Решение № 2 от 8.1.2026 г. на Районен съд - Берковица по дело № 46/2025 г.

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление № 12-2400207/ 12.12.2024 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „.....“ ЕООД, ЕИК.... със седалище и адрес на управление: град София, ......, с представляващ С. И. С., в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ. В жалбата си въззивникът твърди, че на 28.01.2025 г. получил горепосоченото НП, съставено във връзка с извършена проверка на 29.10.2024 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - Монтана на обект- „цех за производство на алуминиеви проводници”, находящ се в гр. Б., ул. ”.... обект на „.....” ЕООД - София, където се полага наемен труд на работещите в обекта. От Началник цеха били изискани екземпляр от Правилник за вътрешния трудов ред и други документи, свързани с разпределение на работното време и организация на работа. Такива не били представени при проверката на място. Административно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, поради което на „.....” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева. Навежда, че дружеството не е извършило горепосоченото нарушение, тъй като разполага с екземпляр от Правилник за вътрешния трудов ред и всички необходими документи, свързани с разпределение на работното време и организация на работа, но административно наказващият орган неправилно е приел, че същите не са представени от началник цеха, тъй като в деня и часа на проверката същият не е бил на работа, а документите се съхраняват на специално място, за което работодателя не следва да упълномощава всички работници и служители в производствения цех. Твърди, че..... ЕООД е представил в срока на дадените предписания всички необходими документи в т.ч. и Правилник за вътрешния трудов ред и всички необходими документи, свързани с разпределение на работното време и организация на работа- график за работа и заповеди за полагане на извънреден труд, но същите били заведени без описание от страна на извършващия проверката служител на ИТ- Монтана. Счита Наказателно постановление № 12-2400207/12.12.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Монтана за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Приема, че и при съставянето на АУАН № 12-2400207/19.11.2024г. са допуснати съществени процесуални нарушения, за които е направено Възражение с подробно изложение на нарушенията. Преди всичко намира че в резултат на незаконосъобразните действия на служителите на ИТ Монтана, е ограничено правото на защита на..... ЕООД, като не са му предоставили възможност да отстрани твърдените нарушения. Моли НП да бъде отменено като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените в производството разноски. В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. М. Х., който заявява, че поддържа жалбата и на сочените в нея основания моли НП да бъде изцяло отменено. Във фазата по съществото на делото моли за срок за представяне на писмена защита, но в дадения му срок не представя такава. Моли за присъждане на сторените в производството разноски. Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата, а във фазата по същество и в писмени бележки моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и адвокатското възнаграждение за ответната страна в минимален размер в случай на отмяна на НП. Счита, че в случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. Навежда, че нарушението не е отстранено веднага след установяването му. Сочи, че разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ е императивна и вменява задължение на работодателя да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред, списък на работниците и служителите, документи свързани с разпределението на работното време и организацията на работа. Моли съда да остави без уважение твърдението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Счита, че правилно и законосъобразно е определен и размера на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1800 лв, който клони към минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28, ал.1 от ЗАНН. По допустимостта на жалбата: Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от легитимирана страна – юридическо лице, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (съгласно материалите по делото, наказателното постановление е връчено на представляващ дружеството на 28.01.2025 г., а жалбата е подадена на 11.02.2025 г.), поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на място на 29.10.2024 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ"-Монтана на обект „цех за производство на алуминиеви проводници", находящ се в гр. Б., ул. "..., обект на „....." ЕООД - София, където се полага наемен труд от работещите в обекта, от......... И. - началник цех били изискани, но не били представени: екземпляр от Правилника за вътрешният трудов ред и други документи, свързани с разпределение на работното време и организацията на работа - график за работа и заповеди за полагане на извънреден труд. С оглед гореизложеното е установено, че дружеството в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не държи на място в обекта на разположение на контролните органи на Инспекцията по труда - екземпляр от Правилника за вътрешният трудов ред и други документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа- график за работа и заповеди за полагане на извънреден труд. Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно. При извършена проверка на място на 29.10.2024 г. по спазване на трудовото законодателство, административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както в АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ. При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. На 29.10.2024 г. Административнонаказващият орган е издал Покана на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с изх. № 24093927, като е поканил представител на..... ЕООД да се яви в Дирекция ИТ гр. Монтана на 04.11.2024 г. и да представи: документи, удостоверяващи изпълнението на предписанията; правилник за вътрешния трудов ред и други документи, свързани с разпределението на работното време; трудови досието на работещите в обекта; разчетно- платежна ведомост за 6 месеца назад и други документи, удостоверяващи плащането на трудовите възнаграждения; разработен физиологичен режим на труд и почивка; вътрешни правила за организация на работната заплата; оценка на риска и програма за минимизиране на риска; утвърден списък на полагащото се и раздадено специално работно облекло и ППС. Поканата е получена в обект на дружеството в град Б. на 29.10.2024 г. от началник цех......... И.. На определената дата, управителят на дружеството С. С. се е явил лично в Дирекция ИТ гр. Монтана и представил сочените документи. АУАН е съставен и е получен лично от управителя на дружеството на 19.11.2024 г. В срока по чл. 44 от ЗАНН на 27.11.2024 г. в писмен вид е постъпило възражение от наказаното дружество, в което твърди, че управителят на дружеството е представил всички изискани му документи, от които е видно, че е изпълнил стриктно вменените му от закона задължения; актът е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН; административното нарушение не е извършено, поради което не следва да бъде налагано административно наказание След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи: жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество съдът счете жалбата за неоснователна по следните съображения: събраните по делото доказателства сочат по безспорен и категоричен начин на осъществено от страна на въззивното дружество нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ или с други думи административно наказателното обвинение се явява доказано. Съдът намира, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на наказаното дружество, тъй като с подаването на жалба против издаденото НП то е организирало своята защита, разбрало е какво нарушение е извършено и се е възползвало от предвидените в ЗАНН способи за защита. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че при извършена проверка на място на 29.10.2024 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ"-Монтана на обект „цех за производство на алуминиеви проводници", находящ се в гр. Б., ул. "..., обект на „....." ЕООД - София, където се полага наемен труд от работещите в обекта, от......... И. - началник цех били изискани, но не били представени: екземпляр от Правилника за вътрешният трудов ред и други документи, свързани с разпределение на работното време и организацията на работа - график за работа и заповеди за полагане на извънреден труд. С оглед гореизложеното е установено, че дружеството в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не държи на място в обекта на разположение на контролните органи на Инспекцията по труда - екземпляр от Правилника за вътрешният трудов ред и други документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа- график за работа и заповеди за полагане на извънреден труд. Съдът се довери на показанията на свидетеля Л. К. Р., които прецени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви, съответни на показанията на свидетелката С. О. Ш., както и на писмените доказателства. От показанията на свидетеля Р. се установяват обстоятелствата по извършване проверка на мястото на контрол, както и последващото връчване на представител на дружеството на призовка с искане за представяне на документи. Съдът кредитира и показанията на свидетелката Ш., които оцени като последователни, еднопосочни и кореспондиращи на писмените доказателства. От показанията на тези служители на въззиваемата страна, се констатира, че дружеството в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не държи на място в обекта, на разположение на контролните органи на инспекцията по труда – правилник за вътрешния трудов ред и други документи, свързани с разпределение на работното време и организацията на работата. Нарушението е описано в съставения протокол № ПР2442375 от 19.11.2024г., който е получен от представител на дружеството лично. Съобразно разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ се вменява задължение на работодателя да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работата – заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. В случая по време на проверката, извършена от контролните органи, в рамките на работното време на обекта, посочените документи не са предоставени при поискване, от което следва, че същите не се държат на разположение в мястото на полагане на труд. Деянието е правилно квалифицирано по чл. 403а, ал. 1 от КТ. В този смисъл твърдението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ е несъстоятелно, предвид събраните доказателства. Впоследствие, след извършената проверка и съставен протокол от 19.11.2024г., жалбоподателя прилага съответните документи – правилник за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, на които е извършен встъпителен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Гарантирано е правото на жалбоподателя да упражнява правата си в административно наказателното производство, като ангажира доказателства и упражнява ефективно правото си на защита. В случая обаче обстоятелството, че тези документи са изготвени и утвърдени, както и е запознат персонала, не освобождава работодателя от задължението му да държи на разположение на контролните органи в съответния обект, където се полага наемен труд. По категоричен начин, както от гласните, така и от приложените писмени доказателства – НП, АУАН, Възражение, Призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, Пълномощно, Пощенски плик, Правилник за вътрешен трудов ред, Протокол за извършена проверка, Списък с разноски, Договор за правна защита и съдействие, Писмена защита, се установи, че жалбоподателя като работодател е осъществил от обективна страна нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ, за което е ангажирана отговорността му, като в същото време не се установи нарушението да е отстранено веднага след установяването му, за да се приложи привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от административни органи, които разполагат с материална и териториална компетентност. Административнонаказателното производство е образувано и срещу въззивника е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 12-2400207/19.11.2024 г., който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и нейните подразделения, включително Дирекция "Инспекция по труда"- Монтана, чийто служител е главен инспектор Л. К. Р., съставил акта. Териториалната компетентност на актосъставителя произтича от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", където в чл. 21 ал. 4 е предвидено, че служителите в териториалните дирекции "Инспекция по труда" имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция, а служителите на дирекция "Инспекция по труда"- Монтана имат компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на Област Монтана. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган. Съгласно заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" и на основание чл.416, ал.5 от КТ директорите на съответните териториални инспекции по труда са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушенията, установени от инспектори при съответната дирекция. АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове. Съдът намери, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила и при съставяне и връчване на АУАН, който е съставен в присъствието на свидетеля С. Ш., участвала при извършване на проверката и респективно - при установяване на нарушението. Актът е съставен в присъствието на С. И. С.- управител на „....." ЕООД – София, предявен му е за запознаване и му е връчен срещу препис. Настоящата инстанция намира за неоснователен наведения от жалбоподателя довод в подаденото възражение, че съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел съставлява съществено процесуално нарушение на императивните норми на чл.40 от ЗАНН. Действително, видно от самия АУАН, се установява, че същия е съставен в присъствието само на един свидетел. Същевременно разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.42, т.7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина „свидетели”, а чл.43, ал.1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Следователно, изискванията на закона са спазени в пълна мяра само тогава, когато актът е съставен в присъствието на най-малко двама свидетели. Но това не означава, че съставянето на акта в присъствието на един свидетел автоматично води до опорочаване на процедурата до степен такава, че да представлява основание за незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено въз основа на такъв акт. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице, а досежно фактите – в хода на въззивното производство са събрани доказателства въз основа, на които съдът е обосновал извод за установеност на нарушението. Нещо повече: в ал. 4 на чл. 40 от ЗАНН е казано, че при установено нарушение въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Видно от писмените доказателства, при проверката на място на 29.10.2024 г. в обект на „....." ЕООД в град Б. е връчена покана по чл. 45 ал.1 АПК, с която са изискани конкретни документи, които не са били на разположение на контролния орган в момента на проверката. Същите са представени, но нарушението се състои именно в непредставянето им при поискване, още повече, че тези документи трябва да бъдат на разположение и за служителите и работниците в съответното предприятие, тъй като именно чрез тях се определя вътрешния трудов ред, работни смени, графици на работа и т.н. Ето защо деянието е правилно квалифицирано по чл. 403а, ал. 1 от КТ. В АУАН и НП и то при пълна идентичност се съдържа описание на нарушението с посочване на всички съставомерни признаци от състава му, на обстоятелствата по извършването му, както и правилно е определена нарушената материалноправна разпоредба. Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1800 лева, клонящ към минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, несъмнено отчитайки индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28 от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за нарушение на трудовото законодателство, свързано с конституционно закрепеното право на работника или служителя за престиране на труд, а не на здравословните и безопасни условия на труд, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. В случаят се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, поради което и не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение. На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството акт и възпроизведено в атакуваното Наказателно постановление, съдържа всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява, както от обективна, така и от субективна страна състава на административно нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ. Извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от соченото за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена санкция” по реда и условията на чл. 414, ал.1 от КТ. С оглед субективната страна към извършване на административното нарушение, следва да се отбележи, че в специалния закон КТ е съобразена и разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена особен вид отговорност, която е обективна и безвиновна и за която законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като вината е характерна за физическите лица. Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното наказателно постановление изцяло, като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквото искане е направено в съдебното заседание. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че пред Районния съд са проведени общо три съдебни заседания, в които е бил даден ход на делото, че са разпитани общо двама свидетели, както и че процесуалният представител на наказващия орган активно е участвал при събирането на доказателства и е взел мотивирано становище по доказателствените искания на жалбоподателя, съдът намери, че въззивникът следва да заплати на наказващия орган юрисконсултско възнаграждение в максималния размер, определен на основание чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно – 150, 00 лева. Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът