Решение № 46 от 26.2.2024 г. на Районен съд - Павликени по дело № 702/2022 г.

Постъпила е молба от И. М. Г. с ЕГН •••••••••• с адрес гр. С., ул. ••• и от М. М. Ц. с ЕГН •••••••••• с адрес гр. Г.О., ул. ••• за възстановяване на запазената им част и намаляване на универсално завещателно разпореждане, извършено със Саморъчно завещание от •••2005 година, обявено на •••2022 година от нотариус П.П. - рег. № 129 в НК - С. и вписано в Службата по вписванията при PC – П. с вх. Рег. № ••• г., Акт № •••, том •••, с което наследодателят им и техен баща М.Й.Г. с ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. С., ул. •••, починал на ••• година завещал на ответницата С. К. С. с ЕГН •••••••••• с адрес гр. С., ул. •••, цялото свое движимо и недвижимо имущество, а именно две трети идеални части. Претендират разноски. В срока за отговор ответницата - С. К. С. с ЕГН •••••••••• с адрес гр. С., ул. ••• - депозира чрез пълномощника си писмен такъв, като навежда доводи, че претенцията е недопустима, тъй като ищците не са приели наследството по опис и търси прекратяване на производството. Излага твърдения, че е била съжител на наследодателя, за когото се грижила до смъртта му. Не оспорва факта, че ищците са наследници по закон – деца на М.Й.Г., както и че той приживе се е разпоредил с цялото си имущество, което е притежавал към момента на смъртта си в нейна полза чрез процесното саморъчно завещание. Оспорва твърдението на ищците, че е накърнена запазената част им, тъй като преди смъртта си наследодателят се разпоредил с редица имоти в полза на ищците и техни низходящи. Алтернативно излага аргументи да е предлагала доброволно уреждане на спора. В с.з. поддържа становището си. Събрани са писмени доказателства. Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Страните не спорят, че ищците са преки законни наследници на М.Й.Г. с ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. С., ул. •••, починал на •••година, като ищецът е низходящ – негов син, ищцата е низходяща – негова дъщеря – установено и от приложеното Удостоверение за наследници на Община - С. Ответницата е негова преживяла съжителка – неоспорено в производството нейно твърдение. Безспорно по делото е и че на •••2005 година наследодателят на страните е направил саморъчно завещание, в което с пълно съзнание за значението на акта, който извършва и по своя собствена воля е направил следното разпореждане с имуществото, което притежава към момента на смъртта си, а именно завещава на ответницата цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Това е неговата последна воля, която е пожелал да изпълнят наследниците му. Завещанието е написал и подписал саморъчно, без поправки, прибавки и съкращения – приложеното Завещание. С Протокол за обявяване на саморъчно завещание с дата •••2022 год. ищецът, като наследник - син на М.Й.Г. с ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. С., ул. •••, починал на ••• година се явил в кантората на П.П. — Нотариус в района на действие на П. районен съд, вписан под № 129 (сто двадесет и девети) в регистъра на Нотариална камара гр. С., с искане да бъде обявено саморъчното завещание на покойния му баща, съхранявано по нот. дело № •••, акт •••, том •••, рег.№ •••/•••2005 год. по описа на същия нотариус. Същата е представила пред Нотариуса удостоверение за наследници, от което било установено, че завещателят е починал на ••• год. в гр. С. В Протокола е посочено, че завещанието е написано на жълт кариран лист, на една страница. Написано е четливо, бе з съществени зачерквания и поправки, датирано и подписано. Същото е прочетено гласно на молителя, след което страницата от листа, на който е написано, е подписана от молителя и от Нотариуса, за което е съставен представения протокол, който след като бил прочетен гласно на молителя, се подписал от него и Нотариуса. Тъй като в наследствената маса влизали и недвижими имоти, завещанието е изпратено за вписване и съответно вписано в СВ при РС – П. При наличието на така представените писмени доказателства, чиято истинност не бе оспорена, съдът приема, че искът за възстановяване на запазена част с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН е подаден от заинтересовани лица – преки низходящи на наследодателя. И с к ъ т е допустим за разглеждане и съдът цени неоснователни възраженията в обратна насока, по следните съображения: Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява правото си да иска възстановяването й спрямо лица, които не са наследници по закон е необходимо същият да е приел наследството по опис. Не е спорно, че съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от имуществото на призованите към наследяване лица. В този смисъл самият опис има само доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството имущество и може да бъде съставен по искане на посочените в чл. 554 ГПК лица, т. е. правото да се иска съставяне на опис на наследственото имущество принадлежи не само на призования към наследяване. Приемането на наследството по опис обаче е съвършено различно по своето естество и правни последици правно действие, което има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, вкл. и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество и в този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис. Приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта - да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН. В производството по възстановяване на запазена част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа. Наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН. Когато призовано към наследяване дееспособно лице претендира възстановяване на запазената си част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, посредством това заявление се изразява воля да се брани едно специфично, признато от закона право, а именно правото на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл. 28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част, както и да иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част. Наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло /т. е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на разполагаемата му част от наследството/, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество /запазената му част/. Самият закон дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица /ТР № от 04.02.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/2005 г. на ОСГК/, но по отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис. Поради това изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално /в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството/, както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН. По същество претенцията е основателна и доказана. С иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 от ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя. Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно лице да се разпореди в полза на трето лице с конкретно свое имущество или изцяло с онова, което притежава, но в случаите на безвъзмездни разпореждания – дарения или завещания – брани правата на наследниците със запазена част по чл. 28, ал. 1 от ЗН, като именно чрез иска по чл.30, ал.1 от ЗН им гарантира възможността за получат онази част от имуществото на наследодателя или нейната равностойност, която е определена като тяхна запазена част. Предмет на разглеждане в настоящото исково производство е предявената от ищците претенция за възстановяване на запазената част от наследството останало от техния баща чрез намаляване на едно универсално саморъчното завещание, направено от последния в полза на ответницата. От формална страна саморъчното завещание отговаря на законовите изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗН, като то е обявено от Нотариус по реда на чл. 27, ал. 1 от ГПК. В конкретният казус съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване ищците доказаха по безспорен начин с представените по делото доказателства, че са от кръга на лицата, посочени в закона, ползващи се от правото на запазена част, както и степента си на родство, а именно първа степен - син и дъщеря на завещателя, в който смисъл когато наследодателят остави низходящи, той не може със завещателни разпореждания да накърнява онова, което съставлява негова запазена част от наследството - чл. 28, ал. 1 от ЗН. Видно от процесното универсално завещание е, че М.Й.Г. с ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. С., ул. •••, починал на ••• година е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си в полза на ответницата, с което действие той е накърнил полагащата се на неговите син и дъщеря запазена част от наследството. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на низходящите, когато наследодателят е оставил за наследници две деца е 2/3 от наследството, то съдът приема, че именно в този размер трябва да се намали универсалното завещание без да се изследва и съставя наследствена маса, съответно разпределя между ищците, тъй като не това е целта на исковото производство по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Следователно претенцията на ищци т е против ответницата с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, е основателна и доказана – доколкото именно 2/3 се претендира, поради което и съдът следва да им възстанови запазената част от наследството на техния баща, като намали универсалното му завещателно разпореждане, в полза на ответницата, в размер на 2/3 и възстанови запазената им част, в размер на 2/3 от оставеното наследство на техни баща. При този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК претенцията за разноски на ищците е основателна и доказана, поради което ответницата следва да бъде осъдена да им заплати сумата в размер общо на 1 221, 64 лева, която сума включва адвокатско възнаграждение и държавни такси. Водим от горното, съдът