Решение № 291 от 17.9.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 310/2023 г.

Производство по реда на чл.465 вр. чл.463 от НПК В Окръжен съд – Пловдив е постъпило искане, чрез М. на п. на Р. Б., от Ч. п. н. с. – гр.Д., Р. Т., за признаване и изпълнение на присъда срещу българския гражданин А. Р. И. на основание Европейската конвенция за международно признаване на присъди.

В искането е посочено, че спрямо българския гражданин А. Р. И., роден на ••.••.•••• г., живущ в гр.П., е постановена присъда от 4-ти п. н. с. в гр.Д., РТ., за извършено в същия град, в периода 15.03.2014 г. – 20.03.2014 г. престъпление по чл.245, ал.2, чл.245, ал.3, чл.43, ал.1, чл.53, чл.62, ал.1 и чл.63 от т. наказателен кодекс - закон № 5237, за което с присъдата му е наложено наказание Лишаване от свобода в размер на 7 години 3 месеца и 15 дни по дело № ••••/••• • с решение № ••••/••• • от 23.10.2014 г. Описани са фактите, свързани с извършеното престъпление:

След като са преминали граничния пункт K. на 14.03.2014 г., между 15.03.2014 г.-20.03.2014 г., осъденият, заедно с приятелите си И. Н. Н., Д. В. С., Т. С. с автомобил марка „Х.“ с регистрационен номер •••• са пристигнали в област D. Поставили са механизъм за копиране на карти в банкомата на T. G. B. в рамките на изпълнение на решението за извършване на престъпление при единодушие на замисъл и действия, като по този начин копирали информацията за банковите карти на N. K., T. G., S. H. и N. E. Ha 15.03.2014 г. те са напуснали гр. D. и са се върнали в Б. В рамките на изпълнението на решението за извършване на престъпление, отново в консенсус и действие, осъденият А. Р. И., заедно с подсъдимите си приятели И. Н. Н., Д. В. С. и Т. С. на 20.03.2014 г. са дошли в Ş.-I. От сметка № •••/••••••• на T. G., принадлежаща на T. G. B., от клон Ş. на 20.03.2014 г. са изтеглили 1.000, 00 т. л. и 500, 00 т. л., или общо 1.500, 00 т. л.. От paracard № ••• на S. H., свързана със сметка № ••• в клона на банката в D. M., на 20.03.2022 г. (годината е сгрешена в превода на б. е., където е посочена като 202 2 г., в оригинала на т. е. също има фактическа грешка, тъй като там е цитирана 2013 г., а очевидно се излагат факти за 20.03.2014 г.) от клона в Ş. са изтеглени 50.00 т. л., 1.000.00 т. л., 1.000.00 т. л. и 200.00 т. л., общо 2.250 т. л.. От сметката на картата на N. E. с № •••• •••• •••• ••••, принадлежаща на T. G. B., от клон Ş. са изтеглили 1.000.00 т. л., 1.000.00 т. л. и 500.00 т. л., общо 2.500.00 т. л.. Картата на N. K. с номер •••, принадлежаща на T. G. B., е копирана от банкомата в D. - клон 2 на 15.03.2014 г., но не е извършено теглене на пари със споменатата карта. В протокола за преглед на CD от 02.04.2014 г., който е в досието, се посочва, че лицата на име А. и Д. са дошли до банкомата Ş. M. 4 на 15.03.2014 г. в 00: 22: 15 часа и са започнали теглене на пари и са приключили тегленето на пари в 00: 29: 50 часа. Двете лица са дошли пред банкомата на G. B. и са поставили механизъм в банкомата на 15.03.2014 г. в 06: 53 ч. и същите лица са дошли отново след около 5 минути и са продължили трансакциите си. Същите лица са дошли и са извадили механизма за копиране на карти и камера на 15.03.2014 г. в 12: 21 ч.

Посочено е, че по този начин, те са извършили престъпленията – облагодетелстване, чрез използване на фалшива дебитна или кредитна карта и производство, продажба на фалшиви банкови карти, свързвайки ги с банковите сметки, принадлежащи на други хора.

В искането е отразено, че А. Р. И. е разпитан и арестуван от 3-ти наказателен съд в град D. на 06.04.2014 г. По време на процеса по дело № 2014/297 на 4-ти наказателен съд на първа инстанция в D. с решение за освобождаване той е освободен на 11.09.2017 г. В заседанието от 17.07.2014 г. А. Р. И., който е бил в ареста в затвора в гр. E. (О.) е участвал в съдебния процес чрез аудио и визуалната информационна система (S.) и в заседанието му е прочетен обвинителния акт от 27.06.2014 г. Бил е защитаван от адвокат, имал е и преводач. Присъдата не е прочетена на осъдения и адвоката в съдебното заседание от 23.10.2014 г. /осъденият не е присъствал в това заседание, тъй като вече е бил освободен от ареста и е следвало да се яви по собствена инициатива, знаейки за датата на заседанието/.

В резултат на съдебното производство, проведено срещу И. от 4-ти н. с. от първа инстанция в град D., той е осъден общо на 7 години, 3 месеца и 15 дни лишаване от свобода. Решението за присъда е обжалвано от осъдения и другите подсъдими, но с определение от 02.09.2017 г. и номер ••••/•••• E., ••••/•••• K., на 8-ми наказателен състав на В. к. с., където е направено въззивното разглеждане, жалбата не е уважена и е отхвърлена, а присъдата е потвърдена, като по този начин решението е придобило окончателен вид. Отразено е, че давността за изпълнение на присъдата, постановена по параграф l-d на член 68 от т. Наказателен кодекс № 5237 е 20 години и изтича на 02.09.2037 г. Искането към българската страна е отправено по причина, че осъденият е беглец по смисъла на т. з., наложеното му наказание не може да бъде приведено в изпълнение в РТ., а предвид обстоятелството, че се намира на територията на нашата страна и е български гражданин, не е възможно той да бъде екстрадиран в РТ. за привеждане в изпълнение на наложеното му наказание.

Приложени са Мотивираното решение за присъда (съдържащо анотацията за финализиране) относно А. И., решението на В. к. с. относно обжалването, примерен срок (вероятен) за излежаване в затвора, показващ условията за освобождаване по заслуга и условното му освобождаване относно постановената присъда, постановеното наказание, законните разпоредби относно наказателния съд и привеждането в изпълнение на наказанието, ведно с преводите на изброените документи.

От приложеното заверено копие на постановената спрямо А. И. присъда в РТ. е видно, че той е признат за виновен и осъден за две отделни престъпления:

• в съответствие с чл.245/2 от т. н. к., който отговаря на престъплението производство на Фалшиви кредитни карти чрез копиране на информацията за кредитните карти на повече от един клиент чрез поставяне на механизъм в банката, е наказан с 3 години 1 месец и 15 дни затвор и 100 т. л съдебна глоба;

• в съответствие с чл.245/3 от т. н. к., който отговаря на престъплението з а използване и облагодетелстване използвайки произведени фалшиви кредитни карти чрез копиране на информацията за кредитните карти на повече от един клиент чрез поставяне на механизъм в банката, е наказан с 4 години и 2 месеца затвор и 100 т. л. съдебна глоба.

Решението е обжалвано от подсъдимите по делото и съгласно решение № ••••/••••-••••/•••• K. на В. к. с. решението е потвърдено по отношение на А. И. като по този начин на 14.03.2017 г. решението е придобило окончателен вид. След като решението е придобило окончателен вид, на 15.03.2017 г. в Р. п. о. и. на п. в гр. D. е изпратено искане за изпълнение на присъдата.

Присъдата не е приведена в изпълнение, тъй като А. И. не е открит за привеждане в затвор. Така, спрямо него е издадено червено известие за издирване по заповед на Републиканската главна прокуратура на гр. D. и Службата за изпълнение от 17.03.2017 г. с номер 2017/1552. В известието е отразено, че е издирван за изпълнение на наказание от 7 години, 3 месеца и 15 дни.

Към искането на т. страна е приложено и Различно съдебно решение за кумулация на наложените две наказания спрямо И., съгласно което - документите за изпълнение на присъдите относно А. Р. И. са изпратени в бюрото за изпълнение на присъдите в град D. под № ••••/•••• от 15.03.2017 г., като са върнати с искане за кумулация на присъдите на осъдения, поради което в съответствие с член 99 на т. н. к. № 5275 съдът кумулира наказанията на И. като ги сумира, както следва:

1.

Присъдата на 4-ти първоинстанционен наказателен съд в гр.

D. с решение № ••••/••• относно дело № ••••.••• от 23/10/2014 esas с наказание 4 години и 2 месеца затвор и 2.

Присъдата на 4-ти първоинстанционен наказателен съд в гр.

D. с решение № ••••/••• относно дело № ••••.••• от 23/10/2014 esas с наказание 3 години 1 месец и 15 дни затвор.

В резултат на събирането кумулираното наказание е 7 години 3 месеца и 15 дни затвор, тоест, очевидно се касае за механичен сбор от наложените наказания.

След разглеждането на досието, съдът е постановил, че решението за кумулация подлежи на обжалване в седем дневен срок пред дежурния тежък наказателен съд. Различното съдебно решение за кумулация е от 16.03.2017 г., като няма данни дали е обжалвано, както и дали е влязло в сила и на коя дата. Приложени са две справки с данни за финализиране на делото, в които е посочено, че присъдата и по отношение на двете наложени наказания е финализирана на 09.02.2017 г. от която дата е произнасянето на Висшия касационен съд. Очевидно става въпрос за техническа грешка при изписване на датата, на която присъдата е станала окончателна в тези справки, тъй като от всички останали приложени документи е видно, че произнасянето на касационната инстанция е от 02.09.2017 г. В приложеното заверено копие от постановената спрямо А. И. присъда от 4-ти първоинстанционен наказателен съд в гр. D. с решение № 2014/339 относно дело № 2014.297, е отразено, че той е бил под арест от 04.06.2014 г. до 11.09.2014 г. В присъдата е описан механизма на определяне на наказанието, като след окончателното му отмерване, е посочено, че в съответствие с член 63 от турския наказателен кодекс, времето, прекарано в ареста и в затвора като подсъдим следва да се приспадне от постановения срок наказание лишаване от свобода.

След образуване на делото, съдът изиска допълнителна информация от т. страна, предвид посочването на две различни дати на влизане в сила на присъдата, постановена спрямо А. И., както и относно датата на влизане в сила на решението за кумулация, която не е отразена в документацията. Поискана беше информация и за това какъв е периода на арест и каква е процедурата по кумулиране на две отделни наказания. Отделно от това, бяха изискани и справки за съдимост и наличие на висящи дела по отношение на осъденото лице.

От постъпилото уточнение от т. страна става ясно, че датата на влизане в сила на присъдата, постановена спрямо А. И. е 09.02.2017 г., /очевидно отново става въпрос за техническа грешка при посочване на датата, на която присъдата е станала окончателна, тъй като от всички останали приложени документи е видно, че произнасянето на касационната инстанция е от 02.09.2017 г./, а датата 14.03.2017 г. е дата на изпращане на присъдата за изпълнение в прокуратурата. Посочено е, че по делото в РТ. няма документ или отбелязване, което да показва, че решението за кумулация е станало окончателно. Осъденият е бил арестуван на 01.04.2014 г. и е освободен на 11.09.2014 г. Посочено е, че наказанията на осъдения ще се изпълняват съвместно в съответствие с чл.99 от Закон № 5275, като двете наказания ще бъдат изчислени поотделно в размер на ½. Повторното посочване на датата 09.02.2017 г. като дата на влизане в сила на присъдата поражда съмнения относно влизането в сила на допълнителното съдебно решение за кумулация, тъй като то е постановено през март месец 2017 г., а от приложеното решение за присъда е видно, че касационната инстанция се е произнесла окончателно на 02.09.2017 г., респективно е посочено, че давността изтича на 02.09.2037 г., предвид което вземането под внимание на направена кумулация от месец март 2017 г., преди произнасянето на касационната инстанция на молещата държава, е спорно в настоящото производство.

В съдебно заседание на 22.02.2024 г. осъденият заяви, че на 24.12.2018 г. е бил задържан по искане на т. в. на у. г. на влизане в У. и е бил приведен в арест в У., където е останал две години и половина. Това наложи изискване, както на данни за задържането на осъдения в У., така и на цялото производство, водено в РТ. против А. И., с оглед изясняване на обстоятелството - изтърпяна ли е в действителност част от наказанието, наложено му в РТ.

От постъпилата справка за пътувания извън страната в периода на осъждане на А. И. и след това, е видно, че той е напуснал РБългария на 14.03.2014 г. през Г. К. А. и е влязъл обратно в страната през същия пункт на 20.03.2014 г. Установява се, че А. И. е осъждан по НОХД № ••••/•••• г. по описа на Районен съд – Пловдив, по което с присъда № •••/•••• г., влязла в законна сила на 11.07.2022 г. му е наложено едно общо най-тежко наказание Лишаване от свобода в размер на 2 години, при първоначален общ режим на изтърпяване, за извършени престъпления по чл.206, ал.1 от НК на неустановена дата през месец май/юни 2013 г. и по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК на неустановена дата през месец май/юни 2013 г. Наказанието е изтърпяно от И. в З. – П. с начало – 25.08.2020 г., като на 11.03.2022 г. той е освободен по изтърпяване. Видно от материалите по затворническото досие на осъдения, по отношение на наложеното му наказание не е налице приспадане на предварително задържане. Тъй като е предаден на българските власти от унгарските, по повод издадена ЕЗА, И. е поискал от прокуратурата да му бъде приспаднато задържането в Р.У., считано от 24.12.2018 г., но с постановление от 16.10.2020 г. на Районна прокуратура – Пловдив, потвърдено с постановление от 27.11.2020 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив искането е оставено без уважение, тъй като е констатирано, че задържането в РУ. е по искане на т. съдебни власти за екстрадицията му за изтърпяване на наложено му в РТ. наказание. Предвид това, и с оглед обстоятелството, че у. власти са прекратили задържането по искането, отправено от т. страна на 25.08.2020 г. по повод уважената ЕЗА, издадена от РБ. за предаване за изтърпяване на наказанието по НОХД № 5591/2018 г. на Районен съд – Пловдив, от наказанието по последно посоченото дело е приспаднат само периода от 25.08.2020 г. до 28.08.2020 г., когато фактически осъденият е пристигнал в РБългария.

От информацията, постъпила от органа по предаване по ЕЗА – ВКП, е видно, че у. съдебни власти са допуснали предаване на А. И. по искане на РП Пловдив, но също така са допуснали и отложена екстрадиция по молбата на т. съдебни власти до тях. Предвид това беше изискана и приложена прокурорската преписка по издадената спрямо А. И. ЕЗА. От приложените по нея материали се установява, че ДМОС към МВР е уведомена от у. власти, че е допуснато предаване на А. И. по издадената от РП Пловдив ЕЗА на Република България, както и екстрадицията му за Р. Т., като първо ще бъде извършено предаването по ЕЗА. Предвид това, задържането му в У. по повод екстрадирането за Т. е до 25.08.2020 г., след която дата задържането се счита за нуждите на предаването по ЕЗА. Видно и от приложеното определение на С. а. с. в Б., у. власти са взели решение за предаване по изпратената от България ЕЗА, като се преустанови задържането на осъдения по молбата за екстрадиция в Т. от 25.08.2020 г. В съдебното заседание пред този съд, А. И. е направил изявление, съгласно което моли, ако бъде предаден на б. власти по ЕЗА, да бъде предаден на б. власти и за изтърпяване на наказанието, наложено му в Р. Т. Определението на С. а. с. в Б. е постановено след проведени заседания на 21.11.2019 г. и на 25.02.2020 г. по дело № 33.Beu.20.255/2019/7. В преписката по ЕЗА спрямо осъдения е приложено и друго определение на същия съд по дело № 33.Beu.20.257/2019/5, след проведени заседания на 14.03.2019 г., 21.11.2019 г. и 25.02.2020 г., съгласно което, по отношение на А. И., намиращ се в арест от 24.12.2018 г. по искането за екстрадиция на Р. Т., е прието че са налице условията за екстрадиция на основание международна заповед за арест издадена от прокуратурата на гр.Д., на 17.03.2017 г. с № ••••/•••• и съдът е разпоредил арест за екстрадиция на осъдения. Срокът на ареста за екстрадиция е удължен до 25.08.2020 г., от която дата е прекъснат, и осъденият вече се счита задържан по искането за предаване по ЕЗА от Б. Удължаването на срока на ареста е предприето в интерес на осъдения и след проведени консултации с българската страна, както и за да се даде достатъчно време на у. министър на правосъдието да вземе решение по искането за екстрадиция. В съдебното решение изрично е посочено, че цялото време, което И. е прекарал в У. под стража във временен арест за екстрадиция – считано от 24.12.2018 г. трябва да бъде приспаднато от наказанието, наложено от т. власти. Министърът на правосъдието на У. в съответствие с § 26 от Закон XXXVIII от 1996 г. за международна правна помощ по наказателни дела е дал съгласие за предаване на А. И. първо на българските власти, а след това за екстрадирането му към турските власти, като и двете страни са информирани за това решение. От министерството на правосъдието на У. са информирали Министерството на правосъдието на България относно процедурата по предаване – първо на българските власти по ЕЗА № Р 758/2019 г. на РП Пловдив, след което на т. власти по заповед за арест № ••••/•••• на прокуратурата в Д., без прилагане на принципа на особеността. В официалното уведомление е отразено, че А. И. е изразил желание да започне поетапно изпълнение на т. присъда.

В съдебно заседание на 12.03.2024 г., при изслушване на осъдения, той заяви, че е имал и друго наказателно производство в Р. Т., за притежание на наркотични вещества, по което е осъден и е изтърпял присъдата си, като е бил в затвор в гр.О. от 30.05.2014 г. до 22.03.2017 г. В посочения период няма регистрирани пътувания зад граница на осъдения.

Предвид заявеното от осъденият, съдът изиска допълнителна информация от т. власти за това – водено ли е било и друго наказателно производство спрямо А. И., различно от производството, по което е изготвено постъпилото искане за признаване на присъда, и ако е водено – наложено ли е наказание, какъв вид, изтърпяно ли е същото, имало ли е задържане по делото и за какъв период. Поради няколкократното отлагане на делото заради липса на отговор, на т. власти беше указано, че исканата информация следва да постъпи до 01.09.2024 г. на основание чл.17 от ЕКМПП, като в противен случай, делото ще бъде решено при наличните до момента данни по него.

В указания срок, постъпи информация от т. страна относно поставените от съда въпроси, както следва:

• При извършена справка в Н. с. и. с. в Р.Т. е установено, че освен присъдата, постановена от съда в гр.Д., чието признаване се иска в настоящата процедура, осъденият има и присъда от 2 години и 1 месец Лишаване от свобода за извършено престъпление – незаконен достъп до или разпространение на лична информация, както и 80 турски лири глоба за извършено престъпление измама с използване на фалшива кредитна или дебитна карта, постановена от 3-ти първоинстанционен наказателен съд гр.О. с решение № 2016/32 по дело № 2015/240. Приложени са протоколи за влизане в сила на съдебното решение относно двете наложени наказания, като е видно, че престъпленията, за които е осъден А. И. са извършени на 30.05.2014 г., решението на първоинстанционния съд е от 19.01.2016 г., а датата на влизане в сила на присъдата е 05.02.2024 г. и съвпада с датата на произнасяне на решението на апелативния съд с № 2022/831 по дело № 2021/10487, с което присъдата е потвърдена. Очевидно е, че това осъждане е финализирано след изпращане на искането за признаване на присъдата на съда в гр.Д., разглеждано в настоящото производство;

• Налице е и висящо наказателно производство спрямо А. И., като с обвинителен акт на О. главна прокуратура от 04.03.2015 г. № 2015/787 срещу него и още три лица е образувано наказателно дело по обвинение за Измама с фалшива кредитна или дебитна карта, като още през 2015 г. са взети защитните показания на А. И. и още един от извършителите, а делото е отложено за вземане на защитни показания от друг от извършителите за 15.10.2024 г. От приложения доклад за разгледаните материали по делото е видно, че А. И. е влязъл в Р.Т. с лек автомобил с рег. № •• •• •• •• с още 2 лица, в РТ. се събрали с друго лице и поставили устройство за копиране на кредитни карти в банкомат в гр.О, което е предмет на отделно разследване /Вероятно посоченото по-горе, вече приключило производство на наказателния съд в гр.О./. От там осъденият И. заминава за гр.Ч. където се среща с други две лица, които му предават наркотични вещества които да пренесе с посочения лек автомобил до РБ. Описана е процесуалната съдба на наказателното производство което на два пъти е обединявано с дело на И. А. н. с. за т. п., но в последствие е разделяно и в крайна сметка продължава за трафик на наркотични или стимулиращи вещества. През 2022 г. двама от подсъдимите по делото са оправдани по това обвинение, а делото продължава против останалите, сред които и А. И.. Първата инстанция е произнесла присъда по делото, включително и против И., като той е осъден на 8 години и 9 месеца Лишаване от свобода и съдебна глоба в размер на 5 000 лири за трафик на наркотични вещества. Решението на първоинстнационния съд е обжалвано и по този повод е образувано дело № 2022/2477 на 28-ми наказателен състав на Окръжния апелативен съд в гр.И. и процедурата все още не е приключила. Очевидно е, че присъдата по това дело не е влязла в законна сила;

• Относно допълнителните въпроси на съда по осъждането в гр.Д., отново е посочено, че присъдата Лишаване от свобода 4 години и 2 месеца е станала окончателна на 09.02.2017 г. и е изпратена за изпълнение на 14.03.2017 г. За второто наказание няма уточняваща информация. Относно решението за кумулация е посочено, че има такова, но липсват данни по делото за това дали е обжалвано и станало ли е окончателно. Отразено е, че дните на арест няма да бъдат приспаднати, както и че присъдите ще бъдат изпълнени съвместно в съответствие с член 99 Закон № 5275, като двете наказания ще бъдат изчислени поотделно в размер на ½.

• Воденото в РТ., гр.Д. производство спрямо А. И. не беше изпратено.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив е на становище, че липсват основания за отказ от признаване на изпратената присъда от страна на РТ., поради което искането следва да бъде уважено. При уважаван.е на искането и ако са налице основания за това - следва да се направи и групиране на наложените на осъдения наказания и да се приспадне изтърпяната част от тях.

Защитата на осъденото лице – адв.Т. Й., заема позиция, че при уважаване на искането на т. страна, съдът следва да извърши кумулиране на наказанията, наложени на осъдения в РТ., като приложи българския НК, след което да групира общото наказание и това, наложено му от Районен съд - Пловдив, като приспадне изтърпяното наказание в З. – П. и ареста в РТ. и РУ.

Осъденият И. лично, счита, че не е виновен в извършване на престъпленията, за които е осъден в РТ. и затова моли искането на турската страна да не бъде уважавано.

Съдът, като разгледа постъпилото искане, приложените по делото доказателства, и като обсъди доводите на страните, прие следното:

От приложения превод на постановената в Р. Т. Присъда по дело № ••••/••• на 4. н. с. от п. и. в град D. и в резултат на съдебното производство, проведено срещу А. И. от този съд, е видно, че той е осъден на 7 години, 3 месеца и 15 дни лишаване от свобода. От текста на решението за присъда става ясно, че осъждането касае две отделни престъпления, за всяко от които е наложено отделно наказание, а посочения по-горе размер е сбор от тези наказания. Решението за присъда е обжалвано от осъдения и другите подсъдими, но с определение от 02.09.2017 г. и номер ••••/•••• E., ••••/•••• K., на 8-ми наказателен състав на Върховния касационен съд, където е направено въззивното разглеждане, жалбата е отхвърлена, а присъдата е потвърдена, като по този начин решението е придобило окончателен вид.

Съгласно постановената присъда, А. И. е признат за виновен в извършване на две отделни престъпления:

• 1. производство на Фалшиви кредитни карти чрез копиране на информацията за кредитните карти на повече от един клиент чрез поставяне на механизъм в банката, за което в съответствие с чл.245/2 от т. наказателен кодекс, който отговаря на престъплението, е наказан с 3 години 1 месец и 15 дни затвор и 100 т. л. съдебна глоба, както и - 2. използване и облагодетелстване използвайки произведени фалшиви кредитни карти чрез копиране на информацията за кредитните карти на повече от един клиент чрез поставяне на механизъм в банката, за което в съответствие с чл.245/3 от т. наказателен кодекс, който отговаря на престъплението, е наказан с 4 години и 2 месеца затвор и 100 т. л. съдебна глоба.

Има предварително задържане по делото, считано от 01.04.2014 г. до 11.09.2014 г., като грешките в постъпилата документация относно началната и крайната дата на това задържане бяха изяснени в допълнителна кореспонденция с т. страна. Т. страна не е направила приспадане на това задържане, което е в размер на 5 месеца и 10 дни, не е приспаднат и срока на задържане в У. по издадената от РТ. заповед за екстрадиция на А. И. до властите в РУ. за изпълнение на същата присъда, което задържане е считано от 24.12.2018 г. до 24.08.2020 г., тъй като от 25.08.2020 г. задържането му е вече по издадената от РБългария ЕЗА спрямо него. Задържането на осъдения в РУ. по силата на така наречената червена бюлетина, издадена от т. власти възлиза на 1 година и 8 месеца. Освен, че задържането не е приспаднато по делото, в искането не е посочен изрично и остатъкът от наложеното наказание, който осъденият остава да изтърпи след приспадане на предварителното задържане, като то е отправено от молещата държава за целия размер на наложените наказания. Това налага остатъкът от наказанията за изтърпяване да се изчисли от замолената страна, след като се приспадне задържането по делото, но преди това следва да се реши и въпроса с кумулирането на наложените две отделни наказания на А. И. от т. с. В допълнително постъпилата информация по запитването на съда до т. страна е посочено, че няма данни за влизане в сила на решението за кумулация, като в уточнението, т. страна сочи, че наказанията ще се изчисляват поотделно в размер на ½. Съдът се запозна с разпоредбите на чл.99 и следващите от Закон № 5275, от които е видно, че когато има няколко влезли в сила присъди спрямо едно лице, е необходимо съдът да се произнесе с решение за обединяването им за целите на прилагането на чл.107 от същия закон, който обаче касае условно предсрочно освобождаване, а иначе, всяка присъда е независима. Предвид това, и с оглед обстоятелството, че в случая се касае за две отделни наказания, наложени по едно и също дело, като присъдата за налагането им е влязла в сила, а приложеното различно съдебно решение за кумулация на двете наказания е без дата на влизане в сила, съдът прие да реши въпроса с кумулирането на наказанията съобразно българския НК, тъй като в случая се касае за въпрос, който не е решен от молещата държава с изпратената за признаване присъда, и същевременно е свързан с изпълнението на двете наложени наказания, а в настоящата процедура, за всички въпроси по изпълнение на наказанието, се прилагат законите на замолената държава.

След изясняване на посочените по-горе обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на делото, съдебният състав съобрази следното:

Процеса по дело № 2014/297 на 4-ти наказателен съд на първа инстанция в град D. е разгледан публично, като в заседанието от 17.07.2014 г. А. Р. И., който е бил в ареста в затвора в град E. (О.) към този момент, е участвал чрез аудио и визуалната информационна система (S.) и му е прочетен обвинителния акт от 27.06.2014 г. Бил е защитаван от адвокат, имал е и преводач. Присъдата по делото е произнесена на 23.10.2014 г., като не е прочетена на осъдения и адвоката в съдебното заседание, предвид неявяването им на тази дата, на която той вече е бил освободен от ареста и е следвало да се яви по собствена инициатива, знаейки за датата на заседанието. Решението за присъда е обжалвано от осъдения и другите подсъдими по делото пред Върховния касационен съд, който е потвърдил постановената от първоинстанционния съд присъда.

Давността за изпълнение на наказанието по присъдата, постановена по параграф l-d на член 68 от т. Наказателен кодекс № 5237 е 20 години и изтича на 02.09.2037 г. Не е налице нито едно от основанията за отказ от признаване на изпратената присъда по смисъла на чл.40 вр. чл.4, чл.6 и чл.7 от ЕКМПП вр. чл.464 от НПК, респективно, налице са основания за приемането за изпълнение на постановените в Р. Т. наказания Лишаване от свобода спрямо А. Р. И.. Установи се, че решението на у. власти за последващо предаване- екстрадиране на А. И. в РТ. за изтърпяване на същите наказания, не е изпълнено, като след изтърпяване на наказанието, наложено на И. от български съд, за което той е бил предаден от у. власти първо на б. власти по силата на издадена ЕЗА, И. е освободен от затвора и към момента пребивава на адреса си в гр.П. Предвид това, настоящият съд не би могъл да се позове на обстоятелството, че въпроса с предаване на осъдения на т. власти за изтърпяване на наказанието по произнесената там присъда спрямо него вече е решен, тъй като това решение не е изпълнено, а факта, че И. е български гражданин прави невъзможно и предаването му по реда на екстрадирането на т. страна. Именно затова и т. власти се позовават на Европейската конвенция за международно признаване на присъди, като отправят молба за признаване на присъдата, постановена спрямо А. И. от т. с. в Б.

Съобразявайки диспозитива на постановената в Р. Т. присъда, както и обстоятелствената й част, в която са изложени подробно всички факти относно деянията, за които е осъден А. И. (а замолената държава е обвързана от посочените за установени факти, съгласно разпоредбата на чл.42 от Конвенцията), съдът намери, че те съставляват престъпления и по българския НК съответно по:

• първото деяние, съставлява престъпление по чл.249, ал.3 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от българския НК – монтиране и използване на техническо средство, за да придобие информация за съдържанието на платежен инструмент, извършено в периода 15.03.2014 г. – 20.03.2014 г. в условията на продължавано престъпление и в съучастие с други лица, като извършител. Предвиденото по НК наказание за това престъпление е Лишаване от свобода от 1 до 8 години и Глоба до двойния размер на получената сума, предвид което и не е налице основание за редуциране размера на наложеното в РТ. наказание на И. по реда на чл.44, т.1 от ЕКМПП, тъй като същото попада в рамките на предвиденото и у нас за това престъпление;

• второто деяние, съставлява престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от българския НК – използване на данни от платежен инструмент без съгласието на титуляря, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, извършено в периода 15.03.2014 г. – 20.03.2014 г. в условията на продължавано престъпление и в съучастие с други лица, като извършител. Предвиденото по НК наказание за това престъпление е Лишаване от свобода от 2 до 8 години и Глоба до двойния размер на получената сума, предвид което и не е налице основание за редуциране размера на наложеното в РТ. наказание на И. по реда на чл.44, т.1 от ЕКМПП, тъй като същото попада в рамките на предвиденото и у нас за това престъпление.

Осъденият е наказателно отговорно лице съобразно българския закон, постановената спрямо него присъда в РТ. съответства на принципите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея, подписани от РБ., престъпленията, за които е осъден А. И. в РТ. не са политически, нито военни, за същите в РБ. не е признавана присъда на друг чуждестранен съд, изпратената за признаване присъда не противоречи на основните принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право - след решаване на въпроса за групиране на двете отделни наказания по реда на българския НК относно съвкупността на престъпления.

Преди да бъде решен въпроса за това - каква е частта от наказанията, които осъденият остава да изтърпи, след приспадане на предварителното му задържане, при признаване на присъдата на т. съд, е необходимо да се извърши кумулиране на двете наложени наказания, тъй като този въпрос не е решен с окончателен съдебен акт в РТ. С влязлата в сила присъда са наложени две отделни наказания, а различното съдебно решение за кумулация е без информация за влизане в сила, като от допълнителната кореспонденция с молещата държава не се изясни станало ли е окончателно това решение, на коя дата и как се изчислява ½ от размера на наказанията. Видно е, че се касае за две отделни деяния, извършени от осъденото лице преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което са налице основания за групиране на наказанията, наложени с изпратената за признаване присъда. По силата на правилата за групиране на наказания по българския НК, осъденият ще следва да изтърпи по-тежкото от наказанията, които са от един и същи вид. В случая по-тежкото наказание, което следва да се определи като едно общо най-тежко наказание е това в размер на 4 години и 2 месеца Лишаване от свобода. Относно наложените глоби съдът не дължи произнасяне в тази процедура, тъй като такова не е поискано от молещата държава, а и характера на предвижданата по българския НК Глоба за деянията е различен от определения с присъдата в РТ. От общото най-тежко наказание следва да се приспадне времето, през което осъденият е бил задържан, както в РТ, така и в РУ, тъй като в молещата държава такова приспадане не е извършено. Така, на основание чл.44, т.3 от ЕКМПП вр. чл.468, ал.4 от НПК вр. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК следва да се приспадне времето, през което А. И. е бил задържан в Р. Т., считано от 01.04.2014 г. до 11.09.2014 г., тоест в рамките на 5 месеца и 10 дни, както и времето, през което е бил задържан в РУ. по силата на издадена заповед за задържането му по повод екстрадиция в РТ., считано от 24.12.2018 г. до 24.08.2020 г. Мярката е действала на практика до предаването на лицето на българските власти, по повод издадена ЕЗА от Районна прокуратура – Пловдив. По присъдната преписка по повод изтърпяване на наложеното от Районен съд – Пловдив наказание на И. е направено приспадане на задържане само считано от 25.08.2020 г., така, както е постановил и унгарският съд. Искането на осъдения да бъде приспаднат целия срок на задържане в РУ. е оставено без уважение, като е посочено, че това задържане обслужва молбата на РТ. за екстрадиция. Така, и срока от 1 година и 8 месеца задържане в У., следва да се приспадне от общото най-тежко наказание на И., или общо 2 години 1 месец и 10 дни задържане подлежат на приспадане на основание чл.468, ал.4 от НПК, тъй като това не е направено с Решението за присъда на 4-ти наказателен съд на първа инстанция в град D. Така, при приспадане на посочения срок на задържане - 2 години 1 месец и 10 дни, от общото най- тежко наказание Лишаване от свобода в размер на 4 години и 2 месеца, остатъкът за изтърпяване е 2 години и 20 дни.

Отделно от това, са налице основания за групиране на наказанието по присъдата на 4-ти наказателен съд на първа инстанция в град D., РТ. и това по НОХД № ••••/•••• г. на Районен съд – Пловдив, по което с присъда № 299/2018 г., влязла в законна сила на 11.07.2022 г. му е наложено едно общо най-тежко наказание Лишаване от свобода в размер на 2 години, при първоначален общ режим на изтърпяване, за извършени престъпления по чл.206, ал.1 от НК - присвояване на неустановена дата през месец май/юни 2013 г. и по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК – измама в съучастие на неустановена дата през месец май/юни 2013 г. Наказанието е изтърпяно от И. в З. – П. с начало – 25.08.2020 г., като на 11.03.2022 г. той е освободен по изтърпяване. Деянията и по двете дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и са налице основания за определяне на едно общо най-тежко наказание, съобразно правилата на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК и разпоредбата на чл.56 от ЕКМПП.

Така, след извършване на групиране, както на двете наказания по присъдата на т. съд, така и последващо групиране на общото наказание по присъдата на молещата държава и общото наказание по присъдата на Районен съд – Пловдив, на осъденият следва да се наложи едно общо най-тежко наказание в размер на 4 години и 2 месеца Лишаване от свобода, от което да се приспадане предварителното задържане по присъдата на РТ. - 2 години 1 месец и 10 дни, както и размера на изцяло изтърпяното наказание по присъдата на Районен съд – Пловдив – 2 години, или от общото най-тежко наказание Лишаване от свобода в размер на 4 години и 2 месеца, остатъкът за изтърпяване ще е 20 дни.

Първоначалния режим, при който А. И. следва да изтърпи общото си наказание, предвид факта, че включеното в съвкупността наказание по присъдата на Районен съд – Пловдив вече е изтърпяно изцяло при първоначален общ режим, се очертава също общ, независимо от обстоятелството, че се касае за привеждане в изпълнение на наказание, след като осъденият вече е изтърпявал наказание Лишаване от свобода и не са изминали повече от пет години от освобождаването му от затвора, тъй като той не е лице с висока обществена опасност, остатъкът за изтърпяване е незначителен по размер и той може да изтърпи този остатък при общ режим на основание чл.57, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.

Предвид така изложеното, съдът прие искането на Четвърти първоинстанционен наказателен съд – Д., Р. Т., за признаване и изпълнение на присъдата срещу българския гражданин А. Р. И. на основание Европейската конвенция за международно признаване на присъди за основателно, поради което и на основание чл.465, ал.4 от НПК