Решение № 850 от 14.3.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 82/2025 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба вх. №173900-1630/22.01.2025 г. в АСВТ, подадена от К. П. П. от [населено място], чрез адв. С. от ВТАК.

Обжалва се Отказ №1739р-429/06.01.2025 г. на началника на Районно управление – Велико Търново при ОДМВР – В. Търново за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за граждански цели – самоотбрана, издаден по Заявление №173900-24824/09.12.2024 г. Жалбоподателят оспорва отказа, като твърди незаконосъобразност на същия поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона и заради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изтъква, че не е съобразено обстоятелството, че не се касае за първоначално издаване на разрешение, а за подновяване на вече издадено такова, което в достатъчна степен обосновава наличието на основателни причини за носене и употреба на оръжие за самоотбрана към определен минал момент. Твърди, че в тежест на административния орган е да обоснове отпадането на тази причина. Алтернативно смята, че органът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ и да даде указания за отстраняване на непълноти и несъответствия в заявлението. С жалбата се заявяват фактически основания, налагащи подновяване на разрешението, вкл. че заявителят попада в категория по чл. 78, ал. 2 – бивши служител на Министерството на отбраната, че настоящата му работа в оръжейната промишленост на страната е рискова, както и че в РУ – Велико Търново са образувани и водени две досъдебни производства за разследване на взломни кражби, извършени в имоти, собственост на П.. Възразява срещу констатацията за липса на основателна причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Поддържа, че е достатъчно опасността от нападение да съществува потенциално с оглед на степента на застрашеност на дадените обекти и обществени отношения. С тези доводи жалбоподателят иска от съда оспореният индивидуален административен акт да бъде отменен, ведно с разпореждането за отнемане и предаване на разрешението и оръжието. Не претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – началникът на Районно управление – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново, оспорва жалбата. В хода на устните състезания развива доводи, че П.е подал заявление по реда на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ в качеството си на бивш служител на Министерството на отбраната, но, носейки тежестта за това, не е обосновал нуждата от получаване на разрешение и съответно използване на късоцевно нарезно оръжие с цел самоотбрана. Счита, че не са били налице данни за изискване на допълнителни доказателства в хода на процедурата по заявлението. С тези доводи ответникът моли съда да отхвърли жалбата. Не претендира присъждане на разноски.

При доклада съдът указа на жалбоподателя, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК в негова тежест е да докаже наличието на условията за издаването на исканото разрешение за носене и употреба на един брой огнестрелно оръжие за самоотбрана. В тази връзка, доколкото отказът е мотивиран с наличие на пречки по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, то оспорващият следва да докаже наличието на основателна причина за подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за граждански цели – самоотбрана. С жалбата са представени писмени доказателства – трудов договор, допълнителни споразумения към него и разпечатки от интернет публикации. От ответника е представена административната преписка.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, прецени доказателствата по делото, съобрази становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

1.Административното производство е започнало по Заявление вх. №173900-24824/09.12.2024 г. на РУ – Велико Търново, с което К. П. е поискал да му бъде подновено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за граждански цели – самоотбрана.

1.1. Заявлението е окомплектовано с необходимите документи, в това число справка за съдимост, Удостоверение №8938/13.10.2009 г. от ДВА – Велико Търново, медицинско удостоверение за психиатричен преглед, Служебна бележка №4486/13.11.2024 г., Декларация по чл. 76, ал. 4, , т. 2 и чл. 58, ал. 1, т. 5, т. 8 и т. 10 от ЗОБВВПИ, както и Декларация по чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ.

1.2. Искането е мотивирано на основание чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, като подадено от бивш служител на Министерството на отбраната. Като основателна причина е посочено, че оръжието ще се съхранява, носи и употребява за граждански цели – самоотбрана. Пояснено е, че настоящата работа на заявителя е свързана с много пътувания по повод упражняваната професия, включително в тъмната част на денонощието. През последните 10 години работи към военнопромишления комплекс на Република България като ръководител – директор.

2. Във връзка с подаденото заявление са предприети проверки:

2.1. Извършена е проверка в частния дом на К. П., за което е съставен Констативен протокол рег. №1739р-34147/27.12.2024 г. относно валидността на разрешението, притежаването и съхранението на оръжието.

2.2. Изготвена е Докладна записка №1739р-117/02.01.2025 г., с която началника на РУ – Велико Търново е уведомен, че няма данни за образувани досъдебни производства, за повдигнати обвинения и за съдебни дела срещу П.. Същият няма регистрирани противообществени прояви, не представлява интерес за органите на МВР и не е включен в списък на ЛПИ.

2.3. В Докладна записка №1739р-409/06.01.2025 г. са обобщени резултатите от предприетите проверки и събраните доказателства, като е направен извод, че по отношение на заявителя са налице всички изискуеми предпоставки, но не и специалната – доказана необходимост за притежаване на КНО за граждански цели – самоотбрана. Предложено е на лицето да се откаже подновяване, издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на един брой КНО и боеприпаси за него.

3. По подаденото Заявление при събраните доказателства началникът на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново постановил Отказ №1739р-429/06.0.2025 г. 3.1. От фактическа страна е посочено, че П.притежава Разрешение №20200490327/09.01.2020 г., издадено от РУ – Велико Търново със срок на валидност до 08.01.2025 г. за съхранение, носене и употреба на ООБ за КНО – пистолет „Астра“, калибър 6, 35 мм, №0504 – за граждански цели – самоотбрана. Установено е, че са приложени необходимите документи. Извършени са проверки за относимите обстоятелства, но не е доказана необходимостта от притежаване на оръжието за самоотбрана, като обстоятелството, че лицето е бивш служител на Министерството на отбраната, само по себе си не предполага достатъчно висока степен на опасност, която да обоснове издаване на исканото разрешение. Изтъкнато е, че не са постъпвали жалби и сигнали, че срещу П.и членове на семейството му са отправяни закани и заплахи за саморазправа, от които да са застрашени животът и здравето им, както и за посегателства спрямо лично или семейно движимо или недвижимо имущество. Изложени са мотиви, че гражданите в еднаква степен са застрашени от различни престъпни посегателства и самоотбраната предполага реалното съществуване на опасност, която не може да бъде преодоляна или избегната по друг начин. В тежест на заявителя е да обоснове основателна причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, което не е сторено.

3.2. Отказът е връчен лично на 09.01.2025 г., видно от инкорпорираната в него разписка.

3.3. Съгласно Докладна записка №1739р-898/09.01.2025 г. П.е предал лично оръжието си в РУ – Велико Търново, за което е съставен Предавателно-приемателен протокол №1739р-867/09.01.2025 г. 4. Жалбата против отказа е подадена чрез РУ – Велико Търново на 22.01.2025 г. видно от дадения там входящ номер. От приложените към нея доказателства се установява, че съгласно Трудов договор №797/10.09.2015 г. и Допълнително споразумение №169/29.09.2023 г. П.работи като директор на „Емко“ ООД, [населено място] – обособено производство [населено място]. От справка в търговския регистър е видно, че основната дейност на дружеството е производство и търговия със специална продукция; Внос и износ на продукти, свързани с отбраната; Други, незабранени от закона дейности. Дружеството е учредено през 2008 г. като еднолично такова от Е. Х. Г., като през 2017 г. е преобразувано в ООД и Е. Г. е влязъл в съдружие с Х. Е. Г.. Според последно отразената промяна Е. Г. е заличен като съдружник, а на негово място е вписано „Емко груп“ АД, като чийто действителен собственик е посочен Е. Г.. От приложените разпечатки от интернет сайтове се извличат сведения, че през 2017 г. лицензът на „Емко“ ООД за търговия с оръжие е бил отнет и работниците на дружеството са протестирали срещу това. Има данни за голяма пратка специална продукция на стойност 100 милиона долара, която изчаква на пристанището в Бургас, за да бъде върнат лиценза на дружеството и да отпътува за Индия. Според друга новинарска статия напрежението сред работниците нараства, тъй като „Емко“ ООД е влязло в забранителния списък за търговия със САЩ. През 2022 г. се съобщава за пожар и взривове в склад за боеприпаси на „Емко“ ООД в Карнобат, както и за опит за убийство на Е. Г. – собственик на дружеството, като покушението е свързано с дейността на руските тайни служби в Европа. Отразено е още, че държавното обвинение е потвърдило, че има информация за още четири опита за покушение над бизнесмена, както и че в последните 10 години били регистрирани редица случаи на взривове в складове и производствени помещения в заводи за производство на взривни вещества, оръжия и боеприпаси, като според разследването целта била пресичане на доставки на специална продукция за Грузия и Украйна. През 2023 г. отново е публикувана информация за разследване на ДАНС по повод умишлени взривове в оръжеен склад на „Емко“ ООД. В тези медийни извадки са цитирани изявления на К. П. в качеството му на директор на завода на „Емко“ ООД в [населено място].

Въз основа на така установените факти съдът формира следните изводи по правото:

Спорното правоотношение се регулира от нормите на специалния материален Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Приложим процесуален закон е АПК.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорването, редовна и допустима е. Депозирана е в срок пред местно компетентния съд срещу подлежащ на оспорване ИАА. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Обстоятелството не се оспорва, а и съдът установи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 87, ал. 1, вр. чл. 83, ал. 5, предл. второ от ЗОБВВПИ. В едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до съответния началник на РУ на МВР.

Отказът за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие е издаден в предвидената форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Посочени са фактически и правни основания за издаването му, като установените факти, доказателствените средства, както и правните основания за издаването му кореспондират помежду си, което изпълнява изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От мотивите на постановения отказ става ясно, че жалбоподателят отговаря на всички изисквания на закона да му бъде издаден положителен ИАА, но същият не е доказал необходимостта от носене и употреба на оръжие за самоотбрана.

Отказът е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на ИАА. Производството е инициирано от жалбоподателя, което не налага изпращането на уведомление по чл. 26 от АПК, но последният е лишен от възможността да обоснове с доказателства констатираните от органа пропуски относно необходимостта от боравене с оръжие. Разпоредбите на чл. 58, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗОБВВПИ уреждат пречките, при наличието на които не се издават разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. С нормата на чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ е установено разпределението на доказателствената тежест за установяване на относимите към това право факти в хода на административното производство. Съгласно последно посочената норма административният орган извършва служебно проверка на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3 от закона, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. Тежестта за попълването на административната преписка с доказателства за останалите посочени в чл. 58, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗОБВВПИ обстоятелства, вкл. тези по чл. 58, ал. 1, т. 10, е на искащото да получи разрешение лице, като съгласно чл. 83, ал. 2, вр. чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ за компетентния орган съществува задължението при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани в определения от същата норма срок. Реално, след извършване на проверки и събиране на доказателства и становища, АО е констатирал липса на доказателства, обосноваващи основателна причина по чл. 58, ал. 1, т.10 от ЗОБВВПИ за съхранение, носене и употреба на оръжие за граждански цели – самоотбрана. Въпреки това ИАА е издаден, без да са предприети действия по изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както изисква нормата на чл. 35 от АПК, доколкото от посоченото в заявлението на жалбоподателя се извлича, че източник на повишена опасност за живота и здравето му представлява настоящата му работа в сферата на оръжейната промишленост на Република България. АО е извършил редица проверки и справки, но се е ограничил в проучването точно на тези относими за спора факти, като е разполагал с възможност да укаже на лицето непълнотата на доказателствения материал. Такъв подход не противоречи на чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ и не размества доказателствената тежест, доколкото фактическите обстоятелства са заявени, но не са подкрепени с доказателства. Не е в разрез и с целта на закона, според която осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а само при доказана необходимост от извършване на такава дейност. Напротив, липсата на процесуална активност от страна на органа би могла да е в ущърб и да ощети лице с реална необходимост от самоотбрана. Поведението на АО в случая е довело до ограничаване на регламентираното в чл. 34, ал. 3 от АПК право на П.на участие в производството и аргумент в този смисъл са представените с жалбата до съда документи, удостоверяващи факти от съществено значение за спора. Лицето е лишено от възможността преди издаване на акта да се запознае с преписката, да направи допълнителни искания и възражения, да представи доказателства. Както се каза и както твърди ответникът, тежестта за доказване на необходимостта от разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие е на заявителя. Това обаче не освобождава компетентния орган от задължението му да издаде индивидуалния административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени – аргумент от чл. 35 от АПК. П.не твърди, че необходимостта от самоотбарана произтича от качеството му на бивш служител на Министерството на отбраната, а от настоящата му професионална заетост в сферата на производството и търговията с оръжия. И подаването на заявлението по реда на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, който всъщност не създава привилегировано положение, а визира специфични случаи, при които се изискват и специфични други документи, не освобождава лицето от доказване на основание по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. След като в заявлението и приложенията към него се съдържат данни, че през последните десет години П.работи във военнопромишления комплекс на Република България, което предполага, че професионалните му задължения изпълняват изискването за основателна причина за самоотбрана по чл. 58, ал. 3, т. 10 от ЗОБВВПИ, за която не се сочат доказателства, органът е следвало да даде възможност на страната да предостави такива. Само по себе си допуснатото в хода на процедурата нарушение е съществено, поради което съдът намира, че само то е основание за отмяна на акта. По изложените мотиви обаче се налага извод, че допуснатото процесуално нарушение рефлектира и на съответствието на оспорения отказ с материалноправните разпоредби на закона.

Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт е фактът, че на заявителя вече е било издавано разрешение за носене, съхраняване и употреба на огнестрелно оръжие. В тази връзка неоснователно се поддържа възражението на жалбоподателя, че в тежест на административния орган е да обоснове отпадането на основанието, въз основа на което е било издадено разрешението. При всяко сезиране на органа, вкл. с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото и законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да се установява периодично, според чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ – на пет години. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение, задължително да продължава срока му на действие. Подновяването на вече издадено разрешение в хипотезата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ се извършва в самостоятелно и независимо производство, което не е обусловено от резултата на предходното. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 от ЗОБВВПИ /издаване на разрешение/ или за такова по реда на чл. 87 ЗОБВВПИ /подновяване на разрешение/, във всеки случай заявителят следва да посочи наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт.

Има резон във възражението на жалбоподателя, че е достатъчно опасността от нападение да съществува потенциално с оглед на степента на застрашеност на дадените обекти и обществени отношения. В тази връзка, състав на ВАС е имал повод да посочи в Решение №4419/26.04.2023 г. по адм. д. №7792/2022 г. по описа на ВАС, че както априори не могат да се изведат конфликти с криминално проявени лица /което принципно важи за всеки вид потенциална заплаха и опасност/, така и априори не могат да се отрекат такива. От събраните в съдебното производство доказателства се установява, че жалбоподателят заема ръководна длъжност в „Емко“ ООД – стратегическо предприятие в сферата на производството и търговията с оръжия на национално ниво. Горното, наред със съществуващите военни конфликти и данните за покушения над собственика на предприятието и извършваните многократни умишлени взривове в обекти на дружеството, вкл. и твърденията за досъдебни производства по повод взломни кражби в имоти на П., обосновава наличието на конкретна, основателна причина за необходимостта от самоотбрана. Налице е източник на повишена в сравнение с приетата за обичайна и типична опасност и съответно повишена вероятност за застрашаване на живота, сигурността и здравето на П.. Изложените в заявлението и в жалбата твърдения и посочените обстоятелства, както и доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, покриват критериите за основателна причина за подновяване на разрешението за огнестрелно оръжие, доколкото извеждат реална или потенциална заплаха за сигурността на жалбоподателя, за да се приеме, че по отношение на него е налице необходимост да притежава огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Наистина заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило „обоснованата необходимост” като критерий, въведен в закона, за установяване основателността на искането за извършване на дейности с огнестрелно оръжие. Но за регламентираните в чл. 6 от ЗОБВВПИ цели на закона и на въведения с него разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяване контрол върху посочените в чл. 1 от закона дейности, е необходимо именно наличието на обоснована необходимост, която настоящата инстанция намира, че в случая е налице.

Оспореният отказ не кореспондира и с целта на закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично – на пет години, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Целта на закона е за защита здравето и живота на лицата. В конкретния случай става дума за лице – бивш служител на Министерството на отбраната, който е упражнявал нормативно призната за опасна професия, а понастоящем трудовата му заетост представлява източник на повишена опасност за личната му сфера.

В заключение, по изложените съображения съдът намери, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е проверил твърдените от заявителя предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, органът е направил необоснован извод за липса на основание за издаване на исканото разрешение. Задължение на органа с оглед пълното установяване на фактическата обстановка е да извърши проверка за верността на сочените факти в подкрепа на заявената цел. Обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а преписката следва да се върне на органа за продължаване на процедурата по заявлението, като се изпълни процедурата по чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ и се дадат указания на заявителя, че за определени факти с оглед целта на заявлението за самоотбрана не ангажира доказателства.

При този изход на делото разноски нe се присъждат, тъй като такива не са претендирани.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, вр. с чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ, съдът