Решение № 993 от 16.12.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1135/2024 г.

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба на Т. Д. К., ЕГН •••••••••• - ЧСИ рег.№708, временно лишен от правоспособност, с адрес: гр. ••• ул. ••• № ••, чрез процесуалния си представител адв. Димитринка Радева, със съдебен адрес: гр. Бургас бул. „Стефан Стамболов ” №26, вх.А, ет.3 против Н. В. Г., ЕГН •••••••••• - ЧСИ рег.№802, с район на действие Окръжен съд - Бургас, адрес: гр. •••, ул. „•••“ №••, ет.• за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 39 692, 22 лева, с която ответника се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от дата на поканата – 20.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на когото е указана възможността за подаване писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В определения от съда едномесечен срок, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

При това положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.

В хода на производството поради смъртта на ищеца са конституирани като ищци наследниците му по закон – К. Т. К., ЕГН ••••••••••, К. Т. К. с ЕГН ••••••••••, двамата с постоянен адрес гр. •••, ж.к. ••• бл. ••• вх. • ет.• ап.•• и Б. Т. К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. •••, ул. ••• № •••, чрез неговата ••• и законен представител Г. В. С.. Новоконституираните ищци поддържат предявените искове. След увЕ.чения на иска в открито съдебно заседание, претенцията е предявена в размер на по 29 911, 61 лв. за всеки от ищците.

В исковата молба се твърди, че със Заповед от 2005 г. на Министъра на правосъдието на ищеца били възложени правомощия на частен съдебен изпълнител, с район на действие Окръжен съд – Бургас. С решение №118/18.07.2019г., постановено по гр.д. №706/2019г. по описа на ВКС, му било наложено дисциплинарно наказание „временно лишаване от правоспособност“ за срок от две години. В тази връзка със Заповед на Министъра на правосъдието № СД-04-94/30.08.2019г., на основание чл. 33, ал.1 от ЗЧСИ, архивът му като частен съдебен изпълнител бил предаден за съхранение на ЧСИ Н.Г., per. №802 с район на действие Окръжен съд – Бургас. На 02.08.2019 г., между страните в настоящото производство бил сключен договор за прехвърляне и предаване на архива на частен съдебен изпълнител. Специалните банкови сметки на ищеца, за таксите и лихвената сметка, също останали на разпореждане от страна на ответника, по силата на министерската заповед.

Ищецът твърди, че към настоящия момент архивът му се намира в ответника без правно основание, тъй като договора за предаване на архива бил сключен на основание решение № 118/18.07.2019 г. по гр.д. № 706/2019 г. на ВКС, по силата на което бил лишен от правоспособност за срок от две години, а този срок бил изтекъл още през 2022 г. Заявява се в исковата молба, че впоследствие била издадена втора заповед на Министъра на правосъдието, с която на ищеца му било наложено нови дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от пет години, но заповед за съхранение на архива му не била издавана. От изложеното се прави извода, че понастоящем ответника се разпореждал със сметките на ищеца без за да има основание. Подчертава се обстоятелството, че ищецът не бил сключвал нов договор с ответника.

През 2022 г. ищецът потърсил ответника, за да получи информация за движението на средствата по специалните му сметки, тъй като установил, че част от парите се усвояват от последния. Твърди, че към момента на предаване на архива, по специалните му сметки имало 381 075, 06 лв, която сума включвала и негово възнаграждение за извършена работа като ЧСИ - такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Ищецът упълномощил адвокат, който отправил официално писмено искане да ответника за предоставяне на информация за разходваните средства от специалните му сметки. Ответникът отказал да даде исканата информация.

Ищцовата страна счита, че ответникът разполага с паричните средства по специалните сметки без да има правно основание за това (на отпаднало основание). Като аргумент за това твърдение сочи, че действията на ответника били извън двугодишния срок на наказанието на ищеца, определен със заповед на Министъра на правосъдието от 2019г., във връзка с която е бил предаден архива. Ищецът твърди, че ответникът привежда на себе си суми от сметките му, с което неоснователно се обогатява за негова сметка, поради което дължи връщането им на отпаднало основание. Претендира и лихва за забава от момента на поканата – 20.10.2022 г. Навеждат се твърдения, че ответникът е нарушил и други части от сключения между страните договор – преместил архива на ищеца в собствената си кантора, с което създавал съмнение за правилното му съхраняване и уволнил служителите му.

След издаването на заповедта на Министъра на правосъдието за лишаването му от права за две години не била издавана нова заповед, нито била провеждана процедура по определяне на приемащ архива ЧСИ. Липсвал и нов договор за предаване на архива. От изложеното се прави извода, че ответникът неправомерно се разпорежда със средства по специалните сметки, с което грубо нарушава закона. Ищецът сочи, че имал ограничен достъп до данните на специалния софтуер, с който разполагала кантората му, от което установил, че неправомерно присвоените от ответника средства, представляват възнаграждения на ищеца по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, реализирани преди предаване на архива му и са в размер на 39 692, 22 лв., за периода 08.10.2019г. - 13.07.2020г. Това пораждало правния му интерес да предяви настоящия иск.

Ангажира доказателства. Претендира разноски. Ответникът, редовно уведомен с препис от исковата молба и доказателствата, подава отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответникът твърди, че бил положил грижата на добър стопанин към приетия от ищеца архив. Описва подробно какво действия е извършил в тази насока – преобразуване на действащите изпълнителни дела с последователни номера от регистъра на кантората му; за тази цел бил разработен нарочен програмен продукт от специалист, за което била заплатена сумата от 720 лева; за осъществяване на нормалната работа в двете кантори били поставени два броя рутери на обща цена 788.00 лева; ежедневно било осигурявано присъствие на служители на ответника в кантората на ищеца; били наети допълнителна на трудови договори, работещите в кантората на ищеца в предходен период лица. Посочено е кои лица са били наети на трудов договор от ответника, кога са били наети, кога е било прекратено трудовото правоотношение с тях и по каква причина. Сочи се от ответника, че в тази връзка бил направил разходи за трудови възнаграждения и осигуровки в общ размер на 30 926.28 лева, както и разходи за заплатен допълнителен членски внос за ПЧСИ К. Т. К. в размер на 1 250 лева.

След напускането на новонаетите служители, ответникът отчел влошаване на работата в двете кантори, поради което взел решение да премести приетия архив на ищеца в собствената си кантора. Осигурил работно място на ПЧСИ К. Т. К., което оборудвал, и за което направил разходи в размер на 946.01 лева.

Ответникът сочи още, че във връзка с неуспешно водено от ищеца гражданско дело срещу М.И.Д., бил осъден да заплати на последния сумата от 615, 40 лв. направени разноски в заповедното производство, първоинстанционното производство и въззивно производство като ЧСИ, приел архива на Т. К.. Общите разходи, които ответникът направил в пряка връзка с приемане архива на ищеца възлизали на 35245.69 лева. Твърди се, че с тези суми не само, че не се бил „обогатил“, но реално се бил „обеднил“.

Категорично се заявява, че ответникът не бил нарушил сключения между нас договор, нито заповедта на Министъра на правосъдието.

Признава се обстоятелството, че на електронната поща на ответника било постъпило искане от ищеца, чрез упълномощен адвокат, с копие до Камарата на ЧСИ, за предоставяне на информация по работата на неговите дела, постъпилите суми и тяхното разпределение. Ответникът уведомил упълномощения адвокат за входящия номер на искането и го поканил да посети кантората му в удобно за него време. Не последвал нито отговор, нито посещение от страна на адвоката или ищеца. Сочи се още, че Председателят на Съвета на КЧСИ бил отговорил на ищеца, че Камарата няма компетенции и правомощия да извърши исканите от Т. К. действия, не разполага с исканата информация, а и липсва правно основание да му бъде предоставена такава. Този отговор бил обжалван от ищеца пред Административен съд Бургас, който с Определение № 1010/24.04.2023г. по АД № 578/2023г., е оставил жалбата без разглеждане.

Подчертава се, че горепосоченото искане за информация не съдържа покана за плащане на суми.

Ответникът счита, че за него не е налице правно основание да дава на ищеца исканата от последния информация. Счита, че противното би нарушила двете решения на ВКС за налагане на дисциплинарни наказания временно лишаване от правоспособност до изтичането на сроковете или тяхната отмяна.

Исковата претенция се оспорва и по размер. В тази връзка се сочи, че всяка сума посочена от ищеца съдържа в себе си 20 % ДДС, който се отчислява и внася в бюджета по сметка на НАП. Сочи се, че са правени отчисления за полагащите се на ответника такси за покриване на разноски на кантората му във връзка с работата му по изпълнителните дела на ищеца.

По нататък ответникът излага подробни доводи за липсата на фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във всяка една от трите хипотези.

В заключение твърди, че не дължи на ищеца търсената сума от 39 692.22 лева, нито законна лихва върху нея.

С отговора на исковата молба, ответникът е поискал на основание чл. 219 от ГПК като трето лице помагач да бъде привлечено „Застрахователно дружество Евроинс“АД с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София - 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, с която имал сключена застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ по Застрахователна полица № 08800100000315 от 07.09.2023 г., което дружество е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника.

Съдът, като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на спора, намира, че предявеният иск е допустим.

Съдът като взе пред вид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Д. К., ЕГН •••••••••• - ЧСИ рег.№708, временно лишен от правоспособност, с адрес: гр. ••• ул. ••• № ••, заместен в хода на делото от правоприемниците си: К. Т. К., ЕГН ••••••••••, К. Т. К. с ЕГН ••••••••••, двамата с постоянен адрес гр. •••, ж.к. ••• бл. ••• вх. • ет.• ап.•• и Б. Т. К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. •••, ул. ••• № •••, чрез неговата ••• и законен представител Г. В. С., чрез процесуалния си представител адв. Димитринка Радева, със съдебен адрес: гр. Бургас бул. „Стефан Стамболов ” №26, вх.А, ет.3 против Н. В. Г., ЕГН •••••••••• - ЧСИ рег. №802, с район на действие Окръжен съд - Бургас, адрес: гр. •••, ул. „•••“ №••, ет.• за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 89734, 84 лева/39 692, 22 лева преди увеличаването на иска/, по 29911, 61 лева за всеки от ищците, с която ответника се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от дата на поканата – 20.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

По делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ответника - „Застрахователно дружество Евроинс“АД с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София - 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43.

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите.

С доклада по делото, като се е съобразил с изричното посочване на основанието на претенцията от ищеца, съдът е квалифицирал предявеният иск като такъв по чл. 55 от ЗЗД. Ищецът, както и неговите правоприемници твърдят, че ответникът държи процесната сума без основание, защото след изтичане на срока на първото по ред временно прекратяване на правомощията на ЧСИ Т. К. за срок от две години, ответникът не е му е предал архива и наличните суми по особената сметка, като е продължил да извършва дейносттите на ЧСИ по изпълнителните дела, предадени му от ищеца и занапред до датата на подаване на исковата молба без правно основание. Твърди се, че не е сключен догор за предаване на архива и изпълнителните дела при възникване на второ по ред основание – повторното временно прекратяване на правомощията на ЧСИ Т. К., което е за нов срок от пет години, който срок не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба и не се посочва от коя датата тече.

При определяне на правната квалификация съдът е взел предвид фактическите основания на претенцията, изложени в исковата искова молба и поддържани в открито съдебно заседание, от които може да бъде направен извод, че ищецът отрича да е е налице действащо договорно правоотношение между него и ответника за периода след 02.08.2021 год., когато според ищеца е изтекъл двугодишния срок на първоначалното му временно отстраняване.

Съдебната практика константно приема, че съдът не е обвързан с правната квалификация на иска, която се посочва от ищеца, но е обвързан с твърденията на ищеца относно правнорелевантните факти твърденията относно възникналите правоотношения, от които ищецът твърди, че черпи претендираните в производството права. По тази причина и с оглед на изричните твърдения по отношение на тези правнорелевантни факти, по- конкретно - изричното твърдение, че претенцията не произтича от нарушение на договор между страните, а от противоправно виновно поведение на ответника, който с действията си неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, като по този начин е изпълнил състава на неоснователно обогатяване при начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, съдът е приел, че предвид твърденията на ищеца по фактите и правото следва да квалифицира претенцията като такава по чл.55 от Закона за задълженията и договорите, а претенцията за мораторни лихви върху главниците за обезщетение за вреди, като такива по чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

От твръденията на страните и представените и неоспорени писмени доказателства – Заповед № СД-04-97/30.08.2019 год. на Министъра на правосъдието, Заповед на административния ръководител на Окръжен съд Бургас, два протокола за опис, запечатване на офиса на ЧСИ Т. К. и приемо-предавателан протокол от 19.09.2019 год., както и от договор за прехвърляне и предаване на архива на частен съдебен изпълнител, подписан от ЧСИ Т. К. и ЧСИ Н.Г., сключен на 02.08.2019 год. се установява, че страните са били в договорни отношения по силата на които ответникът се е задължил да приеме и съхранява служебния архив на ЧСИ Т. К., да оперира със специалната сметка на ЧСИ, като правомощията на ЧСИ Т. К. по прехвърлените изпълнителни дела са прехвърлят върху ЧСИ Н.Г.. Договорът препраща към „Закона“ по отношение на част от правата и задълженията на страните. Видно от правната уредба в чл. 33 от Закон за частните съдебни изпълнители /В сила от 01.09.2005 г./ При прекратяване на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 1, 3 и 4 частният съдебен изпълнител може да прехвърли архива си на друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район. Отношенията между прехвърлящия и приемащия частен съдебен изпълнител се уреждат с договор, който се депозира при министъра на правосъдието. Правомощията на прехвърлящия частен съдебен изпълнител по образуваните при него изпълнителни дела преминават върху приемащия частен съдебен изпълнител с предаването на архива. Според чл. 34 от ЗЧСИ, приемащият частен съдебен изпълнител извършва изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела.

Въпреки, че временното отстраняване е за определен срок, възобновяването на правата не следва автоматично от изтичане на срока на наказанието, защото съгласно чл.35 от ЗЧСИ „Правоспособността на частен съдебен изпълнител се възстановява по негово искане, ако е била загубена на някое от следните основания:

1. лишаване от правоспособност за определен срок - след изтичане на срока; 2. извършване на несъвместима дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 6 - след прекратяване на дейността. (2) Искането за възстановяване на правоспособността се прави пред министъра на правосъдието в едномесечен срок от отпадане на основанието за загубването и.(3) Лицето, приело служебния архив на частния съдебен изпълнител, е длъжно да му го предаде по опис след възстановяване на правоспособността.“ По делото не се твърди, нито са представени доказателства ЧСИ Т. К. да е подал молба по чл.35 от ЗЧСИ до Министъра на правосъдието, нито се твърди правоспособността му да е била възстановена.

Следователно, независимо от изтичане на срока на дисциплинарното наказание „временно лишаване от правоспособност“ и вероятно предвид налагането на новото наказание от същия вид, но за срок от пет години, временното лишаване от правоспособност е било в сила до смъртта на ищеца в хода на настоящото производство.

Доколкото договорът, сключен между страните има за основна цел осигуряване на непрекъснатост на изпълнителното производство по висящите изпълнителни дела на ЧСИ, комуто временно е отнета правоспособността, то договорът не е сключен със срок на действие и не е прекратен поради изтичане на срока на наказанието автоматично.

С горните аргументи съдът приема, че страните по делото към датата на подаване на исковата молба са били в договорни правоотношения, поради което не е било налице твърдяното от ищеца неоснователно обогатяване, осъществено чрез използване на специалната сметка на ЧСИ Т. К., за целите на водене на изпълнителните дела, които е прехвърлил на ответника.

Действително, в хода на производството ЧСИ Т.Т. е починал, с което договорът следва да се счита прекратен, защото едно от основанията за изгубване на правоспособност е смъртта на ЧСИ, от което следва отпадане на нуждата от договора между първоначалните страни по делото, но от този новонастъпил факт възниква ново основание за наследниците му да искат даденото от баща им по договора, които претенции са различни от предявените в настоящото производство от ЧСИ Т. К. и поддържани от правоприемниците му в процеса.

По отношение на предявения иск за неоснователно обогатяване, с аргументи, изложени по-горе, съдът намира, че страните са били в договорно правоотношение, което е валидно и не е прекратено, защото не е сключено със срок и правомощията на ищеца не са били възстановени до смъртта му. Следователно даденото по договора от ищеца, не е дадено без основание, следователно не е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Доколкото наследниците по закон са встъпили в правата на ищеца в настоящото производство и поддържат иска на първоначално заявеното основание, то и по отношение на същите не е налице основание да искат връщане на даденото по договора на първоначално заявеното основание.

В процесният случай не е налице една от предпоставките, а именно липса на правно основание.

Видно от събраните доказателства, както и от фактическите твърдения на страните, между тях е било налице облигационно отношение, във връзка с което са извършени процесните парични преводи по особената сметка.

Право на ищеца е да избере фактическите основания, на които основава иска си.

Последица от неправилната преценка на ищеца, че между него и ответника не е налице договорно правоотношение, по силата на което са извършени процесните действия, е предявяването на неоснователен иск за неоснователно обогатяване, вместо иск за вреди, причинени от неизпълнение на договор, която претенция ищецът има право да предяви в нов процес.

В обобщение съдът приема, че предявеният иск е неоснователен поради липсата на една от предпоставките основателност на иска, а именно - наличието на липса на основание, по смисъла на чл.55 от ЗЗД, за действията на ответника.

Поради липса на една от кумулативно необходимите предпоставки за основателността на иска, съдът няма да разгледа наличието на останалите предпоставки, като само за пълнота отбелязва, че по делото беше установена наличност по особената банковата сметка, която не отговаря по размер на размера на исковата претенция след направеното увеличение на иска.

С оглед неоснователността на иска по чл.55 от ЗЗД, неоснователни са и акцесорните претенции за мораторни лихви върху главниците, като такива по чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

По отношение на претендираните от страните разноски, съдът намира, че такива не следва да присъждат, доколкото ответникът не претендира разноски.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд