Решение № 84 от 5.12.2008 г. на Районен съд - Павликени по дело № 127/2008 г.

Производство по чл. 318 и сл. от ГПК във вр. с чл.99, ал.1 СК. В исковата молба ищцата Й.М.П. ••• сочи, че с ответника П.Т.П. имат сключен граждански брак от 2004г. Твърди, че впоследствие отношенията между тях силно се влошили като причина за това е поведението на последния. Често се напивал и я обиждал с неприлични думи. Известно време двамата живели разделени поради работата на ответника, който е шофьор и пътува извън страната. В резултат на това в брачните им отношения настъпило отчуждение последвано и от фактическа раздяла през м.февруари 2008г. моли съда да постанови решение, с кето да прекрати бракът им с развод по вина на ответника, да предостави ползването на семейното жилище, собственост на последния в гр.Сухиндол на него, както и да постанови занапред да продължи да носи брачното си фамилно име П.. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв.Я. поддържа подадената молба и моли да се уважи. Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не заема становище. В депозирания писмен отговор по делото в срока по чл.131 ГПК признава изцяло иска за развод и изложените от ищцата фактически обстоятелства, както и дава изричното си съгласие същата да запази брачното си фамилно име. Съдът, като взе предвид становищата на страните е прецени данните по делото намира следното: Видно от представеното удостоверение от 19.08.2004г. на Община-Сухиндол Й.М. георгиева и П.Т.П. са сключили граждански барк на 19.08.2004г. съпругата приела да носи фамилното име на съпруга си П.. Страните не спорят, че след сключването на брака в отношенията им настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, вина за което носи ответника. Същият с поведението си е демонстрирал явно неуважение към нея като личност и съпруга, изневерявал е при пътуванията си и често злоупотребява с алкохол..Изложените от ищцата фактически обстоятелства в исковата молба се признават от ответника, както и се потвърждават от показанията на св.Анастасия Георгиева. От брака си страните нямат родени деца. Семейното жилище, находящо се в гр.Сухиндол, ул. “Ал.Стамболийски” № 31 е собственост на П.П.. За последното доказателства по делото не са ангажирани, но с оглед сатновищата на страните съдът намира това обстоятелство за безспорно. Предявен е иск за развод по чл.99, ал.1 СК, който е съединен с искове за ползване на семейното жилище по чл.107 СК и за фамилното име по чл.103 СК. Искът за развод се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи. Този за запазване на фамилното име при същите обстоятелства подлежи на уважаване предвид даденото изрично съгласие от ответника съобразно чл.103, ал.1 СК. По отношение иска за предоставяне на семейното жилище съдът намира, че за ищцата липсва правен интерес и по тази причина следва да бъде оставен без разглеждане. Безспорно е, че семейното жилище в гр.Сухиндол е собственост на ответника. Разпоредбата на чл.107 СК урежда въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище след развода, като приоритет имат интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Целта е да се охранят не само техните интереси, но и тези на невиновния за развода съпруг, който упражнява родителските права. На основание чл.107, ал.6 СК съдът е длъжен да се произнесе служебно по въпроса за семейното жилище в случаите, в които има ненавършили пълнолетие деца. По аргумент от тази норма следва, че в останалите случаи съдът ще разгледа този въпрос само въз основа на сезиране от заинтересованата страна на общо основание. Според чл.107, ал.2 СК когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собтвеност на виновния съпруг, съдът може да предостави ползването на невиновния само за определен срок, т.е. разпоредбата регламентира едно субективно материално право на невиновния съпруг, на което в случая ищцата не се е позовала, а е поискала ползването да се предостави на ответника, който е и собственик. Произнасянето на съда в тази посока е лишено от смисъл и се явява безпредметно. След като с иска ищцата не заявява свое право, чиято защита търси, за нея не е налице и правен интерес. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 25лв., представляваща окончателна ДТ по чл.6, т.2 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Отделно от това следва да заплати на ищцата сумата от 225лв., представляваща направените разноски по делото. Водим от горното, Павликенски районен съд