Решение № 3233 от 2.4.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1240/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково против Решение № 19/18.10.2024г., постановено по АНД № 26 по описа за 2024 година на Районен съд - Ивайловград, с което e отменено Наказателно постановление (НП) № 40//04.07.2024г. на Директора на РИОСВ - Хасково. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила - касационни основания за отмяната му по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуаления кодекс (НПК). Сочи се, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява извършването на вмененото на Община Ивайловград административно нарушение, а именно неизпълнение на дадено задължително предписание с Констативен протокол № 93/13.02.2024г. за почистване на образувано нерегламентирано сметище на територията на Община Ивайловград в поземлени имоти № 32024.14.30, 32024.14.31, 32024.14.35 и 32024.14.36, в местност М., в срок до 31.03.2024г. Оспорва се възприетото от районен съд Ивайловград съществено процесуално нарушение допуснато при съставяне на АУАН и НП, като се претендира за правилно посочена датата на нарушението, а именно 01.04.2024г., предвид че даденото предписание е било с краен срок 31.03.2024г. Не се приеме, че нарушението не би могло да бъде констатирано на 05.04.2024г., датата на която е бил осъществен последващият контрол. Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 19/18.10.2024г., постановено по АНД № 26 по описа за 2024 година на Районен съд – Ивайловград и да се постанови друго, с което се потвърди Наказателно постановление (НП) № 40//04.07.2024г. на Директора на РИОСВ - Хасково. Ответникът по касационната жалба – Община Ивайловград, чрез кмет на община Ивайловград, изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за основателност на касационната жалба. Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване. Разгледана по същество, тя се явява основателна. С Решение № 19/18.10.2024г., постановено по АНД № 26 по описа за 2024 година, Районен съд - Ивайловград e отменил Наказателно постановление (НП) № 40//04.07.2024г. на Директора на РИОСВ - Хасково, с което за нарушение на чл. 166, т. 3, във вр. с чл.155, ал.2 и чл. 156, т.2 от ЗООС на Община Ивайловград е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 лева, на основание чл. 166, т. 3, вр. чл. 165, ал.2 и чл. 168 от ЗООС. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Приел е, че с оглед вмененото административно нарушение, а именно неизпълнение на дадено на Община Ивайловград предписание, устаноновено и обективирано в Констативен протокол № 364/05.04.2024г., чрез последващ контрол на дата 05.04.2024г., същото не би могло да бъде осъществено на отбелязаната в АУАН и НП дата, а именно 01.04.2024г. Съдът е възприел тезата, че след като даденото от органа предписание е било със срок на изпълнение до 31.03.2024г., то резонно било неговото изпълнение да се предприеме след 01.04.2024г. и констатираното неизпълнение на 05.04.2024г. не давало основание да се счита, че към дата 01.04.2024г. същото не е било изпълнено. Развити са доводи, че установения от контролните органи боклук на дата 05.04.2024г. би могло да бъде генериран за периода от 01.04.2024г. до 05.04.2024г., предвид което не можело да се твърди, че към 01.04.2024г. даденото предписание за почистване на терена не е било изпълнено. Тези нарушения са възприети от съда като съществени и ограничаващи правото на защита на санкционираното лице. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав не споделя изложените в проверяваното решение доводи за отмяна на процесното наказателно постановление. При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал грешен краен извод. По делото е установено по несъмнен начин, че с Констативен протокол № 93/13.02.2024г. е дадено предписание на Община Ивайловград да извърши почистване на нерегламентирано натрупани отпадъци в поземлени имоти № 32024.14.30, 32024.14.31, 32024.14.35 и 32024.14.36, по КККР на [населено място], в местност „М.“ в срок до 15.03.2024г. В констативния акт се сочи натрупване на голямо количество битов отпадък преди всичко в поземлен имот № 32024.14.31 и разпилени отпадъци в съседните на него имоти с произход от системата за организирано сметосъбиране на Община Ивайловград. По искане на кмет на Община Ивайловград, срокът за изпълнение на предписанието е бил удължен от директора на РИОСВ до 31.03.2024г. При извършения последващ контрол на 05.04.2024г. е констатирано и описано в Констативен протокол №364/05.04.2024г. наличие на натрупани купове свеж битов отпадък, с приблизителен обем няколко десетки кубични метри, около образувания скат от южната страна на сметището в м. М.. При такава фактическа обстановка на Община Ивайловград е издадено процесното НП, с което се вменява извършването на деяние по чл. 166, т.3, вр. чл. 155, ал.2 и чл. 156, т. 2 от ЗООС. В същото като дата на деянието е посочено 01.04.2024г., а като място на извършване на нарушението поземлени имоти № 32024.14.30, 32024.14.31, 32024.14.35 и 32024.14.36, [населено място], местност „М.“. От разпитаните в хода на първоинстанционното производството свидетели се установява безспорно наличието при последващата проверка на няколко десетки кубични метри битов отпадък, струпан на същото място, по отношение на което е било даденото преди това предписание за почистване. Констатирано е липса на извършено в цялост почистване на образуваното в имотите сметище, като на същото са установени и нови отпадъци, които не са били там в периода на дадените предписания. Установено е частично почистване на предходно установените боклуци. При така възприетата и от Районен съд Ивайловград фактическа обстановка, безспорно се установява, че при извършения последващ контрол не е налице изпълнение на даденото с Констативен протокол № 93/13.02.2024г. предписание за почистване на образувано нерегламентирано сметище на територията на община Ивайловград в поземлени имоти № 32024.14.30, 32024.14.31, 32024.14.35 и 32024.14.36, в местност М. в срок до 31.03.2024г. Без правно значение е обстоятелството кога са генерирани новите отпадъци, след като е констатирана липса на пълно изпълнение на предписанието за почистване старите такива и още повече извършените действия по струпване и на нови такива. Безпорно датата на нарушението е денят следващ този до който правно валидно е можело да се изпълни предписанието и той безспорно е 01.04.2024г. Датата на нарушението не се променя предвид датата на неговото констатиране, която е 05.04.2024г. при осъществения последващ контрол. Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание. Приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на нарушението, а наказанието е определено в минималния предвиден в закона размер, като в случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, поради което деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай. По тези съображения съдът счита, че е налице касационното основание по чл. чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната жалба се явява основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди процесното НП. При този изход на спора касаторът има право на разноски, но такива не са били предявени, предвид което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът