Решение № 1832 от 11.12.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 399/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 63в ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано е по касационна жалба на Заместник – министър на Министерство на икономиката и индустрията /МИИ/ - [населено място], чрез пълномощник – гл. юрисконсулт Г. В. Г., против Решение № 40 от 14.05.2025 г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по АНД № 5 по описа на съда за 2024 г., с което е отменено Наказателно постановление № 22/06.12.2023 г., издадено от Зам.-министър на МИИ, с което Н. Г. Е., в качеството му на законен представител /управител/ на „Феникс Петрол 91“ ЕООД-София, за нарушение на чл. 3 ал. 1, вр. чл. 27 и чл. 53 от Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ и на основание чл. 29, ал. 4 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон и е необосновано, тъй като е постановено при неправилна оценка на събраните писмени доказателства, за което се излагат съображения. Твърди се, че както в съставения АУАН, така и в НП ясно и непротиворечиво е описана фактическата обстановка. Сочи се, че нарушението е извършено на 12.10.2023 г. в обект до бензиностанцията, където се намира пункт за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове /LPG/, от която се осъществява икономическа дейност, извън данъчните складове, находящ се на адрес: [населено място], [улица] безспорно е установено нарушението. Отричат се допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на нарушението. Развиват се съображения, че не е налице маловажен случай и при условията на евентуалност, да се редуцира размера на претендираните от насрещната страна адвокатски разноски, до предвидения минимум. Иска се отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП. В съдебно заседание, касационният жалбоподател Зам.-министър на икономиката и индустрията, редовно призован, представител не се явява. Ответникът, Н. Е., редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат Б. Т. от АК Враца с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и поддържа представеният отговор по същата. Представителят на ОП-Враца дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, обосновано и правилно и следва да бъде оставено в сила. По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения, становищата на страните и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Предмет на касационна проверка е Решение № 40 от 14.05.2025 г. на РС-Бяла Слатина, постановено по АНД № 5 по описа на съда за 2024 г., с което е отменено НП № 22/06.12.2023 г., издадено от Зам.-министър на МИИ - [населено място], с което на Н. Г. Е. от [населено място], в качеството му на представител на „Феникс Петрол 91” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Столична, район „Красно село”, [жк], [улица], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., на основание чл. 29, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. За да отмени НП въззивният съд е приел от една страна, че същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, за което е изложил съображения. От друга страна е счел, че има допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно посочване мястото на нарушението, а именно – не може да се разбере, къде точно е извършено нарушението - в [населено място], [улица]или в [населено място], [улица]или № 4. Изложил е обосновани доводи в тази насока. Затова е отменил НП, като незаконосъобразно и е осъдил МИИ да заплати на Н. Г. Е., в качеството му на представител на „Феникс Петрол 91“ ЕООД сумата от 480, 00 лв. разноски по делото. Тези изводи се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с повелята на закона, поради което в пълнота се споделят от настоящия касационен състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК. Решението е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни. На първо място с обжалваното решение РС - Б. С. правилно е установил допуснато от административно-наказващия орган съществено процесуално нарушение на нормите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и до издаване на НП при неизяснена от органа фактическа обстановка. Нормите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват в акта за установяване на нарушение (АУАН) и в наказателното постановление (НП) да се посочи мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай АУАН и НП не съдържат еднозначно посочване на мястото на извършване на нарушението. На стр. 1 в АУАН, в два последователни абзаца е посочено различно място на извършване на проверката. Веднъж е записано, че „На 12.10.2023 г. е извършена проверка на място в обект бензиностанция с адрес: [населено място], общ. Враца, обл. Враца, [улица]“. В следващия абзац се твърди, че на 12.10.2023 г. е извършена проверка и на „пункт за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове находяща с адрес: [населено място], общ. Бяла Слатина, обл. Враца, [улица]“. На стр. 2 от АУАН като място на извършване на нарушението е посочен „обект находящ се на адрес [населено място], общ. Бяла Слатина, обл. Враца, [улица]пункт за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове“. Налице е противоречиво посочване на населеното място и общината, в които е извършена проверката. В АУАН веднъж се говори за проверка в [населено място], общ. Враца, а след това за обект в [населено място], общ. Бяла Слатина. В [населено място] е проверен обект на [улица], а в [населено място] – обект на [улица]. Единственото съвпадение е в наименованието на улицата. Не става ясно къде всъщност е извършена проверката и къде е извършено нарушението – в [населено място] или в [населено място] и на кой конкретен адрес. Видно от административната преписка „Феникс Петрол 91“ ЕООД има регистрирани обекти и в двата града, поради което съвсем не е без значение за кой проверен обект става дума в АУАН. Неяснотата за мястото на нарушението не е отстранена при издаване на НП. В него е посочено, че на 12.10.2023 г. е извършена проверка на адрес: [населено място], [улица]. На стр. 3 от НП е записано, че мястото на извършване на нарушението е обект, находящ се на адрес: [населено място], [улица]пункт за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове. Безспорно е установено, че дружеството не е имало регистрация за продажба на газ за битови нужди. Също така безспорно е установено, че резервоара, в който се съхранява газта, е един и същ, както за автомобилите, така и за битовите нужди. Нивомерът, който е монтиран в него, е един и същ. Констатирано е, че фискалния апарат, който е отчитал продажбите на гориво, включително газ за автомобили и газ за битови нужди, е един и същ. Представени са доказателства, че дружеството е получило регистрация за пълнене на бутилки с газ за битови нужди, видно от Удостоверение № 2895/30.10.2023 г., като управителя на дружеството е подал документи за регистрация на 13.10.2023 г. Въз основа на гореизложеното касационният състав намира, че дори да бъде прието, че има извършено нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, то същото представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Настоящият случай се отличава от обикновените случаи на нарушение на същата разпоредба. В конкретния случай не са настъпили никакви вреди, както за потребителите, така и за фиска, т.е. продаденото количество битова газ, както и получените средства за нея са били отчитани. За него наказващият орган не е трябвало да издава НП, а е трябвало да предупреди писмено дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Случаят е именно маловажен при отчитане на следните обстоятелства: Дори да се приеме, че продажбата на дребно на втечнен нефтен газ (LPG) чрез пълненето на бутилки излиза извън рамките на регистрацията по Удостоверение № 2895/30.10.2023 г. нарушението според НП е продължило само един ден – на 12.10.2023 г. Това изрично е посочено в АУАН и в НП. Видно от Констативен протокол № 821/12.10.2023 г. и от показанията на актосъставителя още на 12.10.2023 г. е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 5/КН-821 от 12.10.2023 г. и обектът е бил запечатан. При това положение обективно нарушението е прекратено още в деня на проверката. Поведението на търговското дружество от друга страна сочи на желанието му да се съобрази изцяло с дадените от проверяващите указания. Това обстоятелство изобщо не е отчетено от наказващия орган. Видно от писмени доказателства още на следващия ден – 13.10.2023г. „Феникс Петрол 91“ ЕООД е подал заявление за регистрация за извършването и на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП. От електронната система на МИИ е издадено удостоверение за „Успешно подадено заявление за услуга“ на 16.10.2023 г. Същото е заведено с вх. № 05-01-837/16.10.2023 г. и по него е издадено Удостоверение № 2895 от 30.10.2023 г. за регистрация на дружеството за извършване на дейност пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове. Видно от показанията на свидетеля В. А. след издаването на това удостоверение от 30.10.2023 г. са отишли и отворили пункта за пълнене на бутилки за битова газ, който при нарушението били запечатали. Нарушението е извършено еднократно и само в един ден – 12.10.2023 г. като още на следващия ден дружеството е коригирало поведението си съобразно дадените указания, а междувременно обектът е бил запечатан и в него обективно не е извършвана дейност по пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове. От поведението на наказаното лице няма настъпили никакви вредни последици. „Феникс Петрол 91“ ЕООД към 12.10.2023 г. е лице, регистри-рано за дейности по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗАРИДСНПНП (търговия на едро и на дребно с нефт и продукти от нефтен произход). В АУАН и НП са посочени съответните удостоверения за тези регистрации. След като дружеството е регистрирано да извършва търговия на едро и дребно с нефт и продукти от нефтен произход, това означава, че е извършена надлежна проверка, която е установила, че то отговаря освен на общите изисквания по чл. 7 от ЗАРИДСНПНП и на специалните такива за тези дейности. Тези изисквания са много по-сериозни от изискванията за извършване на дейността по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП (пълнене на бутилки). По тази причина наказващият орган при преценката за наличие на маловажен случай е трябвало да отчете обстоятелството, че дружеството отговаря на по-тежките условия в сравнение с условията за пълнене на бутилки с втечнен нефтен газ. Сравнението е лесно при прочита на нормите на чл. 8, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗАРИДСНПНП. От събраните по делото доказателства е видно, че „Феникс Петрол 91“ ЕООД към датата на твърдяното нарушение (12.10.2023 г.) отговаря на всички изисквания за извършване на дейност по пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове. В спорния обект не биха могли да настъпят вредни последици, което също сочи на маловажен случай. Това е така, защото от формална гледна точка към датата, посочена като дата на извършване на нарушението обекта отговаря на изискванията в него да се извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП. Това се вижда от събраните писмени доказателства по преписката и само 18 дни след проверката е потвърдено с издаденото Удостоверение № 2895 от 30.10.23 г. за регистрация на дружеството за извършване на дейност пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове. Това удостоверение констатира обстоятелства, които обективно са съществували и на 12.10. 2023 г. Важно е да се отбележи, че то е с дата 30.10.2023 г. - след извършената проверка на 12.10.2023 г., след издаването на АУАН на 25.10.2023 г., но преди издаване на НП на 06.12.2023 г. Административно-наказващият орган следователно е трябвало да прецени, че далеч преди издаване на НП формалната липса на регистрация по чл. 2, ал. 1, т. 5 е отпаднала без от нарушението да са настъпили каквито и да било вредни последици. Настоящият касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Оспореното решение е правилно, като не противоречи на материалния закон, същото е обосновано, постановено е при правилна оценка на събраните писмени и гласни доказателства При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение на РС Б. С. е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на делото и своевременно направено искане за разноски от страна на ответника, следва на същия се присъдят разноски – съгласно представения списък – сумата от 400, 00 лв. /четиристотин лева/ - за адвокатско възнаграждение. страна на ответника е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговорения между ищеца и процесуалния му представител хонорар да процесуално представителство. Произнасяйки се по искането с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът във всички случаи е длъжен да съобрази правната и фактическа сложност на производството по делото. В случая съобразно минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сумата 400, 00 лв. (материалния интерес е 1000, 00 лв.), съдът приема, че възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 400, 00 лева. Поради това, отчитайки факта, че по делото са разменени книжа, събрани са и анализирани писмени доказателства и свидетелски показания, размерът на адвокатския хонорар на ответника не следва да се приема за прекомерен. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът