Решение № 1410 от 19.4.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 62/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. с чл. 83, ал. 4 от същия кодекс. Делото е образувано по жалба на „Три Ей Хъб“ ЕООД, [ЕИК], с адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. С. В., против Акт за дерегистрация № 040992304089265/19.10.2023г., издаден от Д. Р. Т. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, офис Велико Търново, потвърден изцяло с Решение № 2/08.01.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с който е прекратена регистрацията на дружеството в специалния регистър по чл.94, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Твърди се, че в случая е формиран извод за наличие на предпоставки за дерегистрация по ЗДДС по инициатива на орган по приходите на основание чл.176, т.3 от ЗДДС, тъй като е прието, че дружеството системно не изпълнява задължението си по ЗДДС да внася определените по СД по ЗДДС суми, представляващи резултат – ДДС за внасяне. Не е отчетено обаче, че всички задължения по ЗДДС са изпълнявани и се изпълняват, като единственото неизпълнено задължение по ЗДДС е за внасяне за определени данъчни периоди на суми по СД по ЗДДС, някои от които са на незначителна стойност. Посочва, че невнасянето на дължимия ДДС в указания от закона срок се дължи на ниския размер на генерираните от дружеството приходи и на наличието на вземания, които поради липсата на свободен ресурс не му позволява да предприеме действия по превръщането им в съдебни и принудително събирани от съдебен изпълнител. Изтъква, че въпросът с невнесените задължения по ЗДДС би могъл да се реши от приходната администрация чрез съответните изпълнителни способи, предприети от публичния изпълнител, поради което не следва да се прекратява регистрацията на дружеството. От съда се иска актът за дерегистрация по ЗДДС да бъде отменен като незаконосъобразен. В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба процесуалният му представител адв. М. моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие, като й бъде предоставен срок за писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Харалампев оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди законосъобразност и правилност на обжалвания акт, като се позовава и на аргументите в решението по чл. 155 от ДОПК. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лева, за което представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК. Представя подробна писмена защита. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: С Резолюция за извършване на проверка № П-04000423102303-0РП-001/26.05.2023г., изменена с Промяна на РИП № П-04000423102303-0РП-002/27.07.2023г. и № П-04000423102303-0РП-003/27.09.2023г. е възложена проверка в срок до 30.10.2023 г. на „Три Ей Хъб“ ЕООД за наличието на основание за дерегистрация по ЗДДС. В хода на проверката до задълженото лице е адресирано ИПДПОЗЛ изх. № П-04000423102303-040-001/14.06.2023 г., което е връчено по електронен път на 14.06.2023г. В указания в искането срок, от проверяваното дружество не са представени никакви документи. С оглед на това, на 03.07.2023г., с цел установяване на адреса на управление и кореспонденция на дружеството, е извършено посещение на адреса на дружеството – [населено място], [улица], при което не е открит никой. За посещението е съставен Протокол обр. Кд 73 №1879951/03.07.2023г. На 26.07.2023г. в сградата на ТД на НАП Велико Търново е проведена среща с представляващия дружеството Р. С. В., при която е съставен Протокол изх. №2300004-026-0041877 от същата дата, с който са изискани удостоверение за въвеждане в експлоатация до 31.07.2023г. на Актива, който е собственост изцяло на дружеството, като от страна на управителя на дружеството е последвало обещание за представяне в най-кратък срок на изисканите с ИПДПОЗЛ документи. За проведената среща е бил съставен Протокол обр. Кд 73 №1783258/26.07.2023г. Предвид наличието на актив, който може да послужи за обезпечаване на публични задължения на дружеството и предстоящото предоставяне на документи за него, до лицето е изпратено Уведомление № П-04000423102303-999-001/14.09.2023г., с което последното е уведомено, че на 26.09.2023г. в 10: 30 часа ще бъде извършено посещение на адреса на дружеството, като за целта последното следва да осигури достъп до всички първични счетоводни документи и регистри на дружеството. Уведомлението е връчено по електронен път на 14.09.2023г. В указания в уведомлението ден и час е извършено посещение на адреса на дружеството, при което отново не е открито лице, представляващо дружеството, нито упълномощено такова. За посещението е съставен Протокол обр. Кд 73 №1783260/26.09.2023г. По-късно на същия ден /26.09.2023г./ е прието обаждане от счетоводителя на дружеството, който е уведомил органа по приходите, извършващ проверката, за наличието в офиса на счетоводството, находящ в [населено място], [улица], на първични счетоводни документи, които са представени от представляващия фирмата. За проведения разговор е съставен Протокол обр. Кд 73 №1879953/26.09.2023г. На 29.09.2023г. е извършено посещение в счетоводния офис с цел преглед на счетоводни и първични и вторични документи, при което са били представени пълномощно, инвентарна книга към 29.09.2023г., удостоверение №144/11.12.2020г., издадено от Община Велико Търново. Упълномощеното да води счетоводното обслужване на дружеството лице е уточнило, че от представляващия дружеството не са му предоставяни банкови извлечения, като в рамките на 10 дни ще бъде извършено осчетоводяване и ще бъдат предоставени оборотна ведомост, документи за въвеждане в експлоатация на активи, актуални салда по вземания от клиенти, фирми, трети лица към датата на предоставяне. За посещението е съставен Протокол обр. Кд 73 №1879957/29.09.2023г. На 09.10.2023г. с придружителни писма вх. №П-04000423102303-ПРД-001-И/09.10.2023г. и №П-04000423102303-ПРД-002-И/09.10.2023г. от дружеството са представени документи, в т.ч. удостоверение №133/07.08.2018г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Изграждане на подземна тръбна оптична мрежа в [жк], кв. Зона Б и кв. Чолаковци“ поетапно издадено от Община Велико Търново, разрешение за строеж №275/19.12.2018г. за строеж на „Изграждане на подземна тръбна канална мрежа на Трий ей хъб /поетапно/, находящ се в гр. В. Търново, удостоверение №144/11.12.2020г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Изграждане на подземна тръбна канална мрежа Трий ей хъб /поетапно/, находящ се в гр. В. Търново; оборотна ведомост за периода 01.01.2023г. до 30.09.2023г.; аналитична оборотна ведомост на сметка 411/клиенти/ за периода от 01.01.2019г. до 30.09.2023г. и оборотна сметка 498 „Други дебитори“ за периода от 01.01.2019г. до 30.09.2023г. Извършена е проверка и в информационните масиви на НАП за задълженията на дружеството. Резултатите от проверката за установяване на факти и обстоятелства от значение за дерегистрация по ЗДДС са отразени в Протокол № П-04000423102303-073-001/17.10.2023 г. В протокола е посочено, че при извършена проверка в ПП на НАП е установено, че към 17.10.2023 г., „Три Ей Хъб“ ЕООД има текущи задължения в размер на 104, 82 лв., има задължения по ИД №180610019/2018 в размер на 70 243, 00 лв., в т.ч. главница 52 668, 26 лв., част от които задължения по СД по ЗДДС за дванадесет данъчни периода – от м.06.2021г. до м.06.2023г. Предвид така установеното, проверяващите са приели, че дружеството е допуснало нарушение, като не е изпълнило задълженията си да внесе дължимия ДДС по СД в законоустановения срок по чл.89, ал.1 от ЗДДС, поради което са налице обстоятелства по чл. 176, т. 3 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС. На 19.10.2023г. от органа по приходите, на който е възложено извършването на проверката е издаден оспорения Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040992304089265/19.10.2023 г., с който на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на „Три Ей Хъб“ ЕООД. Органът по приходите е направил извод, след извършената проверка, че са налице основания за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, тъй като е осъществен фактическият състав на чл. 176, т. 3 от ЗДДС във вр. с чл.106, ал.2, т.2, буква „б“ от същия закон. Посочил е, че към 19.10.2023г. „Три Ей Хъб“ ЕООД има текущи задължения в размер на 104, 89 лв. и задължения по ИД №180610019/2018 общо в размер на 70 281, 04 лв. (главница и лихви), които включват и невнесени задължения за ДДС, декларирани от самото дружество в справки-декларации по ЗДДС за дванадесет данъчни периоди, в т.ч. за данъчен период м.06/2021г. – ДДС в размер на 24 220, 82 лв. и лихви - 6 908, 21 лв.; за данъчен период м.09/2021г. – ДДС в размер на 195, 34 лв. и лихви – 43, 16 лв.; за данъчен период м.11/2021г. – ДДС в размер на 2 812, 28 лв. и лихви – 573, 65 лв.; за данъчен период м.12/2021г. – ДДС в размер на 9 369, 44 лв. и лихви – 1830, 50 лв.; за данъчен период м.01/2022г. – ДДС в размер на 64, 90 лв. и лихви – 12, 12 лв.; за данъчен период м.02/2022г. – ДДС в размер на 46, 30 лв. и лихви – 8, 29 лв.; за данъчен период м.06/2022г. – ДДС в размер на 527, 06 лв. и лихви – 76, 47 лв.; за данъчен период м.09/2022г. – ДДС в размер на 72, 00 лв. и лихви – 8, 61лв.; за данъчен период м.12/2022г. – ДДС в размер на 2 012, 88 лв. и лихви – 186, 77 лв.; за данъчен период м.01/2023г. – ДДС в размер на 11 000, 00 лв. и лихви – 919, 46 лв.; за данъчен период м.03/2023г. – ДДС в размер на 211, 14 лв. и лихви – 13, 43 лв. и за данъчен период м.06/2023г. – ДДС в размер на 6, 93 лв. и лихви – 0, 24 лв. Актът е връчен по електронен път на 07.11.2023 г. (лист 15) и е оспорен от задълженото лице по реда на чл. 152 от ДОПК пред директора на Дирекция „ОДОП“ - В. Търново, с жалба вх. № 25653/07.11.2023 година. Към жалбата по административен ред на са били приложени доказателства. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново, след обсъждане на доказателствата, събрани в хода на проверката, със свое Решение № 2/08.01.2024г. е потвърдил акта за дерегистрация, като е приел за безспорно наличието на обстоятелствата по чл.176, т.3 от ЗДДС. Позовал се е и на второ самостоятелно основание за дерегистрация, а именно - чл. 176, т. 4 от ЗДДС, тъй като дружеството има публични задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Решението е било връчено по електронен път на 09.01.2024г. /л.10 от делото/. С жалба, подадена на 22.01.2024 г. чрез решаващия орган до Административен съд - Велико Търново, „Три Ей Хъб“ ЕООД е оспорило потвърдения от ДОДОП акт за дерегистрация, като въз основа на тази жалба е образувано настоящото дело. В хода на съдебното дирене от ответника е представена преписката по съставяне и оспорване на акта, ведно с един брой технически носител. От страна на жалбоподателя са представени и приети като доказателства по делото молба с вх. № 1502/04.04.2024 г., ведно с извадки от програмен счетоводен продукт „Плюс минус“ 0 баланс за периода 01.01.-30.11.2023 г., ОПР за периода 01.01.-30.11.2023 г., Инвентарна книга към 30.11.2023 г. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от правоимащо лице, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК и отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК, поради което се явява процесуално допустима. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният акт за дерегистрация е издаден по инициатива на орган по приходите, от оправомощен орган - старши инспектор по приходите Д. Р. Т., определен с Резолюция за извършване на проверка (РИП) № П-04000423102303-0РП-001/26.05.2023г., издадена от В. Б. В. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Велико Търново, надлежно упълномощен от Директор на ТД на НАП, съгласно приложена Заповед № 200/14.03.2023г. (л.45 от делото). Следователно административният акт е издаден от административен орган в рамките на неговата компетентност, и в установения от закона срок. Същият е съставен след извършена проверка на жалбоподателя, в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за постановяването му. Ето защо, съдът не констатира пороци, засягащи валидността, формалната и процесуална законосъобразност на оспорения акт. Настоящата инстанция, която е такава по същество, намира процесния акт за дерегистрация и за материално законосъобразен. Съдържанието на прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици са разписани в чл. 106, ал. 1 от ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда нещо различно. По смисъла на чл. 106, ал. 2 от ЗДДС регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация. В хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 от ЗДДС администрацията действа в условията на обвързана компетентност, а в тези по чл. 176, вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС упражнява дискреция (оперативна самостоятелност). В настоящия случай, приходният орган е установил, че данъчно задълженото лице системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС, и по-конкретно тези по чл. 89 от ЗДДС за внасяне на ДДС, като е изброил дванадесет данъчни периода, за които не са внесени съответните (изрично посочени в акта) суми за данък по ЗДДС по справки-декларации. По този начин „Три Ей Хъб“ ЕООД е осъществил състава на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, което от своя страна предоставя на компетентния административен орган оперативна самостоятелност при преценката за прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС, която последният е упражнил при спазване на законовите изисквания за това. Фактическите и правните изводи на приходния орган се доказват от извършената проверка в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице и приложената в преписката справка за това, за което е съставен протокол № П-4000423102303-073-001/17.10.2023г. (л. 41 и сл. от делото). Този протокол не е оспорен, същият е официален документ и по смисъл на чл. 50 от ДОПК представлява доказателство за извършените от и пред органа по приходите действия и изявления и установените факти и обстоятелства. По този начин администрацията е реализирала обвързаността си да установи осъществяването на предпоставките за издаване на утежняващия административен акт. Жалбоподателят, в чиято доказателствена тежест е, не ангажира доказателства, с които да опровергае констатациите на приходния орган, поради което жалбата му като недоказана следва да се отхвърли като неоснователна. Основателно, констатираното неизпълнение е преценено като системно предвид установеното невнасяне на ДДС за дванадесет данъчни периода. Това поведение на проверяваното лице несъмнено осъществява хипотезата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, поради което приходният орган законосъобразно е прекратил регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя незаконосъобразност на дерегистрацията, предвид установяване единствено на наличието на неизпълнение на задължението за внасяне за определени данъчни периоди на суми по СД по ЗДДС, част от които на незначителна стойност. Разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, системно неизпълняващ законовите си задължения. Доколкото в цитираната норма не са изброени конкретни нарушения, които влизат в състава й, следва да се приеме, че всяко системно неизпълнение на задължение по ЗДДС, в т.ч. и невнасянето на данъка, може да послужи за основание за дерегистрация по ЗДДС. Що се отнася до твърденията за незначителната стойност на невнесените задължения, следва да се отбележи, че размерът на дължимите данъци не е определящ критерий за наличие на обстоятелствата по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Приложението на тази норма изисква системност на неизпълнението - в случая невнасяне на задължения за ДДС, а не невнасяне на такива в големи и особено големи размери. Не могат да бъдат споделени и твърденията, че от страна на органа по приходите не е съобразено, че неплащането на декларираните задължения се дължи на финансови затруднения. Разпоредбата на чл. 106, ал. 2, т. 2, буква "б" от ЗДДС предвижда регистрацията по този закон да се прекратява по инициатива на органа по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176 от ЗДДС. Какви са причините жалбоподателят да не е изпълнил задължението по този закон и дали неизпълнението се дължи на виновно или невиновно поведение, е ирелевантно за приложението на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б", във връзка с чл. 176, т. 3 от ЗДДС. След като е установено системно неизпълнение на задължения, произтичащи от закона, каквото е и визираното в чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задълженото лице подлежи на дерегистрация. При наличието само на една от предвидените в чл. 176 от ЗДДС хипотези е налице законно основание за постановяване на акт за дерегистрация по ЗДДС, като в настоящия случай актът е обоснован с наличието на предпоставката по т. 3 от цитираната норма и съдът го намира за законосъобразен. В случая, решаващият орган обосновано е посочил, наличието и на второ самостоятелно основание за прекратяване на регистрацията по ЗДДС - това по чл. 176, т. 4 от закона. Посочената норма установява правомощие на съответния компетентен орган по приходите да прекрати регистрацията на лице, което има данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. В конкретния случай от приобщените към преписката в хода на проверката доказателства – справка от данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя, се установява, че към момента на прекратяване на регистрацията дружеството е имало публични задължения в общ размер на 70 385, 93 лв. (главница и лихви), в т.ч. текущи задължения към НАП - 104, 89 лв. и задължения по изпълнително дело №180610019/2018г. – 70 281, 04 лв. (главница и лихви). Въпреки указанията на съда, жалбоподателят не ангажира доказателства, които да сочат друг размер на публичните му задължения, а простото несъгласие с установените такива не е аргумент за опровергаване на констатациите в акта. Тези констатации обаче се подкрепят от резултата от проверката на дружеството, който е обективиран в нарочен протокол, който съгласно чл. 50 от ДОПК има материална доказателствена сила. Същевременно по данни от представените, както в хода на проверката, така и в хода на настоящото производство, инвентарни книги и счетоводни регистри се установява, че към края на посочения период сумата на активите на „Три Ей Хъб“ ЕООД е в размер на 1 590 967, 76 лв., а тази на задълженията му възлиза общо на 1 602 564, 72 лв. При това положение, стойността на активите на дружеството (1 590 967, 76 лева), намалена с неговите задължения (1 602 564, 72 лева) към процесния момент е -11 596, 96 лева и е отрицателна величина, следователно активите на лицето не покриват негови задължения. Тоест, доколкото жалбоподателят не опроверга констатациите на приходната администрация, несъмнено се установява, че общата стойност на данъчните задължения на „Три Ей Хъб“ ЕООД (70 385, 93 лв.) надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения (-11 596, 96 лв.). При това положение, предвид доказателствата, събрани при извършената от органите по приходите проверка, съдът приема за установено, че към момента на издаване на акта за дерегистрация, жалбоподателят не е притежавал активи, чиято стойност да надвишава тази на данъчните му задължения в посочения по-горе размер, т.е. по отношение на него е налице и второто наведено в потвърдителното решение на директора на ДОДОП основание за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Както беше коментирано по-горе обаче, в конкретния случай е достатъчно и само посоченото в акта за дерегистрация фактическо и правно основание за прекратяване на регистрацията (чл. 176, т. 3 от ДОПК), а посоченото второ самостоятелно основание в решението на директора на ДОДОП (чл. 176, т. 4 от ЗДДС) само потвърждава допълнително правилността на оспорения акт. Неоснователно се поддържа и възражението, че процесният акт е постановен в противоречие с целта на закона. На първо място, по смисъла на чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка по такъв критерий е изключена от съдебния контрол за законосъобразност на актове на приходната администрация. Доколкото обаче в настоящия случай административният орган е действал в условията на оперативна самостоятелност при доказано наличие на предпоставките за това, то съдът дължи преценка дали с избраната от органа възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта - арг. § 2 от ДР на ДОПК, вр. чл. 169, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. Целта на законодателя, разписана в чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б", вр. чл. 176, т. 3 от ЗДДС е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС. Съдът намира, че с издаването на акта за дерегистрация приходният орган е постигнал тази цел, за която е оправомощен от закона (чл. 4, ал. 2 от АПК) и че при реализирането й са спазени изискванията за съразмерност по чл. 6 от АПК. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че поведението на данъчнозадълженото лице е проявявано в продължение на дванадесет месеца, което обосновава налагането на забрана на търговското дружество да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията. Съхраняването на специалната регистрация по ДДС на данъчен субект с публични задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения, който, освен това, системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС за внасяне на ДДС, е източник на опасност от загуба на данъчни приходи, което несъмнено води до злоупотреби с ДДС. Това определя прекратяването на регистрацията като съобразено и с целите на гл. ХХV от ЗДДС - "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами". По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че актът за дерегистрация по ЗДДС на „Три Ей Хъб“ ЕООД е законосъобразен, а жалбата против него - неоснователна. При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. На ответника - Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново, следва да се заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното съдебно заседание, в размер на 1 000 лв., определени на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г., изм., бр. 88 от 2022 г.) от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК, съдът