Решение № 323 от 30.7.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 438/2025 г.

Производството е с правно основание чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), във вр. с чл.278 от ГПК, образувано по жалба рег. №••••••••••• на „ВИКЕТ- КЛИЙН“ ЕООД, ЕИК 202350706, гр. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат П. М., ВАК. Обжалва се отказ на Агенция по вписванията рег. №••••••••••••г. за вписване по партидата на дружеството на заявените промени във вписаните обстоятелства. Оплакванията в жалбата следва да се квалифицират като твърдения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания отказ като се твърди, че липсва законово основание за приложението на разпоредбата на чл.35 ал.1 ЗС, доколкото същата касае имущества на стойност над 5 лв., а в настоящия случай наследеният дружествен дял, предмет на разпоредителното действие от наследниците на починалия едноличен собственик, е на стойност 2 лева. Липсва и законово основание за специална заверка на пълномощното, по силата на което адвокатът представлява своя клиент. Сочи се, че при идентична фактическа обстановка е постановено вписването на промените за друго дружество, чийто едноличен собственик е било същото лице – наследодател. Иска се от съда да отмени обжалвания отказ и да разпореди вписването в търговския регистър на заявените обстоятелства. В представения отговор Агенция по вписванията, представлявана по пълномощия от М.К. - началник отдел, .АМО“, , подадената жалба се оспорва като неоснователна по съображения, извлечени от мотивите на обжалвания отказ. За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното: Като има предвид датата на постановения отказ - 03.07.2025г., съответно датата на постъпване на настоящата жалба – 04.07.2025г., съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.25, ал.1 ЗТР. Жалбата е подадена от лицето – заявител по отказаното вписване, съдържа и необходимите приложения по чл.261, т.2 и 4 ГПК, с оглед на което производството по нея се приема за допустимо. Със заявление вх. №•••••••••••• адвокат П. М. – адвокат с изрично пълномощно, е поискала вписване по партидата на „ВИКЕТ-КЛИЙН“ ЕООД, ЕИК 202350706, на настъпили промени във вписаните обстоятелства в резултат на смъртта на едноличния собственик Костадин Великов Великов, ЕГН ••••••••••, и решенията, взети от наследниците за разпределяне в реална собственост на наследените дружествени дялове и продължаване дейността на дружеството. Към заявлението са приложени препис-извлечение от акт за смърт на вписания едноличен собственик на капитала Костадин Великов, б.ж. на град Варна, поч. на 19.06.2023г., удостоверение за наследници, удостоверяващ факта, че същият е оставил двама наследника по закон – син и преживяла съпруга; молби – изявления на наследниците и протокол – решение относно желанието им дружеството да продължи дейността като дружествените дялове бъдат поети от наследника Катя Великова с нотариална заверка на подписите; пълномощно за адвоката, представлявал другия наследник В. Великов с изрично упълномощаване за волята на упълномощителя, която следва да бъде изразена; протокол за взети решения от поелият освободените дружествени дялове наследник за избор на управител и приемане на нов учредителен акт, отразяващ настъпилите промени; декларации по чл.141, ал.8 и чл.142 ТЗ от новоизбрания управител и съгласие за приемане на управление с образец от подпис по чл.141, ал.3 от ТЗ, нотариално заверено; декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ; препис от новия учредителен акт, отразяващ промените; пълномощно по чл.15, ал.1, т.4 ЗТРРЮЛНЦ за представителство пред агенцията; декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ; документ за внесена държавна такса. Повдигнатият с обжалването на постановения от длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) отказ за вписване спор е правен и по същество се свежда до това намира ли приложение нормата на чл.131 от ТЗ в хипотезата на правоприемство в дружествените дялове (в случая на ЕООД), при която единият от двамата сънаследника изрично заявява нежеланието си да бъде приет за съдружник и желанието си наследствените дялове да бъдат поети от другия сънаследник, изразил желание дружеството да продължи дейността си и да бъде приет за едноличен собственик на дружеството. Този въпрос се поставя в контекста на мотивите на ДЛР, отказало вписване на исканата промяна в ЕООД, сочеща като причина, че протоколът – споразумение между двамата сънаследника, в който е посочено, че единият сънаследник, съобразно неговото желание, поема като съдружник всичките дяловете на наследодателя – едноличен собственик на капитала, представлява делбено споразумение, спрямо което се прилагат специалните правила на чл.35, ал.1 от ЗС за нотариална форма и съответно на това подписването му от адвокат, представляващ нежелаещият да встъпи в членствено правоотношение сънаследник също трябва да бъде оформено нотариално, съгласно чл.37 ЗЗД. Съдът намира, че така мотивиран, отказът на ДЛР е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, по следните съображения: В случая не става и не може да става дума за подялба на наследствени дялове по смисъла на чл.131 ТЗ, тъй като само по себе си откритото наследяване на процесните дружествени дялове няма за последица автоматично възникване на членствени правоотношения за наследниците. В контекста на поставения въпрос относно приложението на чл.35, ал.1 ЗС и на тази основа на чл.37 ЗЗД следва да се отбележи, че начинът, по който наследниците извършват разпределянето на имуществени права в прекратеното членствено правоотношение на техния наследодател не e същинска делба по смисъла на чл.131 от ТЗ и е извън правомощията на ДЛР, ограничени до проверка и контрол за формалните признаци на промените в ЕООД, настъпили въз основа на наследяване, и подлежащи на вписване по партидата на дружеството. Следователно, пренасянето на този контрол върху уредбата на тези имуществени правоотношения преди да е възникнало членственото правоотношение на плоскостта на делбата на дяловете, както е в този случай, е неправомерно разширяване на законовите разпоредби, уреждащи тази материя. Правоприемството в членствените правоотношения в ООД/ЕООД в случаите на наследяване, от една страна, и от друга, уреждането на имуществените отношения между наследниците в контекста на прекратеното членствено правоотношение на техния наследодател и на изразената от тях воля за правоприемство в това членствено правоотношение, се подчиняват на различна правна уредба – чл.125, ал.3 и съответно чл.129 ТЗ. Следователно и доколкото в хипотезата на чл.125, ал.3 ТЗ правилото на чл.131 ТЗ е неприложимо, правно необосновано е тази група правоотношения да бъде приравнена на чл.35, ал.1 ЗС и съответно на чл.37 ЗЗД. Въз основа на изложеното и като съобразява, че представените със заявлението писмени документи удостоверяват надлежно настъпилите промени за дружеството, съдът приема, че обжалваният отказ следва да бъде отменен, като се разпореди вписване на заявените обстоятелства. По изложените съображения съдът