Решение № 1381 от 7.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4328/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение №134157 от 05.06.2019г., постановено по гр.дело №3059/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74-ти състав, са отхвърлени предявените от Н. А. Н., с ЕГН ••••••••••, срещу ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.”, с ЕИК •••••••, при условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.199а от КЗ (отм.) във вр. с чл.242, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 12916.07 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение като платена сума от Н. А. Н., с ЕГН ••••••••••, по договор за банков кредит №100/19.04.2005г. след настъпване на застрахователно събитие – смъртта на Р.А.Б., с ЕГН ••••••••••, починал на 14.01.2012г., при действието на групова застраховка „Живот“, сключена от ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.”, с ЕИК •••••••, със застраховано лице - Р.А.Б., с ЕГН ••••••••••, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6510.64 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.02.2012г. до 18.01.2017г.. С решението е осъдена Н. А. Н., с ЕГН ••••••••••, да заплати на ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.”, с ЕИК •••••••, на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 900.00 лв., представляваща общият размер на сторените в производството разноски за депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение. С решението е осъдена Н. А. Н., с ЕГН ••••••••••, да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимите в производство към бюджета на съда разноски за държавна такса и депозит за експертиза в размер на 837.07 лв., ведно със сумата от 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, след влизане на решението в сила. Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Н. А. Н., с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв.Я. Я., с която се обжалва изцяло решение №134157 от 05.06.2019г., постановено по гр.дело №3059/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74-ти състав, с което са отхвърлени предявените при условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.199а от КЗ (отм.) във вр. с чл.242, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага се, че в противоречие на събраните по делото доказателства е изводът на СРС, че застрахованото лице - Р.А.Б., с ЕГН ••••••••••, преди сключването на договора за банков кредит №100/19.04.2005г. с „Булбанк“ АД /впоследствие с ново наименование „Уникредит Булбанк“ АД/ е имал установени клинични симптоми на заболяването „хипертония“ към 31.01.2005г., което има връзка с прогресиралото му заболяване хронична застойна сърдечна недостатъчност - функционален клас III и IV към 2010г., което впоследствие е причинило смъртта му на 14.01.2012г., както и че е премълчал съществени обстоятелства за здравословното си състояние пред застрахователя - ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.” към датата на подписване на декларация-съгласие - 15.04.2005г., декларирайки, че е здрав към посочената дата. Поддържа се, че първостепенният съд не е отчел обстоятелството, че данни за наличието на заболяването „хипертония“ към 31.01.2005г. се съдържат единствено в приет по делото личен амбулаторен картон /ЛАК/, на първата страница от който е отбелязано, че е на лицето Р.А.Б., с посочено ЕГН. Сочи се, че в случая своевременно ищцата на основание чл.193 от ГПК е оспорила истинността и съдържанието на приетия като доказателство ЛАК, както и че същият е на застрахованото лице - Р.А.Б., в която хипотеза доколкото се касае за частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила – в случая ответното дружество. Сочи се, че в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства от страна на застрахователното дружество относно оспорения по истинност и съдържание ЛАК, с оглед наведените от ищцата твърдения, че същият не е н а Р.А.Б.. Поддържа се още, че неправилно в мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд вменява задължение на ищцата с оглед релевираните от нея оспорвания по съдържание и авторството на ЛАК, ч е е могла да противопостави в условията на насрещно доказване и на основание чл.154 от ГПК доказателства - писмени или конкретни гласни доказателствени средства, за обстоятелството, че приетият по делото ЛАК не е на Р.А.Б.. Излага се, че в случая ищцата твърди отрицателен факт, поради което не следва да се доказва от нея, а от другата страна – ответното застрахователно дружество, съгласно нормата на чл.193, ал.3 ГПК, в чиято доказателствена тежест е установяването на факта, че процесният ЛАК е на Р. А. Б.. Поддържа се още, че доколкото по делото няма представени доказателства, че процесният ЛАК е на Р. А. Б., първостепенният съд е следвало да приеме, че в хода на делото е останало недоказано твърдението на застрахователното дружество за наличие на заболяване – „хипертонична болест на сърцето“ на застрахованото лице, датиращо от 31.01.2005г., т.е. от преди датата на която е бил сключен договора за кредит на 19.04.2005г. и съответно е била подадена декларацията - съгласие на 15.04.2005г. за липса на заболявания. В тази връзка се твърди, че неправилно първостепенният съд е кредитирал приетото по делото заключение по съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Н. С. в частта в която е посочено, че диагнозата „хипертонична болест на сърцето“, е отбелязана в ЛАК с дата - 31.01.2005г.. На следващо място са изложени аргументи, че от събраните доказателства в хода на съдебното производство не се доказва при условията на пълно и главно доказване наличието на пряка причинно- следствена връзка между твърдяното от застрахователното дружество предхождащо заболяване на застрахованото лице - Р.А.Б. – „хипертонична болест на сърцето“ с причината за смъртта му, поради което неправилно първостепенният съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че е налице такава причинно-следствена връзка. По тези съображения се твърди, че неоснователно се явява възражението на ответното застрахователно дружество за наличието на изключващи отговорността му обстоятелства, явяващи се наличието на заболяване на застрахованото лице - Р.А.Б., което е установено от преди сключването на застрахователния договор, и е довело до смъртта му по време на действие на договора и на това основание представлява изключен застрахователен риск. Твърди се, че за ответника - ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” е възникнало задължение да заплати на ищцата в качеството й на наследник по закон на починалото застраховано лице - Р.А.Б., обезщетение в размер на остатъчните вноски по договора за кредит, чието изпълнение е обезпечено със застрахователното правоотношение. Сочи се още, че доколкото ищцата е погасила изцяло задълженията, включени в остатъчната стойност на кредита по договора за банков кредит №100 от 19.04.2005г. към датата на смъртта на наследодателя й - Р.А.Б., поради което в нейна полза е възникнало регресно вземане срещу застрахователя - ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” в размер на исковата сума. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове като осъди ответното застрахователно дружество да заплати в полза на ищцата исковите суми, както следва: сумата от 12916.07 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, която сума е заплатена от ищцата по договора за банков кредит №100/19.04.2005г. след настъпване на застрахователното събитие - смърт на застрахованото лице - Р.А.Б., при действието на групова застраховка „Живот”, сключена от ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” със застрахован - Р.А.Б., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 6510.64 лв., обезщетение за забава за периода от 08.02.2012г. до датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Въззиваемата страна – ответник - ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.”, с ЕИК •••••••, чрез процесуален представител юрисконсулт Д.И., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага аргументи в смисъл, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон и събраните по делото доказателства. Поддържа се, че от анализа на събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин факта, че застрахованото лице - Р.А.Б., към датата на подписване на декларация-съгласие на 15.04.2005г., с която декларира, че е съгласен към договора за банков ипотечен кредит №100/19.04.2005г. да действа договор за групова застраховка „Живот“ на получателите на ипотечни кредити между „ЗАД Булстрад ДСК - Живот“АД и „Булбанк“ АД /впоследствие с ново наименование „Уникредит Булбанк“ АД/, в същата съзнателно не е обявил или премълчал обстоятелство досежно здравословното си състояние, при знанието на което застрахователят не би сключил договора или би го сключил при различни условия. Твърди се още, че по делото е установено, че настъпилото застрахователно събитие е последица именно от съществувалото преди сключването на застрахователния договор, но премълчано от застрахованото лице - Р.А.Б., заболяване, от което същият е страдал преди датата на сключването му. В тази връзка се поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице правоизключващата хипотеза на чл.189, ал.4, пр.1 от КЗ (отм.), съгласно която когато в случаите по ал.1 или 3 застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието, на каквото именно основание в случая ответникът е отказал да заплати претендираното от ищцата застрахователно обезщетение. По тези аргументи правилно първостепенният съд е приел, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива са отхвърлени. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция. Предявени са от Н. А. Н., с ЕГН ••••••••••, срещу ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.”, с ЕИК •••••••, при условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.242, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.199а от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД. С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от анализа на които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо, при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя досежно неговата незаконосъобразност. СРС с постановеното решение е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.242, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.199а от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е изложил съображения, че в хода на съдебното производство от анализа на събраните доказателства се установява обстоятелството, че застрахованото лице - Р.А.Б. е имал установени клинични симптоми на заболяването „хипертония“ към 31.01.2005г., имащо връзка с прогресиралото му заболяване хронична застойна сърдечна недостатъчност - функционален клас III и IV към 2010г., което е довело до смъртта му, настъпила на 14.01.2012г., като същият е премълчал това съществено обстоятелство за здравословното си състояние пред застрахователя - ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” към 15.04.2005г., когато е подписал декларация-съгласие, с която е декларирал, че е здрав към този момент, че през последните три години от тази дата - 15.04.2005г. назад във времето не е получавал лечение, преглед или консултация от лекар за заболяване, телесно нараняване и инвалидност и че не е приемал медикаменти под каквато и да е форма към тази дата. Обоснован е изводът, че тези премълчани съществени обстоятелства от страна на застрахованото лице - Р.А.Б. относно неговото здравословно състояние са оказали въздействие и за настъпването на застрахователното събитие по време на действието на застрахователния договор, предвид на което е налице правоизключващата хипотеза на чл.189, ал.4, пр.1 от КЗ (отм.). В тази връзка е прието от първостепенния съд, че отказът на ответното застрахователно дружество - ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” да заплати застрахователно обезщетение в полза на „Уникредит Булбанк“ АД по договора за кредит от 19.04.2005г. или в полза на ищцата - Н. А. Н. в качеството й на наследник на застрахованото лице, е правомерен, предвид на което предявените искови претенции се явяват неоснователни и недоказани и като такива са отхвърлени. Така изложените правни аргументи на СРС са незаконосъобразни, постановени при неправилен анализ на събраните по делото доказателства, съответно при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ (отм., но в случая приложим нормативен акт доколкото е бил действащ към датата на сключване на застрахователния договор). Доводите във въззивната жалба са изцяло основателни. В конкретния случай по делото не е спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства, че наследодателят на ищцата - Р.А.Б. и „Булбанк“ АД /впоследствие с наименование „Уникредит Булбанк“ АД/ са били обвързани от валидно договорно правоотношение, породено от сключен договор за кредит №100/19.04.2005г., заедно с анекс №1/19.04.2005г. и с анекс №2/07.02.2011г. по силата на който кредиторът - „Булбанк“ АД на 19.04.2005 г., е отпуснал кредит на Р.А.Б. – кредитополучател, и солидарен длъжник – ищцата - Н. А. Н., в размер на сумата от 20000.00 лв., при разсрочено плащане с дата на последна погасителна вноска 20.04.2015г.. Безспорно е още между страните и че между кредитодателя по цитирания договор - „Булбанк“ АД /впоследствие с наименование „Уникредит Булбанк“ АД/, и ЗАД „Булстрад ДСК- Живот“ АД /впоследствие ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.”- ответник по делото/ е сключен договор за групова застраховка „Живот“ на получателите на ипотечни кредити /представен като доказателство по делото/, по която Р.А.Б., наследодател на ищцата е бил застраховано лице в качеството на кредитополучател по горе-посочения договор за кредит. Сключеният между „Булбанк“ АД и ЗАД „Булстрад ДСК- Живот“ договор за застраховка "Живот" на кредитополучатели има за предмет живота, здравето и телесната цялост на трети лица /кредитополучатели/, представляващи покрит според същия застрахователен риск. Регламентацията на договора се съдържа в разпоредбата на чл.233, ал.1 КЗ /отм./, като по него посочената банка има правното положение на застраховащ. Тя именно има застрахователен интерес да застрахова живота, здравето и телесната неприкосновеност на кредитополучателите си, тъй като в случай на увреждане, смърт или намаляване на работоспособността им, те в качеството на длъжници на банката няма да могат да издължат погасителните си вноски. Макар да не сключва непосредствено договора за застраховка "Живот" със застрахователното дружество, кредитополучателят има статут на застрахован, тъй като договорът няма сила без неговото знание и съгласие, доколкото предмет на същия е неговият живот и рискът е свързан с неговата смърт или трайна загуба на работоспособност. Във връзка със сключването на процесния застрахователен договор е представено по делото изискуемото от закона „съгласие“- Образец 1- Приложение 1 от 15.04.2005г., с което Р.А.Б., наследодател на ищцата в качеството на кредитополучател е изразил съгласието си към неговия договор за банков ипотечен кредит №100/19.04.2005г. да действа договор за групова застраховка „Живот“ на получателите на ипотечни кредити, сключен между ЗАД „Булстрад ДСК- Живот“ АД /впоследствие ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.”- ответник по делото/ и „Булбанк“ АД /впоследствие с наименование „Уникредит Булбанк“ АД/ при граница на застрахователното обезщетение в размера на кредита до сумата от 20000.00 лв., като същият е изразил съгласие да предоставя на застрахователното дружество - ЗАД „Булстрад ДСК- Живот“ АД /впоследствие ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.”- ответник по делото/ съответна медицинска документация за евентуални заболявания. С подписването на декларацията-съгласие в случая е спазено изискването за даването на съгласие от застрахованото лице. Особеното при този вид договор, което обуславя и спецификата му, е че при реализиране на риска, не кредитополучателят, а банката има право да получи част от застрахователната сума до размера на непогасените и дължими вноски за съответния период от време. Участието на кредитополучателя е свързано с риска. Независимо, че не е страна по застрахователния договор, в смисъл, че не е направил волеизявление, нито е трето ползващо се лице по смисъла на чл.22 ЗЗД, той не е лишен напълно от права. Без неговото писмено съгласие договорът за застраховка върху чужд живот не може да бъде сключен - чл.233, ал.1, изр.2 КЗ /отм./; има право да се противопостави на договора през неговото времетраене и ако изрази писмено възражения пред застрахователя, договорът се прекратява- чл.233, ал.2 КЗ /отм./; застрахователните премии са за негова сметка, макар паричните суми да се превеждат от банката. На следващо място следва да се отбележи, че настъпването на застрахователно събитие, което води до възникване на покрит риск по застрахователния договор, има двояко значение - от една страна в полза на застраховащия /ползващото лице/ възниква притезателно право да поиска заплащането на застрахователната сума /упражняването на това право е предоставено на волята на ползващото се лице/, и от друга страна- погасява се задължението на застрахованото лице- кредитополучател, чието изпълнение е обезпечено със сключването на застрахователния договор. Дължимата при настъпване на риска застрахователна сума няма обезщетителен характер, тъй като не покрива причинени на застраховащия вреди, а обезпечава изпълнението на договорното задължение на кредитополучателя, т.е. представлява застрахователна закрила на кредитора /дал кредита/ срещу опасността от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума. В този смисъл, ако е настъпил уговореният застрахователен риск и въпреки това кредитополучателят /респ. неговите наследници/ е погасил задълженията по договора за кредит, пред него са открити следните възможности за съдебна защита: 1/ да претендира от банката връщане /реституция/ на недължимо платените суми, ако те се дублират с направени застрахователни плащания; 2/ на основание чл.242, ал.1, изр.1 КЗ /отм./, като суброгирал се в правата на банката, тъй като е имал интерес от погасяване на задълженията по договора за кредит, да поиска заплащане на застрахователната сума направо от застрахователя; и 3/ да поиска застрахователно обезщетение в размер, надвишаващ вземането, в обезпечение на което е сключен застрахователният договор /т.е. разликата между застрахователната сума и остатъка от кредита към датата на застрахователното събитие- т. нар. остатъчно право/. Такива права, в случай на смърт на кредитополучателя, възникват и за законните му наследници, ако са погасили задълженията по договора за кредит, какъвто е и настоящият случай. В настоящото въззивното производство с оглед релевираните във въззивната жалба доводи спорен между страните е въпросът дали е налице изключен риск съобразно чл.7, т.5 от процесния застрахователен договор, обосноваващ освобождаване на застрахователя- ответник от отговорността да извърши застрахователно плащане. Съгласно цитираната договорна клауза застрахователят - ответник се освобождава от отговорност, когато „рискът смърт е резултат от предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние“, за което застрахованото лице е получило медицинска диагноза или лечение преди началото на индивидуалното застрахователно покритие. В конкретния случай се спори между страните относно обстоятелството дали застрахованото лице - Р.А.Б., наследодател на ищцата, преди датата на подписване на декларацията-съгласие за сключването на застрахователния договор, т.е. преди 15.04.2005г. е бил диагностициран със заболяване „хипертонична болест на сърцето“ и същото е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие – смъртта на застрахованото лице на 14.01.2012г. по време на действието на застрахователния договор. Тази именно причина е посочена при мотивиране отказа на застрахователя да извърши застрахователно плащане, обективирано в писмено решение №1/08.02.2012г. в отговор на писмо с изх. №0126/07.02.2012г., с което ответното застрахователно дружество - ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” е отказало изплащането на застрахователно обезщетение в полза на „Уникредит Булбанк“ АД по договор за банков ипотечен кредит №100/19.04.2005г., като е изложено, че застрахователното събитие със застраховането лице - Р.А.Б. е настъпило в резултат от предварително съществуващо негово заболяване, което предхожда датата на сключване на застрахователния договор, т.е. датира преди 15.04.2005г.. Следователно спорно между страните се явява обстоятелството дали е налице основание за отказ да бъде платено претендираното от ищцата обезщетение, обоснован с приложението на чл.189, ал.4 вр. ал.1 КЗ /отм./ и на чл.7, т.5 от процесния застрахователен договор, според които разпоредби отговорността на застрахователя отпада, „когато рискът смърт е настъпил в резултат на необявени при сключване на застраховката обстоятелства, свързани със здравословното състояние на застрахования, които биха довели до отказ на застрахователя за сключване на застрахователния договор“. В нормите на чл.189 и чл.190 КЗ /отм., но приложим към датата на сключване на процесния застрахователен договор/, са разграничени последиците от неизпълнение на задължението за обявяване в зависимост от субективното отношение и естеството на неточно обявените или премълчани обстоятелства. В чл.189, ал.1 и ал.3 КЗ /отм./ при съзнателно неточно обявяване или премълчаване на обстоятелства, при които застрахователят не би сключил договора, ако е знаел предварително за него, той има право да прекрати договора в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. Ако то е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да го измени в същия срок. Правото да откаже да плати застрахователно обезщетение след настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.189, ал.4 КЗ /отм./ възниква, само ако обстоятелството е оказало въздействие върху настъпването на събитието. В случаите, когато застрахователното събитие настъпи преди договорът да бъде изменен /прекратен/, застрахователят дължи обезщетение съобразно уговорените условия, включително и когато премълчаното или погрешно съобщеното обстоятелство са оказали въздействие върху събитието. По аргумент за противното, при несъзнателно неточно обявяване възниква правото да се иска изменение на договора, но не и правото на отказ от плащане на застрахователно обезщетение. В настоящия случай не е спорно, че застрахователният договор не е бил изменен, нито прекратен от страна на застрахователя. Систематичното тълкуване на цитираните норми на КЗ /отм./ налага извод, че предоставянето на неверни данни по смисъла на чл.189 КЗ /отм./ предполага умисъл или приравнената на него груба небрежност при въвеждането в заблуждение относно обстоятелства, които са били известни на застрахования. Обикновената небрежност не води до изключване на застрахователната защита. Съзнателното премълчаване или неточното обявяване предпоставят и осъзнаване от застрахования и на каузалността на необявяването или погрешното обявяване, т.е. застрахованият трябва да знае или най- малкото да допуска, че застрахователят би се съгласил да сключи договора, само ако не узнае за това обстоятелство. Преди да сключи застрахователния договор застрахователят има задължение, полагайки грижа за собствения си интерес, да извърши проверка на състоянието на риска, който ще поеме. Съгласно чл.188, ал.1 КЗ /отм./ при сключване на застрахователния договор застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска, като за съществени се смятат тези обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос /чл.188, ал.2 КЗ /отм.//. В настоящия случай в подписаната от застрахованото лице - Р.А.Б. декларация- съгласие от 15.04.2005г. е даден отговор на въпроси, касаещи най- общо здравословното състояние на декларатора, а именно: „В момента здрав ли сте?“, „През последните 3 години получавали ли сте лечение, преглед или консултация от лекар за заболяване, телесно нараняване или инвалидност?“ и „В момента приемате ли медикаменти под каквато и да било форма?“. При така съставения от застрахователя въпросник, адресиран до застрахования - кредитополучател, не може да се приеме, че подписаната от него декларация в частта на дадените отговори съдържа неверни данни, тъй като не може да се приеме, че не е обявил всички обстоятелства, които са му били известни и са били от значение за риска, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, поради което и не може да се приеме, че е налице посоченото по- горе основание за отказ да бъде извършено застрахователно плащане. Независимо от така изложените аргументи и обосновани изводи въззивният съд счита, че следва да посочи, че не споделя мотивите на първоинстанционния съд в частта, в която е прието, че по делото е доказано твърдяното от застрахователя обстоятелство, че застрахованото лице - Р.А.Б. е имал установени клинични симптоми на заболяването „хипертония“ към 31.01.2005г., имащо връзка с прогресиралото му заболяване хронична застойна сърдечна недостатъчност - функционален клас III и IV към 2010г., довело до смъртта му, настъпила на 14.01.2012г., като същият е премълчал това съществено обстоятелство за здравословното си състояние пред застрахователя - ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” към 15.04.2005г., когато е подписал декларация-съгласие, с която е декларирал, че е здрав към този момент, че през последните три години от тази дата - 15.04.2005г. назад във времето не е получавал лечение, преглед или консултация от лекар за заболяване, телесно нараняване и инвалидност и че не е приемал медикаменти под каквато и да е форма към тази дата. Данни за наличието на клинични симптоми на заболяването „хипертония“ към 31.01.2005г. се съдържат единствено в представения от ответното дружество ЛАК на Р.А.Б., но доколкото същият е надлежно оспорен по реда на чл.193 от ГПК от страна на ищцата относно неговата истинност и съдържание, предвид на което, че се касае за частен свидетелства документ, който не носи подписа на оспорилата го страна по аргумент на чл.193, ал.3 от ГПК тежестта на доказване на истинността на документа пада на страната, която го е представила и ще се ползва от него – в случая ответното застрахователно дружество. До приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд не се ангажираха доказателства от страна на застрахователя относно оспорения по истинност и съдържание ЛАК, с оглед наведените от въззивника- ищца твърдения, че същият не е на Р.А.Б.. На следващо място въззивният съд счита за неправилно приетото в мотивите на постановеното съдебно решение, че ищцата в съответствие с процесуалната тежест на релевираните оспорвания по съдържание и авторството на ЛАК, е могла да противопостави в условията на насрещно доказване и на основание чл.154 от ГПК доказателства - писмени или конкретни гласни доказателствени средства, за обстоятелството, че въпросният ЛАК не е на Р.А.Б., което не е сторила. В случая ищцата твърди отрицателен факт, който не следва да доказва от нея доколкото в процеса подлежат на доказване само положителните факти, които се твърдят от страните по аргумент на чл.154 от ГПК. Съгласно нормата на чл.193, ал.3 ГПК доказателствената тежест за установяване на факта, че процесният ЛАК е на Р. А. Б. пада върху ответното застрахователно дружество – ЗЕАД“Б.Ж. В. И. Г.”. Въззивният съд намира да посочи, че доколкото процесният ЛАК е частен свидетелстващ документ неговата доказателствена стойност следва да се преценява с оглед останалите събрани по делото доказателства. В случая по делото няма ангажирани други доказателства в тази насока – например епикризи, вкл. и каквато и да било медицинска документация /амбулаторен лист, направление, резултати от изследвания, болничен лист и др./, от които се обосновава по безспорен и категоричен извода както че Р. А. Б. е страдал от това тежко сърдечно заболяване още преди 15.04.2005г., така и че е знаел за наличието на такова и му е била известна неблагоприятната прогноза за неговото развитие. Опровергаващи даването на неточни сведения и премълчаването на важни обстоятелства от застрахованото лице - Р. А. Б. са и показанията на разпитания по делото свидетел Н.К., които съдът кредитира като дадени в резултат на негови преки и непосредствени впечатления, логично последователни са и не са противоречиви. Според свидетеля здравословното състояние на Р. А. Б. се влошило през 2009г. - 2010г., а дотогава той „не е имал никакви проблеми“, живеел е пълноценен начин на живот. Следователно доколкото по делото няма безспорни данни и доказателства преди 15.04.2005г. кредитополучателят - Р. А. Б. да не се е считал за здрав /предвид начина, по който въпросът е бил зададен, преценката му е субективна, а не обективна/, както и да е имал „заболяване, телесно нараняване или инвалидност“, за които „в момента да приема медикаменти под каквато и да било форма“, то не може да се приеме в случая, че съзнателно неточно е обявил или премълчал обстоятелства, при които застрахователят не би сключил договора. В този смисъл следва да се приеме, че в хода на производството няма събрани категорични данни за такова заболяване и евентуално за предполагаемото знание за това у пациента, поради което и същите са извън обхвата на неточно обявените или премълчани обстоятелства по смисъла на чл.189 КЗ /отм./. Следователно се налага извода, че застрахователят- ответник не може да бъде освободен от отговорността да заплати дължимото застрахователно обезщетение, тъй като не се установява да е било налице „неточно обявено или премълчано обстоятелство, което да е оказало въздействие за настъпване на събитието“, съответно „предварително съществуващо заболяване“ по смисъла на чл.7, т.5 от процесния застрахователен договор и поради липсата на доказателства за пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между недекларирано от застрахованото лице заболяване и заболяването, в резултат на което е настъпила смъртта му, представляваща покрит риск по договора за застраховка „Живот“ на кредитополучател, сключен с ответното застрахователно дружество. С оглед на изложеното по-горе и противно на изводите на първоинстанционния съд настоящият състав счита, че от анализа на събраните в процеса доказателства не може да бъде обоснован извода, че застрахователната закрила на кредитополучателя - Р. А. Б., наследодател на ищцата, починал на 14.01.2012г. в резултат на „дилатативна кардиомиопатия“, „хронична ЗСН“ и „МСБ мозъчен инсулт“, е изключена. Поради обстоятелството, че по валидно сключения договор за застраховка "Живот“ е настъпило покрито от същия събитие - смърт на кредитополучателя, застрахователят е в риск, като не са налице основания, които го освобождават от отговорност от застрахователно плащане, поради което и дължи плащането на застрахователно обезщетение. С настъпване на застрахователното събитие - “смърт поради заболяване”, е възникнало задължение за ответника да заплати на третото ползващо се по застрахователния договор лице -„Уникредит Булбанк“ АД, застрахователно обезщетение в размер на непогасената част от кредита на застрахованото лице, ведно с дължимите лихви и разноски. Поради неизпълнението на това задължение от ответника и настъпилата за въззивника – ищца - Н. А. Н. суброгация, вследствие погасяването на кредитното задължение в размер на исковата сума /обстоятелство, което не се оспорва от ответника, както и се установява от приложено по делото движение по сметка/, преди датата на подаване на исковата молба, предявеният от последната осъдителен иск по чл.242, ал.1 КЗ /отм./, е основателен и доказан и като такъв следва изцяло да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението. С оглед така обоснования извод за основателност на заявената искова претенция въззивният съд следва да разгледа своевременно заявеното от ответника в подадения писмен отговор по чл.131 от ГПК правоизключващо възражение за изтекла погасителната давност по отношение на процесното суброгаторно вземане и приложима ли е в отношенията между страните нормата на чл.197 КЗ /отм./, на която ответника – въззиваем в настоящото производство се позовава. Правото на ищцата – наследник по закон на кредитополучателя -Р. А. Б., да иска от ответното застрахователно дружество съответно плащане след плащането на падежиралите вноски по кредита към застрахованото лице „Уникредит Булбанк“ АД е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу застрахователното дружество- суброгационно право. В случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите по кредита на застрахованото лице и даденото от закона право на регрес- чл.242, ал.1 КЗ /отм./. Именно поради правото, произтичащо от закона, ищцата встъпва в правата на банката- застраховано лице след плащането, като упражнява тези права от свое име. В този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на застрахователен договор, макар да има връзка с такъв договор. При това положение няма основание по отношение на регресния иск да се прилагат правилата за давността, валидни за договора за застраховка - чл.197 КЗ /отм./. В КЗ /отм./ и в ЗЗД не е дадена изрична уредба на давността за регресните искове в застраховането, поради което и приложима в случая е общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, чийто начален момент е датата на плащане на съответните погасителни вноски по кредита. В случая началният момент на течението на давностния срок, когато вследствие плащането на дължимите на банката- кредитодател вноски по кредита по силата на закона ищцата - Н. А. Н. се е суброгирала в правата й и е могла да претендира плащане на същите суми от застрахователя, е денят на плащане на всяка от погасителните вноски. Исковата молба, адресирана до съда, по повод на която е образувано настоящото производство, е подадена по пощата с дата на пощенско клеймо - 16.01.2017г. /видно от поставен печат на първата страница на исковата молба/, поради което и давност не е изтекла за нито едно от регресните вземания, възникнали при плащане на погасителните вноски по кредита, първото от които датира от 20.01.2012г., съгласно приетото по делото като неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Считано от датата на първото извършено от ищцата - Н. А. Н. след смъртта на кредитополучателя Р. А. Б., настъпила на 14.01.2012г., плащане на погасителна вноска по кредита, а именно на 20.01.2012г., до датата на подаване на исковата молба в съда - 16.01.2017г. е изтекъл период, по- кратък от 5 години, поради което и регресните вземания не са погасени по давност, съответно регресният иск по чл.242, ал.1 КЗ /отм./ не подлежи на отхвърляне на това основание. По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Законодателят не е установил срок за изпълнение на задължението на застрахователя по чл.242 от КЗ, предвид на което и на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД същият изпада в забава след покана. По делото липсват доказателства въззивника - ищца да е канила ответника да й заплати изплатените от нея суми по договора за кредит преди депозирането на исковата молба. Следователно при така наличните по делото доказателства предявеният осъдителен иск за заплащане на мораторна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения и поради частично несъвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.242, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.199а от КЗ (отм.), като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства следва да бъде отменено на основание чл.271, ал.1 от ГПК и вместо него да бъде постановено решение, с което искът да бъде уважен за сумата, за която е предявен, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.01.2017г. до окончателното плащане на задължението. Обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният осъдителен иск за заплащане на мораторна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По разноските: С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция частично следва да се отмени първоинстанционното решението в частта, в която е осъдена ищцата на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК да заплати на ответното дружество сторени разноски за платени депозити за съдебни експертизи и за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 301.62 лв. до пълния размер от 900 лв.; както и в частта, в която е осъдена ищцата да заплати по сметка на СРС над сумата 260.43 лв. /която сума представлява 4 % от стойността на исковата претенция по чл.86 от ЗЗД в размер на 6510.64 лв./ до присъдения размер от 837.07 лв.. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 150.00 лв., изплатен от бюджета на съда, хонорар на вещо лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза, както и сумата от 516.64 лв., представляваща 4 % от стойността на уважената искова претенция по главния иск. С оглед уважения размер на главния иск ищцата има право на разноски, които е сторила пред СРС, така и пред СГС, изчислени съобразно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК. За производството пред СРС в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 302.52 лв., в която сума не се включва адвокатско възнаграждение доколкото по делото няма данни за реално платено такова пред първата инстанция. За производството пред СГС в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 2016.88 лв., в т.ч. и сторени разноски в производствата по частните жалби, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. Пред настоящата инстанция с оглед частичната основателност на подадената въззивна жалба въззиваемата страна – ответник има право на разноски, съобразно правилото на чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК, като размера на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство съдът определя на сумата от 100 лв. за изготвяне на отговор на въззивна жалба, без осъществяване на процесуално представителство, от която сума с оглед отхвърлената част на предявените искове, въззивника-ищца следва да бъде осъдена да заплати в полза на въззиваемата страна – ответник сумата от 33.51 лв.. Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав