Решение № 61 от 6.12.2024 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 64/2024 г.

Производство е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на „АГРО КИРЕЕВО“ ЕООД, ЕИК: 204767876, чрез адв. С. Р., със съдебен адрес: ••• /Адвокатско дружество „Р., В. и партньори“/ срещу отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията № 20241022150308- 3/28.10.2024г., постановен по Заявление за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на „АГРО КИРЕЕВО“ ЕООД, ЕИК 204767876, с вх. № 20241022150308, а именно: вписване на нов едноличен собственик на капитала, нов управител, фирмено наименование и предмет на дейност. Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения моли същият да бъде отменен. Сочи се, че във връзка с подаденото заявление за вписване на промени в обстоятелствата на „АГРО КИРЕЕВО“ ЕООД, ЕИК 204767876 от страна на ДЛР при АВ са били дадени указания № 20241022150308/24.10.2024г., които са били изпълнени от заявителя. Независимо от това, в 07.53 часа на 28.10.2024г. са били дадени нови указания към заявителя, като срокът за изпълнение отново е 28.10.2024г. – 08: 12: 51 часа. Във връзка с така дадените указания, жалбоподателя счита, че даването на повторни указания в различен смисъл и с искане за представяне на коренно различни документи в рамките на 25 минути за изпълнение, нарушава принципа на предвидимост, сигурност и прецизност при работата на ТРРЮЛНЦ. На следващо място се сочи, че искането за представяне на протокол, съдържащ изричното решение на новия едноличен собственик на капитала за отпадане на предвидената в чл. 137 ал. 4 от ТЗ форма за действитеност на посочените в цитираната норма решения на общото събрание/едноличния собственик на капитала, е изцяло незаконосъобразно, доколкото в т. 5 от представения протокол изрично е посочено следното: Съставям и приемам нов Учредителен акт на Дружеството под новото фирмено наименование Литуеър ЕООД /на латиница: Litware EOOD/, ЕИК 204767876, а от съдържанието на новоприетия учредителен акт и по-конкретно чл. 22 ал. 2 е видно, че е предвидена възможността решенията по чл. 137 ал. 1 т., 2, 4 и т. 5, предложение първо и т. 7 от ТЗ, да се вземат с решение в обикновена писмена форма. Сочи се още в жалбата, че законодателят не изисква изрично решение за отпадане на нотариалната заверка в хипотезата на чл. 137 ал. 4 от ТЗ. Необходимо е само решението за отпадане на нотариалната заверка в хипотезата на чл. 137 ал. 4 от ТЗ да е предвидено в Дружествения договор, което в случая е налице. По отношение на указанието за представяне на декларация по чл. 129 ал. 2 от ТЗ по образец се сочи, че такава е представена към заявлението. Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр. София, ПК 1111, ул. "Елисавета Багряна" № 20, по изложени в писмен отговор съображения, счита последната за неоснователна. Сочи се, че дадените указания на заявителя не са били изпълнени в срок, поради което правилно е постановен обжалвания отказ. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лева. Релевира и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. След като прецени доводите и възраженията на страните, Пернишкият окръжен съд, намира от фактическа и правна страна следното: Съдът намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 25 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и изхожда от легитимирана страна /дружеството - заявител в производството пред АВ /. По същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения: Отказът на длъжностното лице по регистрация да впише исканите от заявителя промени в обстоятелствата по партидата на дружеството е обоснован с аргумента, че дадените указания не са изпълнени в срока по чл. 19 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, което е пречка за извършване на заявеното вписване. От съдържащите се в кориците на делото писмени доказателства се установява, че указанията, възприети за неизпълнение от страна на ДЛР към АВ се заключават в представяне на протокол, съдържащ изричното решение на новия едноличен собственик на капитала за отпадане на предвидената в чл. 137 ал. 4 от ТЗ форма за действитеност на посочените в цитираната норма решения на общото събрание/едноличния собственик на капитала и декларация по чл. 129 ал. 2 от ТЗ по образец. По отношение на първото дадено указания, съдът намира следното: Съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ едноличният собственик решава въпроси от компетентността на общото събрания /в т.ч. по чл. 137, ал.1, т.5 ТЗ - освобождава и избира управител/, за което се съставя протокол в съответната за общото събрание форма. Разпоредбата на чл. 137 ал.4 ТЗ регламентира формата на протокола за взетите решения по ал.1 т.5, а именно: нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. В настоящия случай, към заявлението е приложено Решение на едноличния собственик на капитала на „АГРО КИРЕЕВО“ ЕООД, ЕИК 204767876 от 07.10.2024г., като при вземане на обективираните в него решения е спазен реда по чл. 137 ал. 4 от ТЗ, т.е. налице е нотариално удостоверяване на съдържанието и подписа на едноличния собственик на капитала на дружеството. В т. 5 от посоченото решение е посочено, че едноличния собственик на капитала на дружеството съставя и приема нов Учредителен акт, който е представен към заявлението. В същия, в чл. 22 ал. 2, е посочено, че Решенията по чл. 137 ал. 1, т. 2, 4, т. 5, предл. Първо и т. 7 от ТЗ ще се вземат с решение в обикновена писмена форма. Действително, взетите решения са обективирани в Решение на едноличния собственик на капитала, а не в протокол, какъвто изисква нормата на чл. 137 ал. 4 от ТЗ, но доколкото е спазено изискването за нотариално удостоверяване на съдържанието и подписа, то съдът намира, че са изпълнени изисквания на закона, доколкото решението за освобождаване и избор на управител следва е взето от едноличния собственик на капитала в писмена форма с нотариална заверка на подписа и съдържанието. По отношение на другото, посочено като неизпълнено указание, а именно: непредставяне на Декларация по чл. 129 ал. 2 от ТЗ, то видно от материалите по делото е, че такава е представена, заедно със заявлението, поради което не би могло да се счете, че е налице неизпълнение на така даденото указание. По горните съображения, Пернишкият окръжен съд намира обжалвания отказ за незаконосъобразен, поради което същия следва да бъде отменен, а на АВ следва да бъдат дадени задължителни указания за извършване на исканото вписване на промяна в обстоятелства по партидата на „АГРО КИРЕЕВО“ ЕООД, ЕИК 204767876, съгласно подаденото заявление. По отговорността за разноски: Съгласно чл. 25 ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ разноските по делото се присъждат по реда на ГПК. На съда му е известна наложилата се съдебна практика, съгласно която при приемане на новата ал. 6 на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ законодателят не е съобразил характера на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно: че с оглед охранителния характер на производството по отмяна на отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията към него са приложими правилата на част IV „Охранителни производства“ и Глава 49 „Общи правила на ГПК “, според които отговорност за разноски се носи за исковите, обезпечителните и изпълнителните производства, които са с двустранен характер, а по отношение на охранителните такива не е предвидена такава възможност /чл. 541 ГПК /. Прието е, че изменението на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не води до промяна в характера на производството по обжалване, което продължава да е едностранно охранително и следва от характера на защитимото субективно материално право на жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат от отказа на длъжностното лице. Практиката на ВКС приема, че към момента е налице формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в производството по отмяна на откази за вписвания в ТРРЮЛНЦ, с която се приема, че регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Част 49 ГП; Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства и, доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя. Такива разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 2 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. Поради това се приема, че същата (ал. 6) не следва да се прилага. Настоящия съдебен състав, обаче, не споделя възприетия извод за липса на съобразяване от страна на законодателя с едностранния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Алинея 6 на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е сравнително нова алинея – обн. ДВ бр. 105 от 2020г. Създаването й е инициирано със мотивирано предложение от депутата К.Ц. и група народни представители, с което е предложено Параграф 14 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража да бъде изменен, като в чл. 25 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ се създаде изречение трето: „Агенцията може да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства по нея“. Предложено е и създаването на ал. 6 към чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ: „В производствата, съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“. От мотивите на направеното предложение (общодостъпно на интернет страницата на Народното събрание на РБ) е видно, че това предложение е свързано с постъпилото становище на АВ по законопроекта и цели прецизиране на предложението за промени в ЗТРРЮЛНЦ. Сочи се, че с предложените промени в чл. 25 ал. 2 и ал. 4 се регламентира възможността за АВ при постъпване на жалбата срещу отказа по реда на чл. 25 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ да направи отговор (възражение) по жалбата, в което да изрази становище по нея и да представи доказателства по направените в нея твърдения. Сочи се още, че посочената възможност е предвидена в глава двадесет и първа относно чл. 276 ГПК, но поради разнопосочната съдебна практика за характера на производството пред окръжния съд, тя не се прилага. Счита се, че с направеното предложение ще се даде възможност както на жалбоподателя, така и на Агенцията по вписванията, като страни в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, да защитят своите права и интереси. В тази насока е и предложението за изменение на чл. 25 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която се дава възможност както на жалбоподателя да обжалва решението на окръжния съд пред апелативния съд, така и право на Агенцията по вписванията да обжалва решението на окръжния съд, в случай на отмяна на отказа. В мотивите на направеното предложение се сочи още, че именно в тези производства е предвидена възможността с предложеното допълнение и създаване на ал. 6 в чл. 25, страните да имат право на разноски, в случай, че са направени такива. Присъждането им се осъществява по реда на чл. 78 от ГПК, като по този начин се спестява провеждане на отделно исково производство по чл. 28 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка със ЗОДОВ, само по отношение на направените разноски от жалбоподателя срещу Агенцията по вписване. Посочва се, че с предложената промяна няма да се провеждат още две административни производства пред административен съд и ВАС, респ. няма да има изразходване на допълнителни средства за такси и разноски за тях, вкл. присъждане на лихви върху разноски за периода от отмяната на отказа до влизане в сила на решението за присъждане на разноски като вреди по производството. Горните мотиви са изложени и по време на състоялото се на 02.12.2020г. заседание на Комисията по правни въпроси (при обсъждане за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 054- 01-104, внесен от К.Г.Ц. и група народни представители на 13 ноември 2020 г.), на което освен останалите гости е присъствал и представител на Агенцията по вписванията, в лицето на Г.К. - изпълнителен директор. Предложението е прието с 18 гласа „За“, без „въздържали“ се и „против“. От съдържанието на общодостъпния Протокол № 150 от 02.12.2020г. е видно още, че всички присъствали и участвали в гласуването са възприели изцяло мотивите на направеното предложение, въпреки Становището на Агенция по вписванията с вх. № ПК-004-00-5 от 23.11.2020г., в което основен мотив е, че производството по вписване, заличаване и обявяване в ТРРЮЛНЦ е охранително по своята правна природа, едностранно и безспорно. От горното е видно, че не може да се възприеме извода, че законодателят не е съобразил вида на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно: охранителния му характер, както е възприето в съдебната практика, посочена и от молителя. Напротив, характера на производството е обсъден и съобразен, като в тази връзка от изключително значение е изказването на г- Г.Ч., изразяващо се в следното: „ Аз ще бъда малко по-подробен тук, тъй като това е една стара тема, така да се каже, в нашето правораздаване. Това не е охранително производство. Това трябва да сме категорични, защото охранително производство означава производство, което се развива пред съд. С промяната в ГПК и създаването на Търговски регистър той отиде в изпълнителната власт. Това са актове, които издава съответно агенция, която е административен орган. Въпреки, че за мен това си е чисто административно производство по силата на Закон, актовете са предоставени на контрол в общи съдилища. Това не е първият случай, тъй като такива актове са и актовете по ЗСПЗЗ. Те също са административни, но съдебният контрол е от районен съд. Да, приключва в административен като последна инстанция, но така или иначе това е административна дейност, която е възложена на общи съдилища. Така е последната промяна, която стана в 24-часовите задържания. Те също като административни актове са възложиха на контрол от районния съд. Това не е законодателен проблем, че те се развиват така. Да – административни са. Както актовете на Агенцията по вписванията във връзка с действията на съдиите по вписванията, така и актовете на длъжностните лица по регистрация. Това мисля, че не е дебат в момента – дали да бъдат в административните или не…..“, “…Откъде възниква този проблем? Проблемът възниква със създаването на чл. 28 от Търговския регистър, където в мотивите на приемането на Законопроекта се предвиди, че това е административна дейност. Самият законодател казва, че е административна дейност. Оттам започна драмата между общите и административните съдилища като тези дела се решават на смесени съдебни състави – трима от ВКС и двама от ВАС. Съответно ние пишем особени мнения обаче така или иначе общият съд казва: щом като законодателят е казал, че това е административна дейност – само в тази част, за разноските, тогава Вие гледайте исковете по ЗОДОВ. В момента се получи следната безумна ситуация, че общият съд гледа отказите, а ние гледаме разноските. При положение, че общият съд си гледа отказите, той следва да си гледа и разноските. Тъй като това е чисто административно производство аз изцяло споделям притесненията, които бяха изразени от колегата от Агенцията по вписванията, че няма как ние да оставим тази възможност и да се развива това производство – само между жалбоподател и между съд. Органът, който е издал този административен акт, макар и контролиран от общия съд, следва да защитава този свои акт в съда. Именно затова аз подкрепям предложението на депутата Ц., че следва да се даде възможност да се направи възражение пред решаващия съд, който е окръжен съд във връзка с жалбата и съответно когато се постанови отмяна на този акт, да имат правомощия и този орган да сезира по-горен съд, който е апелативен съд, в това производство. Не само това. Те като орган могат да правят и възражение за прекомерност на тези разноски. Това е много важно, защото ако няма кой да възрази, съдът служебно не може да прави корекция на размера на разноски. Да не отидем в другата крайност. Досега им казвахте: нямате право на разноски. Аз смятам, че това са си безспорни вреди. Не може когато един човек си упълномощи адвокат и му плати за неговата дейност и съответно този адвокат е свършил работа и съответно съдът е отменил този отказ, да няма право да си възстанови тези разноски.“. Г-н Ч. е засегнал и въпроса Тълкувателно решение по т.д. № 4/2020г., което към момента на обсъждане на промените не е било постановено. С Решение № 5 от 14.07.2022г. на ВАС по посоченото тълкувателно дело, обаче, искането на Главния прокурор на РБ е било отклонено, с посочените в отговора на молбата по чл. 248 ГПК мотиви, а именно: „При проверката за допустимост на искането по втория въпрос (дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилище за исковете по чл. 28 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ“) се установява, че в ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020г.) е приета нова ал. 6 на чл. 25, съгласно която „В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК“. Цитираната нова алинея урежда реда за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, което изключва възможността те да бъдат претендирани по исков ред по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ“. Липсата на претендиране на разноски по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е още една предпоставка за приложение на ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото страните не могат да бъдат лишени от възможността да бъдат овъзмездени за направените в производството разноски. В заключение, не без значение е и изказването на изпълнителния директор на АВ Г.К., а именно: „Така че много благодаря за начина, по който сте формулирали и предложили, аз мисля, че това е много добро положение както за Агенцията, така и за жалбоподателите, защото това ще позволи и установяването на трайна практика при произнасянето на длъжностните лица, което съответно ще намали броя на обжалваните откази, съответно броя на отменените откази, което мисля, че в крайна сметка е това, което очакваме от Агенцията – прозрачност и предвидимост на постановяваните както вписвания, така и откази. Благодаря Ви“. Видно е, че дори представителя на АВ е била съгласен с направеното предложение, намирайки го за подходящо и целесъобразно. Предложението, направено от К.Ц. и група народни представители е прието с 82 гласа „ЗА“, 0 „Против“ и 0 „въздържали се“, което несъмнено сочи на категоричност и липса на колебание у законодателя. Всичко изложено по-горе мотивира настоящият съдебен състав да не се съгласи с формиралата се до настоящия момент съдебна практика, че при приемането на обсъжданата по-горе алинея 6 на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ законодателят не е съобразил характера на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което на това основание не следва се прилага законова разпоредба, приета и обнародвана по съответния законов ред. Намира, че приетата ал. 6 е ясна, целесъобразна и императивна и като такава следва да бъде приложена по настоящем. Предвид горното, на молителя се следват разноски, но с оглед липсата на направено искане в тази насока, респ. представени доказателства за сторени такива (извън внесената държавна такса), то разноски не следва да му бъдат присъдени. По изложените съображения, съдът