Решение № 2224 от 10.3.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1715/2024 г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване административен акт съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗРА изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява дейност по управление на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. съгласно Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета за Европейския фонд за рибарство в качеството си на управляващ орган. Съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗРА, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ по Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г., което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ИАРА по реда на глава пета от същия закон. Според чл. 6, ал. 5 ЗРА дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ по Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г., извън основанията по ал. 4, се установява с акт за установяване на публично държавно вземане, издадено от изпълнителния директор на ИАРА по реда на ДОПК. Т.е. законодателят, в случая, е предвидил специален ред възстановяване на отпуснатата сума.

Органът не сочи нередност, представляваща основание за налагане на финансова корекция по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), а неспазено условие по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. При неспазване на някое от условията по чл. 40 - 44 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. органът образува производство за връщане на сумата по договора, тъй като законодателят е посочил, че тя е станала недължимо платена, поради което правилно е избран видът на акта и съответната процедура по ДОПК. В този смисъл съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, направени едва с писмените бележки, че приложим за конкретния случай е ЗУСЕФСУ.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е уведомяван своевременно от УО за сигнала за нередност, неговото администриране и за стартирането на процедура по издаване на АУПДВ, като е посочена информацията по проверката и приложимата процедура и е извършен правен анализ на установените факти. На бенефициента няколкократно е определен 14-дневен срок за представяне на възражения. Обжалваният акт е издаден след изтичане на срока, предоставен на „Био Аква Ферм“ ЕООД за възражение, а депозираното такова е разгледано подробно от административния орган.

Оспореният акт е постановен в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за издаване на оспореният акт и за упражненото административно правомощие, така и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 42, ал. 1 от Наредба № 6/03.05.2012 г.. Обосновано е и по какъв начин и на какво основание е определен размерът на подлежащата за възстановяване БФП. С оглед на това съдът приема, че е спазено както изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, така и изискването на чл. 166, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 5 ЗРА.

Решението е издадено при правилно приложение на материалния закон и е съобразено с неговата цел.

Страните не спорят, че сумата за инвестицията в посочения в акта размер е изплатена и представлява безвъзмездна финансова помощ. Спорят за наличието на основание за възстановяването на част от нея.

В тази връзка спорът се свежда до това дали е налице соченото от органа нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1, във връзка с чл. 41 от Наредба № 6/03.05.2012 г. и на чл. 14, ал. 4, т. 10, ал. 5, чл. 35, във връзка с чл. 11 и чл. 36 от Договор за безвъзмездна финансова помощ №64/03.05.2012г. и дали АУПДВ е издаден в предвидените за това срокове.

Според чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Нормата на чл. 165 ДОПК императивно задължава събирането на държавните публични вземания да се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане. Следователно, за да бъде издаден АУПДВ по реда на чл. 166 ДОПК, компетентният административен орган следва да установи недължимо платени или надплатени суми, или неправомерно получени, или неправомерно усвоени средства по някоя от схемите или мерките за плащане или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и че вземането е възникнало въз основа на стабилен административен акт.

Съгласно чл. 41 от Наредба № 6 от 03.05.2012 г. ИАРА осъществява последващ контрол върху целевото използване на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ за срока по чл. 40, ал. 1 (т. е., за срок от 5 години от датата на сключване на договора за БФП). Съгласно чл. 42, ал. 1 от същата наредба бенефициентът (налице е терминологична неточност, защото задължението е за бенефициера) е длъжен да предоставя всяка поискана информация, свързана с предмета на проекта (инвестицията) по тази наредба, на упълномощени представители на ИАРА, МЗХ, ДФЗ, МФ, ИА "Одит на средствата от Европейския съюз", Сметната палата на Република България, Европейската комисия, Европейската сметна палата, Европейската служба за борба с измамите, както и на всеки упълномощен външен одитор, на когото е разрешено да упражнява своето право на контрол върху документите и договорните условия на всички бенефициенти и техните подизпълнители и доставчици, свързани с инвестицията.

Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и 4 от договора за БФП № 64 от 06.04.2012 г. управляващият орган упражнява постоянен контрол върху целевото използване на инвестицията за срок от 5 години, считано от датата на сключване на настоящия договор, като при осъществяването на този контрол изисква от бенефициента или от упълномощените от него лица документи, сведения и справки и необходимата информация по осъществяването на инвестицията. Съгласно чл. 11, ал. 3 от договора УО има правата по ал. 2 и след предоставянето на помощта за установяване на целевото й използване съобразно условията на настоящия договор.

Следователно и правната норма, и договорът предвиждат осъществяването на контрол върху целевото използване на предоставената БФП за [възраст] период от сключване на договора, с който БФП е предоставена на съответния бенефициер. В случая договорът е сключен на 06.04.2012 г. и [възраст] период, за който може да се осъществява последващ контрол или мониторинг, изтича на 06.04.2017 г. Настоящата проверка обхваща част от 2017 г. - от началото на годината до 05.04.2017 г., т. е., проверката не излиза извън указания от законодателя срок от 5 години след сключване на договор за предоставяне на БФП.

Проверката е започнала с изпращането на писмото от 01.02.2018 г., доколкото е касае производствената 2017 г. и е било необходимо да бъде приключена финансовата счетоводна година, за да се анализират производствените резултати по счетоводните документи на бенефициера. От друга страна, нито законът, нито подзаконовите нормативни актове, нито самият договор не поставят краен срок, до който може да се осъществи последващия контрол за целевото използване на БФП. Следователно през 2018 г. УО на ОПРСР е разполагал с правомощие да осъществи последващ контрол върху реализирането на инвестиционното намерение на жалбоподателя и изпълнението на поставените цели, за да извърши преценка за целевото изразходване на предоставената БФП.

Единствената предпоставка, при това относима не конкретно към крайните срокове за осъществяване на проверки по договорите за безвъзмездна финансова помощ, а въобще към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ, включително извършването на проверки, е въведеният в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/95 на Съвета четиригодишен срок на давност относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. В този смисъл административният орган е компетентен да извърши необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите и при констатирани нарушения да определи размер на финансовите корекции с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/95. Този извод се подкрепя от пряко приложимата в случая европейска правна уредба, чиято водеща цел, независимо от законодателните й изменения през годините, е защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза като на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете транзакции са действителни и правилно извършени, като за тази цел прилага Регламент /ЕО/ 2988/95 /така в § 39 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ 1306/2013, и т. 48 от Преамбюла и чл. 59 от Регламент /ЕС/ 2021/2116/. По тези съображения съдът намира, че възражението на оспорващия за липса на правомощия за извършване на проверка след изтичане на [възраст] срок, не намира опора в относимата нормативна уредба и наложилата се съдебна практика.

Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за изтекъл погасителен давностен срок за установяване на нарушението. Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент № 2988/95/ е основният в правото на Съюза, който определя общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като в този смисъл именно в него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по смисъла на чл. 1 от Регламент № 2988/95. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Давностният срок по член 3, параграф 1 от Регламент № 2981/95 се прилага както към нередностите, които водят до налагане на административна санкция по смисъла на член 5 от този Регламент, така и към нередностите, които са предмет на административна мярка по смисъла на член 4 от същия - мярка, която цели отнемане на незаконно придобитата облага, без обаче да има санкционен характер, какъвто е настоящия случай.

Изрично чл. 3, § 1 от Регламента сочи началния момент за давността, а именно „.. от момента, в който нередовността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена...“. Безспорно установено е по делото, че сключеният договор за безвъзмездна финансова помощ, е за 5 години, поради което и същият има характер на „многогодишна програма“ по смисъла на чл. 3, § 1, изречение второ от Регламента, като проект, за който е предвидено да се изпълнява няколко години (Решение от 15.06.2017 г. по дело С-436/2015). Съгласно решение на СЕС от 11 януари 2007 г. по дело С-279/05 по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95 нередността е продължаваща или повторно извършена, когато тя е допусната от оператор от Общността, който извлича икономическа изгода от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба на правото на Общността. Според посоченото правило, в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава докато програмата изрично не бъде прекратена. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи мярка, която цели отнемане на незаконно придобитата облага. Настоящият състав не приема, хипотеза, при която давностният срок следва да тече от момента на извършване на окончателното плащане, поради безспорното наличие на многогодишна програма. Обратното би довело до изкуствено намаляване на давностните срокове по отношение на контрола на изпълнението на изпълнението на договорите. Следователно четиригодишният давностен срок започва да тече от 06.05.2017 г., след изтичане на пет години от сключване на договора. Сигналът за нередност по проекта е с дата 19.05.2020 г., т.е. в рамките на давностния срок.

Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Писмо с изх. № 26-00-1126/19.08.2020 г. (л. 102), с което „Био Аква Ферм“ ЕООД е уведомено, че по отношение на сключения с него договор за безвъзмездна финансова помощ, се администрира сигнал за нередност, представлява предприето от компетентния орган действие по чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, прекъсващо давностния срок. В последствие в рамките на започналия нов [възраст] давностен срок до жалбоподателя е изпратено писмо с изх. №26-00-1052/22.04.2024 г. за откриване на производство по издаване на АУПДВ, което от своя страна отново е прекъснало давностния срок.

Следователно към датата на издаване на АУПДВ предвиденият давностен срок по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/ 95 обективно не е изтекъл. В допълнение следва да се посочи, че ОПРСР за периода 2007 - 2013 г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите - членки на ЕС, чрез предоставянето на средства от Европейския фонд за рибарство, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. С оглед на което и при прилагането на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. второ от Регламент № 2988/95, доколкото не е прекратена многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен ДБФП за периода 2007 г. - 2013 г., давностният срок по чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, е продължен, съответно не е изтекъл. Следователно не е погасено и правото на ИАРА за извършване на проверки и за образуване на производство за администриране на нередности и за определяне на суми за възстановяване на финансирани по ОПРСР 2007 - 2013 г. проекти.

В случая не е изтекла и абсолютната погасителна давност, равняваща се на двукратния давностен срок, предвидена в чл. 3, § 1, ал. 4 Регламент /ЕО № 2988/95, а именно осем години.

За прецизност настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи и че според чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК публични държавни вземания са неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от ЕС. В чл. 171, ал. 1 ДОПК законодателят е приел, че публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Абсолютната давност по българското право е 10 години по силата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, която отново се брои от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, като се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен случаите когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Относно лихвите българският законодател е приел в ал. 3 на чл. 171 ДОПК , че лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата. В тази връзка се отчита, че договорът на жалбоподателите за БФП е сключен на 06.04.2012 г., мониторинговия период по него е изтекъл на 06.04.2017 г. или абсолютната давност по предприемане на действия по него изтича на 06.04.2027 г. По отношение на нарушението настоящият съдебен състав приема за безспорно установено непредставянето на исканата информация и документи от страна на дружеството-жалбоподател, макар че няколкократно му е била дадена възможност и срок за тяхното представяне с цел да се прецени изпълнена ли е и в каква степен производствената програма, заложена в част „Б“ към инвестиционното намерение за 2017г. Освен първоначално изпратеното до дружеството писмо от 01.02.2018 г., с второ писмо от 12.04.2018 г. е определен месечен срок за изпълнение, с писма от 15.05.2018 г. и 11.07.2018 г. отново е изискана информацията. Дружеството е представило две заявления във връзка с получените писма, в които единствено сочи, че срокът за контрол е изтекъл и не е представило необходимите документи. След получаване на уведомлението от 19.08.2020 г., че е започнато администрирането на сигнал за нередност е определен нов 14-дневен срок за представяне на документи, като такава възможност е дадена и с писмото от 22.04.2024 г. за откриване на производство по налагане на финансова корекция. На последното писмо дружеството е отговорило, като отново е оспорило възможността за упражняване на контрол и необходимостта от предоставяне на исканите документи, представило е протокол за установяване на условен актив - произведени черни миди, обяснителна записка към аналитична оборотна ведомост за 2017 г. и извлечение от оборотна аналитична ведомост за същата година. Отново не е представило изисканите документи и информация за изпълнение на производствената си програма за 2017 г. Следователно, неоснователно и недоказано е възражението на дружеството-жалбоподател за липса на нарушение.

Категорично и безспорно от събраните по административната преписка писмени доказателства е доказано неизпълнението на задължението на чл. 42, ал. 1 от Наредба № 6 от 03.05.2012 г. и по чл. 14, ал. 4, т. 10, ал. 5, чл. 35 във връзка с чл. 11 и чл. 36 от договора за БФП. Този извод не се оборва от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която сочи, че жалбоподателят е спазил правилата за водене на счетоводство, като е записал стопански операции на база на съставени по надлежен ред първични счетоводни документи, което обаче не е предмет на АУПДВ и настоящото производство. Коментирането на начина на осчетоводяване на количествата черна мида е ирелевантен в настоящото производство, доколко същото е във връзка с констатирано бездействие - непредставяне на документи, а не касае спор по тяхното съдържание и предприети действия от органа в тази насока.

Бенефициерът е извършил нарушението, което е описано ясно, конкретно и точно в сигнала за нередност, в изготвените становища и в оспорения акт - неизпълнение от негова страна на нормативно задължение да предостави изискана от него информация за изпълнение на производствената програма за 2017 г. и в този смисъл е неоснователно твърдението, че не е налице нарушение.

Освен представените едва след откриване на производството по издаване на АУПДВ протокол за установяване на условен актив - произведени черни миди, обяснителна записка към аналитична оборотна ведомост за 2017 г. и извлечение от оборотна аналитична ведомост за същата година, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да представи счетоводни документи - отчет за проходи и разходи, главна книга, аналитична отчетност на сметки и други.

Тези факти определено сочат неизпълнение на задължението по чл. 42, ал.1 от Наредба № 6/03.05.2012 г., която норма не предоставя на бенифициера правото на преценка каква и в какъв обем информация да предостави, а го задължава да предостави всяка поискана информация. Твърденията, че част от търсените данни са публикувани в Търговския регистър и в представения пред органа Информационно-статистически формуляр съдът преценява като неоснователни, тъй като тези документи не могат пълноценно да заместят търсените от органа. Въпреки, че не е дължал коментар по представените от жалбоподателя в последствие документи, административният орган за пълнота е обсъдил всички направени от него възражения, част от които са извън предмета на спора и съдът не дължи произнасяне по тях.

Разпоредбата на чл. 46 от Наредбата дава възможност на компетентния орган да обяви БФП за изискуема и открие процедура по възстановяването й, а това е различно от конкретно проведеното производство. При доказано неспазване на някое от условията по чл. 40 - 44 от Наредбата, органът образува производство за връщане на сумата по договора, тъй като законодателят е посочил, че тя е станала недължимо платена.

По отношение на направеното едва в писмените бележки възражение, че Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 година за Европейския фонд за рибарство, отменен към 31/12/2013г., настоящият съдебен състав намира, че Регламент № 1198/2006 г., макар да е изрично отменен с влизането в сила на Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент № 508/2014 г.), видно от предписанието на член 128, §2 от заключителната му част, позоваванията на отменените регламенти, в това число и Регламент 1198/2006, по арг. от §1 с. з., се считат за позовавания на настоящия регламент. Наред с това, в чл. 129, §2 Регламент 508/2014 г. е посочено, че регламентът не засяга продължаването или изменението, включително пълната или частичната отмяна, на съответните проекти до тяхното приключване, нито на помощта, одобрена от Комисията въз основа на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006, (ЕО) № 791/2007 и (ЕС) № 1255/2011 и член 103 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 или друго законодателство, което се прилага спрямо тази помощ към 31 декември 2013 г., които продължават да се прилагат за такива проекти и помощ, поради което по отношение на предоставената БФП по проект, одобрен от Комисията въз основа на Регламент 1198/2006 г., какъвто е случаят, се прилага Регламент 1198/2006 г. Несподелими са възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл. След като законодателят е създал изрична норма, уреждаща продължаващото действие на отменения Регламент, то позоваването на неговите разпоредби е в съответствие със закона и производствените правила.

При така установеното нарушение, административният орган правилно при определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП на основание чл. 6, ал. 6 от ЗРА е използвал Методика за определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство", съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г., издадена от директора на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, обн., ДВ, бр. 38 от 24.04.2020 г. С оглед на гореизложеното, оспореният акт за установяване на публично държавно вземане № РД-349/04.09.2024 г., издаден от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 - 2013, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно с целта на закона, е законосъобразен, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на ответника се дължат сторените в производството разноски, но такива не са претендирани до приключването на устните състезания, поради което не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав