Решение № 3849 от 25.4.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 152/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.405 от КТ.

Предмет на оспорване са задължителни предписания, дадени по реда на чл.404, ал.1, т.1 от КТ от длъжностни лица при Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Бургас, обективирани в Протокол № ПР2444767 от 05.12.2024г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка към него с изх.№ 24103766/13.12.2024г., с адресат - ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – БУРГАС (ЦСМП), в качеството му на работодател.

Жалбоподателят ЦСМП Бургас оспорва предписанията като незаконосъобразни, издадени при липса на компетентност, в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Възразява, че въвеждането на задължение за работника/служителя да бъде „на разположение“ е възможност по чл.13в от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, както и правомощие на работодателя, в рамките на оперативната му самостоятелност, а не негово задължение и в този смисъл като е дал предписания, чийто предмет е само в правомощията на работодателя, органът е излязъл извън кръга на своята компетентност. Жалбоподателят оспорва също наличието на график за “на разположение“, на който административният орган се позовава, като посочва, че той е неофициален и не е утвърден от работодателя, поради което не следва да се зачита. Посочва също така, че в индивидуалните трудови договори на наетите лица на длъжност „шофьор на линейка“, конкретно посочени в предписанието, няма клауза за „на разположение“, а част от датите, за които е предписано да се плати на лицата за това, че са били на разположение, са неработни дни по график. Оспорва констатациите за нарушение на чл.13г от НРВПО и счита предписанията за неясни, необосновани и противоречиви. Иска се отмяна на дадените предписания.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски по делото.

Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Бургас, чрез представляващия юрисконсулт, оспорва жалбата, като поддържа становището, че предписанията са законосъобразно дадени, също ангажира допълнителни доказателства, претендира възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Административното производство е инициирано след постъпил сигнал в Дирекция Инспекция по труда – гр.Бургас, съдържащ оплаквания за съставяне на работни графици за работещите на длъжност „шофьор на линейка“ във Филиал за спешна медицинска помощ – гр.Несебър, включващи часове „на разположение“ за транспортиране на санитарни автомобили от и до сервиз, за които не им се заплаща възнаграждение, нито се отчитат като извънреден труд от работодателя ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – БУРГАС.

На 14.11.2024г. от контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство във ФСМП - Несебър, като при обход по работни места, в това число и в стая за почивка на работещите на длъжност „шофьор на линейка", е констатирано наличието на график с работни смени за месец ноември 2024г. с положен подпис от лицето, завеждащо филиала. След преглед на съдържанието на графика е установено, че на назначените на длъжност „шофьор на линейка", освен работните смени с инициали „Д" - дневна смяна и „Н" - нощна смяна, има вписан и инициал „Р“ във всеки втори почивен ден на лицата. Събрани са писмени сведения от установените на място шофьори на линейка, които са декларирали, че денят, който по график им е почивен, но има вписано „Р" в графика, означава, че са на разположение, извън територията на предприятието, като при необходимост от вземане или откарване на линейка от и до сервиз, получават обаждане по телефона. Посочили са, че времето, в което стоят „на разположение“, не се заплаща, а се възстановяват само пътните им разходи за градски и междуградски транспорт.

На 03.12.2024г. е извършено повторно посещение във ФСМП - Несебър и са взети допълнителни писмени сведения от работещи на длъжност „шофьор на линейка“, в които лицата са изнесли аналогични данни, а именно, че в деня, когато са „на разположение“, при възникнала необходимост са задължени да се явят за изпълняване на възложената им задача. Ако нямат възможност и друг техен колега се отзове вместо тях, след това трябва да му върнат дежурството. Писмени обяснения е дал и началникът на ремонтно звено в автотранспорта в ЦСМП - Бургас, който обяснил, че графикът с поставени символи „Р“, находящ се в стаята на шофьорите, не е официален график, надлежно утвърден от съответните лица, а е използван като помощна бланка, с която да се информират служителите на коя дата могат да бъдат повикани, но ако някой е възпрепятстван да се отзове се търси друг шофьор, без да се налагат наказания и това разпределение няма задължителен характер, а само препоръчителен, за да не се ангажират едни и същи шофьори.

До работодателя е изпратена призовка по реда на чл.402, ал.1, т.2 от КТ л.74 за представяне на документи, подробно описани, в резултат на което е постъпило писмено обяснение от директора на ЦСМП - Бургас, видно от което, посочил е, че графикът с поставени символи „Р“ е такъв, който вътрешно информира шофьорите, че може да възникне обстоятелство, при което те да бъдат повикани и да се отзоват в случай, че имат възможност да го направят. Той има само препоръчителен и информационен характер и в този смисъл поставянето на символа „Р“ не означава време на разположение, тъй като няма задължителен характер.

След анализ на представената документация контролните органи на Инспекцията по труда са констатирали, че работодателят ЦСМП - Бургас е вменил в длъжностната характеристика на лицата, заемащи длъжност „шофьор, линейка“ в Раздел „Общи функции и задължения", т.13, задължение на всяка втора почивка да бъдат на разположение и при необходимост да се явяват на работа по заместване или за транспортиране на санитарен автомобил от и до сервиз. Това е счетено за въвеждане „на разположение“ от страна на работодателя по смисъла на чл.13в, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, което задължение по арг. от чл.13г, ал.1 от същата наредба се уговаря в индивидуален и/или в колективен трудов договор. Отбелязано е, че в ЦСМП - Бургас към датата на проверката няма действащ такъв, съответно липсва такава клауза и в индивидуалните трудови договори на работещите на длъжност „шофьор, линейка“ във филиала в гр.Несебър. Предвид въведеното „на разположение“ е установена липсата и на утвърдени поименни графици за времето на разположение, в частност за месец ноември 2024г., в нарушение на чл.13г, ал.3 от НРВПО. Констатирано е още, че към 01.12.2024г. работодателят ЦСМП - Бургас не е заплатил допълнително трудово възнаграждение за времето на разположение през месец ноември 2024г. съгласно чл.10 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, за всеки час на разположение или за част от него в размер не по-малък от 0, 10лв. на лица конкретно посочени, в нарушение на чл.13з, ал.1 от НРВПО.

При тези фактически данни и на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, за отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на работодателя ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - БУРГАС са дадени предписания, обективирани в Протокол № ПР2444767 от 05.12.2024г., както следва:

1. Да уговори в индивидуалните трудови договори на работещите на длъжност „шофьор, линейка" във ФСМП – гр.Несебър задължението за разположение, съгласно изискванията на чл.13г, ал.1 от НРВПО, със срок за изпълнение 31.12.2024г.;

2. Да утвърждава поименни месечни графици на работещите на длъжност „шофьор, линейка" във ФСМП – гр.Несебър за времето на разположение, съгласно изискванията на чл.13г, ал. 3, изр. първо от НРВПО, със срок за изпълнение 06.12.2024г.;

3. Да заплати допълнително трудово възнаграждение за времето на разположение през месец ноември 2024г., съгласно чл.10 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, „за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0, 10лв.“ на работещите на длъжност „шофьор, линейка" във ФСМП – Несебър лица, конкретно изброени, със срок на изпълнение конкретно посочен за всеки работник.

С последващо издадено Решение изх.№ 24103766/13.12.2024г. за поправка на очевидна фактическа грешка в протокола е поправена дата, посочена в подточка 12 към т.3 от протокола.

ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – БУРГАС e оспорил по административен ред дадените задължителни предписания пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“ София, който с решение изх.№ 25000538/06.01.2025г. e отхвърлил жалбата като неоснователна.

По делото беше разпитан като свидетел отговорника на ФСМП – Несебър – св.Харампиев, който потвърди, че той изготвя графиците във филиала – предварителен, предварителен коригиран и окончателен, които се утвърждават от директора на ЦСМП – Бургас, като не е изготвял график за разположение, нито е подписвал такъв, нито е поставял символ „Р“ във вече изготвени графици. Доколкото знае, когато трябва да се закара или вземе линейка от сервиз, се разговаря с шофьор, който е вече във втори или трети почивен ден, но това е с препоръчителна насоченост и не му е известно в случай на отказ да се търси дисциплинарна отговорност. Като свидетел беше разпитан и С. Т. – отговорник на шофьорите във филиала в Несебър, който помага за изготвяне на графика, касаещ шофьорите на линейки, като посочи, че буквите „Р“ в графика за м.11.2024г. са поставени от него. Уточни, че това се извършва в неофициален график, за тяхна информация, за да се знае кой шофьор е свободен, като буквата означава „на работа“ за този шофьор, който е на втора или трета почивка. Посочи също, че в графика не се отразяват часове на разположение и никога не е имало такъв график. Също сподели, че ако се налага вземане или откарване на линейка до сервиз, шофьорите го правят на доброволен принцип, а ако всички откажат отива той. Посочи, че линейките се обслужват в два сервиза в гр.Бургас, които в почивните дни не работят. Свидетелят отрече в длъжностната характеристика за длъжността „шофьор, линейки“ шофьорът да има задължение за разположение на работодателя във втората почивка. Като свидетел беше разпитана и служителката в Дирекция Инспекция по труда – Бургас, извършила на място проверката във ФСМП – Несебър – св.Дърлянова. Обясни, че при проверката конкретно са били гледани графици за работа, тъй като са били сезирани със сигнал именно в тази насока. В стаята на шофьорите е бил намерен график с отбелязване на буквата „Р“ в него, като в същия график, находящ се в стаята на медицинския персонал, не е имало такива отбелязвания. Спомня си, че намереният в стаята на шофьорите график не е бил утвърден от директора на ЦСМП Бургас Присъстващите на мястото на проверката шофьори са обяснили, че възприемат като задължение всеки втори почивен ден да бъдат на разположение на работодателя, когато трябва да се закара/докара линейка от сервиз в гр.Бургас, а ако не могат да се отзоват след това са задължени да върнат този ден на съответния колега. Казали са също, че това не им се заплаща като извънреден труд, нито времето когато стоят на разположение. Пътуванията от/до сервиза се отразяват в окончателния график за месеца и евентуално в края на четиримесечния период на сумирано отчитане на работното време могат да бъдат заплатени като извънреден труд, ако са надхвърлени съответните часове работа. При прегледа на индивидуалните трудови договори е установила, че не е включена клауза за разположение на работодателя, а такава е налична само в длъжностната характеристика.

Дадените предписания са законосъобразни.

Съгласно чл.404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда могат да прилагат принудителни административни мерки, представляващи задължителни предписания до работодателите и длъжностните лица. Тези предписания са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, а съгласно чл. 405 от КТ принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.139 от КТ разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, като ал.5 регламентира възможността за някои длъжности поради особения характер на работата да се установява задължение за дежурство или за разположение на работодателя през определено време от денонощието.

Редът за установяване задължение за дежурство и за разположение на работодателя, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят с наредба на Министерския съвет. Такава наредба е Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Съгласно чл.13в от НРВПО когато особеният характер на работата налага, може да се уговори задължение за работника или служителя да е на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност при необходимост да започне да изпълнява трудовите си задължения.

Съгласно чл.13г от с.н. задължението за разположение се уговаря в индивидуален и/или в колективен трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговаря и времето, необходимо за явяване на работа. Работодателят утвърждава поименни графици за времето на разположение, които се съхраняват най-малко 3 години. Работодателят запознава работниците и служителите с утвърдените поименни графици предварително.

Данните от извършената проверка сочат, че работодателят ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – БУРГАС е създал организация на работа, при която лицата, заемащи длъжността „шофьор, линейка“ във ФСМП - Несебър, да могат да бъдат на разположение на работодателя във втория ден от тяхната почивка, което в т.13 от длъжностната характеристика е описано като - на всяка втора почивка да бъдат на разположение и при необходимост да се явяват на работа по заместване или за транспортиране на санитарен автомобил от и до сервиз. В съставения предварителен коригиран график за работното време и почивките на тези лица, в частност този за м.11.2024г., наличието на това разположение е отбелязано с буквата „Р“, която е поставена от отговорника на шофьорите – св.Т., което беше изяснено при неговия разпит. Наличието на организация за поставянето на разположение на шофьорите на линейка във ФСМП – Несебър се потвърждава и от множеството писмени обяснения, дадени от лицата, заемащи длъжността „шофьор, линейки“, които посочват, че дните на разположение се нанасят от св.Т., те съвпадат с техния втори ден на почивка и ако получат обаждане трябва да закарат или вземат линейката от сервиз, като им се заплащат само пътните разходи по придвижването им, но не получават възнаграждение за часовете на разположение.

Работодателят по същество не отрича наличието на такава организация, но посочва, че тъй като тя има само препоръчителен характер, на шофьорите на линейка не е вменено задължение да бъдат на разположение на работодателя, поради което и не се изготвя официален график за дните на разположение. В този контекст се оспорва, че намерените по време на проверката графици с налични в тях означения с „Р“ не следва да се зачитат, тъй като това не са официално утвърдени графици, респ. липсва подписа на работодателя. Възражението е неоснователно.

Действително, графикът за м.11.2024г., в който ръкописно е добавена буквата „Р“ във втория почивен ден на съответния шофьор на линейка, не е утвърден от работодателя и той носи подписа само на неговия съставител – св.Харампиев, заемащ длъжността отговорник на филиала в гр.Несебър. Този график обаче онагледява фактически създадената организация кой шофьор в кой ден може да бъде на разположение на работодателя за откарване или вземане на линейка от сервиз. Именно за тази фактически установена практика административният орган е дал предписание тя да се оформи официално – като се включи клауза в индивидуалния трудов договор и се съставят графици за дните на разположение. В този смисъл няма как да се очаква наличието на официално утвърден график за „на разположение“ на шофьорите на линейка, в какъвто смисъл е възражението на жалбоподателя - че такъв график липсва, тъй като предписанието е именно да се изготвя такъв график. По своето естество предвиденото в намерения на място график работникът да е предварително уведомен, че може да бъде повикан от работодателя във втория му почивен ден, изпълва хипотезата да бъде на разположение на работодателя по смисъла на чл.13в от НРВПО, както и напълно съответства на т.13 от длъжностната характеристика на длъжността „шофьор, линейки“. В този смисъл, след като се установява, че работникът фактически стои на разположение на работодателя на втория ден от своята почивка, то това фактическо положение следва да се оформи официално, в какъвто смисъл са дадените предписания – по т.1 – това да се уговори в индивидуалния трудов договор и по т.2 – работодателят да утвърждава месечни графици за времето на разположение.

Даването на такива предписания не излиза извън компетентността на административния орган, в какъвто смисъл е едно от възраженията, като неговата компетентност следва да се схваща има ли изобщо правомощия да дава предписания, каквито правомощия са налице и те са нормативно предвидени, както и характера на дадените предписания не дискредитира нито компетентността, нито оперативната самостоятелност на работодателя, тъй като предписанията касаят констатирани нарушения на трудовото законодателство, отстраняването на които работодателят следва да извърши по предписания начин.

Поддържаното от жалбоподателя становище, че след като при проверката не е открит официален график за разположение на лицата, след като няма такава клауза в техните договори, която да регламентира параметрите на разположение, то се налага извод за липса на въведено задължение „на разположение“, това становище в същността си противоречи на целта на проведеното административно производство – именно защото посочените документи липсват и никой не твърди тяхното наличие, административният орган е дал предписание те да се изготвят, за да може тази фактически създадена организация на работа - шофьорът на линейка да бъде на разположение във втория си почивен ден - да се документира официално със съставянето на съответните документи, за да се преустанови практиката на неформални уговорки с работниците. Поддържаното от страната становище поставя въпроса – на какво основание работодателят изпраща работник в негов почивен ден да извърши определена работа, след като това никъде не е разписано, уговорено.

След като по делото се установява, че шофьорите на линейки във филиала на СМП в гр.Несебър фактически са били поставени на разположение на работодателя в съответните дни, то те имат право да им се заплати допълнително трудово възнаграждение за времето на разположение в процесния м.11.2024г. в съответните нормативни размери, в какъвто смисъл е даденото предписание по т.3 от протокола. Възражението, че част от тези дни се падат в почивен ден, когато обслужващите сервизи не работят, е неоснователно, тъй като от една страна е видно, че някои работници са били поставени на разположение именно в почивен ден, а от друга страна видно от текста на т.13 от длъжностната характеристика поставянето на разположение не е само за транспортиране на санитарен автомобил от и до сервиз, но включително и когато възникне работа по заместване. Отделно от това, дори и в почивните дни да не е извършен транспорт на линейка, то предписаното за заплащане възнаграждение по т.3 е за факта на разположението, а не за извършената работа, която се заплаща на друго самостоятелно основание и в този смисъл дали през почивните дни обслужващите сервизи работят или не, е без правно значение, тъй като работодателят дължи възнаграждение за времето, през което работникът стои на разположение.

На основание изложените мотиви жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, като съобразно този изход на делото в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас,