Решение № 37473 от 13.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4804/2025 г.
Административен съд - София-градІІІ отделение13.11.2025 г.докладчик Людмила Коева
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на Г. А. М., [ЕГН], лично и като ЕТ „Е. Чернаева“ с БУЛСТАТ: 121223210, прекратено, Решение №ПИ-111/10.04.2025 г. от Директора на ТД на НАП-София в частта, в която е оставена без уважение като неоснователна подадената от М. жалба №59-00907/17.12.2024 г. по описа на НАП София срещу Протокол за опис №С240022-028-0003108 /03.10.2024 г. на публичен изпълнител към ТД НАП София, както и по отношение на връчването на Експертна оценка с вх. №С240022-000-0549831/07.10.2024 г., действия извършени от публ.изпълнител в хода на изпълнително дело №241477718/2024 г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима и прекратява производството по жалбата на Г. А. М., [ЕГН], лично и като ЕТ „Е. Чернаева“ с БУЛСТАТ: 121223210, прекратено, срещу Решение №ПИ-111/10.04.2025 г. от Директора на ТД на НАП-София, в частта й касаеща произнасянето на органа по отношение на Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх.№[рег. номер]-104-0001690/08.11.2024 г. на публичен изпълнител към ТД НАП София, извършено в хода на изпълнително дело №241477718/2024 г. ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – София да заплати сторените от разноски по делото в размер на 10, 00 лв. (десет лева). На основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Г. А. М., [ЕГН], лично и като ЕТ „Е. Чернаева“ с БУЛСТАТ: 121223210, прекратено, с адрес в [населено място], чрез адв.Ж. Н., срещу Решение №ПИ-111/10.04.2025 г. от Директора на ТД на НАП-София, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от М. жалба №59-00907/17.12.2024 г. по описа на НАП София, в частта срещу Протокол за опис №С240022-028-0003108/03.10.2024 г. на публичен изпълнител към ТД НАП София, Експертна оценка №С 240022-000-0560881/11.01.2024 г. и срещу Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх.№с240022-104-0001690/08.11.2024 г., извършени в хода на изпълнително дело №241477718/2024 г. В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен и неправилен, постановен при допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалноправните разпоредби. Излагат се аргументи, че изпълнителното дело е образувано срещу ненадлежна страна, тъй като ЕТ „Е. Чернаева“ с БУЛСТАТ: 121223210 е с прекратена дейност на осн.§5, ал.2 ПЗР на ЗТР, а съгласно §5г, ал.4 и ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ търговските дружества с прекратена дейност, които към 31.01.2017 г. не са пререгистрирани, се смятат за заличени, поради което моли съда да прекрати изпълнителното дело. Счита, че неправилно административния орган е отхвърлил жалбата й като неоснователна в частта на обжалване на Протокол за опис №С240022-028-0003108 /03.10.2024 г. на публичен изпълнител към ТД НАП София, като посочва, че не е била уведомена за провеждането му и не е присъствала на описа, не е получила покана за доброволно изпълнение, нито съобщение за извършване на описа. Също и по отношение на изготвената Експертна оценка №С 240022-000-0560881/11.01.2024 г., за която посочва, че не е запозната с нея и не й е връчена по реда на чл.235, ал.2 от ДОПК, била изготвена преди да е извършен опис на имота и преди да е наложено обезщетение, както и по отношение на Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх.№с240022-104-0001690/08.11.2024 г., за което счита че е издадено в противоречие на практиката на СЕС. В съдебно заседание жалбоподателката, чрез адв. Н. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на съдебните разноски в размер на заплатената държавна такса. Ответникът – Директорът на ТД на НАП [населено място], чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд София град, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното: С. Г. А. М. с [ЕГН], София, е образувано изпълнително дело №241477718/2024 г. по описа на ТД на НАП за събиране на установени и изискуеми публични вземания, произтичащи от Ревизионен акт №Р-22220222007307-091-001/19.09.2023 г. На 23.01.2024 г. на Г. М. е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. №С240022-048-0013683/23.01.2024 г. По преписката няма данни за неговото връчване. С цел обезпечаване на публичните задължения на длъжника, от страна на публичен изпълнител са издадени следните постановления за налагане на обезпечителни мерки, а именно: ПНОМ с изх. №С240022-022-0005254/26.01.2024 г.; ПНОМ с изх. №С240022-022-0006790/01.02.2024 г.; ПНОМ с изх. №С240022-022-0010971/15.02.2024г. и ПНОМ с изх. №С240022-022-0013105/22.02.2024 г. Същите са били връчени на жалбоподателката на 09.12.2024 г., видно от доказателствата по административната преписка, като ПНОМ с изх. №С240022-022-0006790/01.02.2024 г. и ПНОМ с изх. №С240022-022-0010971/15.02.2024 г. са обжалвани пред директор на ТД на НАП София, който оставил жалбите без уважение съответно с Решение №ПИ-72/14.03.2025 г. и Решение №ПИ-73/14.03.2025 г. Цитираните решения са обжалвани пред АССГ. В хода на изпълнителното производство, всички действия, предприети от страна на публичния изпълнител са обективирани в следните протоколи за действие на основание чл. 226, ал. 2 във връзка с чл. 50 от ДОПК, а именно: Протоколи с изх.изх. №С240022-026-0013879/12.03.2024 г., изх. №С240022-026-0013879/12.03.2024г., изх. №С240022-026-0013902/12.03.2024г., изх. №С240022-026-0013930/12.03.2024г., изх. №С240022-026-0014351 /13.03.2024г., изх. №С240022-026-0018090/26.03.2024г., изх. №С240022-026-0030564/22.05.2024г., изх. №С240022-026-0030593/22.05.2024г., изх. №С240022-026-0030846/22.05.2024г.; изх. №С240022-026-0031146/23.05.2024 г., изх. №С240022-026-0031365/27.05.2024г., изх. №С240022-026-0032313/30.05.2024г., изх. №С240022-026-0035121/12.06.2024г., изх. №С240022-026-0036663/18.06.2024г., изх. №С240022-026-003 765721.06.2024г., изх. №С240022-026-0038474/25.06.2024г., изх. №С240022-026-0045405/19.07.2024г., изх. №С240022-026-0052878/21.08.2024г., изх. №С240022-026-0055174/28.08.2024г., изх. №С240022-026-0056502/04.09.2024 г., изх. №С240022-026-0056502/04.09.2024г., изх. №С240022-026-0064016/03.10.2024г., изх. №С240022-026-0075340/13.11.2024г., изх. №С240022-026-0077442/19.11.2024г. и изх. №С240022-026-0083145/06.12.2024г. В посочените протоколи са обективирани действията на публичния изпълнител за многократни опити за контакт с лицето. От адм.орган е посочено, че със съобщения по чл. 32, във връзка с чл. 33 от ДОПК с изх. №С240022-126-0001819/26.06.2024 г., изх. №С240022-126-0002451/09.08.2024 г. и изх. №С240022-126-0001819/06.06.2024 г. са били достъпни всички документи, издадени в хода на изпълнителното дело. С постановление от 16.09.2024 г. публичният изпълнител е назначил оценител на недвижимия имот в [населено място], [жк], [улица], собственост на длъжника М.. На 03.10.2024 г. е изготвен Протокол за опис №С 240022-028-0003108/03.10.2024 г. на публичен изпълнител към ТД НАП София на недвижимия имот в [населено място], [жк], [улица], собственост на длъжника М., в който е посочено, че лицето, или негов представител не присъстват. По административната преписка е приложена експертна оценка за определяне пазарна стойност на недвижим имот – находящ се в [населено място], [жк], [улица], собственост на Г. М., с вх. №С240022-000-0549831/07.10.2024 г.(поради допусната техническа грешка записан като вх.№С 240022-000-0560881/11.01.2024 г. ) На 09.12.2024 г. отново е извършено посещение на адрес [жк], [улица], при което лицето е открито и всички издадени документи са връчени лично, видно от обратна разписка, приложена към преписката. В подадена от ТД на НАП жалба с вх. №59-00-907/17.12.2024 г., жалбоподателката е посочила, че оспорва всички действия на публичен изпълнител по изпълнително дело №241477718/2024 г. При преглед на жалбата е установено, че към същата не е приложено надлежно пълномощно от упълномощения от жалбоподателката адвокат, поради което на Г. М. е изпратено Уведомление за отстраняване на нередовности по реда на чл. 147, ал. 2 от ДОПК с изх. №59-00-907#6/31.12.2024 г. Нередовностите са отстранени с молба с вх. №54-22-789/28.02.2025 г. До лицето е изпратено повторно Уведомление за отстраняване на нередовности по реда на чл. 147, ал. 2 от ДОПК с изх. №54-22-789#3/13.03.2025 г., тъй като в жалбата се твърди, че се обжалват всички действия на публичния изпълнител. С уведомлението жалбоподателката е уведомена да посочи конкретно кои актове/действия на публичен изпълнител се обжалват с разглежданата в настоящото производство жалба. В дадения 7-дневен срок нередовностите са отстранени с Уточнение с вх. №54-22-789#6/27.03.2025 г., а именно: жалбоподателката е посочила, че обжалва следните действия на публичен изпълнител, обективирани в: Протокол за опис №С240022-028-0003108/03.10.2024 г.; Експертна оценка с вх. №С240022-000-0560881/11.01.2024 г. и Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх.№ 0240022-104-0001690/08.11.2024 г. С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция решение №ПИ-111/10.04.2025 г. Директора на ТД на НАП-София, е оставил без уважение, като неоснователна, подадената от М. жалба №59-00907/17.12.2024 г. по описа на НАП София, в частта срещу Протокол за опис №С240022-028-0003108 /03.10.2024 г. на публичен изпълнител към ТД НАП София, Експертна оценка №С 240022-000-0560881/11.01.2024 г. и срещу Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх.№с240022-104-0001690/08.11.2024 г., извършени в хода на изпълнително дело №241477718/2024 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал. 1, изр. първо от ДОПК, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт. Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК това е директорът на компетентната териториална дирекция. При издаването на обжалваното решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Решението е мотивирано, като в мотивите органът е посочил, както фактическите основания за издаването му, така и правните основания - чл. 267, ал. 2, т.5 ДОПК. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Не е спорно по делото, че публичният изпълнител е извършил действията по чл.221, ал.2 от ДОПК, с което е и започнало изпълнителното производство. По делото е приложено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. №С240022-048-0013683/23.01.2024 г., като видно от данните по делото, същото е връчено заедно с всички документи по изпълнителното дело едва на 09.12.2024 г. Съгласно чл.266, ал.1 ДОПК на обжалване подлежат действията на публичния изпълнител. Чл. 226, ал.1 ДОПК определя, че в изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания, а съгласно ал.2 за всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски. Жалбоподателят навежда доводи, че търговската му дейност е прекратена и търговското му качество - заличено, поради което не следва да се ангажира отговорността му като физическо лице за задълженията му като едноличен търговец. Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че тъй като предприятието на едноличния търговец е заличено, следва изплащането на публичните задължения да не се търси. Едноличният търговец е физическо лице, на което е признато търговско качество. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 14 от ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица. Нормата не посочва едноличните търговци като отделен вид задължени лица. Физическото лице, заличено от търговския регистър като едноличен търговец, отговаря с имуществото си за задълженията към кредиторите, възникнали от търговската му дейност, тъй като същият не губи правосубектността си след прекратяването на търговеца. Приемането на противния извод противоречи на смисъла на закона и би довело до неприемливата за целите на данъчното облагане възможност всяко лице, заличено като ЕТ, да избегне заплащането на публичните си задължения, възникнали именно от търговската му дейност. Извършването на опис е едно от действията на публичния изпълнител по събиране на дължимите публични вземания и е регламентирано в чл. 233, ал.1 ДОПК. Това действие - извършването на опис, подлежи на самостоятелно обжалване съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ДОПК. Жалбоподателката го оспорва, като посочва, че не е била уведомена за провеждането му – не е получила съобщение, в имота не са влизали/допускани публичният изпълнител и подписаните лица като свидетели на съставяне на описа, за да може да направят и опишат същия по начин, изложен в протокола. Видно от приложения по административната преписка Протокол за опис №С240022-028-0003108/03.10.2024 г., същият е изготвен в отсъствието на длъжника, или негов представител, в присъствие на свидетелите В. П. и Л. Й.. В протоколът се съдържат освен външно описание на недвижимия имот (къща на два етажа), така и описание на разположението на стаите на всеки един от етажите. В административната преписка няма съобщение до длъжника за извършване на описа на недвижимия имот, нито се представи такова в рамките на съдебното производство по делото. Видно от оспорваното решение, компетентният административен орган е приел, че представител на длъжника е бил редовно уведомен по реда на чл. 32 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.32 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Според ал.2 на същата разпоредба обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ. Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция, като същото се публикува и в интернет. Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен. Датите на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение. В административната преписка липсва доказателство, че лицето, или неговият представител, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Няма приложени протоколи за всяко посещение на адреса за кореспонденция, или че адресът за кореспонденция е несъществуващ. Предвид изложеното, както и обстоятелството, че на Г. М. едва на 09.12.2024 г. са връчени всички материали по изпълнителното дело, вкл. и съобщението за доброволно изпълнение, за съдът не става ясно на какви основания решаващият орган е приел за безспорно доказано, че длъжникът М. е била редовно уведомена за провеждането на описа на недвижимия имот на дата 03.10.2024 г. Надлежното уведомяване на длъжника в изпълнителното производство за издадени от административните органи актове, или извършени действия, е задължителен елемент в процедурата по провеждане на изпълнението. Неспазването му води до лишаване правото на задълженото лице от възможността за участие в процеса, което е съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед на това, съдът стига до заключение на основателност на жалбата в тази й част. По отношение на обжалваната Експертна оценка на недвижимия имот и Разпореждането за окончателна оценка на недвижимия имот: Действията на публичния изпълнител, извършени в условията на чл.235 от ДОПК по оценяване на недвижимия имот са обективирани в акта по чл.226, ал.1 от ДОПК, като с разпореждане главният публичен изпълнител самостоятелно е определил оценка на имота като окончателна по смисъла на чл.235, ал.5 от ДОПК. В условията на чл.266 от ДОПК пред директора на компетентната териториална дирекция в предвидения преклузивен срок са обжалвани Експертна оценка с вх.№С240022-000-0549831/07.10.2024 г.( поради допусната техническа грешка записана с вх. №С240022-000-0560881/11.01.2024 г.) и Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх.№ 0240022-104-0001690/08.11.2024 г., като с оспореното понастоящем решение №ПИ-111/10.04.2025 г. на Директора на ТД на НАП София на осн. чл.267, ал.2, т.5 и т.6 от ДОПК, жалбата е оставена без уважение като неоснователна. Разпоредбата на чл. 235 от ДОПК сочи начина, по който се оценява описаната вещ. Съгласно чл.235, ал.1 от ДОПК описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители в България. Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може или откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответната професия или област. Съгласно ал.2 на същия член заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, която не може да бъде по-ниска от определената от вещото лице, като я съобщава на длъжника и на взискателя. В настоящия случай, с постановление изх.№С240022-86-0000214 от 16.09.2024 г. публичният изпълнител е назначил инж.В. А. П. за оценител на недвижимия имот в [населено място], [жк], [улица], собственост на длъжника М.. Видно от представения по административната преписка Сертификат за оценителска правоспособност рег.№100100054/14.12.2009 г., същият е вписан в Камарата на независимите оценители, като оценител недвижими имоти, поради което наведените в жалбата аргументи, че оценката е извършена от некомпетентно лице и е незаконосъобразна са неоснователни. Същият на 07.10.2024 г. е предоставил на публичния изпълнител изготвената Експертна оценка с вх. №С240022-000-0549831/07.10.2024 г. По делото обаче няма данни оценката да е съобщена и на длъжника, което в случая представлява процесуално нарушение от страна на публичния изпълнител, тъй като е довел до лишаване правото на задълженото лице от своевременно запознаване и евентуално оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 5 от ДОПК окончателната оценка не подлежи на обжалване и по тази причина Директорът на ТД на НАП София е оставил без разглеждане като недопустима жалбата, именно с оглед цитираната разпоредба на чл. 235, ал. 5 от ДОПК. Това становище на решаващия орган напълно се споделя от настоящата съдебна инстанция. С оглед гореизложеното, обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Г. М. срещу Протокол за опис №С240022-028-0003108 /03.10.2024 г. на публичен изпълнител към ТД НАП София, както и по отношение на връчването на Експертна оценка с вх. №С240022-000-0549831/07.10.2024 г. съдът счита за основателна, а в частта й срещу Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх.№с240022-104-0001690/08.11.2024 г. за недопустима и производството в тази част следва да се прекрати. Предвид изхода на делото, искането на жалбоподателката за присъждане сторените по делото разноски на следва да бъде уважено и ответникът следва да бъде осъден да й заплати сума в размер на внесената държавна такса от 10, 00 лева.
Цитирани разпоредби
25- чл. 226, ал. 1 ДОПК
- чл. 235 ДОПК
- чл. 235, ал. 5 ДОПК
- чл. 266, ал. 1 ДОПК
- чл. 32 ДОПК
- чл. 5
- чл. 146 АПК
- чл. 14 ДОПК
- чл. 147, ал. 2 ДОПК
- чл. 221, ал. 2 ДОПК
- чл. 221 ДОПК
- чл. 226, ал. 2 ДОПК
- чл. 233, ал. 1 ДОПК
- чл. 235, ал. 2 ДОПК
- чл. 235, ал. 1 ДОПК
- чл. 266 ДОПК
- чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК
- чл. 268, ал. 2 ДОПК
- чл. 33 ДОПК
- чл. 50 ДОПК
- чл. 267, ал. 2, т. 5
- чл. 268
- чл. 268, ал. 1
- чл. 28
- чл. 32