Решение № 310 от 13.7.2021 г. на Административен съд - Монтана по дело № 269/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН. С решение №260060/30.03.2021г., постановено по АНД№271/2020г., Районен съд-Лом е отменил наказателно постановление №Е-НП-7/15.04.2020г., издадено от Министъра на енергетиката Т••• П•••, с което на „П••• -М“АД, гр.Монтана, представлявано от Т.П.П.-изпълнителен директор и Б••• Б••• -прокурист, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лв. на основание чл. 93, ал.2, т.1 и чл.95, ал.3 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/, за нарушение на чл.4, ал.2 от ЗПБ. Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора Министерство на енергетиката/МЕ/, с искане да бъде отменено решението на ЛРС, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено НП.В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, но в писмена молба, вх.№1365/23.06.2021г., чрез пълномощника си П••• Й••• -служител с юридическо образование и юридическа правоспособност поддържа жалбата и искането си за отмяна на оспореното решение на съда. Ответникът по касацията –„П••• -М“АД, гр.Монтана, представлявано от Т.П.П. и Б••• Б••• не изпраща процесуален представител, но в отговор по касационна жалба, изх.№206/03.06.2021г. изразява становище за потвърждаване на оспореното решение на съда. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно. Настоящия т състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211 АПК, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА по посочените по-долу съображения. От фактическа страна по делото е установено, че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение№27/16.10.2019г. и наказателно постановление № Е-НП-7/15.04.2020г. за това, че на 24.07.2019г.във връзка с осъществен контрол на място на концесионера –„П••• -М“АД, гр.Монтана, представлявано от Т.П.П. и Б••• Б•••, в находище“Л••• “ в землище на с.В•••, общ.Брусарци, обл.Монтана, като е установено от контролните органи на МЕ, че се извършват изкопни работи на земна маса със съдържание на пясък и чакъл, с дълбочина на изкопа 2-3 метра, като впоследствие след проверка в специализирани карти и регистри е установено, че концесионера няма концесия за добив на подземни богатства и е нарушил чл.4, ал.2 ЗПБ, за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лв. на основание чл. 93, ал.2, т.1 във вр. с чл.95, ал.3 от Закона за подземните богатства. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между страните. Решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно.За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че от представените писмени и гласни доказателства, е установено, че наказаното дружество не разполага с концесия за добив на подземни богатства, но същата не му е и необходима при извършването на изкопни работи на земна маса, съдържаща пясък и чакъл, доколкото същите не представляват „подземни богатства“ по смисъла на чл.2 от специалния ЗПБ.Приел е, също, че констатираните действия „изкопни работи и натоварване“ не са предвидени като форма на изпълнително деяние в нарушената разпоредба на чл.4, ал.2 ЗПБ, при което не е налице нарушение на ЗПБ и на основата на тези изводи е отменил НП. Тези негови изводи не се подкрепят от доказателствата по делото и не се споделят от настоящата касационна инстанция. Установи се по делото, че касатора не притежава концесия за добив на подземни богатства, но извършените изкопни работи в находище „Л••• “в землището на с.В•••, съдържащи добив на пясък и чакъл са „подземни богатства“ по см. на чл.2, ал.1, т.5 от специалния ЗПБ, т.к. представляват строителни материали, които са „подземни богатства“, за които е необходима концесия.Правилни в т.см. са констатациите на АНО в АУАН и НП.Неправилни са изводите на съда, че пясъка и чакъла не са „подземни богатства“, при което решението му като неправилно и в разрез с материалния закон, следва да се отмени и вместо него да се потвърди НП.Безспорно е, че съгласно чл.4, ал.2 ЗПБ „Добивът на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесия“, безспорно е, че такава не е издадена на дружеството, при което настоящата касационна инстанция споделя констатациите на АНО, че концесия му е необходима при извършване на добив на подземни богатства. Решението на съда, като противоречащо на процесуалния и материалния закон следва да се отмени и вместо него да се потвърди НП.Водим от гореизложеното, административният съд