Решение № 9 от 5.2.2021 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 262/2020 г.

Производство с правно основание чл.59 ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. Г. И. с ЕГН ••••••••••, адрес: с. Р, обл. Плевен, ул. „ХХХХХХ“ № 6, чрез адв. РМ от АК - Ловеч против наказателно постановление №275/30.07.2020г. на директора на РДГ Ловеч, с което за нарушение на чл. 84 ал. 1, от закона за лова и опазване на дивеча, му е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лева и е лишен от право на ловуване за срок от 3 години за това, че на 11.01.2020г. в землището на село Р в м. „Б“ ловище на територията на ДГС – Плевен, ЛРД – Р в качеството си на ловец в ЛРД – Р упражнил правото си на лов, като е участвал в групов лов на дива свиня, в качеството си на ръководител на лова, по разрешително за групов лов № 130127 без да притежава заверен билет за лов и членска карта за 2020 г. Няма убит дивеч. С това си деяние виновно е нарушил чл. 84 ал. 1 пр. първо от закона за лова и опазване на дивеча. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Наказателно постановление №275/30.07.2020г.на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с от адв. РМ – АК Ловеч. Процесуалния представител на страната поддържа жалбата. Излага становище за незаконосъобразност на наказателното постановление, като моли съда да го отмени изцяло като незаконосъобразно РДГ гр. Ловеч, редовно призована, не изпраща свой представител и не взема становище по делото. Разпитан бе свидетеля ЯП – актосъставител. Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима. Жалбата е подадена, чрез административно – наказващият орган на 19.08.2020г./ пощенско клеймо – л. 5 от делото/ и входена под №РДГ08-8067/19.08.2020г. в РДГ-Ловеч. Разгледана по съществото жалбата е не основателна по следните съображения: Изграждайки своята защитна теза жалбоподателя твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като акта е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН без това да е сторено в присъствието на свидетели. Твърди, че не е участвал физически в лова, а само фиктивно се е записал, понеже участниците в лова били по-малко на брой от необходимото. Позовава се на това, че в обжалваното НП не е посочено конкретно в коя от хипотезите на чл. 23 от ЗЛОД е извършено деянието по чл. 84 ал. 1, за което е санкциониран. Съдът намира, че твърденията в жалбата са неоснователни поради следните съображения. Наказателното постановление е издадено на база напълно законосъобразен акт за установяване на административно нарушение. Това е така, тъй като актосъставителя е посочил ясно и, че акта е съставен без присъствието на свидетели на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН на база официални документи. Документите, на база на които е съставен акта са подробно описани в него и това са - разрешително за групов лов с № 130127 за лов на 11.01.2020г. издадено на 03.01.2020г., рапорт вх.№ 577/05.02.2020г. и писмо от СЛРД ДД с № 560 от 03.02.2020г. В този случай абсолютно несъстоятелно е твърдението, че акта е незаконосъобразен за това, че е съставен без присъствие на свидетели. Правото на защита на нарушителя не е накърнено, тъй като от акта е видно, че е съставен при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН и на база официални документи, подробно и точно посочени. Несъстоятелно е и твърдението, че не е участник в лова. Това се оборва от разрешителното за групов лов /стр. 24/, от което е видно, че не само е участник в лова, но е негов ръководител, за което е и положил подписа си. Обстоятелството, че няма убит дивеч, е елемент от фактическия състав на нарушението за което е санкциониран и не следва да се приема за смегчаващо отговорността обстоятелство. Квалифицирайки текста на нарушението, извършено от жалбоподателя административно наказващия орган правилно е посочил този на чл. 84 ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 23а, ал.1, т.1 от ЗЛОД като цифрово означение и текстово изписване. Твърдението, че не е посочено точно кое от предложенията на текста е визирано е несъстоятелно, тъй като текстовото изписване го припокрива и не води до нарушаване правото на защита на Иванов. Определяйки вида и размера на наложените наказания административно наказващия орган е приложил правилно закона, тъй като наложеното наказание глоба е в размер към минимума, а срока на лишаване от право да се ловува е конкретно посочен като размер от три години. При този изход на делото обжалваното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът