С., когато Василева е отишла да поздрави майка си/св.В./за рождения й ден на 28.09.2011 год., тъй като изчезването на парите от офиса на фирмата е станало на 29.09.2011 год. От заключението на посмъртната психолого-писихатрична експертиза по писмени данни се установява, че преди да реализира самоубийството си Василева е отключила тежък депресивен епизод, като реакция на интензивно стресогенно въздействие-конфликт с работодателите й, с грубо отношение към нея от тяхна страна, обвинение за кражба и освобождаване от работа.Преди да реализира самоубийството си същата се намирала в тежко депресивно състояние.Изводими от него чувства за безнадежност, безперспективност и безисходица в създалата се житейска ситуация са я предразположили да предпочете смъртта пред живота.След първоначално усещане за невъзможност да се справи в новата житейска ситуация е последвало видимо разведряване на настроението й с привидно успокоение и суицид.Такава промяна в настроението и моториката при раздвижени неспокойни депресивни хора се наблюдава след решение за самоубийство, като изход от непосилни за съзнанието на субекта житейски неудачи/реални или породени от болестно понижено настроение/-динамика, присъща за планирано самоубийство.Решението за самоубийство е изводимо от депресивното състояние на пострадалата, което се е отключило като реакция от отношението на работодателите й.Съдът приема това заключение като обективно и обосновано с оглед доказателствата по досъдебното производство, от които се установява, че Василева е била изключително съвестен и отговорен служител и човек, сърдечен, контактен, борбен.Явно възникналата ситуация с работодателите й я е засегнала дълбоко, за да изпадне в тежко депресивно състояние, но за състава на престъплението, в което са обвинени двамата обвиняеми се изисква същите да не са предвиждали настъпването на обществеоопасните последици, но да са били длъжни и да са могли да ги предвидят.Настоящата инстанция след цялостен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, проверени и в хода на съдебното следствие стига до извода, че липсват доказателства от които да се установява, че обвиняемите са били длъжни и са могли да предвидят настъпването на общественоопасните последици от поведението си, т.е. не е налице субективния елемент на престъплението по чл.127, ал.4, във връзка с ал.3 от НК. Поради изложените съображения съдът приема, че обв.Д.С. не е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.127, ал.4, във връзка с ал.3 от НК, а именно за времето от 07.10.2011 год.до 10.10.2011 год.в гр.Ловеч, чрез жестоко отнасяне/проява на физическо насилие посредством нанасяне на удари в областта на лицето, причиняване на телесни увреждания-разкъсно-контузна рана на горната устна, одрасквания по бузата и шията, душене на Велислава Радославова Василева от гр.Ловеч, намираща се в служебна и материална зависимост от нея, да я е довела до самоубийство, като деянието е извършено по непредпазливост, поради което С. следва да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение и да бъде оправдана. Поради изложените съображения съдът приема, че обв.С.С. не е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.127, ал.4, във връзка с ал.3 от НК, а именно за времето от 07.10.2011 год.до 10.10.2011 год.в гр.Ловеч, чрез жестоко отнасяне/отправяне на заплаха за изпращане в Затвора Сливен и в ареста, закана, че е я накълца на парчета, ако е мъж/ на Велислава Радославова Василева от гр.Ловеч, намираща се в служебна и материална зависимост от него, да я е довел до самоубийство, като деянието е извършено по непредпазливост, поради което С. следва да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и да бъде оправдан. На основание чл.24, ал.1, т.8 от НПК наказателното производство по досъдебно производство №716/2011 год.по описа на РУП-Ловеч следва да бъде прекратено. На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата. Водим от гореизложеното и на основание чл. 378, ал.4, т.2 от НПК, съдът