Решение № 3555 от 5.11.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 2814/2023 г.

Районен съд - Варна05.11.2023 г.докладчик Моника Жекова

Диспозитив

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество „Е. - П. П.“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., и ответника В. М. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• съществуването на паричните вземания, за които е била издадена в полза на ищеца Заповед № 293 /24.01.2023 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от РС Варна, 42 състав, по частно гражданско дело № 726 по описа на съда за 2023 г., респ. че ответникът В. М. М., ЕГН •••••••••• ДЪЛЖИ на„Е. - П. П.“ АД, ЕИК •••, следните парични вземания: СУМАТА от 1323, 80 лв. (хиляда триста двадесет и три лева и осемдесет стотинки), представляваща общо дължима главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода от 12.08.2022 г. до 14.12.2022 г., за обект с абонатен № •••, находящ се в •••, и клиентски № ••••••••••, СУМАТА от 30, 92 лв. (тридесет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.08.2022 г. до 13.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 23.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК - вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Дължима главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода от 12.08.2022 г. до 14.12.2022 г., за обект с абонатен № •••, находящ се в •••, и клиентски № ••••••••••, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• ДА ЗАПЛАТИ на Е. - П. П.“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., СУМАТА от общо 803.86 лв.(осемстотин и три лева и осемдесет и шест стотинки ) - сторените от ищцовото дружество съдебно -деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• ДА ЗАПЛАТИ на Е. - П. П.“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., СУМАТА от общо 77.09 лв. (седемдесет и седем лева и девет стотинки ) - сторените от ищцовото дружество в заповедното производство - ч. гр. д. № 726/2023 г. по описа на РС Варна съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа. ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители. Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

Мотиви

Производството по делото е образувано въз основа на предявена на 08.03.20223 г.във ВРС искова молба от ищцовото дружество„Е.- П. П.“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., чрез процесуален представител - адвокат Н. Б. срещу ответника В. М. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, Ищцовата страна е сезирала ВРС със специалните положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искането да бъде установено съществуването на паричното вземане за което е била издадена в полза на ищеца Заповед № 293 /24.01.2023 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от РС Варна, 42 състав, по частно гражданско дело № 726 по описа на съда за 2023 г., съгласно която заповед заповедният съд е разпоредил длъжникът В. М. М., ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Е. П. П.“ АД, ЕИК •••: СУМАТА от 1323, 80 лв. (хиляда триста двадесет и три лева и осемдесет стотинки), представляваща общо дължима главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода от 12.08.2022 г. до 14.12.2022 г., за обект с абонатен № •••, находящ се в •••, и клиентски № ••••••••••, СУМАТА от 30, 92 лв. (тридесет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.08.2022 г. до 13.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 23.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК - вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Дължима главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода от 12.08.2022 г. до 14.12.2022 г., за обект с абонатен № •••, находящ се в •••, и клиентски № ••••••••••. В исковата си молба ищцовата страна е навела следните фактически твърдения: Твърди се, че ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вр. чл.107 ЗЕ, срещу Вл.М. за сумата 1323, 80 лв. - главница за незаплатени мрежови услуги съгласно фактури, описани в подробно в заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано и ч.гр.д. № 20233110100726/2023г. по описа на ВРС, 42-ри състав, както и сумата от 30, 92 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на фактурите до 13.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК във ВРС, до окончателното изплащане на задължението, за обект на потребление в с. •••, с клиентски номер •••••••••• и с абонатен № •••. На второ място ищцовото дружество сочи, че ответникът депозирал Възражение против заповедта, поради което и в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 ГПК ищцовото дружество предявява иска си за установяване съществуването на вземането му против Вл.М. за следните суми: главница в размер на 1323, 80 лв. за мрежови услуги, дължима по фактури описани в табличен вид в исковата молба; 30, 92 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на посочените фактури до 13.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда и до окончателното изплащане на вземането. Вземанията по процесните фактури, на които основава искането си са следните: ФП № ••••••••••/12.08.2022 г., с падеж 23.08.2022 г., сума 268, 22 лв., лихва към 13.1.2023 г. 10, 80 лв., ФП № 0327111818/14.09.2022 г., с падеж 23.09.2022 г., сума 268, 22 лв., лихва към 13.1.2023 г. 8, 49 лв.; ФП № 0328264281/14.10.2022 г., с падеж 24.10.2022 г., сума 259, 57 лв., лихва към 13.1.2023 г. 5, 97 лв.; ФП №0329417817/15.11.222 г., с падеж 23.11.2022 г., сума 268, 22 лв., лихва към 13.1.2023 г. 1, 72 лв., ФП № 0330575638 / 14.12.2022 г., с падеж 22.12.2022 г., сума 259, 57 лв., лихва към 13.1.2023 г. 1, 72 лв., общо главници 1323, 80 лв. - неплатени, общо неплатени лихви 30, 92 лв., общо сбор от главници и лихви 1354, 72 лв. Исковата си молба, по същество ищцовото дружество е основало на следните твърдения: Налице било правно основание за възникването на вземанията на „Е. П. П.“АД към ответника по настоящия иск - В. М. М., ЕГН ••••••••••-собственик на недвижим имот в •••, с клиентски № •••••••••• и абонатен № ••• с предназначение на обекта за стопански нужди. Тоест, между страните в настоящото производство съществувало облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия. За да бъдела доставяна ел. енергия до обекта на потребителя, същият трябвало да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД. Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия - клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащали на „Е. П. П.“ АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. Поради горното, ищецът, а не електроразпределителното предприятие, сочи, че фактурирал за периода на потребление суми дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност.Основанията за начисляване на дължимите суми, ищецът изброява както следва: Твърди се, че ответникът има качеството „небитов клиент“ по смисъла на § 1 т. 33 от ПЗР към ЗЕ: Съгласно § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ „небитов клиент“ пояснява ищецът, че е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Обектът бил заведен в база данни на дружеството, к а т о стопански, същият представлявал складова база, което било видно от представената справка от Агенция по вписванията № 70944/18.01.2023г. /приложена към исковата молба/. След като обекта се ползвал за небитови нужди, то и ответникът се явява небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката. Между „Е. П. П.“ АД и ответника съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът бил потребител на доставяна от дружеството електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ). Съгласно чл.104 от ПТЕЕ доставчикът от последна инстанция било лице, на което е издадена лицензия съгласно Закона за енергетиката и което доставя електрическа енергия в случаите, когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба или на договор за комбинирани услуги не е в състояние да продължи да извършва доставка поради обявяване в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия или всякакво друго събитие, довело до временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енергия, както и на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг доставчик. ДПИ била нормативно предвидена фигура, която обезпечавала непрекъснатост на снабдяването на потребителите с електрическа енергия за периода, през който клиентите са останали без постоянен доставчик от свободния пазар или от регулирания пазар - за тези, които нормативно могат да бъдат снабдявани по регулирани цени. Предмета на отношението по доставка на електрическа енергия от ДПИ включвал освен доставка на ел. енергия, отговорност за балансиране на клиента; отношенията, свързани с фактурирането и заплащането на дължимите от клиента суми за мрежови услуги в съответствие с ПТЕЕ(Правила за търговия с електрическа енергия), за надбавките върху стойността на активната електрическа енергия в зависимост от използваната /отдаваната реактивна електрическа енергия, опредЕ. съгласно Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия, за балансиране на електроенергийната система за разпределение в съответствие с чл. 56а от ПТЕЕ и цена задължения към обществото. За посоченият период ищцовото дружество твърди, че доставяло електрическа енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция като съществуващото правоотношение между страните било регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г. ).Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Това правело невъзможно оставането на процесният стопански обект на регулирания пазар - той не можел да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех lege водело до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител. Съгласно чл. 95а н а Закон за енергетиката доставчикът от последна инстанция осигурявал снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.За клиентите, които след 01.10.2020г. не можели да бъдат снабдявани от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, ал.2, било предвидено в случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1, който не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия да се извършва от досегашния му доставчик, но в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с електрическа енергия). Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключвал типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не били сключили договор с търговец на електрическа енергия. Този типов договор обаче бил с нормативно определен срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. (§ 15, ал. 3, ПЗР на ЗИД на ЗЕ).Съгласно § 15, ал. 5, считано от 01.07.2021 г. небитовите клиенти на енергийните дружества в България следвало да преминат на свободния пазар на електроенергия, като изберат доставчик. Смяната на доставчика се извършвала при условията на чл. 95 от ЗЕ, като клиентът не дължал неустойка и смяната не била съпроводена с допълнителни задължения за него.В последното изречение на ал. 5 изрично било регламентирано правното положение, че клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021 г. преминават служебно на доставчик от последна инстанция (ДПИ). Основанията за дължимост на мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз от крайни клиенти, сочи ищцовото дружество, че са нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия - нормативно овластен да ги събира от крайните си клиенти. Съгласно чл. 29.

1

от ПТЕЕ Мрежовите услуги се заплащали от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Клиенти, в това число и производители в режим на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от комисията цени з а достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.На основание чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия. Като краен клиент, твърди ищцовотото дружество, че ответникът също така дължал и цена задължения към обществото - чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закон за енергетиката, които се събирали от доставчика от последна инстанция и се внасяли във Фонд енергийна сигурност - чл. 36ж от ЗЕ. Съгласно чл. 2, т. 3 от Закон за акцизите и данъчните складове, на облагане с акциз подлежали енергийните продукти и електрическата енергия, а дружествата, които извършват продажба на електрическа енергия на потребители на електрическа енергия за битови и стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката, начислявали акциз (чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС).Цената, по която продавал доставчикът от последна инстанция (ДПИ), се определяла по Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика о т последна инстанция, приета от КЕВР. ПТЕЕ (в редакцията си към процесния период) съдържали раздел „Правила за снабдяване от краен снабдител и доставчик от последна инстанция“ с единствен чл. 104, като в ал. 4 било посочено, че цената, по която ДПИ продава електрическа енергия на крайния клиент, се определя съгласно приета от КЕВР „Методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция“. Ищецът е пояснил още, че КЕВР осъществявала контрола по прилагането на Методиката, а с последната се регламентирал начинът за определяне на цените, по които доставчиците от последна инстанция, продавали електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 от Закона за енергетиката, включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Съгласно Методиката отношенията между клиентите и доставчика от последна инстанция се уреждали в Договори при публично известни общи условия при спазване на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата по чл. 91, ал. 2 от ЗЕ. Твърди се още, че до 31.07.2021 г. „•••“ АД продавало електрическа енергия по цена, която била еднаква за всички клиенти и се обявявала на интернет страницата на дружеството. Тази цена на Тарифата се образувала при калкулиране на действителната стойност на разходите за балансираща енергия след получаване на реалните данни от отчета на средствата за търговско измерване и сетълмент от „•••“ ЕАД. В срок от три работни дни след получаване на горепосочените данни „•••“ АД обявявало на интернет страницата си крайната цена по тарифен план „една скала“ за съответния отчетен месец. След 01.08.2021 г., поради възприет нов метод на ценообразуване (индивидуалното изчисляване на цената на електрическата енергия за всеки обект), било преустановено обявяването на цена за всеки съответен месец на интернет страницата. Считано от 01.08.2021 г. влязла в сила Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция (обн. ДВ, бр. 60 от 20.07.2021 г., изм. ДВ, бр. 90 от 29.10.2021 г. ) с която бил въведен различен начин за ценообразуване.В съответствие с предвиденото в Методиката цената на електрическата енергия на ДПИ се определяла след изтичането на календарния месец и получаването на утвърдени измерени стойности от оператора на електроразпределителната мрежа. Цената била индивидуална за всяко място на потребление съобразно неговия товаров профил.Начина на ценообразуване бил посочен в чл.4 от методиката, където средната продажна цена на електрическата енергия, предназначена за продажба на клиенти от ДПИ, се образувала по специална формула, като за процесният период цената се е изчислявала на база: обявените от борсовия оператор почасови цени на електрическата енергия на пазарен сегмент „ ден напред“ с тежест в калкулацията 80% (за периода от 01.11.2021 г. до 31.01.2022 г., тежестта се променяла на 90% ); обявените от „•••“ ЕАД почасови цени на балансиращата енергия за недостиг с тежест в калкулацията 20% (за периода от 01.11.2021 г. до 31.01.2022 г. тежестта се променяла на 10%); предоставения от мрежовия оператор товаров профил на обекта - измерен почасов товаров профил за обекти с почасово измерване на електрическата енергия, съответно причислен стандартизиран товаров профил за обекти без почасово измерване, според който са определени утвърдените измерени стойности за календарния месец; нормативно определен размер на надценка за покриване на разходите и възвръщаемостта за дейността на ДПИ (за периода от 01.11.2021 г. до 31.01.2022 г. тази надценка била ограничена до 10 лв./MWh). Съгласно чл.6, ал.2 от Методиката за клиенти с обекти, за които се прилагат стандартизирани товарови профили, ДПИ издавал фактури в съответствие с чл. 94, ал.3 и ал.4 от ПТЕЕ. Съгласно правилата за търговия с електрическа енергия стандартизиран товаров профил (СТП) представлявал поредица от коефициенти, която отразявала почасовото разпределяне на потреблението на активната електрическа енергия за тип обект за даден период от време. СТП се разработвали от операторите на електроразпределителни мрежи и се прилагали за обекти без почасово измерване на електрическата енергия. За клиентите с обекти, за които се прилагали СТП и които се отчитали по график на мрежовия оператор на опредЕ. дата в месеца, отчетените количества електрическа енергия се разпределяли по приложимия СТП за всеки период на сетълмент (час) за периода от 1-во до последно число на календарния месец, в рамките на който бил извършен отчетът, и се приемали за утвърдени измерени стойности.ДПИ използвал тези данни за целите на ценообразуването и фактурирането на електрическата енергия за календарния месец. Към цената за електрическа енергия клиентите на „Е. П. П.“ АД, в качеството му на ДПИ, заплащали и нормативно определени цени от КЕВР за мрежови услуги съгласно Решение № Ц-19 от 01.07.2022 г. на КЕВР. Това били: цена за достъп до разпределителната мрежа за небитови клиенти - 0, 02311 лв./кВт/ден; Всички небитови клиенти заплащали и акциз в размер на 0, 00200 лв./кВтч. Електрическата енергия, доставяна от ДПИ на крайните клиенти, се измервала от собственика на средствата за търговско измерване- разпределителното дружество -оператор на разпределителната мрежа за лицензионната територия.Съгласно чл. 120 от ЗЕ Електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измервала със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Съгласно чл. 89, ал.1 от ПТЕЕ всеки собственик на измервателна система носел отговорност за отчитането на всички измерени стойности съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия.Видно за ищеца било от текста на чл. 120 от ЗЕ, че „•••" АД нямало отношение към дейностите по измерване на електрическата енергия, които били правомощията на оператора на електроразпределителната мрежа. Доставчикът от последна инстанция определял размера на задълженията на своите клиенти въз основа на данните от измерването, предоставени му от оператора на съответната мрежа, който бил отговорен за измерванията- чл. 89, т.1 от ПТЕЕ. Предоставянето на данни за измереното потребление било уредено в чл.89, ал.7 ПТЕЕ, съгласно който координаторите на балансиращи групи ( ДПИ бил координатор на групата на своите клиенти съгласно чл.56а, ал.7 от ПТЕЕ) получавали измерените стойности по обекти за всеки пряк и непряк член на балансиращата група от собствениците на измервателните системи. На последно място ищецът сочи, че са налице и основания за да претендира и мораторна лихва. По съображения изложени в т. 1 и т. 2 от исковата молба, ответникът дължал заплащане на главници начислени с процесните фактури. Обстоятелството, че абонатът не бил заплатил доброволно задължението си обуславяло и настъпването на негативни последици за същия - натрупване на мораторна лихва върху задължението. Размерът на мораторната лихва бил определен като сбор от лихви по попосочените в исковата молба фактури, изчислени за периода от датата следваща падежа на задължението по съответните фактури до 13.01.2023 г. Дължимостта на лихви в случай на забавено плащане била уговорена между страните, както в чл. 38 от ОУДПЕЕ, така и намирала законова опора в чл. 86 ЗЗД. Въз основа на всичко изложено, към настоящия момент, според ищеца било видно, че ответната страна дължи лихва върху главниците по всяка една от процесните фактури, като сборът от начислените лихви бил в общ размер на 30, 92 лв. В подкрепа на изложеното по-горе ищцовата страна е направила доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника В. М., чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат от АК Варна Е. Е., в който отговор изразява становище по предявените против него ОСИ. Спирайки се на твърденията на ищеца, вкл. и върху основното, че между страните по делото съществувала валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ), според ответника не ставало ясно от исковата молба какво значение има цената на ел.енергията, по - точно на измерените количества ел.енергия, на която ищецът отделял изключително много място в молбата, за спора, т.к. самият ищец навеждал доводи за ефективно потребление на ел.енергия като предпоставка за заплащане на цени на мрежови услуги, а в представените фактури липсвало отразяване на потребени количества ел.енергия. Според ответника предявените искове са изцяло неоснователни, като ги оспорва изцяло и по основание и по размер. Ответникът счита, че исковата молба са допуснати нередовности относно индивидуализиране на предмета на спора, което възпрепятствало защитата му. Според отв. Вл.М. не ставало ясно как и на какво основание е определен размерът на соченото от ищеца задължение по всяка една от фактурите. Не ставало ясно от какви компоненти е формирана всяка стойност (в приложенията) и сума. Записано било в исковата молба само „мрежови услуги „, но какви, защо и как са определени, не било посочено. Във фактурите присъствал „достъп средно/ниско напрежение (предоставена мощност по брой дни) „. Не било уточнено каква точно е предоставената мощност в обекта, според ищеца. С оглед изложеното, ответникът моли да му бъде дадена възможност за становище и за ангажиране на доказателства, след въвеждане на уточнение от страна на ищеца. Ответникът счита, че след отстраняване на посочените нередовности, ще може да се приеме, че предявените искове са допустими, с оглед материалната легитимация на страните и предмета на повдигнатия пред съда спор. Отделно от изложеното ответникът е оспорил представените фактури, които намира за недостоверни. Твърди, че не дължи заплащане на сочените от ищеца суми. На първо място, задължението по чл. 29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия , било категорично формулирано в граматически и смислов аспект, като било посочено, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата за измерване, което означавало, че предпоставката за заплащане на мрежови услуги била да са налице фактурирани, респ. ползвани количества активна ел. енергия, която по дефиниция представлявала електрическа енергия, произвеждана от генераторите и доставяна в течение на определен интервал от време, способна да създаде механична работа или топлина, измервана във „ватчас“ (Wh) и производните единици. Не можело да се пренебрегнат и последващите разпоредби на чл. 29 от Правилата, в които нямало текст, който да задължава клиент или производител да заплаща цени за мрежови услуги, ако не ползва ел.енергия, а обратно. Разпоредбата на чл. 29 ал.1 от Правилата препращала по отношение на определянето на мрежовите услуги към правилата по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 от самата Наредба, като се посочвало, че относно размера се прилагат определените от КЕВР цени. Самият ищец в предявената искова молба отделял изключително много място на „потреблението на ел.енергия“, като сочел отв.Вл.М. като потребител, с което обвързвал и задължението за заплащане на мрежови услуги. Гореизложеното, обаче, оспорва отв. М., че не отговаряло на действителното положение. През процесния период, определен от ищеца, в обекта, сочи ответника в отговора на искова молба, че нямало никакво потребление. Обектът бил разединен от електрическата мрежа на доставчика на ел.енергия на 22.92.2022 година(така е вписано в отговора - л. 56-ти от делото ), което било видно от представения от самия ищец протокол, т.к. сградата била негодна за нуждите, за които била закупена. Ответникът твърди, че бил преустановил дейност в обекта и не ползвал ел.енергия, както и каквито и да е услуги на електроразпределителни предприятия и доставчици на ел.енергия, което се признавало /според ответника/ и от самия ищец. Ответникът не е оспорил, че с Решение Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР била приета цена за небитови потребители - абонати на ответника в размер на 0, 2053 кВ на ден за достъп до разпределителната мрежа, но същата била неприложима към абонат, който престанал да бъде потребител на ел.енергия поради обстоятелството, че не ползвал нито крайния продукт, нито разпределителната мрежа. Самото решение не отменяло правилата за търговия с ел.енергия, нито ги изменяло. Ответникът се спира на твърденията на ищеца за приложимост на нормите на чл.29, ал.1 ПТЕЕ, чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3, като подчертава, че не били представени доказателства за фактурирани количества активна ел.енергия през процесния период, нито за предоставена мощност в местата за измерване. В отговора ответникът В. М. М. заявява, че е собственик както на обекта, описан в исковата молба, така и на трафопоста и трафомашината в него, както и на външното кабелно захранване от разпределителната мрежа до трафопоста. От друга страна, ответникът сочи, че стопанисвал обекта в качеството му на земеделски производител, като след преустановяването на ел.захранването не бил извършвал осчетоводяване на издавани от ищеца фактури, в т.ч. и процесните, т.к. не бил съгласен да заплаща услуга, която не е използвал. „Потенциалната възможност“, както я наричал ищеца, не представлявала предоставяне на услуга. Ищецът едностранно и неоснователно, възразява отв.М., че променил условията на доставка и достъп до електроразпределителната мрежа, като въвел самоволно неравноправна клауза в отношенията между страните. Твърди се от отв.Вл.М., че договор в този смисъл не бил подписван от В. М.. В случая, ищецът целял постигане на неоснователно разместване на блага и получаване на престация, която не му се следвала, предвид обстоятелството, че ответникът не използвал електрическата мрежа за захранване с ел.енергия обекта. С оглед горното се желае отхвърляне на исковете.На последно място ответникът е изразил становище по доказателствените искания, направени от „•••“ АД, като е оспорил достоверността на представените от ищеца фактури и съставените едностранно от ищеца документи, а именно: Договор за доставка на ел. енергия от 06.11.2020г.; Уведомление от 13.11.2020г. до В. М. ведно със Списък на обектите; Фактури №: ФП••••••••••; ФП0327111818; ФП0328264281; ФП0329417817 и ФП0330575638; Извлечение за фактури и плащания за период.От своя страна, в срока по чл.131 ГПК ответникът е направил и искания за събиране на доказателства. В проведеното по делото отрито съдебно заседание ищцовото дружество, представлявано от адв.Н.Б. от АК Варна поддържа предявените искове като основателни и доказани, като желае уважаване на исковете ведно с присъждане на разноските. Ответникът Вл.М., представляван от адв.Ел. Е. от АК Варна поддържа релевираните възражения в срока за отговор на искова молба за неснователност на иска и недоказаност, поради което и моли за отхвърляне на исковете ведно с присъждане на разноските. В рамките на предоставения от съда срок и на двете страни, по делото на 20.10.2023г. са постъпили писмени бележки само от ответника чрез адв.Ел.Е.. СЪДЪТ, след запознаване със становищата, твърденията и възраженията на страните, на база събраните по делото доказателства и приложимия закон, съгласно нормите на чл. 235 и чл. 236 ГПК, приема за установено по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:

–

Предявените по делото в условията на обективно, кумулативно съединяване специални положителни установителни искове са с правна квалификация чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86 ал.1 ЗЗД, процесуално допустими, предявени в рамките на процесуалния преклузивен срок.

–

Приемайки исковете за допустими, съдът дължи произнасяне по същество на спора. От фактическа и от правна страна от материалите по делото се установява, че настоящото исково производство е продължение на инициираното от „ Е. П. П.“ АД заповедно производство, инициирано в изпълнение на дадените от заповедния съд указания до енергийното дружество.

–

От приобщеното към исковото производство заповедно производство, се установява, че на дата 23.01.2023 г. във ВРС е било депозирано заявление от „Е. П. П. „АД с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника В. М. М. в общ размер на задължението 1 323.80 лв. главница и 30.92 мораторна лихва ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда и до окончателното изплащане на задължението.Размерите и основанията на главни и акцесорни вземания заявителят е посочил в т. 9 от заявлението и т. 12, а първичните счетоводни документи на които заявителят се е позовал за да индивидуализира паричните вземания са вписани в табличен вид в т. 9 от заявлението.Заявителят в т. 14 - та от заявлението е отправил и искане за присъждане на съдебно деловодни разноски.

–

Видно от листи 23 и 24 от частно гр.дело № 726/2023 г. по описа на РС Варна, Х LII - ри състав, въз основа на Разпореждане № 2963/24.1.2023 г. заповедният съд е уважил изцяло искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и издал Заповед № 293. От оригинала на заповедта/л. 24 от заповедното дело / се установява факта, че заповедният съд е присъдил в полза на заявителя и против длъжника следните парични вземания: сумата от 1323, 80 лв. главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода 12.08.2022 г. до 14.12.2022 г. за обект с абонатен номер ••••, находящ се в ••• и клиентски номер ••••••••••, сумата от 30, 92 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.08.2022 г. до 13.1.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване а заявлението в съда 23.1.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, като е посочено и основанието на което са присъдени вземанията - дължима главница за незаплатена мрежова услуга по фактури издадени в периода от 12.08.2022 г. до 14.12.2022 г. а обект с абонатен номер ••••, находящ се в ••• и клиентски номер ••••••••••, на осн. чл.410 ГПК. В полза на заявителя са били присъдени и разноските по заповедното дело 27, 09 лв. за платена държавна такса и определеното минимално юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.

–

Видно от листи, 29, 26, 27, - заповедта по чл. 410 ГПК е била връчена на длъжника на 1.2.2023 г., на 2.2.2023 г. длъжникът е подал възражение / бланкетно / по чл.414 ГПК, а с Разпореждане № 4504/3.2.2023 г. заповедният съд е дал указания до заявителя, че има възможност в 1 м. срок да предяви специалния си положителен установителен иск. Видно от лист последен от заповедното дело, с товарителница от дата 7.3.2023 г. и в срок, заявителят е представил пред заповедния съд доказателства за предявен специален положителен установителен иск за паричните вземания за които е била издадена заповедта по чл.410 ГПК.

–

При така изложеното по-горе, исковият съд е намерил и намира и към момента производството по установителния иск за допустимо, поради което и на база събраните доказателства в исковото производство, разпредЕ.та тежест на доказване следва да даде отговор на спорния въпрос дали паричните вземания вписания в оспорената от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение са дължими.

–

С окончателния доклад по делото по предявените специални положителни установителни искове, съдът следва е разпределил тежестта на доказване, като на първо място е отделил безспорните между страните факти и обстоятелства.

–

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК: че ответникът В. М. е собственик на описания в исковата молба обект.

–

Съгласно нормата на чл.154 ГПК, съдът е указал на двете страни, че всяка страна в гражданския процес следва да установи и докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които черпи положителни за себе си права.На осн. чл. 146 от ГПК е било указано на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже положителните факти, на които се позовава и не са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване: до установи и докаже, че за исковия период от време въз основа на валидната договорна връзка с ответника му е доставил ел.енергията, за която са издадени описаните и в исковата молба фактури, в частност и че ищецът е фактурирал ползваните от ответника „мрежови услуги „ в качеството на последния на небитов абонат, при спазване на действалата нормативна база за исковия период.Т.е. ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си че е изправна страна по договора за доставка и продажба на ел.енергия - изпълнил точно задълженията си към ответника, както и че последният е ползвал и ел.енергия и мрежови услуги за обекта на потребление находящ се в с. Д.чифлик като небитов клиент.В тежест на същата страна е било възложено и да установи и докаже, че ответникът дължи плащане на цената на мрежови услуги за исковия период, твърденията си че ответникът е изпаднал в забава и продължава да се намира в такава, респ. че дължи и лихвите за забавено изпълнение.В тежест на същата страна е било и да докаже и претенциите си - главна и акцесорни не само по основание, но и по размери.

–

В тежест на ищеца исковият съд е възложил да докаже, че по негово заявление е било инициирано заповедно производство по което в полза на ищеца е издадена Заповед по чл.410 ГПК, оспорена от длъжника -сега ответник и че в срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил специалния положителен установителен иск.

–

Съдът на основание чл. 146 от ГПК е указал на ответника, че следва да докаже наведените в отговора възражения: да установи и докаже наличието на правоизключващото възражение - погасяване на вземанията - главни и акцесорни или да ангажира други възражения имащи правопогасяващ характер. В тежест на ответника е било възложено да докаже възражението си, че преди исковия период от време е било прекъснато ел.захравнавено на обекта на потребление на ел.енергия и че е налице недействителна клауза „въведена самоволно неравноправна клауза в отношенията между страните „.

–

При така разпредЕ.та тежест на доказване, на база анализа на приобщените по делото писмени доказателства (представените с исковата молба заверени копия на 2 бр.; заявление за достъп и пренос на ел. енергия № 5579286/05.11.2020 г.; Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от 06.11.2020 г.; уведомление от 13.11.2020 г. до В. М., ведно със списък на обектите; фактура № ••••••••••/12.08.2022 г.; фактура № 0327111818/14.09.2022 г.; фактура № 0328264281/14.10.2022 г.; фактура № 0329417817/15.11.2022 г.; фактура № 0330575638/14.12.2022 г.; методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция, ведно с методика за изменение и допълнение; извлечение за фактури и плащания за период; Констативен протокол № 5197449/22.02.2022г.; справка от Агенция по вписванията № 70944/18.01.2023 г.; справка от СВ - Варна № 70966/18.01.2023 г.), приобщеното на л. 114 - ти и изискано от ••• АД по реда на чл.192 ГПК Удостоверение за предоставен достъп по електроразпределителната мрежа, собственост на ••• АД до М. В. М., кл. № ••••••••••, както и приобщеното по делото частно гражданско дело № 726/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 42 състав, допуснатата и изготвена по делото СТЕ и приобщения препис на Решение № 391/28.03.2023 г. на ОС Варна, IV - ти състав по в. гр.д. № 136/2023 г., съдът приема за установено, изяснено и доказано от фактическа и правна страна следното:

–

Настоящия правен спор между страните се развива след като страните са обвързани със СПН формирана с Решение № Решение № 391/28.03.2023 г. на ОС Варна, IV - ти състав по в. гр.д. № 136/2023 г.С цитираното Решение ОС Варна е потвърдил Решение №3262/31.10.2022 г. по гр.дело № 16445/2021 г. на РС Варна, с което решение първоинстанционният съд е приел за установено в отношенията между Е. П. П. АД и В. М. М., че Вл.М. дължи на енергийното дружество сумата от 699, 46 лв. представляваща главница за мрежови услуги по фактури издадени за периода от 13.05.2021 г. до 14.07.2021 г. за обект с абонатен номер ••• находящ се в ••• (фуражен цех) по партида с кл.№ •••съгласно фактури 0307679542 от 13.5.2021 г. на стойност 230, 59 лв., № 0309460213 от 14.06.2021 г. на стойност 238, 28 лв., сумата от 11, 01 лв. представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху главницата, начислена по горните фактури за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 17.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 699, 46 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда - 1.9.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 4654/2.9.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гр.дело № 12758/2021 г. на Районен съд Варна, поправена на осн. чл.247 ГПК с Разпореждане № 11166/30.03.2022 г. Спорен по делото между страните е дали за исковия период от време по настоящото исково, а и заповедно производство ответникът дължи на Е. П. П. АД паричните вземания за които заповедният съд по ч. гр. д.№ 726/2023 г. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя - ищец в исковото производство.

–

За пълното и обективно установяване и изясняване на фактическата страна по настоящото дело съдът е допуснал провеждането на съдебно-техническа експертиза, със задачи вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото, оглед на място, съобразяване с изисканите по чл. 192 от ГПК доказателства от „Е. С. „АД, да даде отговори на поставените от ищеца в исковата молба въпроси, допълнени от ответника в отговора на искова молба, а именно: Каква е предоставената мощност на обекта на потребление?Какво е било захранването на обекта на потребление - трифазно или монофазно?Как е осъществявано измерването на потреблението на ответника през процесния период - директно или индиректно? При индиректно измерване, вещото лице да посочи параметрите на токовите трансформатори ТТ.Вещото лице да изчисли константата на измервателната система.Преустановено ли е захранването на обекта?Вещото лице, след като посети обекта, да опише намиращите се на място уреди и съоръжения за измерване на ел.енергия, в това число - трафопост, ел.табла, трансформатори, електромери, предпазители и други токоограничаващи устройства, като посочи фабричните номера и характеристиките им. Да посочи кои от елементите касаят измерването на ел.енергия и предоставената мощност в обекта на ответника, както и какво отношение имат към евентуалната предоставена мощност и би ли могло същата да се определи чрез тях?Какви консуматори на ел.енергия се намират в обекта на ответник и каква мощност е достатъчна, за да функционират нормално? Допуснатата по делото СТЕ е изготвена от в.л. К. и приобщена по делото без да е оспорена от страните / л.123 - 124 -протокол от о.с.з. от 6.10.2023 г./.

–

От разпита на вещото лице и подробно изложените констатации в СТЕ от в.л. К. по настоящото дело, така както и в предходно воденето производство между същите страни, но за друг времеви период, както вещото лице е заявило пред съда не се установява нещо ново, дори и от представеното от „••• „АД писмено доказателство.

–

Основния отговор на спорните между страните въпроси е даден от в.л. в т. 7 от заключението /л.112/, кореспондиращ напълно и с обстоятелствената част на СТЕ и събраните писмени доказателства.Съдът кредитира напълно изготвената по делото СТЕ като обективна и компетентно дадена и на база заключението на инж.К. приема, че по делото е установено, че захранването на обекта от електроразпределителната мрежа на ••• АД е преустановено /така и т. 5 от СТЕ „ Абоната е изключен от РОС „ на 22.02.2022 г. / Изяснено е също, че абонатът е изградил сам, за своя сметка и свои нужди, собствена автономна фотоволтаична инсталация в обекта с мощност 30 КВТ, към която е присъединил цялата ел.енергия в обекта, а към датата на огледа на обекта / т. 6 от СТЕ - 19.09.2023 г./ вещото лице е констатирало, че всички консуматори функционирали нормално към нея, основно помпи, дребен стопански инвентар, фризери, битови уреди, работно и дежурно осветление, а потребената от тях мощност е под 30 КВТ.

–

При така установеното по-горе, съдът на база всички приобщени по делото писмени доказателства и заключението на в.л.К. намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване, а възраженията на ответника са останали недоказани.

–

Спорният по делото въпрос между страните е бил дали след като ответникът не е потребявал ел.енергия дължи плащане на цена „ мрежови услуги „ на Е. П. П. АД за исковия период от време, в частност и каква мощност е била заявена от потребителя и договорена между страните.

–

Безспорно от приложените писмени доказателства 2 бр.; заявление за достъп и пренос на ел. енергия № 5579286/05.11.2020 г.; Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от 06.11.2020 г.; уведомление от 13.11.2020 г. до В. М., ведно със списък на обектите; фактура № ••••••••••/12.08.2022 г.; фактура № 0327111818/14.09.2022 г.; фактура № 0328264281/14.10.2022 г.; фактура № 0329417817/15.11.2022 г.; фактура № 0330575638/14.12.2022 г. и напълно относимото заключение на вещото лице К. се доказва твърдението на ищцовата страна, че ответникът има качество на потребител на ел.енергия.

–

За безспорно е отделено по делото, че ответникът е собственик на обект, присъединен към електроразпределителната мрежа и има качество „ небитов клиент „ по смисъла на § 1 т. 33а от Допълнителните разпоредби на закона за енергетиката.

–

Ноторно е също, че „Е. П. П. „АД осъществяла лицензирана дейност в страната в отношенията си с потребителите на ел.енергия, като дейността на енергийното дружество се регулира и от КЕВР /преди ДКЕВР /.

–

Доказано е по делото на база ангажираните от ищцовото дружество писмени доказателства, че Е. П. П. АД в качеството си на краен снабдител на ел.енергия, притежаващо Лицензи по чл.39, ал. 1 т.5 от ЗЕ за исковия период от време 12.08.2022 г. - 13.1.2023 г. се е намирало в облигационно правоотношение с ответника Вл.М., който като собственик на обект на потребление находящ се в •••, е притежавал абонатен № •••, и клиентски № ••••••••••.За посочения обект на потребление е установено и доказано на база приобщените по делото копия на първични счетоводни документи, заключението на вещото лице инж.К. и разпита на вещото лице, че ищцовото дружество е издало към ответника данъчни фактури за ползвани от абоната мрежови услуги със следните номера, стойности и периоди: ФП № ••••••••••/12.08.2022 г., с падеж 23.08.2022 г., сума 268, 22 лв., лихва към 13.1.2023 г. 10, 80 лв., ФП № 0327111818/14.09.2022 г., с падеж 23.09.2022 г., сума 268, 22 лв., лихва към 13.1.2023 г. 8, 49 лв.; ФП № 0328264281/14.10.2022 г., с падеж 24.10.2022 г., сума 259, 57 лв., лихва към 13.1.2023 г. 5, 97 лв.; ФП №0329417817/15.11.222 г., с падеж 23.11.2022 г., сума 268, 22 лв., лихва към 13.1.2023 г. 1, 72 лв., ФП № 0330575638 / 14.12.2022 г., с падеж 22.12.2022 г., сума 259, 57 лв., лихва към 13.1.2023 г. 1, 72 лв., общо главници 1323, 80 лв. - неплатени, общо неплатени лихви 30, 92 лв., общо сбор от главници и лихви 1354, 72 лв.

–

Няма спор по делото, че ответникът не е заплатил на ищцовото дружество търсената цена на мрежови услуги, като оспорването поддържано от ответника, че не било ясно по какъв начин са остойностени „ползваните мрежови услуги „ е останало недоказано.Видно и от разпита на вещото лице, проведен в открито съдебно заседание на 6.10.2023 г., вещото лице е обяснило, че Енергото са извършили интегрално смятане, както пише в учебника, и са изкарали съвсем точно, като са изкарали мощност 312, накой го смятал по формулата, прилагайки закона на Ом.

–

Ясно става от т. 1 от СТЕ на инж.К., че взаимоотношенията между ищцовото дружество и ответника се регулират и от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, в сила от 04.04.2014 г. издадена от ДКЕВР -глава трета, раздел първи, чл. 33, 34, 36., а предоставената мощност е било пояснена в уточняващата молба на ищеца от 29.06.2023 г. 312 KW (л. 73 ) и е била пресметната като мощност при входящи предпазители 794 А, описани и в Констативен протокол № 5197449/22.2.2022 г. на „••• „ АД и трифазно захранване от 380 V.В тази връзка и по същество на спора от отговора на в.л. по СТЕ в т.5 /л.111/ въпреки, че захранването на процесния обект на потребление е било преустановено на 22.02.2022 г., вещото лице е обяснило че, „ т.к. съдебният иск касае мрежови услуги … дължимата цена за достъп не зависи от захранването на обекта.Докато капацитет от мрежата е резервиран ( ангажиран за даден обект) то и разходите следва да се заплащат „ а „ в случай, че клиентът желае да прекрати отношенията си с мрежата (т.е. да закрие измервателната си точка ) то тогава ще се прекрати и задължението за заплащане на цена за достъп „.

–

В обобщение, към периода 12.08.2022 г. - 13.1.2023 г. между ищцовото дружество и ответника е съществувало валидно и действително правоотношение с предмет доставка и продажба на ел.енергия, регламентирано и от нормите на чл.94 а, чл. 98 а ЗЕ, Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. П. П. „АД, чл. 39, ал.1 т.5 от ЗЕ, чл. 28 и чл.29 от ПТЕЕ, като дължимостта на цената на предоставена на ответника услуга „ достъп по електроразпределителната мрежа „ е обусловена от нормата на чл. 29, ал. 1- 3 ПТЕЕ и не зависи от реалното потребление на ел.енергия.

–

Ето защо и съдът намира исковете предявени от ищцовото дружество и за основателни и за доказани, а възражението на ответника залегнало в отговора на искова молба за недействителност на опредЕ. клауза за неоснователно. Съдът, макар и длъжен да се произнесе по въпроса за недействителност на опредЕ. клауза в договор сключен с потребител, в настоящото производство не установи наличието на клауза която да противоречи на закона, на добрите нрави и на Закона за защита на потребителите, като намира възражението на ответника в тази връзка за бланкетно, така както е било депозирано и възражението против издадената заповед по чл.410 ГПК.

–

Водим от горното съдът уважава изцяло предявените ОСИ искове с правно осн. чл.422, ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК ведно с акцесорното искане с правно осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, обусловено от изхода на спора по установителните искове.

–

Приемайки исковете за доказани съдът следва да присъди на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищцовата страна в качеството й на заявител разноски по заповедното производство и в качеството й на ищец по исковото. В неоспорения списък за разноски по чл. 80 ГПК, приложен на л.117 - ти по делото, процесуалният представител на ищеца е посочил правилно и точно всички разноски сторени от“Е. П. П. „ АД по заповедното и по исковото производство.Разноските сторени от енергийното дружество като доказани и по основание и по размер следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, а именно: по заповедното дело - ч.гр.д. № 726 / 2023 г. - 27.09 лв. за платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а по исковото: 75.86 лв. за платена д.т., 200 лв. депозит за СТЕ и 528 лв. с вкл.ДДС за адвокатско възнаграждение - или общ разноски по заповедното дело 77.09 лв. и по исковото 803.86 лв.

–

Водим от горното, съдът

Цитирани разпоредби

56