Решение № 4663 от 20.6.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1934/2022 г.

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Жалбоподател е ТПК Колективен труд [населено място], ЕИК: 000030584, със съдебен адрес [населено място], [улица]. Жалбоподателят участва в производството чрез председателя и чрез пълномощник – адвокат И. Ц. от АК Бургас. Жалбоподатели с обща жалба са и И. Д. Ш., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], Д. И. Ш., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], В. Д. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], С. С. Г., [ЕГН], с адрес: гр София, [улица], П. Д. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], и М. К. С., [ЕГН] и Л. М. Р., [ЕГН], и двамата с адрес [населено място], [улица] – последните двама в качеството на наследници на А. П. С.. Същите участват в производството лично. Ответник по жалбата е главният архитект на община Бургас. Ответникът участва в производството чрез процесуален представител – юрисконсулт С. Д.. Заинтересована страна е Л. Б. С. ЕООД, ЕИК: 205711421, с адрес [населено място], [улица]. Заинтересованата страна участва в производството чрез процесуален представител – адв. В. Ч. от АК Бургас, адв. Т. П. от АК Бургас и адв. И. Ц. от АК Бургас, преупълномощени от Е. В. Ч.. Предмет на оспорване е разрешение за строеж № П-50/15.09.2022г. на ответника, издадено на основание чл. 148, ал.1, 2, 4, чл.141 ал.1, чл.142 ал.2 и чл.152 ал.2 от ЗУТ и въз основа на постъпило от заинтересованата страна искане, за обект „Реконструкция, преустройство и надстройка на съществуваща сграда с [идентификатор] (сградата на бивше кино С.) в обществено обслужваща сграда – етапно строителство“. Според изложеното в жалбите всички жалбоподатели са собственици в сграда с [идентификатор], съседна на сградата, засегната от инвестиционния проект и намираща се в съседен поземлен имот. Интереса си да обжалват разрешението за строеж и доводите си за незаконосъобразност на административния акт жалбоподателите извеждат от обстоятелството, че инвестиционният проект, за който е издадено разрешението за строеж, предвижда достъп до подлежащата на реконструкция сграда през проход, обособен в собствената им сграда, без съществуващо съответно право на преминаване през чужда имот. Сочи се от жалбоподателите, че липсата на такова право е установено по множество предходни съдебни дала, но въпреки това разрешението за строеж е било издадено въз основа на представен от заявителя последващ [нотариален акт]/30.05.2022г. по н.д.№ 69/2022г. на нотариус С. Д. [населено място], с който Л. Б. С. ЕООД е признато за носител на правото на преминаване през сочения от жалбоподателите проход, въз основа на придобивна давност. Иска се съдът да отмени оспореното разрешение за строеж. Иска се присъждане на разноски. В съдебно заседание, процесуалният представител на ТПК Колективен труд, поддържа жалбата. Прави искане производството да бъде спряно. Ангажира допълнителни доказателства. Прави искане да бъде уважена жалбата и разрешението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Ответникът оспорва жалбите. Излага становище за законосъобразност на оспореното разрешение за строеж. Прави възражение за недопустимост на производството и обосновава доводи, че жалбоподателите, като собственици в съседен имот, нямат право на жалба срещу разрешението за строеж. Представя административната преписка и ангажира доказателства. Прави искане за отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна Л. Б. С. ЕООД изразява становище за неоснователност на оспорването, като прави искане за отхвърляне на жалбите. Излага подробно становище относно законосъобразността на оспорения акт. Прави и възражение за недопустимост на производството. Ангажира допълнителни доказателства. Прави искане за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от първия жалбоподател адвокатско възнаграждение. Жалбите са подадени в срока по чл.215 ал.4 ЗУТ, срещу подлежащ на оспорване административен акт. С определение № 4521/11.04.2024г., постановено по адм.д. № 3180/2024 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отменено определение № 3110/05.12.2023г. за прекратяване на настоящото дело, състав на ВАС е извършил преценка, че жалбоподателите имат правен интерес от оспорване на процесното разрешението за строеж. Така постановеният съдебен акт на основание чл. 224 от АПК е задължителен за настоящата съдебна инстанция. При изложените съображения съдът приема, че сезиращите жалби са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. От представените по делото писмени доказателства – учредителен протокол на Л. Б. С. Е. от 28.06.2016г. и протокол от заседание на Съвета на директорите на ПС Груп АД от 22.05.2019г. се установява, че Л. Б. С. ЕООД е универсален правоприемник на Л. Б. С. Е., което дружество от своя страна е правоприемник на ПС Груп АД. В посочените документи и [нотариален акт], том III, рег. № 6944, дело 467 от 25.06.2019г. по описа на нотариус С. И., е отразено, че дружеството Л. Б. С. ЕООД е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идент. 07079.610.474, находящ се в [населено място], с адрес: [улица], с площ [рег. номер].м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, трайно ползване – високо застрояване (над 15м.), с номер по предходен план 1480, кв.77, парцел I, ведно с изградената в него сграда с [идентификатор] със застроена площ [рег. номер].м., бр. етажи 2, предназначение – друг вид обществена сграда, състояща се от кинозала, заведение за хранене, компютърна зала и дискотека, и ведно с прилежащите 50% ид.ч. от общите части на сграда (проход) и преддверие към основната сграда; 53.175% ид.ч. от поземлен имот с идент. 07079.610.130, ведно с построената в него сграда с [идентификатор] и сграда с [идентификатор]; 19.502% ид.ч. от поземлен имот с [идентификатор], ведно с построената в него сграда с [идентификатор]. В скица № 15-772517/23.08.2019г., издадена от СГКК Бургас е вписано, че Л. Б. С. ЕООД е собственик на поземлен имот с [идентификатор]. С преписката е представена също и заповед № РД-11-619/02.08.1999г. на Областен управител на област Бургас, с която е разпоредено да се отпише от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост и да се предаде на П. А. ООД недвижим имот (кино С.) – кино салон и административна сграда на 5 етажа със застроена площ [рег. номер].м., ведно с 50% ид.ч. от общите части на сграда (проход), ведно с терен с площ 1280кв.м., съставляващ парцел I в кв.77 и терен с площ 42/218 [жк], съставляващи парцел VI в кв. 77 по плана на [населено място]. С преписката е представено и заверено копие на [нотариален акт], том I, рег. № 1051, дело 69/2022г. на нотариус С. Д., с който дружеството Л. Б. С. ЕООД е признато за собственик по давностно владение на правото на преминаване през следните недвижими имоти, чрез изграден в тях „проход“ – 110кв.м. от партерния етаж на сграда с идент. 07079.610.125.1 и самостоятелен обект с идент. 07079.610.125.1.2 в същата сграда. Съгласно приложеното по делото копие на нотариално досие по издаване на посочения нотариален акт, се установява, че същият е издаден въз основа на извършена обстоятелствена проверка, при провеждането на която са разпитани трима свидетели и са събрани данни за наличието или липсата на общинска и държавна собственост по отношение на засегнатия имот - проход. Жалбоподателите физически лица се легитимират като собственици на поземлен имот с [идентификатор] и построената в него сграда с [идентификатор] въз основа на решение № 180 от 03.05.1999г., постановено по д.№ 2001/1998г. по описа на ВКС, решение № 520 от 14.06.2000г., постановено по гр.д.№ 1524/1999г. по описа на ВКС, [нотариален акт], том I, рег. № 498, дело 34 от 23.01.2008г., по описа на нотариус Б. К.. С решение № 765/25.04.2005 г., постановено по гр.д. № 594/2003г., по описа на Районен съд - Бургас, е прието за установено по отношение на ТПК Колективен труд, че ПС Груп АД не е собственик на прохода в пететажна административна сграда с настоящ [идентификатор] (сграда в бивш имот [УПИ], в кв.77 по плана на [населено място]). По делото са налице данни за водени съдебни производства между жалбоподателите и заинтересованата страна Л. Б. С. ЕООД, или неговите праводатели. С решение № 1568 от 06.08.2018г., постановено по адм.д. № 393/2018г. по описа на А. съд – Бургас (Б.), е отхвърлена жалба на ПС Груп АД срещу изрични откази на началника на СГКК-Бургас да се извърши изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на [населено място], а именно вписване на дружеството като собственик по отношение на сграда с [идентификатор] и самостоятелни обекти в нея с идентификатори 07079.610.125.1.1 и 07079.610.125.1.2. Решението на Б. е влязло в сила след потвърждаването му с решение № 11108/17.07.2019г., постановено по адм.д.№ 13094/2018г. по описа на Върховен административен съд (ВАС). Със съдебно решение № 3069/01.04.2022г., постановено по адм.д. № 10867/2021г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 849/10.06.2021г., постановено по адм.д. № 2219/2020г. по описа на Б., с което е оставен в сила отказ на началника на СГКК-Бургас да впише в кадастралните регистри към кадастралната карта на [населено място] дружеството Л. Б. С. ЕООД като собственик на самостоятелен обект с [идентификатор]. И в двата случая, от страна на решаващия орган и съдебните инстанции е прието, че жалбоподателите не са се легитимирали като собственици в сградата и самостоятелните обекти, за които се иска изменение на кадастралния регистър. С решение № 2422/22.02.2021г., постановено по адм.д. № 11466/2020г. по описа на ВАС е обезсилено решение № 716/22.06.2020г., постановено по адм.д. № 1496/2018г. по описа на Б.. Предмет на образуваното пред Б. производство е била виза с изх. № 70-00-3058/1/22.05.2018г., издадена от главен архитект в отдел „Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура“ при община Бургас, за проектиране и преустройство на обект с [идентификатор] и част от проход на сграда с [идентификатор], находящ се в [УПИ], кв. 77, по плана на [населено място]. Жалбоподатели в развилото се производство са ПС Груп АД и Л. Б. С. ЕООД. За да обезсили решението на първата инстанция ВАС е приел, че жалбоподателите не се легитимират като заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. В тази връзка в мотивите на решението е прието, че ПС Груп АД е собственик на ПИ с идент. 07079.610.474 (със стар идентификатор № 07079.610.126), бивш [имот номер], в кв. 77, парцел І по плана на [населено място], ведно с построената в него страда с идент. 07079.610.474.1, който имот се намира в съседство с ПИ с [идентификатор], засегнат от предвиденото с процесната виза преустройство. Прието е от съда, че жалбоподателят не е собственик или носител на ограничени вещни права върху имота, непосредствено засегнат от предвижданията на процесната виза. В тази връзка е посочено, че с влязло в сила решение № 765/25.04.2005г. по гр.д. № 594/2003г. по описа на Районен съд-Бургас, е прието за установено, по отношение на ТПК Колективен труд, че ПС Груп АД не е собственик на процесния проход (обособен в сграда с идент. 070789.620.125.1). Съдът е приел още, че не се потвърждава и твърдението, че ПС Груп АД е собственик на 50 % от прохода в сграда с идент. 070789.620.125.1. В тази връзка е отбелязано, че в мотивите на решение № 30/05.06.2008г. на ОС-Бургас по гр.д. № 524/2007г. е прието, че ПС Груп АД не е представило доказателства за закупуването на прохода при извършената приватизация, а със заповед на Областния управител на Бургаска област от 2001г., предходно издадената заповед за деактуване и отписване на кино С. от актовите книги за държавна собственост била отменена в частта досежно 50-те % от общите части на сградата с идент. 070789.620.125.1, касаещи прохода. При съобразяване на тези данни, ВАС е приел, че ПС Груп АД, съответно и Л. Б. С. Е. (сега Л. Б. С. ЕООД) не е в кръга на заинтересованите лица по чл.131 ал.1 от ЗУТ по отношение на издадената виза. С окончателно решение № 11222/05.11.2021г., постановено по адм.д. № 4006/2021г. по описа на ВАС, е отменено решение № 1800/29.12.2020г., постановено по адм.д. № 3129/2019г. по описа на Б. и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на Л. Б. С. ЕООД срещу решение № 1936/17.07.2019г. на началника на отдел „Устройствено планиране“ при община Бургас, с което е отказано одобрението на идеен инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект „Реконструкция, преустройство и надстройка на съществуваща сграда с [идентификатор] (кино С.) за обособяване на сграда с обществено – обслужващи функции“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор], съставляващ [УПИ], кв. 77, с който е било предвидено традиционният подход към сграда с [идентификатор] да се осъществява чрез проход от към ул.Александровска, който да се ползва за вход на хотела и търговската част, заемащи почти целия първи надземен етаж (партер), като от ул.Тутракан е бил предвиден втори (стопански) вход на хотела, а за апартхотела е бил развит самостоятелен вход от ул.Г. К. през бившия изход на кинозалите на кино С., като е направено уточнение, че проходът от ул.Александровска не е предмет на разработката. От изложените в съдебното решение мотиви, се установява, че административният орган е отказал одобрението на инвестиционния проект поради факта, че достъпът до част от самостоятелните обекти в сградата на партерно ниво е предвидено да се осъществява от съществуващ проход в съседен [УПИ]. Органът е констатирал, че по отношение собствеността на съседния [УПИ] е налице влязло в сила решение № 30/05.06.2008г. на Окръжен съд – Бургас (БОС), с което общината е длъжна да се съобрази по аргумент от разпоредбата на чл. 297 от ГПК, а заявителят не е представил документи за собственост или учредени права - право на преминаване, или съгласие от страна на признатата за собственик ТПК Колективен труд с цитираното съдебно решение, за учредяване на такова право. Съгласно мотивите на цитираното съдебно решение № 30/05.06.2008г., постановено по гр. д. № 524/2007г. по описа на БОС, с което било потвърдено решение № 765/25.04.2005г., постановено по гр. д. № 594/2003г. по описа на Районен съд – Бургас, било прието за установено по отношение на ТПК Колективен труд, че ПС груп АД не е собственик на прохода в пететажната административна сграда, находяща се на [улица], построена в [УПИ] в кв. 77 по плана на [населено място]. В хода на съдебното производство по а.д. № 4006/2021г. по описа на ВАС било установено още, че е налице висящо гр. дело № 1656/2018 г. по описа на БОС, образувано по молба от съсобствениците в пететажната административна сграда (част от които са жалбоподатели в настоящото производство), находяща се на [улица], построена в [УПИ] в кв.77 срещу ПС Груп АД. При постановяване на съдебния акт ВАС е приел, че действително в действащия ПУП – ПРЗ има отразен проход, за който не било спорно, че е обслужвал и е бил предвиден за подход към сградата на бившето вече кино С., и същият бил нанесен вътре в регулационните граници на [УПИ] и бил съсобствен на касаторите (в случая жалбоподателите), но това не обосновавало извод за наличие на регламентирано право на преминаване и достъп през този проход или имота на касаторите за съседните имоти, в случая за УПИ I – 1480. Като уточнение, съдът е посочил, че функциите, предназначението и действието на ПУП не са свързани с разпореждания със собственически или ограничени вещни права върху имотите, нито имат за цел да създават или отнемат такива, включително и по отношение на предвиденото по чл. 192, ал. 1 от ЗУТ право на преминаване (по арг. от чл.112 ал.1 от ЗУТ). Съдът е приел още, че доколкото за разположението на [УПИ] е установено, че граничи с няколко УПИ-та и лицето му се формира с изходи откъм ул.Г. К. и ул.Тутракан, се явява неприложима разпоредбата на чл.187 ал.1 от ЗУТ. Уточнено е още, че проходът е бил предвиден за обслужване на сграда, различна от процесния обект, а именно бившето кино Септември с оглед на неговите функции и действащите към момента на изграждането му норми за проектиране на кина. Наред с това е посочено, че по делото е установено, че при изграждането на бившето кино и на сградата на касатора ТПК Колективен труд отреденият парцел е бил общ и с общ подход и за двете сгради, които са изградени в режим на свързано застрояване. При тези съображения съдът е приел, че единствено допускането с ПУП – ПРЗ на достъп до имот УПИ І-1480 през прохода, находящ се в съседния имот, не е достатъчно за да се приеме, че са налице условията за отмяна на постановения отказ. Върховният съд е приел още, че наличието на учредено право на преминаване през чужд имот е относимо към законосъобразността на идейния проект и неговата липса не може да бъде преодоляна по реда на чл.192 ал.2 от ЗУТ. В тази връзка е уточнил, че възложителите ПС Груп АД и Л. Б. С. ЕООД не са представили документ за собственост на прохода, а напротив от постановените с решение № 765/25.04.2005г. Районен съд-Бургас, потвърдено с решение № 30/05.06.2008г. на БОС, е прието за установено по отношение на ТПК Колективен труд, че ПС Груп АД (респективно Л. Б. С. ЕООД), не е собственик на прохода. Прието е също, че запазването на проход като част от [УПИ] и използването му през годините като традиционен подход към бившето кино Септември не обективира учредено право на преминаване, като вид сервитут върху този имот, поради неизпълнение на условията по чл. 192, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Констатирано е още, че липсва съгласие на собствениците на [УПИ] за преминаване през собствения им имот за осигуряване достъп до УПИ I – 1480 и по-конкретно през прохода в техния имот по чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. В обобщение, ВАС е приел, че по делото липсват доказателства за учредено право на преминаване през имот [УПИ], чрез сключване на писмен договор между собствениците на двата поземлени имота с нотариална заверка на подписите им или чрез издаване на заповед на кмета на общината. Приел е, че учредяването на право на преминаване е следвало да бъде извършено в полза на възложителя и преди съгласуването и одобряването на идейния инвестиционен проект. Така изложените правни съображения на практика са приложими и към настоящия казус, доколкото предмет на проверка е законосъобразността на издадено разрешение за строеж, касаещ същия инвестиционен проект. С искова молба с вх. № 15442/30.10.2018г. по описа на БОС ищците ТПК Колективен труд, И. Ш., А. С., В. Х., Д. Ш., П. Д., С. Г. – част от жалбоподателите в настоящото производство, са завели искове срещу ПС Груп АД с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, касаещи собствеността и ползването на обособен проход в имот с [идентификатор], представляващ свободна част и част обособена като самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], ползван за обслужване на сграда с [идентификатор] чрез осигуряване на достъп до входа на същата от ул. Александровска. С исковата молба се иска да се приеме за установено спрямо ПС Груп АД, че ищците са собственици на самостоятелен обект с [идентификатор] и на останалата част от прохода в партера на сграда с [идентификатор], както и да бъде осъден ответника да предаде владението върху посочения самостоятелен обект, да премахне поставената в него преградна стена, с която самостоятелният обект е приобщен към магазин, находящ се в партера на съседната сграда с [идентификатор], да преустанови преминаването си през прохода, а в условията на евентуалност се иска да се приеме за установено, че спрямо ищците в полза на ПС Груп АД не съществува сервитут (не е учредено право на преминаване) или друго ограничено вещно право. Исковата молба е вписана в служба по вписванията на 06.12.2018г. по партидата на самостоятелен обект 07079.610.125.1.2, видно от справка за недвижим имот от Агенция по вписванията, приложен към представеното нотариално досие по издаване на [нотариален акт], том. I, рег. № 1051, дело № 69 от 30.05.2022г. по описа на нотариус С. Д.. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 1656/2018г. по описа на БОС. Същото е приключило с решение № 260242 от 15.08.2022г., с което е прието за установено, че между ищците и ПС Груп АД (предявения иск в условията на евентуалност) няма учредено право на преминаване, право на ползване или друго ограничено вещно право, не са учредявани лични сервитути за плодоползване, употребление и обитаване, по отношение на прохода в сграда 07079.610.125.1 (свободна площ и самостоятелен обект с [идентификатор]), а в останалата част исковите претенции са отхвърлени. Решението на БОС по гр.д. № 1656/2018г. е оспорено пред Апелативен съд-Бургас, в резултат на което е образувано въззивно гр.д. № 109/2023г., което е приключило с решение № 99 от 18.07.2023г. С постановеното решение Апелативен съд-Бургас е приел за установено по отношение на ответника ПС Груп АД, че ищците ТПК Колективен труд, И. Ш., А. С., В. Х., Д. Ш., П. Д., С. Г. – част от жалбоподателите в настоящото производство, като етажни собственици на пететажна административна сграда с [идентификатор], са собственици на обща част по предназначение ситуирана в партерния етаж на собствената им сграда - преградена част от проход, която е била заснета в действащите КККР на [населено място] като самостоятелен обект с [идентификатор], с площ 23.63 кв.м. и на основание чл. 108 от ЗС ответникът ПС Груп АД е осъден да предаде на ищците владението върху владяната от ответника без правно основание преградена незаконно част от прохода, заснета в действащите КККР на [населено място], като самостоятелен обект с [идентификатор], а обективно представляваща обща част по предназначение в собствената на ищците сграда с [идентификатор] - част от проход. Прието е също за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че по отношение на ответника ПС Груп АД, ищците, като етажни собственици на пететажна административна сграда с [идентификатор] по действащите КККР на [населено място], са собственици на обща част по предназначение в собствената им сграда, представляваща свободна част от проход, ситуиран в партерния етаж на сградата им, с площ от 79.12 кв.м. и на основание чл. 109 от ЗС е осъдено ПС Груп АД да премахне незаконно поставената в прохода в партерния етаж на собствената на ищците сграда с [идентификатор] преградна стена от леки материали, чрез което преграждане е присъединил преградената част от прохода към свой търговски обект, намиращ се в собствената му сграда с [идентификатор], построена в УПИ I – 1480, кв. 77 по ПУП-ПЗР на ЦГЧ на [населено място], и също на основание чл. 109 от З. П. Груп АД е осъдено да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълния му обем, като преустанови преминаването през общата част по предназначение в сграда с [идентификатор], представляваща свободна част от прохода в партерния етаж на сградата с площ от 79.12 кв.м. Наред с това на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен като неверен [нотариален акт], т. I, рег. № 2864, дело № 165 от 15.08.2014г. на нотариус С. Д., в частта, с която нотариусът е признал ПС Груп АД за собственик на 50% ид.части от общите части на сградата (проход) и предверие към основната сграда с [идентификатор]. Така постановеното решение на въззивна инстанция е оспорено от ПС Груп АД пред Върховен касационен съд, като при извършена служебна проверка, съдът констатира, че към настоящия момент пред ВКС е образувано гр.д. № 1652/2024г., по което няма произнасяне по касационната жалба. С административната преписка по настоящото дело са приложени заверени преписи на заповед № 1438/03.06.2013г. на зам.кмет при община Бургас и заповед № 1283/20.05.2019г. на зам.кмет при община Бургас, с които са одобрени изменения на ПУП, по отношение на засегнатите в настоящото производство имоти. Със заповедта от 2013г. е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I в кв.77 по плана на ЦГЧ на [населено място], с което са обособени два нови имота – [УПИ], отреден „За кино, магазини, подземен паркинг и общественообслужващи функции“ и [УПИ], отреден „За сгради със смесено предназначение и хотел“, както и е предвидена надстройка от 2, 3 и 4 етаж на съществуваща сграда в [УПИ] и нова надстройка на един етаж с височина 4.5м в [УПИ]. Със заповедта от 2019г. е изменен ПУП-РУП за [УПИ], с [идентификатор], като е предвидена промяна на конфигурацията на подпокривното ниво, като вместо терасовидното ниво се предвижда над кота 16.00м. подпокривно ниво под 45 градуса. Производството по издаване на оспореното пред съда разрешение за строеж е започнало с искане вх. № 70-00-6577/02.09.2022г., с което Л. Б. С. ЕООД е поискало от главния архитект на [населено място] да бъде одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж при условията на чл.148 ал.4, чл.142 ал.2 и чл.152 ал.2 от ЗУТ за обект: „Реконструкция, преустройство и надстройка на съществуваща сграда с [идентификатор] (кино Септември) в обществено обслужваща сграда“ – етапно строителство. Към искането е приложен идеен инвестиционен проект, окомплектован по части „Архитектура“, „Паркоустройство“, „ВиК“, „ЕЛ“, „ОВК“, „ЕЕ“, „ПБ“, „МТ“, както и технически инвестиционен проект по част Конструктивна и геодезия, оценка за съответствие на инвестиционен проект (ОСИП) № 19-016-01/17.08.2022г., изготвена от „К. и синове“ ООД, ОСИП по чл.142 ал.10 от ЗУТ по част „Конструкции“ за ТК, ОСИП по чл.142 ал.11 от ЗУТ за ЕЕ, становище за присъединяване № 4500316/14.02.2022г. от „Електроразпределение Юг“ Е., съгласувателно писмо с изх. № 47970/16.08.2022г. от „Електроразпределение Юг“ Е., изходни данни и условия за присъединяване към водоснабдителни и/или канализационни системи изх. № ТД-2095-2/12.08.2022г. и писмо с изх. № ТД-2095-3/12.08.2022г. от „Водоснабдяване и канализация“ Е. – Бургас, писмо с изх. № ПД-212/09.08.2022г. от РИОСВ – Бургас, скица от 23.08.2019г. от СГКК-Бургас за ПИ с идент. 07079.610.474, становище рег.№ 7140-ПС-115/екз.№2/17.08.2022г. на П. районна служба при регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Бургас, становище № 2835/14.07.2022г. на ОДБХ – Бургас, здравно заключение с изх. № РД-1870-196/15.07.2022г. на РЗИ – Бургас. Съгласно представените книжа компетентните органи РИОСВ, ПБЗН, РЗИ, ОДБХ са дали положителни становища за одобряване на инвестиционния проект. Л. Б. С. ЕООД се е легитимирало като собственик на сграда с [идентификатор] (кино Септември) с [нотариален акт], том. III, рег. № 6944, дело 467/2019 г. и учредителен акт на дружеството. Наред с това е представен и [нотариален акт], том I, рег. № 1051, дело 69/2022г. на нотариус С. Д., с който дружеството било признато за собственик по давностно владение на правото на преминаване през следните недвижими имоти, чрез изграден в тях „проход“ – 110кв.м. от партерния етаж на сграда с идент. 07079.610.125.1 и самостоятелен обект с идент. 07079.610.125.1.2 в същата сграда. Съобразно представения проект и придружаващите го документи, в частност приложената обяснителна записка, предвиденото строителство включва: преустройство на сутеренния етаж в паркинг, достъпен през рампа с вход от ул.Тутракан при запазване на съществуващата конструкция и предвидена нова безгредова подова конструкция с големи междуосови разстояния; магазин и проходи, приемни части на хотела и на апартаментния хотел, разположени на партерен етаж; хотел (четири етажа) и апартаментен хотел (пет етажа), развити на етажите над партерния. В т.10 от обяснителната записка към проекта е отбелязано, че се запазват габаритите на конструкцията на съществуващата сграда, която се преустройва, пристроява и надстроява. Застрояването било предвидено без отклонения от ограничителните линии и коти на застрояване, съгласно действащия ПРЗ. Завършека на сградата бил мансарден покрив под 45 градуса и пълноценно използване на обема. Отбелязано е още в обяснителната записка, че на изготвените чертежи са отразени запазваните елементи на конструкцията и тези, които се разрушават. Надстрояването било предвидено до височина 19.00м., считано от нивото на партера от кота 6.20. Пристрояването било предвидено да се извърши от запад и север, където съществуващата сграда била с двуетажни обеми, като достигала височината на надстрояването. Пристрояването било с нова самостоятелна конструкция. Реализирането на проекта било разделено на три етапа: първи етап – подземен гараж и търговска част с прилежащите помощни и офисни помещения с пълно фасадно завършване на цялата сграда; втори етап – хотел 3 звезди; трети етап – апартаментен хотел 2 звезди. Според т.12 от обяснителната записка строежът бил със следните показатели: площ на имота – 1454кв.м., застроена площ на сградата – 1448.78кв.м., разгъната застроена площ (над терена) за Кинт – 6714.52кв.м., бруто РЗП (под и над терена) - 8137.37кв.м., озеленяване (по покриви) - 383.42кв.м., плътност на застрояване – 99.64%, интензивност на застрояване – 4.42, озеленяване (на партер и по тераси) - 26%. В обяснителната записка е описано и ситуационното решение и подходите на строежа. В тази връзка е посочено, че местоположението на сградата е в супер центъра на града, което осигурявало изключително лесна пешеходна достъпност от централната пешеходна зона по ул.Александровска, ул.Г. К. и ул.Тутракан. Уточнено е, че в преустройството на сградата се запазват съществуващите походи към нея, като входовете са ориентирани към пешеходната зона от трите прилежащи улици. За вход на хотела и търговската част било предвидено да се ползва традиционният подход към сградата (за кино Септември) от ул.Александровска (прохода), който се намира в [имот номер] и не е предмет на разработката. Втори вход на хотела бил предвиден от ул.Тутракан, а за апартаментния хотел бил развит самостоятелен вход от ул.Г. К.. Транспортният подход бил ограничен от пешеходните зони на централната градска част и бил възможен само от ул.Възраждане през ул.Тутракан, като от последната били входовете към подземния паркинг и стопанки подход за зареждане на търговската част. Към идейния инвестиционен проект са приложени и оценка за съответствие на инвестиционен проект (ОСИП) № 19-016-01/17.08.2022г., изготвена от „К. и синове“ ООД, ОСИП по чл.142 ал.10 от ЗУТ по част „Конструкции“ за ТК, ОСИП по чл.142 ал.11 от ЗУТ за ЕЕ, съгласно които проектът съответства на основните изисквания на строежите. Към представените оценки са приложени и документи удостоверяващи компетентността на съответните лица да ги издадат. Въз основа на постъпилото искане и приложените към него документи, на 15.09.2022г. е одобрен идейния инвестиционен проект, както следва - в частта представляваща идеен проект, същият е одобрен от главен архитект, началник отдел ГТИ, началник отдел СОЕЕ и главни експерти от община Бургас, а в частта представляваща технически проект –от началник отдел СОЕЕ и главен експерт при община Бургас. Въз основа на одобрения инвестиционен проект е издадено оспореното разрешение за строеж № П-50/15.09.2022г. на главен архитект на община Бургас за обект: „Реконструкция, преустройство и надстройка на съществуваща сграда с [идентификатор] /кино Септември/ в обществено обслужваща сграда“ – етапно строителство. Издаденото разрешение за строеж е изпратено на РДНСК – Бургас за осъществяване на контрол по чл.149 ал.5 от ЗУТ. Н. 26.09.2022г. от служители на РДНСК – Бургас е изготвен констативен протокол за извършена проверка на издаденото разрешение за строеж, в който е дадено заключение, че разрешението е издадено в съответствие с разпоредбите на ЗУТ. Н. 16.09.2022г. са изпратени уведомления за издаването на процесното разрешение до заинтересованите лица – ТПК Колективен труд, П. К., М. С., Д. Х., Д. Ш. и И. Ш.. Разрешението за строеж е получено от ТПК Колективен труд на 25.10.2022г. и от И. Ш. на 20.10.2022г., видно от приложените известия за доставяне. Н. 20.10.2022г. от служители на община Бургас е изготвена служебна бележка, в която е отразено, че уведомлението за издаване на процесното разрешение е поставено на информационното табло на дирекция ЦАУ Приморие и на сайта на община Бургас. Изготвено е и съобщение за оповестяване на разрешението на заинтересованите страни, в което е посочено, че Л. Б. С. ЕООД е уведомено лично на 16.09.2022г., а лицата освен ТПК Колективен труд и И. Ш. са уведомени по реда на §4 от ДР на ЗУТ. В хода на съдебното производство от заинтересованата страна Л. Б. С. ЕООД е представен заверен препис на удостоверение с рег. № 70-00-30/1/20.01.2023г., издадено от директор на дирекция „Устройство на територията“. В същото е посочено, че поземлен имот с [идентификатор] представлява частна собственост, урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – високо застрояване, като същият съответства на [УПИ] в кв.77 по плана на [населено място], за който със заповед № 1438/03.06.2013г. е отредено функционално предназначение за кино, магазини, подземен паркинг и обществено обслужващи функции. Посочено е също, че в имота са извършени две застройки съответно с идентификатори 07079.610.474.1 и 07079.610.474.2. Според издаденото удостоверение имотът попада по ОУП на [населено място], одобрен с решение № 51-1/21.07.2011г., в устройствена зона 5/Ц – Централна градска част, представляваща смесена централна зона, с градоустройствени показатели за застрояване: плътност от 50 до 100%, Кинт от 2.0 до 5.0, озеленяване от 20 до 30%, височина – доказана с РУП. Отбелязано е още, че в територията се допуска изграждане на административни и делови сгради, сгради за социални, просветни, учебни, културни, религиозни и други обществени дейности, търговски и други обслужващи сгради и комплекси, жилищни и смесени сгради, хотели и ЗОХ, сгради за безвредни производствени и занаятчийски дейности, бензиностанции, газостанции и надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили, сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. От процесуалният представител на община Бургас е представена и извадка на действащия за [населено място] ОУП, по отношение на засегната територия. За установяване на релевантни за спора факти, в хода на настоящото съдебно производство е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза от вещото лице В. А.-Д.. За да изготви заключението си експертът е анализирал представения идеен проект и придружаващите го документи, анализирал е документите за собственост върху засегнатия имот - учредителен протокол на Л. Б. С. Е. от 27.04.2016г. от 28.06.2016г. и от протокол от заседание на Съвета на директорите на ПС Груп АД от 22.05.2019г., както и действащите по отношение на него градоустройствени разработки - заповед № 1438/03.06.2013г. и заповед № 1283/23.05.2019г. за изменение на ПУП-ПРЗ и ПУП-РУП за имота. В резултат на това, в.л. Д. е установило, че сграда с [идентификатор] (бивше кино Септември) е разположена в идеалния център на [населено място], зона 5/Ц от действащия от 2011г. ОУП на [населено място], върху цялата площ на ПИ с [идентификатор] по КККР, съставляващ УПИ 1-1480, кв.77, с отреждане „За кино, магазини, подземен паркинг и обществено-обслужващи функции“. Съобразно действащите градоустройствени разработки (посочените по-горе заповеди) за имот УПИ 1-1480 са предвидени следни показатели: максимална височина - до 19.00м., етажност - до 5 етажа, плътност до 100%, Кинт до 5.0, озеленяване от 20 до 30%, като е допуснато и надстрояване до 4 етажа, а за [УПИ]: максимална височина - до 16.00м., етажност - до 5 етажа, плътност 50-100%, Кинт 2.0 - 5.0, озеленяване от 20 до 30%. Със заповедта от 2019г. било извършено изменение на ПУП-РУП за [УПИ], с [идентификатор], с което е допуснато изменение на подпокривното пространство от терасовидно в подпокривно ниво. Експертът описва, че сградата на бившето кино Септември е изградена върху цялата площ на УПИ І-1480 през 60-те години на ХХ-ти век с първоначално предназначение – кинокомплекс, след което е претърпяла няколко преустройства. При анализа на приложения идеен проект, вещото лице е обобщило, че същият предвижда преустройство, пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда, като част от него обособяване на търговска зона (Магазин за хранителни и промишлени стоки) на партерен/1-ви надземен етаж на кота 0.00, с осигурен достъп за клиенти от съществуващ вход - проход от ул.Александровска, вход за зареждане - от ул.Тутракан и евакуационен изход към ул.Г.К., и многофункционална зала - кафе с достъп от ул.Тутракан и топла (вътрешна връзка) към търговската зона през рецепцията на Хотела и Апартаментния хотел. Относно апартаментния хотел е предвиден достъп от ул. Г.К., а достъпът към Хотела и общата рецепция за двата хотела - от [улица]съобразителната част са посочени и технико-икономическите показатели за обекта, съобразно изготвения проект (подробно са описани по-горе в изложението). Експертът е отбелязал, че за идейния проект е изготвен комплексен доклад (КД-ОСИПОИС) № 19-016-01 от 17.08.2022г., както и са приложени съответните съгласувателни становища на компетентните институции. Вещото лице е дало заключение, че инвестиционният проект предвижда запазване на част от съществуващите стени на сградата на кино Септември, като в тази връзка, уточнява, че в обяснителната записка в проект по част „Конструктивна“ подробно са описани етапите на строителство, а в изготвения комплексен доклад са посочени вида на конструктивните елементи, кои от тях се запазват, кои се усилват и изцяло новите конструктивни елементи, както и етапите, последователността и начина на изпълнение на конструкцията на сградата. Сочи също, че по части Архитектурна и Конструктивна са посочени/обозначени в обем (в разрез) и в план участъците от стените и колоните, които се запазват, т.е. „старо” строителство, както и предвидените „нови” колони и стени, съответно „новите” обеми, както и са отбелязани и конструктивните елементи, които се разрушават. Прави уточнение, че за различните елементи в проекта са поставени обозначения, като колоните, който се запазват са обозначени с „Кс“, а новите с „К“, и др. В съдебно заседание експертът уточнява, че конкретните видове строителство (запазване на съществуващо, ново строителство и др.) са обозначени в легендите, изготвени към всеки чертеж. Отбелязва още, че ползваният термин в обяснителната записка към проекта „разрушаване“, касае предназначението и вътрешното разпределение, но самата сграда – външно не престава да съществува и се запазват съществени нейни елементи – основи, стени и част и от колони. Посочва също, че предвиденото като „алтернативно“ разрушаване на предвидени за запазване стени и др. касае извънредни ситуации, които е възможно да не са били включени при обследването на сградата и извършените изчисления (като земетресения и др.). В заключението е отбелязано още, че проектът не включва извършване на нови подземни обекти. Вещото лице посочва, че към проекта е изготвен и проект по част ПБЗ, който е съобразен с етапите и последователността на СМР, отразени в проекта по част Конструкции. Според изложеното в заключението, инвестиционният проект съответства на изискванията на чл.139 ал.3 от ЗУТ, както и са спазени изискванията на чл.144 ал.1 от ЗУТ при съгласуването и одобряването на проекта. В.л. Д. е установило, че сграда с идент. 07079.610.474.1 е проектирана и изградена като кино, състоящо се от два киносалона - „малък” и „голям”, които са разположени един над друг, пред 1966г.-1971г. и понастоящем не се ползва. Съобразно проектната документация за нейното изграждане същата включва три основни нива: на кота 0.00 - вход чрез проход от [улица]ви май (сега ул. Александровска), включващ - каси, фоайе-чакалня с гардероб и санитарни възли, обслужващи помещения и комуникационни площи; на кота -3.60 - Малка зала - киносалон за 502 зрители, обслужващи помещения, котелно с помещение за сгурия, вентилационно и комуникационни площи, като достъпа - входа за зрителите от фоайето на кота 0.00 е чрез две еднораменни стълбища, а изходите са два - от южната и от северната страна на сградата; на кота +3.80 - Голяма зала - киносалон за 998 зрители, обслужващи помещения, санитарни възли, стая за деца и за управителя и комуникационни площи, като достъпът - входа за зрителите е от емпоре към фоайето на кота 0.00 чрез две стълбища, а изходите са два - директно от южната страна и чрез вътрешно двураменно стълбище до изход от северната страна на сградата. Според заключението на вещото инвестиционните намерения на настоящите собственици предвиждат нова функция в план и в обем на установеното по ПУП-ПРЗ застрояване в имота, включително и надстрояване което налага цялостно преустройване на съществуващото разпределение в план, както и реконструкция на съществуващите конструктивни елементи - в съответствие на действащите норми и наредби, касаещи проектирането конструкциите на сгради и съоръжения. Според експерта инвестиционният проект не предвижда цялостно премахване на съществуващата сграда, а възстановяване/замяна на част от конструктивните елементи, както и направа на нови конструктивни елементи, необходими за новата функция (преустройство в план и в обем/ надстрояването на сградата), което според в.л. Д. съответства на извършване на реконструкция. Експертът сочи още, че съгласно проекта част „Паркоустройство и благоустройство“ в [имот номер] няма съществуваща декоративна дървесна растителност. В заключените е посочено, че доколкото инвестиционният проект включва реконструкция, преустройство и надстройка, т.е. включва извършване на допълнителни обеми над съществуващите (повече брой етажи – надстрояване), не е възможно предвидената за застрояване РЗП по проекта да е равна на РЗП на съществуващите сгради, собствени на Л. Б. С. ЕООД, като предвидената РЗП по проекта е по-голяма в сравнение с РЗП на съществуващите сгради. В съдебно заседание, вещото лице Д. посочва, че имотът, предмет на разработката, попада в ЦГЧ в зона „център“ по ОУП, което не е зона за отдих и туризъм, не е и курортна зона. Експертът уточнява още, че в ЦГЧ, съобразно ОУП, е допустимо да има както административни сгради, обществено обслужващи, търговски, така и жилищни сгради, т.е. зоната не е изцяло жилищна. Същата съобразно ОУП допуска завишена етажността на застрояването и увеличени показателите за плътност и интензивност на застрояването. При така установените факти, съдът прие от правна страна следното. Съгласно нормата на чл.148 ал.4 от ЗУТ разрешение за строеж може да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл.142 ал.2, а при изрично искане от страна заявителя разрешението за строеж може да се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект. Процесното решение е издадено в хипотезата на чл.148 ал.4 от ЗУТ, като едновременно с него е одобрен и инвестиционният проект. В този случай, предмет на разглеждане за законосъобразност са както оспореното разрешение за строеж, така и одобрения с него инвестиционен проект. В нормата на чл.148 ал.2 от ЗУТ е посочено, че разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината, а съгласно чл.142 ал.2, вр. чл.145 ал.1 т.1 от ЗУТ инвестиционните проекти се одобряват от главния архитект на общината. От представените по делото преписи от разрешение за строеж № П-50/15.09.2022г. и одобреният с него идеен инвестиционен проект се установява, че издател на разрешението за строеж и органът одобрил проекта е главният архитект на община Бургас, поради което съдът прави извод, че са спазени условията за компетентност на органите по издаване и одобрение на оспорените актове. Не е налице основание за оспорване по смисъла на чл.146 т.1 от АПК. Разрешението за строеж е издадено в предписаната от закона форма и съдържа необходимото съдържание – възложител, описание на имота, описание на строителството, което се разрешава, одобрения проект и приложените към него становище и доклади. При изготвяне на инвестиционния проект са спазени и изискванията на чл.139 ал.3 от ЗУТ, като същият съдържа изискуемите подписи, на изготвилите го лица, както и на възложителя. Проектът в отделните му част и съдържа и отбелязване за неговото одобрение от главния архитект на община Бургас. Не е налице основание за оспорване по смисъла на чл.146 т.2 от АПК. Производството се е развило по искане на възложителя – Л. Б. С. ЕООД, който от своя страна е приложил изискуемите на основание чл.144 ал.1 от ЗУТ документи, становища и доклади. Спазено е и изискването на чл.142 ал.2 от ЗУТ, като по отношение на идейния инвестиционен проект е извършена предварителна оценка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта. Оценката на проекта е обективирана в приложен към него комплексен доклад № 19-016-01/17.08.2022г., изготвена от „К. и синове“ ООД. В случая строежът е от ІІІ-та категория, високо застрояване, което обуславя извършване на оценка именно чрез изготвяне на комплексен доклад по смисъла на чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ, съгласно който оценката за съответствие на инвестиционните проекти се извършва като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма – консултант, несвързана с проектанта – за обекти от първа до пета категория задължително, с изключение на обектите по т. 1. Изготвени са също така и оценка за съответствието на част „Конструктивна“ и оценката за съответствие по чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ за ЕЕ. Съобразно данните по делото, в частност изготвената съдебно-техническа експертиза и приложената към нея обяснителна записка, се установява, че е спазено и изискването на чл.148 ал.13 от ЗУТ, а именно извършено е обследване на сградата по реда на 176в от ЗУТ. Разрешението за строеж е надлежно връчено на заинтересованите лица, за което по преписката са приложени съответните доказателства – известия за доставяне, уведомителни съобщения, изготвени актове по §4 от ЗУТ. Съдът не констатира при одобряването на инвестиционния проект и при издаване на процесното разрешение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят извод за неговата незаконосъобразност. По отношение на разрешението за строеж е изпълнено и изискването на чл.145 ал.5 от ЗУТ и същото е изпратено на РДНСК, съответно съгласно приложения констативен протокол по отношение на същото е извършена контролна проверка от органите на РДНСК на основание чл.156 от ЗУТ. Тук следва да се посочи, че съдът не е обвързан със становището на РДНСК относно законосъобразността на оспорваното разрешение за строеж. Не е налице основание за оспорване по смисъла на чл.146 т.3 от АПК. Относно съответствието на оспореното разрешение за строеж с материалния закон съдът прие следното. Редът и условията за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти са уредени в чл.141 и сл. от ЗУТ, както и в Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Съгласно нормата на чл.141 ал.1 и ал.2 от ЗУТ идейните инвестиционни проекти се съгласуват от главния архитект на общината въз основа на предварителна оценка за съответствие по чл.142 ал.2 от ЗУТ, като съгласно чл.идейният проект може да послужи за издаване на разрешение за строеж на основание чл.148 ал.4 от ЗУТ. Съдържанието и обхвата на предварителната оценка са посочени в нормата на чл.142 ал.2 от ЗУТ, а именно съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта. Съгласно нормата на чл.142 ал.4 от ЗУТ всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите, като обхвата на оценката е посочен в чл.142 ал.5 от ЗУТ. Заложените в ЗУТ изисквания за съответствие на инвестиционните проекти по отношение на конкретно посочени параметри сочи, че несъответствието, с който да било от тези параметри, обуславя основание за отказ за съгласуване и одобряване на проекта, съответно е и основание за незаконосъобразното му съгласуване и одобрение. Наред с това, доколкото инвестиционните проекти са предпоставка за издаване на разрешение за строеж, то евентуалното несъответствие на проекта със заложените изисквания се явява пречка за издаване и на разрешението за строеж, съответно в хипотезата на чл.148 ал.4 изр.3 от ЗУТ издаденото разрешение за строеж също се явява незаконосъобразно. От данните по делото, в частност представения инвестиционен проект и изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза, се установява, че разрешеният строеж съответства на изискванията посочени в чл.142 ал.2 и чл.142 ал.5 от ЗУТ и приложимите разпоредби спрямо тях. Съгласно чл.137 ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. По делото са приложени заповеди на кмета на община Бургас, с които е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ и ПУП-РУП, касаещ [имот номер] и съществуващите в него сгради - заповед № 1438/03.06.2013г. и заповед № 1283/20.05.2019г. От приложените градоустройствени разработки, както и от изложеното в заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че параметрите на застрояване в засегнатия [имот номер] са: височина до 19.00м., етажност - до 5 етажа, плътност до 100%, Кинт до 5.0, озеленяване от 20 до 30%, като е допуснато и надстрояване до 4 етажа, а за [УПИ]: максимална височина - до 16.00м., етажност - до 5 етажа, плътност 50-100%, Кинт 2.0 - 5.0, озеленяване от 20 до 30%. Отделно от това, от данните по преписката (приложено удостоверение от директора на дирекция „Устройство на територията“), се установява, че имотът попада в зона 5/Ц – ЦГЧ, съобразно одобрения за [населено място] ОУП, която зона представлява смесена централна зона, с градоустройствени показатели за застрояване: плътност от 50 до 100%, Кинт от 2.0 до 5.0, озеленяване от 20 до 30%, височина – доказана с РУП, като в зоната е допустимо изграждане на социални, културни, административни, търговски, хотелски, жилищни сгради и др. Тези данни се потвърждават и от изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза. При извършена съпоставка на така одобрените параметри по ПУП за имота и данните от изготвения проект, в частност обяснителна записка към него, се установява, че разглеждания инвестиционен проект не предвижда отклонения от допустимите показатели на ПУП. Проектираното строителство е за сграда със смесено предназначение – магазини и хотел, т.е. за обществено обслужващи функции допустими, както по ОУП, така и по ПУП за имота. Отделно от това, в обяснителната записка е посочено, че предвиденото строителство е в следните параметри - плътност на застрояване – 99.64%, интензивност на застрояване – 4.42, озеленяване (на партер и по тераси) - 26%, височина до 19м. Така посочените параметри по същество, съответстват на установените с ПУП-ПРЗ и РУП показатели, т.е. са в рамките на установените параметри за застрояване. При изложените съображения, съдът приема, че процедираното инвестиционно намерение съответства на действащите градоустройствени показатели и правилата и нормативите по устройство на територията, т.е. съответства на ПУП и ОУП за имота. При изготвяне на инвестиционния проект са спазени и останалите изисквания за предварителна оценка - изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта, в това число и изискването по чл.142 ал.2 т.3 от ЗУТ - изискванията на нормативните актове по всяко от основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и изискванията по чл. 169, ал. 3, което спазване се обуславя и доказва от представените към идейния проект комплексен доклад и останалите оценки и становища на съответните органи, компетентни да удостоверят изпълнението на тези изисквания (оценка за съответствие на инвестиционен проект (ОСИП) № 19-016-01/17.08.2022г., изготвена от „К. и синове“ ООД, ОСИП по чл.142 ал.10 от ЗУТ по част „Конструкции“ за ТК, ОСИП по чл.142 ал.11 от ЗУТ за ЕЕ, становище за присъединяване № 4500316/14.02.2022г. от „Електроразпределение Юг“ Е., съгласувателно писмо с изх. № 47970/16.08.2022г. от „Електроразпределение Юг“ Е., изходни данни и условия за присъединяване към водоснабдителни и/или канализационни системи изх. № ТД-2095-2/12.08.2022г. и писмо с изх. № ТД-2095-3/12.08.2022г. от „Водоснабдяване и канализация“ Е. – Бургас, писмо с изх. № ПД-212/09.08.2022г. от РИОСВ – Бургас, скица от 23.08.2019г. от СГКК-Бургас за ПИ с идент. 07079.610.474, становище рег.№ 7140-ПС-115/ 2/17.08.2022г. на П. районна служба при регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Бургас, становище № 2835/14.07.2022г. на ОДБХ – Бургас, здравно заключение с изх. № РД-1870-196/15.07.2022г. на РЗИ – Бургас). Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че с разрешеното строителство по същество е допуснато изграждане на изцяло нов строеж, а не преустройство и реконструкция на съществуваща сграда, както е описано в разрешението за строеж и инвестиционния проект. Съгласно §5 т.44 от ДР на ЗУТ реконструкция на строеж представлява възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. Според заключението по извършената съдебно-техническа експертиза инвестиционния проект предвижда премахване на съществуващи конструктивни елементи, изграждане на нови такива, както и на запазване на елементи от конструкцията, които са надлежно отбелязани в проекта. В тази връзка експертът дава заключение, че конструктивните изменения (запазване, премахване и изграждане на нови конструктивни елементи) са обусловени от предвидената нова функция в план и в обем на установеното по ПУП-ПРЗ застрояване в имота, включително и надстрояване, и са с цел привеждането на сградата в съответствие с действащите норми и наредби, касаещи проектирането конструкциите на сгради и съоръжения. По делото се установи, че с разрешения строеж не се премахва съществуващата сграда, а се подменя част от нейните конструктивни елементи и се изграждат нови, необходими за новата функция (преустройство в план и в обем/ надстрояването на сградата), но без да се засяга съществуващия обем на сградата (с изключение на новопредвиденото надстрояване и пристрояване). Наред с това, вещото лице сочи, че проектът не предвижда изграждане на нови обеми на сградата под вече съществуващите и не се включва изменение, засягащо основите на сградата. При тези данни, съдът намира, че с оглед предприетото преустройство във вътрешен план на процесната сграда, както и обстоятелството, че същата се запазва като външен обем (не се премахват външни стени и не се предвижда допълнително подземно строителство), то предвидените дейности относно конструкцията на съществуващата сграда отговарят на понятието за „реконструкция“, в какъвто смисъл е и даденото разрешение за строеж. С инвестиционния проект се предприема цялостно преустройство на съществуващото кино Септември в сграда с различно предназначение – за обществено ползване, което по същество изисква значителни дейности по преустройство на вътрешния обем на сградата, включително конструкцията на самата сграда и съответно изисква същата да бъде пригодена към новото функционално предназначение, в това число да бъде подобрена и носимоспособността и с оглед предвиденото надстрояване. При тези съображения не може да се приеме тезата на жалбоподателите, че с инвестиционния проект се предвижда премахване на съществуващата сграда и изграждане на изцяло нова сграда, т.е. издаденото разрешение за строеж съответства на инвестиционните намерения на възложителя. В нормата на чл.39 ал.2 от ЗУТ е предвидено, че при промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. Съгласно ал.3 на цитираната разпоредба - промяна на предназначението на сграда или на част от сграда – обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, може да се извърши при условията и по реда на този закон само след писмено съгласие на съответния министър. Съдът намира, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.39 ал.2 от ЗУТ. От данните по делото се установява, че функционално предназначение на разрешения строеж е за обществено обслужване, каквото е било и преди процедиране на настоящия проект, доколкото сградата е построена като кино салон, т.е. с обществена функция. Следователно не е налице промяна, която да обуславя създаването на нова предпоставка за масов достъп. Тази предпоставка е била налице още към момента на изграждане на киното. От друга страна нормата на чл.39 ал.3 от ЗУТ изисква промяна на предназначението на сграда в изрично посочени зони – жилищна, курортна или вилна. В настоящия случай сграда с [идентификатор] се намира в зона 5/Ц съобразно действащия ОУП на [населено място], която зона не е курортна или вилна, както и не е изцяло жилищна, а по-скоро има смесен характер – допустимо е изграждане както на жилищни, така и на търговски, културни, и други сгради с обществено предназначение, в това число и хотели. Следователно, по отношение на процесното разрешение за строеж нормата на чл.39 ал.2 от ЗУТ се явява неприложима, доколкото не са налице посочените в нея предпоставки. Доводите за издаване на оспорения акт в противоречие с чл.39 ал.3 от ЗУТ също са неоснователни. От данните по делото се установява, че сградата на бившето кино Септември е с предназначение друг вид обществена сграда, включваща кино зали, заведение за хранене и др. Видно е, че сградата няма предназначение – за научна или образователна дейност. Съгласно чл.31 от ЗКИР съдържанието, както и условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, която наредбата определя и класификатора за начина на трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване и предназначение на недвижимите имоти. Съгласно в т.2 от класификатора за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях, представляващо Приложение № 4 към чл.16 ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, към групата „Обществени сгради“ са поместени „сграда за култура и изкуство“ със съответния код и „друг вид сгради за обществено ползване“ със съответния код. Така приетото законодателно решение обуславя извод, че когато сградата е с предназначение за културна дейност (вкл.по смисъла на чл.39 ал.3 от ЗУТ), то същата би получила код за „сграда за култура и изкуство“. В настоящия случай обаче, сграда с [идентификатор] е с предназначение друг вид обществена сграда, т.е. същата не е с признато предназначение за културна дейност, независимо от обстоятелството, че е изградена като кино. Ето защо, съдът приема, че разпоредбата на чл.39 ал.3 от ЗУТ също се явява неприложима по отношение на процедирания инвестиционен проект, съответно на разрешението за строеж. Въпреки изложеното до тук, съдът намира, че одобрения инвестиционен проект и съответно издаденото въз основа на него разрешение за строеж, не са съобразени с изискванията на ЗУТ по отношение на основния спорен по делото въпрос, касаещ доказаността на материалните права на възложителя, а именно относно възможността за ползване на проход, представляващ част от сграда с идент. 07079.610.125.1, собственост на жалбоподателите, за осъществяване на достъп от ул. Александровска до сграда с идент. 07079.610.474.1, предмет на разглежданата разработка. Такъв достъп е предвиден и съобразен с предложения проект. Разпоредбата на чл.161 ал.1 от ЗУТ сочи, че възложител на строеж е лицето, легитимиращо се като носител на материалните права да изгради, придобие и ползва строежа. При спецификите на процесната хипотеза и конкретно предвид обстоятелството, че сградата по предложения проект предполага достъп от ул.Александровска (с която улица сградата не граничи) чрез ползване на прохода в имота на жалбоподателите това означава, че в тежест на възложителя е докаже пред разрешаващия строителството орган свое материално право да преминава през този проход. Съответно в съдебното производство органът, като е издал искания от възложителя акт, следва да докаже, че възложителят има право да преминава през чуждия имот, т.е. през сградата на жалбоподателите си, за да реализира предвидения по проекта достъп. От приетите по делото писмени доказателства и изготвената съдебно-техническа експертиза, се установява, че разглежданият идеен проект за обект „Реконструкция, преустройство и надстройка на съществуваща сграда с [идентификатор] (кино „Септември“) за обособяване на сграда с обществено – обслужващи функции“, находяща се в имот с [идентификатор] (съставляващ УПИ І-1480, кв.77 по плана на [населено място]), предвижда следният достъп до сградата: използване на традиционен подход към сградата, осъществяван чрез проход от към ул.Александровска, който да се ползва за вход на хотела и търговската част, заемащи почти целия първи надземен етаж, втори вход (стопански) от ул.Тутракан – предназначен за вход на хотела и трети вход от ул. Г. К. – вход за апартхотела, представляващ бившия изход на кинозалите на кино Септември. Установява се по делото още, че проходът, предвиден за достъп до сградата от ул.Александровска, представлява част от сграда 07079.610.125.1, която сграда е собственост на жалбоподателите. В този смисъл е решение № 765/25.04.2005 г., постановено по гр.д. № 594/2003г., по описа на Районен съд - Бургас, с което е прието за установено по отношение на ТПК Колективен труд, че ПС Груп АД не е собственик на прохода в пететажна административна сграда с настоящ [идентификатор] (сграда в бивш имот [УПИ], в кв.77 по плана на [населено място]). По делото са представени няколко съдебни решения, постановени по административно правни спорове относно застрояването в двата засегнати имота – 07079.610.474 и 07079.610.125, като видно от мотивите на същите основният спор между страните се свежда до правото на собственост върху прохода и наличието на право на преминаване през него на собствениците на [имот номер]. Във всяко едно от посочените решения е прието, че ПС Груп АД (праводател на Л. Б. С. ЕООД) не е собственик на прохода в сграда с идент. 07079.610.125.1, който извод на съдебните състави се обосновава и потвърждава от приложеното по настоящото дело решение № 765/25.04.2005 г., постановено по гр.д. № 594/2003г., по описа на Районен съд – Бургас. Съгласно мотивите на решение № 2422/22.02.2021г., постановено по адм.д. № 11466/2020г. по описа на ВАС, решение № 765/25.04.2005 г. на РС-Бургас е било потвърдено с решение № 30/05.06.2008г., постановено по гр. д. № 524/2007г. по описа на БОС. В мотивите на решение № 2422/22.02.2022г. е посочено още, че приложената по делото заповед на Областен управител на област Бургас, с която е прието, че в полза на ПК Груп АД се деактуват и 50% от общите части на прохода е била отменена с последваща заповед от 2001г. Следователно са налице влезли в сила съдебни решения удостоверяващи, че (праводателя на) заинтересованата страна Л. Б. С. ЕООД не е собственик на прохода, находящ се в сграда 07079.610.125.1, респективно няма право на преминаване през него в качеството си на собственик. Защитена възможност за преминаване през прохода (при установената липса на собственически права) може да е налице и при надлежно придобито на основанията по чл.55 от Закона за собствеността право на преминаване от страна на възложителя. Съгласно тази разпоредба правото на преминаване може да се придобива или учредява с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В нормата на чл.192 ал.1 от ЗУТ е предвидено, че право на преминаване може да се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а съгласно ал.2 когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. По преписката липсват твърдения и приложени доказателства да е било учредено право на преминаване през процесния проход на някое от основанията по чл.192 от ЗУТ. За да обоснове и докаже пред административния орган правото си на преминаване през прохода, със заявлението за издаване на процесното разрешение за строеж, съответно за одобряване на инвестиционния проект, възложителят Л. Б. С. ЕООД е представил [нотариален акт], том I, рег. № 1051, дело 69/2022г. на нотариус С. Д., с който, след извършена обстоятелствена проверка, дружеството е признато от нотариуса за собственик по давностно владение на правото на преминаване през прохода, находящ се в сграда с [идентификатор]. Така представеният нотариален акт, е възприет от административния орган като основание да приеме, че в полза на възложителя е изпълнено изискването за одобряване на проекта, а именно да е налице правно осигурен достъп до предвидения вход на сграда с идент. 07079.610.474.1 към ул.Александровска. Този извод на органа, с оглед всички събрани доказателства по преписката и по делото, се явява неправилен. Представеният констативен нотариален акт за придобиване на вещни права по давност наистина е доказателство за отразените в него констатации и изводи, но това доказателство, както и никое друго в административния процес, няма абсолютен характер, нито предварително определена доказателствена сила. Съгласно чл.35 и чл.36 от АПК органът, преди да се произнесе, е длъжен служебно да събере всички доказателства и да обсъди тях и всички обстоятелства, имащи значение по случая. Обратното би означавало произнасяне в разрез с принципа за истинност по чл.7 от АПК. В процесния случай с представения [нотариален акт]/30.05.2022г. по н.д. № 69/2022г., нотариус С. Д., след извършена обстоятелствена проверка приела, че правото на преминаване през процесния проход е владяно и ползвано от праводателите на заинтересованата страна Л. Б. С. Е. и ПС Груп АД повече от десет години като собственик, при което на основание чл.79 от ЗС е придобито по давност. От друга страна по делото са приложени цитираните по-горе множество съдебни решения на различни съдебни инстанции, от които се установява, че наистина през период от повече от десет години (както е посочено в нотариалния акт) праводателите на Л. Б. С. ЕООД са имали фактическа възможност за преминаване през процесния проход, но тази възможност не е била правно гарантирана по някакъв начин, т.е. скрепена със съответно право. Установените от приложените съдебни решения факти са, че през посочения период от повече от десет години жалбоподателите, като собственици на сградата с идент. 07079.610.125.1, са оспорвали, включително и чрез завеждането на множество съдебни дела, правото на праводателите на Л. Б. С. ЕООД и в последствие на самото дружество, да ползва прохода. С влязло в сила съдебно решение е отречено правото на дружеството на собственост върху прохода. С решение № 99 от 18.07.2023г., постановено по въззивно гр.д. № 109/2023г. по описа на Апелативен съд-Бургас, е отменено решение на БОС по гр.д. № 1656/2018г., постановено по искова молба на част от жалбоподателите срещу ПС Груп АД (понастоящем Л. Б. С. ЕООД) и вместо него е прието, че по отношение на ПС Груп АД, ищците са собственици на прохода в сграда с идент. 07079.610.125.1, в неговата свободна част и в частта, представляваща самостоятелен обект с идент. 07079.610.125.1.2, като ПС Груп АД е осъден на основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС да предаде владението на самостоятелния обект, който незаконно е преградил, да премахне преградата, чрез която е отделил част от прохода и го е приобщил към собствената си сграда, както и да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху прохода в пълния му обем, като преустанови преминаването през общата част по предназначение в сграда с [идентификатор], представляваща свободна част от прохода в партерния. Така с невлезли в сила съдебни решения на първа и втора инстанция (касационното разглеждане на случая е насрочено за м.януари 2025г.) е отречено и вещното право на Л. Б. С. ЕООД, посочено в приложения нотариален акт. Последният спор е висящ. Вярно е, че в административното производство решаващият орган не може да разрешава спорове за собственост, но тази невъзможност не го освобождава от задължението по чл.36 ал.3 от АПК да извърши преценка относно доказаността на значимите по случая обстоятелства с оглед всички налични доказателства. Такава преценка следва да се извърши и в съдебното производство съобразно доказателствената тежест по чл.170 от АПК, възлагаща на органа да установи по несъмнен начин наличието на всички фактически основания за издаване на оспорения административен акт. Съвкупната преценка на горните доказателства обосновава извод, че описаното в [нотариален акт]/30.05.2022г. по н.д. № 69/2022г., нотариус С. Д. право на преминаване, придобито по давност, не е доказано по несъмнен начин. Изложените съображения обосновават извод, че като е одобрил процесния инвестиционен проект и е издал оспореното разрешение за строеж, без наличието на установено право на преминаване през прохода в сграда с идент. 07079.610.125.1 в полза на възложителя Л. Б. С. ЕООД, административният орган е издал акта в противоречие с материалния закон, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.148 ал.4, вр. чл.161 ал.1 от ЗУТ. Установеното нарушение е основание за оспорване на разрешението за строеж и представляващия неразделна част от него одобрен инвестиционен проект по чл.146 т.4 от АПК. Независимо от обстоятелството, че административното производство е започнало по заявление на Л. Б. С. ЕООД, съдът не следва да връща преписката за ново произнасяне. Последното следва от обстоятелството, че към датата на постановяване на административния акт не са били налице предпоставките за неговото издаване и това е причината за отмяната му, а съдът проверява материалната законосъобразност на оспорените пред него актове към момента на тяхното издаване. В този случай, за дружеството съществува възможност след отстраняване на установените в настоящото производство пропуски в административната процедура, да подаде ново искане за издаване на разрешение за строеж. Искането на жалбоподателя ТПК Колективен труд за спиране на съдебното производство на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК е неоснователно. Искането е обосновано с висящността на съдебното производство по искова молба на ТПК Колективен труд и другите жалбоподатели срещу ПС Груп АД (праводател на Л. Б. С. ЕООД). Както бе посочено по-горе по отношение на исковата молба към настоящия момент има произнасяне на въззивната инстанция, а именно решение № 99 от 18.07.2023г., постановено по въззивно гр.д. № 109/2023г. по описа на Апелативен съд-Бургас, с което е отменено решение на БОС по гр.д. № 1656/2018г. Част от предмета на това производство е осъждане на ПС Груп АД да преустанови преминаването през собствения на ищците проход в сграда с идент. 07079.610.125.1. В случая не е налице преюдицианлност на исковото производство по отношение на настоящото съдебно производство, тъй като законосъобразността на административния акт, съгласно чл.142 ал.1 от АПК се преценява към момента на издаването му, а не с оглед бъдещи съдебни решения по гражданскоправни спорове. Сумирайки изложеното съдът приема, че жалбите се явяват основателни, а оспореното разрешение за строеж, като незаконосъобразно, следва да се отмени на основание чл.172 ал.2 от АПК. При този изход от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК и предвид своевременно направеното искане, на жалбоподателя ТПК Колективен труд следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски. В случая, съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК, жалбоподателят претендира присъждане на сума в размер на 2700 лева, от която 2200 лева адвокатско възнаграждение и 500 лева заплатено възнаграждение на вещо лице. Съгласно чл.8 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство за дела по ЗУТ е предвидено минимално възнаграждение 1250лв. Действително претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в почти двоен размера на минимално предвидения, но с оглед значителната фактическа и правна сложност на спора, броя на проведените съдебни заседания и обема на събраните доказателства, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева не е прекомерно. Мотивиран от изложеното А. съд Бургас