Решение № 162 от 20.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 996/2023 г.

Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

С присъда № 260057 от 18.10.2022г., СГС, НО, 2-ри състав, по нохд № 1709/2020, признал подс. П. Л. С., за виновен в това, че за периода от 13.06.2018 г. до 26.06.2018 г. в гр. Бургас, гр. Несебър, обл.Бургас и гр. София, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл.93, ал.1, б. „б“ от НК - ••• на дружество „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, и на дружество „Месембрия Ризорт“ ООД, присвоил чужди пари на обща стойност 186 650.00 лв., собственост на тези дружества, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява и длъжностното присвояване е в големи размери, както следва:

На 13.06.2018г. в гр. Бургас, като ••• на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, присвоил чужди пари 38 400.00 лева /тридесет и осем хиляди и четиристотин лева/, собственост на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява.

На 26.06.2018г. в гр.София, като ••• на „Месембрия Ризорт“ ООД, присвоил чужди пари 148 250.00 лева, собственост на „Месембрия Ризорт“ ООД, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал.1 НК и чл.54 НК го осъдил лишаване от свобода за срок от три години. Оправдал го по обвинението за извършено престъпление по чл. 203, ал.1 вр. чл. 202, ал.1, т.1 НК - длъжностното присвояване да е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, както и за това за улесняването му да е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание - по чл.220, ал.2 вр. ал.1 от НК.

На основание чл. 66, ал.1 НК отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години.

На основание чл. 37, ал.1, т. 6 НК лишил подс. П. С. от право да заема материалноотговорна длъжност за срок от три години.

На основание чл. 37, ал.1, т.7 НК лишил подсъдимия от право да упражнява професия или дейност, свързана с материална отчетност за срок от три години.

На основание чл. 45 ЗЗД осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец „Месембрия Ризорт” ООД сумата от 148 250 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането, представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди.

На основание чл. 45 ЗЗД осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД сумата от 38 400 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането, представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия да заплати направени по делото разноски.

Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при СГП по доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оправдателната й част - по обвинението за престъпление по чл. 203, ал. 1 НК и в частта за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Прави се искане присъдата в тази част да се отмени и подсъдимият се признае за виновен съответно. Алтернативно прокурорът моли, ако съдът възприеме като правилна квалификацията на престъплението по чл. 202, ал. 2 НК, да прецени увеличаване на наказанието лишаване от свобода.

Срещу осъдителната част на присъдата, е подадена въззивна жалба от защитник на подсъдимия по доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Прави се искане за пълно оправдаване и за отхвърляне на гражданския иск.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста.

Развива доводи, че случаят е особен тежък поради многократното превишаване на критерия „големи размери“ и това, че престъплението е извършено с различни деяния в продължителен период от време и чрез сложна схема за прикриване на извършеното. Намира, че първостепенният съд не е мотивирал защо прилага чл. 66, ал. 1 НК. Поддържа искането за увеличаване на наказанието, ако се възприеме квалификацията по чл. 202, ал. 2 НК. Не намира съдът да е допуснал нарушения при обосноваване на присъдата, включително и в оценката на доказателствата.

Повереникът на гражданските ищци – юридическите лица „Месембрия Ризорт“ ООД и „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, поддържа становището на прокурора. Моли присъдата да се потвърди.

Представителят на гражданските ищци - Н. Л., ••• на дружествата, поддържа повереника.

Защитникът на подсъдимия пледира протестът на прокурора да се остави без уважение. Съгласява се с присъдата в частта за липса на престъпление по чл. 203 НК. Поддържа доводи, че подсъдимият не е извършвал престъпление изобщо. Повдига оплакване за липса на мотиви в присъдата по отношение на представени от подсъдимия писмени доказателства, опровергаващи показанията на св. Н. Л. по релевантни факти. Моли Подсъдимият в лична защита се присъединява към защитника си.

В последна дума подсъдимият моли да бъде уважена въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на протеста и жалбата, материалите по делото и съгласно чл. 314 НПК провери изцяло правилността на присъдата, прие следното:

За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел надлежно съдебно следствие, събрал е релевантните и необходими за изясняване на делото доказателства, подложил ги е на вярна оценка, според действителното им съдържание и при спазване правилата за съставяне на вътрешно убеждение. Приетите за установени факти са обосновани. За прецизиране на отделни фактически положения, и специално по искане на защитата, въззивният съд събра допълнителни доказателства чрез разпити на св. Б. С. и св. А. П.. Техните показания не се отразяват на установената фактическа обстановка и не водят до промяна в нея. В отделни части от приетите от първия съд факти, нерешаващи за изхода на делото и за приложимия материален закон, въззивният съд внесе известни корекции, наложени от необходимостта за спазване на процесуални принципи, в частност – да не се утежнява положението на подсъдимия без съответно предявени от прокурора факти. За яснота и последователност, въззивният съд допълни изложението на първия с отделни детайли в рамките на предявените с обвинението факти. При проверка на присъдата приложеният от първия съд материален закон се намери изцяло правилен. Намериха се обаче основания за изменение на наказанието в по-високо. Проверката на присъдата не показва основания за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане поради съществени процесуални нарушения. Такива не са допуснати.

Така, въз основа на цялата доказателствената съвкупност по делото, на анализа на първия съд и при собствен такъв от въззивния, установява се от фактическа страна, следното:

През инкриминирания период – 13.06.-26.08.2018г. подсъдимият П. С. и дружеството „Екуити“ ЕООД със собственик св. Н. Л., били съдружници в дружеството „Месембрия Ризорт“ ООД, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на 11.07.2012г. Дяловото разпределение на капитала било – 10 % за подсъдимия и 90 % за „Екуити“ ЕООД. Подсъдимият и св. Н. Л. били ••• на дружеството като всеки можел да го представлява поотделно.

На 11.09.2018г. в Агенцията по вписванията било вписано заличаването на подс.

П. С. като ••• на „Месембрия Ризорт“ ООД. /сведение на л. 102, т. 1 ДП/ Към инкриминирания период подс. С. и св. Л. били ••• и на дружеството „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, вписано на 29.01.2013г. в Търговския регистър, с едноличен собственик на капитала - „Месембрия Ризорт“ ООД. По същия начин подсъдимият и св. Л. можели да представляват и „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД поотделно.

На 15.06.2018г. било вписано заличаване на П. С. като ••• на това дружество, което обстоятелство било заявено по интернет на 11.06.2018г. в Агенция по вписванията. /сведение от Агенция по вписванията на л. 102, т. 1 ДП/. Заличаването на подсъдимия като ••• станало след решение от 28.05.2018г. на св. Л.. /протокол на л. 15, т. 1 ДП/ Предмет на дейност и на двете дружества бил строителство и продажби на апартаменти в комплекси, намиращи се по Южното Черноморие. „Месембрия Ризорт“ ООД строяло и продавало жилища в град Несебър, курортен комплекс Слънчев бряг - Запад - хотелски комплекс „Месембрия Ризорт“, а „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД - в град Созопол, местността „Ачмалъци“ - хотелски комплекс „Свети Йоан Ризорт“.

В тези комплекси на интернет сайта на дружествата били обявени апартаменти за продажба със съответните цени на кв.м. за закупуването им. Неформално дейността на двамата ••• била разпределена като подсъдимият бил ангажиран с осигуряване на клиенти, предлагане на жилищата, снабдяване с необходимите за изповядване на сделките по покупко- продажба документи, подписване на предварителни договори, в част от случаите и с представителство на дружествата в изповядването им при нотариус.

Цените на апартаментите по правило винаги се съгласували със св. Л., който ги определял в комуникация с подсъдимия и св. Д. Г. – технически сътрудник. Изключенията от това били единични, и то винаги въз основа на предварителна ценова рамка.

За изповядване на сделките с предмет имоти в курортен комплекс „Слънчев бряг“ - Запад „Месембрия Ризорт“ ООД ползвало услугите на нотариуси Л. Ч. и С. А., не и на нотариус М. Б.. Дружествата поддържали сметки и имали отношения, в това число и по кредити, с ДСК ЕАД и „Юробанк България“ АД.

Подс. П. С., като ••• на „Месембрия Ризорт“ ООД на 01.10.2014г. сключил договор за инвеститорски контрол с „Шарус“ ООД. Контролът следвало да се упражнява върху довършителните работи в комплекса „Месембрия Ризорт“ до завършване на строителството. Възнаграждението на изпълнителя било 300 лева без ДДС за всеки календарен месец. „Шарус“ ООД отговаряло за инвеститорския контрол и за комплекса „Свети Йоан Ризорт“. Технически ръководител в „Шарус“ ООД бил св. С. Г.. Изпълнителната част по обектите и на двата комплекса се изпълнявала от „СМК Монтажи“ АД, „Водконсулт“ ЕООД, „Сатурн -2“ ООД, „ КМК Билд“ ЕООД.

През лятото на 2017г. отношенията между Н. Л. и П. С. започнали да се влошават. Св. Л. имал съмнения в лоялността на подсъдимия, доколкото не защитавал интересите на дружествата и имал пропуски в работата. Отделно, самият подсъдим през месец август 2017г. провел разговор със св. Л. и споделил, че иска да напусне, да предаде работата си до месец май 2018г. и да си отдели актива – да вземе някакви апартаменти или пари, на което св. Л. отговорил, че не е толкова лесно и няма да стане бързо, тъй като на дружествата били необходими средства. Двамата се разбрали, че подсъдимият ще бъде освободен като материално-отговорно лице. Подсъдимият продължил да извършва довършителна дейност по стари сделки и разредил посещенията в офисите. За месеците октомври-декември 2107г. излязъл в отпуск. От януари 2018г. престанал да посещава офисите. Отношенията между двамата ••• продължавали да се влошават, недоверието нараствало, комуникацията на практика престанала.

През това време като брокери в дружествата постъпили нови служители –и работата потръгнала. Св. Н. Л. постепенно започнал действия по освобождаване на подсъдимия от дружествата. Подсъдимият бил освободен като ••• от „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД на 15.06.2018г., а от „Месембрия Ризорт“ ООД – на 11.09.2018г.

Относно продажби на апартаменти в хотелски комплекс „Свети Йоан Ризорт“, в град Созопол, местността „Ачмалъци“:

Подс. С., използвайки, че е все още ••• и представител на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, без да уведоми св. Л., и два дена преди вписването на освобождаването му като ••• в Търговския регистър, на 13.06.2018г., в качеството си все още, официално, на •••, продал от името на дружеството осем апартамента в хотелски комплекс „Свети Йоан Ризорт“, в град Созопол, местността „Ачмалъци“ на четири лица – на св. П. М., св. М. М. и на руските граждани Б. В. и Г. П.. Всеки от тях купил по два апартамента.

Сделките били сключени в гр. Бургас, пред нотариус св. Ц. А., вписана с рег. № ••• в Нотариалната камара, с район на действие - Бургаски районен съд.

Всички апартаменти били продадени на една и съща цена – 4 800 лв., с ДДС.

При всички продажби сумите били предадени на подсъдимия на ръка от купувачите. Подсъдимият декларирал, че е получил изцяло и в брой от купувача сумата по сделката преди подписване на нотариалния акт, както и страните декларирали, че това е действително уговореното плащане по сделката и владението на имота е предадено на купувача.

Продажбите били, както следва:

1.С нотариален акт № 88, том 2, рег. № 6019, дело № 232 от 2018г. подсъдимият продал на св. П. М. апартамент - в бл. F, ет.1 - ап. F 101, със застроена площ 59.61 кв.м., с прилежаща тераса от 13.12 кв.м. /нотариален акт на л. 47, т.1 ДП/ Данъчната оценка на имота била 25 297.40 лева, а пазарната - 128 918 лв.

/пазарна цена, посочена и в обвинителния акт/.

На това място трябва да се отбележи, че първостепенният съд е приел за продажни цени на имотите от комплекса, различни от посочените от прокурора. Това съдът е направил въз основа на допълнителна оценителна експертиза изготвена на съдебното производство, която възприел. За някои от имотите цените са по-високи от предявените от прокурора. За тях няма и съответно изменение на обстоятелствената част на обвинението. Именно те и не се възприемат от въззивния съд, който намери, че в тази част не могат да се напускат пределите на обвинителния акт, независимо, че, в крайна сметка, продажните цени, като елемент от обвинението за неизгодни сделки, изгубват значението си след оправдаването на подсъдимия по този признак.

Ето защо, по този пункт, въззивният съд не възприе посочената от първостепенния нова пазарна цена на имота от 134 986.95 лева., /л. 8 от мотивите на присъдата/, доколкото тя е по-висока от посочената от прокурора.

1. С нотариален акт № 89, том 2, рег. № 6020, дело № 233 от 2018 г. подсъдимият продал на св. М. М. апартамент в бл. F, ет. 1 - ап. F 105, със застроена площ от 59.63 кв.м. с прилежаща тераса с площ 16.65 кв. м. / нотариален акт на л. 29, т. 1 ДП/ Данъчната оценка на имота била 26 325.10 лева, а пазарната - 130 736 лв.

/пазарна цена според обвинителния акт/ И тук въззивният съд не се съгласява с приетата от първия нова пазарна цена на имота от 140 524.17 лева. /л. 8 от мотивите на присъдата/ доколкото тя е по-висока от посочената от прокурора с обвинителния акт.

1. С нотариален акт № 90, том 2, рег. № 6021, дело № 234 от 2018г. подсъдимият продал на св. М. М. апартамент в бл. D, ет. 2 - ап. D 207, със застроена площ от 60.25 кв.м. /нотариален акт на л. 44, т.1 ДП/ Данъчна оценка на имота била 23 476.60 лева., а пазарната - 116 631.69 лева.

/според обвинителния акт пазарната цена е 124 072 лв. / Въззивният съд се съгласява с приетата от първия пазарна цена на имота от 116 631, 69 лв., като резултат от допълнителната съдебно-оценителна експертиза и по- ниска от посочената от прокурора – 124 072 лв.

1. С нотариален акт № 91, том 2, рег. № 6022, дело № 235 от 2018г. подсъдимият продал на св. П. М. апартамент в бл. D, ет.1 - ап. D 105, със застроена площ от 59.63 кв.м., с прилежаща тераса от 16.65 кв.м. за сумата от 4800 лева /с ДДС/. /нотариален акт на л. 26, т. 1 ДП/ Данъчната оценка на имота била 26 325.10 лева, а пазарната - 130 736 лв. /цена и според обвинителния акт / И тук не се възприема от въззивния съд посочената от първия нова пазарна цена на имота от 140 470.94 лева. /л. 8-9 от мотивите на присъдата/ доколкото тя е по-висока от посочената от прокурора.

1. С нотариален акт № 93, том 2, рег. № 6037, дело № 237 от 2018г. подсъдимият продал апартамент на Б. В. в бл. Б, ет.2 - ап. D 203, с обща площ от 26.93 кв.м. /нотариален акт на л. 32, т. 1 ДП/ Данъчната оценка на имота била 10 600.30 лева, а пазарната - 52 662.49 лева.

/според обвинителния акт – 55 523 лв. / Въззивният съд се съгласява с приетата от първия нова пазарна цена на имота от 52 662, 49 лв., като резултат от допълнителна съдебно-оценителна експертиза и по- ниска от посочената от прокурора – 55 523 лв.

1. С нотариален акт № 94, том 2, рег. № 6041, дело № 238 от 2018г. подсъдимият продал на Б. В. апартамент в бл. Б, ет.3 – ап. D 302, със застроена площ 30.10 кв.м. / нотариален акт на л. 35, т. 1 ДП/ Данъчната оценка на имота била 11 847.10 лева, а пазарната - 58 856.18 лева. / в обв. акт – 62 055 лв./ Въззивният съд се съгласява с приетата от първия нова пазарна цена на имота от 58 856, 18 лв., като резултат от допълнителна съдебно-оценителна експертиза и по- ниска от посочената от прокурора – 62 055 лв.

1. С нотариален акт № 95, том 2, рег. № 6051, дело № 239 от 2018г. подсъдимият продал на Г. П. апартамент в бл. F ет.1 - ап. F 104, застроена площ - 48.20 кв.м. с прилежаща тераса от 4.50 кв.м. / нотариален акт на л. 41, т. 1 ДП/ Данъчната оценка на имота била 18 671.60 лева, а пазарната - 99 631.30 лева.

/според обвинителния акт – 102 428 лв. / Въззивният съд се съгласява с приетата от първия нова пазарна цена на имота от 99 631, 30 лв. като резултат от допълнителна съдебно-оценителна експертиза и по- ниска от посочената от прокурора – 102 428 лв.

1. С нотариален акт № 96, том 2, рег. № 6053, дело № 240 от 2018г. подсъдимият продал на Г. П. апартамент в бл. D, ет.1 - ап. D 104, застроена площ от 48.20 кв.м. с прилежаща тераса от 4.50 кв. м. /нотариален акт на л. 38, т. 1 ДП/ Данъчна оценка на имота била 18 671.60 лева, а пазарната - 99 631.30 лева. / според обвинителния акт – 102 428 лв. / И тук въззивният съд се съгласява с приетата от първия нова пазарна цена на имота от 99 631, 30 лв. като резултат от допълнителна съдебно-оценителна експертиза и по-ниска от посочената от прокурора – 102 428 лв.

За всички продажби било уговорено продавачът до 30 дни от сключването да заличи вписаните ипотеки в полза на „Юробанк България“ АД и вдигне вещни тежести върху имотите. При неизпълнение той се задължавал: а/ да върне на купувача цената от 4 800 лв. б/ да заплати неустойка в размер на 50 000 лева в/ да възстанови всички платени от купувача разноски по продажбата, направените необходими разноски по имота и стойността на извършените подобрения в него по по-високата измежду пазарната им цена и размера на направените разноски.

С оглед на тези клаузи, Г. П. отправила нотариална покана до „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, представлявано от св. Н. Л., в 7 - дневен срок от получаването, поради неизпълнение на поетото задължение, да й заплати дължимата неустойка в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, да заличи вписаните ипотеки и вдигне всички тежести върху закупените от нея два имота.

Получените от подсъдимия суми от продажбите - общо 38 400.00 лв. не били предадени или преведени в полза на дружеството продавача - „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД. Парите подсъдимият задържал за себе си.

Относно продажби на апартаменти в комплекс „Месембрия Ризорт“ в курортен комплекс Слънчев бряг – Запад:

От месец март 2008г. до 2011г. св. Н. Н., тогава - студентка, работела като стажант в кантората на св. Н. Ш. – адвокат. Св. Ш. я помолил да регистрира на нейно име търговско дружество. След съгласието й, на 14.11.2008г. било регистрирано дружеството „Рикони“ ЕООД, с ••• и едноличен собственик св. Н. Н.. Внесеният капитал от 5000 лева бил осигурен от св. Н. Ш.. Дружеството не извършвало дейност. Св. Н. имала притеснения за участието си в него и помолила св. Ш. да го прехвърли на друго лице. Той се съгласил и на 20.01.2009г. дружеството било прехвърлено на св. М. В. - приятелка и счетоводителка на свидетеля. За прехвърлянето св. В. не е заплащала нищо. /показания на св. Н. Н. на л. 176, т. 1 нохд, св. М. В. - л. 204, т. 1 нохд/ Св. Н. Ш. се познавал с подсъдимия П. С.. През юни 2018г. подсъдимият му казал, че има спешна нужда от пари и продава апартаменти. Двамата коментирали продажба на апартаменти в комплекс „Месембрия Ризорт“.

Св. Н. Ш. се обадил на св. М. В. и й казал, че се продават четири апартамента в Слънчев бряг, на много добро място и ако има интерес да ги разгледа. Свидетелката разгледала сайта с имотите, не е разглеждала снимки и не отишла и на място за оглед. Заявила на св. Ш., че не може да пътува за нотариалното изповядване на сделките. Тогава св. Ш. предложил св. В. да упълномощи за тази цел св. Б. С., който пък му бил предложен лично от подсъдимия.

Подсъдимият и св. Б. С. се познавали отпреди, когато последният вършел инцидентно услуги като посредник за имотите на „Месембрия Ризорт“ ООД.

С пълномощно от 14.06.2018г., св. М. В., като ••• на „Рикони“ ЕООД, упълномощила св. Б. С. да сключи договори за покупко-продажби на четири имота, при цена и условия, каквито намери за добре. Св. Б. С. не познавал условията на сделките, а просто се явил на съответния ден при нотариуса за подписване на договорите.

Документите за сделките били прегледани от адвакатската кантора на св. Н. Ш.. През цялото време св. Н. Ш. контактувал само с подсъдимия. Поискал да се запознае и с другия ••• – Н. Л., Подсъдимият обещавал, но под различни предлози – че Л. е или в чужбина, или е зает, така и не организирал среща. Предварителни договори за продажбите не били сключвани.

На 18.06.2018г. в нотариалната кантора на св. В. И., в град Несебър, били изповядани нотариално четири покупко-продажби, с продавач „Месембрия Ризорт“ ООД чрез подс. С. и купувач - „Рикони“ ЕООД с ••• св. М. В., чрез пълномощника – св. Б. С.. Св. Б. С. освен че нямал представа за клаузите на договорите, не е и заплащал нотариални такси. Само подписал нотариалните актове, взел ги и ги оставил в кантората на св. Н. Ш.. За всички апартаменти било уговорено купувачът да заплати на продавача цената по банков път в едномесечен срок от вписване на нотариалния акт в Агенция по вписванията, Имотен регистър. Страните се съгласявали владението на имота да бъде предадено на купувача в тридневен срок от подписване на нотариалния акт. В противен случай имотът подлежал на принудително опразване по реда на ГПК.

Особеното за тези сделки е, че продажните цени се приближавали до пазарните, за две от тях – се приближавали по-отчетливо, а за другите две – не толкова.

Продажбите били, както следва:

1.С нотариален акт № 68, том 4, рег. № 3754, дело № 487 от 2018г. подсъдимият продал апартамент в бл. С, ет. 1 - ап. С 108, с площ от 24.70 кв.м. с прилежаща тераса от 8.23 кв.м. за сумата от 26 670. 24 лева /с ДДС/ Данъчната оценка на имота била 22 225.20 лева, а пазарната - 32 332.38 лева.

Разликата между продажната и пазарната цена възлизала на 5 662, 14 лв.

1. С нотариален акт № 71, том 4, рег. № 3759, дело № 490 от 2018г. подсъдимият продал апартамент в бл. А, ет.1 - ап. А 104, с площ от 30.39 кв.м. с прилежаща тераса от 9.66 кв.м. за сумата от 32 814. 12 лева /с ДДС/.

Данъчната оценка на имота била 27 345. 10 лева, а пазарна цена - 39 181.71 лв.

Разликата между продажната и пазарната цена възлизала на 6 367, 59 лв.

1. С нотариален акт № 72, том 4, рег. № 3761, дело № 491 от 2018г. подсъдимият продал апартамент в бл. А, ет.6 - ап. А 601, с площ от 42.40 кв.м. с прилежаща покривна тераса от 4.90 кв.м. за сумата от 45 782. 16 лева /с ДДС/.

Данъчната оценка на имота била 38 151.80 лева, а пазарната - 47 796.07 лева.

Разликата между продажната и пазарната цена възлизала на 2013, 91 лв.

1. С нотариален акт № 73, том 4, рег. № 3763, дело № 492 от 2018г. подсъдимият продал апартамент в бл. А, ет.6 - ап. А 602, с площ от 40.37 кв.м. с прилежаща покривна тераса от 6.12 кв.м. за сумата от 43 590. 24 лева /с ДДС/ Данъчната оценка на имота била 36 325.20 лева, а пазарната - 46 724.77 лв.

Разликата между продажната и пазарната цена възлизала на 3 134, 53 лв.

В нотариалните актове под номера 71, 72 и 73 от 18.06.2018г. била договорена и допълнителна неустойка в полза на купувача, съгласно която продавачът се задължавал в срок от 30 дни от сделката да заличи вписаните ипотеки в полза на „Юробанк България“ АД и да вдигне всички вещни тежести.

При неизпълнение продавачът дължал на купувача: а/ връщане на получената продажна цена б/ неустойка в размер на двойния размер на продажната цена с ДДС в/ възстановяване на всички платени от купувача разноски по продажбата, направените от него необходими разноски по имота и стойността на извършените подобрения по по-високата измежду пазарната им цена и размера на направените разноски.

За нуждите на плащанията по сделките, на 26.06.2018г. подсъдимият П. С. открил банкова сметка с титуляр „Месембрия Ризорт“ ООД с № ВG •••••••••• в „Уникредит Булбанк“ АД, клон Бизнес Център София, Света Неделя. /л. 2, т. 1В ДП/ Сметката технически била открита от служителя на банката - св. К. С., пред когото се явил само подсъдимият. Според изискванията на банката при неявяване на всички съдружници, за да бъде открита сметка на дружеството, трябвало да се представи документ за самоличност на неявяващия се съдружник. Към набора документи, необходими за разкриване на сметката, подсъдимият приложил и незаверено фотокопие от личната карта на св. Н. Л., с изтекъл срок.

На същата дата - 26.06.2018г., била открита и сметка на „Рикони“ ЕООД - BG ••••••••••, също в „Уникредит Булбанк“ АД, в същия клон - Бизнес Център София, Света Неделя. /л. 2, т. 1В ДП/. На същата дата Адвокатското дружество „Ш. и Я.“ превело по тази сметка по-голямата част от сумата за заплащането на апартаментите, в частност превело на няколко пъти сума в общ размер 124 000 лв.

На 26.06.2018г. по новооткритата сметка на „Рикони“ ЕООД от Адвокатското дружество „Ш. и Я.“ постъпили с няколко превода с основание „договор“. Отделно от преводите св. М. В. внесла на каса по сметката на „Рикони“ ЕООД друга сума с основание „захранване“. След всеки превод от адвокатското дружество, св. В. извършвала от своя страна от сметката на „Рикони“ ЕООД превод към откритата от подсъдимия сметка в „Уни кредит Булбанк“ на „Месембрия Ризорт“ ООД, с основания – „по нотариални актове от 18.06.2018г.“ Движенията по сметките са следните:

1.Адвокатското дружество „Ш. и Я.“ превело по сметката на „Рикони“ ЕООД сумата от 46 000 лв. с основание „по договор“.

2.„Рикони“ ЕООД превело сумата от 45 782, 16 лв. по сметка на „Месембрия Ризорт“ ООД с основание – по нотариален акт от 18.06.2018г. А 601.

3.Адвокатското дружество превело сумата от 45 000.00 лева по сметката на „Рикони“ ЕООД с основание „по договор“.

1. „Рикони“ ЕООД превело сумата от 43 590, 24 лв. по сметка на „Месембрия Ризорт“ ООД с основание – по нотариален акт от 18.06.2018г. А 602.

1. Адвокатското дружество превело сумата от 33 000 лв. по сметката на „Рикони“ ЕООД с основание „по договор“.

1. „Рикони“ ЕООД превело сумата от 32 814, 12 лв. по сметка на „Месембрия Ризорт“ ООД с основание – по нотариален акт от 18.06.2018г. А 104.

1. М. В. внесла на каса на сметка на „Рикони“ ЕООД сумата от 27 000 лв. с основание „захранване“. /по твърдения на св. В. това били нейни лични средства / 8. „Рикони“ ЕООД превело сумата от 26 670, 24 лв. по сметка на „Месембрия Ризорт“ ООД с основание – по нотариален акт от 18.06.2018г. А 108.

Общата сума, от всички движения по сметките, която била преведена на 26.06.2018г. от страна на „Рикони“ ООД по сметка на „Месембрия Ризорт“ ООД, с която се заплащали четирите апартамента, възлизала на 148 856.76 лева.

На същата дата – 26.06.2018г., след преводите от наредителя „Рикони“ ЕООД по сметката на „Месембрия Ризорт“ ООД, подсъдимият С. на четири път изтеглял суми. Те били изплатени от касиера в банката св. П. Т.. Изплащанията станали въз основа на нареждания-разписки от 26.06.2018г. за времето от 17: 28: 59 часа до 17: 55: 29 часа, с които подсъдимият в качеството си на съдружник и ••• на „Месембрия Ризорт“ ООД нареждал от откритата от него сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД клон „Света Неделя“ да му бъдат изплатени суми.

Движенията по сметката с теглене на сумите от подсъдимия П. С. са както следва:

1.След получаване на превода от 45 782, 16 лв. подс. П. С. изтеглил на каса сумата от 45 600 лв.

2.След получаване на превода от 43 590, 24 лв. подс. П. С. изтеглил на каса сумата от 43 000 лв.

3.След получаване на превода от 32 814, 12 лв. подс. П. С. изтеглил на каса сумата от 33 000 лв.

1. След получаване на превода от 26 670, 24 лв. подс. П. С. изтеглил на каса сумата от 26 650 лв.

Общият размер на изтеглените суми от подсъдимия възлизал на 148 250.00 Остатъчните разлики от размера на изтеглената сума до размера на преведените, съставлявал размерът на съответната банковата такси за теглене над определена сума, които в поредност са: 182, 40 лв. - за първото теглене, 172 лв. – за второто, 132 лв. – за третото и 106, 60 лв. – за четвъртото.

Св. Н. Л. не бил уведомен за нито една от процесните продажби. Той разбрал за тях напълно случайно, в началото на юли 2018г., по време на обяд, на който бил със св. М. Д., св. З. Й. и св. В. А.. Тогава се получило обаждане от св. Е. К., сътрудник на „Екуити“ и брокер на имоти, че във връзка с проверка за тежести на апартамент от комплекса „Месембрия Ризорт“, харесан от чешки клиенти, се оказало, че апартаментът е продаден. Св. Л. веднага разпоредил проверка и така научил за всички процесни продажби. Видял и кои са страните по договорите – за Созопол – П. и М. М., които били много близки на подсъдимия, подсъдимият бил кум на П. М., и семейство руски граждани – Г. П. и Б. В., също доста близки с подсъдимия и познати доколкото вече били клиенти на дружеството за други имоти. Св. Н. Л. научил и че купувач на имотите в комплекса „Месембрия Ризорт“ било „Рикони“ ЕООД, с ••• М. В.. Св. Н. Л. установил, че в дружествата – продавачи, не са постъпвали никакви плащания по сделките. Поискал сведение от „Уникредит Булбанк“ АД и така разбрал за откритата от подсъдимия там сметка, както и че е било използвано копие на негова лична карта с изтекъл срок, при положение че имал нова лична карта от януари 2018г. Св. Л. започнал да търси по телефона подсъдимия, който не му отговарял.

Св. Н. Л. се обадил по телефона и на св. М. В., поискал да се видят и разговарят.

Казал й, че апартаментите са продадени от подс. П. С. без неговото знание. Св. В. отказала да се срещне лично със св. Н. Л.. Двамата провели още няколко разговора по телефона. Св. Л. поискал от св. В. да върне апартаментите, а парите да си търси от подсъдимия. Поради създалото се напрежение св. М. В. решила да продаде дружеството.

Така, тя се срещнала със св. Д. В.. В разговор св. М. В. му казала, че има фирма с четири апартамента, със заем от адвокатското дружество, която иска да му прехвърли. Св. Д. В. й отговорил, че няма финансова възможност да плаща. Св. В. го уверила, че може да изплаща във времето като отдава апартаментите под наем.

Св. В. запознала св. Д. В. и със св. Ш.. От него св. В. разбрал, че „Месембрия Ризорт“ ООД е завело гражданско дело срещу „Рикони“ ЕООД. Св. Н. Ш. също му казал за заема и че св. Д. В. има ангажимент да върне парите, на което свидетелят отговорил, че предполага, че ще се справи. /показания на св. Н. Ш. - л. 246, т. 1 нохд/ Така, на 16.07.2018г. св. М. В. прехвърлила на св. Д. В. собствеността върху всички дружествени дялове от капитала на „Рикони“ ЕООД. Промяната в собствеността и управлението на това търговско дружество била вписана в Агенция по вписванията на 31.08.2018г. Прехвърлянето на „Рикони“ ЕООД било оформено документално от св. Н. Ш., без за него да е заплащано нищо от св. Д. В.. Св. М. В. и св. Д. В. не са връщали никакви суми по заема на адвокатското дружество.

Св. Н. Л. се обадил и на св. Н. Ш. с искане за обяснения за продажбите, при което и между тях се създало напрежение.

Служителите от обслужващата дружествата „Месембрия Ризорт“ ООД и „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД счетоводна къща - ФСК „Картел 17“ ООД – св.Р. Б. - счетоводител, и св. М. К. – •••, също не знаели нищо за процесните сделки. В счетоводството на дружествата не са постъпвали плащания по продажбите.

В писма от 17 юли 2018г. св. М. К. уведомявала св. Л., че според касовия отчет за м. юни 2018г., нямало постъпили суми за „Свети Йоан Ризорт“ за покупка на недвижим имот. Месечният касов оборот бил 686, 25 лв. както и че по банковите сметки на „Месембрия Ризорт“ ООД в банка ДСК ЕАД и „Юробанк България“ АД няма постъпили парични преводи от „Рикони“ ЕООД. /писмо на л. 6, 7, т. 1 ДЗП/.

И към месец септември 2018г. в касата на счетоводната къща нямало отчетени парични средства в брой от подс. П. С.. Посочвало се в отговор, че подсъдимият не е идвал на място в офиса на счетоводната къща да отчита пари в брой за „Месембрия Ризорт“ ООД и „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД. /писмо на л. 70, и л. 71 т. 1 ДП/ Тъй като сделките, така или иначе, били юридически сключени, дружествата продавачи трябвало да издадат съответни фактури и внесат дължим ДДС, какъвто и по съвет св. Р. Б. и св. М. К., служители на счетоводната къща, бил внесен, независимо че дружествата реално не са получавали никакви плащания. /показания на св. Н. Л. -л. 126, т. 1 нохд, св. Б. – л. 171, т. 1 нохд и св. К. – л. 98, т. 1 нохд/ /.

Също така, доколкото апартаментите били продадени без да е заличена ипотеката в полза на банката, се наложило дружествата да погасяват получен кредит. За осемте апартамента в Созопол кредитът възлизал приблизително на 330 000 евро, погасен посредством други продажби, собствени средства и други заеми.

Отделно дружествата получили и покани за заплащане на предвидените в договорите неустойки.

С нотариална покана до „Месембрия Ризорт“ ООД, представлявано от св. Н. Л., „Рикони“ ЕООД, представлявано от св. Д. В., чрез адвокатското дружество „Ш. и Я.“, се позовавало на неизпълнение на задължение на дружеството по т. 6 по три нотариални акта- № 71, 72 и 73 от 18.06.2018г. Нотариалните актове за продадените апартаменти в комплекса „Месембрия Ризорт“ в срок от 30 дни от датата на сделката да заличи вписаната ипотека и вдигне всички тежести върху имотите, иначе дължи неустойка в двоен размер на продажната цена с ДДС, и поканило дружеството, чрез св. Н. Л., в 7 - дневен срок от връчване на поканата, да издаде и представи на „Рикони“ ЕООД фактури за извършените покупко-продажби на недвижими имоти, да изпълни задълженията си по цитираните нотариални актове, като заличи вписаните ипотеки и всички тежести върху имотите, както и да заплати дължимата неустойка в размер на 244 373.04 лева по сметка на „Рикони“ ЕООД. / нотариална покана на л. 90 т. 1 ДП, пълномощно на л. 93, т. 1 ДП / С всичко това дружествата били поставени в много трудно финансово положение. /показания на л. св. Н. Л. на 127 т. 1 нохд/ В началото на 2020г. „Рикони“ ЕООД, чрез ••• св. Д. В., успяло да влезе във владение на закупените четири апартамента в комплекса „Месембрия Ризорт“. /показания на св. Н. Л. на л. 199, т. 2 нохд, показания на св. Д. В. – л. 216, т. 2 нохд/.

Св. Н. Л. след узнаване на сделките, през 2018г. завел търговски дела за обявяването им за нищожни. Продължил да търси контакт с подсъдимия, но вече чрез юрисконсулта си, тъй като искал да освободи подсъдимия и като съдружник, не само като •••. Подсъдимият предложил да водят преговори за апартаментите, св. Н. Л. отказал.

Заведените търговски дела за шест от имотите били окончателно решени, с прогласяване на сделките за недействителни.

С Решение № 215 от 13.06.2029 г., по търговско дело № 452/2018г. на Бургаски окръжен съд, 1-во гражданско отделение, съдът прогласил за нищожни сключените между „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД и св. М. М. договори за покупко- продажби на недвижими имоти, касаещи апартаменти F 105 и D 207, поради накърняване на добрите нрави. Решението е влязло в сила с Решение № 123 от 20.11.2019г. на Апелативен съд Бургас, търговско отделение, по т.д. № 252/2019 /решение на л. 227, т. 1 и на л. 232, т. 1 нохд/ С Решение № 1 от 21.01.2021г. на Апелативен съд Бургас по в.т.д. № 206/2020, съдът отменил Решение № 204 от 14.08.2020г. на Окръжен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът на „Месембрия Ризорт“ ООД против „Рикони“ ЕООД и прогласил за недействителни, на основание чл. 40 ЗЗД всички договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени с „Рикони“ ЕООД - с нотариални актове № 68, 71, 72 и 73, всички от 18.06.2018 г. като сключени във вреда на „Месембрия Ризорт“ ООД. /л. 171, т. 2 нохд/. Решението е влязло в сила. С определение № 482 от 26.07.2022г. по т.д. 966 /21, ВКС не допуснало касационното му обжалване. /л. 182, т. 2 нохд/.

За да укрие изтеглените от новооткритата в „УникредитБанк“ АД сметка на „Месембрия Ризорт“ ООД суми в общ размер 148 250 лв., подсъдимият решил да използва дружеството „Агенция Тринити – М“ ЕООД, с ••• лице от ромски произход – М. А., на което дружество да прехвърли сумата фиктивно и на основание фиктивен договор за строително – ремонтни дейности.

„Агенция Тринити - М“ ЕООД било дружество регистрирано първоначално през 2003г. от св. В. М.. През 2015г. св. В. М. продал дружеството на М. А., който по данни от наказателното производство е в неизвестност от 20.08.2018 г., когато официално напуснал пределите на Република България.

На 19.07.2018г. М. А., се намирал пред клон „Витоша“ на „Уникредит Булбанк“ АД в град София, бул. „Витоша“. На това място се намирал и св. Д. П.. Двамата не се познавали. В банката се намирал и подс. П. С.. М. А. помолил св. Д. П. да му помогне в попълване на документи, свързани с откриване на банкова сметка на дружеството в тази банка срещу заплащане на сумата от 100.00 лв. Св. Д. П. се съгласил. В действителност, така представената молба била само предлог за извършените по – натам съвсем различни по обхват и съдържание действия. Св. Д. П. бил използван като подставено лице в действията на подсъдимия и М. А. след откриване на банкова сметка на „Агенция Тринити – М“ ЕООД и фиктивен превод по тази сметка от сметка на „Месембрия Ризорт“ ООД на сумата от 149 000 лв. да е удостоверен като лице, което изтегля сумата, което теглене е също фиктивно.

Св. Д. П. и М. А. отишли при банковия служител в този клон - св. Б. З.. Пред него М. А. положил подпис за възложител във формата за възлагане за откриване на банкова сметка, а св. Д. П. подписал като пълномощник на дружеството. След извършване на необходимите проверки св. Б. З. генерирал в системата на банката Банкова сметка на „Агенция Тринити - М“ ЕООД с № ВG ••••••••••.

След откриване на сметката подсъдимият поискал да се извършат няколко банкови транзакции от сметката на „Месембрия Ризорт“ ООД в банката към сметката на „Агенция Тринити- М“ ЕООД. Св. Б. З. завел тримата - М. А., св. Д. П. и подс. П. С. при св. Б. Т. - касиер в клона на банката, която и фактически се занимала с генерирането на банковите операции. /показания на св. Б. Т. на л. 249, т. 1 нохд/.

Подсъдимият носил със себе си сумата от 30 000 лв. и обяснил на св. Б. Т., че иска да я внесе по сметка на „Месембрия Ризорт“ ООД /открита от него на 26.06.2018г. в същата банка/, след което тя да бъде преведена по новооткритата сметка на „Агенция Тринити - М“ ЕООД. След това – да се изтегли от св. Д. П. като представител на дружеството. След изтеглянето й да бъде отново внесена от подсъдимия по сметката на „Месембрия Ризорт“ ООД. Да се преведе по сметката на „Агенция Тринити-М“ ЕООД и отново да се изтегли от пълномощника св. Д. П.. Това трябвало да бъде извършено пет пъти - с пет вноски, превода и тегления.

Тъй като операциите били свързани помежду си и било безсмислено такова петкратно внасяне, превеждане и теглене, за по 30 000 лв., се решило сумите да се умножат - до 150 000 лв., и цялата сума само фиктивно да се внесе, преведе и изтегли, чисто счетоводно, без фактически да има движение на средства и без да е внасяна никаква реална сума, дори тази от 30 000 лв. Сумата, която била внесена реално била само банковата такса от 15 лв., внесена от подсъдимия. /показания на св. Б. Т. на л. 250, т. 1 нохд/ Св. Б. Т. се усъмнила в законността на поисканите от подсъдимия операции.

Направил й впечатление и малцинственият произход на ••• - М. А., както и че в операциите участва трето лице - св. Д. П., при положение, че физически управителят присъства на място.

Св. Б. Т. уведомила св. Д. Н. - директор на филиала, и изготвила доклад за съмнителна операция до отдел „Сигурност“ на банката. Оттам обаче не последвала реакция. Тогава св. Т. решила да изпълни транзакцията.

Тъй като общият размер на сумата след фиктивното й трансфериране бил 149 000 лева, била изготвена само една вносна бележка за цялата сума. Св. Т. генерирала в системата на банката вносна бележка с дата 19.07.2018г. 13: 40 ч. Така счетоводно било отразено в системата на банката, че в 13: 40 ч. подсъдимият С. внесъл /с въпросната вносна бележка/ на каса сумата от 149 000 лв. по сметката на „Месембрия Ризорт“ ООД.

Веднага след това в 13: 44: 25 часа подсъдимият фиктивно, с платежно нареждане за кредитен превод с дата 19.07.2018г., задължил сметката на дружеството „Месембрия Ризорт“ ООД с превод по сметката на „Агенция Тринити – М“ ЕООД с основание – „по договор“. Платежното нареждане било по същия начин генерирано в системата на банката от св. Б. Т.. Св. Т. генерирала на същата дата в 13: 48: 04 часа и нареждане –разписка с наредител „Агенция Тринити – М“ ЕООД и получател св. Д. П., на която било отразено, че св. Д. П. е изтеглил сумата на каса.. /прочетени показания на св. Б. Т. на л. 50, т. 10 ДП/.

Реално не е имало нито внасяне на такава сума, нито теглене Технически движението по сметката на „Агенция Тринити – М“ ЕООД било оформено така:

На 19.07.2018г. е извършен превод от „Месембрия Ризорт“ ООД по сметка на „Агенция Тринити – М“ ЕООД на сумата от 149 000 лв. с основание „договор“. След получаване на превода св. Д. П. тегли на каса от сметката на „Агенция Тринити – М“ ЕООД сумата от 149 000 лв.

В изготвените по повод транзакциите документи, подсъдимият лично попълнил именната за получател и наредител в платежно нареждане за кредитен превод от 19.07.2018г. за сумата от 149 000 лв. в полза на „Агенция Тринити – М“ ЕООД с наредител „Месембрия Ризорт“ ООД. /л. 56, т. 1 В ДП/. Лично попълнил имената и данните, както и подписал, два броя декларации от 19.07.2018г. по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП, че паричните средства от 149 000 лв., предмет на операцията имат за произход – „имоти – стопанска дейност“. /л. 55 и л. 58, т. 1 В ДП/. Лично подписал вносна бележка от 19.07.2018г. за сумата от 149 000 лв. /л. 54, т. 1 В ДП/. Лично подписал вносна бележки от 19.07.2018г. за сумата - банкова такса от 15 лв. /л. 53, т. 1 В ДП/.

В изготвените по повод на транзакциите документи се установява, че М. А. от името на „Агенция Тринити – М“ ЕООД и в графата „лице, което може да се разпорежда“, лично е подписал нареждането – разписка от 19.07.2018г., да се плати в брой на Д. П. сумата от 149 000 лв. /разписка на л. 98, т. 1 В ДП/. Нареждането – разписка била попълнено като ръкописен текст, както и подписана за „получател“ и в графа „Контролен подпис“ лично от Д. П.. /разписка на л. 98, т. 1 В ДП и почеркова експертиза протокол № 7, л. 25, т. 12 ДП/.

Важна особеност от участието на подсъдимия в транзакциите е и това, че той лично попълнил имената и данните в декларацията по чл. 4 и чл. 6 от ЗМИП с декларатор М. А. Г. от 19.07.2018г., в която М. Г. декларирал, че паричните средства от 149 000 лв. – предмет на операцията, са от „стопанска дейност – ремонт“. /декларация на л. 100, т. 1 В ДП/ С описаните банкови операции подсъдимият искал да създаде мнимо основание за разходване на сумата като имитира легитимно разплащане по договор между „Месембрия Ризорт“ ООД и „Агенция Тринити – М“ ЕООД. На практика „Месембрия Ризорт“ ООД никога не е имало сред контрагентите си дружеството „Агенция Тринити – М“ ЕООД и не е сключвало такъв договор, а представеният по делото такъв е фиктивен.

Описаната система от действия следвало да бъде прикритие за останалата на разположение на подсъдимия сума от продажбата на четирите имота в комплекса „Месембрия Ризорт“ - 148 250 лв.

Фиктивният договор, служещ за основание на описаните операции е намиращият се и по делото такъв в копие, договор № 18 от 10.07.2017г., според който подс. П. С., като представляващ „Месембрия Ризорт“ ЕООД - възложител, възлагал на „Агенция Тринити – М“ ЕООД - изпълнител, строително – ремонтни работи в апартхотел „Месембрия Ризорт“ със срок на изпълнение: 01.09. - 30.11.2018г. срещу възнаграждението от 149 000 лв.

Именно това е сумата фиктивно отразена в системата на банката – „УниКредит Булбанк“ АД от св. Б. Т.. /л. 1, т. 11 ДП/.

Според договора възнаграждението за приетата работа се изплащало от възложителя в срок от 14 дни от подписване на договора по банкова сметка на изпълнителя. В СМР влизали: проверка и ремонт улуци, външно боядисване, корекция на отчупена и нарушена замазка, запълване на пукнатини, корекция мазилка, подмяна хидроизолация на покрив и други дейности.

За целите на строително- ремонтни дейности и в двата процесни комплекса били използвани съвсем други дружества – СМК Монтажи, Вод Консулт, Сатурн 2, КМК Билд. /показания на св. С. Г. на л. 201, т. 1 нохд/.

На 24.07.2018г. откритата в „Уникредит Булбанк“ АД на 26.06.2018г. от подсъдимия С. банкова сметка с титуляр „Месембрия Ризорт“ ООД била закрита, т.е. била е действаща по – малко от месец, а тази на „Агенция Тринити - М“ ЕООД - била закрита на 08.10.2018г. Движенията по така откритата сметка на „Месембрия Ризорт“ ООД показва транзакции с участници само подсъдимият, „Рикони“ ЕООД, и „Агенция Тринити – М“ ЕООД. / справка на л. 7, т. 1В ДП/ По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща в основните положения с тази приета и от първостепенния съд, разширена от въззивния, за яснота, последователност и прецизност, с отделни детайли и без да се напускат рамките на въведения от прокурора главен факт, се извежда от събраните по делото доказателства, които първостепенния съд е подложил на верен анализ, поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е изложил ясна и непротиворечива воля за доказателствената стойност, която придава на отделните източници, внимателно съобразявайки съдържанието им. С този анализ въззивната инстанция се съгласява.

Следва да се отбележи, че доказателствата по делото са насочени да изяснят основно две групи факти– такива, свързани с качеството на сделките като неизгодни за дружествата и такива, свързани с присвояване на сумите от продадените имоти. И двете групи факти са убедително установени от доказателствената съвкупност, независимо от противоречията в нея, обусловени от това, че част от доказателствата са насочени да установят легитимност и оправданост на сделките, така както са сключени, както и да установят, че подсъдимият не е присвоявал получените от тях парични суми.

В групата доказателства установяващи неоторизираност на сключените от подс.

С. сделки, това, че са извън обичайната дейност на дружествата, макар и формализирани като сделки на дружествата, че са несъгласувани с ••• Н. Л., че са проведени тайно и в разрез с практиката на дружествата, че са неизгодни, и по тях дружествата не са получили съответните плащания са: показанията на свидетелите служители в дружествата и служители, обслужващи ги счетоводно - св. Е. С. - строителен инженер, занимаващ се със строителството на „Свети Йоан Ризорт“ /л. 78, т.1 нохд/, св. З. Й. – юрисконсулт на дружеството „Екуити“ / л. 83, т.1 нохд/ св. Е. К. – сътрудник на „Екуити“ и брокер на недвижими имоти / л. 86, т.1 нохд/, св. Н. Л. – ••• на дружествата / л. 116, т.1 нохд и н ал. 193, т. 2 нохд/, св. М. Д. - служител в „Екуити“ и брокер/ л. 159, т. 1 нохд/, св. В. А. – служител на дружествата / л. 377, т.1 нохд/, св. Р. Б. – служител в счетоводната къща / л. 171, т. 1 нохд/, св. М. К. – ••• на счетоводната къща / Л. 198, т. 1 нохд/, св. Н. Н. / л. 176, т. 1 нохд/, св. М. В./ л. 204, т. 1 нохд/, св. Б. З. - служител на „Уни Кредит БулбанК“ / л. 247, т. 1 нохд/, св. Б. Т. – служител в същата банка / л. 249, т. 1 нохд/, св. П. Т. – касиер в банката / л. 342, т. 1 нохд/, св. К. С. - служител в банката /л. 346, т.1 нохд/, св. Д. П. - попълнил документи за пред банката срещу заплащане, /л. 348, т. 1 нохд/, св. И. А. - за факта, че апартамент е предлаган от дружеството за продажба, а се е оказал продаден от подс. С. /л. 164, т.1 нохд/, св. Ц. А. - нотариус / л. 264, т. 1 нохд/, и св. В. И. - помощник –нотариус / л. 266, т. 1 нохд/.

По противоположните обстоятелства – за редовност, надлежност и законност на сделките, и за легитимни плащания по задължения на дружествата са, с които са разходвани вменените парични средства са: показанията на св. П. М. / л. 268, т. 1 нохд/, св. М. М./ л. 272, т. 1 нохд/, св. Б. С. /л. 211, т. 1 нохд и разпитан от въззивния съд, св. Н. Ш. / л. 241, т. 1 нохд/, вкл. обяснения на подс. П. С. / л. 135, т. 2 нохд и л. 208, т. 2 нохд/, новоразпитания от въззивния съд свидетел – св. А. П.. Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на св. Н. Л., че обичайната практика при всяка сделка е съгласуването на цената й с него, при което подсъдимият не е имал самостоятелни функции, както и че функциите му са били предимно оперативни. Съдът коректно е отчел влошените отношения между св. Л. и подсъдимия и възможността свидетелят да бъде повлиян от тях, но като е преценил, че показанията му се потвърждават от множество други обективни източници, обосновано е формирал извод за тяхната истинност.

Обосновано първият съд е приел, че показанията на св. Е. Н., св. Е. С., св. З. Й. и св. М. Д. са правдоподобни и потвърждават показанията на св. Л.. Еднопосочно от показанията на тези свидетели се извежда практиката за имотите да се сключват предварителни договори с платен депозит, имотите да не се продават с тежести върху тях, че плащанията ставали по правило по банков път и по изключение за депозитите - на ръка. Еднопосочно се установява и че продажната цена на имотите, както е била и обявявана, е много над тези, за които те са продадени от подс. С., в диапазона от 800- 900-1000 евро кв/м., че формата и съдържанието на предварителните договори приети като обичайна практика в дружествата не са тези на процесните договори. При това цените се формирали от св. Л.. Несъмнено се установява от показанията на свидетелите /св. Е. С., св. Л./, че св.

Н. Л. е снел доверието си от подсъдимия поради съмнения за некоректност и липса на финансови средства още от лятото на 2017г., когато Л. поканил подсъдимия да предаде всички документи, предупредил го, че ще бъде изключен от дружествата, започнала и вътрешна ревизия, и това, че подсъдимият е престанал да се занимава с дела на дружеството още месец януари 2018г. Също, че договорни отношения за поддръжка и ремонт на сградите, за строително-монтажни работи и инвеститорски контрол, са имали със съвсем други дружества, а не с „Агенция Тринити - М“ ЕООД Вярна е оценката на първия съд на показанията на свидетелите, че не са знаели, в това число и управителят Л., за нито една от сключените от подсъдимия сделки, продължаващи да стоят като оферти на сайта на дружествата и че са научили за процесните продажби случайно и изненадващо. В този смисъл вярно съдът е цитирал показанията на св. И. А. – ••• на фирма за недвижими имоти и в търговски отношения с „Месембрия Ризорт“ ООД, и св. Е. К. - сътрудник на „Екуити“ и брокер на имоти, за случайното откриване, че апартаментът – предмет на оглед от чешки купувачи се оказал продаден.

Верен е анализът на първия съд и на показанията на св. П. М. и св. М. М., във връзка с представените от тях писмени доказателства – предварителни договори, като не е кредитирал, че свидетелите действително са се намирали в такива отношения с процесното дружество „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД.

В съдебното производство пред първия съд св. М. М. е представил писмени доказателства в копие – договор за строителство и предварителен договор за продажба на недвижим имот от 27.11.2014 г. сключен между „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, представлявано от подс. С. като продавач и св. М. М. като купувач, разписка за получени в брой 1000 евро от 27.11.2014г., разписка от 27.12.2014 г. за получени в брой 1000 евро и Анекс 1 от 28.05.2018 г. към договора, с който страните преуреждат част от отношенията помежду си и поемат нови задължения /л. 280, т. 1 нохд/ Според тези доказателства дружеството и св. М. М. още през 2014г. са имали договорни отношения – със задължение да се продадат апартаменти F 105 и D 207, в комплекса за цена 54 000 евро, платима на вноски в различни срокове. Договорът съдържа строги клаузи в тежест на продавача при неизпълнение - неустойка от 1 % на ден от платената цена за всеки ден при забава на строителството, при забава на довършителните работи – неустойка от 5 % от платената цена, за всеки ден, при забава за въвеждане в експлоатация – неустойка от 120 евро на ден, /договор за строителство и предварителен договор на л. 282, т. 1 нохд/.

Съгласно разписки от 27.11.2014 г. подс. С. получил от М. М. 1000 евро по цитирания договор, / л. 285, т. 1 нохд съгласно разписка от 27.12.2014г. Подс. С. получил от М. М. също 1 000 евро по договора, /л. 286, т. 1 нохд/, съгласно разписка от 20.03.2015г. подс. С. получил от М. М. по договора 1000 евро / л. 287, т. 1 нохд/.

Представен е и анекс към договора от 28.05.2018 г., т.е. четири години по – късно, според който страните констатирали, , че няма изпълнение по договора и поради това продавачът се задължава да продаде на купувача имотите по договора на цена от 4 000 лв. без ДДС или 4 800 лв. с ДДС. /анекс на л. 288, т. 1 нохд/ По делото и от св. П. М. са представени писмени доказателства – договор за строителство и предварителен договор за покупко - продажба между „Е-куити“ и П. М. от м.01.2016г., анекси към договора, споразумение от 02.02.2017г. за предаване на суми на Н. Л., които не са осчетоводени, /л. 300, т. 1 нохд/.

Св. П. М. е представил и писмени доказателства – договори за строителство и предварителен договор за продажба на имот от 05.01.2015г, разписки три броя от месец януари – март 2015 г. за предадени от него на подсъдимия пари - сума общо от 7000 евро, и анекс. Всички те касая апартаменти D 105 и F 101 в процесния комплекс. По същия начин като предходните договори - представени от св. М. М., и тук се касае за строги неустойки при неизпълнение. По същия начин в анекса от 30.05.2018г. се констатира, че няма изпълнение и отново продавачът се задължавал да продаде на купувача имотите на цена от 4 800 лв. с ДДС /л. 332, т. 1 нохд/ Вярна е оценката на първия съд на тези доказателства в съвкупността им с показанията на свидетелите Е. С., З. Й., Н. Л. и В. А., че с купувачите М. М. и П. М. не са сключвани предварителни договори за продажба. Обосновано съдът е отказал да приеме като установен факт, че такива договори съществуват, независимо от представянето им в копия в съдебната фаза на процеса. Това, че не са сключвани такива договори се потвърждава от показанията на св. Н. Л., че такива договори не са обявявани и включени в регистъра на дружеството на предварителните договори, нито юрисконсултите, занимаващи се с тези въпроси са знаели за тях. /показания на л. 200 т. 2 нохд/.

Вярно е, че допускането на доказателства в наказателното производство не е преклудирано със срокове, нито късното представяне само по себе си говори за недостоверност, но то при всички положения следва да се отчита като индиция за възможна неавтентичност на такива доказателства. При това, не може да се изключи и версия за нарочното им създаване. Подобна версия не бива да се отхвърля, напротив, като напълно реалистична, следва да се провери чрез останалите събрани по делото доказателства. И доколкото такива са събрани и те убедително говорят, че предварителни договорни отношения с тези лица не е имало, то към така представените писмени доказателства следва да се подходи с критичност. При този подход обосновано се приема и от този съд, че документите не отговарят на обективната действителност, а се представят самоцелно за обслужване защитната теза на подсъдимия в опит да обоснове легитимност на действията си в изпълнение на негови задължения, и легитимност на неизгодните сделки с продажна цена от по 4 800 лв., след като фактически е бил изключен от дейността на дружеството.

Убедително доказателствата - показанията на цитираните свидетели служители на дружествата, говорят за самоцелност на условията на продажбите и на самите продажби, доколкото са максимално изгодни за купувачите и крайно неизгодни за дружествата. Говорят за сключването им извън дейността на дружествата и самоволно от подсъдимия С., след като фактически е бил вече освободен от функцията си, а юридически е оставало съвсем малко време до официалното освобождаване. Това и обяснява защо купувачите не фигурират като клиенти в списъците на дружествата, както и крайно нетипичния начин на протичане на сделките, при който купувачите не познават имотите.

Иначе, и този съд се съгласява, че в останалата част показанията на св. П. М. и М. М., а именно - за сключването на процесните сделки и за плащането им по 4 800 лв. за всеки апартамент, са достоверни и няма причина да не се кредитират. На показанията кореспондират писмените доказателства – нотариалните актове за покупко-продажба и показанията на нотариуса св. Ц. А.. Правилно, съобразявайки останалата доказателствена съвкупност градският съд е отказал да кредитира показанията на св. М. за това, че управителят Л. е знаел за предварителните договори и анексите към тях, като отречени от самия св. Л., както и от св. Е. С., св. З. Й. и св. В. А.. Нормално, няма как да е било налице такова знание и съгласие за анексите към договорите, при положение че те са в явна вреда на дружеството, при изключително занижена цена и очевидно ощетяващи клаузи за неустойки, с нехарактерни за практиката на дружеството поети задължения - като това до 30 дни от продажбата да се заличи вписаните ипотеки, ако не - да върне на купувача цената от 4 800 лв., да заплати неустойка от 50 000 лева, като и да заплати разноски на купувача по продажбата, за поддръжка и подобрения на имота.

Отсъствието на съгласие на ••• Л. за тези продажби е категорично изявено във факта на оспорването им по гражданскоправен ред със завеждането на съответните съдебни дела.

На следващо място, обосновано градският съд е приел, че сумите получени от продажбата на имотите не са внасяни в каса на дружествата, нито са предоставяни по друг начин, като факти изведени от показанията на св. З. Й., св. Н. Л., св. Р. Б., св. М. К. и от писмените доказателства за движения по сметките на дружествата. Още повече, че сметките на дружеството не са били в използваната от подсъдимия еднократно и за целите на процесните сделки банка „Уникредит Булбанк“ АД, а в „Юробанк България“ АД и ДСК ЕАД. Такъв развой на събитията е и логичен доколкото доказателствата ясно показват волята на подсъдимия да сключи сделките във вреда на дружествата и като е знаел, че неговата дейност в тях на практика е приключила, а използва формално остатъчния времеви прозорец до официалното му освобождаване, така че да сключи сделките на всяка цена.

Не повдигат особени въпроси доказателствата свързани с поставянето на св. Н. Н. за ••• на „Рикони“ ЕООД, прехвърлянето на дружеството на св. М. В. и след това на св. Д. В.. Анализът на съда по тях е обоснован, стъпил правдиво на показанията на съответните свидетели, които няма основания да не се кредитират. Не повдигат въпроси и доказателствата за представляването на „Месембрия Ризорт“ ООД от св. Б. С. като пълномощник в нотариалните производства по сделките.

В досъдебното производство са събрани спорни писмени доказателства – за договорни отношения между подсъдимия от една страна и св. Б. С. и св. А. П. - брокери на недвижим имоти, от друга, и за платено на свидетелите възнаграждение в общ размер, отговарящ на сумата присвоена от подсъдимия от осемте сделки в комплекса „Свети Йоан Ризорт“. Т.е. с тези доказателства се въвежда в релевантните факти легитимно основание за извършени плащания от подсъдимия като изпълнение на задължения на дружеството. Анализът на тези писмени доказателства в съвкупността им с останалите, както и подчинен на вътрешната им логика, показва, че те са изцяло недостоверни. Като такива ги е оценил и първият съд, макар и не толкова дефинитивно.

По отношение на св. Б. С. тези доказателства са: копия на договор от 10.09.2014г. между „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД /възложител/, чрез подс. П. С. и св. Б. С. /изпълнител/, по силата на който изпълнителят приема да посредничи в преговорите по продажба на апартамент D 203 в Созопол с комисионна от 5 процента от договорената цена, но не по – малко от 4 800 евро /л. 7, т. 11 ДП/ Съгласно разписка от 14.06.2018г. св. Б. С. получава в брой от П. С. комисионна от 4800 евро за продажба на апартамент D 203 в Созопол. /л. 9, т. 11 ДП/ Приложено по делото е и копие на аналогичен на предния договор, също от 10.09.2014г. между „Свети Йоан Ризорт“ ООД, чрез подс. П. С. и св. Б. С., с който изпълнителят Б. С. приема да посредничи в преговорите по продажба на апартамент D 302 в Созопол - комисионна от 5 процента от договорената цена, но не по – малко от 4 800 евро /л. 10, т. 11 ДП/. По същия начин като предната разписка, и тук с разписка от 14.06.2018г. св. Б. С. получавал в брой от подс. П. С. комисионна от 4800 евро за продажба на апартамент D 302 в Созопол. /л. 12, т. 11 ДП/.

Посочените в договорите апартаменти отговарят на закупените с нотариалните актове № 93 и 94 от руския гражданин Б. В.. Въззивната инстанция се съгласява с извода на първия съд, че не се установява връзка между плащанията, както са удостоверени в тези разписки към договори между св. Б. С. и подс. П. С. за брокерски услуги от страна на С., така че да се приеме, че това са и сумите, които подсъдимият е получил от продажбите на апартаментите. Споделя са доводът на съда и за недостоверност на тези доказателства като посочени да подкрепят несъстоятелната теза възнагражденията да са по-големи от продажната цена на самите имоти. А именно това се извежда от съпоставянето на доказателства, при което възнаграждението по посредническите договори е не по-малко от 4 800 евро за апартамент, докато самият апартамент е продаден за сумата от 4 800 лв., т.е. наполовина от комисионната.

Допълнително за изясняване на участието на свидетелите С. и П. в процесните факти и дали действително са получавали въпросните комисионни, както и дали те са свързани с продажбите на процесните апартаменти, въззивният съд допусна допълнителен разпит на св. Б. С. и разпит на св. А. П.. Пред въззивния съд св. Б. С., уточнява, че възнагражденията – два пъти по 4 800 евро, били за негова обща дейност протичаща в годините, не стриктно по конкретните посочени в двата договора имоти. /л. 64, внохд/ Въззивният съд не кредитира допълнителните показания на св. Б. С. за получени от него парични суми като възнаграждение на извършвана обща брокерска дейност по договорите от 2014г. Както вече посочи, не оценява като достоверни и договорите за посреднически услуги и разписки за получени възнаграждения, намира, че са самоцелно представени за изграждане на защитна теза на подсъдимия, без да отговарят на обективната истина.

На първо място, особеност на показанията на св. С. е стриктното им подчиняване като съдържание на продажната цена на имотите в комплекса „Свети Йоан Ризорт“, както е вписана в договорите, всички за 4 800лв. Възнагражденията в договора за посредничество обаче са уговорени за плащане на същата такава сума, но в евро. Това именно несъответствие, коментирано в мотивите на присъдата като причина да не се вярва на свидетеля, нито договорът да се приеме за достоверен, свидетелят уточнява допълнително чрез твърдението, че възнаграждението всъщност било за обща дейност на свидетеля извършвана в годините.

Но и тези допълнителни уточнения са неправдоподобни и неубедителни.

Особеност, която прави неправдоподобни заявените от представените договори и показания на св. Б. С., отношения е, че т.нар. „комисионни“ се изплащат – през 2018г., за услуги датиращи от 2014г. Особеност е и съвпадането на датите и на договорите – от 10.09.2014г., и на разписките – от 14.06.2018г, насочващи към самоцелно съставяне.

Наред с това показанията на св. С. за така извършваната дейност са и крайно уклончиви. Свидетелят говори за обща дейност, за която е получил комисионните - запознаване с клиенти, на които препоръчвал да си купят имоти, насочване на клиенти към подс. П. С., без да знае за какви точно имоти става въпрос, къде се намират, какви са техните характеристики, колко на брой са. Оттук неправдоподобни са показанията на св. Б. С., че договорите, независимо че касаят съвсем конкретни имоти, само „официализирали“ неписани отношения, сведени до това свидетелят да посочва клиенти и да ги насочва към подсъдимия, и че те били нещо като „абонамент“. В същото време свидетелят не знае дали и кога са сключвани договори по тази твърде неопределена дейност.

Крайно неправдоподобно е и това, ако свидетелят действително е посредничел за конкретен случай, да не иска и да не получава възнаграждение именно за конкретния случай и за конкретно реализираната сделка. Оказва се обаче, че свидетелят не би и могъл да иска такова възнаграждение, тъй като не знае нищо за никакви сделки – кои са, колко са и дали са успешно реализирани. При така заявения от него „абонамент“ не може да се разбере за каква услуга изобщо получава възнаграждение. Свидетелят твърди някаква, непроверима, абстрактна дейност, непроверими договорености с подсъдимия, неопределени и непроверими като изпълнение задължения – нито по време, нито по лица и по предмет. Става само ясно, че свидетелят е чакал възнагражденията /за общо извършваната от него дейност/ години наред.

Стриктно договорно основание за такъв вид абстрактни и абонаментни услуги от свидетеля не е налице.

Св. Б. С. в разпита пред въззивния съд не дава показания за конкретни лица, на които е посредничел, което неубедително обяснява с това, че уговорката му с подсъдимия била за извършвана обща дейност, не стриктно свързана с въпросните договори. Заявява, че не знае и за каква сума са продадени апартаментите по договорите. Не помни обектите по договорите.

От показанията на св. С. не може да се изведе, че е извършвал дейност типично по правилата и практиката на тази професия, при която възнаграждението за посредничество е процент от цената на конкретно реализирана сделка, което също ги прави ирационални и крайно неубедителни.

В същото време, тези показания контрастират и са в противоречие с показанията на свидетеля от досъдебното производство /прочетени от л. 144, т. 1 Б ДП/, в които заявява, че възнаграждението му било платено за конкретни сделки с купувачите Г. и Б. - руски граждани, макар отново да не е водил клиентите на оглед, за което получил възнаграждение около 8 000 евро.

Споделят се напълно доводите на първия съд за недостоверност на тезата за плащания на св. Б. С., с оглед показанията на свидетеля от съдебното заседание, че е получил от подсъдимия сума около 8 000 лв., което не отговаря на удостовереното в разписките, ако се приемат за верни - обща сума от 9 600 евро, т.е. 19 200 лв., която далеч надхвърля заявената от свидетеля сума от 8 000 лв., с драстично разминаване. Вижда се, че свидетелят не успява да поддържа последователност на изложението и на фактите, бърка валутата, в която му били платени възнагражденията - веднъж евро, веднъж лева. Придържа се, и то относително, само към цифрата от около „8 000“ като идентична, което е също невярно, тъй като сумата от двата договора в лева е – 19 600 лв., а в евро – 9 600 евро., което на друго основание говори за недостоверност на показанията по тези факти.

Свидетелят е крайно неубедителен с това, че ако действително е получил такова, сериозно, заплащане, не би помнил валутата в която е направено – евро или лева, при положение, че разликата в реалната сума която получава е съществена. Това допълнително навежда, че показанията на свидетеля са самоцелни, съгласувани с писмените доказателства и с неточности, които не могат да се обяснят с друго, освен че не отговарят на действителни събития.

Не на последно място, нелогично е, ако на свидетеля се е дължало възнаграждение за обща дейност протичаща в годините, същата да се заплаща на два пъти, в един и същ ден, вместо наведнъж. Необяснима остава и причината възнагражденията да са изплатени на основание двата цитирани договора, при положение, че те изобщо не са основание, а само „официализират“ неписани отношения. Освен това, ако действително отношенията между страните са с такъв общ предмет, е безпредметно да се сключва повече от един договор.

Обяснение на посочването на възнаграждението в договорите в евро, и които въззивният съд намира за самоцелно, само за целите на наказателното производство, съставени, е просто недоглеждане при съставянето им, съответно и на разписките, че цените на апартаментите в процесните договори за продажба не са в евро, а в лева, откъдето, което обяснява и нелогичното разминаване в съотношението „цена – комисионна“.

При всички положения договорите и разписките говорят за доказателствена преднамереност в тяхното съдържание, тъй като не отговарят на условията на продажбите, следователно не може да се приеме, че са били действително обвързани с тях. Очевидно е, при съвкупния доказателствен анализ, че документите за въпросните комисионни служат само за оправдание, без да отговарят на обективната истина, за присвоените от подсъдимия суми.

Всичко изложено дава основание на този съд да оцени като фиктивни показаните с въпросните два договора, разписки и с показанията на св. Б. С., облигационни отношения. Твърденията на свидетеля за реално извършвана дейност в полза на дружеството „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД като основание за плащането на 9 600 евро, както и самото плащане, още повече като комисионни за продажби на конкретно посочените в договорите два имота, съдът намира за изцяло недостоверни.

Не на последно място, изброените доказателства са отречени от показанията на св. Н. Л., който изобщо не познава Б. С. и А. П., не е разпореждал на подсъдимия да изплаща комисионни на тези лица, нито е знаел за такива плащания. Достоверни са показанията на св. Л., с които описва практиката на избор на брокери, която е чрез утвърдени агенции, при което не са работили с частни лица, с изключение на случаите, когато те са техни клиенти и вече собственици, водещи други клиенти. Категорично св. Л. отрича качеството на брокери на двамата свидетели. Няма основание да не се вярва на показанията на св. Л., още повече на фона на ирационалните договорни отношения за „посредничество“ представени от св. Б. С.. /показания на Н. Л. на л. 193, т. 2 нохд/ Не следва да се пренебрегва и това, че св. Б. С. е тясно свързан с подсъдимия, тъй като именно той го е посочил на св. Н. Ш. за пълномощник по сделките с „Месембрия Ризорт“ ООД, следователно се разглежда от подсъдимия като приближено и лоялно нему лице. Участието му в сделките навежда на особен характер връзки с подсъдимия и св. Н. Ш., чрез които се поставя в тяхна услуга, без значение за какво точно. В частност, в тези сделки св. С. е участвал фигуративно, не е имал типична за пълномощник функция. Не е представлявал реални права и интереси на упълномощителя – М. В., която дори не знае какво купува, нито е ходила на място за оглед. Св. Б. С. не е и знаел клаузите на договорите, нито е извършвал плащания.

При така изложеното единственото предназначение на цитираните договори, разписки и показания на свидетеля Б. С., е да подкрепят защитна теза за подсъдимия и удостоверят, че сумите от продажбата на процесните имоти е използвана за плащания по договори на дружеството „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, респективно - не за подсъдимия, теза напълно отречена от св. Н. Л.. Същият анализ е относим и към показанията на св. А. П., /разпитан от въззивния съд. /показания на л. 69, внохд/.

И този свидетел е страна по договори за посредничество със „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, чрез подс. П. С., от 10.09.2014г. /от същата дата са и договорите със св. Б. С./, с които като изпълнител приема да посредничи в преговори за продажба на конкретни имоти – апартаменти F 104 и D 104, в комплекса „Св. Йоан Ризорт“ при комисионна от 5 % от договорената цена, но не по – малко от 5000 евро. / договор на л. 4, т. 10 ДП и на л. 7, т. 10 ДП/ Посочените в договорите апартаменти F 104 и D 104 отговарят на закупените с нотариални актове № 96 и № 95 от руската гражданка Г. П.. И тук, според разписки по делото, св. А. П., също на 14.06.2018г., /датата на разписките за св. Б. С./, получил на два пъти от подс. П. С., с две разписки, сумите от по 5 000 евро комисионна за продажба на апартаментите F 104 и D 104. / разписки на л. 6 и л. 9, т. 10 ДП/ Показанията и на този свидетел са толкова общи, дори в по-висока степен от тези на св. Б. С., при което не си спомня получената сума като възнаграждение, спомня си, че получил „някакви пари“, при условие че следва да е получил 10 000 евро, или 20 000 лв., размер, който е достатъчно сериозен, така че да предполага да бъде запомнен. Свидетелят не си спомня и клиентите, били руснаци, обикаляли, не си спомня дали точно той е водил клиенти, когато намирал клиент ги водел при Б. С.. Несъстоятелно е също така, брокерите Б. С. и А. П. да получават възнаграждения за отделни договори – два, за общо четири апартамента, при условие че купувачите по тези договори са едни и същи лица, и по доказателствата от делото са и семейство /показания на св. Н. Л. на л. 124, т. 1 нохд/. При това ролята на посредничество на С. и П. при тях става още по-неясна, и в частност кой всъщност се явява посредник на клиентите, при положение че св. С. и св. П. говорят за дейност, при която всеки от тях е намирал отделни клиенти, които св. П. препращал към св. С., а св. С. – към подсъдимия. Тук обаче клиентите Г. П. и Б. В. са едни и същи клиенти и за двамата, и то за сделки сключени на една и съща дата.

Ролята на двамата брокери е отречена категорично от св. Л., който не ги познава и не давал указания на подс. С. да им заплаща комисионни.

Споделя се като верен анализът на първия съд и на показанията на св. К. С. – банков служител, по фактите на разкриване на банкова сметка от подсъдимия в „Уникредит Булбанк“ АД без присъствието на св. Н. Л.. Така също и на показанията на св. П. Т. - касиер, за теглене от страна на подсъдимия неколкократно, след всеки отделен транш на суми, стигащи до общия размер на 148 250 лв., които факти не повдигат спор.

Споделя се анализът на първостепенния съд и на показанията на свидетелите банкови служители - Б. З., Б. Т. и Д. Н., относно нелогичните и необяснимите на пръв поглед действия на подсъдимия на 19.07.2018г., в синхрон с М. А. и св. Д. П. по откриване на банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД в град София, клон Витоша, на „Агенция Тринити - М“ ЕООД и нареждането на подсъдимия за неколкократно внасяне, превод и теглене на суми, по сметка на „Месембрия Ризорт“ ООД, открита от него на 26.06.2018г. към сметка на „Агенция Тринити - М“ ЕООД и след това – теглене от св. Д. П., при реално внесена сума в банката – само таксата от 15 лв.

Логиката на исканите от подсъдимия операции е една – да изглежда, че реално е внесъл по сметката си и превел на „Агенция Тринити - М“ ЕООД сума от 150 000 лв., при положение, че в този оборот участва само сумата от 30 000 лв., която накрая и да бъде изтеглена от Д. П.. До такива петкратни кръгове от транзакции обаче не се стигнало поради решението вместо тях да се внесе фиктивно, само по документи, сумата от 149 000 лв. /на колкото възлиза привидно задължение на дружеството „Месембрия Ризорт“ ООД към „Агенция Тринити – М“ ЕООД по фиктивен договор/, която и сума да се изтегли, пак фиктивно, само по документи, от св. Д. П.. И този съд приема, че свидетелите Б. З., Б. Т. и Д. Н. говорят истината, независимо че изобличават банката и себе си в допускане на съмнителни транзакции и в нарушения на правилата на добрата практика. Специално що се касае до показанията на св. Д. Н., съдът ги кредитира, дотолкова доколкото свидетелката не отрича удостовереното в предявения й доклад за съмнителни операции, макар и да не си спомня конкретно случая. /показания на л. 385, т. 1 нохд/ В подкрепа на показанията на тези свидетели е и намиращият се по делото доклад за съмнителна операция от 19.07.2018г. на св. Б. Т.. /л. 55, т. 10 ДП/. В доклада са посочени двете съмнителни юридически лица – „Месембрия Роизорт“ ООД и „Агенция Тринити – М“ ЕООД, с представители съответно – подсъдимият и М. А. - като собственик и •••, както и св. Д. П. – действащ по възлагане. Посочена е общата сума на съмнителната операция – 149 000 лв. с вид на операциите - „паричен превод – вътрешен“, „внасяне на пари в брой“ и „теглене на пари в брой“.

Съдържанието на доклада напълно съответства на показанията на св. Б. Т. и св.

Д. Н. за действията на трите замесени в операциите лица – подсъдимия, М.в А. и св. Д. П.. В него последователно са описани съответните факти, а именно: “1. Новооткрита сметка на клиент № 2 /“Агенция Тринити –М“ ЕООД/, 2. „Клиентите носеха 30 000 лв. в брой с намерение да направят 5 броя идентични операции – вноска, превод от клиент № 1 и към клиент № 2 и теглене на същите суми и 3. „Видимо М. А. /собственик и ••• на „Агенция Тринити – М“ ЕООД/ е лице от малцинствата и присъства на операциите само за да разпише нареждането – разписка за изтеглената сума“.

Съставянето на доклада и откриването на действията на подсъдимия и М. А. и св. Д. П. чрез официално сигнализиране, независимо че транзакциите са допуснати и извършени, обосновават показанията на банковите служители като верни. Още повече, че, както се посочи, операциите са извършени едва след сигнализиране на Отдел „Сигурност“ и след като от там не последвала никаква реакция. Още повече, че за служителите не е имало законово основание да откажат или спрат операцията. / прочетени показания на св. Б. Т. – л. 50, т. 10 ДП/.

При това за правдопободни следва да се приемат и показанията на св. Б. Т., че на практика с тези операции не е имало реално внасяне и реално теглене на пари, че всичко е било фиктивно, само счетоводно и на хартия, както и че странно било, че упълномощеното лице изтеглило сумата, а не самият •••, а там били и двамата. /л.249, т. 1 нохд/ Това, че именно подсъдимият, М. А. и св. Д. П. са лицата участвали в съмнителните операции се извежда освен от показанията на св. Б. Т. и от проведените от нея разпознавания, в които категорично разпознава и тримата. /протоколи за разпознаване на л. 83, л. 85, и л. 87, т. 10 ДП/. Специално за подсъдимия свидетелката посочва, че е лицето, което поискало от нея да извърши операциите. /л. 87, т. 10 ДП/. Отделно св. Д. П. разпознава М. А.. /протокол за разпознаване – л. 104, т. 10 ДП/ Показанията на св. Б. Т. не са изолирани, а се подкрепят и от показанията на св. Б. З., че такива операции: внасяне на парична сума на каса по сметка на едно дружество, нареждане да се задължи тази сметка с тази сума и се преведе по сметка на друго дружество, изтегляне на тази сума от сметката, като проведени на една и съща дата, непосредствено една след друга, са изключения от практиката на банката, но се допускат, ако не се откриват някакви основания за неизвършване на съответните искания на клиентите /прочетени показания на л. 42, т. 10 ДП/ Фиктивноста на операциите се извежда и от първите дадени пред съда показания на св. Д. П., че бил помолен от непознат мъж /разпознатия от него М. А./ да помогне в попълване на документи в банката срещу 100 лв., които попълнил и му дали 100 лв., но реално не е внасял пари в банката, не е теглил и не е видял сумата да се тегли от някого./ л. 348, т. 1 нохд/ В тази връзка първият съд внимателно е обсъдил представеното по – късно от св. Д. П. ново доказателство – копие и оригинал на разписка, /л. 96 и л. 117, т. 2 внохд/, че М. А., ••• на „Агенция Тринити – М“ ЕООД, получава в брой от Д. Г. П. – сумата от 149 000 лв. и няма никакви претенции към Д. П.. С представянето на разписката св. Д. П. самоопровергава показанията си, че не е теглил никакви суми.

В допуснатия от първия съда допълнителен разпит на св. Д. П. това самоопровергаване продължава, вече с разяснения на свидетеля, че разписката била изготвена през 2018г., намерил я като подреждал документите си, решил, че е уместно да я представи на съда. Разписката била изготвена, „когато била банковата операция“ – през м. юли 2018г. и св. П. наистина представил тези пари, бил ги получил преди това от банковия служител в купюри по 100 лв. Поискал за това разписка, която му била дадена от М. А.. Разписката била вече съставена, когато излязъл от банката, когато му била дадена. Противоречието с предходни показания свидетелят обяснява с объркване и липса на спомен.

Съгласно назначената от съда почеркова експертиза Протокол № 42 от 21.04.2022г. на вещото лице А. Н., се установява, че текстът на разписката не е написан от М. А., но е подписан от него /л. 127, т. 2 нохд/ Допълнително дадените от св. Д. П. показания пред първия съд – че е теглил сума и я предал на М. А. срещу разписка, се оценяват и от въззивния съд като недостоверни и самоцелни изградени, за да са в подкрепа на защитна версия на подсъдимия. Включително като такова недостоверно доказателство се оценява и представената от свидетеля разписка. Тезата за така представена в деня на операцията разписка е несъстоятелна, доколкото, ако бе вярна, то нейният текст е следвало да бъде съставен от М. А., тъй като само той, според версията на св. Д. П., го е придружавал. Категорично, чрез съдебно- почеркова експертиза, се установява, че текстът не е изготвен от М. А.. Това навежда към извод, че разписката не е изготвена по начина описан от св. Д. П., а допълнително.

Като цяло участието на св. Д. П. в операциите е алогично спрямо представената от него причина – да съдейства на М. А.. Както се установява, банковите операции не са били сведени само до откриване на сметка, но и до теглене. В случая – това е станало, макар и фиктивно, от св. Д. П.. Няма разумно обяснение за участието на св. Д. П. в това, тъй като М. А. сам, като ••• на „Агенция Тринити - М“ ЕООД, би могъл да изтегли въпросните 149 000 лв. Дори да е поискана „помощ“ за попълване на документи, няма причина в тях да присъства името на св. Д. П. изобщо, още по-малко да се налага да ги подписва. Напротив, би следвало да присъства само името на М. А., на когото св. Д. П. и „помага“. В действителност, св. Д. П. присъства в тези транзакции и като самоличност, действащ като представител на „Агенция Тринити – М“ ЕООД, и като извършител на фактически действия. С това версията за причината за участието на св. Д. П. само да окаже помощ при попълване на някакви документи е опровергана.

Още по-алогично става участието на св. Д. П. при положение, че двамата с М. А. не се познават, а последният случайно се обърнал към него с необичайна молба. Фактите говорят сами за себе си, че единствената рационална причина за участието на св. Д. П. е да служи като подставено лице именно поради фиктивността на транзакциите.

Първоначалните показания на св. Д. П. – че не е теглил сума, се оценяват като отговарящи на действителните събития. Те са потвърдени от показанията на св. Б. Т., че реално не е била внасяна никаква сума, както и от писмените доказателства – доклада за съмнителни операции. В подкрепа на недостоверността на вторите показания на свидетеля са и доказателствата за фиктивността на договора за възлагане на СМР на „Агенция Тринити – М“ ЕООД.

Показанията на св. Б. Т. в това число и първоначалните показания на св. Д. П. за операциите като фиктивни, намират опора в показанията на св. Е. С., св. Е. Н., св. Н. Л. и св. С. Г., че „Агенция Тринити – М“ ЕООД не е сред контрагентите на „Месембрия Ризорт“ ООД и не й са възлагани поръчки. Св. Е. С. посочва съвсем други дружества, извършвали строителни и довършителни работи на комплексите /л. 82, т. 1 нохд/, св. Е. Н. посочва, че към момента на откриването им, през 2014 – 2015 и 2016- 2017г., комплексите са били напълно готови за настаняване, а св. Н. Л. - че дружеството „Агенция Тринити -М“ ЕООД, му е абсолютно неизвестно и никога не е имал „договорка“ с него, нито е разпореждал на подсъдимия да му превежда пари /л. 193, т. 2 нохд/. Св. С. Г. като технически ръководител в дружеството „Шарус“ провеждащо инвеститорски контрол на комплекса „Свети Йоан Ризорт“ и „Месембрия Ризорт“, и проверяващ актовете по строителство, също посочва съвсем различни дружества извършващи строителните работи по обектите, не и „Агенция Тринити -М“ ЕООД, на когото това име не говори нищо /л. 201, т. 1 нохд/.

Обосновано градският съд е развил анализа си и чрез разглеждането на копие на Договора № 18 от 10.07.2017г., според който подс. П. С., като представляващ „Месембрия Ризорт“ ЕООД – възложител, възлага на „Агенция Тринити – М“ ЕООД - изпълнител, строително-ремонтни работи в апартхотел „Месембрия Ризорт“ със срок на изпълнение: 01.09.-30.11.2018г. срещу възнаграждението от 149 000 лв. /договор на л. 1, т. 11ДП/ Ще се припомни, че според договора, възнаграждението за приетата работа се изплащало от възложителя в срок от 14 дни от подписването му, по банкова сметка на изпълнителя. В СМР влизали: проверка и ремонт на улуци, външно боядисване, корекция на отчупена и нарушена замазка, запълване на пукнатини, корекция мазилка, подмяна хидроизолация на покрив и други дейности.

Първостепенният съд детайлно е разгледал съдържанието на договора и преценил, че поради своята несъстоятелност, е съставен да служи самоцелно за защитно доказателство. Обосновано в подкрепа на оценката си за фиктивност на договора съдът е посочил клаузата, според която възнаграждението се изплаща за реално извършена работа, но в същото време – в срок от 14 дни от подписване чл. 3, ал. 1 и 2 от договора. Обосновано съдът е съобразил и липсата на каквито да е приемо-предавателни протоколи за извършени работи и оттук - липсата на фактическо основание за изплащане на възнаграждение. Това е и при положение, че според чл. 8 от договора, приемането на изпълнената работа, като основание за изплащане на възнаграждението, се извършва именно с приемо-предавателен протокол. Нормално от такъв протокол биха се видели и конкретно извършени строително-монтажни дейности.

Към този анализ настоящият съд ще добави и че част от СМР според договора са проверка и ремонт на улуци. Обектите в комплекса „Месембрия Ризорт“ обаче, като сграда и фасада, изобщо не са имали улуци и водосточни тръби /показания на св. С. Г. –л. 203, т. 1 нохд/.

Освен това срокът за извършване на възложената работа, според чл. 2 от договора, бил от 01.09.2018г. до 30.11.2018г. В същото време мнимо изплатеното възнаграждение от „Месембрия Ризорт“ ООД на „Агенция Тринити -М“ ЕООД датира от 19.07.2018г., т.е. оказва се изплатено преди изобщо да са започнали възложените СМР.

Несъстоятелна е и клаузата в договора /друго основание да се приеме, че е фиктивен/, според която възнаграждението е фиксирано твърдо в размер на 149 000 лв., с включен ДДС, при което възнаграждението обхваща всички разходи на изпълнителя за възложената работа, в това число и материали. Изпълнителят към този момент обаче няма как да е извършвал някакви работи, нито използвал материали, така че да се знае на каква стойност са, както и тяхната цена никога не би могла да бъде фиксирана отнапред, още по – малко фиксирана в абсолютен и твърд размер. Следва да се отбележи, че предметът на възлагане е неопределен по обем и конкретни пера, в него се посочват най-общо дейности по проверка и ремонт на улуци, боядисване и други. Неопределеният предмет на договора на друго основание показва недостоверност на документа, тъй като не може да обясни твърдо фиксираната сума като цена на СМР и материали.

Всичко изложено говори, че договорът не отразява реално съществуващи облигационни отношения между страните и е създаден, за да придаде привидност на задължения за „Месембрия Ризорт“ ООД за плащане, а такива задължения дружеството реално не е имало. В случая и за въззивния съд се касае за нарочно създаден и следван от подсъдимия сценарий по използване на подставени лица и мними основания, чрез които да замаскира крайния получател на сумата от 149 000 лв., който получател е самият той.

Верни са доводите на първия съд и при оценката на изготвени по делото експертизи – почеркови, съдебно – оценителни и счетоводна.

От изготвената по делото почеркова експертиза Протокол № 209 от 11.11.2019г. несъмнено се установява, че всички процесни нотариални актове са подписани за „продавач“ от подсъдимия, а за „купувач“ – от св. П. М., св. М. М., Г. П., Б. В. и св. Б. С.. /експертиза протокол № 209, л. 2-5, т. 12 ДП/ Несъмнено чрез почеркова експертиза Протокол № 240 /л. 11, т. 12 ДП/ се установява и че подсъдимият е изготвил ръкописния текст и е подписал съответните документи за откриване на банковата сметка на „Месембрия Ризорт“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ АД, от 26.06.2018г. – спесимен от подписите на титуляр по сметка на дружеството „Месембрия Ризорт“ ООД /л. 36, т. 1В ДП/, искане за откриване и обслужване на банкова сметка на юридическо лице /л. 39, т. 1В ДП/, декларация по ДОПК /л. 41, т. 1В ДП/, Чрез почерковата експертиза се установява и получаването на 26.06.2018г. от подсъдимия на сумите от преводите от „Рикони“ ЕООД, като е подписал нарежданията – разписки за теглене на сумите от 45 6000 лв., 43 000 лв. и 33 000 лв. и 26 650 лв. /л. 48 – 50 и л. 52, т. 1 В ДП/, попълнил е имената и данните в декларация от 26.06.2018г. по чл. 4, ал. 7, и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП, че получава парите по тези преводи от „търговска дейност“. / л. 51, т. 1 В ДП/ Категорично се онагледява чрез експертизата и участието на подсъдимия в банковите транзакции на 19.07.2018г. /по фиктивното внасяне, превод и теглене на сумата от 149 000 лв. /между „Месембрия Ризорт“ ООД и „Агенция Тринити – М“ ЕООД, тъй като подсъдимият: е попълнил именната за получател и наредител в платежно нареждане за кредитен превод от 19.07.2018г. за сумата от 149 000 лв. в полза на „Агенция Тринити – М“ ЕООД с наредител „Месембрия Ризорт“ ООД. /л. 56, т. 1 В ДП/ е попълнил имената и данните, както и подписал два бр. декларации от 19.07.2018г. по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП, че паричните средства от 149 000 лв., предмет на операцията имат за произход – „имоти – стопанска дейност“. /л. 55 и л. 58, т. 1 В ДП/. е подписал вносна бележки от 19.07.2018 г. за сумата от 149 000 лв. / л. 54, т. 1 В ДП/ е подписал вносна бележки от 19.07.2018 г. за сумата от 15 лв. /л. 53, т. 1 В ДП/ Важна особеност от изследваните документи е и, че подсъдимият е попълнил имената и данните в декларацията по чл. 4 и чл. 6 от ЗМИП с декларатор М. А. Г. от 19.07.2018г., в която декларира, че паричните средства от 149 000 лв. – предмет на операцията са от „стопанска дейност – ремонт“. /декларация на л. 100, т. 1 В ДП и почеркова експертиза на л. 1, т. 12 ДП/. Този факт убедително показва свързаност на подсъдимия с транзакциите и с М. А. като необходим участник в подготовката им.

Както бе вече посочено и във фактическата част, от експертиза Протокол № 7/06.01.2020г., се установява, че М. А. от името на „Агенция Тринити – М“ ЕООД и като лице, „което може да се разпорежда“, е подписал нареждането – разписка, с което на Д. П. трябва да се плати в брой сумата от 149 000 лв. /разписка на л. 98, т. 1 В ДП/, а нареждането било попълнено като текст, както и подписано за „получател“ и в графа „Контролен подпис“ от Д. П.. /почеркова експертиза протокол № 7, л. 25, т. 12 ДП/ Що се отнася до изследването на пазарната цена на имотите – предмет на процесните сделки, в контекста на обвинението за неизгодност, по делото са изготвени три съдебно-оценителни експертизи – оценително-техническа експертиза от досъдебното производство / на л. 7 т. 9 ДП/ изготвена от вещото лице инж. К. Р., първа допълнителна съдебно-оценителна експертиза от 10.01.2022г., от съдебното производство /на л. 15, т. 2 нохд/, изготвена от вещото лице Б. Т. и втора допълнителна съдебно-оценителна експертиза от 18.02.2022г. от съдебното производство /на л. 97, т. 2 нохд/, изготвена също от вещото лице Б. Т.. Трите експертизи дават различни оценки на имотите.

На това място следва да се посочи особеност на анализа на първия съд и на приетите от него факти, специално в частта на пазарните цени на имотите от комплекса „Свети Йоан Ризорт“ /продадени на св. М. и на руските граждани Г. П. и Б. В./.

Първостепенният съд не е взел отношение към експертизата от досъдебното производство. Обосновал е, че приема заключението на втората допълнителната оценителна експертиза на в.л. Т.. Тази експертиза се различава от оценителната експертиза от досъдебното производство само в частта на оценките на имотите от комплекса „Свети Йоан Ризорт“, които са както по-ниски, така и по-високи.

Първата допълнителна експертиза се различава от тази от досъдебното производство в оценките на всички имоти.

Първата и втората допълнителни оценителни експертизи съвпадат помежду си в оценките само на имотите от комплекса „Свети Йоан Ризорт“, но се различават в оценките на имотите от комплекса „Месембрия Ризорт“ В заключение, кредитираната от градския съд последна изготвена по делото – втора допълнителна оценителна експертиза от вещото лице Б. Т., съвпада с оценките посочени в обвинителния акт само за имотите от комплекса „Месембрия Ризорт“, но се различава от оценките за имотите от комплекса „Свети Йоан Ризорт“.

Градският съд не е възприел за меродавна първата допълнителна експертиза. Не е ценил като меродавна очевидно и оценителната експертиза от досъдебното производство - на в.л. К. Р., независимо че в частта на оценката на имотите от комплекса „Месембрия Ризорт“, тя съвпада с кредитирана от съда експертиза.

Въззивният съд се съгласява с оценката на първостепенния на приетата от него за меродавна втора допълнителна съдебно-оценителна експертиза, от съдебното следствие, изготвена от в.л. Б. Т.. /л. 97 – 100, т. 2 внохд/. Експертизата е изготвена въз основа на проучването на допълнен доказателствен материал в сравнение с предходните две, включително и с допълнително представени нотариални актове. Подробно и прецизно експертизата е проследила всички нови материали и е мотивирала защо част от съдържащите се в тях данни за сделки не могат да се използват за целите на експертизата, а именно: сделките са извън процесния период, когато сградата е в различни етапи на строителство, към предварителните договори са приложени разписки за връщане на суми по тях, сделките са сключени на една цена, с течение на времето тя е променяна при конкретни договорки, освен това имотът е с по- голяма площ, към нотариалните актове има допълнителни споразумения за понижаване на цената. За оценките вещото лице е използвало метода на оценяване – „пазарни аналози“.

В същото време, в основата на приетите от прокурора факти в обвинителния акт стои експертизата от досъдебното производство на в.л. К. Р., с различни цени за имотите от „Свети Йоан Ризорт“, по-ниски или по-високи от приетите от СГС. Пазарната цена на имотите е относима към предмета на делото доколкото обвинението застъпва тезата за улесняващо престъпление – сключване на неизгодни сделки, които са такива и по признака „цена“. Градският съд е признал подсъдимия за невиновен за това да е осъществил квалифицирания състав на чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, т.е. да е сключил неизгодни сделки като улесняващо престъпление. След като признакът „неизгодна сделка“ отпада, остават без значение релевираните от прокурора съответни факти. За това, че подсъдимият не е осъществил състава на чл. 202, ал.1, т. 1 НК въззивният съд се съгласява с градския, както ще се обоснове по-натам.

Дори фактите за пазарни оценки на имотите като елемент на „неизгодната сделка“ да отпадат от обема на обвинението поради оправдаването на подсъдимия, те не изгубват изцяло значението си. Това е така, доколкото остават като твърдения на прокурора за обстоятелства предхождащи изпълнението на присвоителното деяние, и механизъм със свои собствени негативни последици. В тези последици разликата между продажната и реалната пазарна цена на имотите като елемент на сделките, неминуемо попада. Ето защо, тези факти остават в значението си за тежестта на извършеното от подсъдимия като цяло, съответно са от значение за формиране на изводи за неговата личност. Следователно, те са от значение, най-малкото, за индивидуализиране на наказателната отговорност.

При това положение, съдът не би могъл да приеме за установени по-тежки от релевираните в обвинителния акт факти, освен ако не са били изменени от прокурора. Съдът сам би могъл да измени фактите само в полза на подсъдимия, в случая – да приеме по-ниските, в сравнение с обвинението, пазарни цени.

Първостепенният съд е приел за имотите от комплекса „Свети Йоан Ризорт“ както по-ниски от посочените в обвинителния акт пазарни оценки, така и по-високи. В частност, приел е по-високи оценки за три от имотите – по нотариални актове № 88, 89 и 91, съответно апартаменти - F 101, F 105 и D 105. За останалите пет апартамента приетите цени са по-ниски от тези в обвинителния акт.

Това би наложило, в случай че съдът се съгласи с предявената правна квалификация на обвинението за неизгодната сделка като улесняващо престъпление /което съдът не е направил/, но приеме за меродавна пазарна оценка – по-ниска от релевираната от прокурора, да оправдае подсъдимия по така вменените му факти за неизгодност, състояща се в разликата до по-високата пазарна цена. В случай че съдът бе признал подсъдимия за виновен по този признак - с пазарни цени по-високи от предявените с обвинението, той би допуснал процесуално нарушение, по аргумент от чл. 287, ал.1 НПК, тъй като само прокурорът може да утежнява материалноправното положение на подсъдимия със съответно обвинение. Т.е. съдът недопустимо би осъдил свръх обвинението. Тъй като съдът е оправдал подсъдимия по този състав, независимо че в обстоятелствената част на мотивите е възприел по-високи пазарни цени, не е допуснал неотстранимо съществено процесуално нарушение. Още повече, че може да бъде отстранено от въззивния съд чрез възприемане на различни факти.

Доколкото, по изложените съображения, фактите за неизгодност на сделките не изгубват изцяло значението си, тъй като най-малкото попадат в обхвата на обстоятелствата по чл. 54 НК, въззивната инстанция намери, че следва да коригира съответно приетите от първия съд, макар и само във фактическата част на мотивите и възприеме релевираните в обвинителния акт цени, а там където те са по-високи в сравнение с приетите от първия съд – да приеме приетите от съда. Тъй като тези факти нямат отражение за диспозитива на присъдата в частта на приложения материален закон в особената му част, те се отбелязват само за коректност на установената фактическа обстановка като установена в съгласие с процесуалния закон начин.

Споделят се също по – натам съображенията на първия съд по отношение на банково –счетоводната експертиза на в.л. Н. Б.. /т. 1 Г ДП/.

Като цяло експертизата коректно проследява банковите сметки на засегнатите дружества и движението по тях и няма причини да не се кредитира. Обосновано първият съд е имал резерви само към заключението за транзакциите с предмет сумата от 149 000 лв. /л. 21 от експертизата/, тъй като експертизата не би могла да се занимава, не се и занимава с въпроса дали транзакциите са реални или фиктивни. Експертизата, работейки само с документи и електронни записи, формално приема, тъй като и методите на изследване не позволяват друго, че в системата на банката са генерирани и фигурират определени транзакции. Експертизата проследява фактите само във формалното им, записано изражение. А дали то отговаря на действителното не е нейна задача. Вярно първият съдът е приел, че по тези факти, експертизата не може да е меродавен доказателствен източник, тъй като се касае за фиктивни операции, а доказателствата за това се намират извън обектите на експертно изследване.

Верен е анализът на първия съд и на обясненията на подсъдимия, които е кредитирал частично. Подсъдимият пространно се позовава на практика на дружествата „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД и „Месембрия Ризорт“ ООД да сключват сделки при най-разнообразни условия, на различни цени, включително под данъчна оценка. Задачата на тези примери е да се покаже, че не е толкова необичайно да се сключват сделки като процесните. С това подсъдимият насоча към теза, че сделките не са непременно неизгодни.

В съдебното производство пред първия съд подс. П. С. представя допълнителни писмени доказателства със съдържание, насочено да опровергава показанията на св. Н. Л., св. Е. С., св. Е. Н. и св. Д. Г. за: практиката на сключването на сделки, за това, че не са давани пари в брой, че не е имало неустойки, не е имало разминаване между цената по предварителен договор и окончателната продажба, че не са продавани апартаменти на цена под данъчната оценка, че не е предоговаряна цена. /молба и писмени доказателства на л. 1 - 14, т. 2 и приложение - класьор по нохд/ На първо място, тези доказателства, в едната си част, имат отношение към обвинението за неизгодност на сключените процесни сделки, по който признак този съд споделя правните изводи на първостепенния. Ето защо съответните факти и доказателствата за тях изгубват своята релевантност.

На следващо място, и за оставащата релевантност на тези факти, тази от значение за индивидуализиране на наказателната отговорност, доказателствата отново не показват какъв е обичайният начин на протичане на дейността на дружествата, тъй като могат да касаят случаи – изключения. Дори да е имало сделки с условия подобни на процесните, това няма връзка с предмета на делото, тъй като само той, в своята конкретика, се и изследва.

На трето място, представените от подсъдимия доказателствата за други сделки не могат да се ценят в повече от това, което стриктно показват. А те показват само, че са съставени договори с определени клаузи. Това обаче в никакъв случай не говори за цялата обективна истина за съответните отношения между страните, доколкото е възможно да са налице и други, съпътстващи и встрани от писмената форма такива, устно или допълнително договаряни условия или плащания, извън формално показаните. Доколкото тези сделки изобщо не са предмет на изследване, доказателствата за тях не претендират да представят обективната истина в нейната пълнота.

От друга страна, показанията на цитираните свидетели – служители на дружествата, за практиката на сключване на договорите и изобщо начина на работа с клиенти, се оценяват и от първия, и от този съд не толкова като показател за това при какви условия биха могли да се сключват сделките изобщо, включително с възможността и да има изключения от правилото, а като допълнителна индиция точно за процесните сделки като сключени съзнателно и умишлено срещу интересите на дружествата. Отликата им от типичните за дружества сделки е само едно от доказателствата за действителните престъпни намерения на подсъдимия, а останалите се извеждат от всички особености на фактическата обстановка, в която са сключени. А ощетяващият характер на сделките е очевиден, без значение доколко биха могли да се впишат в някаква друга възможна практика. За това говорят множество обстоятелства: пълна конспиративност на сделките, при което подсъдимият е знаел, че поетите с тях задължения, гарантирани с неустойки, няма как да бъдат изпълнени, изборът на друг нотариус, на други формуляри на договори, на отличаващи се от стандарта клаузи – за отложено плащане и неустойки, оставащи ипотеки, силно занижени продажни цени /в случая на имотите от „Свети Йоан Ризорт“/, избор на друга обслужваща банка, на нарочното откриване на сметка - само за целите на процесните договори, избор на купувачи – приближени на подсъдимия, с които би могъл да уговори всякакви условия и с които, не на последно място, може да има и други скрити отношения. Самият факт на оспорване на сделките пред съда от страна на св. Л. е доказателство, че те не се явяват част от нормално протичащата дейност на дружествата.

От друга страна, подсъдимият посочва доказателствата като претендира те да удостоверяват, че не всички суми по договорите са отразявани счетоводно и оттук – че е възможно дружеството да е получавало пари без да има официални документи за това. И тук доказателствата не опровергават факта, че сумите по процесните договори не са постъпвали в дружествата. И това е не само защото не са отразявани счетоводно, но и защото са налице други доказателства - чрез последователните и еднопосочни показанията и на св. Н. Л., св. М. К. и св. св. Р. Б., че такива суми в дружествата действително не са постъпвали. Косвено това се потвърждава и от показанията на св. Б. Т., че сумата от 149 000 лв. не е реално внесена и изтеглена. Косвено се потвърждава и от фиктивноста на плащанията и към брокерите св. Б. С. и св. А. П.. Т.е. не се касае само за формални счетоводни операции, при които е възможно постъпили суми да не бъдат осчетоводявани, но за несъмнено установени материални факти, че такива плащания дружествата не са получавали. Изводът отговаря на контекста на фактическото изключване и на предстоящото юридическо изключване на подсъдимия от дружествата, както и на прикрития характер на действията му. А те няма причина да бъдат такива, ако действителната цел на подсъдимия е била да действа в полза на дружествата. Фактът на конспиративност добре онагледява, че сам подсъдимият е съзнавал, че действа най-малкото недобросъвестно, само в своя лична или на приближени нему лица изгода.

Ето защо, и този съд не се съгласява, че обясненията на подсъдимия и така представените от него писмени доказателства опровергават показанията на свидетелите Н. Л., Е., С., Е. Н. и Д. Г.. Този съд вече изложи доводи за значението на случаите, в които дружествата са сключвали сделки на такива цени, тъй като, на първо място – само от клаузите на договорите не могат да се правят обобщения за всички условия на тяхното сключване и изпълнение, и на второ място - от такива договори не могат да се правят заключения за характера на процесните, за които освен неизгодните клаузи присъстват и редица други изключителни обстоятелства.

Защитата се позовава в аргументите за липса на присвояване на това, че било доказано, че св. Н. Л. дължал пари на подсъдимия. Такива факти не са установени, а и са без значение за предмета на доказване и инкриминираното престъпление.

Верни са доводите на първия съд, с които отрича достоверност на обясненията, че св. Н. Л. е знаел за процесните договори, че изобщо всичко е станало с негово знание и че при процесните сделки се касае за нормална дейност на дружествата. Обясненията в тази част се подкрепят само от пристрастни свидетели, близки на подсъдимия, свързани с него и избрани като страни в процесните сделки – П. М. и М. М.. Като такива, свидетелите са заинтересовани да представят факти, според които те и подсъдимият действат изцяло добросъвестно, при условие че силно занижената цена, конспиративният и извънреден характер на сделките като ощетяващи дружеството „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, са очевидни.

Към анализа на първия съд, въззивният ще добави, че обясненията на подсъдимия са с преобладаващо защитен характер, повече средство на защита, отколкото доказателствено средство. По съществените релевантни факти обясненията са неправдопободни, опровергани от посочени в изложението други доказателства по делото. Те са недостоверни поради самото си ирационално съдържание.

Както вече се отбеляза, с част от обясненията си подсъдимият навежда на това, че в практиката на дружествата имало и други случаи, в които сделки са сключвани на по-ниски цени, респективно-сделките, които е сключвал не са отличителни. Описва недобросъвестни действия на св. Н. Л., който се обогатявал за сметка на дружествени средства като си закупувал автомобили, недвижим имоти и обзавеждане. Тези обяснения нямат отношение към предмета на делото, а целят да представят съдружника Л. в неблагоприятна светлина, в която собствените действия на подсъдимия да изглеждат приемливи. Какъв е начинът на живот и на водене на стопанските дела на св. Н. Л. не попада в предмета на делото.

Ирелевантни са и обясненията на подсъдимия и за практика в дружествата да се вземат пари в брой, доколкото става въпрос не толкова за практиката като такава, а за това че така получените средства от продажбите не са отчетени и не са постъпили в каса на дружеството. При това положение множеството примери на сделки, които подсъдимият дава в обясненията си, като сделки сключени при специални условия – под данъчна оценка, продажби на св. Н. Л., сам на себе си, намаляване на цени, предоговаряне, даване на пари на ръка, са без значение за предмета на делото. Също са ирелевантни и всякакви предходни и други договорни отношения, които са имали подсъдимият, св. Н. Л. с трети лица във връзка със закупуване на други имоти. Обвинителните факти се преценяват стриктно, без да се влияят от други случаи.

И въззивният състав намира за недостоверни обясненията на подсъдимия за предварителни договорни отношения със св. П. М. и св. М. М., представени като основание за клаузите на процесните договори с тях, и за които отношения св. Н. Л. знаел.

Недостоверни са обясненията и за ролята на свидетелите Б. С. и А. П. като брокери по сделки, доколкото тяхната фигуративна роля бе изяснена. Същият извод е относим и към обясненията за заплащане на комисионни на двамата свидетели, включително, че средствата за комисионните са тези от продажбите на процесните осем апартамента от комплекса „Свети Йоан Ризорт“.

Недостоверни са обясненията и за това, че инициативата за продажбата на апартаментите от комплекса „Месембрия Ризорт“ била не на подсъдимия, а на св. М. В., действаща чрез адвокат Н. Ш.. Обясненията в тази част са категорично опровергани от показанията на св. М. В. – че за апартаментите й се обадил адвокат Н. Ш., и от показанията на св. Н. Ш., че за имотите узнал от подсъдимия П. С., който му обяснявал, че спешно има нужда от пари и бърза да продава. Отсъствието на инициатива и на действителен стопански интерес от страна на св. М. В. се изявява и в това, че не е оглеждала апартаментите, които купува, не е присъствала на нотариалните производства, а се е представлявала от св. Б. С., когото дори не познава и който й бил посочен от адв. Н. Ш.. Разпитана в съдебното производство, свидетелката не може да си спомни името на пълномощника, не е сигурна и че ще го познае. Освен това не е оставила при себе си и нотариалните актове. /показания на св. М. В. на л. 205, т. 1 нохд/.

Недостоверни са обясненията на подсъдимия и за причината да разкрие сметка в „УниКредит Булбанк“ – желания на клиенти за по-ниски такси, както и че изтеглил сумата от 149 000 лв. от тази сметка като държал парите в сейф, а св. Н. Л. му се обадил да ги преведе на дружеството „Агенция Тринити -М“ ЕООД, че отношенията с това дружество били на св. Н. Л., че договорът с това дружество бил реален с оглед различни недостатъци на строителните работи, които то да отстрани.

Несъстоятелна е версията за причината за откриване на сметката в „Уни Кредит Булбанк“ АД – по желание на клиенти, тъй като от всички обстоятелства на случая се извежда, че откриването й е било самоцелно за превеждане на средства за покупка на апартаментите в „Месембрия Ризорт“, и че тя не обслужва реално клиенти на дружеството, а само клиентите участващи стриктно в инкриминираните договори. Версията се опровергава и от това, че клиентът - „Рикони“ ЕООД е дружество с избрани от адв. Н. Ш. лица - •••, за които лично не са налице действителни стопански интереси. Аргумент за това е и че тези лица – св. М. В. и св. Д. В., реално не са изплащали, нито са могли да изплащат обратно на адвокатското дружество финансирането на сделките. Уклончиво и от двамата свидетели – М. В. и Д. В. се посочва, че заемът щели да върнат след отдаване под наем на имотите, което е доста несигурно събитие, като в същото време в показанията си св. В. признава, че имотите купила с цел фирмата на адв. Ш. да ги управлява. Признава, че кантората не ги притискала за заема, нито нея, нито св. Д. В.. /показания на л. 207, т. 1 нохд/. Доколкото се явява встрани от предмета на делото, само за пълнота ще се отбележи, че адвокатското дружество, в лицето на св. Н. Ш., по никакъв начин и не е обезпечило връщането на това финансиране, нито е държало на връщане. /видно от показанията на св. М. В. и св. Д. В./ Подсъдимият в обясненията си заявява, че не си спомня да е представял копие от личната карта на св. Н. Л. пред банката /обяснения на л. 148, т. 2 нохд/. Липсата на пряко доказателство, че подсъдимият е представил това копие, не прегражда възможността да се състави същият този извод, но изведен от косвените доказателства. Те се състоят във факта, че именно подсъдимият е лицето открило банковата сметка, /нещо, което признава/ с всички прилежащи и необходими документи за това, поради което той се установява като лицето, представило и въпросното копие.

Не отговарят на истината и обясненията на подсъдимия, че е превел сумата от 149 000 лв. на „Агенция Тринити - М“ ЕООД. Фиктивността на всички банковите операции, чрез които се е оформил този превод вече се обоснова подробно.

Недостоверни съответно са и обясненията на подсъдимия, че когато превел парите на „Агенция Тринити – М“ ЕООД бил сам, доколкото от св. Б. Т., банковата служителка оформила операцията, както и проведеното от нея разпознаване на св. Д. П., на М. А., но и на подсъдимия, като присъстващ на този ден в банката, още повече поради свързаността на операциите, категорично ги опровергава. Обясненията се опровергават и от заключението на съдебно-почерковата експертиза, изследвала имената и данните в декларацията по чл. 4 и чл. 6 от ЗМИП с декларатор М. А. Г. от 19.07.2018г., за банковата операция с предмет 149 000 лв., като изпълнени от подсъдимия. С това на друго основание се доказва връзката между него и М. А., респективно и със св. Д. П.. По всички тези спорни положения в обясненията на подсъдимия първостепенният съд е изложил верни и обосновани мотиви, които въззивният съд споделя изцяло.

Към анализа на първия съд ще се добави, че неправдоподобни са обясненията на подсъдимия и за това, че не е бил уведомяван, че ще бъде освободен от дружествата и това освобождаване станало без причина, както и че не бил престанал да посещава офисите на дружествата. Показанията на св. Н. Л., подкрепени от показанията на свидетелите - служители от дружествата – Е. С., З. Й., както и на служителката от счетоводната къща „ФКС Картел 17“ св. Р. Б., говорят точно обратното - че отношенията между двамата ••• вече били влошени, че имало съмнения в лоялността на подсъдимия, че той е знаел, че ще бъде освободен, като и че в последните месеци преди да бъде освободен не е идвал на работа.

Конспиративният начин на сключване на сделките, бързината на сключване, блоковият им характер /сключване едновременно на осем и на четири сделки/, и това че са увреждащи дружествата, ясно говори, че подсъдимият е съзнавал предстоящото си освобождаване, именно поради което използвал по инкриминирания начин оставащото му време като •••.

Във връзка с изясняване знанието на подсъдимия за предстоящото му освобождаване и оттегляне от него на пълномощия, от гражданския ищец Н. Л. пред първия съд е представено писмено доказателство – извлечение от електронна поща, за това, че на 09.03.2018г. е изпратен писмо по електронна поща на подс. П. С. за оттегляне на пълномощни, издадени от Н. Л. като ••• на „Екуити“ ЕООД. /л. 188- 190, т. 2 нохд/. Съдът не е коментирал доказателството. От своя страна, въззивната инстанция не поставя под съмнение изпращането на писмото. Независимо от това не приема за установено, че подсъдимият в този конкретен случай е бил известен за оттегляне на пълномощните, тъй като няма данни за получаване и прочитане на писмото.

На следващо място, въпросното оттегляне не е и пряко релевантно към предмета на доказване по делото, тъй като няма отношение към освобождаването на подсъдимия като •••, именно в каквото качество е действал при сключване на сделките. Оттеглянето има значение само за изясняване на вече влошените отношения и нарушеното доверие между двамата •••, което се установява и от други доказателства.

От правна страна:

При така установените факти, правилно градският съд е приел, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на длъжностно присвояване по чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал.1 НК, тъй като в периода от 13.06.2018 г. до 26.06.2018 г. в гр. Бургас, гр. Несебър и гр.София, в условията на продължавано престъпление, с две деяния, в качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл.93, ал.1, б. „б“ НК - ••• на дружество „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД и на дружество „Месембрия Ризорт“ ООД, присвоил чужди пари в размер общо 186 650.00 лв., собственост на дружествата „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД и „Месембрия Ризорт“ ООД, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява като длъжностното присвояване е в големи размери.

Вярно първостепенният съд е обосновал, че подсъдимият се явява годен субект на престъплението. Неговото длъжностно качество - ••• на дружествата, е подробно разгледано в присъдата, несъмнено е и не поставя въпроси за дискусия. В управленските си и представителни функции, подсъдимият е изпълнявал работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество – това на съответното юридическо лице. Това е и качеството, в което и поради което е получил и паричните суми – предмет на процесните продажби.

Верни са доводите на градския съд и за обективната страна на престъплението.

Негов предмет са чужди пари или движими вещи, намиращи се във владение на длъжностното лице, като връчени му или поверени да ги пази и управлява. Тези пари или вещи лицето присвоява – започва да ги третира като негови собствени. Своенето се изявява в промяна на субективното отношение към тях, обективирано чрез правно или фактическо разпореждане. Без значение е в чий интерес се разпорежда деецът – било негов, било чужд – на трето лице, различно от легитимния собственик. Не е необходимо също така разпореждането да е непременно под формата на сделка или друго прехвърляне. Достатъчно е и държането на парите или вещите като свои.

Споделят се правните изводи на първия съд, че подсъдимият се е разпоредил с получените пари от продажбите като със свои - той не ги е отчел в дружествата, нито ги е разходвал по техни задължения, каквато версия се опитва да изгради. Те са останали в собствения му патримониум, без да е необходимо, както вече се посочи, да се доказват по-нататъшни прехвърлителни действия с тях. И това оставане в собствено разположение, при установено несъмнено отсъствие на намерение за връщане или предаване на легитимния собственик, в случая - дружествата, е достатъчно за изпълнение на деянието по чл. 201 НК от обективна страна. А в случая отсъствие на намерение парите да се предадат на дружествата - като форма на намерението да се своят, се извежда несъмнено от конспиративния характер на сделките и създаването на мними основания на плащания – чрез комисионни или плащания към трети лица. В случая самата фиктивност се явява израз на намерението за присвояване. Всички съответни изводи на първия съд - за присвояването и последващите действия на подсъдимия да го прикрие, са верни и изцяло се споделят.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия умишлено, с пряк умисъл, като е съзнавал, че му е предоставено и присвоява чуждо имущество, и с това нанася вреда на дружествата, които ощетява, но е искал настъпването на тези последици.

Подсъдимият е извършил престъпното деяние два пъти, присвоявайки парите от продажбата на всяка от дванадесетте сделки, в условията на продължавана престъпна дейност, по смисъла на чл. 26 НК, в непродължителен период от време, осъществявайки поотделно един състав на едно и също престъпление - присвояване, по еднотипен начин и при съзнание, че присвоява чуждото имущество.

Общият размер на присвоената от подсъдимия П. С. сума от 186 650 лв. е в „особено големи размери“ - 140 пъти и повече, размера на минималната работна заплата /МРЗ/ според задължителната съдебна практика - ТР № 1/1998 г. на ОСНК, ВКС. Съгласно ПМС № 316/20.12.2017г. Минималната работна заплата за 2018г. е в размер на 510 лв. Размерът от 140 пъти МРЗ е 71 400лв. Следователно процесната присвоена сума отговаря на 366 пъти минималната работна заплата, т.е., покрива критерия „особено големи размери“ приблизително два пъти и половина.

Верен е изводът на първия съд, че макар да е налице признакът „особено големи размери“ от обективна страна, не е осъществен вмененият по-тежко наказуем състав на чл. 203, ал.1, вр. чл. 202, ал.1, т.1 НК, тъй като не е налице другият кумулативен признак - случаят да е „особено тежък“. По критериите на нормата на чл. 93, т. 8 ДР на НК, това е случаят, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

С обвинителния акт прокурорът е вменил като обстоятелства, които правят случая „особен тежък“: неизгодността на сделките, сключени при знание от подсъдимия, че е освободен като ••• неправомерно откриване на втора банкова сметка на „Месембрия Ризорт“ ООД прикриване на присвояването на сумата от 148 250 лв. чрез фиктивно прехвърляне на средства в размер на 149 000 лв. на „Агенция Тринити – М“ ЕООД създадената предварителна организация за присвояването Самата неизгодност е диференцирана според групите сделки За осемте сделки за комплекса „Свети Йоан Ризорт“, тя се свежда до: крайно ниските цени на апартаментите включване на неизгодни клаузи за неустойки при неизпълнение на договорите За четирите сделки за комплекса „Месембрия Ризорт“ неизгодността се свежда включване на отлагателна клауза за заплащане неизгодни клаузи за неустойки.

Видно е, че за прокурора съществена част от отегчаващите обстоятелства правещи случая „особено тежък“ са тези свързани със сключването на процесните сделки – генерирали присвоените средства.

Настъпилите вредни последици и всички отегчаващи особености на изпълнението на престъплението разкриват висока степен на опасност на деянието и на дееца, но макар висока, тя не е „изключително висока“.

На първо място, като верни се споделят доводите на първия съд, че броят на присвоителните деяния – две, едно на 13.06.2018г. и едно на 26.06.2018г. не обуславя особена тежест на продължаваното престъпление. На практика продължаваната дейност е сведена до изискуемия законов минимум от две деяния, на които не се отразява генезисът на средствата от сключени общо дванадесет сделки.

На второ място, следва да се напомни, че съдебна практика е приела, че в някои случаи е достатъчен само крупният размер на присвоената сума, който може да квалифицира случая като особено тежък. /Р. 38-1978- I-ВС/. Макар да покрива признака „особено големи размери“ два пъти и половина, и този съд не намира присвоената сума по абсолютния си размер - 186 650 лв., да е такава, която сама по себе си да прави случаят „особено тежък“.

На следващо място, съгласно постоянната съдебна практика, въпросът за признака „особено тежък случай“ следва да се разрешава от съда за всеки конкретен случай, като се имат предвид видът и размерът на настъпилите вредни последици, начинът, средствата, подбудите за извършване на престъплението и всички други обстоятелства, отнасящи се до деянието и дееца. /Р. -117-1973 – II- ВС/.

Споделят се доводите на първия съд и че инкриминираната дейност не се отличава с особено упорство на дееца, не издава утвърдена криминална нагласа и изключителна обществена опасност на личността, доколкото дейността е започнала и приключила в рамките на 13 дни, а също, според този съд, е и с изолиран характер. Подсъдимият не е известен за противоправни прояви и не е осъждан.

Не се споделя логиката на първия съд обаче за оправдаването на подсъдимия по този признак поради това, че св. Л. не бързал да го освободи от длъжността „•••“ въпреки влошените им отношения, т.е. поради липсата на проведена от свидетеля организация по превенция на възможни злоупотреби. Поначало свидетелят не е длъжен да предполага, че поради влошените им отношения подсъдимият ще злоупотреби с правомощията си, за да вземе предохранителни мерки. Поведението на св. Л. да освободи подсъдимия като ••• е било изцяло в рамките на закона. Дори в създалата се обстановка да има известно недооценяване от негова страна на потенциална опасност, то това в никакъв случай не може да има за резултат благоприятни за подсъдимия последици.

По останалите наведени от прокурора обстоятелства от значение за квалификацията „особено тежък случай“ първостепенният съд не е взел отношение. Взел е отношение и детайлно е обосновал в какво се изразява неизгодността на сделките, като е приел, че те дефинитивно са такива, извод, с който тази инстанция се съгласява. По-натам е взел отношение, че неизгодният характер на сделките не улеснява само по себе си присвояването по смисъла на чл. 202, ал.1, т. 1 НК, също извод, с който този съд се съгласява.

Що се отнася до релевираните от прокурора обстоятелства на неизгодните сделки придаващи „особена тежест“ на случая, сам от своя страна въззивният съд намира, че присвояването по вредни последици, причинени стриктно от деянието, се свежда до лишаване на дружествата от ресурс отговарящ на предмета на присвояване. Вече се посочи, че по абсолютния си размер той не прави случая „особено тежък“.

Вярно е, че, предметът на присвояване е цената на продадените апартаменти, а продажбите са били неизгодни за дружествата. С това подсъдимият им е причинил и други вредни последици, и то съществени. Довел е до извеждането, поне за известно време, от патримониума на дружествата на сериозен материален ресурс, равен на пазарната цена на дванадесет апартамента, която далеч надхвърля процесните продажни цени.

Неизгодните сделки имат не само пряк материален вредоносен еквивалент изразен в загубата на разликата от продажните цени до пазарните такива, но и съпътстващи вреди – необходимост да се заплатят съответните косвени данъци /ДДС/, без дружествата да са получили цената на продажбите, необходимост от предсрочно погасяване на кредит, необходимост да се водят съдебни дела с всички следващи се разноски за такси и адвокатски възнаграждения и с цялата неизвестност за статута на имотите в продължение на години /към първоинстанционното производство – четири години/.

Наред с това, с процесните сделки върху дружествата са били наложени разорителни неустойки, чието евентуално заплащане също би довело до сериозното им финансово дестабилизиране. Най-малкото дружествата са били застрашени от осъждане за такова плащане. Както е видно, срещу тях са били предявени претенции за заплащане и на такива неустойки.

Всички описани вредни последици обаче се явяват част и резултат не от самото присвоително деяние, нито са механизъм на неговото изпълнение, и така да правят случаят „особено тежък“, а са резултат пряко и косвено от сключването на сделките като неизгодни, само по себе си отделно престъпно поведение по смисъла на чл. 220 НК, което няма отношение към присвояването.

Доколкото обаче такова обвинение - за престъпление по чл. 220 НК, не е повдигнато на подсъдимия, а в същото време доколкото сключването на неизгодна сделка не се явява съставомерен признак по чл. 202, ал.1, т. 1 НК, тъй като е безразлично за присвоителното деяние, описаните вредни последици, паралелни на присвояването, но отделени от него, остава да се преценяват на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Останалите вменени обстоятелства на „особено тежкия случай“ – неправомерно откриване на втора банкова сметка – без знание и съгласие на втория ••• – св. Н. Л., предварителна организация за изпълнение на деянията и прикриването им, не са толкова многобройни и изключително тежки по характер, че да придават „изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца“ по смисъла на чл. 93, т. 8 ДР на НК и да квалифицират случая като по-тежко наказуем по чл. 203, ал. 1 НК. Те остава да се преценяват като отегчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализиране отговорността на подсъдимия.

Както вече се посочи, въззивният съд се съгласява с приложения от първия съд закон и в частта на обвинението по чл. 202, ал. 1, т.1 НК. Съдът е приел, че сключването на неизгодните сделки не се подвежда под признака от обективна страна на така вменения състав по чл. 202, ал.1, т. 1 НК, тъй като, макар и да представлява друго престъпление, за което не се предвижда по-тежко наказание, то не улеснява присвояването. Сделките не са инструмент на присвояването и не са послужили, по смисъла на закона, за неговото извършване, още по-малко – улесняване, макар и на пръв поглед да изглежда, че това е така.

Сделките като такива са послужили само за източник на инкриминираните средства. Създаването на финансовия ресурс, чрез трансформация на материалните във финансови активи по неизгоден за дружеството начин, не е деяние, което облекчава и не е благоприятна предпоставка за присвояването, тъй като няма отношение към самото му изпълнение. Прав е градският съд, когато е приел, че по същия начин, т.е. като източник на средства, могат да служат и напълно изгодни и обичайни за търговския оборот сделки. Присвояването и в двата случая по условията си на изпълнение остава идентично, еднакво възможно. Следователно характерът на сделката като неизгодна не се явява значим и определящ за присвояването.

Действително, съзнателно сключената неизгодна сделка предполага ускорен процес на създаването на финансов ресурс, тъй като всяка от страните има своя интерес от сключването й. Облагодетелстваната страна има интерес в изгодните за нея условия и е по-мотивирана от обикновено да ги реализира. деецът – представител на страната, в чийто ущърб се явява сделката, обикновено има скрити мотиви за сключването й, користни или корупционни, доколкото при такава сделка отсъства нормален стопански интерес. Ето защо, естеството на такава сделка обективно улеснява дееца, който я сключва, но не в евентуално последващо реализиране на последиците, в случая – присвояването им, а в самото изпълнение на престъплението по чл. 220 НК. По-силната мотивация и оттук - ускоряване на последиците на сделката обаче не са „улесняване“ по смисъла на чл. 202, ал.1, т.1 НК. Технически те нямат никакво отношение към изпълнителния механизъм на присвояването – не създават скрити излишъци, нито привидни основания за разпореждане – обикновено със завишени разходи, като подведени под основния критерий за улесняване – създаване на благоприятни условия, при които последващото присвояване да не изглежда такова изобщо. Още повече, че единственият довод за някаква улесненост при неизгодната сделка – по-голяма мотивация за сключване и оттук - ускорено създаване/трансформиране на финансовия ресурс, всъщност е доста относителен, тъй като може да присъства еднакво и при изгодна и за двете страни сделка.

Споделят се като верни доводите на градския съд, че независимо от релевираните обстоятелства за сключване на неизгодни сделки и обвинението, че са сключени такива като признак по чл. 202, ал.1, т.1 НК, съдът след като оправдае подсъдимия по този квалифициран състав, поради мотивираната вече по-горе липса на съставомерна функционалност, не би могъл да го осъди за извършено престъпление по чл. 220 НК. Обратното би довело до осъждане за второ, отделно и самостоятелно престъпление, без да е вменено от прокурора. От подсъдимия не се търси паралелна отговорност за сключване и на неизгодните сделки. Те се заявяват само в рамките на присвояването по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, каквото съставомерно значение, вече се обоснова, нямат. Сам съдът не може да реализира наказателна отговорност, каквато прокурорът не търси.

При така изложеното, правилно първостепенният съд е признал подсъдимия за невиновен по това обвинение, поради несъставомерност на деянието по чл. 203, ал. 1 НК - длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, и по чл. 202, ал.1, т. 1 НК вр. чл. 220, ал. 2 вр. ал. 1 НК - когато за улесняване на длъжностно присвояване е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – сключване на неизгодни сделки.

Верни са доводите на първостепенния съд за приложение на закона на чл. чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал.1 НК, тъй като подсъдимият е присвоил парични средства в големи размери. Съдът има правомощие да осъди подсъдимия за това по- леко наказуемо престъпление, без да накърнява правото му на защита, тъй като съответните факти са надлежно предявени и тъй като по-тежкото обвинение - за присвояване в особено големи размери, при всички положения обхваща и по–лекото - присвояване само в големи размери.

По наказанието:

Предвиденото по закон наказание за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК е лишаване от свобода от три до петнадесет години, а съгласно чл. 202, ал. 3 НК - кумулативно лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и 7 НК, и факултативно – конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

На първо място, и въззивният съд приема, че за подсъдимия не са налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо обстоятелство, които да правят и най-лекото предвидено по закон наказание несъразмерно тежко, т.е. не е налице хипотезата на чл. 55 НК.

Наложеното на подсъдимия наказание е три години лишаване от свобода, т.е. в предвидения от закона минимум. Наказанието въззивният съд намира за несправедливо занижено, несъобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, неотговарящо на целите на наказанието по чл. 36 НК и несъответно на тежестта на престъплението, както се изисква от нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

Макар крайният резултат на наложено минимално наказание да не е правилен, част от мотиви на съда за наказанието са верни и се споделят.

Правилно първостепенният съд е съобразил наличието на смекчаващо отговорността обстоятелство – чистото съдебно минало на подсъдимия. Съдът е съобразил като смекчаващо обстоятелство и изтеклият период от извършване на деянията до реализиране на наказателната отговорност. Към настоящия момент този период възлиза на почти шест години, който не е малък, но не е и такъв, че да се отразява значително на наказанието в посока да го намали. Още по-малко е значението на периода, през който П. С. е бил обвиняем по делото – считано от 19.12.2019г.- по- малко от пет години.

Верни са доводите на първия съд за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.

На първо място, като такова е посочен размерът на присвоеното имущество от 186 650.00 лева. Следва да се уточни, че размерът може да се преценява като отегчаващо обстоятелство, само ако е такъв, който съществено надвишава законовия признак на присвояване в „големи размери“, тъй като по силата на чл. 56 НК не е отегчаващо обстоятелство това, които е взето предвид от закона при определяне на съответното престъпление. В случая присвояването е не само в „големи размери“, но и в „особено големи размери“ и то, както вече се посочи надвишаващи в пъти /два и половина/ дори този по-тежък признак. Правилно при това значително преминаване на изискуемия законов праг, съдът е отчел като отегчаващо обстоятелство размерът на присвоената сума.

Като отегчаващо обстоятелство градският съд е отчел и „модела на извършване“ на престъплението, макар да не посочва какъв е той и какви са конкретните обстоятелства, които го правят по-тежък от типичното. Сам въззивният съд намери, че, действително, механизмът на изпълнение на престъплението се отличава със завишена степен на обществена опасност повече от обичайната и следва да се отчита в посока утежняване на наказанието.

За да достигне до присвояването като генерира неговия предмет, подсъдимият е провел предварително планирана и организирана дейност, при която е намерил приближени и свързани с него лица, с които да сключи немалко на брой неизгодни сделки. В хода на тази подготовка подсъдимият е злоупотребил с доверието, което му е дадено като ••• на дружествата. Злоупотребил е и със самото си длъжностно качество на •••, доколкото е бил наясно, че фактически вече не работи за дружествата, че е в процес на отчитане и предаване на дейността си и на финализиране на това, което е започнал. Знаел е и, че официалното му освобождаване като ••• е въпрос на кратко време. В нормалния случай, при такава ситуация добросъвестно лице не би предприемало никаква нова дейност, камо ли такава, която е тайна за другия ••• и такава, която уврежда интересите на дружеството.

На следващо място, предварителната подготовка, а и самото сключване на сделките, като източник на финансовия ресурс - предмет на присвояване, е станало в пълна тайна за оставащия да управлява дружествата - св. Л., и изобщо за целия им кадрови състав. Действията на подсъдимия са изпълнени в пълна конспиративност. Подсъдимият е открил нарочна банкова сметка в банка, с която дружествата не работят изобщо. За да преодолее изискването за участие и на двамата •••, е злоупотребил с лични данни на ••• – св. Л., като е представил копие на негова вече с изтекъл срок на валидност лична карта. За нотариалното изповядване на сделките е избрал нотариуси също непознати за дружествата, с които те не работят. Всичко това издава желание за скриване колкото се може по-дълго и по-сигурно от знанието на дружествата това, което върши, така че да затвърди неговия резултат, да не може да му се противодейства или да му се противодейства трудно и със закъснение, което е и станало.

Самите неизгодни сделки са нанесли значителни вреди на дружествата и са застрашили тяхната финансова стабилност. Сделките за имотите в комплекса „Свети Йоан Ризорт“ са сключени на абсурдно ниски цени – по 4800 лв. Неизгодността на сделките е флагрантна, тъй като такава е разликата от продажните до пазарните цени, както и сделките са сключени на едни и същи цени, независимо от различната квадратура на апартаментите. Пазарните цени на имотите са варирали от 52 662, 18 лв. до 130 662, 49 лв., а квадратурата - от 26, 93 кв.м. до 60, 25 кв.м. Продажната цена от 4 800 лв. е в пъти по-ниска от пазарните, по –ниски от 10 до 27 пъти. С това съпътстващите присвояването на продажните цени на апартаментите други вреди, извън съставомерните, все поради поведението на подсъдимия, са съществени. От патримониума на дружествата е бил изваден голям материален и финансов ресурс, без дружествата да могат да разполагат с него, поне до окончателното обявяване на сделките за нищожни по съдебен ред.

Допълнително финансовата стабилност на дружествата е била застрашена и чрез неизгодните клаузи за неустойки, също в абсурден размер и при абсурдни условия. Самите договори са сключени така, че купувачите да могат успешно да предявят искания за заплащане на неустойки. Сам подсъдимият е знаел, че дружествата няма как и не биха изпълнили задълженията, чието неизпълнение е основание за неустойките, най-малкото заради това, че дружествата, в лицето на ••• Н. Л., изобщо не са знаели за сделките, а и да са знаели, няма как да се съгласят с техните условия.

Ще се припомни, че за имотите от комплекса „Свети Йоан Ризорт“, в случай че продавачът не заличи вписаните ипотеки до 30 дни от продажбата, са предвидени: връщане на купувача на продажната цена от 4 800лв., заплащане на купувача на неустойка от 50 000 лева и възстановяване на разходите му по продажбите и имотите. С това, в случай на успешно реализиране на тези претенции на купувачите, би се стигнало на практика до значителното им обогатяване, с ирационалния резултат продавачът не само да не получи никаква цена за продадения имот, но допълнително да заплати на купувача в пъти над нея. По аналогичен начин стоят нещата и при сделките за комплекса „Месембрия Ризорт“. Още повече, че претенции за заплащане на неустойки за имоти и от двата комплекса са били и реално предявени.

Допълнително, както бе вече отбелязано, дружествата са били увредени чрез необходимостта да заплатят ДДС за продадените имоти, да погасяват предсрочно кредити, както и да правят разходи за водените дела пред съда.

В отговор на възражение на защитата ще се отбележи, че вредните последици за дружествата, все поради поведението на подсъдимия, не се влияят от резултатите от водените търговски дела, с които последиците на сделките се заличават, и то след години. От значение за преценката за тези последици е деянието, което ги причинява и съответно степента му на опасност, както и степента на опасност на самия деец. В момента на извършване на съответното деяние, неговата и на дееца обществена опасност са вече изявени и не се променят поради последващи обстоятелства, в случая - изхода на делата. Още повече, че за тях подсъдимият няма никакъв принос.

Въззивният съд напълно се съгласява с доводите на присъдата, че отегчаващо отговорността обстоятелство е и проведената организация по фиктивното трансфериране на присвоената сума от продажбите от комплекса „Месембрия Ризорт“ на дружеството „Агенция Тринити – М“ ЕООД. Тук подсъдимият не само е използвал фиктивно основание - договор за заплащане на задължения на дружеството за строително – монтажни работи, но стига по-далеч – прилага нарочен сценарий на неколократни фиктивни банкови транзакции, независимо от решението за тяхното окрупняване в един трансфер, използва подставено лице и специално открити сметки, така че да отклони от себе си, като краен получател, присвоената сума и тя привидно да изглежда предадена другиму. И тук подсъдимият преследва същата конспиративност, с която се отличава и предходната му дейност. Всичко това издава особено престъпно съзнание и висока степен на опасност на личността на подсъдимия. За да укрие и затвърди престъпния резултат подсъдимият продължил с нови противоправни прояви.

Същата нагласа на личността на подсъдимия е изявена и при действията по замаскиране присвояването на цените на имотите в комплекса „Свети Йоан Ризорт“, където подсъдимият отново чрез фиктивни договори за изплащане на комисионни привидно заличава връзката на присвоените средства със себе си и им придава фалшива легитимност на разноски за дружеството.

При така изложеното е видно, че в преценката за наказанието от три години лишаване от свобода първостепенният съд е омаловажил съвкупността от отегчаващи обстоятелства и обоснованата от тях висока степен на опасност деянието, но и на дееца, независимо от чистото му съдебно минало. Неправилно съдът е приел, че минималното наказание, без да се очертават необходимите за неговото обосноваване смекчаващи обстоятелства, е справедливо, пропорционално, ефективно и възпиращо. Наказанието не е справедливо, тъй като не представлява вярна мяра отговаряща на високата степен на опасност на извършеното и на извършителя и не удовлетворява критерия за възмездност. То не е пропорционално на престъплението, с което са причинени много над съставомерните вреди, не отчита и предшестващите и съпътстващи други вреди, придаващи силно негативен облик на личността на подсъдимия. Наказанието не отговаря и на целите на наказанието по чл. 36 НК, тъй като не способства деецът да бъде поправен и превъзпитан, още по-малко да се постигне генералната превенция спрямо останалите членове на обществото, които чрез наказанието да са убедени, че такива престъпни деяния се наказват съответно, така че у никого да не остава усещане за безнаказаност. Наказанието е отмерено с неоснователна снизходителност, с което престава да е справедливо.

Сам отмервайки по критериите на закона правилното и справедливо наказание, въззивният съд прие, че такова е наказанието от четири години лишаване от свобода, в какъвто смисъл присъдата следва да бъде изменена. Съдът е оправомощен да измени присъдата доколкото е налице съответен протест на прокурора.

На основание чл. 57, ал.1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, подсъдимият следва да търпи така наложеното наказание при първоначален „общ“ режим. Приложението на чл. 66, ал. 1 НК следва да бъде отменено.

Наред с наказанието лишаване от свобода, законът е предвидил и наказание „лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 НК и конфискация. Макар при увеличаване на наказанието лишаване от свобода, нормално на съответно увеличаване да подлежи и кумулативното наказание „лишаване от право“ по чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 НК, въззивният съд няма възможност за това, доколкото прокурорът не е направил такова искане в протеста, т.е. липсва съответен протест. Няма основание за обсъждане и на факултативно предвиденото наказание „конфискация“, каквото първостепенният съд не е наложил, но не е и налице съответен протест с искане за налагането му. В тази част присъдата следва да се потвърди.

По гражданския иск:

Присъдата в частта на гражданския иск е правилна. С престъплението подсъдимият е осъществил и състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, тъй като виновно /умишлено/ е причинил вреди другиму, като между деянието и вредите е налице пряка причинно-следствена връзка. В резултат на престъплението дружествата са претърпели имуществени вреди в размер равен на съответно присвоените от подсъдимия суми. За дружеството „Месембрия Ризорт“ ООД вредата възлиза на 148 250.00 лева, а за дружеството „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД - 38 400.00 лева.

Правилно градският съд при това положение е осъдил подсъдимия да заплати на ощетените юридически лица обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Верни са съображенията на съда, че за гражданската отговорност за вредите от престъплението е ирелевантен фактът на влезлите в сила решения, с които шест от сделките са обявени за недействителни. Причинените от подсъдимия вреди са с различен предмет, който не се обезщетява от юридическото анулиране на сделките. Вярно е, че при този резултат недвижимите имоти се връщат в патримониума на дружествата, но със задължение, по силата на двустранната реституция, произтичаща от недействителността на сделките, да върнат на купувачите даденото от тях. В случая това са точно присвоените от подсъдимия суми. В този случай дружествата продължават да претърпяват съответните вреди, тъй като те никога не са получавали тези средства. Отделен е въпросът, че дружествата имат основания да търсят и други вреди, извън пряко причинените от недействителните сделки от вида на „пропуснати ползи“. Т.е. връщане на имотите в патримониума на дружествата няма пълен репарационен ефект спрямо вредите от сключените сделки, и въобще няма репарационен ефект спрямо вредите от престъплението по чл. 202 НК.

При цялостната служебна проверка на присъдата, съдът не намери основания за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд, тъй като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Налице е основание само за изменението й, както се обоснова.

Така мотивиран, и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и т. 2 НПК и чл. 338 НПК, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 -ви състав