Решение № 814 от 25.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2563/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК С Решение № 4245 от 25.09.2024 г. по н.а.х.д. № 9141/2024 г., с която Софийският районен съд(СРС), Наказателно отделение, 16 състав е признал В. Й. К., ЕГН: •••••••••• за НЕВИНЕН в извършено престъпление по чл.296, ал.1 НК, като на основание чл.304 НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение. В законоустановения срок е постъпил протест от прокурор от Софийска районна прокуратура, в който се излагат твърдения, че първоинстанционният акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като по безспорен начин било доказано участието на обвиняемия К. в осъществяване на деянието по чл.296, ал.1 НК. Постъпило е и допълнение към протеста, в който подробно се излага тезата, че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на доказателствения материал, вследствие на което е достигнал до неверни правни изводи. Твърди се, че пряко е била нарушена издадената Заповед за защита от домашно насилие от обвиняемия. В тази връзка моли да се отмени Решението на първоинстанционния съд в цялост и да се постанови ново, с което да се признае обвиняемия В. Й. К., ЕГН: •••••••••• за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.296, ал.1 НК, като последният да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В съдебно заседание на въззивния съд обвиняемият В. Й. К., не се явява и не се представлява. Държавното обвинение се представлява от прокурор П., който заявява, че е запознат с протеста и допълнението към него и моли въззивният съд да ги уважи, тъй като същите са основателни. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното в протеста и допълнението към него, вкл. и доводът на държавното обвинение в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение, извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното: Обвиняемият В. Й. К., ЕГН ••••••••••, роден на •••••••• г. в гр.София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, работещ, средно образование, адрес: гр. София, ж.к. „••••••••. В Софийски районен съд от Софийска районна прокуратура е било внесено постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание срещу обвиняемия В. Й. К., ЕГН: •••••••••• за това, че на 02.03.2022 г. в гр. София, бул. ••••••••, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, издадена на основание чл.15 ал.1 ЗЗДН на 09.11.2020 г. от СРС, ГО, 149 състав, влязла в законна сила на 30.11.2020 г., с която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на брат му •••••••• Й. К., като избутал силно с ръце в областта на тялото му •••••••• К. – престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. •••••••• Й. К. и В. Й. К. са братя, но те били във влошени отношения, като водели различни дела помежду си. Двамата продължавали да работят в съсобствения им автомобилен сервиз на адрес бул. •••••••• в гр. София, като помещенията на сервиза били разделени между двамата. Братята не живеели заедно, като св. •••••••• К. обитавал апартамент, намиращ се над сервиза, заедно със съпругата си св. С.К.. Във връзка с инцидент между двамата от 16.03.2020 г., •••••••• К. подал молба срещу обвиняемия В. К. по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/. Било образувано гр. дело № 14088/2020 г. по описа на III Гражданско отделение, като по същото на 09.11.2020 г. била издадена Заповед за защита, влязла в сила на 30.11.2020 г., срещу В. Й. К., с която той бил задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на брат си •••••••• К.. В заповедта било вписано изрично предупреждение към обвиняемия, че при неизпълнение на заповедта, полицейските органи са длъжни да го задържат и незабавно да уведомят органите на прокуратурата. Обвиняемият К. бил надлежно уведомен за издадената заповед за защита от своя процесуален представител и платил наложената му глоба, без да обжалва съдебният акт. Отношенията между братята продължили да са влошени и двамата имали спорове във връзка с плащането на задълженията за доставка на електрическа енергия за съсобствения им сервиз, както и за други общи разходи. Така на 02.03.2022 г. между двамата братя отново възникнал скандал във връзка с почистването на сервиза и плащането на задължения, като последвало неколкократно спиране и пускане на електрическото захранване на сервиза. Затова св. •••••••• К. отново отишъл до електрическото табло на сградата и двамата влезли в словесен конфликт. Обвиняемият не желаел да допусне св. К. отново да включи електрозахранването и затова го избутал с отворени длани в областта на тялото, без да го удря, при което свидетелят отстъпил назад, но не паднал. Тогава св. К. позвънил на тел. 112 и подал сигнал за семеен скандал за това, че брат му му пречи да си върши работата, като спира тока на сервиза. На място дошъл полицейски екип от 05 РУ СДВР, като на двамата братя били издадени предупреждения по ЗМВР. Производството е протекло по реда на Глава XXVIII НПК, като е приключило с Решение № 4245 от 25.09.2024 г. по н.а.х.д. № 9141/2024 г., с която Софийският районен съд, Наказателно отделение, 16-ти състав, е признал В. Й. К., ЕГН: •••••••••• за НЕВИНЕН в извършено престъпление по чл.296, ал.1 НК. Този съдебен акт е предмет на ревизия в настоящото въззивно производство. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след правилен анализ на събраните по делото доказателства - дадените от обвиняемия обяснения пред съда, разпита на свидетелите •••••••• К. и С.К., съдебно-аудиотехническата експертиза, писмени доказателства - включително и справка за съдимост на обвиняемия. Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства, както и че не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани (в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС). Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в протеста и допълнението към него. При така установената и от настоящия въззивен състав фактическа обстановка, правилни се явяват и правните изводи, които районният съд е формирал, съгласно които не са налице основания за ангажиране на наказателна отговорност на обвиняемият В. К. за извършено от него престъпление по чл. 296, ал.1 НК. За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение у съда за виновността на подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че извършеното престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимото лице за невиновно и неговото оправдаване. Разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания годен доказателствен материал, съдът не може да направи обоснован извод относно това, че обвиняемият В. К. е осъществил състава на престъпление по чл. 296, ал.1 НК. Поради това правилно първоинстанционният съд го е признал за невиновен и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК го е оправдал. За съставомерността на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК е необходимо да бъде налице издадена заповед за защита от домашно насилие, с която на лицето срещу което е издадена, е вменено определено задължение и това лице умишлено да е извършило деяние, което представлява нарушение на така вмененото му задължение. Следователно, за осъждане на дееца следва да се установи и узнаването на заповедта за защита лично от него, последвано от извършването на такива действия, които да нарушават забраненото в заповедта поведение. В процесния случай, за да извърши вмененото му престъпление, обвиняемият следва да извърши акт на домашно насилие спрямо лицето, в защита на което е издадена заповедта, доколкото с нея той бива задължен да се въздържа от такова. Такава заповед е била издадена с Решение № 2024708 от 09.11.2020 г., по гр. д. № 14088/2020 г. по реда на Закона за защита от домашно насилие(ЗЗДН) по описа на СРС, ГО, 149 състав, влязла в законна сила на 30.11.2020 г., като същата е била връчена на обвиняемия К., чрез тогавашния му адвокат по делото – адв. Момчил Димитров. Съгласно чл. 2, ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Несъмнено установена е родствената връзка между обвиняемия В. К. и свидетеля •••••••• К., които са братя, следователно отношенията между тях попадат в обхвата на ЗЗДН, но само до там. Инкриминираното поведение на обвиняемия се изразява в избутване с ръце в областта на гърдите на брат му •••••••• К., но не се установява това избутване да е довело до причиняване на телесно увреждане, болка или страдание. Точно обратното – както и първоинстанционният съд е констатирал, че не е налице реално увреждане на пострадалия •••••••• К.. От събраните доказателства по делото не се установява пострадалият да се оплакал от физическо насилие срещу него, а само и единствено за спиране на електричеството в сервиза. Поради това въззивният съд се съгласява с първоинстанционния съд, че действията на обвиняемия В. К. не следва да се квалифицират като физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като вида на съприкосновението между двамата братя, неговата сила и насоченост не са довели до никакви увреждания на свидетеля •••••••• К., дори болка или страдания. Въззивният съд се съгласява и с направената констатация от първия съд, че макар да липсва законова дефиниция на понятието „физическо насилие“, то това действие, следва да е насочено срещу телесната неприкосновеност на пострадалия, но трябва да се отличава с определен интензитет, за да е съставомерно. В случая избутването с две ръце в гърдите на свидетеля •••••••• К., без да му причинява дори болка и страдание, очевидно не е засегнало неговото здраве и телесна неприкосновеност по начин, оправдаващ ангажирането на наказателна отговорност на дееца. За да бъде осъществен субективният елемент от престъпното деяние по чл. 296, ал.1 НК то същото следва да бъде извършено единствено при пряк умисъл, като деецът ясно съзнава общественоопасния характер на деянието, а именно, че нарушава забраните по издадена му и влязла в сила Заповед за защита от домашно насилие. В настоящият случай деянието е несъставомерно от субективната страна, защото подсъдимият не е искал и не е желаел да увреди обществените отношения, защитаващи правосъдието. В общотеоретичен план формалните престъпления (когато самото не/извършване на съставомерното поведение - действие при забрана за такова, бездействие при задължение за активност) е невъзможно да бъде извършено под друга форма на умисъл освен прекия. Субектът не действа умишлено, когато не е съзнавал общественоопасния характер на деянието. Не се установиха безспорни доказателства деецът пряко да е целял да не изпълни Заповедта за защита от домашно насилие, а само и единствено да предотврати спирането на електричество в автосервизното помещение, което делят заедно със своя брат – свидетелят •••••••• К.. Тъй като престъплението по чл. 296 ал. 1 НК може да бъде извършено само при форма и вид на вината пряк умисъл, непредпазливите деяния от този род не са издигнати от законодателя в престъпление. Въззивният съд констатира, че правилно и контролираната инстанция е изложила съображения за прилагане на института на чл. 9, ал.2 НК. Престъплението по чл. 296 НК е на просто извършване и с неизпълнението на издадената Заповед за защита от домашно насилие чрез активното поведение на обвиняемия К., съставът по чл. 296, ал. 1 НК от обективна страна формално е осъществен. Въпреки забраната да се въздържа от извършване на домашно насилие върху своя брат – свидетелят •••••••• К., то същият го доближил в общото им помещение, където се намирало електрическото табло, отговарящо за захранването в автосервиза, като изблъскал брат си в гърдите, като в резултат на нанесения удар, свидетелят •••••••• К. не е паднал, нито е имал наранявания по тялото или да е изпитал болка и страдание в следствие на избутването. В този смисъл, макар престъплението по чл. 296 НК да е против правосъдието и непосредствен обект да са обществените отношения, гарантиращи изпълнението на влезлите в сила съдебни актове и заповеди за защита от домашно насилие, респ. Европейска заповед за защита, не може да бъде игнорирано съгласието на лицето, спрямо което са постановени мерки за защита. Това е така, защото тези мерки са взети по негово искане, в негов интерес и охраняват неговите здраве и живот, поради което не може да се пренебрегне фактът на дезинтересиране от дадената със съдебния акт защита. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно - без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Независимо, че тази разпоредба се явява изключение, тя има своето значение, тъй като е относима, така както беше посочено по-горе към едно от основните качества на престъплението, а именно обществената опасност и свързаната с нея противоправност. Нормата на чл. 9, ал. 2 НК е приложима по отношение на всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия може да има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени качества на дееца. Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и вида на засегнатите от последното обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие върху което, се засяга обществената система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения. Тъй като престъпление е само онова деяние, което е общественоопасно т.е попада под хипотезата на чл. 9, ал.1 НК, то следва извод за липса на извършено от подсъдимия престъпление по чл. 296, ал. 1 НК и следователно наведените възражения в обратна насока от страна на държавното обвинение, изложени както в протеста, така и допълнението към него се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. При служебната проверка на обжалвания акт, въззивната инстанция не констатира, както нарушения на материалния закон, така и на процесуалните правила, както и друго основание за неговата отмяна или изменение, поради което и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 НПК СГС, НО, IX-ти въззивен състав.