Решение № 43 от 22.5.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 13/2023 г.

С присъда №15/23.06.2021 г. постановена по НОХД № 1007/2020 г. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Я. И. –със снета по делото самоличност, осъждан, ЕГН ••••••••••, за ВИНОВЕН в това, че на 17.12.2016 г., в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, два пъти прокарал в обращение подправени парични знаци - 2 броя неистински банкноти с обозначена номинална стойност 10 лева, с една и съща серия и номер БО 4325339, като знаел, че са подправени, както следва:

1. около 11: 46 часа прокарал в обращение подправен паричен знак- неистинска банкнота с номинал 10/десет/лева, емисия 2008 г., със серия и номер БО 4325339, като дал банкнотата на Д. С. П.- фармацевт в аптека, находяща се на бул.“Демокрация“ №104, за да закупи блистер „Ранитидин“, като знаел, че е подправена;

1. около 11: 55 часа прокарал в обращение подправен паричен знак- неистинска банкнота с номинал 10/десет/лева, емисия 2008 г., със серия и номер БО 4325339, като дал банкнотата на М.а Г. К.-продавач консултант в магазин „Табак“, находящ се на ул. „Оборище“ №108, за да закупи кутия цигари „Ротманс“, като знаел, че е подправена, поради което и на основание чл. 244, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца.

С присъдата съдът е ПРИВЕЛ в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, наложено на Г. Я. И. с одобрено на 3.09.2015 г. споразумение по НОХД № 505/2015 г. по описа на Районен съд гр. Царево.

ОПРЕДЕЛИЛ е на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „общ“ режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

Постановил е веществените доказателства по делото - 2 броя неистински банкноти с обозначена номинална стойност 10 лева, със серия и номер № БО 4325339, на основание чл. 27 от Наредба № 18 от 3.10.2019 г. за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в наличнопаричното обращение (обн. ДВ, бр. 80 от 11.10.2019 г.) да бъдат предадени на БНБ - Касов център на БНБ, отдел "Национален център за анализ" (НЦА), м. Полигона, ул. Михаил Тенев № 10, 1784 София, след влизане на присъдата в сила.

Съдът е ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Г. Я. И. да заплати направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОД на МВР гр. Бургас - сумата от 201.22 лв. (двеста и един лева и двадесет и две стотинки), представляваща разноски по досъдебното производство; по сметка на Окръжен съд гр. Бургас - сумата от 60.00 лв. (шестдесет лева), представляваща разноски на съдебното производство.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който я обжалва с подадена в срок въззивна жалба чрез своя защитник - адв. З.К. от АК - Бургас. С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Претендира се отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия. Защитникът не прави доказателствени искания По делото е постъпило писмено допълнение от упълномощения нов защитник на подсъдимия – адв. Бл.П. от АК - Бургас, с което се поддържа въззивната жалба и се внасят уточнения по отношение основанията за обжалване. Твърди се наличие на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК допуснато от решаващия съд във фазата на глава 19 от НПК - не е изпълнена разпоредбата на чл.247 в от НПК, което е ограничило правото на защита и води до отмяна на присъдата и връщане на делото от фазата на провеждане на разпоредително заседание, тъй като въззивният съд не може сам да отстрани визираното нарушение.

На второ място алтернативно се твърди нарушение на чл.303, ал.1 от НПК при постановяване на съдебния акт, тъй като правните изводи на съда за виновността на подсъдимия почиват на предположения и едностранчиво тълкуване на фактите по делото. Претендира се отмяна на присъда и оправдаване на подсъдимия.

На трето място се твърди необоснованост на правните изводи, като се претендира анализ на субективния елемент от състава на престъплението. Твърди се, че съдът не е ценил показанията на св.Д. Г., въпреки че е констатирал, че разпита на този свидетел на ДП пред съдия не е бил приобщен по съответния ред в съдебното следствие, както и че съдът е извеждал едностранчиви и неаргументирани изводи за наличието на пряк умисъл въз основа на косвени доказателства, на експертното заключение на в.л. Д. и на СРС, които не фигурират по делото, на разкази на полицейски служители за проведени беседи с подсъдимия и на субективни възприятия за това дали подсъдимият е изглеждал притеснен при подаването на банкнотите, за което обстоятелство има противоречия в показанията на свидетелите С. и К.. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото от фазата на РЗ, а при условията на алтернативност – отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.

Бургас заявява, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Сочи, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че съдът е изяснил обстоятелствата по делото въз основа на относим и достатъчен доказателствен материал, като е достигнал до обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил деянието посочено в обвинителния акт. Навежда довод, че решаващият съд е отговорил в пълнота на всички направени от страна на защитата възражения и е изяснил в детайли фактическата обстановка, по която в случая не се спори. Изразява становище, че спорният момент е, дали подсъдимият е знаел, че банкнотите, с които е извършил плащанията, са неистински. Намира, че решаващият съд е подходил с особено внимание към обясненията на подсъдимия предвид техния двойствен характер, като източник на данни и средство за защита. Счита, че с основание не са били кредитирани обясненията на подсъдимия в частта, че случайно се е срещнал със св.Д. Г. и помолил същия, първо да му купи таблетки от една аптека, а после цигари, като парите щял да му върне на другия ден, като сочи, че това обяснение правилно е прието като защитна теза, тъй като същият е имал в себе си 5-6 лева – достатъчно да си купи цигари, което се потвърждава от показанията на свидетелите на полицейската проверка. Позовава се на показанията на св. Т. Ж., който е експлоатирал СРС спрямо св. Г., от които е видно, че срещата между подсъдимия и св.Г. не е била случайна, което пък от своя страна е мотивирало св. Ж. и св. Ц. да проследят двамата. Сочи, че в разпита си св. Г. е заявил, че когато е срещнал подсъдимия, в себе си е държал неистински банкноти с номинал 10 и 20 лева. Намира, че решаващият съд с право е кредитирал показанията на св.Г. дадени по ДП по реда на чл. 223 НПК предвид желанието на свидетеля да помогне на подсъдимия и с оглед обстоятелството, че същите се потвърждават и от показанията на св. Ц., както и от представените от прокуратурата доказателства, че св. Г. и св. Х. Д. не са се срещали в затвора. Твърди, че подсъдимият е имал обективна възможност да констатира неистинността на банкнотите, тъй като същите съществено са се различавали от истински банкноти, както по хартията, така и по защитната лента и холограмата. Сочи, че това знание се извежда и от начина, по който подсъдимият е подавал банкнотите – и в двата случая с гърба на горе, за да не се вижда допълнително поставената холограма и леко закрити с ръка. По отношение на наложеното наказание счита същото за адекватно на обществената опасност на деянието и дееца, поради което, моли съда изцяло да потвърди първоинстанционната присъда.

Защитата на подсъдимия – адв. Бл. П. заявява, че не е писал жалбата на подсъсдимия, но след като се запознал с материалите по делото и осемте протокола от съдебно заседание, които са се провели от първоинстанционния съд счита, че атакуваната присъда трябва да бъде отменена на процесуално основание. Твърди, че на първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които, съобразени с ТР № 2/2002 г. и с разпоредбата на НПК, дават основание за връщане на делото на друг състав. Поддържа жалбата с две искания: първо, поради допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, изразяващо се в ограничаване на правото на защита на подсъдимия, допуснато от проверявания съд във фазата по Глава ХХIХ НПК - подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание - не е изпълнена, съобразно предвидената в закона разпоредба на чл. 247в НПК, като това нарушение води до приложение на правомощията на въззивния съд по реда на чл. 334, т.1 НПК, вр. чл. 335, ал. 2 НПК, тъй като въззивният съд сам не може да отстрани посоченото нарушение. На следващо място твърди, че видно от мотивите към присъдата е допуснато постановяването на съдебен акт в нарушение на императивната разпоредба на чл. 303, ал.1 НПК, тъй като правните изводи за виновността на подсъдимия почиват на предположения и едностранчиво тълкуване на фактите по делото. В подкрепа на искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав - в хода на съдебната фаза заявява, че първоинстанционният съд е провел осем съдебни заседания, като едва на петото съдебно заседание, проведено на 07.04.2021 г. и на последващото – шесто съдебно заседание, проведено на 27.04.2021 г, подсъдимият е присъствал. При провеждането на следващите две съдебни заседания - на 20.05. на 23.06.2021г., когато е произнесена присъдата, подсъдимият отново не е присъствал. Твърди, че процесуалното нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, е допуснато от първоинстанционния съд на второто заседание по делото, проведено на 13.01.2021 г., когато съдът незаконосъобразно е приел, че фактите по делото удовлетворяват изискването по чл. 247в, ал. 1, предл. 2 НПК и е насрочил провеждането на разпоредително заседание в отсъствието на подсъдимия, проведено на 09.02.2021 г. на основание разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 4, букви „а” и „б” и „в“ едновременно от НПК, които са с взаимоизключващи се основания. Сочи, че посочените нарушения са вследствие от предоверяването на казаното от тогавашния защитник на подсъдимия, че се е свързал с обвиняемия и го е уведомявал надлежно за проведеното съдебно заседание. Заявява, че по делото няма доказателства, че обв.акт е връчван, а подсъдимият е научил за провеждане на съдебното следствие срещу него в окръжния съд, едва когато секретар Д.а се е свързала с него на телефон, който завършва на 702 и го уведомила, че се провежда съдебно дело срещу него, на което подсъдимият е заявил, че при първа възможност ще пристигне и това го е сторил. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 247в, ал. 3 от НПК, защото в тази разпоредба е посочено, че на подсъдимия се връчва обв.акт и съобщение за провеждане на разпоредително заседание, от който момент започва да тече предвиденият в НПК седмодневен срок за възражения. Заявява, че подсъдимият е бил лишен от тази възможност. Твърди, че съдът на никакво основание не е имал право да даде ход в отсъствие на подсъдимия прилагайки разпоредбата на чл. 269 НПК и то по трите взаимоизключващи се хипотези, при положение, че на него не му е връчван обв.акт, че той е напуснал пределите на страната още след привличането му като обвиняем при първия разпит, материалите по ДП не са му предявявани и не му е връчен обв.акт за съдебното дело. Навежда довод, че определението на съда от 13.01.2021 г. няма характер на съобщение за насрочване на разпоредително заседание, тъй като в това съдебно заседание подсъдимият не е присъствал, поради което, това определение не може да замести връчването на съобщението за насрочване на разпоредително заседание по делото по смисъла на чл. 247в, ал. 1, предл. 2 от НПК, както неправилно е приел съда. Въз основа на допуснатото процесуално нарушение съдът е мултиплицирал същото, като на следващото съдебно заседание проведено на 09.02.2021 г., е приложил института по чл. 269, ал. 3, т. 4, букви „а”, „б” и „в” от НПК. Твърди, че тези процесуални нарушения се мултиплицират, защото, когато се явява подсъдимият, съдът не е отменил определението за разглеждане на делото по реда на чл. 269 НПК, а е дал ход в присъствието му, все едно, че е в отсъствие. Сочи, че това процесуално нарушение е неотстранимо от въззивния съд и във всички случаи налага връщане на делото на първоинстанционния съд от фазата на разпоредителното заседание, да бъде проведено ново, в присъствие на подсъдимия, който е в страната. По второто възражение заявява, че не може да се въздържи да не коментира заключението на вещо лице Д., което въвежда някакви несъществуващи правила, банкнотата да се дава само от към лицето, защото на гърба нямало номинал. Твърди, че от двете страни има номинал, няма как на гърба да няма номинал.

Защитата на подсъдимия в лицето на адв. Д. моли съда да измени присъдата на Бургаски окръжен съд и постановите друга, с която да признае подсъдимия за невинен. Твърди, че от всички събрани по делото доказателства в хода на ДП и в съдебното следствие може да се направи обоснован правен извод, че подсъдимият не е извършител на престъпление по чл. 244, ал.1 НК. Позовава се на показанията на св.Д. Г., който заявява, че е нямал уговорка с Г. и не му е казвал, че се занимава с фалшиви парични знаци. Същият изрично е заявил, че е дал показания срещу подсъдимия, защото му казали, че той го издал на полицията, че произвежда такива парични знаци. Признава, че в разпита си пред съдия, същият е заявил, че двамата са знаели и двамата са тръгнали да разпространяват тези знаци. Защитата твърди, че ако подс. И. е извършител по това дело, какво качество има свидетелят по това дело Д. Г. - не трябва ли и той да е помагач. Сочи, че св. Г. е заловен четири дни след този случай, като е обвинен само за фалшифициране на парични знаци, т.к. те са били в него. Същият подробно е дал показания, как е държал тези пари в ръкава на якето с ластик и отгоре друго яке. Твърди, че са разпитани много полицейски служители, включително св. Н. С., който заявява, че след като са изгледали записа са видели, че Г. И. е изключително спокоен. Защитата сочи, че дори по време на задържането подсъдимият е бил спокоен. Позовава се на показанията на св. К., според който имало СРС срещу Д. Г., като в този момент не са познавали Г. И., като тези СРС не са приложени като доказателства в това ДП. Твърди, че по делото няма никакви събрани доказателства, от които да е видно, че подсъдимият е знаел, че тези две банкноти от 10 лева, с които е купил блистер хапчета и цигари, са били фалшиви. Позовава се на подробните показания на св.Д. Г., от които е видно, коя е причината, той да си измени първоначалните показания и пред съда да каже, че подсъдимият е знаел, че парите са неистински, тъй като е имал личностна неприязън спрямо него. Моли съда да признае подсъдимия за невинен и го оправдае.

В личната си защита подс.Г. И. заявява, че не е получавал призовка.

Работил в Англия като багерист и като се прибрал в България, на летището, му дали призовка да отиде в Първо РУП. След 2-3 дена видял Д. Г. случайно на „Трапезица“, обадил се на П. от първо РУП и й казал, да прати полицейска кола, че Д. Г. е пред него. Тя казала на другия ден в 10 часа да отидат при нея. Отишли с Д. Г. на другия ден и дали показания, като П. му казала, че може да пътува за чужбина да работи.След два дни заминал за Англия и после никой не го потърсил. Никой не му се обадил дълго време и по- късно една жена от съда му се обадила по телефона, като му казала, че има дело след 15 дни и трябва да се прибере в България. Звъннал на адвоката си – З. К. тогава и той му казал, че няма дело, постоянно му искал пари. Като му звъннали от съда, се върнал в България, бил на делото. На самото дело насрочили друго дело. Разбрал за присъдата от адв. К., който упълномощил от самото начало и постоянно поддържал връзка с него.

В последната си дума подс. И. заявява, че не е виновен, защото не знаел, че парите са фалшиви. Моли да бъде оправдан.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени в жалбата, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, анализира приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, и провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателя, така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първото оплакване в жалбата касае допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, изразяващо се в ограничаване на правото на защита на подсъдимия, във фазата по Глава ХХIХ НПК - подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание - не е изпълнена процедурата, съобразно предвидената в закона разпоредба на чл. 247в НПК, като това нарушение води до приложение на правомощията на въззивния съд по реда на чл. 334, т.1 НПК, вр. чл. 335, ал. 2 НПК, тъй като въззивният съд сам не може да отстрани посоченото нарушение и във всички случаи налага връщане на делото на първоинстанционния съд от фазата на разпоредителното заседание, да бъде проведено ново, в присъствие на подсъдимия, който е в страната.

Проследявайки хронологията на извършените от съда действия по насрочването на разпоредителното заседание, апелативната инстанция установи, че съдът е положил максимални усилия за издирването и призоваването на подсъдимия за р.з., което на два пъти е отлагал поради обективната невъзможност на подсъдимия да се яви в съдебно заседание предвид наличната към момента извънредна епидемична обстановка в Обединено кралство, където е пребивавал подсъдимия. Съдът е дал ход на р.з. на 09.02.2021г. след като е установил, че подсъдимият е бил редовно уведомен от съдебния секретар по телефона за съдебното заседание на 09.02.2021г., като подсъдимият е заявил, че е в Германия и ще направи всичко зависещо от него да се яви в съда. Приложен е бил и доклад от съдебния секретар, че няма наложена забрана за български граждани да пътуват от ФРГермания и Обединеното Кралство Великобритания. Изследвайки всички доказателства по делото и становището на страните за даване ход на делото в отсъствие на подсъдимия, съдът правилно е приел, че са налице условията и предпоставките за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, тъй като точното му местонахождение не е известно, не е посочил адрес в чужбина, на който да получи съдебните книжа, редовно е призован за съдебното заседание по телефона както от съдебния секретар, така и от своя защитник адв. З.К., но не се явява без да посочи уважителни причини за това. Делото е било насрочено за 02.03.2021г., за която дата подсъдимият е бил уведомен от съдебния секретар по телефона, като са изпратени и призовки до два адреса в Бургас, на които е отбелязано, че лицето се е измесило от единия адрес и не живее на втория адрес. Приложено е и писмо от ГД“Гранична полиция“, от което е видно, че подс. И. има регистрирано излизане от РБългария през ГКПП Аерогара София на 26.10.2020г. и няма данни за влизане в страната. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.4, б.“в“ от НПК и е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл. 269, ал.3, т.4, б.“в“ от НПК, като подс. И. е бил редовно призован за с.з. на 02.03.2021г. по телефона от съдебния секпетар на 11.02.2021г., като последният е заявил, че се намира в Германия и ще направи всичко възможно да се яви в съдебното заседание, но не е посочил уважителни причини за неявяването си. В съдебно заседание на 07.04.2021г. същият се е явил в съдебно заседание лично и с упълномощения си защитник, като е заявил, че е влязъл в Р България на 20.03.2021г. и ще остане в страната до края на делото. Заявил е също, че е получил препис от обвинителния акт на 25.03.2021г. от защитника си, но поради неявяване на съдебен заседател делото е било отложено за 27.04.2021г., когато подсъдимият отново се е явил лично с упълномощения си защитник адв. З. К.. Заявил е, че има препис от обв. акт, запознат е със неговото съдържание и е дал обяснения по обвинението. На следващото съдебно засадение 20.05.2021г. подсъдимият отново не се явил, след като е бил редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Съдът отново е дал ход на делото в негово отсъствие. Делото е било отложено за 23.06.2021г., когато подсъдимият отново не се е явил, тъй като видно от писмо на ГД“Гранична полиция“, същият е напуснал страната на 07.05.2021г., като не са налице данни за следващо влизане в страната. Съдът е дал ход на делото в негово отсъствие на осн. чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, като е постановил осъдителна присъда.

Анализът на така извършените от решаващия съд действия както подготвителните, така и по разглеждане на делото по същество не разкрива допуснати от решаващия съд съществени процесуални нарушения. Същият е положил максимални усилия за издирването и призоваването на подсъдимия, който от своя страна е проявил недобросъвестно процесуално поведение изначално. По отношение на него е била взета мярка за неотклонение „подписка“, съгласно която в чл.60, ал.1 от НПК е регламентирано задължение на обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Подсъдимият не е спазил това свое задължение, като е напуснал пределите на страната и не е посочил уважителни причини за неявяването си в съдебно заседание. Въпреки, че съдът е положил максимални усилия за неговото издирване и призоваване, същият не се е явил в съдебно заседание, което е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие. Наред с това във всички проведени съдебни заседания е присъствал неговия упълномощен защитник в лицето на адв. З. К.. Илюстрация за некоректното процесуално поведенеие на подсъдимия е неговото явяване в две съдебни заседания, а след това отново е регистрирано напускане пределите на страната. Съдът се е отнесъл снизходително към него, като не е приложил санкцията по чл.66 от НПК. Освен това същият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Настоящата инстанция не констатира ограничение или нарушение на неговите права. Същият изрично е заявил, че е получил обвинителен акт, че е запознат с обвинението и е дал обяснения по него. Предвид горното решаващият съд е спазил изискванията на НПК при разглеждане на делото, както по време на подготвителните действия, така и при разглеждане на делото по същество, поради което възраженията в жалбата досежно допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Подсъдимият при двете си явявания в съдебно заседание не е поискал отлагане на делото поради някакви уважителни за него причини, не е правил възражения, че разпоредителното заседание е проведено в негово отсъствие.

Ето защо Бургаският окръжен съд е провел съдебно следствие при стриктно спазване на съответния процесуален ред, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите по делото, приемайки за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно е установено по делото, че на 17.12.2016 г. около 10.00 ч. в гр. Бургас подсъдимият Г. И. и свидетелят Д. Г. се срещнали на ул. „Богориди“. Свидетелят Г. бил изготвил неистински банкноти с номинал 10 и 20 лева, показал ги на подсъдимия и се уговорил с него И. да ги прокара в обращение.

Срещата „за разходка“ била определена предварително при телефонен разговор между двамата. Съдържанието на разговора станало известно на полицейския служител Т. Ж. при използвани специални разузнавателни средства спрямо св. Д. Г., срещу когото имало започнато разследване. Свидетелят Ж. уведомил за времето и мястото на срещата свидетеля Д. Ц. - старши инспектор в сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР - Бургас. Свидетелят Ц. лично предприел физическо наблюдение над подсъдимия и св. Д. Г., които се придвижили пеша до ул.„Александровска“. След като стигнали до бул. „Сан Стефано“, те минали покрай сградата на БСУ, после по ул. „Вардар“, блок „Народен юмрук“ и бул. „Демокрация“. По този път подсъдимият влязъл в аптека и магазин за смесени стоки, но не направил покупка. В търговските обекти той влизал сам, като свидетелят Г. го чакал отвън. Към 11.46 ч. подсъдимият и св. Г. стигнали до аптека, намираща се на бул. „Демокрация“ № 104, стопанисвана от „Спектър Консулт“ ЕООД. Д. Г. отново останал на улицата, а подсъдимият влязъл в аптеката и започнал да разговаря по мобилния си телефон/или да имитира разговор. Доближил се до гишето и казал на аптекарката - св. Д. П., на 72 години, че иска да закупи един блистер Ранитидин за 1.50 лева. подсъдимият И. извадил от джоба си банкнота с номинал 10 лева, емисия 2008 г., със серия и номер БО 4325339, като си дал вид, че я изважда от портмонето си. Подал банкнотата на свидетелката П. и след като получил блистера и рестото, напуснал аптеката. Свидетелката П. не обърнала внимание на банкнотата и я прибрала в касата. Блистерът и рестото И. дал на св. Г.. Няколко секунди след като подсъдимият напуснал аптеката, в същото помещение влязъл свидетелят Д. Ц.. Аптекарката показала банкнотата, с която подсъдимият бил платил, а после по указания на полицейския служител я запазила. Междувременно свидетелят Ц. се обадил на полицейските служители Н. С. и К. К. за съдействие. Последните двама били уведомени от колегата си за посоката на движение на подсъдимия и на свидетеля Д. Г. и малко по-късно, след като ги забелязали на ул.„Оборище“, полицаите ги последвали, вървейки на известно разстояние зад тях. Около 11.53 ч. подсъдимият и св. Д. Г. преминали покрай търговски обект - павилион „Табак“ за продажба на цигари и спиртни напитки. Магазинът се намирал на ул. „Оборище“ № 108 и бил стопанисван от „Маринов Вендинг“ ЕООД. След като подминали павилиона, подсъдимият се върнал и поискал да купи 1 кутия цигари „Ротманс“. Той подал на продавачката - св. М.а К., една банкнота с номинал 10 лева, емисия 2008 г., със същите серия и номер - БО 4325339, държейки банкнотата с гърба нагоре, тоест с холограмната лента надолу. В този момент свидетелката имала много работа, бързала, не обърнала внимание на банкнотата и я прибрала, след което дала цигарите, подарък-запалка и рестото на подсъдимия. Подсъдимият И. настигнал св. Г., дал му рестото и двамата тръгнали към ул. „Цар Симеон I“. До двора на училището те били спрени за проверка от полицейските служители Н. С. и К. К.. Полицаите им поискали личните карти за проверка и ги попитали дали носят забранени от закона вещи, без да поясняват какво точно търсят. Подсъдимият и св.Д. Г. отговорили отрицателно, след което извадили вещите от джобовете си. Подсъдимият И. имал около 5-6 лева, а св. Г. – около 70 лева, истински банкноти. Полицаите не намерили неистинските банкноти, които по същото време държал свидетелят Д. Г. – неистинските банкноти били прикрепени с ластик към десния ръкав на едно от трите якета, с които св.Г. бил облечен. Непосредствено след това свидетелите С. и К. се върнали до павилион „Табак“ на ул. „Оборище“. След проверка на касовата наличност свидетелката М.а К. установила неистинската банкнота с номинал 10 лева и доброволно я предала на полицейските служители. Последните отишли и до аптеката на бул. „Демокрация“ № 104, където свидетелката Д. П. доброволно им предала отделената по указания на свидетеля Ц. банкнота с номинал 10 лева. На 20.12.2016 г. същата свидетелка предала на полицаите диск с два броя видеофайлове на записи от охранителните камери в аптеката. Впоследствие записи от камерите за видеонаблюдение, монтирани на магазин „Табак“ били предадени и от свидетелката М. К.. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите М.а К., Д. П., Д. Ц., Н. С., К. К., Т. Ж., показанията на свидетеля Д. Г., дадени на досъдебното производство пред съдия, от приложените по досъдебното производство протоколи за доброволно предаване (л. 10, л. 11 и л. 15), заключенията на извършените експертиза по техническо изследване на документи и ценни книжа (л. 41-42) и комплексна техническа и фотопортретна експертиза (л. 45-57), веществени доказателства – две неистински банкноти с номинал 10 лева, емисия 2008 г., със серия и номер: БО 4325339, свидетелство за съдимост (л. 152 от ДП).

От извършената на досъдебното производство експертиза по техническо изследване на документи и ценни книжа се установява, че представените за изследване две банкноти с номинал 10 лева, емисия 2008 г., със серия и номер БО 4325339, са неистински. Същите се различавали от действителните банкноти по: вида и използваната хартия; размер; липса на воден знак; използваните способи за отпечатване; цветовото изпълнение; двете страни не са отпечатани едновременно; знаците за слепи граждани са без релеф; кинеграмната /холограмната/ лента – имитирана е такава със залепени ленти от фиш за залагания на Български спортен тотализатор (вж. протокол № 67 от 19.04.2017 г. – л. 41-42 от ДП).

Обосновно и законосъобрадзно съдът е заключил, че неистинските банкноти са били прокарани в обращение от подсъдимия И.. Правилно съдът е посочил, че от записите на охранителните камери не може да се установи какви са били номерата и сериите на дадените от него банкноти. От заключението на комплексната техническа и фотопортретна експертиза обаче е видно, че лицето, извършващо покупки, давайки банкноти по 10 лева в двата търговски обекта, е едно и също. Според вещото лице това лице прилича и с голяма степен на вероятност е Г. Я. И. (вж. протокол за извършена експертиза – л. 45-53 от ДП). Двете неистински банкноти са били с еднакви серия и номер и са били сред касовата наличност непосредствено след извършените от Г. И. покупки. Освен това св. Д.Г. категорично е заявил, че той предоставил на подсъдимия „фалшиви банкноти от тези, които имах“ – двете банкноти с номинал 10 лева, „които ми бяха предявени от съда, това са банкнотите, които дадох на Г.“.

Както пред първата инстанция, така и пред въззивната подсъдимият и неговите защитници са възразили, че не са налице доказателства за наличие на субективната страна на деянието. Следовотелно спорният въпрос е дали подсъдимият е знаел, че банкнотите, с които е извършвал плащанията, са неистински.

Подсъдимият И. обяснява, че не е знаел, че двете банкноти са неистински. На инкриминираната дата той срещнал случайно свидетеля Д. Г. в центъра на града и го помолил да му купи цигари, като щял да му върне парите на другия ден. Свидетелят се съгласил, но поискал от подсъдимия първо да му купи от аптека таблетки ранитидин.

От показанията на свидетеля Т. Ж. се установява, че срещата между подсъдимия и свидетеля Д. Г. не е била случайна. Това е станало достояние на свидетеля Ж. при прилагането на специални разузнавателни средства във връзка с осъществявана от Д. Г. противозаконна дейност. Подсъдимият и св. Г. се познавали от дълги години, но никога не са били в приятелски отношения. Затова уговорената среща за безцелна разходка по улиците с основание е усъмнила полицаите и ги е мотивирала да ги проследят. По време на „разходката“ св. Г. е държал в себе си неистински банкноти с номинал 10 и 20 лева. Свидетелят твърди, че самият той изготвял банкнотите (за каквато дейност бил осъждан нееднократно), но никога лично не ги прокарвал в обращение. За тази цел ангажирал други лица, като в конкретния случай това бил подсъдимият. Според показанията на Д.Г., дадени на досъдебното производство пред съдия, свидетелят казал на подс.Г. И., че банкнотите, които му давал, са неистински. Г. ги видял, одобрил ги и се съгласил да ги прокарва в обръщение (л. 172 от ДП, показания, приобщени по реда на чл. 181, ал. 1, т. 1 НПК). По отношение на тези показания решаващият съд е допуснал фактическа грешка на стр.4 от мотивите, където в абзац трети по средата е записал, че банкнотитите са „истински“, а не неистински, както е записано в протокола за разпит, който цитира.

Пред съда свидетелят е отрекъл истинността на прочетените показания с твърдението, че ги е дал, чувствайки се заплашен от думите на разследващия полицай М. П. – „Тя ми каза, че трябва да кажа истината“. Правилна е преценката на съда, че несъстоятелността на твърдението за оказана заплаха е очевидна. Разследващият полицай е изпълнил задължението си преди разпита да предупреди свидетеля за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да даде добросъвестно показания, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства. Това впрочем е сторил и съдът. Позоваването на посоченото предупреждение, целенасочено тълкувано превратно, е илюстрация на желанието на свидетеля да помогне на подсъдимия. Основателно съдът е кредитирал с доверие приобщените показания на свидетеля от досъдебното производство и защото същите се потвърждават от показанията на свидетеля Д. Ц.. На 20.12.2016 г., в деня на задържането на св.Д. Г., последният разговарял с полицейския служител, като точните му думи по отношение на Г. били: „Е, естествено че знаеше“.

Съдът правилно е приел за неоснователно възражението на защитника, че при провеждането на разпита по реда на чл. 223 НПК на 05.06.2020 г. е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в извършването му без призоваване на защитника и на обвиняемия. Видно от протокола, изготвен от разследващия полицай, адв. К. е бил уведомен за предстоящия разпит по телефона на 03.06.2020 г. в 13.56 часа, като 1 час преди самия разпит защитникът е съобщил на разследващия полицай, че поради служебна ангажираност няма да се яви. Искане за отлагане на разпита не е имало. Що се отнася до обвиняемия, към този момент същият отново е бил напуснал пределите на страната (л. 173 от ДП). При това положение разследващият орган не би могъл да търпи упрек, че не е осигурил възможност на защитника и на обвиняемия да участват при провеждането на разпита на св. Д.Г. пред съдия.

По отношение показанията на свидетеля Д. Г. съдът правилно е отбелязал, че още на 04.08.2017 г. при първия му разпит на досъдебното производство той е заявил, че е дал на подсъдимия общо 6 банкноти с номинал 10 лева и 20 лева, като Г. И. много добре е знаел, че банкнотите са фалшиви. Посочените показания не са прочетени по реда на чл. 281 НПК, поради което нямат доказателствена стойност, но свидетелят не оспорва обстоятелството, че разпитът пред съдия не е бил единственият разпит, на който той е дал показания, сочещи недвусмислено знанието на подсъдимия за това, че процесните банкноти са неистински.

В съдебно заседание на 27.04.2021г. в присъствието на подсъдимия свидетелят Д. Г. при предявяването му на двете процесни банкноти същият е заявил, че това са неистински банкноти, като познал това по холограмния знак, същите е имал в себе си, че ги предоставил на подсъдимия за двете покупки, защото той само ги изготвял банкнотите, но никога не ги разпространявал.

Съдът е обсъдили и заявената от свидетеля Д. Г. причина за депозирането на първоначалните показания, а именно, че когато постъпил в затвора за изтърпяване на наказанието си, друг лишен от свобода - Х. В. с прякор „Рибката“ му казал, че Г. И. е подал сигнал срещу Г. в полицията и именно той е бил причината свидетелят да бъде задържан. Обосновано съдът не е дал вяра на тези показания, предвид представените от прокурора писма изх. № 1002/7.05.2021 г. и изх. № 1105/25.05.2021 г. на началника на Затвора - Бургас, че лицето Х. В. Д. е било освободено от затвора на 26.01.2016 г., тоест близо 11 месеца преди задържането на свидетеля, а след това не е посещавало Д.Г. в затвора.

Правилно съдът е посочил, че убедеността за знанието на подсъдимия, че извършва плащания в търговските обекти с неистински банкноти, се основава и на начина, по който е подавал банкнотите – и в двата случая с гърба нагоре, за да не се вижда допълнително залепената холограма (вж. снимка № 15 – л. 55 от ДП). В тази насока са и показанията на св. К., продавач в обекта на ул. „Оборище“№108, която твърди, че подсъдимият е подал банкнотата от 10 лева, като дланта му е била върху нея и той я приплъзнал към нея. Същата свидетелка сочи и, че човекът платил с процесната банкнота е нервничел и бързал. Тя самата не обърнала внимание и не забелязала дали банкнотата е истинска, защото имала много работа и бързала.

Обстоятелството, че подсъдимият е купил от аптеката ранитидин с банкнота от 10 лв., която непосредствено след това полицейските служители са установили, че е неистинска, се установява от показанията на св. П.. От разпита на вещото лице С. по комплексната техническа и фотопортретна експертиза- л.45-57 от ДП, се установява, че подсъдимият е заплатил в аптеката лекарство с банкнота от десет лева, която подава леко прикрита с ръка, като по този начин подава банкнотата и в павилиончето за цигари.

Не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението на подсъдимия, че е нямал пари да си купи цигари, затова е направил услуга на св. Г.. По делото е установено, че след покупката на цигари той върнал рестото на свидетеля Г., а при последвалата полицейска проверка имал в себе си „около 5-6 лева“ (вж. показания на Д.Г. и Кр. К.). Това означава, че подсъдимият е разполагал със собствени пари, за да си купи цигари, което от своя страна опровергава обяснението му, че е изминал толкова дълго разстояние, за да получи в заем от св. Г. пари за цигари.

Анализирайки събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно решаващият съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че обвинението срещу подсъдимия И. е доказано по несъмнен начин, поради което го признал за виновен.

На базата на така установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи относно приложимия закон като правилно е приел, че с деянията си подсъдимият Г. И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на продължавано престъпление по чл. 244, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 НК, тъй като на 17.12.2016 г. в гр. Бургас той прокарал в обращение 1 банкнота с номинал 10 лева със серия и номер БО 4325339 в аптека, находяща се на бул. „Демокрация“, и 1 банкнота с номинал 10 лева със същите серия и номер в магазин „Табак“ на ул. „Оборище“. Двете банкноти били неистински /като вид на подправените/, тъй като били незаконно изработени и неидентични по физико-химични характеристики на банкнотите, емитирани от съответния емитент, като подсъдимият знаел, че паричните знаци са неистински.

Отчитайки родовия и непосредствения обект на този вид престъпления, БОС правилно е приел от обективна страна, че изпълнителното деяние е довършено поради осъществяване на фактите по фактическото предаване на банкнотите в държане на трети лица, а именно свидетелите П. и К. в качеството им на продавачи по извършените сделки.

Деянията са били извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината – пряк умисъл, поради което е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Изцяло съобразени с доктрината и задължителната съдебна практика са изводите на БОС за извършена от жалбоподателя усложнена престъпна дейност в хипотеза на продължавано престъпление /Тълкувателно решение №3/1971г. по н.д.№32/1970г., ОСНК, ВС, чиито принципни постановки са изрично обявени за актуални в Тълкувателно решение №1/2009г., т.н.д. №182009г., ОСНК, ВКС и Тълкувателно решение № 2/2010г., т.н.д.№282010г., ОСНК, ВКС/, като правилно БОС е съобразил извършването на всяко от инкриминираните деяния през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, със съзнание за неистинност на банкнотите, прокарани в обращение, при което всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Правилно съдът е заключил, че и в двата случая подсъдимият е имал недвусмислени представи, че банкнотите са неистински, съзнавал е общественоопасните последици от извършеното и е целял настъпването им. Първоинстанционният съд е обосновал формата на вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК с обективираното от действията на подсъдимия знание, че банкнотите не са били истински. За формиране на извода за налично субективно съставомерно поведение решаващият съд е изложил конкретни и съобразени с фактите по делото съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да се повтарят.

Предвид изложеното направените с жалбата и допълнително изложените аргументи от последващите упълномощени защитници, се явяват неоснователни.

При индивидуализацията на наказанието съдът е съобразил предвиденото от законодателя наказание за съответното престъпление, обществената опасност на деянието и дееца, наличните по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и целите по чл.36 от НК.

Правилна е констатацията, че степента на обществена опасност на деянията не е много висока. Предмет на престъплението са само две неистински банкноти с ниска номинална стойност. Наред с това множеството им очевидни различия в сравнение с действителна банкнота от 10 лева сочат на твърде некачествена изработка, която ги е правила лесно различими. Като смекчаващо обстоятелство съдът правилно е отчел и прекомерната продължителност на наказателното производство, макар и не малка част от нея да се дължи на недобросъвестното процесуално поведение на подсъдимия.

Обоснован е изводът, че изброените смекчаващи обстоятелства са многобройни. Тяхната наличност и относителната им тежест е мотивирала съда да приеме, че въпреки обремененото съдебно минало на подсъдимия, като налично отегчаващо обстоятелство, и най-лекото, предвидено в текста на чл. 244, ал. 1 НК наказание се явява несъразмерно тежко, поради което съдът правилно е приложил чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода под предвидения специален минимум, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца.

Законосъобразно съдът е посочил, че предходното осъждане на подсъдимия по НОХД № 505/2015 г. по описа на Районен съд - Царево е пречка за приложението на института на условното осъждане. С одобрено на 03.09.2015 г. споразумение по посоченото наказателно дело Г. И. е бил осъден за престъпление по чл. 280, ал.2, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от четири години. Умишленото престъпление, предмет на настоящото дело, е извършено в изпитателния срок, поради което на основание чл. 68, ал. 1 НК съдът правилно е постановил наказанието 1 година и 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 505/2015 г. да бъде приведено в изпълнение. Тъй като сборът на наказанията за двете престъпления не надвишава две години, в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът правилно е заключил, че наказанията следва да бъдат изтърпени при първоначален „общ“ режим.

Законосъобразен е съдебният акт и досежно веществените доказателства – 2 броя неистински банкноти, предмет на престъплението, по отношение на които съдът правилно е постановил да бъдат предадени след влизане на присъдата в сила на БНБ, Касов център, отдел НЦА на основание чл. 27 от Наредба № 18 от 3.10.2019 г. за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в наличнопаричното обращение.

С оглед постановената осъдителна присъда, правилно първоинстанционният съд е присъдил в тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски.

По гореизложените съображения въззивната инстанция намира атакуваната присъда за обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание за съответно на извършеното престъпление и справедливо, поради което същата следва да бъде потвърдена.

При цялостната проверка на присъдата не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да правят присъдата отменима на това основание.

По гореизложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, Бургаският апелативен съд