Решение № 1 от 15.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1/2024 г.

Производството е по реда на чл. 595 ал.1 и следващите от ГПК. С решение от 22.02.2024 г. постановено по ф.дело № 4/24 г. Софийски градски съд, ТО, VI – 4 състав е отказал вписване в регистъра на синдикалните организации, воден при Софийски градски съд на „Синдикална организация на служителите в Бюрото за защита на застрашени лица“, заявено за вписване със заявление вх. № 14014/07.02.2024 г. Недоволен от горното решение е останал молителят в регистърното производство „Синдикална организация на служителите в Бюрото за защита на застрашени лица“, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на извода на съда, че новоучредената синдикална организация не подлежи на вписване в регистъра на синдикалните организации, воден при СГС, тъй като нейните учредили нямат качеството на работници по трудово правоотношение, което обосновава неприложимост на разпоредбите на чл. 49 от СТ и чл. 595 от ГПК. Сочи, че правото на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации е закрепено изрично в Конституцията на Република България, а разпоредбата на чл. 142 ал.1 от ЗМВР дефинира изрично като служители на МВР три категории лица - лица с полицейски функции, лица - държавни служители по ЗДСл и лица, нети по трудово правоотношение. Твърди, че в структурата на Бюрото за защита на застрашени лица работя както служители с приравнени на полицейски функции, така и служители по трудово правоотношение, на които на общо основание следва да се признае правото да са сдружат в синдикална организация. Поддържа, че отказът от регистрация дискриминира служителите, работещи по трудово правоотношение и ги поставя в неравноправно положение относно правото им на сдружаване в синдикална организация. Навежда доводи за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че в процесния случай регистрацията на синдикалната организация следва да се осъществи по реда на ЗЮЛНЦ, тъй като разпоредбата на чл. 234 ар.1 от МЗМВР / „Държавен вестник“, бр. 53/2014 г./ е заварена от изменението на разпоредбата на чл. 49 от КТ /“Държавен вестник“, бр. 59 от 2018 г./, която е и приложимата към настоящото регистърно производство норма. Твърди, че съобразно разпоредбата на чл. 1 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ законът не се прилага за вписване на политически партии, вероизповедния, както и към синдикални и работодателски организации. Последните, съобразно нормата на чл. 49 от КТ придобиват статут на юридически лица след вписването им в регистъра, воден в окръжния съд по тяхното седалище, за което се позовава на вече извършени вписвания. Моли съда да отмени обжалваното решение и да извърши вписване на новоучредената синдикална организация в регистъра на синдикалните организации, воден при СГС. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Регистърното производство пред Софийски градски съд е образувано въз основа на заявление вх. № 14014/07.02.2024 г. от „Синдикална организация на служителите в Бюрото за защита на застрашени лица“, за вписването й в регистъра на синдикалните организации, воден при Софийски градски съд. С обжалваното решение Софийски градски съд, ТО, VI – 4 състав е постановил отказ от вписване по така депозираната заявление. В мотивите към решението съдът е приел, че по отношение на заявеното искане за вписване не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 49 от КТ, които препращат към регистърното производство по чл. 595 и сл. От ГПК. Посочил, е, че видно от представените към заявлението писмени доказателства, всички учредители на синдикалната организация имат качеството на служители на бюрото за защита на застрашени лица. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 14д ал.2 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство по отношение на служителите на Бюрото по същия закон се прилагат разпоредбите на част Трета, глави седма- дванадесета Закона за МВР. Посочил е, че съобразно нормата на чл. 243 ал.1 от ЗМВР синдикалните организации на служителите в МВР придобиват качеството на юридически лица след вписването им по реда на ЗЮЛНЦ, поради което компетентна да извърши регистрацията се явява единствено Агенция по вписванията. Така постановеното решение се явява законосъобразно. Видно от представената към заявлението за вписване служебна бележка изх. № 99/15.02.2024 г. на ръководителя на Бюрото за защита на застрашени лица, всички учредители на процесната синдикална организация имат качество на служители на Бюрото и имат качеството на държавни служители. Съгласно разпоредбата на чл. 14д ал.2 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, по отношение на служителите на Бюрото по защита се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи. Вярно е, че съобразно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от ЗМВР, на която се позовава жалбоподателя има систематично място в Глава седма от ЗМВР и същата предвижда три категории служителите на МВР: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение, като разпоредбите на Закона за МВР регламентират статута на първата категория служители, статутът на втората се урежда от нормите на Закона за държавния служител, а по отношение статутът на третата приложение намират нормите на Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 242 ал. 3 от ЗМВР лицата, работещи по трудово правоотношение, имат право да се сдружават в синдикални организации при условията и по реда на Кодекса на труда. От представената по делото служебна бележка не се установява в синдикалната организация да членуват лица, наети по трудово правоотношение в Бюрото за защита на застрашени лица, а и горното би било в директно противоречие с разпоредбата на чл. 242 ал.2 от ЗМВР. Съгласно същата, д ържавните служители в МВР могат да членуват в синдикални организации само на служители от МВР. Те не могат да приемат в своите организации лица, които не са служители в МВР. Горното сочи на извод, че отделните категории служители на Бюрото за защита на застрашени лица – държавни служители и служители по трудово правоотношение могат да сформират отделни синдикални организации, като служителите по трудово правоотношение разполагат и с допълнителното право да формират секции на представителни синдикални организации, но не и да учредят синдикална организация, в която същите членуват съвместно със служители на МВР, имащи качеството на държавни служители. С оглед на горното доводите на жалбоподателя за дискриминация и злепоставяне правата на служителите по трудово правоотношение се явяват неоснователни, тъй като законът не забавяна членството им в синдикални организации, а единствено лимитира членския им състав до лица, работещи по трудово правоотношение. Съгласно нормата на чл. 243 ал.1 от ЗМВР синдикалните организации на служителите в МВР придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел. Горното сочи, че компетентна да се произнесе по искането им за регистрация е Агенция по вп5исванията, при която се води регистър на юридическите лица с нестопанска цел- чл. 1 от ЗЮЛНЦ. Доводите на жалбоподателя за мълчалива отмяна на тази норма с по-новата във времево отношение разпоредба на чл. 49 от КТ, се явяват неоснователни, тъй като разпоредбите на ЗМВР досежно статута на служителите и правото им на синдикално сдружаване се явяват специални от отношение на КТ. Наличието на изрично препращане в нормата на чл. 242 ал.1 от ЦМВР към ЗЮЛНЦ и недопустимостта на приложението на процесуалните норми по аналогия обосновават извод за липса на компетентност на окръжния съд за регистрация на процесната синдикална организация. По изложените съображения настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена. Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, съдът,