Решение № 75 от 15.5.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 258/2022 г.

Апелативен съд15.05.2023 г.докладчик Даниела Петрова Костова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 34 от 03.06.2022г. по НОХД 1037/2020г. на Окръжен съд – Варна. ЗАЧИТА на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което подс.К. М. М. търпял мярка за неотклонение „Домашен арест“ до 21.12.2022г. включително. На основание чл.55 ал.4 от НПК да се изготви ПРЕВОД на решението на нидерландски език за връчване на подсъдимите. Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомяването на страните.

Мотиви

Настоящото производство е образувано по протест на ОП - Варна и по жалби на подсъдимите К. М. и Р. П., срещу присъда № 34 от 03.06.2022г. по НОХД 1037/2020г. на ОС - Варна, с която подсъдимите били осъдени за това че: през периода 26.01.2017г.-16.03.2018г., в гр.Девня, обл.Варна, в съучастие като съизвършители, при условията на продължавано престъпление без надлежно разрешение пренесли през границата на страната - през Митнически пункт „Пристанище Варна - Запад" при Митница Варна, както следва: прекурсор 4297, 5 литра пиперонил-метил-кетон (РМК) на стойност 1 784 579, 85лв. и прекурсор 4400 килограма алфа-фенилацетоацетонитрил (APAAN) на стойност 1 306 448 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери с обща стойност 3 091 027, 85 лева и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.242 ал.4 вр. ал.3 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК им наложил наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на 15 (петнадесет) ГОДИНИ за всеки един, които да изтърпят при първоначален СТРОГ режим, както и наказание ГЛОБА в размер на от по 200 000 (двеста хиляди) лева. Подсъдимите били признати за НЕВИННИ в това да са извършили контрабанда на 7525 килограма, материал за производство на наркотични вещества - алфа-фенилацето-ацетамид (АРАА) на стойност 854 162, 75 лв., както и да са извършили контрабанда до пълния размер на обвинението на стойност 225 640 000 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК били ОПРАВДАВНИ в тази част на обвинението. Предметът на контрабандата на основание чл.242 ал.7 от НК бил отнет в полза на Държавата. На основание чл.59 ал.1 от НК било зачетено времето, през което подсъдимите М. и П. били с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“. Подсъдимите били осъдени да заплатят сторените по делото разноски. Представителят на прокуратурата поддържа депозирания протест. С протеста се моли да се отмени присъдата в оправдателната част и подсъдимите да бъдат осъдени по първоначално възведеното им обвинение (по предмет и размер), както и наказанията им да се увеличат на предвидения в закона максимум. Аргументите в протеста по отношение на СОЕ касателно стойността на прекурсорите оспорват методиката на ценообразуването. По отношение на веществото АРРА са изложени подробни доводи в посока качеството му на „материал“ за производство на НВ. Изложени са и доводи относно индивидуализацията на наказанията. Защитникът на подс.М. – адв.Ц., поддържа въззивната жалба, в която са наведени твърдения в насока недоказаност на обвинението по безспорен и категоричен начин. Моли за постановяване на оправдателна присъда. Акцентира върху понятието „оператор“ и анализира дейността на подзащитния му. Обръща внимание на бланкетния характер на нормата на 242 от НК с твърдението, че в обвинението липсва „пълнежа“ на тази наказателна разпоредба. Анализира дейността на свидетели по делото, заключавайки, че тъкмо те са автори на деянието. В защитната му реч обсъжда „конспиративни“ действия по делото с участието на св.М.К. и защитения свидетел от ДАНС. Твърди липса на мотиви на първоинстанционния акт (в конкретника – липса на анализ на свидетелските показания) и поради това моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Адв.Ж., защитник на подс.М., поддържа изцяло изложението на адв.Ц. и излага свои съображения в насока липсата на достатъчно доказателства за постановяване на осъдителна присъда. Твърди наличието на „провокация“ към извършване на престъпление. Алтернативно моли за намаляване на наказанието, излагайки доводи за силно завишена санкция, респ. явна несправедливост на наложеното наказание. В тази насока обсъжда продължителността на наказателното производство и здравословно състояние на подзащитния си. Адв.А., защитник на подс.П., поддържа изцяло жалбата си. Допълнително акцентира на качеството на мотивите на ОС – Варна, определяйки липсата на такива, но не поради дейността на съда, а заради доказателствения дефицит. Обръща внимание на активността на свидетелите М.К., Т. и Сл.К., които години преди това осъществявали дейност по внос на контейнери от Китай и Хонгконг, от които дестинации дошли и част от процесните контейнери. Моли за оправдаване на подс.П., алтернативно – за намаляване на наказанието му. Адв.К., защитник на подс.П., поддържа въззивната жалба на адв.А. и излага допълнителни съображения във връзка със съдържанието на обвинителния акт, твърдейки допуснати още в него съществени процесуални нарушения, касателно периода на продължаваната престъпна дейност, позовавайки се в тази връзка на ТР 2/2002г. на ОСНК на ВКС. Акцентира и на ТР 1/2015г. относно материално правната норма, а по отношение на подс.П. анализирайки подробно доказателствата, счита, че липсват такива за съпричастност към повдигнатото му обвинение. Моли за постановяване на оправдателна присъда; алернативно – за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Варна или за намаляване на наказанието с приложение разпоредбата на чл.55 от НК. В лична защита подс.П. изгражда изложението си върху хронологична таблица, на базата на която подробно спира вниманието на съда по всеки един пункт. Пледира за постановяването на оправдателна присъда. Подс.М., в лична защита, също отделя детайлно внимание на мейлите, свалени при огледа в интернет на електронна поща Golfstrim@mail.com (том 2 от ДП, л.248-290). Моли за прекратяване на делото срещу него. В последната си дума и двамата подсъдими искат прекратяване на делото, водено срещу тях. От фактическа страна въззивния съд приема за установено следното: Подсъдимият К. М. М. бил гражданин на Кралство Нидерландия. Дълги години живеел в Кралство Белгия, от където бил родом; разведен; със средно образование; не работи; осъждан както следва (том 8 от ДП и съдимост ECRIS, приобщена по ВНОХД): 1/с присъда от 05/12/1988г. на наказателен съд Антверпен – за документални фалшификации и използване на фалшифицираните данни, измама и кражба – на лишаване от свобода за срок от 7 месеца, отложено с изпитателен срок от 5 години и глоба от 100 белгийски франка, заместваща наказанието лишаване от свобода за срок от 1 месец; 2/с присъда от 16/05/2002г. наказателен съд Мехелен – за пласиране на предмети, придобити чрез престъпление – на лишаване от свобода за срок от 3 месеца, отложено с изпитателен срок от 3 години; 3/с присъда от 10/05/2005г. на наказателен съд Льовен – за кражба – на лишаване от свобода за срок от 10 месеца, отложено с изпитателен срок от 5 години и глоба от 100 белгийски франка, заместваща наказанието лишаване от свобода за срок от 1 месец; 4/с присъда от 10/08/2005г. на наказателен съд Хаселт – за движение – на парична глоба от 100 евро, заместваща наказанието забрана за шофиране за 15 дни и загуба на право да управлява автомобил за срок от 1 месец; 5/ с присъда от 15/12/2006г. на наказателен съд Антверпен – за внос, производство и притежание на наркотични вещества, търговия с акт на участие в основна или спомагателна дейност в рамките на организация на престъпници с цел извършване на престъпления; документални фалшификации от частно лице и използване на фалшифицираните данни – на лишаване от свобода за срок от 7 години и глоба от 50 000 евро, заместваща наказанието лишаване от свобода 3 месеца; 6/с присъда от 10/09/2008г. на наказателен съд Брюксел – за документални фалшификации от частно лице и използване на фалшифицираните данни, за несъстоятелност с намерение за измама скрил активите си – на лишаване от свобода за срок от 8 месеца и глоба от 500 евро, заместваща наказанието лишаване от свобода 2 месеца, както и забрана за упражняване на професия/дейност за срок от 5 години; 7/с присъда от 24/02/2016г. на наказателен съд Антверпен – (задочно) - за контрабанден внос на стоки като съучастник - обикновено обявяване за виновен. Подс.М.. Подсъдимият Р. М. П. бил с Нидерландско гражданство и статут на постоянно пребиваващ в Кралство Испания; разведен; със средно образование; не работи; осъждан както следва (том 8 от ДП и съдимост ECRIS, приобщена по ВНОХД): 1/с присъда от 09/11/2005г., окончателна на 26.08.2009г., на наказателен съд Амстердам – за продължително действие на съучастие в документални фалшификации и умишлено използване на фалшифициран документ – на лишаване от свобода за срок от 2 месеца, отложено с изпитателен срок от 2 години и глоба от 2500 евро; с крайна дата на условния период 25.08.2011г.; 2/с присъда от 09/11/2005г. - за участие в престъпна организация – на 3 години лишаване от свобода; 3/с присъда от 02/11/1990г. на полицейски съдия в Амстердам – по закона за огнестрелните оръжия – на 2 седмици лишаване от свобода и спиране от движение на конфискуваните вещи; 4/ с присъда от 29/12/1990г. на апелативен съд Амстердам – за кражба – на 1 месец лишаване от свобода, под условие за 2 години с краен срок на условния период – 31.01.1993г. В Холандия подс.М. имал сестра М. М., която посещавал при всяка възможност. Подс.П. имал брат близнак – Р. П., с който имал пълна физическа прилика. От приобщените по ВНОХД 258/2022г. документи от Белгия и Холандия, посредством открит нов казус в Евроджъст - ID 75481, било установено, че двамата подсъдими не били наказателно преследвани и наказани в Белгия и Холандия във връзка с доставката на контейнер CBHU5716664 с РМК, задържан в Ротердам (кореспонденция по казуса – л.341-422 от ВНОХД; относими по същество: л.385 от Белгия и л.413 от Холандия). От получените чрез европейската информационна система за съдимост ECRIS нови справки за съдимост, не са установени постановени нови осъждания по отношение на подсъдимите лица след образуването на ДП и до момента – л.546-655 от ВНОХД). Изпратеното от АС – Варна преюдициално запитване до СЕС бе оттеглено, поради неуважаване на искането на съда от СЕС за спешно произнасяне (PPU), каквито основания без съмнение са налични, по скромното мнение на този съд. Мотивите на съда в тази насока са подробно отразени в протоколно определение по ВНОХД от 20.12.2022г. По ВНОХД бе изискан и приобщен CD от оглед в интернет на електронна поща “Golfstrim@mail.com” по ДП, извършен на 09.08.2018г. в Митница Варна, стая 109, служебен компютър (том 2 от ДП, л..248-290). Приобщеният CD съдържа същата информация, събрана при огледа, но в по- добре читаем вариант от изготвения фотоалбум (л.251-290, том 2 от ДП). По време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за трафик на наркотични вещества по присъда от 15/12/2006г. на наказателен съд Антверпен, подс.М. се запознал със св.Л.А. -българска гражданка, която изтърпявала по същото време наказание „лишаване от свобода“ в Кралство Белгия. Двамата решили да заживеят заедно и през 2008г. сключили в Белгия договор за съвместно съжителство. След освобождаването им от затвора се установили в България. Наели апартамент в Бургас и заживели заедно. Св.А.а регистрирала дружеството „Брайт Кансълтънси Партнършип" (БКП), в което подс.М. бил неин съдружник. Идеята им била да развият бизнес с апарати за озониране на въздух. След като осъществили минимален внос на няколко бройки, установили че няма потенциални клиенти заради високата цена. Това довело до преустановяване на търговската им дейност. Първото гостуване на подс.П. в дома на подс.М. било през лятото на 2015г. в имот в с.Каблешково, в който по това време живели подс.М. и св.А.а. Към месец септември 2016г. двамата подсъдими вече имали идейна организация за осигуряване вноса на различни стоки от азиатски страни, така че в тях да има забранени вещества, които да бъдат скрити и пренесени през границите в рамките на ЕС, смесени със стоките, разрешени за внос. Ролите си разпределили по следния начин: подс.П., който имал контакти с лица в Кралство Испания и в страни от Азия и Латинска Америка, занимаващи се с производство и преработка на синтетични прекурсори, получавал „оферти“ за трафик на прекурсори. Той отговарял за намиране на доставчик, плащане на цената, давал информация за фирмата получател на територията на България (осигурявана от подс.М.), както и на страната в ЕС и населеното място, където следва да се достави вече получената пратка. Подс.М. намирал и осигурявал дружества в България, които да получават стоката, организирал вноса на контейнерите със стоката в България, както и последващото транспортиране на прекурсорите и наркотичните вещества, след отделянето им от прикриващия товар, до съответната страна от ЕС като вътрешнообщностна доставка. Било уговорено, че всеки нов изпращач на прекурсор ще изпраща тестови контейнер, в който стоката ще съответства на прикриващия товар в следващия контейнер, с цел да се създаде „добра митническа история" и да се изпробва трасето. По този начин след като се проверял канала, следвала същинската контрабанда на забранени вещества. След като осигурявал доставчик подс.П. съобщавал на подс.М. информацията, а последният му изпращал данни за дружеството получател в България за оформянето на документацията. В изпълнение на своята част от уговорената дейност, подс.М. използвал контактите си с различни български граждани. Един от тях бил св.П.Т., с който се познавали отдавна от посещения на кафене в Бургас и който от време на време помагал на подс.М. срещу комисионна при продажбата на стоките, за които стана въпрос по-горе (пречистващи устройства за въздух). В края на лятото на 2016г. подс.М. провел разговор със св.Т., и му възложил намирането на действаща фирма и снабдяване с пълномощно от тази фирма, във връзка с освобождаването на контейнер, съдържащ миещи препарати. Подс.М. разяснил на св.Т., че той ще трябва да оформи митническата документация по вноса и освобождаването от Митница - Варна на контейнера, след което да реализира транспортирането на стоката до Бургас и осигуряването на склад, където да тя да се съхранява. Св.Т. бил собственик на „Силекс трейдинг“ ЕООД, което искал да продаде тъй като не осъществявало дейност. Познавал се със св.Т. от години и последният го помолил да ползва това дружеството, след което да го изкупи. Св.Т. се съгласил и го упълномощил да представлява дружеството временно, но планираното прехвърляне на дружеството не се осъществило, поради наличие на задължения и запори на сметки. След като получил пълномощно от св.Т., св.Т. уведомил подс.М.. Последният от своя страна предал на подс.П. информацията за името на получателя - „Силекс трейдинг“ ЕООД, което било вписано в съпровождащите документи при изпращането на контейнера от Виетнам. За времето и мястото на пристигането на контейнера (септември 2016г. на Пристанище Варна - Запад), подс.М. бил информиран от подс.П.. След това подс.М. съобщил на св.Т. за очаквания контейнер с почистващи препарати от Виетнам, който последния трябвало да посрещне като пълномощник на дружеството получател. Целта била установяване надеждността на канала, както и надежността на св.Т. като лице, което би могло да се справи със задачата. Когато контейнер SLSU2031280 (уговорен по описания горе начин) пристигнал на 28.09.2016г. на пристанище Варна – Запад, подс.М. предал на св.Т. оригиналните коносаменти за товара и необходимите за освобождаването на стоката парични средства на ръка (в кеш). Св.Т. отишъл още същия ден до офиса на фирма „Три старс" - представители на контейнерната линия „Коско шипинг", и предал получените документи. В момента, в този офис се намирали и служители на фирма „Трайдънт Фрейт" ООД, които обяснили на св.Т., че могат да поемат митническото представителство по освобождаване на стоката и той се съгласил. След като спедиторът - св.Т.И. подала митническата декларация за внос от Виетнам на стока „почистващ препарат за стъкла", на контейнер SLSU2031280 била извършена проверка от отдел „МРР" към Митница – Варна на 29.09.2016г. При проверката било установено, че стоката отговаря на декларираната и било разрешено освобождаването й, след като било извършено заплащане на дължимите митнически такси. След това контейнерът бил превозен до склад на „Пиргосплод“, в Бургас, където стоката била разтоварена и преопакована от работници и със съдействието на свидетелите С. К. и Ж.К., след което потеглила за Холандия. Междувременно през месец септември 2016г. св.Т. запознал подс.М. със св.М. К.. При разговор между тях станало дума за проблем, който подс.М. имал при вноса на стоки и материали от азиатски страни. Подс.М. споделил, че има трудности с товар, внос от чужбина на Пристанище - Бургас, а св.К. заявил възможност да помогне, ако има проблеми, тъй като имал опит в тази дейност. За целта разменили телефонните си номера. След седмица - десет дни, двамата отново се срещнали, този път в София. При тази среща на св.М.К. било обяснено, че проблема бил не само в документалната част при оформянето на товара (несъответствие с тарифните номера на декларираните стоки), а и с действителното съдържание на контейнера. Подс.М. му казал, че били взети проби от въпросната стока, които били изпратени в ЦМЛ за проверка на въпросното вещество и от там се получила разлика в тарифните ставки. Станало въпрос, че това бил товар с „тапа“. Св.К. разбрал от подс.М., че пробата била подменена и след като не било констатирано нарушение, товара бил освободен. Подс.М. му обяснил, че не желае да работи с хората, с които работел до момента в Митница - Бургас, защото не бил доволен от техните услуги и го помолил да работят съвместно с фирми предоставени от св.М.К., като стоките щели пристигат в Митница - Варна. След този разговор св.К. се свързал с ДАНС, а след това и с агент на службата, на който обяснил дейността на подс.М. със забранени от закона вещества. Служителят на ДАНС вече имал предходна информация за дейността на подс.М. в България. Проверил и казаното му от св.М.К. чрез връзка с колеги от партньорски служби в ЕС. След като се убедил в нейната достоверност, помоли св.М.К. да върши това, което искат от него и да го информира за случващото се. Свидетелят се съгласил. След като подсъдимите М. и П. се убедили в надеждността на канала през Пристанище - Варна, предприели по- нататъшни действия, свързани с безпрепятствено контрабандиране на прекурсори за производство на наркотични вещества. За целта, в края на месец септември 2016г. в гр.София била проведена среща между св.М.К. и двамата подсъдими. При тази среща не били постигнати конкретни договорки между тримата, но св.К. уведомил ДАНС, за това че била проведена среща между него, подс.М. и лице с малко име Р.. Била извършена проверка от ДАНС, която установила, че холандски гражданин на име Р. П. (роден на ••••••••••) на 27.09.2016г. бил отседнал в хотел „Метрополитан“. Било изготвено запитване до холандската полиция, от където се получил отговор, че лицето било известно на полицията във връзка с незаконна дейност с наркотични вещества, с пояснението, че към момента подс.П. пребивавал в Кралство Испания. След това било направено запитване до полицията в Испания, откъдето се получил отговор, че подс.П. живеел на остров Майорка и притежавал испанска лична карта със статут на постоянно пребиваващ. Контактите между св.М.К. с двамата подсъдими продължили, както на територията на страната, така и извън нея - в Нидерландия и Белгия. Продължили и срещите на св.М.К. със служителя на ДАНС (Свидетел с тайна самоличност), на една от които св.К. споделил, че подс.М. поискал от него да му осигури фирми, чрез които да внася стоки, тъй като имал проблеми с тези, с които работел до момента. Изразил притеснения, че дружествата били на негови близки и се опасявал от злоупотреби с ДДС. 1/В началото на месец декември 2016г., подс.П. по аналогичен начин организирал изпращането на нов контейнер този път от Китай. За негов получател в превозните документи отново било посочено дружеството „Силекс трейдинг“. По идентичен начин уведомил подс.М., а той свел нужната информация на св.Т.. Контейнерът от Китай с номер CBHU5716664 пристигнал на Пристанище –Варна на 26.01.2017г. На 26.01.2017г. дежурната смяна на Митница - Варна по метода за „оценка на риска“ предприела съответната проверка, отворила контейнера съобразно процедурата за подобни случаи и били взети съответните проби, изпратени в ЦМЛ за изследване. Установило се, че в 20-футовия контейнер CBHU5716664, транспортирал по документи 14 400 литра течност за почистване на прозорци, която била поставена в бели пластмасови туби от по 5 литра, опаковани в 720 броя кашони. По същото време по указания на подс.М., св.Т. отново използвал същия митнически представител, както при предходното освобождаване на контейнера с течност за почистване на стъкла, платил дължимите митнически такси, с предварително предадени му от подс.М. на ръка парични средства. След подаване на митническата декларация от спедитора, контейнера не бил освободен, а бил задържан за съответната проверка, която служители на Митница - Варна вече били започнали. Освобождаването на горепосочения контейнер, се забавило повече от обичайното, което довело до неразбирателство и конфликт между подс.М. и св.Т.. Възползвайки се от това, че срокът на пълномощното на св.Т. бил изтекъл (то било със срок един месец), подс.М. се обърнал към св.С. К., за да се снабди с пълномощно от същото дружество - „Силекс трейдинг“ ЕООД. Св.Т., изготвил пълномощно на св.С. К.. Последният, след като го получил, започнал действия по освобождаването на стоката от Митница - Варна и организацията по транспортирането на контейнера до Кралство Холандия по указания и със средства, дадени му на ръка от подс.М.. В действията физически участвал и св.Ж.К.. Продължавали срещите както между подсъдимите със св.М.К., така и между него и служителя на ДАНС. На последния св.М.К. споделил, че подсъдимите имали надежда, че проблема с товара може да се реши и стоката да достигне до получателя си. На 10.02.2017г. били получени резултатите от Централната митническа лаборатория (ЦМЛ), чието заключение било, че едното от веществата намерени при митническата проверка било РМК - прекурсор за производство на амфетамин. Това заключение сложило началото на ДП № 2 от 2017г. по описа на Митница - Варна. При осъществения контакт между ДАНС и ОП - Варна по повод на разследването и на получената оперативна информация, било взето решение товара да бъде поставен под контрол и да бъде извършена „контролирана доставка“ до крайния получател. В Евроджъст бил регистриран казус ID 35908. Получено било разрешение от ОС - Варна за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС). На основание чл.10а от ЗСРС, до Румъния, Унгария, Чехия, Австрия, Германия и Нидерландия били изготвени молби за разрешаване на извършването на трансгранично наблюдение и осъществяване на „контролираната доставка" на контейнер CBHU5716664 и неговото съдържание. Товарът бил проконтролиран до Ротердам, Кралство Нидерландия, където на 15.05.2017г. бил задържан от компетентните власти. След извършване на процесуално-следствени действия от нидерландската полиция и прокуратура, в доклади от 16-18.05.2017г. на Нидерландския институт за съдебни експертизи било потвърдено, че в контейнера се съдържат 4297, 5 литра прекурсор - РМК. 2/Междувременно между подсъдимите била уговорена следваща доставка. Тя трябвало да бъде с получател друга фирма, този път посочена от св.М.К. - „Голфстрийм“ ООД. Данните за нея във връзка с оформяне на вноса били дадени от св.М.К. на подс.П.. Доставчик била китайската компания „Жао Иуан Лонг Вей импорт енд ескпорт Ко" ООД, Шанхай. На 30.05.2017г. на пристанище Варна - Запад пристигнал 20 футов контейнер CBHU5636173, който по документи транспортирал 10427, 5 кг. стеаринова киселина. Пристигането му било организирано по аналогичен начин от подсъдимите, съобразно функциите им. Съгласно уговорката с тях св.М.К. осигурил склад в с.Локорско общ.Нови Искър, отдаден му от фирма „Фиоре“ ООД. Пари за освобождаването на стоката от митницата получил от подс.М. на ръка. След пристигането на товара на Пристанище Варна - Запад и освобождаването му от митническите власти, по отношение на контейнера и неговото съдържание, на основание чл.10а от ЗСРС, била осъществена „контролирана доставка" до разтоварването му в складовата база в с.Локорско, община Нови Искър, област София. Там стоката останала няколко месеца. При извършения оглед, било установено, че 350 бр. кашони от общо 485 бр. кашони, разтоварени от контейнер CBHU5636173 в склада, са с различен цвят и размери. От тези 350 бр. кашони били иззети проби, с цел определяне вида и количеството на веществото, което се съдържа в тях. От изготвената експертиза било установено, че съдържащото се в 350 бр. кашона вещество с тегло 7 525 кг., от декларираните по документи пред Митница - Варна 485 бр. с тегло 10427, 5 кг. стеаринова киселина, всъщност представляват веществото алфа-фенилацето-ацетамид /АРАА/. На 19.06.2017г. подс.М., заедно със св.Ж.К. пристигнали в склада в с.Локорско. Там подс.М. дал указания на св.К. и на св.К. и как да се преопакова стоката - на всеки палет трябвало да бъдат наредени по 30 броя от извадените от кашоните чували, съдържащи веществото АРАА, за да бъде преодоляна разликата в цвета и размера на кашоните. След опаковането на палетите със стреч-фолио и поставяне на адрес за доставка на тях - Ноотдорт, Нидерландия, ул. “Меестерштраат“ № 36, те трябвало да бъдат транспортирани с камиони. Приблизително по същото време при една от срещите подс.М. споделил със св.М.К., че в следствие на проблема с доставката на РМК за Нидерландия, той и подс.П. били загубили много пари и че двамата трябвало да отпътуват заедно до Кралство Нидерландия, където да се срещнат с подс.П. и да договорят следващите доставки. При срещата на св.М.К. с двамата подсъдими в Кралство Нидерландия, подс.П. споделил, че подготвя транспортирането на контейнер от Перу до Пристанище Варна - Запад, съдържащ над един тон кокаин. Поискал от него нова фирма и съдействие за организирането и митническото оформяне на този внос. Показал му и мостри на течен тор в две бутилки, като му обяснил, че в едната се съдържа разтворен кокаин. К. видял, че двете бутилки са абсолютно идентични и не може да се установи в коя от тях е разтворен кокаина. Предоставил на подсъдимите данни на фирма „Бао бао интернатионал" ЕООД. Малко след завръщането им в България подс.М. дал на св.М.К. електронно устройство за кодиран чат, като му било обяснено, че подс.П. купил три такива устройства и комуникацията между тях тримата занапред щяла да се осъществявана единствено чрез тези устройства. Било му обяснено и как да работи с устройството. С цел проверка на надеждността на канала за контрабандиране на кокаин от Перу в началото на месец март 2018г. на Пристанище Варна - Запад пристигнал контейнер от същата дестинация, деклариран като „течен кози тор". Бил извършен оглед и изследване на проби от съдържащото се в тубите вещество, но не било констатирано наличие на наркотична субстанция. За този товар подс.П. чрез криптиращото устройство уведомил св.М.К., че така перуанците тествали „канала“ и след това щяла да последва същинската пратка на кокаин. Междувременно уведомил св.М.К. за нова доставка на прекурсор от Азия. 3/На 16.03.2018г. на Пристанище Варна - Запад пристигнал моторен кораб „LUCIEN", от който след извършена проверка от служители на „Гранична полиция" на борда на кораба и дадено разрешение за „свободна практика", бил разтоварен контейнер YMMU1093520 от Виетнам. Изпращач на стоката била фирма „LATHANH BIOLOGICAL PHARMACEUTICAL", а като получател била посочено „Бао бао интернатионал" ЕООД. Според документите стоката била 15624 кг. стеаринова киселина, разпределена в 620 бр. колети. След обявяване на стоката пред Митница - Варна с Декларация за временно складиране №300/16.03.2018г., била извършена митническа проверка. При тестване на стоката с полеви тестове, част от веществата реагирали на прекурсор алфа-фенилацетоацетонитрил /APAAN/. При последващото претърсване и изземване на стоката в контейнера и ФХЕ, било потвърдено наличието на 4400 килограма прекурсор - алфа- фенилацетоацетонитрил /APAAN/, ползван за производство на амфетамини. След съгласуване със служителя на ДАНС, св.К. се обадил на подс.М., че стоката пристигнала и била разтоварена в склад. При проведения разговор станало дума за броя на чувалите с прекурсора. Тогава, съобщавайки неволно с една бройка по-малко св.М.К. бил поправен от подс.М., че точната им бройка е с един повече, което при новото преброяване се потвърдило. Тъй като подсъдимите се интересували защо се бави освобождаването на последната пратка, по указание на служителя от ДАНС, св.М.К. им обяснил, че проблема бил във връзка с грешка в изпращането на неправилна дестинация, което забавяло освобождаването на стоката от Митницата. Предвид дългото забавяне, осъществявано умишлено с цел да пристигне очакваната пратка с кокаин от Перу, по указания на ДАНС, св.М.К. поискал по криптиращото устройство от подс.П. друг адрес за доставка, който по криптиращото устройство предоставил на свидетеля адрес в Испания. Подсъдимите били задържани, след проведена тяхна среща със св.М.К. в София на 07.06.2018г. Последният заявил нуждата от среща, за да се уточнят всички детайли по вноса, с цел ритмичност на доставките и преодоляване на проблемите с Митницата. Подс.П. потвърдил, че на 07.06.2018г. пристигал в България. Кацнал в Бургас. От там заедно с подс.М. с автомобил пристигнали в София. Малко преди уговорената среща, по искане на подс.М., мястото на срещата било променено. Въпреки тази промяна разговора между тримата в заведение в София се състоял; били приложени СРС. Непосредствено след срещата подсъдимите и св.М.К. били задържани. Ескпертизи по делото: 1/за веществото от първата доставка по обвинението, видно от ФХЕ на „Нидерландския Институт за съдебни експертизи“ към Министерството на сигурността и правосъдието на Кралство Нидерландия в предоставените за изследване проби /светло-жълта, мазна течност от туби с вместимост 5 литра/, иззети с протокол за претърсване на склад, намиращ се на адрес: Схийдам, ул. „Хравенландсевех" № 408, Кралство Нидерландия от 15.05.2017г. (том 4, л.523-530, 531-533 от ДП) се съдържа ВЕЩЕСТВОТО РМК пиперонил метил кетон (3, 4-метилендиоксифенил-пропан-2-он), КОЕТО Е ПРЕКУРСОР, включен в Приложение 1 от Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския Парламент и на Съвета относно прекурсорите на наркотични вещества и на Регламент (ЕО) № 111/2005 на Съвета за определяне на правила за мониторинг на търговията с прекурсори на наркотични вещества между Общността и трети страни. 2/за веществото от втората доставка - АРАА, от заключението на ФХЕ (Протокол № 01 04.10.2018/12.10.2018г. по описа на Централна митническа лаборатория при ЦМУ - Агенция „Митници" – том 3, л.312-315 от ДП) се установява, че съдържащото се в представените за изследване представителни проби от обекти № 3, № 4 и № 5 - бежово прахообразно вещество, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 20.06.2017г., представлява алфа- фенилацетоацетамид (АРАА). ТО НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА НАРКОТИЧНО ВЕЩЕСТВО И НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ПРЕКУРСОР по смисъла на термините и разпоредбите на ЗКНВП, тъй като не присъства в списъците с наркотични вещества и не присъства в списъците с прекурсори за производство на наркотични вещества, съгласно Регламент (ЕО) № 273/2004 и Регламент (ЕО) № 111/2005 на Европейския Парламент и на Съвета. Веществото алфа-фенилацетоацетамид (АРАА) представлява материал за производство на прекурсора 1-фенилпропан-2-он (ВМК). Това вещество, няма известна легална употреба, съгласно публикуван от Европейската комисия „Списък за доброволно наблюдение на вещества, които не са класифицирани". Веществото АРАА попада в категория В) „Вещества без известна легална употреба и търговия, извън тази за ограничени изследователски и лабораторни аналитични цели". 3/за веществото от третата доставка - APAAN, видно от заключението на ФХЕ (Протокол № 02 07.06.2018 /08.10.2018 г. по описа на Централна митническа лаборатория при ЦМУ - Агенция „Митници", т.3, л.355-357) съдържащото се в представената за изследване представителна проба от обект №1 - светло бежово до жълто прахообразно вещество, иззет с протокол за претърсване и изземване от 04.06.2018г., представлява алфа- фенилацетоацетонитрил (APAAN) с CAS № 4468-48-8. То Е ПРЕКУРСОР ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА по смисъла на термините и разпоредбите на ЗКНВП, както и в съответствие с член 2, буква а) в Категория 1 от Приложение 1 на Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския Парламент и на Съвета относно прекурсорите на наркотични вещества. Веществото е включено в посочения списък с Регламент № 1258/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013г. за изменение и допълнение на Регламент (ЕО) № 273/2004. 4/според заключението на ХЕ, изготвено в хода на ДП се установило количество наркотично вещество, което може да се получи от РМК, APAAN и АРАА, в зависимост от начина на синтез: от 4297.5 литра РМК се извличали от 2500 до 3400 кг МDМA; от 7525 кг. АРАА - от 3612 до 4816 кг. амфетамин, а от 4400 кг. APAAN - от 1826 до 2112 кг. амфетамин. 5/според протокола за оценка на горепосочените крайни наркотични вещества (том 4, л.549-550) е видно че: 2500 кг. MDMA, което би могло да се получи от процесното РМК е на стойност 62 500 000 лв.; 3612 кг. амфетамин, който би могъл да се получи от процесното АРАА е на стойност 108 360 000 лв. и 1826 кг. амфетамин, който би могъл да се получи от процесния AРAAN e на стойност 54 780 000 лв., или общата им стойност е 225 640 000 лв. 6/В хода на съдебно следствие пред ОС – Варна били изслушани три експертни заключения за оценка на всяко едно от инкриминираните вещества, а не на крайния продукт, който би се добил от тях, както било сторено с посочената експертиза по ДП. Експертите, установили различни цени на процесните вещества, обективирани в заключенията им. От заключението на първата фармацевтично-оценителна експертиза се установило (л.854-857), че търговската цена на процесните: АРАА е 733 687, 50 лева, AРAAN е 429 000 лева, а на РМК - 3 416 469, 5 лева. В съдебно заседание вещото лице неубедително защитило заключението си, което довело до назначаване на повторна оценителна експертиза. От заключението на втората (л.1221-1222) се установило, че стойността на РМК е 8 239 596.75 лева, на АРАА - 1 935 655.75 лева, а на AРAAN е 1 131 081 лева, (след уточнението на вещото лице за допусната техническа грешка в заключението в наименованията на последните), а обявени цени били установени само при фирми регистрирани на територията на Украйна. Съдът приел това заключение също като неубедително и назначил т р е т а оценителна експертиза, която да отговори на същите въпроси, като ползва „CAS номера“- та за тях посочени в Приложението към Регламент (ЕО) 273/2004 на ЕП и Съвета относно прекурсорите на наркотичните вещества. Според заключението на тази трета експертиза стойността на РМК с CAS № 4676-39- 5 към 26.01.2017г. било 1 784 579.85 лева, на АРАА с CAS № 4433-77-6 към 30.05.2017г. било 8 541 62, 75 лева, а на AРAAN с CAS № 4468- 48-8 към 16.03.2018г. било 1 306 448 лева или общо 3 945 190, 60 лева. В заключението вещото лице отбелязало, че бил извършил справка при търговец в България и в националния статистически институт, но не установил данни за цена на посочените химически вещества. Това наложило търсене чрез платформи в интернет, при които били установени различни разфасовки и цени на веществата. От поясненията на експерта пред съда станало ясно, че с оглед последното при оценката на РМК била приложена средна цена. 7/СМЕ на подс.М. (л.448-449, том 4 от ДП) установила захарен диабет с начални неврологични усложнения; хипертонична болест; поясна радикулация и десностранен ишиас. По контролирана доставка, ЗСРС и други действия по международно- правно сътрудничество: 1/В том 5 от ДП се намира цялата документация, свързана с контролираната доставка на контейнер CBHU5716664 с прекурсора РМК до Ротердам. 2/В том 6 от ДП се съхранява документация, свързана с наблюдение на подс.М. на 07-08.05.2017г. от кацането му в Антверпен с полет от Бургас, от който слиза придружен от св.Кърждев; на 16.05.2017г. – сам, като и в двата случая се видял с упомената му във ВДС сестра М. М.; пътувал и на 27.06.2017г. 3/В том 7 от ДП, от ЕЗР в Испания и Нидерландия се установяват действията на компетентните власти в посочените държави, където бил извършени ПСД на адреси, свързани с двамата подсъдими, от които е видно, че от адрес (склад) на свързаното с подс.П. лице И.Х.М. (като единствен управител на фирмата получател на веществото APAAN, инкриминирано по делото – Тувирла лоджистикс С.Л.) били намерено частично празно хале с 2 хладилни камери с 3 бидона в едната със 4 гарафи в другата със силна на мирис течност и множество други кофи, легени, кантар, лъжици и други подобни, от които били изолирани следи от множество забранени субстанции – амфетамини, метаамфетамини и бензодеазепини по 6 от обектите (данни за започнато наказателно преследване на лицето за трафик на субстанции за производство на дрога). На адрес в Ротердам в склад, отново свързан с него била открита затваряща се тента, в която имало малко количество растения с канабис и маса с везна. По ВДС: По делото били приложени ВДС, изготвени в резултат на приложени СРС. При проверката е видно, че всяко едно от тях било приложено при спазване на специалните законови изисквания – откъм срокове, продължения, обоснованост. Що се отнася до ВДС по аудио и видеозаписи от СРС, приложени по отношение на св.М.К., съдът установи също акуратно спазване на ЗСРС, тъй като от том със секретни материали (в конкретика л.110) е видно, че св.М.К. дал писмено съгласие за прилагане спрямо него на СРС, съгласно изискването на чл.12 ал.2 от ЗСРС (с дата 09.03.2018г., входящ номер на ДАТО - 15.03.2018г.). Информацията от ВДС, относима пряко към конкретното обвинение по делото, може да се синтезира по следния начин: В том ВДС от ДП (съдържащ 5 папки) са приложени изготвените ВДС в резултат на експлоатация на различни СРС. В папка 1 по ВДС от звукозаписи съдът отличава няколко разговора на подс.М.. В един от тях на 04.04.2017г. той говори за своите опасения, че има информация за него и за неговия приятел от Холандия, за големи пари, за екстази. Казва, че ще си събира куфара и ще се маха. Споделя „вчера в София ми казаха… Те знаят кога излизам от Бургас, .. виждат как преминавам, с кого“. Сочи за виновен „пияното лайно“ от Лозенец (където по постоянен адрес живеел св.Сл.К. – наричан сходно и другаде във ВДС). В разговор от 12.05.2017г. с две други лица споменава на няколко пъти, че „прахът е на Суецкия канал“ и че „ще сме щастливи, ако дойде до 5-6 юни “, от контекста се разбира, че иде реч за контейнер, който се коментира и по- нататък относно това защо все още стои в Суецкия канал. В друг разговор от 12.05.2017г. споделя, че трябва да има по 1 контейнер на всеки месец и прави сметка, че за 12 месеца това са 1 200 000 (от контекста се разбира, че говори за цена); разбира се, че се работи по старата схема, със старата фирма. По- нататък споменава, че трябва пак да се плаща за шипинга на „Три старс“, споменава имената Р., П., С. и Ж.. По-нататък коментира с мъж, че в контейнера „е 8 000 (кг), а останалото.. покрит товар “, обсъжда се и дали има маркировка на кутиите; след пресмятане се достига до „800 000 евро в нашата…“. По нататък коментира за „5-6 човека в Ротердам, които са заловени със стоките, а след това да бъдат освободени. Това е въпросът.“. В разговор от 01.06.2017г. говори за „Р., който говорил с китайците “, от които няколко човека били арестувани в Холандия, за което знаел от Р.. В друг ВДС от папка 1 от изготвен видеофайл се вижда присъствието на подс.М. в склада в с.Локорско на 19.06.2017г., в който присъстват още св.К. и св.М.К.. Файлът показва подс.М., който обикаля между кашоните, намества някои, оглежда ги; говори с другите присъстващи, обяснява. От контекста на действията му се вижда, че дава пояснения. Папка номер 2 касае действията на св.К. в склада в с.Локорско, вкл. и звукозаписи от телефонни разговори. От тях е видна телефонна комуникация с подс.М. по посрещане на холандски гражданин на терминал 2, пътуващ с „Раянеър“ на 17.03.2017г., както и видеофайл със съдържание по посрещането. Има и видеофайл за склад в с.Локорско на 19.06.2017г., където присъства подс.М., св.К. и св.М.К., както и действията на свидетелите в склада до дата 23.06.2017г. – действия по претоварване на стока и поставяне на стикери/етикети. От видеофайл от 03.10.2017г. се виждат действия на св.К. в склад на „Пиргосплод“ в Бургас – манипулации по количка с пакети, движение по рампа, на фона на разтоварващи работници. Папка номер 3 съдържа ВДС по приложени СРС спрямо К.Б., от които се установяват разговори за стоки, мита, контакти с митнически органи. Също - звукозаписи по отношение на св.С. К. от 13.03.2017г. до 30.05.2017г. В разговор от 05.04.2017г. му се обажда лице, което му обяснява, че са му дали цена до Холандия и как следва да посети спедиции в близост до Централна митница за изготвяне на Т2Л. Разговорите продължават с други лица по същата тема, вкл. и за мита, ДДС и фактури. В разговор от 10.04.2017г. се пояснява, че са разбрали за взета проба от нарко-отдела не се бил върнал резултата. В следващите разговори св.Сл.К. обсъжда проблеми с фирма „Силекс“ и проформа фактура за товар до Ротердам, контейнер, на който свидетеля се представя като собственик и общува със спедитор. Св.Сл.К. води и разговори с „Тристар“. От ВДС аудиофайл са уставени разговори на св.Т. от 04.04.2017г. до 18.04.2017г. с телефонни номера 0359877313991 и 0359876442205, който (видно от папка 1 на ВДС) се ползват от подс.М., и в които разговори се споменава че мъжът не знае дали всичко е наред и че чака „смотанякът от Лозенец“. В последният разговори си уговарят лична среща. Папка номер 4 съдържа видеофайл за проследяването на св.С. К. и действията му в склад на „Пиргосплод“ в Бургас от 15.03.2017г. до 23.03.2017г. – накратко съдържащи придвижване на товар с количка; товарене на кашони в микробус, както приближаване до л.а. БМВ с рег. номер А 0024 МА (собственост на подс.М. от данните по делото, вкл. иззета) и самият М., характеризиращ се с определена накуцваща походка, (известен на съда), който прави нещо в багажника на л.а. Папка номер 5 съдържа ВДС по прилагани СРС спрямо св.М.К. (някой от които, приложени и спрямо други лица, са идентични – визира се складът в с.Локорско) и които няма да се преповтарят. При действията му в склад в Южна промишлена зона, Варна на 01.03.2018г. се вижда оглед на склада от свидетеля и последаващо разтоварване на палети там. На ВДС по проследяване на св.М.К. и контейнер TRHU3511472 на 12.02.2018г. се вижда освен движението на контейнера от влекач, отварянето му, след което се вижда и съдържанието му - палети със сини бидони. След това започва разтоварването им в мотокар. От ВДС за проследяване в период 08.03.2018г.- 15.06.2018г. се вижда, че на 07.06.2018г. свидетелят бил филмиран на маса, разговаряйки с подсъдимите М. и П. (известни на съда), според ВДС – заснети в заведение в София, жк „Младост“, ресторант „Вкусно“ (видеото е без звук). От ВДС във вид на звукозапис за периода 17.04.2018г. до 07.06.2018г. (14, 36 ч.) е видно, че св.М.К. провел множество разговори с подс.М. на английски език. На 17.04.2018г. подс.М. казва на св.К., че Р. ще пристигне във Варна и че в никакъв случай не иска Ж. да го вижда; говори се за чувалите в „виетнамските лайна“, за които св.К. пояснява, че получил „зелена светлина“; че ще му дадат „Пи прах“, който е „айс амфетамин“; че БМК, прах, паста трябва само да се втечни и да се добави ацетон“; след него щял да дойде ПМК, за който се обсъжда цена от 1000 евро килото; двамата говорят за „устройството“ и дали са си го проверили за съобщения; че съобщението от „нашият добър приятел Рене“ съдържа данни за няколко продукта – Барсол, АТ3, МакДоналд, Пентанол, Акронал; за 200 от Перу, 400 Пи от Китай, Сафрол от евреина; някой иска да изпрати 40 футов контейнер, според получено съобщение; обсъждат се плащане на суми за „китайското“; подсъдимият казва, че някой е „изгубил 1000, а и полицията е хванала в Холандия прекалено много“; „задържали са в Холандия 30 тона вчера“. В разговори от 18.04.2018г. се установява, че вече мъжете са общо трима и са в заведение (има сервитьорка в разговора). От секретните и явните материали е видно, че това са св.М.К., подс.М. и подс.П.. Това е очевидно и от споменаването на името „Р.“ във вид на обръщение към него, от говоренето и на двамата мъже от време на време на нидерландски език, от споменаването на сестрата на единия – М. М. и брата близнак на другия – Р. П.. От ВДС става ясно, че св.М.К. разбира от подс.М., че подс.П. идва от Турция, Истанбул и след това заминава за Барселона с „България Еър“. Още, че св.М.К. бил платил 6900 държавни такси за „виетнамската кутия“; отново се говори за 40 футов контейнер с „рибен прах“, който подс.М. (който понякога говори и на холандски) трябва да изпрати и който пояснява, че имат плащания на едро от Испания и свързва разговор с братовчед си с плащане на „китайската кутия“; подс.П. говори, че трябва да се намерят пари за „ това от Перу“; подс.П. говори, че „това са 9 000 евро по линията, след което те превозват директно. Но аз вече съм платил прикрития товар, тъй като са го направили предварително.“. След това на въпрос на св.М.К. за „кокаина от Перу“ първо подс.М., а после и подс.П. отговарят, че праха ще дойде смесено, ако праха се сложи вътре. Подс.П. пояснява, че той „работи само със смесено“. Добавя, че „това предизвиква забавяне и друга работа в Холандия“. Говорят за „банани“ от Еквадор за Гърция; за „боя“, с която се работи много трудно; че трябва да организират 2 контейнера с торове и „прах“, който да разтворят и да изпращат за Колумбия; за катамаран до Бразилия; за „торове“ до Малайзия; подс.П. казва, че ако се произведе щял да вземе 1000 за Холандия и после още 1000 за Холандия; казва още, че иска от св.М.К. да „преместиш този прах, защото това е бавният материал отново“. Подс.П. споменава прах „Пи“, който му трябва на два пъти, на две пратки – „винаги е по-добре на две пратки“ със смяна на сертификат за произход; подс.П. пита „ако някой спре камиона и каже – какво е това?“, „какъв е произхода“, на което подс.М. отговаря „ България“. Продължава: „това е друг продукт. Защото ние имаме за китайското същата фирма– получател както и за Перу“, при което св.М.К. отговаря Да, „Голфстрийм“ и пояснява, че за плодовете от Еквадор ще даде друга фирма (после споменава за „Бао бао интернешънъл“ и за друга, която била на негов приятел и се занимава с плодове), а подс.П. пояснява, че това било плодова пулпа. По повод „Бао бао интернешънъл“ подс.М. уточнява, че са я ползвали за „виетнамската кутия“. Подс.П. казва, че „Колумбия е номер 1, а Еквадор – номер 2“, след което пита коя е компанията за „ боята“ и получава отговор „Голфстрийм“, а после уточнява, че боята не е спешна. В края на вечерята подс.П. пита кой ще го откара до хотела и се спират на хотел „Ибис“, който имал постоянен трансфер, защото подс.П. трябвало да е на летището в 5 часа сутринта. След това се разбира, че хотел „Ибис“ е пълен и отиват да го настаняват в „Премиер“. Разговорите между тримата продължават пак в ресторант (съобразно съдържанието има) отново на 07.06.2018г., в който говорят за транзитен транспорт в рамките на ЕС, за Испания, за Белгия и за Холандия, „в която има проблеми, защото всяка седмица хващат нещо“ (подс.П.). По-нататък се коментират отново същите теми, подс.П. казва „трябва да намерим разрешение, което работи бързо, не заради този прах, а заради това следващия месец от Южна Америка. Как ще го направим? Той да прати целия контейнер ли?“. После обсъждат транспорта и трасето през Румъния, подс.П. добавя, че ще изпратят камиона, „мисля, че немски, ще знам със сигурност. Но това е в камиона, две палети. Ще ми дадеш адрес, от който да ги взема“. Подс.П. пита „може ли той да превърне праха в масло?“ и след това го транспортираме масло“… „и ще изпратим фактура, че изпращаме торове“. „Имаме сертификат, че идва от тук и слагаме маслото вътре“. Обсъжда се неустановено лице и подс.П. иска само „малка мостра от хапчетата, които той прави“ (180 мг.) –в контекста на разговора се разбира, че под „доктора“ и „футболиста“ се има предвид лице, което приготвя краен продукт (готвач). Подс.М. казва, че „ако пренесем тези палети до Испания. Мога да направя нови неща. Мога да ти дам готови.“. Допълва, потвърдено от подс.П., че „те не правят пари и притискат него. Като луди.“. Подс.М. споменава “Не, не, това не е АПАН, това е…“, а подс.П. казва „Да“. Св.М.К. споменава отново „Сафрол“, след което подс.П. казва „значи е по-силно. Това е добре“.., „вероятно малко по-силно, но последното беше страхотно“. Разговорът продължава за пратки, количества, транспорт, фактури, фирма (изпращаща и получаваща), , ДДС и подобни, Подс.П. говори за „стар склад на неговия приятел Б., където цялата индустриална част била на негов приятел“, продълажва „взеха нов склад, дори машините, които има. Той там живее. Държат всичко ново за..“, допълнен от подс.М., който говори „за неговия брат-близнак“ (известно е по делото, че подс.П. има брат-близнак Р. П.). По-нататък подс.М. казва на подс.П. за сестра си (известна по делото с името М.) „на сестра ми.. тя е под прокритие. М., познаваш я“. Папка 5 от том 5 приключва с ВДС на информация от 7 фотоснимки на телефон „bgAquariusX”, получен с приемо- предавателен протокол от 20.03.2018г. от св.М.К.. На снимка 1 се виждат списък с два чат разговора с потребители „valleytern” и “calicoshirt”. На снимка 2: чат с потребител „valleytern от която се вижда, че св.К. иска данни за фирмата и му се отговаря, че „китайската фирма е нова“ и че в „Китай винаги са малко предпазливи…Никога не искат да ми кажат предварително коя фирма…“смъртна присъда, приятел“. На снимка 3 – чат със същия потребител и съдържание като край на чат от снимка номер 2 – „Добре, приятел. Давам им зелена светлина“. На снимка 4: чат с потребител “calicooshirt”, който казва „имаме посетители от Близия изток, може би ще дойда в София в сряда или четвъртък“. На снимки 5, 6 и 7 – файлове с имена на потребители в чат група, сред които горните два, както и ИМЕИ. Това, което се изяснява с цитираните ВДС категорично допълва изложението на свидетелите по делото К., С. К., М. К., свидетел с стайна самоличност, както и находките, обективирани със съответните ПСД по делото. ВДС категорично потвърждават знанието на двамата подсъдими с какво точно се занимават, конспиративността, сложността на плановете и изпълнението им. Съдържанието на ВДС подкрепя в цялост и допълва установеното от фактическа страна с другите способи, предвидени в НПК – свидетелски показания, претърсвания и изземване, огледи, експертизи и други. Сходна на гореизложената фактическа обстановка приел и ОС - Варна, мотивирана действително твърде оскъдно, в който смисъл доводите на защитата до известна степен се споделят от апелативната инстанция. Този съд обаче не би могъл да удовлетвори исканията за отмяна на присъдата поради липса на мотиви и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС, поради забраната на чл.335 ал.3 от НПК. Въззивният съд установи гореизложената фактология на основата на събраните доказателства в рамките на ДП, пред ОС – Варна, както и от приобщените писмени материали от въззивната инстанция. Доказателствен анализ и отговор на възражения на защитата и подсъдимите: Споделя се извода на ОС относно кредитиране показанията на свидетелите С.К., К.Н., Ж.К., Т.И., С.н С. и А. Т. дадени пред съда, както и приобщените чрез прочитане по реда на чл. 281 ал.1 т.1 и 2 и ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК на К., Н., С., К. и И., дадени в хода на ДП и пред друг състав на съда; на свидетелите С. К., приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281 ал.1 т.4 НПК, дадени пред друг състав на съда; частично тези на св.Л.А. пред ОС и четени от ДП по отношение само на казаното от нея за подс.П.; на свидетелите Т. и М. К. - пред ОС и приобщените чрез прочитане по реда на чл.281ал.1 т.1 и 2 и ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК дадени в хода на ДП и пред друг състав на съда; на свидетеля с идентификационен №2/18г. по описа на ВОП; както и от писмените доказателства, приобщени по делото (подробно описани от ОС-Варна): протоколи за личен обиск и фотоалбуми, протоколи за оглед на местопроизшествия и фотоалбуми, протоколи за претърсване и изземване и фотоалбуми, протокол за следствен експеримент и фотоалбум, протоколи за оглед на ВД, ФХЕ, протоколи от митнически проверки и митнически документи, заключението на третата, назначена пред ОС оценителна експертиза на инкриминираните вещества (л.1290-1293 от съдебното следствие), протокол за оглед на местопроизшествие в интернет и фотоалбум (и СD – л.544 от ВНОХД), ВДС по експлоатирани СРС, материали по контролирана доставка и ВДС, МПП, ЕЗР, справки за съдимост от Кралства Белгия и Холандия, актуални справки от европейската информационна система за съдимост ECRIS – л.546-655 от ВНОХД, информация от кореспонденция на АС – Варна с Евроджъст по казус ID 75481 във връзка с това, че по повод задържаната контролирана доставка в Ротердам – контейнер 5716664, срещу подсъдимите в Белгия и Холандия не било провеждано наказателно производство, нито постановена присъда. По процесуално-следствените действия, свързани с огледи, претърсване и изземване, огледи на ВД, разпознавания, доброволно предаване и други – съдът констатира изрядност по отношение съобразяването им с нормите на НПК, което предполага позоваването на тях като на годно и законосъобразно извършени. АС условно установи три групи свидетели: -на митнически и спедиторски служители – К., Н., С. и И.; -на свидетели, свързани с изпълнение на конкретни задачи по обработка на двата пристигнали контейнера на „Силекс Трейдинг“ ЕООД – свидетелите К., С. К., Т. и Т.; -на свидетели, имащи информация или извършили действия по изпълнение на конкретни задачи по обработка на три пристигнали контейнера на „Голфстрийм“ ООД и „Бао Бао интернатионал“ – свидетелите М.К. и Свидетел с тайна самоличност. -Св.Л.А. като лице, живяло на съпружески начала с подс.М., попада извън посочените групи. Обсъждане и анализ на свидетелските показания: По показанията на свидетелите К., Н. и С. се споделя становището на ОС за тяхната обективност и безпротиворечивост. Свидетелите били служители на Митница и показанията им касаят нормативни процедури, приложими при митническата обработка на процесните контейнери; вземането на проби от материалите в контейнерите, получените резултати, както и конкретната дейност на тези лица, имаща отношение към обвинението. Св.С.К. работел като началник на отдел „Борба с наркотрафика“ в Митница – Варна. В такова качество на 25.01.2017г. по метода „анализ на риска“ селектирал за проверка контейнер CBHU5716664 от Виетнам със съдържание по документи „почистващ препарат за стъкла“ с получател „Силекс Трейдинг“ ЕООД. Пред съда пояснил понятието „селекция“ като приложимо не само към този, но и към други контейнери, по правилата на анализ на риска, като част от правомощията на Митницата. В конкретика пояснил, че от корабът, с който пристигнал този контейнер, били селектирани за проверка и много други контейнери, не само процесния. Пояснил, че фактор за проверка бил изпращача, който бил от чувствителен на наркотични вещества регион (в случая от Лаос, потеглил от пристанище във Виетнам). В допълнение посочил, че получателя нямал вносно-износна търговска дейност, т.е. нямал статут на постоянен вносител, което съвкупно дало основание за проверка. Проверката била физически извършена на 30.01.2017г. от митнически, служители, които го уведомили, че от средата на контейнера установили различна стока (на цвят и мирис –жълта и неразпенваща се) от останалата, която била синя и се разпенвала във вода. Въз основа на този доклад той разпоредил взимане по съответния ред на проби от „нормалната“ и от „различната стока“ и предаването им за анализ в Централна митническа лаборатория. От там получил резултат, че се жълтата течност се оказала прекурсор РМК, обективиран в митническа лабораторна експертиза 08_02.02.2017г. от 08.02.2017г. (том 1, л.3-5 от ДП). След което уведомил според служебните си задължения съответния разследващ инспектор, пояснявайки, че не бил комуникирал с никакъв друг орган или институция. Последвалият протокол за оглед на местопроизшествие (сложил началото на ДП 2/2017г.) от 10.02.2017г. (л.6-18, том 1 от ДП) бил извършен по правилата на НПК и получил последващо одобрение от съдия в ОС в законово определения срок (л.20, том 1 от ДП). Св.К. пояснил и действията по време на посочения оглед, на който присъствал лично, като пълна физическа проверка, включваща преброяване и на двата вида туби (с различните течности), разделянето им, обратното им влагане в контейнера и пломбирането на контейнера. След прочитане показанията на св.К. от ДП и пред други състави на съда, той категорично потвърдил показанията си. Убедително отговорил на всички въпроси на защитата. При съпоставка на показанията му от ДП и пред другите съдебни състави, съдът констатира тяхната последователност и безпротиворечивост, същите са допълващи се, предвид изтеклия период от време. Касае се за митнически служител, който изпълнявал служебните си функции и в чиито показания не се откриват основания за пристрастност или предубеденост. Поради което и същите се кредитират в пълна степен. Св.К.Н. бил митнически служител на длъжност главен митнически инспектор в отдел „митническо разузнаване и разследване“ в Митница – Варна. В показанията си пояснил служебното си участие в дейност по извършване на проверка на контейнер SLSU2031280, натоварен с декларирана стока „720 броя колети почистващ препарат за стъкла“, при която не била установена подозрителна стока, различна от декларираната. Показанията му, прочетени и приобщени от ОС, депозирани на ДП и пред други състави на съда, не разкриват противоречия, те са взаимно допълващи се. Носят характеристиката на установеното от съда за показанията на св.К. – показания на митнически служител, който изпълнявал служебните си функции и в чиито показания не се откриват основания за пристрастност или предубеденост. Поради което и се кредитират в пълна степен. Св.С. С. бил началник на отдел „МРР“ към Митница – Варна и като такъв на 16.03.2018г. участвал в извършване на проверка на контейнер YMMU1093520, пристигнал от Виетнам, натоварен по документи със „стеаринова киселина“. При проверката забелязал лепенка върху отдушника, което го навело на мисълта, че това се прави с цел прикриване на силната миризма на веществото АРААN, прекурсор. При вътрешен оглед на контейнера се установило допълнително покриване на фугите с пресен слой силикон, а при разтоварването св.С. забелязал разлика в размера на етикетите, както и в твърдостта на веществото (определено от него за чувалите с АРААN като „твърди като цимент“). Показанията му, прочетени и приобщени от ОС, депозирани на ДП и пред други състави на съда, не разкриват противоречия, те са взаимно допълващи се. Носят характеристиката на установеното от съда за показанията на св.К. и св.Н. – показания на митнически служител, който изпълнявал служебните си функции и в чиито показания не се откриват основания за пристрастност или предубеденост. Поради което и логично се кредитират от съда. Св.Т.И. била спедитор в „Трайдънт Фрейт“ ООД към 2017г. Работа със „Силекс трейдинг“ ЕООД имала през 2016г., когато в офиса на „Три старс“ се появил св.Т., носейки оригинални коносаменти и който попитал към кого да се обърне, за осъществяване на митническо представителство за освобождаване на стоката „почистващ препарат за стъкла“. Нейни колеги му обяснили, че за това е необходимо пълномощно, каквото той изготвил. Въз основа на него тя се заела да оформи митническата декларация и всички други необходими документи. От митницата бил назначена проверка на стоката на 29.09.2016г. и било установено, че отговаря на декларираната, след което била превозена до гр.Бургас. Обработила втори внос на „Силекс трейдинг“ ЕООД на 26.01.2017г., отново след предоставяне на коносаменти от св.Т.. От страна на Митница – Варна била извършена проверка, която установила разлика в стоката (сина и жълто-оранжава). Пред съда св.И. подробно пояснила естеството на работата си като спедитор, както и впечатленията си от проверката на втория контейнер с различните стоки. Потвърдила, че тъкмо св.Т. носил документите в офиса им и за двата контейнера. Потвърдила и подписа си под митническата декларация. Показанията й относно осъщественото от нея митническо представителство за освобождаване на стоката „почистващ препарат за стъкла“ се потвърждава и от митническа декларация, коносамент и фактура, предявени й от ОС и находящи се в ДП – том 2, л.157-163. Липсват основания за съмнение в достоверността на заявеното от нея. Показанията й в ДП и пред съда, вкл. и пред други съдебни състави, носят белег на допълване и изясняване; както и на незаинтересованост и безпристрастност, което е основание за кредитирането им. От ВДС е видно, че „Три старс“ и „Трайдънт Фрейт“ са споменати като такива, уреждащи спедицията и митническите процедури, както и свързани със „Силекс трейдинг“ ЕООД, от чието име действал св.Т., в търсене на специалисти, които да оформят следващата се документация. Св.Л.А. живеела съвместно с подс.М. и имала сключен договор за съвместно съжителство с него в Белгия. ОС намерил, че показанията й били последователни и логични, отчел ги хаотични и противоречиви, поради което не ги удостоил с доверието си. ОС прочел показанията на св.А.а от ДП само досежно подс.П., тъй като приел неизяснен граждански статут с подс.М., което се споделя от този съд (сключен договор за съвместно съжителство в Белгия). Касателно казаното от нея, свързано с подс.П. в разпит от ДП том 2, л.210-211 (в частта на прочитането им от ОС), същото се кредитира от АС – Варна. От заявеното става ясно, че в първото лято от нанасянето им във вилата през 2015г. при тях на гости идвал подс.П. (посочен от нея като Р.). Двамата подсъдими разговаряли на холандски, защото знаели, че тя не го владее, а говори само английски. Покрай престоя си в затвор в Холандия обаче, тя получила представа за езика (определен от нея като „дъч“ и съответен на езика, говорим в Нидерландия – „Dutch“). От тези разговори разбрала, че подс.П. имал отношение към нелегални лаборатории за производство на наркотици – екстази, „като Р. се хвалеше, че имал достатъчно връзки на пристанищата в България – Бургас и Варна“. Тези й твърдения били отречени от нея в с.з. с наивни пояснения, че за Р. чула за първи път от Митницата, че по време на разпознаването подс.П. мислела, че бил там, но той не бил „онзи Р.“, за който казала, че идвал на вилата. Допълнила, че била озлобена към подс.М. и затова преувеличавала в разпитите си. Съдът обаче не счита така и намира, че в тази част показанията й следва да бъдат кредитирани. Поясненията по повод недостоверността им, дадени пред ОС са неубедителни; по-скоро се дължат на страх от непосредственото присъствие в съдебната зала на двамата подсъдими; казаното от нея смислово се потвърждава и от свидетел с тайна самоличност 2/2018г. по ДП, както и от св.М.К.. Разпознаването било проведено по всички правила на чл.169-171 от НПК (л.233-237, том 2 от ДП) – предшествано от разпит относно външните белези на лицето (от 26.06.2018г.), проведено по снимки, съгласно чл.171 ал.4 от НПК, в присъствието на поемни лица и с изричното поясняване от св.А.а, че лицето под номер 4 във фотоалбума е „лицето Р., което лице описвам в разпита си на свидетел от 26.06.2018г.“. Горното сочи, че процесуално-следствената дейност по разпознаване на лица е била извършена в съответствие с формалните и разумните изисквания, поради не противоречи на буквата и духа на закона. Процесуалният кодекс в актуалната му редакция при прилагането на този доказателствен способ и към настоящия момент въвежда задължение за предварителен разпит на разпознаващия; изчерпателно определя реда за неговото провеждане (брой на съпоставените, наличие на външно сходство помежду им и присъствие на поемни лица); като предвижда при невъзможност за показване на самия разпознаван, представянето на негова снимка, заедно с други фотографии. Процесуалният закон равнопоставя като доказателствена стойност и тежест, разпознаванията чрез съпоставяне на живи лица или на снимков материал (в този смисъл съдебна практика на ВКС - Решение № 316 от 15.10.2015г. на ВКС по н.д. № 1023/2015г., III н.о., НК Решение № 163 от 16.03.2010г. на ВКС по н.д. № 66/2010г., III н.о., НК Решение № 227 от 28.05.2014г. на ВКС по н.д. № 737/2014г., III н.о., НК). Според Решение № 502 от 20.12.2013г. на ВКС по н. д. № 1601/2013г., I н.о., НК се приема, че изискването по чл. 171 ал. 4 НПК "когато не е възможно да се покаже", не значи лицето да бъде издирено, призовано или принудително доведено за това следствено действие (или тази невъзможност да бъде установена), а значи, че законът дава възможност, когато в конкретния процесуален момент не е възможно да бъде показано лицето, да се извърши разпознаване по снимка, заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност. В обобщение извършеното разпознаване по снимки е законосъобразно. То е равнопоставен законово предвиден способ за доказване и относимата регламентация дава възможност за неговото използване не само в хипотезите на отсъствие на обвиняемия. Невъзможността да бъде представено за разпознаване лицето може да произтича от редица други обстоятелства, отнасящи се до условията, при които се предприема този способ на доказване. В практиката си ВКС е приел, че личното представяне за разпознаване на обвиняемото лице може да бъде изключено поради редица фактори и заради това в тези хипотези не би могло да се очаква разпознаването на подсъдимия да бъде извършено по друг начин освен по снимки. Такова е принципното становище на съда по всички разпознавания по делото. Св.А. Т. бил собственик на „Силекс трейдинг“ ЕООД. Дружеството не функционирало, имало задължения. Св.Т. бил помолен от св.Т. за пълномощно, срещу което му обещал бъдещо изкупуване на ЕООД, което не се състояло. Св.Т. подписал такова, но не знаел за какво го използвал св.Т.. По същия начин подписал пълномощно и на св.С. К., за чиито действия по пълномощното също нямал представа. Липсват основания показанията му да не се кредитират – те се подкрепят от наличните по делото пълномощни, както и от извършените сделки, за които било използвано дружеството на свидетеля, видно от документите за внос (доброволно предадени документи от св.Т.И. – л.157-185, том 2 от ДП; пълномощни – л.376, том 3 и митнически документи – л.359-390, том 3 от ДП). Св.Т. познавал подс.М. от заведение в блока, в който живеел в Бургас, което било посещавано от подс.М. и св.Л.А.. Свидетелят говорел френски и на този език общувал с подс.М.. Бил наясно с бизнеса му с пречистватели на въздух. Повод за съставянето на пълномощното от страна на св.Т. било, че подс.М. го помолил за това, защото свидетеля бил българин и можел да пътува до Варна, за да окаже помощ за освобождаването на стоката (срещу заплащане от 2 000лв.). На базата на това упълномощаване свидетеля посрещнал един контейнер във Варна. Тъкмо той запознал св.М.К. с подс.М.. Потвърдил пред съда познанство със свидетелите Т., С. К., К. и Т.И. от спедиторската фирма; както и дейността си по две пратки на „Силекс Трейдинг“ ЕООД, за които посещавал Пристанище – Варна, като посочил, че при втория контейнер имало проблеми, взимали се проби, станали проблеми, след което и заради което той прекъснал отношения с подс.М.. Потвърдил подписа си и на предявените му от ОС документи (представените от св.Т.И.). Потвърдил, че парите за всичко, което извършил, получавал от подс.М.. Посочил, че при втория контейнер имало вече и упълномощаване на С. К., за което разбрал по-късно, както и че неговото пълномощно било с едномесечен срок (изтекло към втората доставка). Прочетените от ОС показания на свидетеля от ДП и пред друг съдебен състав били потвърдени от него в с.з. Същите се намират в отношения на сходство и взаимно се допълват, доколкото до разпита на свидетеля в с.з. изминал дълъг период от време. Безспорно по-детайлният разпит е този в ДП, а казаното в с.з. – по- схематично, обяснено и от самия свидетел с липса на ясен спомен поради изтекло време. Действията му са обективно установени и от ВДС, където името му било споменато от подс.М. в същия контекст, както и от негови лични разговори с подс.М. по същата тема. Св.С. К. (с прочетени показания по съгласие на страните поради настъпила смърт, дадени пред друг съдебен състав- л.119 от НОХД 1354/2018г.) се познавал с подс.М.. Вършел му услуги – наемане на работници за товарене и разтоварване и подобни. Имал пълномощно, дадено му от подс.М., с което идвал в гр.Варна, давал го в митницата, заедно с личната си карта, свършвал работата и се връщал. За контейнера всичко било платено и той не бил давал пари. Доколкото начинът на приобщаване на тези показания не позволява те да бъдат съпоставени с други такива по делото, съдът приема, че същите могат да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят и от други доказателствени източници – показания на свидетели, пълномощно. ВДС (папки 3 и 4, том 5 от ДП) потвърждават негова дейност в посока, установена по делото – в разговор от 05.04.2017г. му се обажда лице, което му обяснява, че са му дали цена до Холандия и как следва да посети спедиции в близост до Централна митница за изготвяне на Т2Л. Разговорите продължават с други лица по същата тема, вкл. и за мита, ДДС и фактури. В разговор от 10.04.2017г. се пояснява, че са разбрали за взета проба от нарко- отдела не се бил върнал резултата. В следващите разговори св.Сл.К. обсъжда проблеми с фирма „Силекс трейдинг“ и проформа фактура за товар до Ротердам, контейнер, на който свидетеля се представя като собственик и общува със спедитор. Св.Сл.К. води и разговори с „Тристар“. Папка номер 4 от ВДС по ДП съдържа видеофайл за проследяването на св.С. К. и действията му в склад на „Пиргосплод“ в Бургас от 15.03.2017г. до 23.03.2017г. – накратко съдържащи придвижване на товар с количка; товарене на кашони в микробус, както действия на свидетеля около л.а. БМВ с рег. номер А 0024 МА (собственост на подс.М. и иззет по делото – л.86-88, том 1 от ДП), на който видеозапис се вижда и самият М., който прави нещо в багажника на л.а. Св.Ж.К. се познавал с подс.М. от 2015г., а също и с подс.П. (покрай другия подсъдим); познавал и св.Т. от около 20г.; потвърдил познанство между подс.М. и св.Т.. Посочил, че през 2016г. бил ангажиран от подс.М. и св.Т. да отиде до склад на „Пиргосплод“. В склада имало туби с течност за чистачки в кашони по 4 броя, внос от Китай, които трябвало да претовари от кашони в палети. Забелязал разлика в кашоните по скоча, като му казали да сложи отдолу тези с жълто-кафявия цвят, а отгоре тези с прозрачния скоч. След което подс.М. му казал да им сложи диагонални лепенки ( с надпис Холандия), които той му дал. Чул подс.М. и св.Т. да говорят на френски за някакъв контейнер, а след време разбрал, че двамата се скарали. След скарването, подс.М. го помолил да закара до гр.Варна св.С. К.. Последният имал работа на пристанище Варна – Запад и до офиса на „Три старс“. Чувал, че се говори с недомлъвки за проблем с контейнера и забавеното му освобождаване. По-късно разбрал, че с този контейнер имало проблеми и в Холандия. Друга работа, която извършил за подс.М. била в с.Локорско през лятото на 2017г., където били заедно със св.М.К. и подс.М.. Св.М.К. му казал, че трябва да се направи претоварване от чували в палети на стока, която също имала разлика в лентите на кашоните, както и в твърдостта на чувалите; в склада усетил много остра миризма. Пътувал с подс.М. и до Белгия през лятото на 2017г., а после в Хага, където се запознал с подс.П.. У него видял същият телефон, какъвто имали св.М.К. и подс.М. и знаел, че тримата си комуникират през тези телефони. Извършвал и други дейности за подс.М. – измиване на кола и подобни, за които подсъдимия му плащал по 1 000лв. на месец; пътувал с него няколко пъти в чужбина. Посочил, че бил виждал полицейска карта у св.М.К., за който смята, че е от гр.София и който бил срещал и в гр.Бургас и в гр.София. Негоите показания се потвърждават от ПСД по делото, свързани с контейнерите, ФХЕ, показанията на св.М.К., на св.С. К., както и от ВДС по делото. От тях е видно, че говори по телефона с подс.М. по посрещане на холандски гражданин на Терминал 2, пътуващ с „Раянеър“ на 17.03.2017г., както и има наличен видеофайл със съдържание по посрещането. Друг видеофайл касае дейността му в склада в с.Локорско на 19.06.2017г., където присъства подс.М., св.К. и св.М.К., както и действията на двамата свидетели в склада до дата 23.06.2017г. – действия по претоварване на стока и поставяне на стикери/етикети. От видеофайл от 03.10.2017г. се виждат действия на св.К. в склад на „Пиргосплод“ в Бургас – действия по количка с пакети, движение по рампа, на фона на разтоварващи работници. Обстоятелството, споделено от него, относно телефонните устройства, които ползвали дамата подсъдими и св.М.К. се установява и от протокола, с който св.М.К. предал такъв апарат, от показаният му по този въпрос, както и от изземването на такова устройство от подс.М. (л.48-52, том 1 от ДП за подс.М. и л.626-627, том 4 от ДП – за св.М.К.). Свидетел с тайна самоличност 2/2018г. по ДП бил служител на ДАНС. В разпита си пред ОС (л.629-636, том 2 от съдебното следствие) подробно пояснил известните му по делото обстоятелства. През 2015г. получил сигнал от партньорски служби за въвеждане в РБългария на парични средства за контрабанда от лица, свързани с ИРА, установил тяхна среща с подс.М.. Това дало повод за завеждане на оперативно дело за подсъдимия, в рамките на което установил големи финансови възможности – къща, скъпи коли, офис в Бургас, ул.“Съгласие“ 4 ет.4, които контрастирали с почти пълната липса на дружествата, в които подс.М. имал участие. През юни 2016г. получил информация от митниците в Кьолн, че се очаква една от фирмите на подс.М. да получи прекурсор. Това го мотивирало да се свърже с колегите си в Холандия, където бил в командировка. На място узнал тяхната информация за подс.М., а завръщайки се в България около 19.09.2016г. получил сигнал за подс.М., подаден от св.М.К.. Последният описвал работа за подс.М., свързана с помощ при поправяне на объркани тарифни числа по внос и предоставени от свидетеля на 2 дружества, с които подсъдимия да развива дейност. Последвала среща между двамата (около 22-23.09.2016г.), в рамките на която на св.К. пояснил, че се касаело за „Голфстийм“ и „Бао бао интернатионал“, които били на негови близки познати с руски и украински произход. Притеснението му било относно евентуално източване на ДДС през тях. След седмица последвала нова среща, на която св.М.К. заявил, че подс.М. го бил изпратил в София за среща с подс.П. (когото не познавал до този момент), с който провел среща с разговор на общи финансови теми. Споделил, че познавал подс.М. от св.Т., който му казал за предстоящ внос на контейнер от Китай с течност за чистачки на „Силекс Трейдинг“ ЕООД. Тогава ДАНС уведомила ЦМУ за наблюдение на дружеството и дейността му, при което от там се получил отговор, че такава проверка вече била сторена от съответния отдел на митницата, с констатацията за наличие на две различни вещества в доставката; на следващият ден получил информация от Митницата, че веществото било РМК (прекурсор). Св.К. му бил казал, че св.Т. бил упълномощен от св.Т. и че пратката била финансирана с пари на ръка от подс.М.. така свидетелят стигнал до извод за организационната роля на подс.М.. След образуване на ДП започнало прилагане на СРС и било решено чрез ДАТО да се проведе контролирана доставка на стоката, което било сторено и стоката била задържана в Ротердам. След което се наблюдавала силна мнителност от страна на подс.М., който настоял св.К. следващата фирма за доставка да е друга – „Голфстрийм“. В средата на май 2017г. в Холандия била организирана среща между двамата подсъдими и св.М.К., от която св.М.К. разбрал, че подсъдимите били загубили пари от задържания контейнер в Ротердам, който били финансирали собствени средства. Свидетелят разбрал, че подс.П. осигурява финансирането и закупува стоката от Китай или Виетнам, а подс.М. организира получаването й в Европа. Парите подс.М. получавал от подс.П., след което ги разпределял между участниците. Холандските служби уведомили свидетеля, че подс.П. бил обект на внимание за пране на пари. Узнал също и за негов брат близнак – Р. П., с когото били неразличими (с разлика само в една бенка). Свидетелят посочил, че всички пътувания на св.М.К. и подс.М. били финансирани от подс.П.. По-късно на името на „Голфстрийм“ пристигнал товар от Виетнам, деклариран като стеаринова киселина, в който се оказало, че има АРАА, превозен до склад в с.Локорско, инспектиран лично от подс.М.. Междувременно вървяла уговорка на подс.П. за доставка на кокаин от Перу (съобщена на св.М.К. при среща с подс.П. в Холандия). На св.М.К. подс.П. показал проби на течна тор и кокаин, неразличими на външен вид. Междувременно пристигнала пратка с кози тор от Перу на „Бао Бао интернатионал“. На 13.03.2018г. се получил контейнер на „Бао Бао интернатионал“, съдържащ APAAN. Парите за освобождаване на стоката били дадени на св.М.К. лично от подс.П. в Холандия, а с останалите необходими дейности (транспорт и други) се оправял подс.М.. След последната среща между тримата подсъдимите били задържани. Свидетелят посочил дата 06.06.2018г. Пояснил, че подс.П. пристигнал в България с чартърен полет до Бургас и от там двамата с подс.М. пристигнали за срещата със св.М.К. в София. Пояснил, че цялата споделена информация имал освен от партньорски служби в ЕС и от св.М.К., който му разказвал за срещите си с тях, показал му лично криптиращото устройство, предадено му чрез подс.М. от подс.П.. Пояснил още, че св.М.К. не бил асоцииран в оперативната му разработка, а бил подател на сигнал, след което той осъществил контакт с него и започнал да получава от него информация; окачествява го като гражданин, който оказал съдействие. Целта на разработката му било препятстване на превръщането на български пристанища в канали за контрабанда на наркотични вещества. Подробно пояснил каква била работата на ДАНС в конкретния случай с актуализираната стратегия на България за националната сигурност, според която (раздел 3, точка 2, точка 54) била свързана със заплаха на националната сигурност от определените като заплаха организирана престъпност и трансгранична престъпност, особено трафикът на наркотици; пояснява относно споменаването на ИРА освен като терористична организация, но и като такава, която за тази дейност си набавя средства от други видове незаконна дейност – все престъпления, които улесняват изпирането на пари, което кореспондира със заплаха на икономическата и финансова сигурност на държавата по чл.4 ал.1 т.6 от ЗДАНС. Пояснил съвместната дейност на ДАНС и ДАТО със съвместна инструкция за взаимодействие, а за СРС пояснил, че са били прилагани от компетентните органи и неговата служба оказвала само логистична подкрепа. Показанията на този свидетел били кредитирани от ОС, чийто извод се споделя и от този състав. Те са последователни, потвърждават се от обективните данни по делото – справките за съдимост на двамата подсъдими (относно дейността им в чужбина), установените АРАА и прекурсори в съответно упоменатите пратки (обективирани чрез съответните ПСД по делото); подкрепени са от показанията на св.М.К. (както и множество други свидетели, касателно тяхното лично възприятие по отделни фрагменти на инкриминираната дейност), а също и от ВДС по делото. Липсват основания разказаното от свидетеля да бъде окачествявано като „конспиративно“ или по друг начин, тъй като описаната дейност на свидетеля била извършена в рамките на законово регламентираната дейност на ДАНС (в този смисъл се споделя изложението му във връзка на този вид престъпност за националната сигурност). Също така, като за лице, заемащо такава длъжност и в такава структура, съдът намира, че следва при липса на други данни (а такива категоричноняма), да се отчита като респектираща неговата компетентност и добросъвестност. Св.М.К. бил със средно образование от милиционерско училище в Пазарджик; работил по специалността си 1-2 години, след което напуснал; работил в България и чужбина (бивши републики от СССР); в инкриминирания период работел като сътрудник в адвокатска кантора. Запозлнал с подс.М. покрай св.Торгамаджян в Бургас през 2016г. във връзка със задържан контейнер на подсъдимия на Митница – Бургас, поради неправилно тарифно класиране. При по-късна среща в София подс.М. му казал, че проблем имало не само с тарифното класиране, но и със съдържанието на стоката, която всъщност била „тапа“ на вид прекурсор, но пояснил, че пробите за ЦМЛ били подменени с проби от разрешения товар. Предложил му да работи с него, понеже искал да смени хората и фирмата в гр.Бургас, с които работел. Узнаването за тази незаконна дейност дало повод на св.М.К. да сигнализира ДАНС. Сторил това по телефон, като след проведения разговор се срещнал първоначално с двама служители, които му казали, че очакват техен колега да се прибере от командировка, след което се виждал и контактувал само с последния. Той му казал да прави, каквото подс.М. поиска от него и да го уведомява. Тогава св.М.К. предоставил данните на дружеството „Голфстрийм“ на ДАНС, който щял да даде и на подс.М. за следващи доставки, според молбата на подсъдимия (имал пълномощно от дружеството). По искане на последния св.М.К. наел склад в с.Локорско (съгласуван с ДАНС), защото подс.М. искал стоката, след освобождаване от Митницата да влезе в склад. За всички дейности и заплащания на мита и други, подс.М. давал пари на св.М.К. на ръка - в евро (в купюри по 500, 200 или 50), които свидетеля обменял в лева и се разплащал. Отделно св.М.К. получил от подс.М. възнаграждение за свършената работа в размер на 5 000 евро. След пристигането на стоката и освобождаването й, последвало транспортирането й до склада в с.Локорско, нает от свидетеля по искане на подс.М.. Последният еднократно посетил склада и дал указания на св.М.К. за стоката. От ДАНС св.М.К. разбрал, че стоката не съдържа само декларираната стеаринова киселина, но и материали за производство на прекурсор, който обаче не бил забранен. По-късно при лична среща с подс.М. свидетеля научил, че стоката била предназначена за Холандия и че подс.П. договарял стоките и крайния потребител, той ги и заплащал. С подс.П. за запознал лично пред октомври 2016г. Заедно с подс.М. посетили склада в с.Локорско като подсъдимия искал преопаковане на стоката и смяна на етикети, в което казал, че щял да участва и св.К., който действително свършил тази работа под наблюдението и с помощта на св.М.К., който пък имал указанията на подс.М. за преопаковане и преетикиране. По-късно подс.М. се похвалил на св.М.К., че материалите били пристигнали в градче до Ротердам и се получили много качествени амфетамини от тях. Казал, че този склад в Холандия и преработката били осигурени от подс.П.. Същевременно се ядосвал постоянно за предходна пратка, задържана в Ротердам, от чието задържане двамата подсъдими били загубили много пари. Чудел се и защо всички задържани лица в склада в Ротердам били освободени и нямало обвинени. Последвала среща на св.М.К. с двамата подсъдими в Холандия, на която те го запитали дали може да се осъществи получаване на товар от Перу, Колумбия или Венецуела, в който да има кокаин. Той им обещал да проучи и да им отговори. Споделил с ДАНС и получил указания да продължи общуването си с подсъдимите и да споделя и съгласува с ДАНС информацията, която получава. Св.М.К. получил криптиращо устройство от подс.М., като му било казано, че е от подс.П. и че занапред тримата щели да общуват през тези устройства (така и станало). Свидетелят пояснил подробно функционирането на устройството, както и начинът на предаване на криптирани съобщения и настройките за тяхното автоматично изтриване. В рамките на ДП доброволно предал такова устройство; същото такова устройство било иззето и от подс.М. по ДП. Последвала нова среща в Холандия относно плана за кокаина, на който подс.П. показал на св.М.К. мостри с кокаин, поставен в течен тор. За свидетеля се оказали неразличими по цвят и мирис. Подсъдимите организирали доставката от Перу. Било казано на свидетеля, че доставката ще се оформи като течен кози тор. Междувременно, за да не стоят без работа, докато чакат стоката от Перу, го помолили да осигури друга форма, различна от „Голфстрийм“ за нов контейнер от Азия. Св.М.К. подал данните на „Бао Бао интернатионал“ ЕООД за последваща доставка. Стоката пристигнала в началото на март 2018г. на пристанище Варна и бил уведомен от ДАНС, че в нея имало скрит прекурсор APAAN. Св.К. казал на подс.М., че ще оправи освобождаването на стоката и му направило впечатление, че макар под.П. да организирал пратките, то подс.М. също знаел с точност какво количество прекурсор ще пристигне това разбрал след сбъркал броя на чувалите и бил коригиран от подс.М.. Подс.П. бил изнервен от забавянето на пратките, което наложило нова срещи между тримата, състояли се през април и май 2018г., когато св.М.К. предложил поради опасност да се промени дестинацията Холандия с Белгия или Испания, при което подс.П. го счел за разумно и по-късно му пратил адрес в Испания. След това се видели отново в България като подс.П. щял да кацне в Бургас и да пътува за София с подс.М.. Сменили в последния момент заведението, в което била уговорена срещата. Били задържани след провеждането на срещата. Показанията св.М.К. от ДП и пред друг съдебен състав по същото НОХД бил прочетени от ОС и свидетеля подкрепил заявеното от него. При анализ на показанията на св.М.К., дадени в различните фази на наказателното производство, съдът отчете, че те не са противоречиви, а са в отношения на допълване. Казаното от него по ДП било от 19.01.2018г., а пред ОС бил разпитван на дати 30.03.2021г. и 29.06.2021г. В общи линии разказът му пред ОС, преди прочитане на показанията му, не съдържал съществени противоречия, а след прочитането на предходните разпити свидетеля потвърдил заявеното в тях и дал допълнителни пояснения. Казаното от него се потвърждава от другите свидетелски показания. По запознаването с подс.М.: Св.Т. потвърждава, че го запознал с подс.М., както и повода за запознанство – проблем с внос и задържан контейнер на Митница – Бургас. Твърденията на св.М.К. за споделената от подс.М. незаконна дейност следва да се приемат за достоверни (с отбелязването, че този контейнер е извън обвинението), тъй като именно те станали повод за това да се обърне към ДАНС. Относно това защо се свързал с ДАНС, свидетеля дал убедително обяснение. Свързването с агенцията се потвърждава от разпита на защитения свидетел, който бил действащ служител на ДАНС към периода на инкриминацията и който вече разполагал с оперативни данни за незаконна дейност на подс.М. на територията на България. От срещата им нататък – разказите и на двамата са смислово идентични що се касае до сведенията, свързани с дейността на подсъдимите и другите лица, които изпълнявали техните поръчки. В тази насока са и показанията на свидетелите Т., С. К., К., както и на св.С. (митнически служител) досежно конкретните им фрагментни впечатления за различни епизоди от дейността. Установеното било обективно документирано чрез съответните проверки и взети проби, изследвани в ЦМЛ. Съставен бил протокол за оглед в склада в с.Локорско (л.293-297, том 3 от ДП) при който били взети два броя проби от двете установени различни вещества, като в протокола била фиксирана и товарителницата на контейнер CBHU5636173. За другият посочен контейнер с течен кози тор TRHU3511472 също били извършени съответните процесуално-следствени действия, документирани в том 3 (л.320-322 – претърсване и изземване в склад в Промишлена зона – Варна; писмо от МЗГХ относно установения течен кози тор, съответната ФХЕ на пробите от този контейнер – л.327-329, том 3 от ДП, писмени документи – л.418-421, том 3 от ДП). По отношение на контейнер YMMU1093520, където бил установен прекурсор APAAN – показанията му се потвърждават и от процесуално-следствени действия по делото: претърсване и изземване от 04.06.2018г. (л.333-337, том 3), разрешено от съдия от ОС; писмени документи (л.417-445, том 3 от ДП), ФХЕ; митническа проверка. По категоричен начин показанията му се потвърждават и от ВДС в цялото им съдържание, подробно възпроизведено по-горе. Както единствено, но несъществено противоречие в показанията на свидетелите М.К. и Свидетел с тайна самоличност, се откроява обстоятелството как точно – писмено или по телефон, ДАНС бил уведомена от св.М.К.. Очевидно двамата поддържат различни показания относно това обстоятелство. Съдът го отдава на продължителното време, изминало от разпита им в ДП до съдебната фаза. Същевременно не намира, че това различие е от такова съществено естество, та да дискредитира показанията и на двамата свидетели изобщо, за които констатира, че са подкрепени в съществената им част, касаеща обвинението, от всички останали доказателства, разгледани отделно и съвкупно. Заради това и кредитира казаното от тях по същината на правно значимите за спора обстоятелства. По обясненията на подсъдимите: Въззивният съд споделя изложените от ОС съображения във връзка с тях. Липсват конкретни обяснения, свързани с конкретните обвинения. Подсъдимите признават познанство помежду си, подс.П. пояснява, че действително е бил в България през 2016г., но по с инвестиционни намерения. Пояснява, че св.М.К. искал чрез него да инвестира в Хонг Конг – информация за което твърдение липсва в показанията на св.К. и във ВДС от съвместните им разговори. Подс.М. сочи, че нямал представа за какво си говорили подс.П. и св.М.К. на срещата преди задържането им, което е опровергано от конкретното ВДС, изготвено въз основа на СРС за посочената среща. По експертизите: Заключенията на ФХЕ и ХЕ, изготвени в хода на ДП, както и обясненията на вещите лица пред съда, обективно изясняват въпросите относно технологията на производство на наркотични вещества и количествата, които биха се произвели от иззетите РМК, АРАА и АРАА N както и за включването им в Регламенти на ЕС относно прекурсорите на наркотични вещества. За това съдът изцяло им даде вяра. Споделя се подробното становище на ОС по оценителните експертизи, респективно доводите за кредитирането тъкмо на заключението на последната експертиза, която изчислила единичните, респ. общата стойност на инкриминираните вещества на 3 945 190, 60 лева. Аргументите са в приложената методика за търсене на информация за пазарни цени чрез индивидуалния „CAS номер“ на всяко от веществата и това, че са оценени процесните вещества, а не количествата наркотици, който биха се получили при съответната им преработка, както и посочената по-горе неубедителна защита на крайните изводи от експертите, изготвили предходните оценителни заключения. Поради което възприетият от ОС подход на оценяване се отчита като обективен. Той впрочем е и в интерес на подсъдимите лица. В обобщение от фактическа страна следва да се посочи следното: присъдата касае две деяния, извършени при условията на чл.26 от НК. Ще бъде посочено и това, по отношение на веществото APAA, тъй като съда го намира за важно, по съображения, които ще изложи долу. Деянията са както следва: 1/за РМК прекурсор, извършено на 26.01.2017г. посредством контейнер 5716664, пристигнал на Пристанище Варна – Запад: Организацията по изпращането на контейнера от Китай било извършено от подс.П., а осигуряването на дружество и хора, които да обслужат пратката, била извършена в България от подс.М., който за целта използвал „Силекс трейдинг“ ЕООД и свидетелите Т. и С. К., след като първоначално този канал бил изпробван за пилотния контейнер SLSU2031280 през септември 2016г. Тук в скоба следва да се отбележи, че дейността по контейнер SLSU2031280, както и тази по контейнера с кози тор от Перу, са важни откъм установяване на механизма на извършване на деянията. В тях нямало забранени вещества, но били ползвани като „пилотни“ с цел проверка на трасетата и съответните дружества и хора, които участвали в организацията в България, за установяване надежността им за следващите стоки, в които имало прикрити забранени товари. Така контейнер 5716664, втори по ред по този канал, пристигнал с получател „Силекс трейдинг" ЕООД, а действията по освобождаването на стоката били извършени от свидетелите Т. и Сл.К. (които заплатили необходимите сборове с пари, дадени им лично от подс.М. на ръка); св.К. участвал с физически действия. Доказателства за стореното дават показанията на Т.И., която подала митническата декларация за внос от Китай, след упълномощаване от св.Т., както и на св.Св.К. – относно митническия контрол на товара в контейнера, от който била взета проба за изследване, която дала реакция на прекурсора РМК. Всички дейности на компетентните митнически органи били писмено удостоверени в материалите по делото - вземане на проби, изпратени в ЦМЛ, резултати, разтоварване за допълнителен оглед и проверка, връщане отново в контейнера с ново пломбиране – документи том 3 от ДП (подробно описани горе в изложението – л.378-399, том 3 от ДП); ФХЕ, контролирана доставка до Ротердам, извършена съобразно правилата на националното законодателство и чрез способите на международно правното сътрудничество. За стоката, пристигнала в Ротердам на място била извършена експертиза, която отново извършила анализ на веществото и установила същите резултати, документирани по надлежния ред (л.518-530, том 4 от ДП – проби от светло жълта мазна течност в туби с надписи “New Glasss cleaner Clean, 5 liters”, които дали реакция на РМК). ВДС също потвърждават в относимата си част извършеното. Изброените горе доказателства, подробно описани във фактически приетото от съда, обуславят извод за умишлено пренасяне през границата на България на прекурсор, без надлежно разрешение – деяние, което осъществява състава на престъплението по чл.242 от НК. 2/за веществото АРАА, пристигнало с контейнер CBHU5636173 на 30.05.2017г. на пристанище Варна – Запад: Организацията откъм дейност на подсъдимите била аналогична, като този път било използвано като получател дружеството „Голфстрийм“ ООД, осигурено от св.М.К., който сторил всички действия по освобождаване на контейнера, заплащайки необходимото с пари, дадени му лично от подс.М.. Установява се от показанията на св.М.К., Свидетел с тайна самоличност, св.К. (дейност в склада в с.Локорско), св.С., документите за митническите действия, други документи – л.400 и сл. от том 4 от ДП); ПСД по делото. По вид и състав веществото било установено чрез предвидените в НПК способи. ВДС по делото в относимата си част подкрепят категорично тези изводи на съда. По отношение на това деяние следва да се посочи, че както ОС, така и АС не приема, че осъществява състава на чл.242 от НК, тъй като не се касае за включен в списъка прекурсор, нито се счита за материал по смисъла на 242 ал.3 от Н К (подробно по този въпрос – по-долу в изложението). То обаче е показателно (както и другите два контейнера с разрешени вещества) за организацията и за ролята на подсъдимите в нея. Организацията на дейностите по тези контейнери установява волята на подсъдимите за създаване и проверка на надежден трансграничен канал за транспорт на прекурсори. 3/за веществото АРААN - прекурсор, пристигнало с контейнер YMMU1093520 на 16.03.2018г.: организацията откъм дейност на подсъдимите била сходна – с разпределение на ролите по намиране на веществото и действията в България. Този път получател било „Бао бао интернатионал“ ЕООД, което отново било подадено от св.М.К., който сторил всички действия по освобождаване на контейнера, заплащайки необходимото с пари, дадени му лично от подс.М.. По вид и състав веществото било иззето и установено чрез предвидените в НПК способи. Показанията на св.М.К., св.С., ПСД по делото по установяване и изследване на прекурсора (том 3 и 4 от ДП), както и ВДС в относимата им част, подкрепят с категоричност тези изводи на съда. Този нов канал бил „проходен“ отново с познатия им способ - чрез изпращането на пилотния контейнер с кози тор от Перу. Доказателствата сочат на деяние, което се квалифицира по чл.242 от НК, извършено с пресичането на българската граница на контейнера с инкриминираното вещество. В отговор на възражението на защитата за моментът на довършване на деянието, тук следва да се посочи, че митническата проверка била извършена след като стоката вече била обявена пред Митница - Варна с Декларация за временно складиране №300/16.03.2018г. (л.434. том 3 от ДП), т.е. този момент - представянето за митнически контрол, без довеждане до знанието на митницата на обстоятелството на вида на пренасяния товар (който в случая е под специален режим), сочи на довършеност на изпълнителното деяние. „Временното складиране“ според нормативната уредба е положение, при което несъюзни стоки са временно оставени за съхранение под митнически надзор за периода между представянето им на митническите органи и поставянето им под митнически режим или реекспорт. Декларация за временно складиране се подава най-късно при представянето на стоките на митническите органи и включва изискуема информация. Т.е. съдът приема, че след като вече е имало подадена ДВС, то вече е имало и представяне на стоките пред митническите органи, респективно, деянието е било довършено. В този смисъл и Решение № 213 от 20.12.2016г. на ВКС по н.д. № 1032/2015г., III н.о., НК. Относно организацията на подс.П. и подс.М. (общност на умисъла, разпределение на ролите) доказателства се съдържат в показанията на св.М.К., на Свидетел с тайна самоличност, множеството документи, обективирали ПСД по делото и други относими, ФХЕ и СОЕ, ВДС, изводими са и от обективните им действия. Подс.М. разполагал със сериозни финансови средства (видно и от иззетите от него вещи – 2 луксозни леки автомобила, скъпи часовници; луксозно жилище, офис), като същевременно той нямал никакви законни доходи. Извършваната дейност на дружеството „БКП“ (с негово участие) била краткотрайна и символична. А той винаги разполагал с голямо количество пари в кеш – евро, с които се разплащал за инкриминираната дейност на хората, които ангажирал да работят в тази посока и с които не само способствал заплащането на съответните дължими сборове, но и възнаграждавал труда им със сериозни суми в евро; той никога не участвал със своето име или свързани с него дружества, т.е. оставал в сянка, въпреки че ръководел и финансирал дейността. Отделно – от подс.М. при обиск били иззети два телефона (единият – криптиращ, за който иде реч по-горе), а при ПСД на адреса му – още пет други мобилни телефона, парични суми в евро, които също дават индикация в горната насока. От разказаното от свидетелите св.М.К., свидетел с тайна самоличност, Л.А., както и от ВДС (след отделен и съвкупен анализ) става ясно, че подс.П. бил ангажиран с намирането на доставчиците и товарите, както и с последващото има насочване към дестинация в ЕС (в случая Холандия) с цел производство на наркотични вещества. Индиректно тази негова дейност се установява и от действията на испанските власти, свързани с негово доверено лице в Ибиса, на адреси, сходни по облик с лаборатории за наркотични вещества, на които в различни съдове били намерени следи от наркотични субстанции. От ВДС се вижда ясно ангажираността на двамата подсъдими към транспортираните вещества, знанието за техния състав и предназначение. Установява се също така и конспиративността на дейността им – освен чрез разпитите на горните двама свидетели, но и пряко – чрез използването на криптиращи устройства, множество намерени у подс.М. телефони. Едно криптиращо устройство било иззето от подс.М., сходно било доброволно предадено от св.М.К., като скрийншотове от последното били документирани във ВДС (папка 5, последно ВДС) – те също внасят яснота по незаконната дейност, с която се занимавали подсъдимите. Такова устройство св.К. бил виждал да държи и подс.П. и знаел, че двамата подсъдими и св.М.К. комуникират през тези устройства. По правната квалификация: Споделят се (поради което не е нужно да се преповтарят) изводите на ОС относно правната квалификация на деянието, предмет на разглеждане по делото. Това касае както изпълнителното деяние, формата на съучастие, период на извършване, квалифициращи белези, вид на прекурсорите, количество и стойност на последните. В тази насока мотивите на ОС са подробно обосновани. Безспорно установено е включването на две от веществата към инкриминираните за тях дати в Приложение 1 от Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския Парламент и на Съвета относно прекурсорите на наркотични вещества и на Регламент (ЕО) № 111/2005 на Съвета за определяне на правила за мониторинг на търговията с прекурсори на наркотични вещества между Общността и трети страни – PMK и APAAN. Споделят се и разсъжденията за липсата на разрешение по чл.32 от ЗКНВП за внос, износ и транзит, пренасяне и превозване на прекурсорите посочени в чл.3 ал.4 и 5 от същия закон. С това се дава отговор и на възраженията на защитата, свързани с бланкетност на нормата на чл.242 от НК, което намерило отговор в мотивите на ОС – няма съмнение, че подсъдимите са знаели за веществата прекурсори, прикрити в товарите, целели са тяхното внасяне в България и след това в други страни на ЕС като вътрешно общностни доставки; нямали са разрешително, каквото изисква ЗКНВП – тъкмо липсата на такова разрешително попълва бланкетната норма на чл.242 от НК, тъй като се касае за нарушение на конкретни законови разпоредби, свързани с вноса на прекурсори – дейност, поставена под контрол, за която се изисква разрешително. Този съд споделя и изводът на ОС – Варна по отношение на веществото АРАА, което към инкриминирания момент се намирало извън изчерпателното изброяване на прекурсорите Регламент (ЕО) № 273/2004 и Регламент (ЕО) № 111/2005. Заради това, по отношение на веществото АРАА, посочено в обвинителния акт като „материал за производство на наркотични вещества“, съдът приема, че съобразно датата му на включване в Приложение I на Регламент 273/2004 - с Делегиран регламент (ЕС) 2020/1737 на Комисията от 14.07.2020г., то към инкриминираната дата 30.05.2017г., то не е попадало в определението „включено в списък вещество/описана субстанция“ по смисъла на посочените регламенти, нито на приравнено на такова вещество (в този смисъл Решение по дело С-369/13 на СЕС – абсолютно идентично, с предмет APAAN, който към момента на деянието не бил включен в съответния списък на Регламентите). По отношение на посочването му в обвинението като „материал“ за изготвяне на наркотични вещества или психотропни субстанции, следва да се отбележи, че съдът намира, че няма основание за ангажиране на наказателна отговорност, тъй като не споделя инкриминирането на вещества от националния закон, които не са включени в списъците към съответните регламенти, както и към ЗКНВП и за които няма правила, изискващи специален режим и контрол, както и съответни действия от лицата, които боравят/търгуват с такива. По този въпрос съдът отправи и преюдициално запитване (оттеглено), тъй като счета, че вещества, които не са описани в Приложение I на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 111/2005 на Европейския парламент и на съвета на Европа от 22.12.2004г., но които са идентифицирани като използвани за незаконно производство на наркотични вещества или психотропни субстанции, не могат да бъдат предмет на престъпление квалифицирана контрабанда по смисъла на чл.242 ал.3 от НК в качеството им на „материал“ (разпоредбата е свързана смислово със същото понятие „материал“ и в нормата на чл.354а от НК). Няма правни норми в националното и европейското законодателство, които да поставят държането (или каквато и да било друга форма на изпълнително деяние) на такива вещества в някакъв специален режим. Липсва обективно задължение, ясно формулирано от законодателя, което да може да се отнесе и да попълни бланкетната нормата на чл.242 ал.3 от НК (по отношение на „материал“-а). Заради това съдът счита, че липсва основание по отношение на веществото АРАА да бъде поставена осъдителна присъда. В който смисъл споделя доводите на ОС за оправдаването на подсъдимите по тази част на обвинението. ОС – Варна взел отношение по възражението за „посредственото извършителство“, за което били използвани свидетелите Т. и К., като посочил, че няма доказателства за общност на умисъла от страна на свидетелите с подсъдимите за извършване на престъпление. Позовал се на аргумент от чл.14 НК, като според ОС не се доказало знание на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението. АС счита, че това касае св.Т. в пълна степен. Обстоятелството, че след като изпитал проблематиката, свързана с първите два контейнера, той се скарал с подс.М. и се оттеглил от дейността. По-различна се счита ситуацията със св.М.К.. След като установил прикритите незаконни товари, той сигнализирал ДАНС. От там получил инструкции да „прави, каквото искат от него“, за да съдейства за установяването на дейността им. И той го правел. Да, без съмнение имал знание какво върши, но не го правел с идеята да осъществи престъпление в съучастие с подсъдимите. Не се опитвал да въздейства върху намеренията им, а само изпълнявал поръчките им, целейки разкриване на престъплението, воден в действията си от напътствията на свидетел с тайна самоличност. Тук е мястото да се отговори на възражението на защитата за твърдяната „провокация към престъпление“ от страна на този свидетел, който съгласувал действията си със Свидетел с тайна самоличност – служител на ДАНС. За да е налице полицейска провокация към извършване на престъпление, която да се цени като допуснато нарушение по чл.6

1

от ЕКПЧОС е необходимо действията на полицейските служители да са надхвърлили пасивното разследване и да са преминали в провокация към престъпление. ЕСПЧ дефинира ПРОВОКАЦИЯТА като ситуация, при която участващите агенти - били те сътрудници на силите за сигурност, или лица, действащи по техни инструкции - не се ограничават само до разследване на престъпни деяния по изцяло пасивен начин, а оказват такова влияние върху обекта, с което подстрекават извършването на правонарушение, което иначе не би било извършено, с цел да направят така, че правонарушението да се реализира, тоест да се съберат доказателства и да започне наказателно преследване (Ramanauskas v. Lithuania § 51). Според Европейски съд по правата на човека, 2014 29, изискването за правилно осъществяване на правосъдието, се прилага към всички видове престъпления, от най-простите до най-сложните. Правото на справедливо осъществяване на правосъдието заема толкова видно място в едно демократично общество, че то не може да се жертва в името на целесъобразността (ibid., § 53). В тази връзка Съдът подчертал, че полицията може да действа под прикритие, но не и да провокира към правонарушение (Khudobin v. Russia, § 128). Такива действия по провокация по конкретното дело не се установяват, защото липсва активно въздействие спрямо подсъдимите, именно в резултат на което те да са предприели действията, обект на инкриминация по настоящото дело. Установено е тъкмо обратното – активна дейност на подсъдимите по взимане на решението за контрабанда и техни фактически действия по реализирането им. Действията на св.М.К. били в изпълнение на техните желания, а не към насочване на волята им да извършат определени противозаконни действия, които те да са взели под въздействието на свидетеля. „Вмешателството“ на Свидетел с тайна самоличност се ограничило до поисканото от него съдействие от страна на св.М.К., което да оказва на подсъдимите, за да могат действията им да бъдат установени чрез способите на НПК. Категорично не може да се приеме, че с тези действията се осъществила провокация, тъй като не св.М.К. подбудил подсъдимите да извършат престъплението, а изпълнявал заръките им, свързани с реализация на постигане на резултат, който тъкмо подсъдимите желаели, на който били инициатори и автори. Т.е. съдът приема, че престъплението би било извършено и без намесата на посочените горе двама свидетели. Още повече, че вече било успешно реализирано деянието по контрабандирането на РМК, в което св.М.К. не участвал. Обсъждайки всички аспекти относно причините за дейността на Свидетел с тайна самоличност и св.М.К., съдът не установява факти, които да сочат на техни активни действия, които да се отклоняват от принципите за законност и справедливост и които да сочат на „провокиране“ на подсъдимите да извършат стореното. Няма вмешателство от такъв характер, че да се направи извод, че без него (вмешателството) случаят не би имал това развитие. Освен това Конвенцията не изключва използването по време на предварителното разследване и когато това е оправдано от естеството на правонарушението, на такива източници като анонимни информатори. Последващото използване на такива източници от съда за обосноваване на присъда е различен въпрос (Teixeira de Castro v. Portugal, § 35). Такова използване се приема, че може да е допустимо само ако са налице адекватни и достатъчни гаранции срещу злоупотреба, в частност ясна и предвидима процедура за разрешаване, използване и контрол над подобни методи за разследване (Ramanauskas v. Lithuania [GC], § 51). Що се отнася до органа, упражняващ контрол над операциите под прикритие, ЕСПЧ счел, че макар съдебният контрол да е най- подходящото средство, други средства също може да се използват, стига да са налице адекватни процедури и гаранции, като например прокурорски надзор (Bannikova v. Russia, § 50). Видно от материалите по делото, налице е и съдебен и прокурорски контрол, осъществен в пълно изпълнение на конкретните процедури на различните ПСД по делото, в частност по ЗСРС и международно правните способи в същата връзка – контролираната доставка на контейнера с РМК, както и на СРС, станали основа за изготвянето на ВДС. В сходна насока са и други решения на ЕСПЧ, както и на върховната съдебна инстанция на Република България - ВКС. Споделя се изводът на ОС – Варна относно липсата на отбелязването в присъдата на признака „посредствено извършителство“, доколкото срещу присъдата при първото разглеждане на делото - НОХД № 1354/2018г. на ОС- Варна, не постъпил протест на обвинението в частта по отношение липсващите в диспозитива на присъдата признаци „посредствено извършителство и наказателно неотговорните лица“, заради забраната за reformation in pejus, която лишила ОС при второто разглеждане на делото от възможност да осъди подсъдимите по първоначално обвинение. Споделят се и отговорите на възраженията направени от защитата и подсъдимите от страна на ОС, особено що се касае до аргументите на адв.Ц. относно изпълнителното деяние и задължителната съдебна практика. Правилно ОС коментирал, че съгласно цитираното от защитата ТР 1/2015г. на ВКС по т.д. № 1/2014г. на ОСНК „изпълнителното деяние на престъплението по чл.242 ал. 1 от НК се осъществява чрез "пренасяне" на стоките през границата на страната без знанието и разрешението на митниците. Оценил деянието като довършено от момента на фактическото пренасяне на стоките през държавната граница на България, както и приел, че то било извършено "без знанието и разрешението на митниците". Приел за относим към изпълнението на този признак момента, в който деецът не обявил по съответния ред пред митническите органи внасянето на стоките, което бил длъжен да направи по силата на правна норма, предвидена в наказателното законодателство (в случая с контейнера с APAAN за такъв момент се приема обявяването на стоката пред Митница - Варна с Декларация за временно складиране №300/16.03.2018г. - л.434, том 3 от ДП). Считано от 01.01.2007г., България като пълноправен член на ЕС следва да прилага директно правото на Съюза. Като елемент от съюзното законодателство посочил митническото, което следва да се прилага еднакво на митническата територия на ЕС, част от която е и територията на България. Т.е. правилно изтълкувал митническият контрол като дейност, изразяваща се в съпоставяне на фактическото положение с относимото митническо законодателство с цел да бъдат събрани факти от значение за предприемане на съответни мерки по отношение на стоките, предназначени за внасяне, изнасяне и транзитиране за, от и през митническата територия на Съюза. Митническият надзор и контрол приел като предназначени да осигурят спазването на разпоредбите, приложими за стоките под митнически надзор, нямащи статут на "общностни". При неправомерно въвеждане и движение на стоките на митническата територия на ЕС обективно липсва „знание и разрешение“ на митническите органи“. В случая контейнерите, с които са пренасяни инкриминираните прекурсори били транспортирани по море и фактическото им пренасяне през „граничната линия“ се осъществило с пресичането от страна на кораба с процесния контейнер на българските териториални води. ОС в мотивите си посочил и разпоредбите в Наредба № 7 от 23.05.2001г., издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, при влизане на кораб в пристанището, първо се извършва входящ граничен контрол, след което се разрешава свободна практика. Тогава се подава и декларация за временно складиране, въз основа на която митническите органи извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с поставяне под митнически режим. Законосъобразно приел, че след като инкриминираните вещества преминали границата на страната без знанието и разрешението на митницата (чл.242 ал.3 НК, която урежда квалифициран състав на контрабандата с предмет прекурсори), то като единствен извод се явява този за съставомерност на изпълнителното деяние, извършено при условията на чл.26 от НК. ОС изразил несъгласие с интерпретацията на защитата на понятието „оператор“ по смисъла на Регламент 273/2004г., като защитата сочи, че в случая това са собствениците на дружествата „Силекс трейдинг“, „Голфстрийм“ и „Бао Бао интернешънъл“. АС в допълнение отбелязва, че безспорно по делото било установено, че тези дружества са били само и единствено формални получатели на стоките, т.е. фирми с „добра митническа история“, използвани именно с цел да не привличат вниманието на контролните органи. Собствениците им нито знаели, нито участвали в пускането на пазара на включените в списъка в приложение 1 вещества, по смисъла на чл.3 от Регламента, защото дейността на подсъдимите, за която били използвани, се явява незаконна. В точка 39 на Решение на СЕС 806/23 (идентично с някои от въпросите, зададени от АС в оттегленото преюдициално запитване), е пояснено ясно кои лица се считат за „оператори“: За такива могат да се смятат единствено лицата, които в законови рамки участват в пускането на пазара на включени в списък вещества. Решението заключва в точка 55, че „случаите, при които дадено лице участва в пускането на пазара на включени в списък вещества в Съюза в рамките на незаконна дейност, не попадат в приложното поле на Регламент № 273/2004.“, което регулира дейността на операторите. Още по-ясно в пар.56 пояснява, че „член 2 буква г) от Регламент № 273/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че лицето, което в рамките на незаконна дейност участва в пускането на пазара на включени в списък вещества в Съюза, не е „оператор“ по смисъла на тази разпоредба.“. По други възражения на страните: 1/В протеста: Представителят на държавното обвинение, счита наложеното наказание за несправедливо, неправилност по отношение оправдаването за АРАА; оспорва заключението по изготвената СОЕ; счита, че Решение по дело С 369/13 на СЕС е неотносимо; че не следва да се приемат за смекчаващи обстоятелства здравословното състояние и семейното положение на двамата подсъдими. Отчита множество отегчаващи отговорността обстоятелства – голямото количество прекурсори и материал; трансграничния характер на престъплението; наличието на предумисъл; множеството осъждания; планирания внос на голямо количество кокаин; планираното закупуване на фабрика, с цел доставка и преработка на наркотични вещества. Относно „материала“ APAA, АС – Варна изложи становище по-горе. Относно изтъкнатите като отегчаващи отговорността обстоятелства и искането за завишаване на наказанието до предвидения максимум, ще вземе становище в частта, в която обсъжда наказанието. 2/По жалбата и допълненията към нея от подс.М., чрез адвокати Ж. и Според защитата, присъдата е постановена в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, при несъобразяване с правото на ЕС и със съдебната практика на Съда на ЕС. Допуснати са множество процесуални нарушения, а изводът за съпричастността на подс.М. се базира на предположения. Постановеният съдебен акт страда от липса на мотиви, първоинстанционният съд не е предоставил задълбочен отговор на възраженията на страните; заключенията по ФХЕ установяват, че веществото АРАА не е прекурсор и не може да бъде използвано за производство на наркотични вещества; същото (веществото АРАА) не фигурира в Регламент (ЕО)273/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004година, относно прекурсорите на наркотични вещества, допълнен и изменен с Регламент 1258/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 година, транспонирани във вътрешното законодателство, посредством ЗКНВП; действията на подсъдимия не изпълват състава по чл.242 от НК; пренасянето на АРАА без разрешение не е противоправно деяние и не е обявено за наказуемо; по делото С 369/13 Съдът на ЕС приема, че веществото APAAN, което в инкриминирания период не е било включено в приложенията към Регламент (ЕО) 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. и Регламент 11/2005, не са приложими изискванията за предварително разрешение за неговия внос, макар същото да може да бъде преобразувано лесно в наркотично вещество. Според защитата, този извод важи и за веществото APAA; в ОА липсва конкретно формулирано обвинение, в частност чрез кои действия, подсъдимият „фактически“ е пренесъл през границата инкриминираните вещества; липсват доказателства за личното участие на подсъдимия във фактическото пренасяне на в-вата; не са посочени действията, чрез които подсъдимия е осъществил поведението, инкриминирано в нормите, запълващи бланкетния състав; задължени да декларират вносът на прекурсорите са юридичеаските лица „Силекс Трейдинг“ ЕООД, „Голфстрийм“ ООД, „БАО БАО интернационал“ ЕООД; подс.М. няма връзка с тези дружества; прокуратурата не извършила проверка на тези дружества; съпричастността към деянието на лицата Сергей Тарасов и Армен Товмасян не била проверена; същите не били разпитани; липсват данни въз основа на какъв документ св.М.К. осъществявал своята представителна власт, по отношение на „Голфстрийм“ ООД, „БАО БАО интернационал“ ЕООД; няма приложено нотариално заверено пълномощно в полза на св.М.К.; не ставало ясно кой следвало да осигури издаването на нарочно разрешение за внос на процесните вещества; не били установени доказателства, които да изключват отговорността на представителите по закон и пълномощие на дружествата; твърди се липсващо описание (в ОА и мотивите) чрез какви действия, подсъдимия осъществил състава на престъплението по чл.242 от НК; не бил изследван въпроса, относно поръчването, заплащането, осигуряването на доставката на в-вата, като по този начин се ограничава възможността за защита на подсъдимите; необоснован бил извода, че М.К. и Т. са наказателно неотговорни (липсва входиран сигнал до ДАНС, отговарящ на изискванията на чл.209 от НПК), както и други доказателства за уведомяването за извършено престъпление, но за сметка на това има множество доказателства, които удостоверяват, че М.К. и Т. не отговарят на изискванията за наказателно неотговорни лица/посредствено извършителство); собственикът на „Силекс“ твърди, че не познавал М., единствено контактувал с К., Т. и К.; липсват доказателства, Т. да е действал по поръчка на М.; обвинението не осъществило изискването за ефективно и безпристрастно разследване, в разрез с изискванията на чл.107 от НПК, както и с практиката на ЕКПЧ - цитирани се решения по делата (Начова и други срещу България, Ramsahai и други с/у Холандия, Brecknell с/у Обединеното кралство, А.а с/у България, и други); нарушено било правото за справедлив съдебен процес - чл.6 от ЕКПЧ; допуснати били множество процесуални нарушения, свързани със СРС, по-конкретно нямало разрешение за извършената контролирана доставка от Нидерландия, а задържаните там вещества, не били същите като внесените в България; не били налични основания за предоставянето на защита на Свидетел с тайна самоличност, както и кредитирането на неговите показания било свързано с нарушаване на правата на подс.М.; подсъдимият нямал възможност да оспори доказателствата срещу него, по-конкретно свидетелските показания; в нито едно от електронните устройства на подсъдимия не са били намерени данни, че именно той е извършил поръчките от азиатските дружества – доставчици; неизяснен останал мотива на св.М.К. да участва в осъществените сделки. В допълнителните писмени изложения от подс.М., преведени от Р. Р. (л.111 по ВНОХД 258/22г. на АС) се сочи, че според него посещение в терминал „Варна - Запад“ установило, че товара не съответства на обема, упоменат в мотивите към присъдата; цитира се първото въззивно решение, в което е отбелязано, че не е ясно какво количество било конфискувано; изтъкнати са доводи за субективизъм по отношение на докладчика по НОХД 1037/2020г. на ОС; твърди се компрометирано митническото разследване; също, че стойността на прекурсорите не отговаря на цените от Китай; сочат се противоречиви показания на К. и се прави извод, че поради това не следва да бъдат кредитирани, което важи и за свидетелите Т., защитен свидетел номер 2; сочи се неправомерно отхвърляне на исканията за превод на множество митнически документи. Допълнителни писмени изложения от К. М. (л.265 и сл. по ВНОХД 258/22г. на АС) – преведени с Google translator – в тях се счита, че свидетелските показания на Т. са повлияни от св.М.К.; сочи на нарушение на чл.176 от НПК. Сочи се, че единствено св.М.К. имал достъп до имейл адреса на „Gulfstream“ Ltd.; показанията на свидетелите М.К., Томаграджан и таен свидетел съвпадат с документите, открити на имейл адреса на „Gulfstream“ Ltd; митническото разследване е опорочено; липсва чл.26 от НК. По-горе съдът подробно обсъди защо счита деянието за престъпление, както и на кои фактически положения, установени чрез законосъобразни способи, се базира този извод. Изложи подробен анализ на свидетелските показания, писмените документи, извършените ПСД, изготвените експертизи; изясни кои и защо кредитира. Липсващо съобщение от св.М.К. по реда на чл.209 от НПК до ДАНС няма отношение към годността на свидетелските му показания. Такова съобщение е само един от няколкото законни поводи за започване на разследване, посочени в чл.208 от НПК. В случая ДП 2/2017г. било образувано след установяване по надлежен ред на прекурсора РМК в контейнер 5716664 – т.е. по реда на чл.208 т.4 от НПК. Заради това и според съда липсата на такова съобщение не рефлектира по никакъв начин върху разследването нито внася разколебаване в дадените от св.М.К. показания. По възражението относно липсата на молба за правна помощ до Нидерландия във връзка с контролираната доставка, съдът не намира нарушения, тъй като по делото има информация за изготвени молби за правна помощ чрез ВКП и до компетентните власти в Кралство Нидерландия (съобразно разпоредбата на чл.476 ал.4 от НПК) – л.673, том 5 от ДП. За осъщественото международно правно сътрудничество сочат и предадените от консулската служба в посолството на България в Хага ВД – прекурсори, оформени като дипломатическа пратка 234 Diplomatic bag, запечатани с червен восъчен печат, предадени на отдел 04 при ВКП (л.775-782, том 5). Все пак тук ясно трябва да се посочи, че инкриминацията е свързана с действия по пресичане на границата на Република България - а това е категорично установено с влизането на контейнера на територията на държавата – на пристанище Варна на 26.01.2017г., след което проба от стоките, взета от служители на Митницата отчела различие в стоката и РМК в една от тях; на 10.02.2017г. контейнера бил разтоварен в склад, изследван, след което стоката била върната обратно и пломбирана. ФХЕ установило наличието на РМК прекурсор в 250 кашона с 999 туби такова вещество (виж л.378-399, том 3 от ДП и ФХЕ (л.518-521, том 4 от ДП). Така че акцентирането върху молба за правна помощ до Нидерландия по същество цели изместване на фокуса от коментираното доказано довършено деяние по чл.242 от НК с факта на преминаване на стоките в български териториални води, т.е. на българска територия. Съдът приема, че именно със самото пресичане на контейнера с РМК на 26.01.2017г. на българската държавна граница, състава на изпълнителното деяние бил довършен. Съдът установи, че органите на ДП действали съобразно разпоредбите на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни дела; чл.10а от ЗСРС – „чл.10а. Контролираната доставка се прилага от разузнавателния орган и се използва от разследващия орган в кръга на компетентността му при непрекъснат контрол на територията на Република България или друга държава в рамките на международното сътрудничество и се изразява във внасяне, изнасяне, пренасяне или транзитно превозване през територията на Република България от контролираното лице на вещ - предмет на престъпление, за да се разкрият участниците в трансгранично престъпление.“; ЗКНВП и Закона за митниците. В последният (т.21 от допълнителните разпоредби) е дадена и легална дефиниция на термина "Контролирана доставка" - тя означава „методите, чрез които се допуска изнасяне от, преминаване през или внасяне на територията на една или няколко страни на незаконно изпратени или предизвикващи подозрение, че са незаконно изпратени наркотични вещества и прекурсори и техните аналози или вещества, които ги заменят, със знанието и под контрола на компетентните органи на тези страни с цел да бъдат разкрити лицата, участващи в извършването на незаконен трафик.". Очевидно е, че подсъдимите не са извършили персонално и чрез свои собствени физически действия инкриминираната контрабанда; също така е ясно обаче, че са го сторили, използвайки други лица и чужди дружества, така че те да прикрият връзката им с товарите в случай на разкриване на дейността им. В тази насока във фактическите констатации и анализа на доказателствата са изложени подробни доводи. Тъкмо заради това и по делото се коментира посредственото извършителство. Подробен отговор по- горе бе даден и на въпросът защо съдът се доверява на свидетели, които според защитата не следва да се кредитират. Съдът взе отношение и по въпросът за разпит на лица в качеството им на свидетели, в частност на лицата, собственици на дружествата, за които прецени, че показанията им не са относими към разследването, тъй като те по никакъв начин не се явяват свързани с разследването и установяването на деятелността по настоящото дело. Че били собственици на конкретни дружества, които имали за предмет търговска дейност е безспорно, но също така безспорно е установено, че тъкмо подсъдимите имат отношение към пратките с прекурсори. Което именно се явява от съществено значение за наказателната им отговорност в рамките на внесеното в съда обвинение. Това, че по делото липсва пълномощно на св.К. за представителство на дружествата не се отчита като съществен пропуск, защото разследването и съдебното следствие установили, че действията по отношение на конкретните товари са реално извършени от него и пряко свързани с поръчаните от подсъдимите действия. И за св.Т., и за св.Сл.К., и за св.М.К. има доказателства, че са действали по поръчка на подсъдимите. Сведения за това са както техните показания, така и действията на лицата, ангажирани от тях във връзка с действия пред митниците – св.Т.И.; св.К. (фактически действия и данни за възприети от него действия на свидетелите Сл.К., М.К. и подс.М.); относимите писмени документи в тази връзка. ВДС също съдържат идентични данни, потвърждаващи достоверността на свидетелските показания. И не на последно място следва да се посочи, че не съдът дължи отговор на въпроса относно кой и защо е или не е обвинен от държавното обвинение (касателно възраженията за св.М.К., а също и за Р.В.). Съдът дължи отговор на въпроса са или не са виновни обвинените лица, съобразно внесения в съда обвинителен акт. По отношение възражението за „провокация“ към извършване на престъпление становището си съдът изрази по-горе. 3/По жалбата и допълненията към нея от подс.П. чрез адвокати А. и К.: Те в голяма степен повтарят съображенията на защитниците на подс.М.. Свеждат се по съществото си до незаконосъобразнст, неправилност и необоснованост на постановената присъда; явна несправедливост на наложеното наказание; липса на мотиви. Неизяснени множество обстоятелства: кога, как и къде двамата подсъдими са осъществили контакт и са взели решение за извършване на незаконна дейност; липса на доказателства за контакти между подс.П. и криминално проявени лица; липса на доказателства за проведена среща между подсъдимите и св.М.К.. На базата на доказаното, че фирмите, които са осъществили вноса на контейнерите, са представлявани от св.М.К., се счита, че задължението за деклариране на вноса е тяхно; твърди се недостоверност показанията на св.М.К.; липса на доказателства за съпричастност на подс.П. към вноса на трите контейнера. Твърди се пренебрегнване на показания на Свидетеля с тайна самоличност, които според защитата оневиняват подс.П.; изтъква се обстоятелството, че веществото АРАА не е прекурсор; оспорва се налице квалификацията по чл.93 т.8 от НК; счита се, че следва да бъдат оправдани за квалификацията по ал.4 на чл.242 от НК; че следва да намери приложение чл.55 от НК. Иска се оправдаване, а в условията на алтернативност - намаляване на размера на наложеното наказание. Допълнителните писмени изложения от подс.П. (л.159 и сл. от ВНОХД 258/22г.) са преведени с Google translator, поради което и в голяма степен – неясни. Твърди се, че присъдата е основана на предположения, няма доказателства за виновността на подсъдимия, нито пък за предварително планиране; липсва назначена експертиза, която да установи връзката с криптирани чат устройства; показанията на св.М.К. и защитен свидетел 2 не го уличават; показанията на св.М.К. са недостоверни, извършваните от него оперативни действия са възложени от ДАНС; нарушение са правата на подсъдимия в разрез със стандартите на ЕКПЧ (цитира се практика, нечетлива); липсват документи, предоставени от Нидерландия; не е спазен принципа за събиране на оправдателни доказателства; противоречия в свидетелските показания; СРС са опорочени; изтъкват се нарушения на холандското законодателство; липсва превод на съответни документи по делото; твърди се въздействие на свидетели от страна на прокуратурата. Относно спазване правата на подсъдимите следва да се посочи следното: Българският процесуален закон съдържа достатъчно гаранции относно правото на информация в наказателното производство и разпоредбите му в това отношение са съзвучни с член 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство. Текстът предвижда, че "държавите-членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите се предоставя незабавно информация относно най-малко следните процесуални права, както се прилагат съгласно националното право, с цел да се позволи ефективното им упражняване: в) правото на информация относно обвинението в съответствие с член 6; г) правото на устен и писмен превод; д) правото да запазят мълчание". А § 2 на член 3, - че "държавите-членки гарантират, че информацията, предвидена в § 1, се предоставя устно или писмено, на прост и достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на заподозрени лица или обвиняеми в уязвимо положение". Член 6 визира правото на информация относно обвинението и предвижда, че такава се ".... предоставя незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита. " В чл. 1 на Директива 2010/64/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, се предвижда изрично, че на заподозрени лица или обвиняеми, които не говорят или не разбират езика на съответното наказателно производство, се осигурява незабавно устен превод по време на наказателно производство пред разследващите и съдебните органи, включително по време на разпит от полицията, по време на всички съдебни заседания и на всички необходими междинни изслушвания. В съответствие с изискването на § 4 на чл. 2 държавите-членки да гарантират, че съществува процедура или механизъм за проверка дали заподозрените лица или обвиняемите говорят или разбират езика на наказателното производство и дали имат нужда от помощта на устен преводач, в българския НПК е прието изменение и в новосъздадената глава Тридесета "а" НПК са уредени подробно правила, гарантиращи ефективно спазването на правото на превод. Коментираните текстове, транспонирани в българския НПК в глава 30а, са насочени към зачитане на правото на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ. Нарушаването на тези минимално установени стандарти засяга съществено защитените процесуални права на лице, срещу което се води наказателното производство. Ако констатираното нарушение не може да се поправи, то единствената възможност да не се засегне правото на справедлив процес е изключването на доказателствата, събрани в нарушение на правата на подсъдимия. По конкретното дело такива нарушения не се констатират. Задължението за превод, съгласно изискванията на глава 30а от НПК, съдържа изрично посочване на актовете, които трябва да бъдат преведени в писмен вид на разбираем от подсъдимите език, което било сторено (чл.55 ал.4 от НПК). Нещо повече - бил назначен превод на родния език на подсъдимите, въпреки че същите имали високо владеене на английски език. Поради това и допуснати нарушения от такъв характер не се споделят от тази инстанция. В пълнота по ДП и съдебните инстанции удовлетворили изискванията на чл.6 от ЕСПЧ и в частност т.3. на същата, според която „Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има в частност следните права: а) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език; b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита; с) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието; d) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите на обвинението и да изисква призоваването и разпитът на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия, както на свидетелите на обвинението; е) да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда. При разглеждането на делото в съдебна фаза на подсъдимите бил осигурен превод от нидерландски език (роден за тях), въпреки, че и двамата владеят в много висока степен английски език. Същите ползвали в наказателното производство упълномощени защитници от самото начало на повдигане на обвиненията спрямо тях; активно се ползвали от правата си да участват в съдебното производство чрез задаване на въпроси и искания; ползвали безплатен превод; запознали се с материалите по делото (вкл. такива искания удовлетворявал многократно и този съд). Поради изложеното и твърдените допуснати нарушения на правата им в този контекст остават несподелени. В допълнителни писмени изложения от адв.П. К. (л.284 и сл. по ВНОХД 258/22г. на АС – Варна) се твърди неправилност, необоснованост, нарушения на материалния закон и процесуалните правила, явна несправедливост; липса на доказателства за виновността на подс.П.: разпитаните свидетели заявяват, че не го познават; противоречиви показания на св.М.К.; нарушения по чл.13, 14, 15 и 107 ал.3 от НПК; противоречие между ОА и мотивите към присъдата, относно наличието на посредствено извършителство; нарушаване на принципа reformatio in pejus; не са прочетени писмените доказателства, на които ОС – Варна се е позовал; не е дадена възможност на страните да изразят становища; липсват мотиви по възраженията на страните; основания за приложение на чл.55 от НК. Твърди се порочност на ОА (противоречие по отношение на времето за извършване на деянието, ТР 2/2002г., противоречие между диспозитив и мотиви към присъдата, налице ли е посредствено извършителство); липсват доказателства, свързващи подс.П. с контейнер 1 и 2; цитира се практика на ВКС, според която липсата на анализ на доказателствата е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, защото пълнота на мотивите се дължи при всеки инстанционен контрол (Решение 30/1.02.1991г. по НД 928/1990, второ н.о.; Решение 948/1978г.; Решение 765/1990г.; Решение 715/1990г.); първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл.283 от НПК. По по-голяма част от възраженията съдът изрази становище по-горе. Тук следва да се засегнат въпроси, които са останали бе отговор по-горе. Необходимо е да се посочи, че в протокол от с.з. на 02.06.2022г. (л.1299 – долу) съдът е прочел писмените доказателства и предявил веществените, преди да даде ход на съдебните прения. С точност съдебното определение по чл.283 от НПК гласи следното „На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита протоколите за оглед и останалите, приложени към ДП доказателства“ – от това определение може да се направи извод за приобщаване посредством чл.283 от НПК на всички документи и протоколи по делото, тъй като посочената разпоредба е относима тъкмо към приобщаването на писмените материали и протоколи за различни по вид процесуално-следствени действия. Не се споделя формалистичното отношение към текста на съдебното определение, тъй като основанието за постановяването му има категорична връзка и в смислов, и в процесуален характер с всички писмени материали, относими към обвинението, изложени подробно в разпоредбата на чл.283 от НПК. При съмнение в това (каквото този съд няма), то следва да бъде даден отговор на въпроса евентуално какви и чии права биха били нарушени; и в каква степен. Подсъдимите и техните защитници имали достъп до ДП от 2018г. (първото НОХД 1354/2018г. било образувано на 04.12.2018г.), по НОХ делата има данни за завишена активност на страните във връзка със запознаване с материалите по делото, включително и в рамките на това въззивно производство, второ по ред. Заради това и възражението за неправилно позоваване на писмените доказателства по делото, за тяхното непознаване от страните, се счита неоснователно. Относно твърдението за липсата на мотиви на първата инстанция, съдът отговори по-горе в изложението, че се ръководи от разпоредбата на чл.335 ал.3 от НПК и като втора инстанция по фактите – със задължението си да се произнесе по същество с внасяне на яснота там, където това е било спестено или се оказало недостатъчно добре обосновано от първата инстанция. Сочените решения на ВКС не могат да дерогират задължителните предписания на процесуалния закон. По обсъждането на датата на обвинението, засегнато в защитната реч на адв.К. като такова, което представлява съществено процесуално нарушение, следва да се посочил следното: действително в обвинителния акт л.5 от обвинителния акт един единствен път била записана като дата на пристигане на контейнера с РМК датата 29.01.2017г., а в диспозитива на обвинението била записана реалната дата – 26.01.2017г. Соченото от защитата касае грешка при изписването на датата на първото от обвиненията по чл.26 от НК, но от по-нанатъшното съдържание на обвинителния акт е видно, че иде реч тъкмо за датата 26.01.2017г., упомената няколко пъти след това в обвинителния акт – на стр.8, 13, 14, 16 и 17 от обвинителния акт. Което не се отчита от тази инстанция като нарушение относно яснотата за време на извършване на деянието, тъй като многократното повторение на точната дата изключва грешна или объркваща представа относно коректната дата на обвинението. В същата насока АС се произнесъл с два акта по чл.249 от НПК - определение 260124/22.12.2020г. и определение 77/04.06.2021г., в които различни съдебни състави застъпили виждането си за точното, ясно, хронологично и добре разбираемо изложение на обвинителния акт. По възраженията в защитната реч на двамата подсъдими и особено подс.П., засягат и се позовават на информацията от електронната поща на „Голфстрийм“ООД, обект на оглед, извършен на 09.08.2018г. в офис 109 в сградата на Митница – Варна (л.248-290, том 2 от ДП), C D – л.544 от ВНОХД258/2022г.). На база на голяма част от мейлите, на свидетелски показания и на действия на прокурор Радева, е съставена схема с приложена папка, по които протича защитата на подс.П.. Действията на прокурорът по делото могат да бъдат проследени единствено и само по постановените от него актове по делото. Всичко останало може да се определи само и единствено като предполагаема и неустановена дейност, почиваща на свободна интерпретация от страна по делото, в случая подс.П. (пример: „Радева моли Митница Варна да не проверява контейнер с кози тор от Перу“; „Радева подготвя ареста на М. и П.“ и други подобни). Свидетелските показания на М.К. и Т. не са в противоречие с данните, извлечени от другите писмени документи и от мейла на „Голфстрийм“ ООД, достъп и парола за който дал именно св.М.К., видно от огледа такава е ползвана. Тъкмо обратното – показанията му кореспондират с тях. И потвърждават казаното от свидетелите, които в нито един момент не са отричали, че са извършили определени фактически действия. И тук отново се достига до неколкократно изтъкнатото по-горе за начина на извършване на деянието – чрез използването на други лица и чужди дружества. Ако подсъдимите не са желаели това с цел да не бъдат свързани с тези товари, то възниква въпросът защо не са ползвали дружеството на подс.М. „БКП“, а са търсили хора и фирми с добра „митническа история“. Защо им е било нужно чуждо дружество, вместо да бъде използвано това, в което подс.М. има участие и на което би могла чрез извършването на почтен бизнес да бъде създадена добра история. Обратното – търсени са чужди фирми и други лица, които да реализират една престъпна дейност, прикрита зад разрешени товари и в случай на „грешка“ – тъкмо те да понесат произтичащата отговорност. По този въпрос съдът взе отношение, анализирайки „посредственото извършителство“, както и „провокацията“ към извършване на престъпление, на която защитата се позова. При липсата на общ умисъл между подсъдими и свидетели, какъвто не е установен по делото, съгласно теорията и съдебната практика се касае за посредственото извършителство чрез използване на наказателно неотговорно или заблудено лице (какъвто е случая) като оръдие, посредством което осъществява намисленото престъпление. По прозиращото в някои изложения твърдение за безпристрастност на съда, свързано с оплакване за това, че решаващият съд не е изпълнил задълженията си да осигури справедлив процес от безпристрастен съд по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ, следва да се направят няколко бележки, които да посочат, защо такова не се установява. В принципен план правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС освен основна ценност в съвременното демократично общество, съставлява и най-съществената процесуална гаранция за реализация правото на защита на подсъдимите лица в наказателното производство. То е съставено от конгломерат от субективни права, предоставени на всяко обвиняемо лице (упоменати горе). Нарушенията, свързани с правото на справедлив съдебен процес са свързани с пренебрегване на фундаменталните принципи на наказателния процес – състезателност и равни права на страните, право на защита, което води до опорочаване на воденото наказателно производство. Безпристрастността според ЕСПЧ означава липса на предубеждение или пристрастие. За да бъде изпълнено изискването, съдът трябва да отговаря както на субективния, така и на обективния критерий за това (виж Piersack v Белгия.

1982

и Kyprianou срещу Кипър, Hauschildt v Dеnmark (1989). Между двата подхода към безпристрастността – обективния и субективния тест, не съществува точна граница, тъй като поведение на един съдия може да поражда не само обективно оправдани опасения от гледна точка на външния наблюдател, но може да засяга и личното му убеждение. Извод за предубеденост на един съдия може да се направи, само ако тя става съвсем ясна от поведението му по време на производството или от съдържанието на решението. При всички положения заключението за пристрастност на съдията следва да е резултат от цялостна оценка на неговото поведение в съдебното производство и като как това поведение и процесуални действия са се отразили на общата представа за справедливост на наказателното производство. Както се приема в решението Hauschildt v Dеnmark

1989

при прилагането на обективния критерий мнението на страната по делото, която твърди пристрастие, е важно, но не решаващо; от съществено значение е дали съмнението относно безпристрастността може да бъде доказано обективно. В процеса на събиране на доказателства по делото, съдът не е допуснал ограничения на правото на подсъдимите да участват в разпита на свидетелите и вещите лица, разяснявал правата им в пълнота и своевременно, взел становище по всички процесуални въпроси, поставени от подсъдимите и защитата им, предоставил възможност за лична защита, предоставил последна дума. Т.е. не се установява съдебния състав или докладчика по делото да са допуснали съзнателно или случайно процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на подсъдимите. Отношенията между подсъдимите и председателя на съдебния състав (и докладчик) са били в рамките на закона и добрия тон. Не се констатира демонстрация на лично негативно отношение спрямо нито една от участващите в наказателното производство страни. Като председател на съдебния състав, съдията демонстрирал добро умение да ръководи съдебното заседание по начин, който да вдъхва доверие в страните за безпристрастност. В тази насока говори и обстоятелството, че в нито един момент подсъдимите или защитата им са поставяли въпрос за отвод на съдията, така както са сторили това по-рано с друг съдебен състав. Затова, както е посочено и в решението Hauschildt v Dеnmark (1989), мнението на страната по делото, която твърди пристрастие, е важно, но не решаващо, още повече, че в конкретния случай то не се подкрепя от обективните данни по делото. Обстоятелството, че по НОХД № 1037/2020г. на ОС – Варна била постановена осъдителна присъда не може само по себе си да обоснове хипотезата на чл.29 ал.2 НПК. В Решение № 73 от 22.07.2019г. на ВКС по н.д. № 89/2019 г., II н.о., НК е посочено, че: „Суверенното правомощие на съда по вътрешно убеждение аналитично и мотивирано да приеме обвинителните твърдения на прокурора за установени по несъмнен начин, не могат да се обвързват с предубеденост и пристрастност към обвинителната теза. В хипотезата на чл.29 ал.2 от НПК е необходимо да съществуват факти, които по естеството си да поставят под съмнение обективността и безпристрастието на съдебния акт – да указват на пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав или негов отделен член от изхода на делото или на неговата предубеденост. Без наличието на такива конкретни обстоятелства, чрез които да се прояви пристрастността на съда, не може да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната му функция.“ В конкретния случай по делото липсват каквито и да е обективни данни за преднамерена или необективна дейност на първоинстанционния съд по ръководство на процеса, по постановената присъда и по изготвените мотиви, въпреки някои техни дефицити, за които горе се спомена. Приемане отчасти на тезата на обвинението, е обоснована с доказателствата по делото, а не е плод на пристрастие или друго субективно отношение. По възраженията относно квалификацията по чл.242 ал.4 от НК: "Особено тежък случай" е налице, когато с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства, се разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Преценката за изключително висока степен на обществена опасност на деянието е мотивирана с количеството и вида на прекурсорите. Вредните последици от това престъпно деяние настъпват със самото пренасяне на прекурсори през границата на страната и е без значение дали то е достигнало до потенциалните си потребители. При първият контейнер, с оглед извършената контролирана доставка по чл.10а от ЗСРС съдът приема, че такова достигане е било реализирано. Висока степен на обществена опасност се констатира и по отношение на извършителите – подс.М. – с множество присъди в рамките на ЕС, които според чл.8 ал.2 от НК имат отношение и към настоящото наказателно производство. За подс.П. (дори и при факта на констатациите на ОС за настъпила реабилитация) в тази насока следва да се вземе предвид проявлението на личността при конкретното престъпно деяние. Именно с оглед на последното, на спецификите на престъпната дейност – конспиративност; прикриващ товар; находчивост и комбинативност при пренасянето на веществото; положената грижа за оставане в анонимност на извършителите на престъплението; значителната по обем и многообразие дейност по подготовката и осъществяването на придобиването и пренасянето на прекурсорите през границата; фактът, че тъкмо той осигурявал товарите от далечния изток; характеристичните му данни (сведенията от партньорските служби на ДАНС в ЕС и тези от Австралия) сочат на завишената обществена опасност на личността му. В тази насока е и трайната съдебна практика Решение № 89 от 7.03.2023г. на ВКС по к.н.д. № 855/2022г., III н.о., НК; Решение № 213 от 20.12.2016г. на ВКС по н.д. № 1032/2015г., III н.о., НК; Решение № 431 от 4.01.2016г. на ВКС по н.д. № 1354/2015 г., III н.о., НК; Решение № 103 от 20.05.2013г. на ВКС по н.д. № 2037/2012г., III н.о., НК и други). По наказанието: За извършеното от подсъдимите Р. М. П. и К. М. М. престъпление по чл.242 ал.4 вр. ал.3 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева. За да наложи наказание при условията на чл.54 от НК, ОС съдът съобразил следното:

–

-високата степен на обществена опасност на деянието с оглед обществените отношения които засяга - правилното функциониране на стопанството; тук следва да се добави още и количеството на прекурсорите, чистотата им, стойността им, многократно надхвърляща изискванията за „особено големи размери“ според ТР № 1/30.10.1998г. на ОСНК на ВКС;

–

-негативните данни за личността на извършителите (предходни осъждания за подс.М. и специфичното участие на подс.П.), които разкриват висока обществена опасност и за двамата. Също подбудите за извършване на престъплението - незачитане на установения правов ред в страната и ЕС, желание за много голямо и бързо облагодетелстване по престъпен начин. Към тези обстоятелства следва да се отнесат предходните осъждания на подс.М., както и множеството данни за подс.П. от партньорски служби в ЕС за негова незаконна дейност, вкл. и представеното пред АС – Варна запитване на Австралийската федерална полиция относно подс.П., съдържащи информация за „негово участие в балканска ОПГ, както и за връзка с австралийския гражданин Adam Watt, замесен в широко мащабен внос на наркотици в Австралия“. В горното писмо се съдържа питане и за криптиращо устройство (сходно на употребяваните такива от двамата подсъдими и св.М.К.), както и информация за включването на подс.П. в Списъка на приоритетните цели на австралийското разузнаване (л.306-314, том 1 от ВНОХД 258/2022г. на АС- Варна).

–

Като смекчаващи отговорността обстоятелства ОС отчел: -за подс.П. приел, че същият следва да се счита неосъждан, въпреки предходните му осъждания, с оглед на това, че последната присъда срещу него, с която е осъден на два месеца лишаване от свобода, условно с две годишен изпитателен срок и глоба 2 500 евро е влязла в сила на 26.08.2009г. и до 26.01.2017г. (първото деяние по настоящото обвинение) е изминал срок значително по голям от необходимия, за да бъде реабилитиран. Усложнено семейно положение.

–

-за подс.М. отчел като смекчаващо обстоятелство влошеното му, макар с голяма давност здравословно състояние, установено по експертен път в хода на досъдебното и съдебно производство. Като отегчаващо обстоятелство отчел предходната му съдимост, сочеща на липсата на корекция, въпреки прилаганите многократно наказателни санкции спрямо него.

–

Поради това ОС наложил и на двамата подсъдими наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - „Лишаване от свобода“ на минимума, предвиден в санкционната част на нормата на чл.242 ал.4 вр. ал.3 НК – а именно ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и ГЛОБА в минималния размер на предвиденото - 200 000 лева за всеки (предвид липсата на доходи, рефлектираща на имуществения им статус).

–

Размерът на наказанието предопределил ефективното му изтърпяване при първоначален строг режим.

–

Съдът намира наказанието за правилно индивидуализирано. Не споделя голяма част от доводите на обвинението в протеста за увеличаване на наказанието, които са следните:

–

-не следва да се приемат за смекчаващи факти здравословното състояние и семейното положение на двамата подсъдими.

–

Изтъкнати са множество отегчаващи отговорността факти: -голямото количество прекурсори и материал; -трансграничен характер на престъплението; -наличието на предумисъл; -множеството осъждания; -планирания внос на голямо количество кокаин; -планираното закупуване на фабрика, с цел доставка и преработка на наркотични вещества.

–

Осъжданията на подсъдимите са коректно обсъдени от ОС – Варна. По отношение на семейното положение и здравословно състояние – тези обстоятелства винаги подлежат на изследване при обсъждане на обстоятелствата по чл.54 от НК, поради което и съдът не може да се съгласи с обратния довод.

–

Голямото количество (8697, 5кг.), предопределящо и „особено големи размери“, следва да се отнесе към обществената опасност на деянието, бидейки в рамките на особено големите размери, то все пак много над този минимум (около 6060 минимални работни заплати).

–

Трансграничният характер е заложен в самото естество на деянието, тъй като то предполага пренасяне през границата.

–

Бъдещите планове на подсъдимите все пак са останали в сферата на плановете.

–

Поради което и съдът счита определеното наказание (дори и на определения минимум) като достатъчно строго и адекватно за постигане на специалната и генерална цели по чл.36 от НК.

–

За АС остават несподелени доводите на защитата (в тяхната алтернативна част по искането за намаляване на наказанието) за приложение разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като очевидно липсват множество смекчаващи отговорността обстоятелства; няма и изключително такова обстоятелство, предвид срока, изтекъл от извършване на деянието (от 06.07.2018г.) и до настоящият момент (май 2023г.). Изтекли са по-малко от пет години. Вярно е, че делото не е било забавено по вина на подсъдимите, но тук съдът отчита фактическата му и правна сложност, повторното му разглеждане пред ОС, международно правните инструменти в рамките на наказателното производство, разпити на свидетел с тайна самоличност, вкл. и отправеното от АС преюдициално запитване, кореспонденцията с Евроджъст, множеството преводи на родния език на подсъдимите на редица съдебни актове и документи, голям обем експертизи, вкл. и назначени пред ОС – всичко това се отчита от този съд като изключително времеемко. Заради което и посоченият срок не се отчита като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да подлежи на компенсация чрез намаляване на наказанието по реда на чл.55 от НК.

–

По делото следва да бъде зачетено на основание чл.59 ал.1 от НК и времето, през което подс.М. търпял мярка за неотклонение „Домашен арест“ (до 21.12.2022г. включително) – извън периода, зачетен от ОС.

–

Поради всичко изложено и съдът намира, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Цитирани разпоредби

54