Решение № 1834 от 25.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2346/2024 г.

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК, във връзка с чл. 226 от АПК, във връзка § 2 от ДР на ДОПК.

2. С Решение № 11124 от 17.10.2024г., постановено по адм. дело № 3420 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. е обезсилено Решение № 2309 от 15.12.2023год., постановено по адм. дело № 1336 по описа на Административен съд Пловдив за 2023 год. и делото е върнато на Пловдивски административен съд за ново разглеждане от друг състав на съда, с оглед произнасяне по законосъобразността на ревизионният акт. С касационното решение е прието, че предвид предмета на жалбата, адресирана до АС – Пловдив, съдът е бил длъжен да се произнесе по целия спорен предмет, а именно дали РА в потвърдената част от решаващия орган изцяло е законосъобразен, а не за по 1/3 част. На следващо място е прието, че съдът е следвало да изрази изрична воля в насока дали счита, че отговорността на наследниците на починалия А. Й. с ЕТ “А.Й.“ е солидарна или същата е разделна, т.е. дали намира приложение чл. 60, ал. 1 ЗН. Без значение за отговор на този въпрос, според ВАС, е фактът, че другите двама наследници не са обжалвали РА. Прието е в решението на ВАС, че при достигане на извод за солидарност или разделност на установените с РА в потвърдената от решаващия орган част задължения по ЗДДС резултатът от съдебния контрол би бил различен, дори и да се приеме, че по същество А. Й. не оспорва констатациите на приходните органи за наличието на основанията по чл. 111, ал. 1 вр. чл. 27, ал. 5 ЗДДС за издаване на РА.

С оглед на горното, касационна инстанция е приела, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на АС – Пловдив, като новият състав следва да определи правилно предмета на спора съобразно изразената от А. Й. воля в първоинстанционната жалба и нейното уточнение от 06.06.2023 г., да формира изрични мотиви каква е отговорността на тримата наследници по закон на починалия А. Й. с ЕТ „А. Й.“ и дали намира приложение чл. 60, ал. 1 ЗН. В заключение да обоснове извод дали РА в съответната му потвърдена с решение на решаващия орган част е материалнозаконосъобразен или не.

3. В хода на настоящото производство от страна на жалбоподателя не се поддържат съображения, различни от изложените при първоначалното разглеждане на делото. Поддържа се, че ревизионният акт е изцяло незаконосъобразен, тъй като при издаването му не е спазена разпоредбата на чл.60, ал.1 от Закона за наследството. Иска се да се отмени ревизионния акт, в частта му, потвърдена с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място], досежно ангажираната солидарна отговорност на тримата наследника. Претендира се, в съответствие и с решението на ВАС, съдът да се произнесе по спорния въпрос, дали жалбоподателят дължи солидарно вменените с ревизионния акт данъчни задължения, или разделно, само 1/3 част от същите, съобразно наследствения му дял, който получава от починалия си баща А. Й., действащ в качеството си на ЕТ „А. Й.“. По същество жалбоподателят не оспорва констатациите на приходните органи за наличието на основанията по чл.111, ал.1, във вр. с чл.27, ал.5 от ЗДДС, въз основа на който с ревизионния акт са определени данъчни задължения. Претендира се присъждане на сторените разноски по поизводството.

4. Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в оспорения ревизионен акт и решението на контролния административен орган. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

5. Участвалият по делото прокурор – представител на Окръжна прокуратура [населено място] застъпва становище за неоснователност на жалбата, която като такава следва да бъде оставена без уважение.

ІІ. За допустимостта:

6. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в частта, досежно допълнително установените задължения по ЗДДС в размер на 111 374, 20 лв., ведно със законна лихва в размер на 23 844, 12 лв. за данъчен период м.12 2020г. и досежно законна лихва в размер на 1 5 10, 98 лв. за данъчен период м.12.2020г., вменени на наследниците на починалия А. Г. Й., действащ в качеството си на ЕТ „А. Й.“, като отговорни лица по чл.14, т.3 от ДОПК, а именно: Ц. А. Й., Н. А. Й. и А. А. Й., при условията на солидарна отговорност.

Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес налагат извод за нейната процесуална допустимост. Жалбоподателят има правен интерес да обжалва изцяло ревизионния акт, в частта му, потвърдена с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място], тъй като постановения резултат е неблагоприятен за него, с оглед ангажираната солидарна отговорност за цялото задължение, наред с останалите сънаследници. Предвид гореизложеното съдът прие жалбата на А. А. Й. - наследник по закон на А. Й., действащ в качеството му на ЕТ „А. Й.“, с която се обжалва изцяло ревизионния акт, в частта му потвърдена с решението на Директор на Дирекция „ОДОП“ досежно вменената солидарна отговорност на тримата наследници на починалия А. Г. Й., действащ в качеството му на ЕТ „А. Й.“ за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

I ІІ. За предмета на административноправния спор:

7. Видно от жалбата, адресирана до АС – Пловдив и уточняващата молба с вх.№ 12378 от 06.06.2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, подадена от жалбоподателя А. А. Й., същият обжалва РА, в частта му, потвърдена с Решение № 167 от 12.05.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] досежно ангажираната солидарна отговорност на наследниците по закон и претендира отмяната на РА в потвърдената с решението част поради неспазване на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН. С жалбата е отправена претенция за отмяна на РА, в потвърдената с решението на Директор на Дирекция „ОДОП“ част досежно ангажираната солидарна отговорност на наследниците, като противоречащ на разпоредбата на чл.60, ал.1 от Закона за наследството, като след неговата отмяна, се постанови решение по същество, с което да се раздели отговорността на наследниците, съобразно наследствените им квоти, по 1/3 част от наследството на починия наследодател А. Й., действащ в качеството си на ЕТ „А. Й.“.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предмет на администативноправния спор е РА № Р-16001622002660-091-001 от 17.02.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта му, потвърдена с Решение № 167 от 12.05.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] досежно ангажираната солидарна отговорност на наследниците по закон на починалия А. Й., действащ в качеството му на ЕТ „А. Й.“, като отговорни лица по чл.14, т.3 от ДОПК.

ІV. За отговорността на наследниците на починалия А. Й., действащ в качеството му на ЕТ „А. Й.“, като отговорни лица по чл.14, т.3 от ДОПК.

8. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица, които: 1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски; 2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2.

По делото не съществува спор относно обстоятелството, че жалбоподателят и останалите наследници по закон на починалия наследодател А. Г. Й., действащ в качеството си на ЕТ „А. Й.“ са задължени лица съгласно чл.14, т.3 от ДОПК.

Спорен е въпросът относно характера и обема на отговорността на всеки от наследниците по закон.

Поддържаното становище от жалбоподателя е, че в случая отговорността на наследниците е разделна и е съобразно притежаваните от тях наследствени квоти, като този извод произтича от разпоредбата на чл.60, ал.1 от Закона за наследството. Обратно разбира се е становището на ответника, който счита, че в случая отговорността на наследниците по закон за задълженията на починалия наследодател е солидарна.

В случая становището на административния орган е неправилно и се е наложило от неправилното тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.14 от ДОПК, във връзка с разпоредбите на чл.60, ал.1 от Закона за наследството и чл.121 от Закона за задълженията и договорите.

В случая адресати на РА са именно тримата посочени наследници на А. Й., а именно: Ц. А. Й., Н. А. Й. и А. А. Й., които са наследници по закон.

Тези факти са установени от органите по приходите в хода на ревизионното производство и по отношение на тях не съществува спор межда страните. Отговорността на наследниците е ангажирана на основание чл. 14, т.З от ДОПК, което обстоятелство също е неспорно между страните по делото.

Разпоредбата на чл.14 от ДОПК не определя кой от наследниците за каква част от задължението на наследодателя отговаря. Т. уточнение липсва в и материалните данъчни закони и в частност в ЗДДС. Налице е законова празнота, коато следва да се преодолее чрез прилагане по аналогия на относимите норми от Закона за наследството (ЗН) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Така съгласно чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

В хода на ревизионното производство е безспорно установено, че починалото лице А. Г. Й. има трима наследника, които са адресатите на РА и че същите наследяват по закон.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на наследодателя наследяват поравно, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Следователно, всеки от тримата адресати на РА - А. А. Й., Н. А. Й. и Ц. А. Й., наследяват по една трета част от наследственото имущество. От това следва, че съгласно разпоредбата на чл. 60. ал. 1 от ЗН всеки от адресатите на РА отговаря за една трета от задълженията на наследодателя А. Й.. Това разбиране е намерило израз в съдебната практика по аналогични казуси, като например в Решение на Върховния административен съд, № 8968 от 07.07.2020 г. по адм. дело № 8948 от 2019 г., I отд.

Наред с изложеното, следва в случая да е посочи, че солидарност при отговорността за задължения е уредена в чл. 121 и сл. от Закона за задълженията и договорите. Нормата на чл. 121 от закона изрично сочи, че освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. Нито ДОПК, нито материалните данъчни закони, в частност ЗДДС предвиждат специална разпоредба по отношение на нормата на чл.60, ал.1 от ЗН, която да предвижда солидарна отговорност за задълженията на наследодателя.

При тълкуването на посочените правни норми следва извод, че нормата на чл.60, ал.1 от ЗН разделя отговорността на наследниците до размера на наследствения дял, в случая по 1/3 за всеки един от наследниците, т.е тримата наследници по закон отговарят за задължението по РА разделно и в съотношение всеки един по 1/3.

Казано с други думи, съобразно общият принцип на разделност на задълженията, който се извежда от нормата на чл.121 от Закона за задълженията и договорите, всеки от сънаследниците наследява дял от паричното задължение, съответстващ на дела от наследството, който получава/ чл.60, ал.1 от Закона за наследството/.

По силата на чл.60 от ЗН наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията, с което то е обременено, съобразно дяловете, които получават.Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Отговорността на наследниците за задълженията на наследодателя не е солидарна, а е до размера на наследствените им дялове.

В оспорения РА и решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място] е прието, че всеки един от наследниците дължи посочените в акта суми солидарно, което предполага насочване на изпълнението от всеки един от тримата наследници към тяхно собствено имущество в размер на целия дълг, а не съобразно притежаваните от тях наследствени квоти по 1/3 част.

В издадения РА, както и в потвърждаващото го Решение №1667/12.05.2023г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ [населено място], органите по приходите незаконосъобразно са ангажирали солидарна отговорност на наследниците по закон, за задълженията на наследодателя, каквато не предвидена, поради което и ревизионния акт, в частта, потвърдена с решението на Директор на Дирекция „ОДОП“ [населено място] е незаконосъобразен досежно ангажираната солидарна отговорност на наследниците по закон, като противоречащ на разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, във вр. с чл.121 от ЗЗД.

Без значение за горните изводи в случая е обстоятелството, че останалите двама наследника Ц. А. Й. и Н. А. Й. не са обжалвали РА, в частта му потвърдена с решението на Директор на Дирекция „ОДОП“ [населено място], доколкото, с оглед ангажираната солидарна отговорност, подадената жалба от единия от наследниците по закон ползва и останалите, и по арг. от разпоредбата на чл.271, ал.3 от ГПК отмяната на РА се разпростира и по отношение и на необжалвалите наследници.

V. Относно материалната законосъобразност на ревизионния акт, в частта му, потвърдена с решението на Директор на Дирекция „ОДОП“ [населено място] досежно допълнително установените задължения по ЗДДС в размер на 111 374, 20 лв., ведно със законна лихва в размер на 23 844, 12 лв. за данъчен период м.12 2020г. и определена лихва в размер на 1 510, 98 лв.

9. Със смъртта на едноличния търговец се открива наследството на физическото лице и неговите наследници наследяват цялото му имущество, включено в наследствената маса, както това, което е придобил като физическо лице, така и това, което е на търговското му предприятие. Налага се изводът, че публичните задължения не се погасяват със смъртта на физическото лице и са дължими в лицето на неговите наследници. Съгласно чл.36, ал.1 от ДОПК, когато преди издаване на ревизионен акт физическото лице, страна в производството почине, или юридическото лице, страна в производството престане да съществува, производството се прекратява, но настоящия случай не е такъв, защото РА е издаден след смъртта и във връзка със смъртта на А. Г. Й.. За процедурата и фактите:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с № Р-16001622002660-020-001 от 27.05.2022г. на И. К. К.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя, на Ц. А. Й. и Н. А. Й., в качеството им на правоприемници на А. Г. Й., отговорни по чл.14, т.3 от ДОПК, относно задължения за данък по ЗДДС за периода 01.12.2016г. – 02.12.2020г. За ревизиращи органи са определени Е. С. К.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Г. С. Г.- главен инспектор па приходите. Заповедта е получена от А. Й. на 11.07.2022г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001622002660-020-002 от 27.09.2022г. на И. К. К.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 28.10.2022г., като ревизиращите органи, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена от А. Й. на 29.09.2022г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. Със ЗИЗВР с №Р-16001622002660-020-003 от 26.10.2022г. на И. К. К.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 28.11.2022г., като ревизиращите органи, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена от А. Й. на 21.12.2022г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта.

Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001622002660-092-001 е съставен на 12.12.2022г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен на 21.12.2022г. от А. Й., според нарочна разписка, обективирана в РД.

Ревизионният акт, е издаден на 17.02.2023г. и получен от А. Й. на 10.03.2023г., според нарочна разписка, обективирана в акта.

Против РА с №Р-16001622002660-091-001 от 17.02.2023г. е подадена жалба с Вх.№94-00-2708 от 24.03.2023г. от А. Й., към която жалба са приложени множество доказателства, съгласно опис на фактури за извършени ВОД (вътреобщностни доставки) от ЕТ “А. Й.“ в периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г.

Против РА с №Р-16001622002660-091-001 от 17.02.2023г. е подадено и възражение (жалба) с Вх.№70-00-2524 от 09.03.2023г. от Ц. А. Й. и Н. А. Й.. Решение №167 от 12.05.2023г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ [населено място] е получено от жалбоподателя по електрона поща на 15.05.2023г., според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път. Според приетото по делото Становище с Вх.№21660 от 31.10.2023г., Решение №167 от 12.05.2023г. е изпратено чрез пощенски оператор като приложение към писмо с Изх.№20-28-56#10 от 31.10.2023г. до Ц. Й., получено на 02.11.2023г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне; както и до Н. Й. като приложение към писмо с Изх.№20-28-56#11 от 31.10.2023г., получено на 02.11.2023г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне.

Посочените по-горе ЗВР с №Р-16001622002660-020-001 от 27.05.2022г.; ЗИЗВР с №Р-16001622002660-020-002 от 27.09.2022г.; ЗИЗВР с №Р-16001622002660-020-003 от 26.10.2022г.; РД с №Р-16001622002660-092-001 от 12.12.2022г.; както и РА с №Р-16001622002660-091-001 от 17.02.2023г. са приети по делото като електронни файлове, записани върху оптичен носител (CD, лист 17 от адм. дело 1336/2023г.).

По делото са приети и нарочни разпечатки, удостоверяващи притежаването на валидни електронни подписи от органите по приходите, провели ревизионното производство, съответно от I. K. K. и E. K. S.. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, по делото са приети заверени копия на Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018г., на Заповед №РД-09-2433 от 16.12.2019г., на Заповед №РД-09-849 от 10.05.2021г. и на Заповед №РД-09-1979 от 30.09.2021г. на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според които заповеди на И. К. К. и на заместващата го при отсъствие Т. В. П. е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии Приети са заверени копия на Заповед №РД-09-2428 от 13.12.2019г., на Заповед №РД-09-1602 от 08.10.2020г., на Заповед №РД-09-849 от 10.05.2021г., на Заповед №РД-09-2202 от 07.12.2022г. на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, с които заповеди Е. К. С. е определена за служител, изпълняващ функциите “ръководител на екип”, в Дирекция “Контрол“, Отдел “Ревизии“, при ТД- Пловдив на НАП. Посочените делегиране на правомощия, определяне на заместващ орган и определяне на “ръководител на екип” настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.

В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, не е нищожен.

Извършената ревизия е за данъчните задължения по ЗДДС на А. Г. Й., починал на 01.12.2020г., притежаващ регистрация като ЕТ “А. Й.“, ЕИК 115018185. Лицето е регистрирано по ЗДДС, считано от 20.06.2008г., която регистрация е прекратена на 02.12.2020г. със смъртта на физическото лице А. Й. (чл.107, т.2 от ЗДДС). Представено е удостоверение за наследниците на починалото физическо лице, в което са посочени като наследници по закон Ц. А. Й. – съпруга; Н. А. Й. – син и А. А. Й. – син. Тъй като по отношение ЕТ “А. Й.“ няма подадено уведомление по чл.77, ал.1 от ДОПК за поемане на предприятие по чл.60 от Търговския закон (ТЗ), ревизията за задълженията по ЗДДС е възложена на всеки един от наследниците на А. Г. Й.. В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №Р-16001622002660-040-001 от 06.07.2022г., адресирано до Ц. Й., от Ц. Й. са представени писмени обяснения с Вх.№РД-20-4762#1 от 22.07.2022г., съгласно съдържанието на които дейността на ЕТ се е извършвала включително в собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. В момента този недвижим имот се държи от сина ѝ А. А. Й., който не я допуска до имуществото в него, включително до документацията за дейността на ЕТ. Счетоводството на ЕТ се е водило от лицето Я. Д., която е представила намиращите се в нейно държане счетоводни документи, във връзка с извършвана преди ревизията проверка. Към писмените обяснения е представен като доказателство Протокол за опис на недвижим имот от 25.08.2021г., изготвен от държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Районен съд - Асеновград, в който е описано имущество, останало в наследство от покойния ѝ съпруг – недвижим имот и находящите се в него машини и оборудване.

В отговор на ИПДПОЗЛ с №Р-16001622002660-040-001 от 06.07.2022г., адресирано до А. А. Й., от негова страна са представени множество документи като приложение към приемо-предавателен протокол с Вх.№РД-20-4762#3 от 08.09.2022г. Според обяснение на А. Й., дейността на ЕТ “А. Й.“ е извършвана в производствена база, находяща се в [населено място], [улица], считано от 2018г. Поради тази причина, А. Й. може да представи единствено документация за икономическата дейност след 01.01.2018г. Представените документи включват изисканите първични счетоводни документи (покупки и продажби), банкови извлечения и месечни отчети за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. Впоследствие, според приемо-предавателен протокол с Вх.№РД-20-4762#4 от 15.09.2022г. са представени друга част от изисканите първични счетоводни документи (покупки и продажби) и банкови извлечения за 2020г., както и ведомости за заплати за 2020г., справки за счетоводни сметки от гр. 20, 30 и 40 за периода от 01.01.2016г. до 01.12.2020г., но такива липсват по делото.

На основание чл.37, ал.5 от ДОПК от третите лица Община Асеновград, Г. С. Д. /ЕТ “Г. Д.“ “ДИНКОВИ 91“ ООД/ (осъществявал счетоводното обслужване на ЕТ “А. Й.“) и дружествата “БЕНИ ГРУП 95“ ЕООД, “ТЕХНОМОНТАЖ“ ЕООД и “ДАРИС“ ООД са изискани документи и писмени обяснения, свързани с дейността на ЕТ “А. Й.“, съответно с Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) с №Р-16001622002660-041-001 от 05.09.2022г.; ИПДСПОТЛ с №Р-16001622002660-041-002 от 12.09.2022г.; ИПДСПОТЛ с №Р-16001622002660-041-005 от 12.09.2022г.; ИПДСПОТЛ с №Р-16001622002660-041-004 от 12.09.2022г. и ИПДСПОТЛ с №Р-16001622002660-041-003 от 12.09.2022г.

От страна на община Асеновград е постъпил отговор с Вх.№06-00-615#1 от 15.09.2022г., към който са приложени множество документи, свързани със строителството на цех за производство на опаковки за шивашката промишленост, канцеларски материали и хоби опаковки, в това число - архитектурен проект, одобрен на 24.09.2015г.; комплексен доклад за съответствие от 19.09.2015г.; Разрешение за строеж №254 от 24.09.2015г.; протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж от 20.10.2015г.; констативен акт за съответствие от 27.11.2015г.; удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 65 от 27.07.2018г., ведно с пълното досие по него.

От страна на Г. Д. /Счетоводна къща “Динкови 91“/ са постъпили отговор с Вх.№94-00-5627-1 от 21.09.2022г., отговор с Вх.№94-00-5627-2 от 21.09.2022г. (лист 1242) и отговор с Вх.№ 94-00-5627-3 от 11.10.2022г., към които са приложени: справка за сметка 207 Разходи за придобиване на ДМА – хале и мемориален ордер за извършено заприхождаване на актив “Цех за производство на опаковки“ от 01.08.2018г. на стойност 405 604, 96 лв. Натрупаните разходи са по фактури, осчетоводени по дебита на сметка 601-Разходи за материали и счетоводна сметка 602-Разходи за външни услуги, обобщени в табличен вид в РД. Представени са инвентарни книги - амортизационен план за периода от 2016г. до 2020г., в които е приета годишна амортизационна норма за актива от 4% и при прилагането на тази амортизационна норма е изчислена балансова стойност на актива към 01.12.2020г. в размер на 369 100, 51 лв.

По аналогичен начин, въз основа на представените документи за други счетоводни сметки от гр. 20 са установени налични активи, осчетоводени по сметка 204-Машини и по сметка 209-Други ДМА, към датата на дерегистрация 01.12.2020г. Въз основа на данните в представените инвентарни книги – амортизационен план за периода от 2016г. и 2020г., при съобразяване на годишната амортизационна норма за съответния актив, е изчислена балансова стойност на активите по сметка 204 към 01.12.2020г. в размер на 24 738, 67 лв. и на активите по сметка 209 към 01.12.2020г. в размер на 71 546, 32 лв.

От страна на дружествата “ТЕХНОМОНТАЖ“ ЕООД и “БЕНИ ГРУП 95“ ЕООД са постъпили отговори, съответно с Вх.№94-00-5629 от 21.09.2022г. и с Вх.№70-00-8343 от 30.09.2022г., към които са представени доказателства за извършени услуги с получател ЕТ “А. Й.“ за обект, находящ се в [населено място], [улица], извършени през периода от 01.01.2012г. до 01.12.2020г. Представени са договори, актове образец 19, приемо-предавателни протоколи, фактури, счетоводни регистри за отразяване на стопанските операции, изчерпателно изброени в табличен вид в РД. От страна на “ДАРИС“ ООД не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

С нарочен Протокол №Р-16001622002660-ППД-001 от 12.09.2022г. към ревизионната преписка са приобщени писмени доказателства, събрани при предхождащата ревизията проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), документирана с Протокол №П-16001622027744-073-001 от 29.04.2022г., изчерпателно посочени в РД. След анализ на данните в представените първични счетоводни документи и вторични счетоводни регистри, е прието за установено, че предприятието на А. Й. разполага с активи по балансова стойност, посочени в нарочна таблица в РД, както следва: земи – 8 878, 20 лв.; сгради – 369 100, 51 лв.; машини, производствено оборудване и апаратура – 24 738, 67 лв.; съоръжения – 71 546, 32 лв.; суровини и материали – 79 604, 67лв. и стоки – 12 460, 58 лв. Балансовата стойност на активите “суровини“ и “материали“ е определена въз основа на счетоводните записвания по сметка 302-Материали, а балансовата стойност на активите “стоки“ е определена въз основа на счетоводните записвания по сметка 304-Стоки.

При определяне на данъчната основа на дължимия ДДС към датата на дерегистрация, по отношение на актива “цех за производство на опаковки“, заведен по сметка 203 на стойност 405 604, 96 лв., е съобразено, че в стойността на актива е включена фактура №1000025360 от 25.09.2015г. на стойност 637, 00 лв., издадена от община Асеновград. След приспадане на стойността на посочената фактура от стойността на актива, е изчислена нова остатъчна стойност към 01.12.2020г., при прилагане на годишна амортизационна норма върху стойност на актива в размер на 404 967, 96 лв. По този начин е изчислена остатъчна амортизационна норма на посочения актив към 01.12.2020г. в размер на 368 520, 84 лв.

При определяне на балансовата стойност на активите, заведени по сметка 201-Земи, гори, трайни насаждания, е констатирано, че същите са придобити през 2012г. от М. и М. Я. с [нотариален акт] от 03.10.2012г. и от Т. Г. с [нотариален акт] от 31.10.2012г. Тъй като при покупката на тези поземлени имоти ЕТ “А. Й.“ не ползва данъчен кредит, то е прието, че при неговата дерегистрация не се дължи ДДС по чл.111, ал.1 от ЗДДС.

На основание чл.111, ал.1, във връзка с чл.27, ал.5 от ЗДДС, при ревизията е начислен допълнително ДДС върху общата данъчна основа на наличните активи към 01.12.2020г., която възлиза на 556 871, 08 лв. = 368 520, 84 лв. + 24 738, 67 лв. + 71 546, 32 лв. + 79 604, 67 лв. + 12 460, 58 лв. Допълнително начисленият ДДС възлиза на стойност 111 374, 22 лв. и е определен като задължение за последния данъчен период, обхващащ времето от 01.12.2020г. до 02.12.2020г. За несвоевременното му разчитане с бюджета, на основание разпоредбата на чл.175 от ДОПК е начислена прилежаща лихва в размер на 23 844, 12 лв.

На следващо място, в хода на ревизията е направена констатация, че декларираният в справката-декларация (СД) по ЗДДС за данъчен период м.11.2020г. ДДС за внасяне не е внесен в приход на републиканския бюджет. На основание разпоредбата на чл.175 от ДОПК, за несвоевременното разчитане на ДДС е начислена лихва в размер на 1 510, 98 лв. за периода от 15.12.2020г. до 17.02.2023г., съгласно лихвен лист.

За правото:

10. Фактите и обстоятелствата, посочени до тук, не са спорни между страните. По същество А. Й.(и останалите наследници по закон), като адресати на РА, не оспорват констатациите на приходните органи за наличието на основанията за начисляване на ДДС по чл.111, ал.1, вр. с чл.27, ал.5 от ЗДДС.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че правилно е приложена разпоредбата на чл.107, т.2 от ЗДДС и е извършена задължителна дерегистрация на регистрирано по ЗДДС лице, след настъпване на смъртта на физическото лице (едноличен търговец), с или без заличаване от Търговския регистър. Съгласно разпоредбата на чл.111, ал.1 от ЗДДС към датата на дерегистрацията по ЗДДС (в настоящия случай 02.12.2020г.) се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които: 1. са активи по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч); или 2. са активи по смисъла на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО), различни от тези по т.1.

В рамките на процесната ревизия, въз основа на събраните първични счетоводни документи и вторични счетоводни регистри, е установено, че към 02.12.2020г. ЕТ притежава налични активи под формата на стоки (ДМА, ДНМА, материали, готова продукция и стоки), които представляват активи по смисъла на ЗСч.

При определяне на данъчната основа за облагане с ДДС правилно е приложена нормата на чл.27, ал.5 от ЗДДС, съгласно която данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл.111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходите за изхабяване, предвид обичайния икономически живот на стоката или услуга. В този смисъл, правилно е процедирано от страна на органите по приходите, като за данъчна основа е приета балансовата стойност на съответните активи, представляваща разлика между отчетната им стойност и начислените разходи за амортизации.

По отношение на констатацията за начислени лихви за несвоевременно разчетен ДДС за данъчен период месец 11.2020г. настоящият състав на съда намира, че правилно е приложена разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗДДС, съгласно която когато за съответния данъчен период е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на СД за този данъчен период. Предвид неспазване на посочения срок, правилно, съгласно чл.175 от ДОПК, са начислени лихви, като началният и крайният им период са посочени в приложения към РА лихвен лист.

11. Изложеното да тук налага да се приеме, че Ревизионен акт (РА) № Р-16001622002660-091-001/17.02.2023г., издаден от И. К. К. на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и Е. К. С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място], в частта му, потвърдена с Решение №1667/12.05.2023г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ [населено място], досежно ангажираната солидарна отговорност за наследниците, е незаконосъобразен и като такъв ще следва да бъде отменен, тъй като при издаването му не е спазена разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството.С оглед правомощията на съда по чл.160, ал.2 от ДОПК да се произнесе по същество относно основанията и дължимостта на данъчните задължения при констатирана незаконосъобразност на РА, следва да се постанови решение, с което се определи разделна отговорност на наследниците по закон за задълженията на наследодателя, в съотношение за всеки един по 1/3 част от общо определените с РА публични задължения, съответстващо на наследствените им квоти.

VI. За разноските:

1 2. С оглед изхода на спора, на основание чл.226, ал.3 от АПК, приложим във връзка с разпоредбата на § 2 от ДР ДОПК на жалбоподателя се дължат извършените разноски при първоначалното, касационното и за първоинстанционното производство при новото разглеждане на делото, които се констатираха в размер на 5739, 22 лв., съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, Административен съд Пловдив, Дванадесети състав,