Решение № 648 от 4.12.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 83/2023 г.

Производството пред СРС 90 състав по ч.гр.дело№74940/2018г. е висящо от 27.11.2018г. до 06.11.2019г. През този продължителен период от време съдията при СРС е издал Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 14.12.2018г. и изп.лист oт 14.12.2018г., въз основа на които е образувано и изп.дело№20199210400185 на ЧСИ С.П., вписан под №921 в регистъра на КЧСИ с район на действие СГС. В срока визиран в чл.414 от ГПК И. Д. П. направил възражение(от 06.03.2019г. - изпратено с препоръчано писмо от ПС на „Български пощи”ЕАД изпратено на 06.03.2019г. в 16: 48часа). Твърди се, че от датата на получаване на възражението по чл.414 от ГПК в СРС по неизвестни причини съдията-докладчик бездействал и не изпълнявал задълженията си да уведоми заявителя/кредитора за постъпилото възражение по чл.414 от ГПК от И. Д.П. и същият да предяви в срок на иск по чл.422 от ГПК пред компетентния съд и да довнесе дължимата ДТ. Това задължение се изпълнявал от съдията при СРС 8месеца след получаване на възражението по чл.414 от ГПК и на 06.11.2019г. било образувано производство пред СГС - вх.№136413/06.11.2019г. гр.дело№14557/2019г. на СГС Iг.о. -15 състав. Производството по гр.дело№14557/2019г. на СГС Iг.о. -15 състав е висящо от 06.11.2019г. до 04.11.2022г.(36месеца). Твърди се, че през този период на разглеждане на делото пред първоинстанционен съд на И. Д. П. и на процес.представител: -се създавали пречки да се запознаят с делото(не е било на разположение в местата за достъп на страните и адвокатите - Служба „Деловодство” на СГС; -не им били връчвани своевременно актове на съда; -не им се предоставял своевременно препис от протокол от проведено открито съдебно заседание(конкретно съдебно заседание от 19.11.2021г.); -Определение№274586/11.10.2021г. от съдията- докладчик при СГС по реда на чл.140 и сл. от ГПК е постановено почти (24месеца) след като е образувано производството пред СГС; -липса на произнасяне по направени възражения против Определение№274586/11.10.2021г. и доказателствени искания. Ищецът-страна по делото имал право на справедлив процес, провеждан от независим и безпристрастен съд(чл.6 ал.1 от ЕКПЧ). Нормата на чл.6 §.1 от КЗПЧОС регламентирала правото на справедлив съдебен процес, съгласно който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. В практиката по граждански дела на Европейски съд по правата на човека по отношение на „разумен срок”, ЕСПЧ в делата срещу Р.България постановил „При преценката за разумност на релевантния период, съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото; поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото“. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл.6 §.1 от КЗПЧОС са посочени примерно в закона(чл.2б ал.2 от ЗОДОВ), като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. И. П. твърди, че претърпял и продължавал да търпи значителни неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, стрес, задълбочаване на чувството и усещането му за липса на справедливост, тревожил се е за изхода на делото, както и е изпитвал притеснения относно правото на собствеността върху недвижимия имот. Продължителния срок на разглеждането на делото в СРС и в СГС оказало влияние на подсилване на чувството за несигурност относно приключването му в разумни срокове, както и обуславя вреди от психическо напрежение и тормоз върху ищеца. Предявени са кумулативно пасивно субективно съединени осъдителни искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, за по 26000.00лв.(за всеки един от СРС и СГС), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок по ч.гр.дело№74940/2018г. на СРС XC състав и решаване в разумен срок гр.дело№14557/2019г. на СГС г.о. 1-15 състав, решаване и постановяване на актове от СГС по подадените от И. Д. П. възражения и доказателствени искания в хода на висящото съдебно производство по гр.дело№14557/2019г. на СГС г.о. 1-15 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете - 04.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна СРС, представлявана от Председател А. В.А., оспорва предявените искове. Съгласно нормата на чл.2b ал.1 oт ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС, уреждащ правото на справедлив съдебен процес, съгласно който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Нарушението на това субективно материално право пораждало отговорност за обезщетение на базата на деликта. Отговорността на държавата по този текст на закона е гаранционно- обезпечителна. Съгласно чл.2б ал.2 от ЗОДОВ, при преценката наличието или липсата на разглеждане на делото извън разумния срок, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. При преценката за разумност на релевирания период съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и на самия носител на правото, както и на какво е бил изложен жалбоподателят в процеса.(Решение от 15.07.1982г. на ЕСПЧ по делото Екле срещу Германия, Решение от 13.07.1983г. на ЕСПЧ по делото Цимерман и Щайнер срещу Швейцария, Решение от 26.07.2001г. на ЕСПЧ по делото Крепс срещу Полшар). Възможно било накърняване на разумния срок за разглеждане на делото, въпреки формалното спазване на законово определените процесуални срокове, както е възможно и обратното - удовлетворяване на изискването за „разумен срок“ при фактическо надвишаване на процесуалните срокове. Разумният характер на продължителността на производството трябвало да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на посочените по-горе критерии. При преценка основателността на иска по отношение на СРС, било необходимо да бъдат изследвани въпросите относно наличието на разглеждане на делото над разумния срок, преценен с оглед на посочените по-горе критерии, доколко едно такова забавяне/ако такова бъдело констатирано/ се дължи на поведението на съда и налице ли са твърдените от ищеца претърпени вреди, които да обуславят претендираното обезщетение като адекватно на увреждането. При извършване преценката по същество за визирания срок следвало да вземете предвид и значителният брой съдебни дела, разпределени за разглеждане на един съдебен състав, както и намаления човешки ресурс на съда като цяло(СРС бил един от най-натоварените в страната съдилища). Твърдението, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, породени от бездействието на ответника СРС било недоказано и същите не можело да бъдат обвързани с поведението на СРС при разглеждането на процесното дело. За евентуалното настъпване на същите можело да повлияят и други фактори, които не са непременно факти, обстоятелства и констатации, обуславящи воденето на процесното дело, а възможността същите да бъдат продиктувани от наличието на социално-битово естество, изключващо ангажиране на отговорността за обезщетяване на вреди на ответника СРС. Видно от изложеното в исковата молба е, че ищецът, ако е претърпял вреди, то същите не се дължали на поведението на СРС. Ищецът посочил за извършен въвод във владение на 11.11.2020г. от ЧСИ С.П., при което същият е заявил, че „знаел, че няма да Ви издадат обезпечителна заповед“. Същото не можело да бъде обвързано с поведението на ответника СРС, в т.ч. и на ч.гр.дело№74940/2018г. на СРС, 90 състав. Съдът не следвало да носи отговорност за поведението на трети лица. Твърдението, че продължителността на делото било свързано с оказан „тормоз“ върху него било недоказано да бил осъществен такъв, а още повече да се дължи на поведението на ответника СРС. В допълнение, образуваното съдебно производство е във връзка с липса на погасяване на задължение по договор за заем на ищеца, т.е. вредите се дължат на неговите собствени действия и бездействия. От исковата молба не се установило, а и не се твърдяло ищецът да е предприемал действия по процесното дело, като например подаване на молби за бавност, каквато възможност била уредена в закона. Това бездействие не кореспондирало с изложеното, че същият търпял вреди от съдебното производството или в такъв размер, за който да следва да бъде обезщетен. Несъстоятелно било твърдението на ищеца, че при разглеждане на гр.дело№74940/2018г. СРС 90състав, е нарушено правото за справедлив процес, провеждан от независим и безпристрастен съд. Счита, че съдът е бил безпристрастен и независим и съответно не са накърнени правата на страните по делото. Ищецът не сочел доказателства за обратното, а и не твърди да са налични такива. Съдът предприемал и извършвал всички необходими действия при разглеждане на делото, в допустими срокове и при съблюдаване на законовите норми. Не били настъпили каквито и да е неимуществени вреди, в какъвто и да е размер и да са в резултат на поведението на ответника СРС. Претендираните неимуществени вреди не се намирали в причинно-следствена връзка с поведението на ответника СРС. Липсата на само една от трите задължени предпоставки водела до неоснователност на предявения иск. Освен това, неимуществените вредите се претендирали в значително завишен размер, който не бил съобразен с изискванията на справедливост - чл.52 от ЗЗД(основен критерий за определяне размера па претендираното обезщетение). Следвало да се приеме, че не били настъпили неимуществени вреди за ищеца и които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с действията на съда при разглеждане на ч.гр.дело№14557/2018г. на СРС 90 състав. Моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ ввр. чл.37 ал.1 от ЗПП. Ответната страна СГС, представлявана от Председател А. Б.Т., оспорва предявените искове. Счита, че не било допуснато от СГС нарушение на изискването за разумен срок - по гр.дело№14557/2019г. на СГС. По делото било работено постоянно и ритмично без особени прекъсвания и забавяния, вкл. в условията на извънредно положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и последвалата го извънредна епидемична обстановка. Своевременно били извършвани действията на съда по движение на делото, включително в периода на официалната съдебна ваканция по чл.329 от ЗСВ, както и своевременно се бил произнасял съдебният състав по многото депозирани от ответника и насрещен ищец И. П. искания, в кратки интервали са насрочвани съдебните заседания, а съдебното решение от 28.10.2022г. било постановено в рамките на едномесечния инструктивен срок по ГПК. Развили са въззивни частни производства по обжалване на актове на съд(пред САп.С и ВКС), през което време делото не е било висящо пред СГС и тези периоди не следвало да се включват в общата продължителност на гр.дело№14557/2019г. на СГС. Съгласно критериите, установени с чл.2 b ал.2 oт ЗОДОВ и според стандартите на ЕСГТЧ, които са приложими при преценката за разумност на срока, гр.дело№14557/2019г. на СГС, се е отличавало с фактическа и правна сложност. В процесния случай, освен предявените като главни обективно съединени искове, разглеждани по реда на чл.422 от ГПК, в производството по гр.дело№14557/2019г. на СГС били предявени от И. П. насрещни искове(впоследствие, отделени в самостоятелно производство), развили въззивни частни производства, с изготвени съдебно-икономическа експертиза и съдебно- графологична експертиза в открито производство по чл.193 oт ГПК. Извън срока, който се взема предвид били забавянията, причинени от действия на страната. Насрещната искова молба била нередовна, както и подадената частна жалба. Процесуалното искане по чл.83 ал.2 от ГПК също било нередовно, което наложило съдът да дава указания и да предоставя възможност на ищеца П. да ги изпълнява. Твърди се, че по делото постъпвали множество молби с искания на ответника П., които са докладвани на съда и той е следвало да се произнася по тях. Определението, с което съдът е отделил производството по насрещните искове, не подлежало на обжалване, но от страната била депозирана частна жалба, която съдът бил длъжен да администрира. Заради висящите въззивни частни производства на няколко пъти ход на делото не бил даван в насрочено открито съдебно заседание. ЕСПЧ в решението по делото Konig v. Germany е изяснил, че макар страната да има право да упражнява процесуалните си права, всяко последващо удължаване на производството не може да се вмени във „вина“ на държавата. Страната е длъжна да полага дължимата грижа при извършване на процесуалните действия и да се възползва от всички правни средства, за да скъси продължителността на производството, тъй като в гражданските съдопроизводства е слабо застъпено служебното начало. В производство по ЗОДОВ не се извършва преценка на правилността на актовете на съда и в частност - всички твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, стоящи извън фактите по продължителността на производството. Тези твърдения са ирелевантни към предмета на настоящото производство, касаещ разумната продължителност на гр.дело№14557/2019г. на СГС. Предвид изложеното и съобразно с данните, поддържа, че липсва един от кумулативните елементи от правопораждащия вземането за обезвреда фактически състав, а именно - нарушаване на изискването за разумен срок. Оспорва кумулативното наличие на останалите елементи от фактическия състав на специалния деликт - вреди и пряка причинна връзка с продължителността на гр.дело№14557/2019г. на СГС. Поддържа, че ищецът не е търпял и не търпи неимуществени вреди, които да стоят в пряка причинна връзка с висящността на делото. За период, съвпадащ с процесния ищецът И. Д. П. бил страна по още няколко съдебни производства по описа на СГС, поради което не би било възможно да се отграничи причиняващият вредите фактор, както е неприложима и човешката презумпция за вреди. При участие в няколко съдебни производства се намалява интензитета на засягане на човешката личност, а минимално засягане съгласно практиката на ЕСПЧ и практиката на ВКС не обосновава присъждане на обезщетение. Посочва, че ищецът П. не бил участват лично в нито едно открито съдебно заседание по гр.дело№14557/2019г. на СГС. Оспорва се иска по размер, като претенцията за неимуществени вреди не съответствала на принципа за справедливост, установен с чл.52 от ЗЗД, критериите установени от трайната съдебна практика и реално понесените болки и страдания. Оспорва акцесорната претенция за законна лихва, както по аргумент от неоснователността на главния иск, така и поради обстоятелството, че ищецът не е инициирал процедура по реда на Глава Трета“а“ от ЗСВ, поради което и Държавата, която е длъжникът по спорното материално правоотношение, макар и да отговаря чрез процесуални субституенти, не била изпадала в забава по отношение на вземането за обезвреда. Отделно от това, делото не било приключило с окончателен съдебен акт, с влизането в сила на който, ответникът евентуално би изпаднал в забава. Претендира сторените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ ввр. чл.37 ал.1 от ЗПП. Оспорва претенцията за адв.възнаграждение като недоказано, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК. Ответникът Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор Д.Х. при ВТОП оспорва предявените искове. Предлага да се постановите решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове срещу СГС и СРС, съобразно аргументите изложени в отговорите на двамата ответници. Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното: Изначално е образувано з аповедно производство по ч.гр.дело№74940/2018г. на СРС по подадено Заявление по чл.417 от ГПК. С Разпореждане от 14.12.2018г. е издадена Заповед от 14.12.2018г. година за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и бил издаден изп.лист от 14.12.2018г.(на основание чл.418 от ГПК е допуснато незабавно изпълнение). По издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, изп.лист и молба от взискател К.К.К. е образувано и изп.дело№20199210400185 на ЧСИ С.П., вписан под №921 в регистъра на КЧСИ с район на действие СГС. След многократни проверки в деловодството на СРС, справки в системата на СРС, подаване на нарочни молби за това, съдията-докладчик при СРС 90-ти състав уведомява заявителя/кредитора след 8месеца и на 06.11.2019г. е образувано производство пред СГС - вх.№136413/06.11.2019г. - гр.дело№14557/2019г. на СГС, I г.о.-15 състав. Производството пред СРС 90 състав по ч.гр.дело№74940/2018г. е висящо от 27.11.2018г. до 06.11.2019г. През този период освен, че била издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 14.12.2018г. и изп.лист oт 14.12.2018г., въз основа на които е образувано и изп.дело№20199210400185 на ЧСИ С.П., вписан под №921 в регистъра на КЧСИ с район на действие СГС, в срока визиран в чл.414 от ГПК И. Д. П. направил възражение(от 06.03.2019г. - изпратено с препоръчано писмо от ПС на „Български пощи”ЕАД изпратено на 06.03.2019г. в 16: 48часа). Това задължение се изпълнявал o от съдията при СРС 8месеца след получаване на възражението по чл.414 от ГПК и на 06.11.2019г. било образувано производство пред СГС - вх.№136413/06.11.2019г. гр.дело№14557/2019г. на СГС Iг.о. -15 състав. Производството по гр.дело№14557/2019г. на СГС Iг.о. -15 състав е висящо от 06.11.2019г. до 04.11.2022г.(36месеца). Съдията-докладчик при СГС, ГО 1-15 постановил Определение№5670/14.03.2020г.(пет месеца след образуването на делото), което не е публикувано в „Единния портал за електронно правосъдие”, „Електронни съдебни дела” по гр.дело№14557/2019г. Iг.о. 15 състав СГС. До И. Д. П. му бил изпратен препис от исковата молба, видно с приложенията вх.№136413/06.11.2019г. - изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, което му било връчено в началото на 02.06.2020г. (след три месеца). В изпълнение на разпоредбата на чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок И. Д. П. подал писмен отговор, ведно с доказателствата, предявил и насрещен иск - обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК ввр. чл.170 от ЗЗД(насрещен иск по чл.211 от ГПК - приложен към молба вх.№61011/29.06.2020г. на Служба „Регистратура” при СГС). Съдията при СГС постановил два акта - Определение№13842/27.08.2020г. и Определение№13842/27.08.2020г. С нарочна молба от 30.10.2020г. с правно основание чл.389 ал.1 ГПК във връзка с вр. чл.397 ал.1 т.3 ГПК И. Д. П. е отправил искане да бъде допуснато обезпечение...чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело№20199210400185 на ЧСИ С.П., вписан под №921 в регистъра на КЧСИ с район на действие СГС, до приключване на производството по гр.дело№14557/2019г. Iг.о. 15 състав СГС с влязло в сила съдебно решение. С Определение№263468/30.10.2020г. съдията-докладчик е оставил без уважение/отхвърля молбата за налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело№20199210400185 на ЧСИ С.П. с район на действие СГС, до приключване на производството по гр.дело№14557/2019г. Iг.о. 15 състав СГС. Във връзка с Определение№263468/30.10.2020г. по гр.дело№14557/2019г. Iг.о. 15 състав СГС, е подадена частна жалба с вх.№285403/09.11.2020г. от И. П.(през това време е и отложен насрочения за 04.11.2020г. въвод във владение на обявения за купувач по изп.дело№20199210400185 на ЧСИ С.П. - за 11.11.2020г.). С Определение№259/27.01.2021г. по в.ч.гр.дело№99/2021г. на САпС е потвърдено Определение№263468/30.10.2020г. по гр.дело№14557/2019г. Iг.о. 15 състав СГС. На 17.03.2021г. била подадена молба по чл.214 ал.1 ввр. чл.210 от ГПК, с която се изменя първоначално предявените искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК ввр. чл.170 от ЗЗД и е бил предявен иск при условията на обективно съединяване на исковете по чл.124 ал.1 ГПК ввр. чл.26 ЗЗД, вр.чл.170 ЗЗД, чл.167, ал.2 и ал.З ЗЗД и чл.166 ЗЗД - по чл. 124, ал.1 ГПК вр.чл.26 ЗЗД, вр.чл.170 ЗЗД, чл.167, ал.2 и ал.З ЗЗД и чл.166 ЗЗД(вх.№293200 от 17.03.2021 година на Служба „Регистратура” при СГС). С Определение№274586/11.10.2021г. от съдията-докладчик се произнася по реда на чл.140 и сл. от ГПК(близо 24 месеца след като е образувано производството пред СГС). Изпълнявайки задължителните указания на СГС по предявения насрещен иск и в определените от съда срокове, И. Д. П. депозирал молби, включително по “Български пощи”EАД с обратна разписка на дати - 26.10.2021г.(вх.№358451/26.10.2021г. на Служба „Регистратура” при СГС); на 01.11.2021г.; 07.11.2021г.; 15.11.2021г. и на 16.11.2021г. С Определение№275507/08.11.2021г. по гр.дело№14557/2019г. на СГС Iг.о. -15 състав е отменено постановеното по същото дело определение за съвместно разглеждане на предявените от И. Д. П. против К.К.К. насрещни искове. По частна жалба от страна на И. Д. П. против Определение№275507/08.11.2021г. по гр.дело№14557/2019г. на СГС Iг.о. -15 състав е образувано ч.гр.дело№412/2022г. на САпС, като въззивната инстанция е оставила без разглеждане частната жалба. С Определение№350/29.07.2022г. по ч.т.дело№1557/2022г. Iт.о. ВКС е потвърдил определението на САпС. Преди датата на откритото съдебно заседание по гр.дело№14557/2019г. Iг.о. 15 състав СГС, което се провело на 19.11.2021г. било подадено писмено становище с вх. №363695/18.11.2021г. на Служба „Регистратура” при СГС, относно Определение№274586/11.10.2021г., с което съдията-докладчик е направил проект за доклад на делото по чл.140 и сл. от ГПК. В същото И. Д. П. изложил подробни съображения за възраженията му против Определение№274586/11.10.2021г., с което съдията-докладчик е направил проект за доклад по делото в пет пункта и с доказателствени искания, вкл. и на основание чл.127 ввр. чл.195- чл.203 от ГПК за допускане на съдебно техническа експертиза с вещо лице специалист в областта на ЗКИР, с подробно поставена задача, по които съдът не се произнесъл до 04.11.2022г., видно от приложените протоколи от проведени открити съдебни заседания от 19.11.2021г., 04.02.2022г., 13.05.2022г., 24.06.2022г. и на 30.09.2022г.(в последното ОСЗ, когато съдът е определил, че „дава ход на делото по същество и ще се произнесе с решение в срок”). С писмено становище с вх.№364693/23.11.2021г. от 11: 03часа на Служба „Регистратура” при СГС И. Д. П. уведомил съда за допуснати нарушения на чл.150 от ГПК - неизпращане на препис от съдебния протокол от проведeно открито съдебно заседание на 19.11.2021г. на електронната му поща; не е публикуван в „Единния портал за електронно правосъдие” и достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в „Единния портал за електронно правосъдие”. На 04.02.2022г. с молба вх.№266332/04.02.2022г. от 10: 20часа на Служба „Регистратура” при СГС) И. Д. П. направил искане на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК за отвод от разглеждането на гр.дело№14557/2019г. 1г.о. 15 състав(съдия Г.Г.В.) СГС и делото да се докладва на Председателя на 1г.о. при СГС за определяне на нов съдия-докладчик по на гр.дело№14557/2019г. 1г.о. СГС. В молбата са развити съображения, че съгласно чл.23 ал.1 ГПК искането за отвод може да бъде направено от всяка от страните, без да е нужно доказване на правен интерес и П. е бил поставен в невъзможност да изпълнява задължителните указания на съда, предвид несвоевременното му уведомяване по начина и средствата по ГПК. С протоколно определение от 04.02.2022г. от проведено открито съдебно заседание съдията-докладчик при СГС без да изложи мотиви по направеното от нас искане за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК е оставил без уважение молбата за отвод на съдията-докладчик. В първото по делото открито съдебно заседание(на 19.11.2021г.), на което е даден ход на делото е обявен за окончателен докладът по чл.146 от ГПК, обективиран в Определение№274586/11.10.2021г. и са изслушани заключенията на две съдебни експертизи: икономическа и графологична. Делото е отложено за 04.02.2022г., на което заседание е изслушано заключението на вещо лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза и делото е отложено за 13.05.2022г. На заседанието на 13.05.2022г. ход на делото не е бил даден, предвид частна жалба против Определение№275507/08.11.2021г. по гр.дело№14557/2019г. на СГС Iг.о. -15 състав и делото не е върнато от САпС, респ. от ВКС, като делото е отложено за 24.06.2022г., когато също не е бил даден ход на делото(същото не е било върнато от ВКС). На следващото съдебно заседание на 30.09.2022г. е бил даден ход на делото и същото е обявено за решаване. С Решение№263215/28.10.2022г. по гр.дело№14557/2019г. на СГС Iг.о. -15 състав са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК искове от страна на К.К.К. против И. Д. П., като погасени със събрани суми в изп.производство(изп.дело№20199210400185 на ЧСИ С.П., вписан под №921 в регистъра на КЧСИ с район на действие СГС). По делото с цел изясняване на фактическата обстановка са допуснати гласни доказателства. Св.Р.П.П.(съжителстваща с ищеца П.) твърди, че живеели в апартамент в гр.София ж.к.„Люлин“ бл.132 вход единствен, ателие№1. Проблемите започнали през 2017г.-2018г. с кооперация „Кредо“, като се оказало, че има проблеми с ипотека за част от имота и тъй като не били изплащани задълженията образували дело(през 2018г.) срещу И. П.(без да бъде уведомен). През 2018г.(или 2019г.) започнало изпълнението, за което И. П. възразил като подал възражение, при което в продължение на девет месеца съдът не дал никакви указания на кооперация „Кредо“. По време на забавянето течало и изп.производство, за което П. не бил уведомяван. Чрез адвокат подали молба за обезпечителна мярка – „спиране на изпълнението“ по изп.дело, но нямало никакво произнасяне от СРС. И. П. бил много изнервен, депресиран, не спял по цели нощи, „бил на „мента, глог и валериан“ през цялото време. Впоследствие делото продължило в СГС, където разделили производството(образували две различни дела: едното - за договора за наем, а другото – за ипотеката). Срещу И. П. били водели две дела в софийските съдилища - от „Пощенска банка“АД(от 2017г.) от кооперацията „Кредо“(2018г.-2019г.). Когато имало уведомление до пращали един път на адвоката, друг път на адрес на страната и така „се обърквал“ срокът за отговор. Свидетелакта твърди, че И. П. загубил вяра в СРС и СГС. От своя страна, ЧСИ С.П. предприемал непрекъснато действия, понякога странни… По време на въвода(м.ноември.2019г.) по време на въвода полицаите отказали да съдействат. Така, И. П. и св.Р.П.П. били изгонени от жилището, като не им дали възможност да си изнесат вещите(нямало опис, протокол…). Свидетелката счита, че тя самата и И. П. като граждани на Р.България се почувствали лишени от елементарни човешки права, право на собственост и т.н. На И. П. му било нарушено правото на справедлив процес. И тъй като нямало къде да живеят в гр.София, се преместили да живеят в гр.В.Търново. Това оказало голямо влияние във всяко едно отношение. И. П. се стресирал, депресирал, затворил се в себе си, не искал да контактува с никой, предполага, че изпитва срам. Като получавал съобщения или съответно не получава нищо започвал да пита „ти знаеш ли нещо, прочете ли нещо, виж“, започвал да нервничи, да подвиквал. Свидетелката подчертава, че преживяванията на П. са описани на базата на преките и впечатления. Споделял, че му било тежко и не вярва, че ще получи правосъдие. Св.Т. П.В. се запознала с И. Д. П. от няколко години. Бяха ми клиенти с Р.П. в нейно заведение в гр.София на ъгъла на.... Били възпитани и любезни. Имали някакъв проблем с въпросната кооперация, която дава кредити, която се намира на ул.“Будапеща“ в гр.София. Били силно притеснени за някаква ипотека. Разбрала, че са водили много дела без резултат. Имало въвод на владение на 11.11.2020г., на което станала неволен очевидец. Стоели навън „буквално без връхни дрехи, без чанти, без нищо“. Казали и, че „са ги изхвърлили без да им разрешат да си вземат някакви дрехи“. И. П. бил страшно изнервен и притеснен тогава и не говорел много. Бил нервен, сприхав. В същото време Р.П. очаквала тест за „Ковид“, който не бил излязъл. Този проблем бил от изгонването от жилището. Казали и, че водят дела в СГС, СРС. Не получавали призовки(нямало и къде да ги получават), а адвокатът не можел да се запознае с материалите по делото. Търсили материали по делото, но ги нямало или били тук, или били там. И. П. бил разочаровен от тези съдебни процедури(бил пуснал молба за отлагане или отмяна на въвода във владение, но никой не се бил произнесъл. Свидетелското показание се явява по своята логическа същност мнение, резултат на една логическа операция на силогизъм, като впрочем в основата си e и всяко съдебно решение. Когато правноревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът винаги взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти/присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Разпитаните свидетели са възприели от различен ъгъл, последиците, настъпили след завеждане на двете гр.дела, като показанията им следва да бъдат преценени предвид изискванията на чл.172 от ГПК(св. Р.П.П.). Въпреки това, съдът следва да ги кредитира, като резултат на техни непосредствени впечатления и непротиворечиви с останалия доказателствен материал. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Производството е образувано въз основа на предявени от И. Д. П. два главни обективно съединени иска и двата с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС - за по 26000.00лв.(за всеки един от СРС и СГС), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок по ч.гр.дело№74940/2018г. на СРС XC състав и решаване в разумен срок гр.дело№14557/2019г. на СГС г.о. 1-15 състав, решаване и постановяване на актове от СГС по подадените от И. Д. П. възражения и доказателствени искания в хода на висящото съдебно производство по гр.дело№14557/2019г. на СГС г.о. 1-15 състав, както и акцесорни претенции за лихви за забава върху главниците, считано от предявяване на исковете - 04.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Приложение намират специалните правила въведени с разпоредбите на чл.2б от ЗОДОВ и чл.8 от ЗОДОВ. По неприключили дела, който продължават да текат и при които налице е забавяне – нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, следва да търси обезщетение по реда на ЗОДОВ директно пред съда. Абсолютната предпоставка по чл.8 ал.2 от ЗОДОВ за предявяване на искове по чл.2б от ЗОДОВ(изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди) касае случаите на приключили производства. Т.е. когато делото е висящо не може да се премине по процедурата по глава Трета „а“ от ЗСВ и затова остава открит пътя пред съда по реда на ЗОДОВ. И след като искът по чл.2б от ЗОДОВ се разглежда по реда на ГПК, а продължителността на производството се преценява с оглед критериите, установените в практиката на ЕКПЧОС, а именно: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални и законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, имащи значение за правилното решаване на спора. Европейският съд по правата на човека в практиката си приема, че нарушаването на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок предполага анормалното функциониране на съдебната система и, следователно, подлежи на компенсиране. При преценка дали е налице нарушаване на това право следва да се вземат пред вид особеностите на всеки отделен случай в светлината на конкретната материя, сложността на процеса, процесуалното поведение както на заинтересованото лице, така и на съответните власти, оторизирани със случая. Ако бъдат установени продължителни периоди на бездействие, или липса на резултат от извършени процесуални действия от страна на компетентните органи между отделните фази на процеса, като доказателство за бездействието им, въпреки наличието на трудности от обективен характер, съдът констатира липсата на решаване на делото в разумен срок. И това е така, защото, както посочва в практиката си ЕСПЧ, компетентните в съответната държава съдебни власти са длъжни да вземат всички необходими мерки за приключване на делото с постановяване на влязъл в сила съдебен акт в разумен срок. Доколкото към датата на предявяване на исковата молба няма данни досъдебното производство да е приключило с окончателен влязъл в законна сила акт, то допустимостта на така предявените искове не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8 ал.2 от ЗОДОВ(Решение№210/15.06.2015г. по гр.дело№3053/2014г. IIIг.о. ВКС). Разглеждането и решаването на делото в разумен срок е право гарантирано в чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС, като нарушаването му от правораздавателните органи предоставя на българските граждани право на защита, което се реализира по реда на специалния ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Необходимо е да се има предвид указаното в т.11 на Тълкувателно решение№3/22.04.2005г. по тълк.дело№3/2004г. на ОСГК ВКС относно прекия характер на вредите. Обезщетението за имуществени вреди се определя при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. От страна на ответниците биха могли да се ангажират правоизключващи, респ. правопогасяващи вързражение, с оглед защитната им тези. Гражданският исков процес е състезателно производство(чл.8 ал.2 от ГПК), който предписва, че страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях), в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест – чл.154 ал.1 от ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на действителното фактическо положение. Органите на съдебната власт все по-често участват като страни в гражданското производство, в т.ч. и в качеството си на ответници по предявени искове по ЗОДОВ. В повечето съдилища в страната няма специално обособена щатна бройка за длъжността юрисконсулт, поради което при необходимост от осъществяване на процесуално представителство, съдилищата прибягват до услугите на адвокат или пък се представляват от законните си представители. Напоследък обаче, все по-често, в качеството си на процесуални представители на съда в гражданския процес, се явяват съдии без административни функции или пък съдебни помощници, упълномощени от законните представители на съответния съд. Настоящият състав е отчел вътрешна колизия в правните норми заложени в ЗСВ и съответно в ГПК, които биха могли да породят и противоречива практика в съдебните актове, която да бъде инициирана от процесуалното представителство, осъществявано в делата по ЗОДОВ. Това произхожда от функциите, правата и задълженията на съдиите, съответно административните ръководители на съдилищата, а и въведените напоследък със своето участие в процеса съдебни помощници. Действително, съдилищата по закон са приравнени на юридически лица с бюджетна издръжка съгласно чл.65 от ЗСВ. Съответно функциите, правата и задълженията на съдиите, и съответно на административните ръководители са уредени в нормите на ЗСВ, съответно чл.80 ал.1 от ЗСВ, чл.86, ал.1 от ЗСВ за административните ръководители на Окръжен съд, чл.167 от ЗСВ за административните ръководители въобще. По принцип в разпоредбата на чл.86 ал.2 от ЗСВ работещите в органите на Съдебната власт са разделени на съдии и служители. Относимо към процесуалното представителство в производствата по ЗОДОВ, за което приложими в неуредените в специалния закон правила са процесуалните правила уредени в ГПК, намират чл.30 ал.1 от ГПК, където е уредено процесуалното представителство на юридическите лица и съответно представителство по пълномощие уредено в чл.32 т.1 т.3 от ГПК, където възможни в настоящия случай в качеството си на процесуални представители са адвокати или юрисконсулти/други служители с юридическо образование. С оглед неизяснената все още в пълнота фигура на съдебния помощник, макар същата да е развита в ЗСВ - чл.246а ал.1 изр.I от ЗСВ(с основна задача да подпомагат съдиите в изпълнение на техните функции) и съответно в чл.246 ал.1 изр.II от ГПК(на съдебните помощници могат да бъдат възлагани и други задачи), настоящият състав счита, че двете норми не уреждат в пълнота статута на съдебните помощници и съответно възможността същите категорично и „безрезервно“ да осъществяват процесуално представителство на съдилищата в съдебните производства, и конкретно в случая - производствата по ЗОДОВ. В тази връзка, настоящият състав е указал по реда на чл.101 от ГПК на ответниците СРС и СГС да валидират/потвърдят действията(подадените отговори по чл.131 от ГПК и становища) извършени съответно от пълномощник/специалист „Правно обслужване“/ представляващ по реда на чл.32 т.3 от ГПК ответника СРС, и от съдебен помощник, представляващ по реда на чл.32 т.3 от ГПК ответника СГС. С нарочни молби законните представили на ответниците са валидирали извършените действия. И двете главни претенции се основават на твърдения за настъпили вреди, вследствие забавяне разглеждането на граждански дела пред С.Р.С./СРС/ и С.Г.С./СГС/. Съгласно разпоредбата на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Успешното провеждане на иск oвете по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ предполага доказване от страна на ищеца наличието на следните предпоставки: 1.по искова молба на ищеца, да е било образувано дело при ответника; 2.това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3.от забавянето ищецът да е претърпял имуществени и/или неимуществени вреди; 4.ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди. Настоящият състав намира, че в конкретния случай се доказва наличието на всяка една от тези четири кумулативно свързани предпоставки, което прави исковете доказани по основание. Европейският съд по Правата на човека/ЕСПЧ/ е въвел критерии за „разумността на срока“ на завършване на производството. Разумният характер на продължителността на едно дело се оценява според обстоятелствата по делото и с оглед на съответните критерии в правораздаването, в частност: сложността на делото, поведението на жалбоподателите и на компетентните органи, както и от значението на иска за жалбоподателите, и които критерии се споделят и прилагат от настоящия състав. Първият от тях е сложността на делото - както фактическа, така и правна. При преценка на фактическата му сложност, се преценява фактите, които следва да се установяват по спора, брой доказателства, както и видове; а при правната сложност - встъпване на други лица в производството, специални процедури, които се прилагат, намеса на чуждо право, боравене със стар нормативен акт и други. Вторият критерий - поведението на ищеца. Има се предвид забавяния по вина на ищеца, например невнасяне на депозити за вещи лица, несвоевременно направени доказателствени искания, отлагане на делото по негови молби. Третият критерий е поведението на властническия орган(относимо към съда) и става въпрос за отлагания на делото през големи интервали от време, непризоваване на страни, невзимане на своевременни мерки за осигуряване присъствието на вещи лица по делото, доколкото съдът има задължението да следи всички участници в процеса да полагат усилие делото да не се протака ненужно. Ако закъсненията се дължат на неучастващо лице, то Държавата няма вина, но следва да се прецени дали съдът е предприел мерки за ускоряване на процедурата и дали съдът е допуснал ненужно удължаване сроковете за изпълнение на задължението на лицето. Четвъртият критерий е особеният интерес на ищеца - важността и характера на предмета на делото, за него. Има се предвид, ако делото засяга съществени права и интереси на ищеца - например, защото е свързано с правоспособността му, трудовите му права, или дела свързани с домашно насилие, искове за обезщетения/ако средствата са за лечение/ и т.н. Производството по жалба пред Европейския съд, и производството по настоящото дело, са различни, което следва да се съобрази от съда, разглеждащ иска. Жалбата до Европейския съд е срещу Държавата(ответник по жалбата), която отговаря ако който и да е от властническите й органи е допуснал необоснованото забавяне, заради самото необосновано забавяне. Пред националния съд, разглеждащ иска за вреди, отговорен е съответният съд, чиито съдии са разглеждали делото, по преценка на ищеца, извън разумния срок. По иска против СРС. По първия критерий сложността на делото. Предмет на делото пред СРС е заповедно производство. Делото да не се отличава с фактическа сложност, не е налице и правната сложност на същото. Издадени са Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 14.12.2018г. и изпълнителен лист с дата 14.12.2018г. След постъпилото възражение по чл.414 от ГПК е издадено Разпореждане от 24.09.2019г., с което СРС е указал на заявителя да предяви иска за установяване на вземането в месечен срок(в т.ч. и да довнесе ДТ), както и да представи по делото доказателство за предявяването на този иск. По втория критерий поведението на ищеца - съдът не установи забавяне на делото по вина на ищеца, дори напротив, своевременно, след образуване на изп.дело№20199210400185 по описа на ЧСИ Ст.Петров с район на действие СГС и изпращане на ПДИ(получена от длъжника П. на 21.02.2019г.), в срока визиран в чл.414 от ГПК И. П. е направил възражение - на 06.03.2019г., като същото е изпратено с препоръчано писмо от ПС на „Български пощи“ЕАД с подател: И. П. на получател СРС, изпратено на 06.03.2019г. в 16.48часа.(получено на 15.03.2019г. в СРС). Третият критерий: поведението на властническия орган. Според практиката на ЕСЗПЧ и ВКС наличието на висока натовареност на съда или на конкретния съдия не е основание за отпадане на отговорността за бавно правосъдие, тъй като държавата е длъжна да осигури материална и кадрова обезпеченост за решаване на делата в разумен срок във всеки съд у нас. Макар, че СРС е най-натовареният съд в Р.България (обективно това важи и за СГС…) не отпада отговорността на ответника за забавено правосъдие. В конкретния случай правните и житейски очаквания на ищеца(длъжник в заповедното производство) са да получи своевременно произнасяне на заповедния съд(в закрити заседания и без призоваване на страни, осигуряване на вещи лица и т.н.), с оглед решаване на казуса по дължимостта на отправената към него претенция в последващо исково производство. Този критерий не е абсолютен, доколкото важен е крайният постигнат резултат - а именно, своевременното приключване на спора, като при оценката му следва да се съобрази също така, че критерият не е преимуществено времеви. Целта на въвеждането на този критерий е преценката дали съдът - ръководен орган в процеса, е дисциплинирал достатъчно всички участници в него да извършват процесуални действия, но и в конкретния случай - дали съдът е взел необходимите мерки, за да обезпечи своевременното извършване на действията във връзка с образуване на исковото производство, като последица от подадено възражение. От датата на получаване на възражението по чл.414 от ГПК в СРС(15.03.2019г.) по неизвестни причини съдията-докладчик ч.гр.дело№74940/2018г. на СРС XC състав бездействал и не изпълнил задълженията си да уведоми заявителя/кредитора за постъпилото възражение по чл.414 от ГПК от И. П. и същият да предяви в срок на иск по чл.422 от ГПК пред компетентния съд, в т.ч. довнасяйки дължимата ДТ и представи по делото доказателство за предявяването на този иск. Това задължение се изпълнява от съдията при СРС 6.5 месеца след получаване на възражението по чл.414 от ГПК - Разпореждане от 24.09.2019г. На 06.11.2019г. е образувано производство пред СГС - вх.№136413/06.11.2019г., гр.дело№14557/2019г. на СГС, Iг.о. -15 състав. Четвъртият критерий е особеният интерес на ищеца - важността и характера на предмета на делото, за него. Има се предвид ако делото засяга съществени права и интереси на ищеца - например, защото е свързано с правоспособността му, трудовите му права, или дела свързани с домашно насилие, искове за обезщетения/ако средствата са за лечение/ и пр., но не само… Производството е свързано с установяване на задължения по договор за заем и учредената като обезпечение на задълженията договорна ипотека върху имот-жилище, в което пребивава ищецът и съжителстващата си него. Настоящият съдебен състав счита, че при разглеждането на ч.гр.дело№74940/2018г. на СРС XC състав е била допуснато неприемливо забавяне за периода от датата на получаване на възражението по чл.414 от ГПК в СРС до произнасянето на заповедния съд с Разпореждане от 24.09.2019г. при изпълнение на задълженията си да уведоми заявителя- кредитор и същият да предяви в срок иск по чл.422 от ГПК пред компетентния съд(в т.ч. довнасяйки дължимата ДТ и представи по делото доказателство за предявяването на този иск). Св.Р.П. изнася факти, че вследствие на това дело пред СРС ищецът П. бил много изнервен, депресиран, не спял по цели нощи, „бил на „мента, глог и валериан“ през цялото време. Посоченият период на бездействие при осъществяване на съдопроизводствените действия и навременното изготвяне на съдебния акт дава основание за извод, че не спазен принципа по чл.13 от ГПК за решаване на делата в разумен срок. Не се установи в каква степен преживявания от ищеца стрес и напрежение се дължи на конкретното дело и в каква - на другото дело пред СГС, още повече, че са налице и изпълнително производство. В случая ищецът не е доказал да е претърпял неимуществени вреди над обичайните такива, които да са в причинна връзка с допуснатото забавяне по конкретното дело. Обезщетението за неимуществени вреди следва да съответства на принципа за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване. Като отчита периода на забавянето, установените чрез събраните доказателства обективни факти за начина, по който И. П. е възприел подобен начин на провеждане на процеса, както и съдебната практика по подобен род дела, съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на 700.00лв. Както по-горе съдът отбеляза ответникът не е изплатил такова обезщетение на П.. Ето защо съдът намира, че ответникът СРС следва да бъде осъден да заплати на ищеца И. П. сумата 700.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неразглеждане на нейно дело от СРС в разумен срок. В останалата част - за разликата над присъдените 700.00лв. до пълния претендиран размер от 26000.00лв., исковата претенция следва да бъде отхвърлена. По иска против СГС. Безспорно е установено от приложените по делото писмени доказателства, че производството по гр.дело№14557/2019г. на СГС Iг.о. -15състав е висящо от 06.11.2019г. до 28.10.2022г.(произнасяне на СГС с решение) - почти три години. Правната и фактическа сложност като критерий за определяне размера на обезщетението се преценява по всяко конкретно дело, а не въз основа на неговия предмет. В процесния случай не се установява висока правна и фактическа сложност на делото. По втория критерий и третия критерий поведението на ищеца и поведението на властническия орган-съд, настоящата инстанция установи забавяне на делото. Установява се, че освен забавяне на делото на СГС от съдията-докладчик, с поведението си ищецът и неговия процесуален представителите в известни периоди също са забавили делото, което е основание да се редуцира размера на обезщетението, поради съпричиняване на увреждането. Всички тези процесуални действия на ищеца - подаване на частни жалби и молби, вкл. множество допълнителни молби и искания за приемане на доказателства във връзка с тях, са били пречка за предприемане на действия по движение на делото от първоинстанционния съд. Доколкото в случая искът е насочен само срещу СГС, то извън преценката дали съдебното производство е продължило извън разумния срок е продължителността на разглеждането на делото по подадените частни жалби пред САп.С и ВКС, респ. и действията/бездействията на САп.С във връзка с администриране и произнасяне по тези жалби и молби. Първоначално СГС е приел с определение от 27.08.2020г. за съвместно разглеждане на предявените от И. Д. П. против К.К.К. насрещни искове(в т.ч. е и освободил П. от внасяне на ДТ). Впоследствие с Определение№274586/11.10.2021г. от съдията-докладчик при СГС по реда на чл.140 и сл. от ГПК е оставил без движение по реда на чл.129 ал.4 от ГПК исковата молба на И. Д. П. по предявените насрещни искове, а с Определение№275507/08.11.2021г.(близо година и два месеца след приемането на насрещните искове за съвместно разглеждане в производството) е било отменено постановеното определение от 27.08.2020г. за съвместно разглеждане на предявените от И. Д. П. против К.К.К. насрещни искове. През това време делото било администрирано и изпратено до САп.С за произнасяне – по подадена частна жалба с вх.№285403/09.11.2020г. от И. П.(чрез процес.представител) против Определение№263468/30.10.2020г. на СГС, с което е оставил без уважение/отхвърлил молбата за налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело№20199210400185 на ЧСИ С.П. с район на действие СГС(определението на СГС било потвърдено с определение на САпС от 27.01.2021г.) Впоследствие, с Определение№274586/11.10.2021г. от съдията-докладчик при СГС по реда на чл.140 и сл. от ГПК е оставил без движение по реда на чл.129 ал.4 от ГПК исковата молба на И. Д. П. по предявените насрещни искове, а с Определение№275507/08.11.2021г.(близо година и два месеца след приемането на насрещните искове за съвместно разглеждане в производството) е било отменено постановеното определение от 27.08.2020г. за съвместно разглеждане на предявените от И. Д. П. против К.К.К. насрещни искове. В ГПК изрично не е определен срок за насрочване на делото в производствата по общия исков ред с определение по чл.140 от ГПК. Такъв срок е предвиден само за исковете, които се разглеждат по реда на „Бързото производство“ по Глава XXV oт ГПК, какъвто не е настоящият случай. За общите искови производства като за „разумен“ срок се приема двумесечен такъв, считано от изтичане на срока по чл.131 от ГПК за подаване на отговор на исковата молба от ответника. Първоинстанционният съд е постановил определение от 11.10.2021г. по чл.140 от ГПК след получения от ответника по насрещните искове отговор на 06.10.2020г. и е насрочил делото за 19.11.2021г. Изтеклият период 12месеца(от този период следва да се приспаднат 3месеца - м.ноември.2020г.-м.януари.2021г. вкл. на администриране и произнасяне от САпС по жалбата за отхвърляне на обезп.мярка) от изтичане на срока по чл.131 от ГПК до насроченото първо съдебно заседание в случая не може сам по себе си да обуслови обоснована продължителност на производството в съответния етап. Въпреки това, ищецът(чрез процес.представител) е инициирал и производства по подадени частни жалби(въззивна от 17.11.2021г. и касационна от 15.03.2022г., в т.ч. и с необходимо технологично време за изпълнение на процедурите по чл.275 и сл. от ГПК – около 8месеца), с което сам е предизвикал удължаване на срока за произнасяне на съдията- докладчик от СГС. Логично би могло да се направи изначално извод за недопустимост на жалбите, доколкото в мотивите на т.7в на Тълкувателно решение от 09.12.2023г. по тълк.дело№1/2013г. на ОСГТК ВКС е посочено, че „с предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от първоинстанционния съд. При неприемане за съвместно разглеждане на насрещния иск не се стига до връщане на насрещната искова молба, а съдът следва да постанови отделянето му на основание чл.211 ал.2 изр.II от ГПК, в който случай определението не подлежи на обжалване“ и това не прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези претенции(отделените насрещни искове) се образува отделно производство. След произнасянето на ВКС(от 29.07.2022г.) и връщане на делото в СГС(в заседанието на 30.09.2022г. делото е било обявено за решаване). Производството е било насрочвано през един месец(13.05.2022г., 24.06.2022г.) и с лед връщане на делото от ВКС(Определение№350/29.07.2022г. по ч.т.дело№1557/2022г. Iт.о. ВКС) с оглед съдебната ваканция(чл.329 ал.1 от ЗСВ) делото е било внесено в открито заседание на 30.09.2022г.(обявено за решаване) и с обявено решение на 28.10.2022г. Четвъртият критерий е особеният интерес на ищеца - важността и характера на предмета на делото, за него. Сходно с критерия за оценка при иска против СРС, и при предявения иск против СГС, производството пред СГС е продължение на заповедното производство и е свързано с установяване на задължения по договор за заем и учредената като обезпечение на задълженията договорна ипотека върху имот-жилище, в което пребивава ищецът и съжителстващата си него. Разглеждането на делото в такъв продължителен срок от 06.11.2019г. до 28.10.2022г. (произнасяне на СГС с решение) - почти три години(след приспадане на приблизително три месеца плюс осем месеца, през които делото е било пред въззивни и касационни инстанции по жалби на И. П.) и при проведени пет открити съдебни заседания(на практика ход на делото е бил даден на 19.11.2021г., 04.02.2022г., а на 30.09.2022г. е било обявено за решаване) е накарало И. П. да загуби вяра в правосъдието. От събраните гласни доказателства се установи, че и ищецът П. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение, притеснения, безпокойство и тревоги от бездействието на съда и продължителността на делото. И двамата свидетели имат непосредствени впечатления от състоянието на И. П.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като те възпроизвеждат лични впечатления и показанията им не са противоречиви. Следва да се добави, че е налице съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, че относно неимуществените вреди съгласно практиката на ЕСПЧ по искове с правно основание чл.2б от ЗОПДОВ съществува презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива вреди, поради което не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото(Решение№272/27.01.2020г. по гр.дело№924/2019г. – IVг.о. ВКС; Решение№122/28.10.2020г. по гр.дело№611/2020г. – IIIг.о. ВКС; Решение№50062/03.05.2023г. по гр.дело№2077/2022г. – IIIг.о. ВКС). Според настоящата инстанция обезщетение в размер на 2000.00лв. е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД ввр. чл.2б от ЗОДОВ и критериите по ППВС№4/23.12.1968г. и би репарирало процесните неимуществени вреди, търпени от ищеца П.. В останалата част - за разликата над присъдените 2000.00лв. до пълния претендиран размер от 26000.00лв., исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Съгласно нормата на чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В полза на И. П. следва да бъдат присъдени законните лихви върху обезщетенията за неимуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба – 04.11.2022г. до окончателното им изплащане. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв., в случаите по чл.38 ал.1 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Осъществената от пълномощника-адвокат на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално представителство в четири съдебни заседания, като е поискано присъждане на възнаграждение. В тази връзка и съгласно чл.7 ал.2 т.1, т. 2 oт Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв.Т. М.К. от АК-Русе следва да бъде присъдени и съгласно чл.2 ал.5 от наредбата: -сумата 400.00лв., представляваща адв.възнаграждение по гр.дело№83/2023г., която сума да и бъде заплатена от СРС; -сумата 500.00лв., представляваща адв.възнаграждение по гр.дело№83/2023г., която сума да и бъде заплатена от СГС. По исканията за разноски, направени от СРС и от СГС, настоящият състав счита същите за неоснователни. Лицата(упълномощени с изрични пълномощни), които са депозирали отговорите на исковата молба и становища, са служители на СРС и СГС. В чл.78 ал.8 от ГПК изрично е посочено, че разноски за възнаграждение, в размер, определен от съда, се присъжда и на юридически лица или еднолични търговци, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Настоящият съдебен състав счита, че съдебният помощник, респ. специалист „Правно обслужване“, каквито са в случая съответно представителите на СГС и СРС нямат качеството на юрисконсулти, като законът не следва да се прилага по аналогия. Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът