Решение № 57 от 11.11.2024 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 54/2024 г.

Производство е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на „ЖИТЕН КЛАС 98“, ЕИК: 113050610, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 5, представлявано от управителя Б.Й.Б. срещу отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция за вписванията № 20240918122007-2/25.09.2024г., постановен по заявление с вх. № 20240918122007/18.09.2024г. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството. Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения моли същият да бъде отменен. Сочи, че с вх. № 20240918122007/18.09.2024г. е подадено заявление – образец А, за вписване на промени по партидата на „ЖИТЕН КЛАС 98“ ООД, ЕИК 113050610, а именно: заличаване на следните съдружници: В.Б.Л., Л.М.З., И.С.А., Т.Б.М., Х.С.Е., Н.И.С. и Р.Б.Т.. Сочи се, че предизвестията за напускане от посочените съдружници е било връчено на управителя на дружеството, което връчване е надлежно удостоверено. В предизвестията е било посочено, че изброените по-горе съдружници желаят да прекратят членството си като съдружници в „ЖИТЕН КЛАС 98“ оод, което да се счита за прекратено, считано след изтичането на три месеца от датата на получаване на уведомлението. Сочи се, че от момента на връчването на предизвестията до подаването на заявлението пред АВ са изтекли повече от три месеца, поради което прекратяването се счита за настъпило по силата на закона. В тази връзка се сочи и относима съдебна практика и се развиват подробни съображения. Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр. София, ПК 1111, ул. "Елисавета Багряна" № 20, по изложени в писмен отговор съображения, счита последната за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лева. Релевира и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. След като прецени доводите и възраженията на страните, Пернишкият окръжен съд, намира от фактическа и правна страна следното: Съдът намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 25 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и изхожда от легитимирана страна /дружеството - заявител в производството пред АВ /. По същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения: Отказът на длъжностното лице по регистрация да впише исканите от заявителя промени в обстоятелствата по партидата на дружеството е обоснован с аргумента, че със заявлението не са заявени промени относно освободените дялове от напускащите съдружници. Прието е, че с депозиране на писменото предизвестие на предвидения в закона срок се стига до прекратяването на участието на съдружника в дружеството, но има последици, които следва задължително да бъдат уредени предвид, че такова напускане води след себе си изменение на дружествения договор в частта, относно състава на съдружниците, дяловото участие и капитала на дружеството. Посочено е, че решаването на тези въпроси е от изключителната компетентност на Общото събрание, съгласно нормата на чл. 137 ал. 1 от ТЗ и доказателства да са взети решения в този смисъл не са представени. Писмените доказателства, намиращи се в кориците на делото, установяват, че посочените в заявлението съдружници са отправили самостоятелни предизвестия за прекратяване на участие в дружеството. Предизвестието, отправено от Х.С.Е. е било получено от управителя на „ЖИТЕН КЛАС 98“ ООД на 20.05.2024г., предизвестието, отправено от Р.Б.Т. е било получено от управителя на дружеството на 31.05.2024г., предизвестието на В.Б.Л. е било получено от управителя на дружеството на 11.04.2024г., предизвестието на Н.И.С. е било получено на 10.05.2024г., предизвестието на И.С.А. е било получено на 10.04.2024г., предизвестието на Т.Б.М. е било получено на 15.05.2024г., а това на Л.М.З. – на 15.05.2024г. При горните обстоятелства, Пернишкият окръжен съд намира, че безспорно по делото се установява, че членственото правоотношение на посочените съдружници е настъпило по силата на закона (чл. 125 ал. 2 от ТЗ) с изтичането на посоченото в случая 3-месечно предизвестие. В тази връзка следва да се посочи, че поради потестативния характер на признатото в чл. 125 ал. 2 от ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника и се изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 вр. чл. 125 ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове (Решение № 46/22.04.2010г. на ВКС по т.д. № 500/2009г. ІІ ТО, ТК/. Същевременно, ако не бъде вписано прекратяването на участието на съдружниците в дружеството, настъпило с изтичането на срока на предизвестията по чл. 125 ал. 2 от ТЗ, би се стигнало до несъответствие между вписаните обстоятелства и съществуването на обстоятелство, подлежащо на вписване, засягащо права на трето лице, което от своя страна би попречило на третите добросъвестни лица да се информират за актуалното състояние на търговеца, каквато е и основната цел на търговския регистър. В случая, именно вписването на тази промяна – заличаването на посочените съдружници, е обстоятелството, заявено за вписване от страна на заявителя и след като представените със заявлението документи установяват наличието на подлежащите на вписване обстоятелства, постановеният отказ се явява неправилен. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на правилата за приемане на нов съдружник. Вписването, предвидено в чл. 129, ал. 2 ТЗ, е вписване на промени в обстоятелства, настъпили в резултат на прехвърляне на дялове, а не вписване на разпоредителни сделки с дружествени дялове. Според чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ вписването на обстоятелства трябва да е изрично регламентирано в разпоредба на закон, която не подлежи на разширително тълкуване. За дружеството с ограничена отговорност подлежащо на вписване обстоятелство по силата на чл. 119, ал. 2, вр. чл. 115, т. 3 ТЗ е името или фирмата на съдружниците, като съответно при прехвърляне на дялове се вписва настъпилата промяна само ако е приет нов съдружник. Дружественият дял на всеки от съдружниците не е обстоятелство, за което законът е предвидил, че се вписва, и поради това промяната в притежаваните от съдружниците дялове не подлежи на вписване. Изменението в дружествения договор по чл. 115, т. 5 ТЗ относно размера на дяловете, с които съдружниците участват в капитала, се обявява по силата на чл. 119, ал. 4 ТЗ. В процесния случай е подадено заявление образец А 4 за вписване на промяна на обстоятелство, а именно заличаване на посочените лица като съдружници в „ЖИТЕН КЛАС - 98“ ООД, а не заявление за обявяване на нов дружествен договор. В тази връзка следва да се посочи, че макар в мотивите по т. 5 от ТР № 1/31.05.2023 г., постановено по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, съдът да е отговорил на друг въпрос, а именно, дали напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в дружество с ограничена отговорност при бездействие на органите на дружеството, то е видно, че са изложени разсъждения за задълженията на дружеството, възникнали след изтичане на срока по чл. 125, ал. 2 ТЗ, които са принципни, като изрично е посочено, че "с изтичането на срока членственото правоотношение се прекратява по право", без да са развити съображения, че промените свързани с възникналите задължения на дружеството /чрез общото събрание да вземе решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115, т. 3 ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник – в частта по чл. 115, т. 4 и/или т. 5 ТЗ/ следва да бъдат заявени заедно с прекратяването на членственото правоотношение, съответно незаявяването им по този начин е пречка за вписването на възникналите обстоятелства. Както се посочи и по-горе, фактическият състав на прекратяване на членственото правоотношение на В.Б.Л., Л.М.З., И.С.А., Т.Б.М., Х.С.Е., Н.И.С. и Р.Б.Т. е завършен с изтичането на 3-месечните предизвестия, адресирани до дружеството, като прехвърлянето на дружествения им дял е последица от това обстоятелство, но доколкото размера на дружествените дялове на съдружниците в ООД не е подлежащо на вписване обстоятелство по силата на ТЗ, то в случая единствената проверка, съответно вписване, което е следвало да осъществи длъжностното лице е това по заличаване на посочените лице като съдружници. Не е заявено искане за обявяване на нов дружествен договор, предвид подаденото заявление А4, като следва да се посочи, че при едностранно прекратяване на членственото правоотношение на съдружник, не се изисква нито разрешение, нито съгласие на ОС на съдружниците. Такова не се изисква и при прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг съдружник, предвидено в хипотезата на прехвърляне на дружествен дял на трето за дружеството лице, преподставящо решение на ОС на съдружниците за приемане на нов съдружник. При подаване на заявление Г1 за обявяване на нов дружествен договор, каквото в случая не е подадено, длъжностното лице следва да провери представени ли са всички актове, чието обявяване се иска, и съпътстващите ги декларации и приложения, но същото не просто няма задължение, но и право, да проверява законосъобразно ли е проведена процедурата за приемането на съответните актове, тъй като по този начин би излязло извън законоустановените му правомощия и би извършило преценка, която се извършва от съда по реда на чл.74 от ТЗ или чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. По горните съображения, Пернишкият окръжен съд намира обжалвания отказ за незаконосъобразен, поради което същия следва да бъде отменен, а на АВ следва да бъдат дадени задължителни указания за извършване на исканото вписване на промяна в обстоятелства по партидата на „ЖИТЕН КЛАС 98“ ООД, ЕИК: 113050610, съгласно подаденото заявление. По отговорността за разноски: Съгласно чл. 25 ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ разноските по делото се присъждат по реда на ГПК. На съда му е известна наложилата се съдебна практика, съгласно която при приемане на новата ал. 6 на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ законодателят не е съобразил характера на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно: че с оглед охранителния характер на производството по отмяна на отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията към него са приложими правилата на част IV „Охранителни производства“ и Глава 49 „Общи правила на ГПК “, според които отговорност за разноски се носи за исковите, обезпечителните и изпълнителните производства, които са с двустранен характер, а по отношение на охранителните такива не е предвидена такава възможност /чл. 541 ГПК /. Прието е, че изменението на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не води до промяна в характера на производството по обжалване, което продължава да е едностранно охранително и следва от характера на защитимото субективно материално право на жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат от отказа на длъжностното лице. Практиката на ВКС приема, че към момента е налице формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в производството по отмяна на откази за вписвания в ТРРЮЛНЦ, с която се приема, че регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Част 49 ГП; Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства и, доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя. Такива разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 2 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. Поради това се приема, че същата (ал. 6) не следва да се прилага. Настоящия съдебен състав, обаче, не споделя възприетия извод за липса на съобразяване от страна на законодателя с едностранния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Алинея 6 на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е сравнително нова алинея – обн. ДВ бр. 105 от 2020г. Създаването й е инициирано със мотивирано предложение от депутата К.Ц. и група народни представители, с което е предложено Параграф 14 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража да бъде изменен, като в чл. 25 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ се създаде изречение трето: „Агенцията може да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства по нея“. Предложено е и създаването на ал. 6 към чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ: „В производствата, съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“. От мотивите на направеното предложение (общодостъпно на интернет страницата на Народното събрание на РБ) е видно, че това предложение е свързано с постъпилото становище на АВ по законопроекта и цели прецизиране на предложението за промени в ЗТРРЮЛНЦ. Сочи се, че с предложените промени в чл. 25 ал. 2 и ал. 4 се регламентира възможността за АВ при постъпване на жалбата срещу отказа по реда на чл. 25 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ да направи отговор (възражение) по жалбата, в което да изрази становище по нея и да представи доказателства по направените в нея твърдения. Сочи се още, че посочената възможност е предвидена в глава двадесет и първа относно чл. 276 ГПК, но поради разнопосочната съдебна практика за характера на производството пред окръжния съд, тя не се прилага. Счита се, че с направеното предложение ще се даде възможност както на жалбоподателя, така и на Агенцията по вписванията, като страни в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, да защитят своите права и интереси. В тази насока е и предложението за изменение на чл. 25 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която се дава възможност както на жалбоподателя да обжалва решението на окръжния съд пред апелативния съд, така и право на Агенцията по вписванията да обжалва решението на окръжния съд, в случай на отмяна на отказа. В мотивите на направеното предложение се сочи още, че именно в тези производства е предвидена възможността с предложеното допълнение и създаване на ал. 6 в чл. 25, страните да имат право на разноски, в случай, че са направени такива. Присъждането им се осъществява по реда на чл. 78 от ГПК, като по този начин се спестява провеждане на отделно исково производство по чл. 28 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка със ЗОДОВ, само по отношение на направените разноски от жалбоподателя срещу Агенцията по вписване. Посочва се, че с предложената промяна няма да се провеждат още две административни производства пред административен съд и ВАС, респ. няма да има изразходване на допълнителни средства за такси и разноски за тях, вкл. присъждане на лихви върху разноски за периода от отмяната на отказа до влизане в сила на решението за присъждане на разноски като вреди по производството. Горните мотиви са изложени и по време на състоялото се на 02.12.2020г. заседание на Комисията по правни въпроси (при обсъждане за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 054- 01-104, внесен от К.Г.Ц. и група народни представители на 13 ноември 2020 г.), на което освен останалите гости е присъствал и представител на Агенцията по вписванията, в лицето на Г.К. - изпълнителен директор. Предложението е прието с 18 гласа „За“, без „въздържали“ се и „против“. От съдържанието на общодостъпния Протокол № 150 от 02.12.2020г. е видно още, че всички присъствали и участвали в гласуването са възприели изцяло мотивите на направеното предложение, въпреки Становището на Агенция по вписванията с вх. № ПК-004-00-5 от 23.11.2020г., в което основен мотив е, че производството по вписване, заличаване и обявяване в ТРРЮЛНЦ е охранително по своята правна природа, едностранно и безспорно. От горното е видно, че не може да се възприеме извода, че законодателят не е съобразил вида на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно: охранителния му характер, както е възприето в съдебната практика, посочена и от молителя. Напротив, характера на производството е обсъден и съобразен, като в тази връзка от изключително значение е изказването на г- Г.Ч., изразяващо се в следното: „ Аз ще бъда малко по-подробен тук, тъй като това е една стара тема, така да се каже, в нашето правораздаване. Това не е охранително производство. Това трябва да сме категорични, защото охранително производство означава производство, което се развива пред съд. С промяната в ГПК и създаването на Търговски регистър той отиде в изпълнителната власт. Това са актове, които издава съответно агенция, която е административен орган. Въпреки, че за мен това си е чисто административно производство по силата на Закон, актовете са предоставени на контрол в общи съдилища. Това не е първият случай, тъй като такива актове са и актовете по ЗСПЗЗ. Те също са административни, но съдебният контрол е от районен съд. Да, приключва в административен като последна инстанция, но така или иначе това е административна дейност, която е възложена на общи съдилища. Така е последната промяна, която стана в 24-часовите задържания. Те също като административни актове са възложиха на контрол от районния съд. Това не е законодателен проблем, че те се развиват така. Да – административни са. Както актовете на Агенцията по вписванията във връзка с действията на съдиите по вписванията, така и актовете на длъжностните лица по регистрация. Това мисля, че не е дебат в момента – дали да бъдат в административните или не…..“, “…Откъде възниква този проблем? Проблемът възниква със създаването на чл. 28 от Търговския регистър, където в мотивите на приемането на Законопроекта се предвиди, че това е административна дейност. Самият законодател казва, че е административна дейност. Оттам започна драмата между общите и административните съдилища като тези дела се решават на смесени съдебни състави – трима от ВКС и двама от ВАС. Съответно ние пишем особени мнения обаче така или иначе общият съд казва: щом като законодателят е казал, че това е административна дейност – само в тази част, за разноските, тогава Вие гледайте исковете по ЗОДОВ. В момента се получи следната безумна ситуация, че общият съд гледа отказите, а ние гледаме разноските. При положение, че общият съд си гледа отказите, той следва да си гледа и разноските. Тъй като това е чисто административно производство аз изцяло споделям притесненията, които бяха изразени от колегата от Агенцията по вписванията, че няма как ние да оставим тази възможност и да се развива това производство – само между жалбоподател и между съд. Органът, който е издал този административен акт, макар и контролиран от общия съд, следва да защитава този свои акт в съда. Именно затова аз подкрепям предложението на депутата Ц., че следва да се даде възможност да се направи възражение пред решаващия съд, който е окръжен съд във връзка с жалбата и съответно когато се постанови отмяна на този акт, да имат правомощия и този орган да сезира по-горен съд, който е апелативен съд, в това производство. Не само това. Те като орган могат да правят и възражение за прекомерност на тези разноски. Това е много важно, защото ако няма кой да възрази, съдът служебно не може да прави корекция на размера на разноски. Да не отидем в другата крайност. Досега им казвахте: нямате право на разноски. Аз смятам, че това са си безспорни вреди. Не може когато един човек си упълномощи адвокат и му плати за неговата дейност и съответно този адвокат е свършил работа и съответно съдът е отменил този отказ, да няма право да си възстанови тези разноски.“. Г-н Ч. е засегнал и въпроса Тълкувателно решение по т.д. № 4/2020г., което към момента на обсъждане на промените не е било постановено. С Решение № 5 от 14.07.2022г. на ВАС по посоченото тълкувателно дело, обаче, искането на Главния прокурор на РБ е било отклонено, с посочените в отговора на молбата по чл. 248 ГПК мотиви, а именно: „При проверката за допустимост на искането по втория въпрос (дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилище за исковете по чл. 28 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ“) се установява, че в ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020г.) е приета нова ал. 6 на чл. 25, съгласно която „В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК“. Цитираната нова алинея урежда реда за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, което изключва възможността те да бъдат претендирани по исков ред по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ“. Липсата на претендиране на разноски по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е още една предпоставка за приложение на ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото страните не могат да бъдат лишени от възможността да бъдат овъзмездени за направените в производството разноски. В заключение, не без значение е и изказването на изпълнителния директор на АВ Г.К., а именно: „Така че много благодаря за начина, по който сте формулирали и предложили, аз мисля, че това е много добро положение както за Агенцията, така и за жалбоподателите, защото това ще позволи и установяването на трайна практика при произнасянето на длъжностните лица, което съответно ще намали броя на обжалваните откази, съответно броя на отменените откази, което мисля, че в крайна сметка е това, което очакваме от Агенцията – прозрачност и предвидимост на постановяваните както вписвания, така и откази. Благодаря Ви“. Видно е, че дори представителя на АВ е била съгласен с направеното предложение, намирайки го за подходящо и целесъобразно. Предложението, направено от К.Ц. и група народни представители е прието с 82 гласа „ЗА“, 0 „Против“ и 0 „въздържали се“, което несъмнено сочи на категоричност и липса на колебание у законодателя. Всичко изложено по-горе мотивира настоящият съдебен състав да не се съгласи с формиралата се до настоящия момент съдебна практика, че при приемането на обсъжданата по-горе алинея 6 на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ законодателят не е съобразил характера на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което на това основание не следва се прилага законова разпоредба, приета и обнародвана по съответния законов ред. Намира, че приетата ал. 6 е ясна, целесъобразна и императивна и като такава следва да бъде приложена по настоящем. Предвид горното, на молителя се следват разноски, но с оглед липсата на направено искане в тази насока, респ. представени доказателства за сторени такива (извън внесената държавна такса), то разноски не следва да му бъдат присъдени. По изложените съображения, съдът