Решение № 746 от 5.6.2023 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 2702/2022 г.

Производството е образувано по иск предявен от Т. К. М., срещу Е. С. Р., И. Д. И. и К. С. Р., за премахване на дървесни видове и храсти с височина над два метра, намиращи се в нарушение на разстоянието по чл.52 от ЗС. Ищецът твърди, че е собственик на имот на Дворно място, с площ от 1890 кв.м., с построени в него жилищни и стопански сгради, с идентификатор № 65200.500.379, в с.Самоводене, Община Велико Търново. Твърди също, че от 06.04.2017 г. първата ответница е собственик на Поземлен имот с идентификатор № 65200.500.380, с площ от 1909 кв.м., с построени в него жилищна и стопански сгради, а останалите двама притежавали учредено пожизнено право на ползване, по смисъла на чл. 56 ЗС. Твърди, също че по протежение на оградата между двата имота, на разстояние 50 метра в имота на първата ответницата, с ползватели следващите двама ответника, съществували дървесни видове и храсти с височина над два метра на разстояние по-малко от 1: 5 м. от имота на ищеца. Ищецът бил депозирал молба до Община Велико Търново за преместване или премахване на дървесината, като получил отговор № 94ТТ-1149 от 23..0Щ-.2022 г. с указания, че съгласно чл.41, ал.З от Наредбата за изграждане, подържане и опазване на зелената система на Община Велико Търново, спорове между собствениците на съседни имоти за премахване на дървета, намиращи се на по малко от определените в чл. 52 ЗС разстояния, се решавали по съдебен ред. В допълнителна молба твърди, че ответниците не предприемат необходимите действия за очистване и премахване на дърветата и храстите, които се намирали на по-малко от един метър от оградата. Намира, че предвид поведението на ответниците и отношенията им спрямо него, доброволно не биха могли, въпреки опитите му да постигнат споразумение за премахване на дървесината, с оглед разстоянията за различните видове по чл.52 ЗС. Ответниците правят възражения срещу пасивната процесуална легитимация на ползвателите, редовността на исковата молба с оглед непосочването конкретно на кои дървета се иска премахването, както и от какъв вид са, предвид защитения характер на някои дървесни видове. По същество се оспорва исковата претенция по основателност. Не оспорват правото на собственост, съответно притежаваното от тях право на ползване, така, както са заявени с исковата молба, както и че в дворното място, има засадена дълготрайна растителност, като поясняват, че съществуват орехови и черничеви дървета и уточняват, че част от последните са саморасли върху каменния зид, служещ за ограда между имотите на ищеца и първата ответница. Намират обаче, че съществуващата растителност - дървета и храсти, разположена около вътрешната регулационна линия към съседния имот на ищеца, не е в нарушение на нормативно определените отстояния съгласно чл. 52 от ЗС, във връзка с чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Позовават се на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗУТ, с която е създаден режим на закрила на дълготрайните декоративни дървета в населените места, както и на чл. 34, ал. 1 от ЗОСИ, предвид особената закрила на ореховите и черничевите дървета, която е регламентирана в Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, за премахването на които било необходимо писмено разрешение от председателя на съответния общински съвет, каквито данни не се твърдяли от ищеца. По допустимостта на иска, съдът намира, че се касае до иск по чл.109, вр. с чл.52 от ЗС, който е допустим срещу всяко лице, за което се твърди, че с действие или бездействие, под формата на поддържане на противоправно състояние му пречи да упражнява своето право. Отделно от това пасивната легитимация на двамата ответниците се определя и от твърдението, че същите притежават вещно право на ползване Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Не се спори между страните и видно от приложените писмени доказателства – нотариален акт №31 от 01.12.1943г., нотариален акт № 150 от 08.08.1963г., нотариален акт № 31 от 12.09.1980г. и скица №15-966491-02.09.2021г., на АГКК, ищецът Т. К. М. е собственик на недвижим имот - Дворно място, с площ от 1890 кв.м., с построени в него жилищни и стопански сгради, с идентификатор № 65200.500.379, в с.Самоводене, Община Велико Търново. Видно от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №479, том 3, рег. №3759, по дело 290, на 06.04.2017г., отв. Е. С. Р. e придобила собствеността, а отв. И. Д. И. и К. С. Р., вещното право на ползване върху недвижим имот - Поземлен имот с идентификатор № 65200.500.380, с площ от 1909 кв.м., в кв. № 33, по ПУП на с.Самоводене, с построени в него жилищна и стопански сгради. От показанията на св. Савов и св.Ганчев се установи, че в имота на ищеца, в северната му страна е изграден навес с масивен тухлен зид и покривна конструкция, който се явява общ покрив на жилищната сграда, стопанската сграда и навеса. Границата между имота на ищеца и имота на ответниците е материализирана по два различни начина - с каменен зид на височина около половин метър и бетонови колони с поставена оградна мрежа. В имота на ответниците се намирали три големи дървета - два ореха и едно декоративно дърво - черница, с дебелина на стъблото около 50 см. и височина около 10 метра, разположени от границата на около 2, 30 м. В източната част на имота се намирали две джанки и един храст, на половин метър от източната част на оградата. Джанките / сливите / били с височина 4- 5 метра, дебели около 10-15 см. Относно височината и дебелината св.Савов определил размерите на око, докато отстоянието измерил, посредством ролетка. Общо в имота в близост до имотната граница се намирали шест дървета. От показанията на св.М., св.Георгиева и св.А., се потвърди, че в имота на ответниците в близост до имотната граница с имота на ищеца, се намират две големи орехови дървета, една черница и джанка. Короните на тези дървета обаче били окастрени и не опирали в покривната конструкция на сградите в имота на ищеца М.. Възприятията на св.М. били от две три седмици преди заседанието на съда в което са събрани неговите показания – от 15.03.2023г. Видно от заповед №Рд-22 – 695 от 07.04.2023г. на кмета на Община В.Търново, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.19, ал.1, т.3 от Наредба №1 за опазване на озеленените площи и декоративна растителност, чл.39 ал.2, т.1 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Велико Търново и чл.45 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново, по заявление с вх. per. №94ИИ- 8753- 1/28.02.2023 от И. Д. И., заявление с вх. per. №94ЕЕ-4278- 1/14.03.2023 от Е. С. Р. и становище с вх. per. №10-73-8/28.03.2023 г. от Стефан Мъглов - Кмет на с. Самоводене, общ. В. Търново, е разрешено отсичането на 2 бр. орехи и 2 бр. черници, намиращи се в УПИ XI-380, кв.33 по плана на с. Самоводене, общ. В. Търново, собственост на Е. С. Р., с пожизнено право на ползване от И. Д. И. и К. С. Р.. Организацията по отсичането е възложено на Е. С. Р.. С оглед на установеното се налагат следните правни изводи: Предявените субективно съединени искове са основателни. В съдебната практика се приема, че неспазването ограничението на собствеността, уредено в в чл.52 от ЗС, представляващо забрана да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1, 5 метра за средните и 1 метър за ниските, дава правната възможност, за собственика посредством иска по чл. 109 от ЗС, да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. Имено в това е спецификата на тази защита, за разлика от общото ограничение на чл. 50 ЗС, при което е необходимо да се докаже, че поведението на ответника – собственик на съседния имот, създава пречки, по-големи от обикновените. В случай, че дърветата в съседния имот са разположени на нормативно установеното отстояние, но клоните им се разпростират над съседния имот, респ. корените им преминават в него, собственикът на последния разполага с изрично признатата му от чл. 52 ЗС възможност да поиска разрешение от кмета на общината, района или кметството да отсече тези клони и корени, тъй като същите навлизат в пространствените предели на правото му на собственост и той не е длъжен да ги търпи, макар и да не може да иска премахване на самите дървета. В настоящата хипотеза, релевантния признак по който може да се определи дължимото съгласно чл. 52 ЗС, отстояние от имота на съседа, се явява височината на дърветата. Кои дървета са високи, средни и ниски е посочено в чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони- високи дървета са тези с височина над 5, 0 м, средни - с височина до 5, 0 м и ниски - с височина до 2, 5 м. Като се имат предвид така установените нормативни критерии за определяне на дърветата като високи, средни и ниски /включително по смисъла на чл. 52 ЗС/, очевидно е, че забраната за посаждането им на определено разстояние от имота на съседа има предвид височината на съответния дървесен вид, още при засаждането. В настоящата хипотеза се установи, че част от дърветата са орехови, които се ползват с особена закрила чл.34 от ЗОСИ, като редът за тяхното отсичане е регламентиран в чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, като съгласно съдебната практика, искове по чл. 109, във връзка с чл. 52 ЗС, отнасящи се до дървесни видове, за които има установен режим на особена закрила, могат да бъдат уважени, само ако е дадено писмено разрешение за премахването им от съответния административен орган. Видно от приложената към делото заповед на кмета на Община В.Търново, ответниците са предприели действия и са получили такова разрешение, но след предявяването на иска, като до момента на приключване на устните състезания, не се установи, да са премахнати дърветата. С оглед на изложеното, съдът намери, че предявените срещу ответниците искове са основателни и следва да се уважат, като се осъдят да премахнат намиращите се в нарушение на чл.52 от ЗС, дървесни видове / два броя орехови дървета, две черници и две сливи/. Същите са високи дървета – орехи и черници, които се намират под 3 метра отстояние, а сливите – средни дървета, на половин метър и следва да се премахнат. При този изход на делото, чл.78, ал.1 от ГПК, основателна е претенцията по разноските в претендирания размер от 450 лева, от които 300 лв. – адвокатски хонорар, за изготвяне на исковата молба от починалия адв.М. и възнаграждение на процесуалния представител адв. М. от 100 лв. В случая се касае до последователно оказана правна помощ, при размер на общия хонорар от 400 лв., който се явява дори под минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, съдът