Решение № 187 от 10.11.2025 г. на Районен съд - Бяла по дело № 266/2025 г.

Производството е по чл.4 и сл. от Указа за борба с дребното хулиганство. Против нарушителя Н. С. С., ЕГН: ••••••••••, гр. Р., ул. „Р.И." №., вх.., ет.., ап.., е съставен за Акт за констатиране проява на дребно хулиганство от органите на РУ за това, че на 03.01.2025 г. около 16, 30 часа в гр. Р., бул. „Г.. С.“№., в сградата на ОДМВР-Р., ет. 1, на гишето за подаване на сигнали в явното деловодство, извършил непристойни прояви, изразяващи се в употреба на ругатни, псувни и други неприлични изрази, а именно същият е изказал следните изрази, , Баси майката ве!“, „Писна ми от прости полицаи вече бе!“, „Бахти майката!“, като през цялото време говорел на висок тон, буйствал и на няколко пъти ударил с ръка по стъклото на гишето на явното деловодство, като извършил тези действия на публично място, в оскърбително отношение и държане към органите на властта, с което нарушил обществения ред и спокойствието на присъстващите служители в Областната дирекция на МВР — Р. и предизвикал възмущение у свидетелите М. С., И. Н. и С. М., с което виновно е нарушил, чл. 1, ал. 3 от УБДХ, РП – Р., ТО – Бяла - уведомени, съгласно чл.5, ал.2 от УБДХ, не изпращат представител. Нарушителят С. се явява лично в с.з. и дава обяснения, в които обосновава поведението си с обстоятелството, че е бил много ядосан за това, че в ОДМВР-Р. отново не приели документи, които искал да подаде от името на сина си без нотариално заверено пълномощно. Не отрича, че е изрекъл думите, цитирани в акта, но посочва, че те не са били насочени към служителката на гишето или лицата, свидетели по акта, които са дошли по- късно при него. Твърди, че при изричането им е бил сам, говорел на живо на хората, докато излъчва онлайн. Не възприел свидетелите като полицейски служители, тъй като те не му се представили, заобградили го и се притеснявал, че може да го ударят и затова продължил да снима, като единият от полицаите му дръпнал телефона от ръката. Поддържа, че е действал ответно на отказа да му бъдат приети документите без пълномощно, като е изказал лично мнение, а при изричането на думите имал предвид ситуация, свързана с предишни случаи. Твърди, че не е буйствал, говорел е малко по- високо, но не е викал, че не е удрял с ръка стъклото на гишето, а само е почукал няколко пъти, както и че не е имал оскърбително отношение към органите на властта. Твърди, че актът е незаконосъобразен, тъй като не е подписан от него, а е написал „Не съм“, отказал да го подпише горе, като се подписал по-долу в акта. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: На 03.01.2025г. нарушителят Н. С. посетил сградата на ОДМВР-Р., за да подаде жалба от името на сина си, който бил пълнолетен и дееспособен, но нямал изрично пълномощно от последния. На гишето за подаване на документи работела св.С. М., която отказала да приеме жалбата без представено пълномощно. С. настоявал, че има право да подава документи от името на сина си и тъй като през м.декември 2024г. била възникнала конфликтна ситуация по сходен случай с нарушителя, св.М. затворила гишето и продължила да работи. С. се ядосал, извадил телефона си и започнал да снима, като същевременно звънял настоятелно на звънеца и блъскал с длани по стъклото на гишето на явното деловодство. Св.М. възприела действията му, тъй като от вътре имала частична видимост през гишето оттам, откъдето нямало поставено фолио. Нарушителят излъчвал на живо във фейсбук канал случващото се, като псувал и обиждал публично с думите: „Писна ми от прости полицаи вече бе!“, „Бахти майката!“, като през цялото време говорел на висок тон. Тонът, изречените думи и шума от ударите били чути от намиращите се наблизо полицейски служители-св. М. С. и св.И. Н. и още двама техни колеги, които решили да се намесят. Приближили се до С. в помещението и го попитали какъв е проблема, като неколкократно му обяснили, че не може да снима там без разрешение, защото е сграда на ОДМВР, както и че не може да подаде жалба, тъй като няма нотариално заверено пълномощно. С. им казал, че не снима, а излъчва на живо, държал се арогантно, настоявал да бъдат приети документите му, искал да разбере къде пише, че не могат да бъдат приети, говорел на висок тон и продължил да снима с телефона си. След многократни молби от служителите да спре да снима и тъй като това не се случило, бил помолен да напусне, при което С. си тръгнал. Впоследствие се върнал, за да изиска данните на служителката от гишето, която отказала да приеме документите му, но му било отказано. На 07.01.2025г. депозирал жалба в РП Р., като посочил два броя линкове в интернет пространството, които доказвали нападателните действия на полицейските служители спрямо него. В хода на проверката представил и диск с още 2бр. файлове. На всички файлове била извършена експертна справка, като било възпроизведено на хартиен носител съдържанието им. С постановление от 16.04.2024г. на РП-Р. било отказано образуването на наказателно производство по жалбата на С., тъй като нападателни действия спрямо него от страна на служителите на ОДМВР Р. не били установени. Било преценено, че са налице данни за т.нар. дребно хулиганство по чл.1, ал.3 от УБДХ, поради което материалите по преписката били изпратени на органите на ОДМВР Р.. Актът по УБДХ срещу С. бил съставен от св.С. Й. Г.-на длъжност ПИ група ТП при Първо РУ Р. и след прочитане на текста му бил предявен на нарушителя за подпис. В графата нарушител С. написал „не съм“ и положил подписа си в разписката за получаване на препис от акта, като и в двата реквизита написал саморъчно имената си. Така установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по полицейската преписка доказателства – писмени обяснения, гласните доказателства–обясненията на нарушителя, показанията на свидетелите С. М., М. С., И. Н., С. Г., експертни справки, справки от РУ, справка от РРС, Решение на РРС, Постановление на РРП, както и останалите материали по преписката. Съдът прецени събраните доказателства на основание чл. 5, ал.1 УБДХ, като дава вяра на показанията на свидетелите, като логични, взаимно свързани и последователни, поради което ги кредитира изцяло.Не са налице съществени противоречия между тях, както и вътрешни противоречия в показанията им, които да ги поставят под съмнение. Същите са еднопосочни относно фактите от предмета на доказване относно поведението и конкретните действия на нарушителя на инкриминираната дата и място. По отношение на употребените думи, съдът счита, че те са точно и ясно установени от приложените по делото експертни справки, конкретно „Писна ми от прости полицаи вече бе!“, „Бахти майката!“Св.С. и св.Н. сочат също в показанията си, че са чули обидни изрази, както и псувни преди да отидат, като са цитирали първия от изразите. Нарушителят не отрича, че е изрекъл тези думи, поради което обясненията му следва да бъдат кредитирани в тази част. Не следва да се дава вярна на обясненията му, че не е говорел на висок тон и че само е почукал на гишето, тъй като това противоречи на показанията на свидетелите М., С. и Н., от които се установява, че е крещял, викал, звънял настоятелно на звънеца на гишето, удрял по стъклото на гишето. Св.М. е възприела пряко действията и поведението на С., а св.С. и св.М. са чули издавания шум от удари на гишето, виковете и използваните обидни изрази и псувни. Неверни са твърденията на нарушителя, че е имало нападателни действия спрямо него, че лицата не се представили, че му е бил избутан телефона от ръката, тъй като това се опровергава от показанията на полицейските служители, както и от писмените доказателства и доказателствени средства-Постановление на РРП, експертни справки и останалите материали по преписката. Установява се от показанията на свидетелите, че от тяхна страна не е имало агресивно поведение спрямо нарушителя, а единствено е бил увещаван да не снима с телефона и че следва да представи пълномощно, за да бъдат приети документите му. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи. Актът за установяване на дребно хулиганство е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 2, ал. 1 от УБДХ – полицейски инспектор при РУ Две могили и в съответствие с правилата на ЗАНН, приложим поради препращащата норма на чл.9, ал.2 от УБДХ. Актът е съставен в законоустановения срок в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване на нарушението и съставянето на акта. Актът е предявен на нарушителя и същият е запознат със съдържанието му, което се доказва от показанията на св.Г.. Твърдението на наказаното лице, че актът е незаконосъобразен, тъй като при съставянето му не са спазени законовите разпоредби на чл. 43 от ЗАНН – актът не е подписан от него, а е изписано „не съм“ и е отказал да го подпише, е неоснователно.Същият не оспорва, че текстът "Не съм", който се чете в полето за нарушител в акта е изписано собственоръчно от него, като под него е изписано собственоръчно името и фамилията му. Обстоятелството, че вместо да се подпише, С. е решил да изпише текст, не може да се тълкува като липса на предявяване на съставения акт. С. е знаел и е съзнавал, че следва да положи подпис на посоченото от актосъставителя място, но също съзнателно не го е направил. Саморъчното полагане на текста в полето за подпис и изписването на имената сочи също, че актът му е предявен и нарушителят е бил запознат с текста му. Освен това на разписката същият се е подписал, че е получил препис от акта. Съдът подчертава, че основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от своето собствено неправомерно поведение. В тази насока напълно несъстоятелни се явяват твърденията на касатора, че актът е издаден в нарушение на разпоредбите на ЗАНН. Съгласно чл. 1, ал. 2 УБДХ дребното хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употребата на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 НК. Видно от тази легална дефиниция, за да е налице административно нарушение е необходимо да е изпълнена някоя от визираните положителни предпоставки, а също и отрицателната такава - поради по-ниската степен на обществена опасност деянието да не представлява престъпление по чл. 325 НК. За да се квалифицират от съда като хулиганство по чл. 325, ал. 2 или 1 НК или като дребно хулиганство по УБДХ следва действията на лицето да се преценят през призмата на критериите, залегнали в ППВС № 2/74 г. Съгласно т. 6 от същото с дребното хулиганство се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК. В случая, естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на действията на нарушителя припокриват определението по чл. 1, ал. 2 УБДХ, а не на престъплението по чл. 325, ал.1 НК. Видно от съвкупния анализ на доказателствата се касае до проява, изразяваща се в отправяне на ругатни, псувни и в оскърбително отношение и държане към органи на МВР-полицейски служители. Съдът счита, че използваните на публично място в сградата на ОДМВР изрази: „Писна ми от прости полицаи вече бе!“, „Бахти майката!“, говоренето на висок тон, буйстването и неколкократните удари с ръка по стъклото на гишето на явното деловодство, са израз на оскърбително отношение и държане към органите на властта, определено представляват непристойна проява и категорично неприемливо поведение, довело до нарушаване на обществения ред и спокойствие в сграда с висока степен на сигурност, каквато е сградата на ОДМВР-Р.. Въпросното оскърбително отношение е било възприето от свидетелите С. М., М. С. и И. Н.. От приложените експертни справки се установява, че на инкриминираната дата нарушителят не е употребил израза, , Баси майката ве!“, поради което в тази част от обвинението същият следва да бъде оправдан. От субективна страна горната проява е осъществена при форма на вина „пряк умисъл”. За да е налице пряк умисъл, деецът следва да действа съзнателно и целенасочено, грубо нарушавайки възприетите в обществото норми на поведение, като поведението му недвусмислено да е неприлично и оскърбително спрямо останалите членове на обществото. Именно такова е и поведението на нарушителя Н. С., който е бил наясно, че не разполага с нотариално заверено пълномощно, за да подаде документи от името на сина си, наясно бил и с отказа на св.М. да ги приеме, но настоятелно проявил упоритост, като звънял на звънеца, викал, псувал и обиждал, удрял по стъклото на гишето, които действия станали достояние на служителите в ОДМВР, а чрез излъчване онлайн са могли да станат достояние на широк кръг от хора. С. е съзнавал, че по този начин нарушава обществения ред на публично място, в сградата на ОДМВР-Р., но целял настъпването на обществено-опасните последици, като едва след многократните увещания на полицейските служители, че не може да снима в сградата, както и да подаде документите без пълномощно, си тръгнал. Съдът не споделя възражението на нарушителя, че не е налице непристойна проява, тъй като употребените изрази не били насочени конкретно към свидетелите, а били израз на мнение и ответна реакция. С. е привлечен към административно-наказателна отговорност за дребно хулиганство, тоест за нарушение, чийто непосредствен обект на защита е обществения ред /по аргумент от чл. 325 от НК/, а не неприкосновеността на личното чувство за достойнство, каквато е и хипотезата при извършеното престъпление по чл. 146 от НК.Безспорно е правото на всеки гражданин да изразява мнението си, стига това да не е в разрез с обществените порядки. В случая действията на нарушителя несъмнено са неприемливи и надминават границите на общоприетите норми поведение. По отношение на определяне на наказанието за така доказаното нарушение, УБДХ предвижда задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи или глоба от 100 до 500 лева. С оглед данните по делото, съдът намира, че най-подходящо наказание спрямо нарушителя се явява наказанието „Глоба”. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, трудовата ангажираност. Отегчаващи отговорността обстоятелства-упоритост в умисъла по време на деянието, както и предвид наличието на сходна проява през м.декември 2024г. Предходното му осъждане по УБДХ от 2018г. не следва да бъде отчитано като отегчаващо обстоятелство, тъй като са изминали повече от седем години от същото, което е един продължителен период от време дори и за осъждане, каквото наказанието по УБДХ не се явява. Поради това, съдът намира, че за поправяне на нарушителя и за постигане на целите на превенциите на административните наказания, на С. следва да бъде наложена глоба в полза на Държавата в размер на 250лева. Водим от гореизложеното и на основание чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, съдът