Мотиви към Решение № 81 от 24.8.2021 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 193/2021 г.
Окръжен съд - Разград24.08.2021 г.докладчик Пламен Митков Драганов
Мотиви
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК. Настоящото производство е образувано по мотивирано постановление на Окръжна прокуратура - Разград, с което се предлага освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия ИВ. Н. Т., като му бъде наложено административно наказание за извършено от същия престъпление по чл. 358, ал. 1 от НК за това, че в периода 25.09.2019 г. – 24.07.2020 г. в гр. Разград е изгубил документ с рег. номер RB303/22-001-11/Рз-6-1932/25.09.2019 г. по описа на ТД „НС“ – Разград с гриф за сигурност „Поверително“, представляващ рапорт относно проведена разузнавателна беседа за Мехмед Г и Ф Г, изготвен от младши агент втора степен ИВ. Н. Т. – експерт в Сектор „2“ при ТД „НС“ – Разград, който съдържа информация, представляваща държавна тайна по смисъла на раздел II, т. 3 от Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ, изготвен в един екземпляр, състоящ се от две страници, и предаден му на 01.10.2019 г. към сбор № 646-17/16.08.2017 г., том 15. Представителят на Окръжна прокуратура - Разград счита обвинението за доказано по безспорен начин на съдебното следствие. Като изтъква, че са налице условията за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, пледира за налагане на административно наказание в минималния, предвиден в закона размер. Обвиняемия ИВ. Н. Т. се явява лично и с редовно упълномощен защитник адв. Ради Неделчев. Обвиняемият заявява, че разбира в какво се състои обвинението, не се признава за виновен и дава обяснения, в които категорично отрича, да е изготвял документ посочения регистрационен номер и изказва предположение, че такъв не съществува и е бил регистриран погрешно в информационната система. В последната си дума моли съда да бъде оправдан. Защитникът на обвиняемия изразява становище, че обвинението срещу подзащитния му не е доказано по изискуемия несъмнен начин и моли съда да го оправдае. Изтъква, че на съдебното следствие по безспорен начин се е доказало, че документа, за който подзащитният му е обвинен че е загубил, не съществува, поради което е налице обективна и субективна несъставомерност на деянието. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка: Обвиняемият ИВ. Н. Т. е роден на 05.08.1967 г., с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Обвиняемият Т. бил дългогодишен служител на ТД „Национална сигурност“ – Разград, като в периода 2019 г. – 2020 г. изпълнявал длъжността младши агент втора степен, експерт в сектор 2. В това си качество той ежедневно работел с документи, съдържащи държавна тайна по смисъла на ЗЗКИ, и несъмнено имал разрешение за достъп до класифицирана информация и е бил завършил курс по обучение по защита на класифицираната информация, макар по ДП да няма приложени доказателства за това. В изпълнение на разпоредбите на ЗЗКИ и ППЗЗКИ в структурите на ДАНС била въведена организация за създаване, регистриране, отчет и унищожаване на документи, съдържащи държавна тайна. Служителят, който създавал документ с подобно съдържание, ако е различно от лицето, което има право да подписва такъв документ, определял временен гриф за сигурност, който ставал окончателен след подписването му от оторизираното лице. Регистрирането на документ с гриф за сигурност ставало след като подписания вече документ се докладва на пряк ръководител и след утвърждаването му от него се предоставял на Регистратурата за класифицирана информация (РКИ). Деловодителят в Регистратурата въвеждал в информационната система „Класифицирана информация“ вида на документа, кратката му анотация, брой листи, ниво на класификация, дата на изтичане срока на защита, лицето подписало документа и посочения в разчета адресат, който е определен да го съхранява. След регистрирането деловодителят изготвял опис по образец на приложение № 4 към чл. 70, т. 4 от ППЗЗКИ, в който опис служителят, определен да съхранява документа, полагал подписа си. С това служителят удостоверявал фактическото получаване на документа от РКИ. След получаване на документа служителят го прилагал към сбор от документи, които съхранявал в метална каса, отговаряща на изискванията за защита на класифицирана информация. Унищожаването на вече регистриран документ се извършвало с предложение, изготвено една година след изтичане срока на съхранение, като за документи с ниво „Поверително“ срока за съхранение е 5 години. Съгласно разпоредбите на Закона за чужденците в Република България заявленията за постоянно или продължително пребиваване на чужденци на територията на Република България се разглеждали от служба „Миграция“ към МВР, като последните изисквали становище от съответната териториална структура на ДАНС. За изготвяне на такова становище служителите на ДАНС извършвали проверка по реда на оперативно издирвателната дейност. Област Разград бил един от регионите с най – много продължително или постоянно пребиваващи чужденци, поради което и този вид преписки бил много голям. Част от служебните задължения на обвиняемия И.Т. било именно да изготвя беседи по повод на такива преписки, като по – голямата част от общият им брой в ТД „НС“ – Разград преминавала през него. Затова и по описаната по – горе процедура по завеждане и получаване на документи от РКИ в един и същ ден обвиняемият получавал от деловодителката, св. А.З., голям брой документи, като не всеки път проверявал наличността на всички изброени в описа документи, за които се подписвал. По описания по – горе начин на 25.09.2019 г. обвиняемият Т. положил подписа си на страница № 1 на „Запис в тетрадка – приложение 4 без повторно зачисляване“ рег. № ••• г. за предадени документи срещу 15 броя документи, между които и процесния с рег. № ••• г. Според извлечението от информационната система „Класифицирана информация“ документът представлявал рапорт относно проведена разузнавателна беседа за лицата М и Ф Г, документа бил в единствен екземпляр, маркиран с гриф за сигурност „Поверително“, а съгласно анотацията в системата лицето по чл. 31, ал. 1 от ЗЗКИ, което е подписало и определило грифа за сигурност на рапорта бил св. М.М., тогава Директор на ТД НС – Разград. Срокът за защита на информацията в документа съгласно чл. 34, ал.1, т. 3 от ЗЗКИ бил до 25.09.2024 г. През м. юли 2020 г. при извършена редовна годишна проверка на наличните документи в ТД „Национална сигурност“ – Разград била установена липсата на два документа, маркирани с гриф „Поверително“ с регистрационни номера съответно рег. № ••• г. и процесния с рег. № ••• г. И двата документа били в единствен екземпляр и следвало да се намират в изготвилия ги служител, в случая обвиняемия И.Т.. След допълнителна вътрешна проверка документите не били открити, поради което Директор ТД „Национална сигурност“ – Разград уведомил за случая Директора на Специализирана дирекция Сигурност на ДАНС“ към ДАНС гр. София. Последният със Заповед № 3-1945/05.08.2020 г. разпоредил извършването от специална комисия на тематична проверка за установяване на обстоятелствата около липсващите цитирани документи в ТД „Национална сигурност“ – Разград. В хода на проверката, извършена в периода 05.08.2020 г. – 30.10.2020 г., бил проведен разговор със свидетелката А.З., изпълнявала до 11.08.2020 г. длъжността „Завеждащ регистратура за класифицирана информация“ към ТД НС – Разград, били изискани разпечатки от деловодната система, копия от описи, удостоверяващи получаването на двата документа от обвиняемия Т., проверен бил служебния му компютър, били снети обяснения от него, прекия му началник към момента св. Д.М., св. М.М. – към момента Директор ТД НС – Разград, и били проверени служебните каси на всички служители на дирекцията. За резултатите от проверката бил съставен Доклад № RB202001-001- 03/14.12.2020 г. С доклада било констатирано, че първия от липсващите документи с рег. № ••• г. не е създаван. Под този номер в информационната система „Класифицирана информация“ погрешно бил регистриран рапорт относно проведена разузнавателна беседа за лицето Д Ш. Установено било, че действителния рапорт е с рег. № ••• г., като свидетелката А.З. е регистрирала погрешно два пъти в системата един и същ документ. Въпреки, че действително е нямало регистриран документ с рег. № ••• г., обвиняемият Т. бил подписал на страница № 1 на „Запис в тетрадка – приложение 4 без повторно зачисляване“ като получен документ с такъв рег. номер. По отношение на инкриминирания по настоящото дело документ с рег. № ••• г. по описа на ТД НС – Разград, проверката не установила във водените регистри за класифицирана информация данни за последващо движение на документа и въпреки положените усилия и извършените проверки от всички служители в ТДНС – Разград за наличност на документа при съхраняваните от тях класифицирани материали, документът не бил открит. Тъй като според аотацията в информационната система документа бил в един екземпляр, обективно невъзможно е било да се установи съдържанието на така регистрирания документ. При извършена проверка на компютърната конфигурация, използвана от обвиняемия Т., не били установени изготвени документи, касаещи лицата М и Ф Г. Установено било, че тези две лица са споменати в изготвен рапорт рег. № ••• г. относно лицето Г А, кандидатстваш за статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България на основание брак с българска гражданка, като негови родители. Извършената проверка в деловодната система потвърдила, че лица с имена М и Ф Г не били постъпвали като лица, искащи пребиваване в Република България и за такива лица не е била получавана преписка от Дирекция „Миграция“ към МВР. Такива лица не били влизали и на територията на Република България. В т. 6 от изводите към Доклад № ••• комисията приела, че съществува основателно съмнение, че в действителност не е регистриран документ с рег. № ••• г. по описа на ТДНС – Разград, представляващ съгласно анотацията в деловодната система рапорт относно проведена разузнавателна беседа за М и Ф Г. Основание за това давало обстоятелството, че документа е подписан от директора на ДНС – Разград, което не се допускало при изготвянето на такъв вид документи. Затова комисията приела, че е възможно свидетелката А.З., изпълняваща длъжността „Завеждащ регистратура за класифицирана информация“, да е допуснала отново деловодна грешка, като е регистрирала друг вид документ. Независимо от това в т.1 от предложенията към доклада било препоръчано да се уведоми прокуратурата за случая, въз основа на което и било образувано настоящото наказателно производство. Горните фактически обстоятелства съдът прие за установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства - обясненията на обвиняемия на съдебното следствие, показанията на св. М.М., Д.М. и А.З., както и доказателствата от досъдебното производство – писмените доказателства, приложени към делото. Обясненията на обвиняемият, че не е изготвял такъв документ за хора, които не са влизали в страната, се подкрепят изцяло от показанията на св. М.М. и Д.М., които съдът не намира основания да не кредитира. Обвиняемият не отрича, че подписа на страница № 1 на „Запис в тетрадка – приложение 4 без повторно зачисляване“ рег. № ••• г. срещу документ с рег. № ••• г. е негов, като обяснява това обстоятелство с многото на брой документи, които получава наведнъж и невъзможността да ги провери всичките в момента на получаването. В показанията си св. М.М. изказва съмненията си за грешка в анотацията на документа, тъй като в качеството си на директор към инкриминирания период той нямал задължения да изготвя и подписва рапорти от такъв вид, и няма спомен да е изготвял или виждал конкретния документ. Свидетелят Д.М., който към инкриминирания период е бил пряк началник на обвиняемия, твърди, че за да контролира многото на брой преписки за съгласуване на становища за постоянно и продължително пребиваване на чужди граждани в страната, имал на компютъра си вътрешна електронна таблица, където нямало регистрирана преписка за лицата М и Ф Г. Когато се установила липсата на така регистрирания документ, свидетелят направил неофициална проверка в служба „Миграция“, при което установил, че през последните пет години лица с такива имена не са влизали на територията на страната. Намерило се единствено лице с подобна фамилия – А Г, за който имало образувана преписка. Според двамата свидетели за да бъде проведена разузнавателна беседа с дадено лице, следва да бъде проведен непосредствен разговор с това лице. Единствено св. А.З. е категорична, че такъв документ е съществувал, щом тя го е регистрирала в информационната система и обвиняемият се е подписал, че го е получил. И тя обаче свидетелства, че е имало случаи на един служител да предава по 20 - 30 документа наведнъж, а средно по десетина документа на ден. През периода 2019 – 2020. св. З. е била единствен деловодител на цялата документация в ТДНС – Разград, и по собствените и думи „цялото деловодство минава през моите ръце“. Затова и съдът не кредитира в цялост показанията й, тъй като при такъв обем документация същата обективно няма как да си спомня конкретния документ, а от друга страна да допусне, че погрешно е регистрирала документ, означава да признае своя грешка при изпълнение на служебните си задължения. Обясненията на обвиняемия и показанията на разпитаните на съденото следствие свидетели изцяло се подкрепят от писмените доказателства по делото, поради което не е необходимо по обстойното им изследване. При така установените фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи: Съгласно диспозицията на чл. 358, ал. 1 от НК, наказателна отговорност носи лице, което загуби документи, издания или материали, съдържащи информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна. Субект на това престъпление може да бъде всяко лице, във владението на което се намират изброените в чл. 358, ал. 1 от НК материални носители на конкретната информация - документи, издания или материали. Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в това, въпросните материални носители да бъдат загубени, т. е. същите да са излезли от владението, разпоредителната власт и контрола на дееца. Съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В настоящия случай от доказателствения материал по делото не се доказа по несъмнен начин повдигнатото обвинение. Според настоящия съдебен състав на съдебното следствие не се доказа по категоричен начин, че документ, регистриран в информационната система с рег. № ••• г., е създаван от обвиняемия и впоследствие му е бил предаден за съхранение. Установи се категорично, че лицата, вписани в този документ - М и Ф Г, не са влизали на територията на Република България и не са подавали документи за постоянно и продължително пребиваване на чужди граждани в страната. Следователно обективно не е било необходимо за въпросните лица да се образува преписка в ТДНС – Разград и да се извършват оперативно издирвателни действия, като провеждане на разузнавателни беседи за тях. След като лица с такива имена не са влизали на територията на страната обективно е било невъзможно и да се проведе с тях разузнавателна беседа. Според анотацията на документа в информационната система, същият е бил подписан от Директор ТДНС – Разград, което според всички доказателства по делото не е било необходимо, а и според показанията на св. М. е изключено той да е подписал документ с подобно съдържание. Установи се, че лица със същите имена фигурират в друг документ като родители на лицето А Г, кандидатстващ за пребиваващ в страната, за който е имало образувана преписка. Това обстоятелство донякъде обяснява откъде тези имена са станали известни на служителката, регистрирала инкриминирания документ в информационната система на службата. От материалите по делото е безспорно доказано, че същата служителка е допускала и други грешки при въвеждане на информацията в системата, като най - малко един път е регистрирала и друг несъществуващ документ. В процесния период тя е била единствен служител, който е регистрирал документи в информационната система на ТДНС – Разград, и на практика единствения контрол върху тази й дейност е било служителите, които са получавали документи, да проверяват внимателно всеки един документ, срещу който полагат подписа си. Безспорно е, че обвиняемият Т. е положил подписа си на страница № 1 на „Запис в тетрадка – приложение 4 без повторно зачисляване“ рег. № ••• г. срещу документ с рег. № ••• г. След като обаче такъв документ не е бил изготвян, обективно няма как да му е бил предаден за съхранение, вследствие на което и той да го изгубил. Както вече бе посочено, според настоящия съдебен състав документ с посочения регистрационен номер въобще не е бил създаван, затова и няма как да е бил предаден във владение на обвиняемия, който впоследствие да е изгубил владението върху документа. Затова и обстоятелството, че обвиняемия Т. е положил подписа си срещу получаването на несъществуващ документ може да се квалифицира като нарушение на служебните задължения, но не и като престъпление по чл. 358, ал. 1 от НК. С оглед всичко гореизложено и на основание чл. 304 от НПК съдът призна обвиняемия ИВ. Н. Т. за невиновен и го оправда по обвинението чл. 358, ал. 1 от НК за това, че в периода 25.09.2019 г. – 24.07.2020 г. в гр. Разград е изгубил документ с рег. номер RB303/22-001-11/Рз-6-1932/25.09.2019 г. по описа на ТД „НС“ – Разград с гриф за сигурност „Поверително“, представляващ рапорт относно проведена разузнавателна беседа за Мехмед Г и Ф Г, изготвен от младши агент втора степен ИВ. Н. Т. – експерт в Сектор „2“ при ТД „НС“ – Разград, който съдържа информация, представляваща държавна тайна по смисъла на раздел II, т. 3 от Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ, изготвен в един екземпляр, състоящ се от две страници, и предаден му на 01.10.2019 г. към сбор № 646-17/16.08.2017 г., том 15. Въз основа на изложените фактически и правни съображения съдът постанови решението си. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: