Решение № 194 от 4.12.2025 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 420/2025 г.

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 285 / 08.05.2025г., постановено по гр.д. № 1650/2024г., допълнено с Решение № 452/14.07.25г., СРС е признал за установено по отношение на Д. П. М. и Я. Й. М., че В. Г. М. e собственик по наследство от Г П Н, поч. на 27.06.2015г. в гр. Алфатар, на 1/2 идеална част от недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 00415.60.25 по КККР на гр. Алфатар, общ. Алфатар, обл. Силистра, одобрени със Заповед РД-18-73 / 15.10.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот - няма, с адрес на поземления имот: гр. Алфатар, местност „МЕЗОШКИ НИВИ“, с площ 7003 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 5, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план 060025, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 00415.60.42, 00415.60.504, 00415.60.24, 00415.60.15, 0415.60.48, 00415.60.14 и е осъдил Д. П. М. и Я. Й. М. да предадат на В. Г. М. владението върху ½ идеална част от недвижимия имот. Отхвърлил е предявените от В. Г. М. срещу Д. П. М. и Я. Й. М. искове за заплащане на обезщетение за лишаването й от право на ползване в размер на арендното плащане за периода от 09.10.2019 г. до 04.10.2024 г. в размер на 1575 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до предаване владението на имота, поради плащане на сумата по време на процеса. Осъдил е Д. П. М. и Я. Й. М. да заплатят на В. Г. М. сумата в размер на 401, 83лв. - законна лихва върху сумата 1575 лв. - арендно плащане за имота за периода от 04.10.2021 г. до 04.10.2024 г. – датата на подаване на исковата молба, като е отхвърлил иска до пълният предявен размер от 878, 19 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е Д. П. М. и Я. Й. М. да заплатят на В. Г. М. сумата от 1 178лв. - разноски за производството. Осъдил е И. А. И. да заплати по обратния иск на Д. П. М. и Я. Й. М. следните суми: 4 550 лева - половината от платената цена по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том 3, peг № 7194, дело № 435 от 2019г. на нотариус Никола Николов, peг. № 704 на НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2024 г. до окончателното плащане на главницата, както и 184, 56 лева - половината от нотариална такса за нотариалното изповядване на договора, 113, 75 лева - половината от платеният 2, 5% местен данък за възмездно придобИ.е на имот и 5 лева - половината от такса за вписване на нотариален акт. Осъдил е И. А. И. да заплати по обратния иск на Д. П. М. и Я. Й. М. сумата в размер на 1 575 лв., представляваща платена в хода на процеса сума от Д. П. М. и Я. Й. М. на В. Г. М., за лишаване от ползване в размер на арендното плащане за периода от 09.10.2019 г. до 04.10.2024 г. (стойността на плодовете съгласно чл.191 ал.1 ЗЗД), ведно със законната лихва върху сумата от 24.03.2025 г. до окончателното й заплащане, сумата в размер на 401, 83лв. - законна лихва върху сумата 1575 лв. - арендно плащане за имота за периода от 04.10.2021 г. до 04.10.2024 г. до подаване на исковата молба, която сума Д. П. М. и Я. Й. М. са осъдени да заплатят на В. Г. М., както и сумата от 1 178лв. - разноски за производството, които Д. П. М. и Я. Й. М. са осъдени да заплатят на В. Г. М., както и сумата в размер на 194, 13 лв. - ДТ по обратния иск. Осъдил е И. А. И. да заплати на адв.В. И. В. сума в размер на 1 000лв. за оказана на Д. П. М. и Я. Й. М. безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗА. Решението е постановено при участието на И. А. И. като трето лице помагач на страната на ответниците Д. П. М. и Я. Й. М.. Недоволен от постановеното решение в частта, в която е осъден да заплати по обратния иск на Д. П. М. и Я. Й. М. следните суми: 4550 лева - половината от платената по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том 3, peг. № 7194, дело № 435 от 2019г.на нотариус Никола Николов, peг. № 704 на НК цена, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2024г. до окончателното плащане на главницата, както и 184, 56 лева - половината от нотариалната такса за нотариалното изповядване на договора, 113, 75 лева - половината от платения 2, 5% местен данък за възмездно придобИ.е на имот и 5 лева - половината от такса за вписване на нотариален акт, както и в частта, в която е осъден да заплати сумата в размер на 1 575 лв, представляваща платена в хода на процеса сума от Д. П. М. и Я. Й. М. на В. Г. М. за лишаване от ползване на имота в размера на арендното плащане за периода от 09.10.2019г. до 04.10.2024г. (стойността на плодовете съгласно чл. 191, ал. 1 от ЗЗД), ведно със законната лихва върху сумата от 24.03.2025г. до окончателното й заплащане, сумата в размер на 401, 83лв. - законна лихва върху главницата от 1 575 лв. за периода от 04.10.2021 г. до 04.10.2024 г. - подаване на исковата молба, както и сумата от 1 178 лв - разноски за настоящото производство, които Д. П. М. и Я. Й. М. са осъдени да заплатят на В. Г. М., както и сумата от 194, 13 лв. - държавна такса по обратния иск, е останал И. А. И., който чрез процесуален представител го обжалва в тази част. Счита, че решението в обжалвана част е неправилно и моли същото да бъде отменено, като вместо това бъде постановен друго, с което да бъдат отхвърлени тези претенции против него, като предявени след изтичане на абсолютната петгодишна давност и производството в тази му част да бъде прекратено, евентуално да бъде отхвърлена претенцията за заплащане на плодовете, като неоснователна. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Д. П. М. и Я. Й. М., чрез процесуален представител, които изразяват становище, че обжалваното решение е правилно, поради което жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна. Претендират присъждане на разноски. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор и от В. Г. М., чрез процесуален представител, която изразява становище за основателност на депозираната въззивна жалба, тъй като действително И. А. И. не е получавал нейната част от арендното плащане за процесната земеделска земя, а същото е било платено от арендатора на Д. М.. Според нея правната логика на заложеното в ЗЗД се отнася само до случаи, в които Д. М. е бил осъден да плати плодове, които той самият е следвало да плати, а не такива, които са били платени от трето задължено лице извън процеса. В противен случай действително би се стигнало до неоснователно обогатяване, тъй като Д. М. би получил аренда за нещо, което не му се дължи, тъй като нейната част от земята не му принадлежи и той няма право да получава рента за нея. В този ред на мисли счита, че въззивната жалба на И. А. И. се явява основателна и следва да бъде уважена. Депозирана е и частната жалба с вх. № 5770/01.07.2025г. по описа на СРС от Д. П. М. и Я. Й. М. против Определение № 569/25.06.2025г., постановено по гр.д.№ 1650/2024г. по описа на СРС, с което е оставена без уважение молбата им на изменение на решението в частта за разноските. Считат, че те не са дали повод за завеждане на делото, признали са иска по чл.108 ЗС, предаването на владението на имота се е осъществило автоматично по силата на закона и са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК. Молят обжалваното определение да се отмени, като вместо това разноските изцяло се възложат в тежест на ищеца. Ответната страна В. Г. М. депозира отговор на частната жалба с вх. № 5770/01.07.2025г, в който изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното: Въззивната жалба е неоснователна. Пред РС-Силистра са предявени искове с правно основание по чл.108 ЗС, чл.31, ал.2 ЗС, чл. 190 ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Не се спори по делото, а и от представените доказателства е видно, че с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 117, том III, peг. № 2141, дело № 636 от 18.03.1999г. на нотариус с peг № 105 на НК, с район на действие Районен съд - Силистра, вп. под № 54, том VII на 18.03.1999г, процесният недвижим имот - нива, находяща се в гр. Алфатар, м. „МЕЗОШКИ НИВИ“, с площ 7003 кв. м., е възстановен на Мария В.а Чалъкова въз основа на Решение на Поземлена комисия гр.Алфатар № 5000 от 12.05.1997 г. по ЗСПЗЗ. Не се спори също, че М В.а Ч е починала на 14.01.2008г. в гр. Алфатар, като е оставила за наследник Г П Н, починала на 27.06.2015г. в гр.Алфатар, която пък е оставила за наследници ищцата В. Г. М. и третото лице помагач И. А. И.. Видно от Нотариален акт /НА/ за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том 3, peг № 7194, дело № 435 от 2019г. на нотариус с рег. № 704 на НК, на 09.10.2019г. Д. П. М., по време на брака му с Я. Й. М., придобива от И. А. И. процесния наследствен недвижим имот, като в съставения НА е вписано, че е продаден целият недвижим имот, в т.ч. и ид.ч. на ищцата, без тя да е участвала в сделката, да е упълномощавала някого за продажбата и да е получавала някаква част от продажната цена. На 28.06.2022г. приобретателите Д. П. М. и Я. Й. М. сключват с „Везни 64“ ЕООД договор за аренда на земеделската земя за срок от 10 години и с уговорено арендно плащане в размер на 90 лв. на декар. Видно от Удостоверение за наследници изх.№156/15.07.2019 г., използвано при сделката от 09.10.2019г., ищцата не е посочена като наследник на Г П Н, а като такъв е посочен само ответникът по обратния иск и продавач по НА за покупко-продажба на недвижимия имот - И. А. И.. С Определението по чл.140 ГПК РС-Силистра е приел за безспорно, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от имота, заедно с ответниците, както и че имотът, от датата на придобИ.ето му от ответниците, се е ползвал от тях (лично и чрез трето лице - арендатор). Това се установява и от представените по делото договори за аренда. С молба вх.№2762/25.03.2025г., с приложено към нея платежно нареждане, се признава от ответниците получаването на плащане по договори за аренда в размер на 630лв. за година /7 дка по 90лв. на декар за целия имот/. От депозирания пред първоинстанционния съд отговор на ОЗС- Алфатар, с приложени към него документи, се установява ползването на имота в процесния период. Въз основа на така установената фактическа обстановка и задължителните указания по т.1 от ТР №11/2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно която НА, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, СРС е уважил предявения иск по чл. 108 ЗС, отчитайки че продавачът по сделката не е единствен собственик на продадената нива, а ищцата се явява собственик на 1/2 идеална част от същата. Решението в тази част не е обжалвано е влязло в сила. По отношение на иска по чл.30 ал.3 ЗС за претендирано обезщетение от съсобственика, предвид извършеното плащане по време на процеса и направеното признание от ищцата за пълното й удовлетворяване, той е отхвърлен, а аксесорният такъв за присъждане на законната лихва върху главницата в размер на 878, 19 лв. е уважен до размера на 401, 83 лв., като и в тази част решението също е влязло в сила. Съобразно изхода на делото по горните искове, доколкото решението по тях е неблагоприятно за ответника, са разгледани и обратните искове по чл.190 ал.2 ЗЗД и по чл. 191, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 188 ЗЗД, предявени от съдебно отстранените купувачи Я. и Д. Марчеви против третото лице - помагач и продавач по сделката /обективирана в НА за покупко- продажба на недвижим имот № 171/ – А И.. Предвид съдебното отстраняване на купувачите по НА за покупко- продажба на недвижим имот № 171, том 3, per № 7194, дело № 435 от 2019г. на нотариус с peг. № 704 на НК, за същите възниква правото да претендират на основание чл.190 ал.2 ЗЗД намаление на цената и обезщетение за вредите и на основание чл.191, ал.1 ЗЗД стойността на плодовете, които са осъдени да върнат на третото лице, и заплащане на разноските по делото. Ищците по обратния иск претендират да им бъдат заплатени половината от разноските по договора за покупко-продажба, а именно: 184, 56 лева - нотариална такса за нотариалното изповядване на договора; 113, 75 лева - 2, 5% местен данък за възмездно придобИ.е на имот; 5 лева - такса за вписване на НА, както и разноските, направени във връзка със защитата им по обратният иск. При условията на евентуалност, ако бъдат осъдени да заплатят обезщетение за ищцата за ползата, от която е била лишена, ведно със законната лихва, претендират и присъждане на тази стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 190 ал. 2, предл-е второ от ЗЗД неточното изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, поражда отговорност за продавача освен да върне част от цената на имота, също и да обезщети купувача за вредите, като обезщетението за вреди се определя по общите правила за неизпълнение на задължението. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпЯ.та загуба и пропуснатата полза, пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Разноските по договора, разноските по воденото дело от третото лице срещу ищците по обратният иск, се обхващат от отговорността на продавача за вреди, тъй като са пряка и предвидима последица от неизпълнението. Ето защо се налага изводът, че СРС правилно е осъдил третото лице – помагач да заплати на евинцираните купувачи 4 550 лева - половината от платената цена по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171 от 2019г. на нотариус Н.Николов с peг. № 704 на НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2024 г. до окончателното плащане на главницата, както и 184, 56 лева - половината от нотариална такса за нотариалното изповядване на договора, 113, 75 лева - половината от платеният 2, 5% местен данък за възмездно придобИ.е на имот и 5 лева - половината от такса за вписване на нотариален акт. Съгласно чл.191 ал.1 ЗЗД, ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото. В конкретната хипотеза е осъществен фактическият състав на чл. 191, ал.1 във вр.с чл. 188 и чл. 82 ЗЗД. Установено е по безспорен начин, че ищците по обратния иск, като купувачи, с влязло в сила решение, са признати за отговорни да заплатят на трето лице – ищцата по основния иск, претендираната като главницата по чл. 30, ал.3 ЗС сума от 1 575 лв. за лишаване от ползване в размер на арендното плащане за периода от 09.10.2019 г. до 04.10.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 24.03.2025 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 401, 83 лв. - обезщетение под форма на законната лихва върху главницата от 1 575 лв. за периода от 4.10.21г. до 4.10.24г.- датата на подаване на исковата молба, но предвид плащане на сумата от 1 575 лв. в хода на процеса, този иск е отхвърлен поради извършено плащане. С изплащане на посочената сума на другия съсобственик, респ. с осъждането им да заплатят лихва върху тази главница, ищците са обеднели за сметка на продавача и така изплатената сума представлява загуба за тях /обедняване за сметка на регресата И./, явяваща се пряка и непосредствена последица от осъществената евикция за част от придобития по договора за продажба имот и на неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността върху него в пълен обем. Т.е. при настъпилото съдебно отстранение на купувачите основанието на задълженията им към съсобственика, възлизащи на 1 575 лв.- граждански плодове под формата на рента, е в неизпълнение на задължението на продавача към тях. Ето защо претенцията с правно основание чл. 191, ал.1 ЗЗД във вр.с чл. 188 ЗЗД се явява основателна и доказана за сумата от 1575 лв., представляваща стойността на плодовете, които ищците са осъдени да върнат на третото лица и която сума безспорно е изплатена. Това води на извод, че тази претенция правилно е уважена от първоинстанционния съд, ведно с аксесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главницата от 24.03.2025г. до окончателното й заплащане Несъстоятелни са доводите в жалбата, че след като ответникът по обратния иск не се е възползвал от рентата за процесния период, а от нея са се възползвали Д. и Я. М.и, то те следва да я върнат на съсобственика, като прехвърлителят не следва да е отговорен пред тях за това. Обратното, според него, би нарушило забраната за неоснователно обогатяване, която не позволява те да получат нещо, което не са дали, тъй като процесната рената е дадена от арендатора. Следва да се отбележи в случай, че ако не бе осъществена частичната съдебна евикция и И. като продавач бе изпълнил задължението си да прехвърли на ищците правото на собственост в пълен обем, нямаше да се налага те да връщат част от получените доходи, дължими на другия съсобственик на основание чл. 30, ал.3 ЗС, като получени от имота граждански плодове-рента. Отговорността на продавача в случая се търси в рамките на предявен иск с правно осн. чл. 191, ал. 1 вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД, а не на предявен такъв по чл. 55 от ЗЗД. Договорът с несобственик обвързва страните и в случай на неизпълнение на основното задължение на продавача - да прехвърли правото на собственост, се ангажира договорната отговорност за евикция, независимо дали тя е осъществена или предстояща /чл. 189 - чл. 192 ЗЗД/. Продавачът отговаря винаги, когато трето лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача, независимо дали се касае за предстояща или реализирана евикция. Правилно е решението и в частта, в която И. е осъден да заплати на ищците по обратния иск сумата от 401, 83 лв. - обезщетение под форма на законната лихва върху главницата от 1 575 лв. за периода от 4.10.21г. до 4.10.24г.- датата на подаване на исковата молба. Ако не бе осъществена тази евикция, М.и не биха изпаднали в забава по отношение на другия съсобственик и нямаше да бъдат осъдени да му заплатят обезщетение за забава върху главницата от 1 575 лв. за периода от 4.10.21г. до 4.10.24г.- датата на подаване на исковата молба, възлизащо на 401, 83 лв. Във въззивната жалба И. И. прави възражение за погасено по давност право на ищцата да претендира за разваляне на договора, сключен от него с Д. и Я. М.и, тъй като срещу него е предявен обратен иск на 12.12.2024г., а процесната сделка я е сключил на 09.10.2019г., т.е. преди повече от пет години. Счита, че след като правото на иск на Д. и Я. М.и е погасено по давност, като предявено след изтичане на абсолютната петгодишна давност, производството по делото в тази му част е следвало да бъде прекратено. Както бе посочено и по-горе, решението по иска с правно основание чл. 108 ЗС, с който имотът е частично евинциран, към момента е влязло в сила и доводите във въззивната жалба за разваляне на договора са ирелевантни. Отделен е въпросът, че в случая процесната сделка е сключена на 9.10.19г., а искът на третото лице по чл. 108 ЗС е предявен на 4.10.24г. Що се касае до вземането на ищците по обратния иск за претендираните суми, то същото е станало изискуемо от деня, в който са признати правата на третото лице над имота /по аналогия с постановките в т. 7 ППВС № 1 от 28.05.1979 г./, т.е. началото на давността съвпада с осъществяване на евикцията. В този см. и О.№ 418 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4449/2018 г., III г. о. Ето защо, по отношение на предявените искове не е изтекъл давностният срок по чл. 110 от ЗЗД и възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно. Предвид всичко изложено до тук, се налага изводът, че решението на РС-Силистра в обжалваната част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода на процеса пред СОС, жалбоподателят следва да заплати на В. М. сумата от 500 лв. – направени от нея разноски пред въззивната инстанция за заплатен адвокатски хонорар /стр. 32 от въззивното дело/, както и на адв.В. И. В. сумата в размер на 500 лв. за оказана на Д. и Я. М.и безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗА по въззивната жалба против обратните искове. По частната жалба на Д. П. М. и Я. Й. М. с вх. № 5770/01.07.2025г против определението на РС-Силистра в частта за разноските: С Определение № 569/25.06.2025г., постановено по гр.д.№ 1650/2024г. по описа на СРС, е оставена без уважение молбата им на изменение на решението в частта за разноските, с която претендират да бъдат освободени от заплащането на такива. Считат, че те не са дали повод за завеждане на делото, признали са иска по чл.108 ЗС, предаването на владението на имота се е осъществило автоматично по силата на закона, поради което са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК. Молят обжалваното определение да се отмени, като вместо това разноските изцяло се възложат в тежест на ищцата. Ответната страна В. Г. М. депозира отговор на частната жалба, в който изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски. Видно от Решение № 285/08.05.2025 г., Д. и Я. М.и са осъдени да заплатят на В. Г. М. сумата от 1 178лв. - разноски за производството, от които 163 лв. за платена държавна такса, 15лв. за издаване на удостоверения и 1000лв. платено адвокатско възнаграждение - по 500лв. за всеки от исковете по чл.108 ЗС и чл.30 ал.3 ЗС. За да отхвърли молбата на Д. П. М. и Я. Й. М. за изменението му в частта за разноските, им, РС-Силистра е приел, че ответниците са дали повод за завеждане на делото с факта на закупуване на процесния имот и осъществяване на фактическата власт и върху частта на ищцата, с оглед придобИ.ето й по давност. Действително до завеждане на делото те не са знаели за правата на ищцата, но съдът е приел тезата й, че макар да са признали този иск не са предложили изпълнение в течение на процеса пред него. По отношение на иска по чл.30 ал.3 ЗС също е приел, че няма основание за изменение, тъй като е налице изпълнение в хода на процеса, едва след попълване на делото с доказателства за ползване на имота от ответниците. Настоящата инстанция се солидаризира с тези доводи на първоинстанционния съд и счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответниците по предявените от В. М. искове са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В конкретния случай ищцата е поискала признаване на правото й на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, предаване на владението и заплащане на събраните плодове от припадащата й се част от имота, като в допълнение на мотивите на СРС следва да се посочи, че тези права са упражними по съдебен ред, тъй като правото на собственост на ответниците е възпроизведено в НА акт за покупко-продажба, по който ищцата не е страна. С оглед на всичко това ответниците дължат заплащане на разноските на ищцата. В този см. и О. № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о. В допълнение следва да се посочи също относно цитираната разпоредба на чл. 17, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ от частния въззивник, че тя не повелява автоматичност на предаване на владението, а в нея изрично е посочено „дори и обектът на договора още да не е предаден“, т.е. касае се единствено до правоприемство по договора за аренда, но не и за предаване на владението на имота, от което следва, че само заявяване, че се признава искът за ревандикация, без да е предложено реално изпълнение, не освобождава ответниците по този иск от задължението им за разноски. В този см. и О № 381/30.05.23г. на ВКС, I т. о. А и по отношение на претенциите на ищцата за заплащане на събраните плодове следва да се има предвид, че ответниците първоначално оспорват тези претенциите и впоследствие извършват плащане по тях. Съдебната практика е категорична, че ако ответникът изпълни в хода на делото, то с решението си съдът ще отхвърли иска, но ще осъди ответника за разноски, ако последният е станал причина за завеждане на иска. В този см. Определение № 511 от 29.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1499/2013 г., IV г. о. В заключение следва да се добави, че по силата на чл. 191 ЗЗД ответниците разполагат с правна възможност да си възстановят тези дължими от тях разноски на ищцата. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на В. М., направено от частните жалбоподатели: Съгласно чл. 7, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в производства по частни жалби възнаграждението съобразно критериите, предвидени в тази наредба, е 1/3 от размера за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната. Съдът, съобразявайки че хонорарът на адвоката на ищцата за основното производство е 1 500 лв., счита че справедливото възнаграждение за отговора на частната жалба, съобразно фактическата й и правна сложност, възлиза на 500 лв. Ето защо, на същата следва да се присъди възнаграждение в този размер, платимо от частните жалбоподатели. Водим от горното, СОС