Решение № 13630 от 17.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3066/2024 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.285 от ЗИНЗС. Образувано е по искова молба на А. Н. С., чрез адв. С. И. срещу ГД“ИН“, с която се претендира обезщетение в размер на 5727 лева, ведно с законната лихва, считано от момента на подаване на исковата молба до заплащането на присъденото обезщетение, за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на непроведени му медицински прегледи, реимунизация и флоурографско изследване при престоя му в местата за лишаване от свобода в периода 25.03.2019г. – 25.03.2024г. Твърди, че вредите се изразяват в негативни изживявания, в резултат на унизително и нечовешко отнасяне - фрустрация, унижение, безпомощност и малоценност, тревожност и притеснения. Претендират се разноски на основание чл.38 от ЗАдвокатурата в размер на 800 лева. На 09.05.24г. е постъпил отговор на исковата молба от ГД“ИН“ - МП, според който исковата молба е неоснователна и недоказана по размер. Приложена е медицинска документация: 2 броя епикризи и образни изследвания и справка за периодите, в които лицето е изтърпявало наказание лишаване от свобода в затвора [област]. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В о.с.з. ищецът лично и с адвокат поддържа исковата си претенция. Ответникът, чрез юрисконсулт поддържа становище, съгласно представения отговор на исковата молба. Софийска градска прокуратура, чрез прокурор Д. изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. От фактическа, след като разгледа представените по делото писмени доказателства, съдът намира следното: Ищецът изтърпява присъда в С. Ц. З. в посочения исков период 25.03.2019г. – 25.03.2024г. Искът е предявен срещу ГДИН, като се претендира в исковата молба, че в нарушение на изричната норма на чл.140 ЗИНЗС е бил лишен от медицинско обслужване - поне един профилактичен преглед годишно, флуорографски и лабораторни изследвания, задължителни имунизации и реимунизации. Поради това се иска обезщетяване на претърпените в резултат неимуществени вреди - фрустрация, унижение, безпомощност и малоценност, тревожност и притеснения. Посоченото се релевира и като нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, според който липсата на медицинско обслужване на осъдените и задържаните под стража се смята за нарушение по ал.1. От ответника са представени два броя епикризи от проведеното лечение в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода – вътрешно отделение от лекуващ лекар Г. през 2019г. – месец април и месец юли; резултати от направени кръвни изследвания от 06.08.2020г.; резултат от образно изследване на бял дроб от 15.04.2019г. Имунизационен календар на РБългария. Допълнително са постъпили с писмо от 10.07.2024г. още документи от медицинското досие на л.св. А. Н. С. - искане за образно изследване от 30.01.2024г. Представените с писмо от 24.02.2025г. 2 броя амбулаторни листи, електрокардиограма, както и изслeдването за [Наименование]от 18.06.2024г и резултати от образно изследване от 17.02.2025г. са с дати извън исковия период, поради което са неотносими. Отправна страна исковата молба е ДОПУСТИМА, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: По силата на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. В, ал. 1 на тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в, ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на конкретни хипотези, една от които е липса на медицинско обслужване. С разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Ето защо в случая е необходимо да се докаже само осъществяване на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото достойнство или пораждане на чувство на страх, незащитеност или малоценност у лишения от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. В чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл. 129, ал. 2 от ЗИНЗС/. Според чл. 133 от ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се създават медицински центрове, а съгласно чл. 134 от същия закон в тях се осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ; 2. първична медицинска помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ; 4. дентално обслужване; 5. профилактична, рехабилита-ционна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода; 6. медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на медицинския център, при спешни случаи - с устно нареждане на началника на затвора, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС/. Анализът на посочената нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. Налице е разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдя-ването с лекарства и др., които се организират от ГД "ИН" и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и чл. 3 и чл. 4 от Наредба № 2/2010 г. В исковата молба не са изложени обстоятелства за неосъществена конкретна административна дейност, довела до соченото в нея въздействие върху психическото състояние на ищеца - фрустрация и чувство на унижение, безпомощност и малоценност, тревожност и притеснение. Не всяко неизпълнение на законово вменено задължение на затворническата администрация води до нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, съответно до реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС. По делото няма данни, липсват и твърдения от страна на ищеца, за настъпило внезапно заболяване, което да налага конкретна, респективно периодична профилактика, неосъществяването на която да е довело да влошаване на здравословното му състояние. Няма данни за времето, посочено в исковата молба да е потърсил медицинска помощ и такава да не му е осигурена или отказана. Напротив, през процесния период два пъти е бил приет и лекуван в ССБАЛС – вътрешно отделение, правени са му съответни изследвания. Предвид изложеното, не се установява жестоко, нечовешко или унизително отношение към ищеца по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, нито е налице някоя от хипотезите на, ал. 2, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Липсата на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС от страна на длъжностни лица на ГДИН, изключва презумпцията за настъпили вреди по чл. 285, ал. 5 същия закон, за които би отговаряла държавата съобразно правилото на чл. 284 от ЗИНЗС. Установява се, че за времето посочено в исковата молба от 25.03.2019г. до 25.03.2024г. ищецът два пъти е бил лекуван в СБАЛЛС – [област] с диагноза: Бронхитис хроника екзацербата, дископатия, състояние след спонтанен пневмоторакс, хроничен хепатит С, наркомания до 2012г. Извършени са му рентгенографски изследвания на бял дроб, пълна кръвна картина, урина, ХИВ, чернодробни ензими и др. При тези данни неоснователни се явяват твърденията в исковата молба за нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Не се установява на А. Н. С. да са били извършвани профилактични прегледи и задължителни планови имунизации и реимунизации по чл.140, ал.1 от ЗИНЗС. Флуороскопията е рентгеново изследване на бял дроб в реално време ( [интернет адрес] ), поради което може да се счита, че такова му е извършено неколкократно, макар и с по-стара технология – рентгенограф. Според Имунизационния календар на [държава], след [възраст] възраст са задължителни само реимунизации против тетанус и дифтерия през 10 години. В исковия период ищеца е бил на възраст 37-42 години, поради което не е подлежал на реимунизация. От установеното неизпълнение на чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС - единствено неизвършени ежегодни профилактични прегледи не следва автоматично обезщетяване за вреди, съобразно личното, субективно усещане на ищеца. Естеството и характерът на причиненото страдание, съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича, каквито в настоящото производство не бяха доказани. Неизвършването на профилактични прегледи не се е отразило негативно на здравословното състояние на ищеца, не е довело до соченото в исковата молба състояние. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника ГДИН следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева при прилагане на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума следва да се заплати от ищеца. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът