Решение № 35 от 5.2.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 357/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК. С решение №1390/23.12.2023 г., постановено по гр.д.№1251/2022 по описа за 2022 г. на РС – П. е осъдена „Обединена българска банка" АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр.София, Община Столична, р-н Триадица, бул.„Витоша“ №89Б, представлявано от Изпълнителните директори Д.П.С. и Т.В.И. да заплати на Н. Н. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр.П., бул.„К.М.Л.“ №10 на основание чл.79, ал.1 ЗПУПС следните суми: 1/ сумата от 2 000 лв. - стойност на неразрешена платежна операция, извършена чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ••••••••••••• 6 - ••••••• на 23.11.2021 г.; 2/ сумата от 1 600 лв. - стойност на неразрешена платежна операция, извършена чрез теглене от банковата сметка на ищцата от терминално устройство АТМ••••••••••••• 6 - ••••••• на 24.11.2021 г., 3 / сумата от 400 лв. - стойност на неразрешена платежна операция, извършена чрез теглене от банковата сметка на ищцата от UBB ••••••, BL.109 - ••••••• BGR на 24.11.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 28.04.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 168, 69 лева - обезщетение за забава за периода от 27.11.2021 г. до 27.04.2022 г. Осъдена е „Обединена българска банка" АД, ЕИК 000694959 да заплати на Н. Н. М., ЕГН •••••••••• на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 877 лева, представляваща сторените разноски в производството. Решението в срок се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство с твърдение, че същата е неправилна и необоснована. Изложени са подробни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че транзакциите предмет на иска не са автентични, че по делото не са налице обстоятелства, от които да се направи извод, че транзакциите са реализирани в следствие на неизпълнение на груба небрежност на законовите задължения на ищцата за предприемане от нейна страна на всички разумни действия за опазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент. Жалбоподателят твърди, че от събраните в хода на производството доказателства се установява автентичността на процесните тегления. В този смисъл обсъжда заключението на СТЕ като твърди, че тегленията са извършени с издадената на ищцата банкова дебитна карта – чрез въвеждане на пълните данни на картата – пълен номер на картата, месец и година на валидност, трицифрен код за сигурност, както и чрез допълнителен елемент - еднократен код, изпратен до мобилния телефон на ищцата. Тегленията са разрешени с използването на персонализираните средства за сигурност по смисъла на нормативния акт и по начина, уговорен между ищцата и банката съгласно чл.III.8.1 от Общите условия за издаване и използване на платежни дебитни и кредитни карти – чрез въвеждане от първия път на верния ПИН код на физическата пластика на картата. Тоест въззивникът твърди, че в хода на производството се е установило по безспорен начин, че съгласието за изпълнението на процесните платежни операции е дадено по уговорения между страните начин с използването на персонализираните средства за сигурност, известни само на ищцата и посредством дебитна карта на ищцата, дегитализирана в приложението на Google Pay с въвеждане освен на пълните данни от картовата пластика, така и на шестцифрен код с еднократна валидност, изпратен като SMS съобщение на 12.11.2021 г. до обявения от ищцата пред банката номер на мобилен телефон. Твърди се, че единственото лице, до чието знание са доведени всички елементи, необходими за извършване на транзакциите е единствено ищцата и единствено възможния извод е, че в следствие на неизпълнение на задълженията на ищцата за опазване на персонализираните защитни характеристики на картата е било възможно извършването на оспорените транзакции. Твърди, че е налице груба небрежност и тогава представата за това неопределено в закона понятие би останала като чиста абстракция в областта на предоставянето на платежните услуги и изискването за полагане на елементарна грижа от страна на ползвателите на платежни инструменти да опазват техните защитни характеристики. Искането е решението да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен като неоснователен. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответната страна Н. М. чрез адв.Новоместска, с изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено. Изложени са подробни съображения в тази насока. Претендира разноски. В съдебно заседание за жалбоподателят "ОББ" АД, редовно призован, се явява юрисконсулт Н., който поддържа въззивната жалба. Моли съда да отмени изцяло като неправилно решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Моли за срок за представяне на писмени бележки. Претендира разноски. В съдебно заседание, ответната страна Н. М., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Новоместска, която оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски, съгласно представен списък. Пазарджишки окръжен съд, за да се произнесе по спора, съобрази следното: Относимите обстоятелства са следните: Предявен е осъдителен иск е с правна квалификация по чл.79, ал.1 ЗПУПС, която норма е специална по отношение на общите разпоредби за договорната отговорност в ЗЗД и с която се урежда начина на разпределяне на отговорността по договора за платежни услуги при извършване на неразрешена платежна операция. Ангажирането на отговорността на банката по договора за платежни услуги на основание чл.79, ал.1 ЗПУПС предполага да се установят всички елементи от фактическия състав, които са: 1) сключването между страните по спора на договор за платежни услуги; 2) изпълнението от страна на банката на конкретна платежна операция; 3) уведомяване на Банката от ищеца за извършените платежни операции, без неоснователно забавяне, след узнаването за тяхното извършване; 4) че платежните операции са неразрешени от платеца, който е и ползвател на платежна услуга по сключения договор; 5) че не е налице някое от предвидените в ЗПУПС основания, при които се изключва или ограничава отговорността на доставчика на платежни услуги при изпълнението на неразрешени платежни операции. По делото са обявени за безспорни между страните следните обстоятелства: 1/ ищцата е клиент на "ОББ" АД и титуляр на банковата сметка, към която е издадена дебитна карта с номер •••••••••••••••••; 2/ от банковата сметка на ищцата в периода от 23.11.2021 г. – 24.11.2021 г. са извършени 3 броя транзакции на обща стойност 4 000 лв.; 3/ на 25.11.2021 г. в 12, 00 часа ищцата е уведомила банката относно направените без нейно знание и без нейно разрешение оспорени транзакции. Спорът по делото пред първата и в настоящата инстанция се свежда до установяването на обстоятелството дали процесните платежни операции са разрешени, или имат характеристиките на неразрешени платежни операции, съгласно чл.70, ал.1, изр.2 ЗПУПС. При условията на евентуалност, спор е налице и по въпроса дали са налице основания, при които се изключва или ограничава отговорността на Банката /доставчик на платежни услуги при изпълнението на неразрешена платежна операция/ и по-конкретно – дали е налице груба небрежност от страна на ищеца /според твърденията на ответника/. За изясняване на спорните въпроси в първата инстанция е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява алгоритъма на тегленията на АТМ-устройства с регистрирана дебитна карта в Google Pay. Установено е, че всяко от процесните тегления е извършено с дебитната карта на ищцата, издадена от банката, като коректно са въведени всички изискуеми реквизити, изискващи се за извършване на операцията. Не е установено от какво е устройство е направена регистрацията в приложението на Google Pay, както и не са налични данни от кой IP адрес. Установено, е че за въвеждането на дебитната карта в Google Pay не се изисква въвеждането на ПИН-код на картата. Установено е, че в нито едно от устройствата на ищцата не е открито приложението Google Pay. Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното: Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена от е от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество решението е правилно, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Страните не спорят по отношение на фактите по делото, а по отношение на техните правни последици. Поради това, настоящият състав намира, че фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд и не следва да я приповтаря, а по силата на чл.272 ГПК да препрати към нея. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Тези данни обосновават извод, че платежните операции са наредени чрез използване на данните за платежния инструмент на ищцата. Липсват обаче доказателства за конкретно поведение на ищцата, което да сочи на непредприемане от нея на всички разумни действия за опазването в тайна на данните на дебитната карта и на ПИН кода, като предвид разпоредбата на чл.78, ал.4 от ЗПУПС такъв извод не може да се направи само въз основа на ползване на платежния инструмент от трето лице. Наличието на измама или груба небрежност не се презюмира, а подлежи на пълно и главно доказване от доставчика посредством допустимите от закона доказателствени средства, а такива по делото не са ангажирани. По силата на чл.8, ал.4 от ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчното доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца. Това правило, тълкувано във връзка с ал.1 на същата разпоредба, сочи на това, че когато е налице случай на използване на платежен инструмент, собственост на ползвателя на платежната услуга /както е в случая/, това използване не е достатъчно, за да се приеме, че платежната услуга е разрешена. В този случай доставчикът на услугата носи доказателствената тежест да установи автентичността на платежната операция, но само по себе си това не следва само от обстоятелството, че е използван предоставения на ползвателя на платежната услуга платежен инструмент и съответния към него ПИН. С оглед горното, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че процесните транзакции са автентични. Настоящият съдебен състав намира, че само от обстоятелството, че е използвана регистрираната в приложението Google Pay дебитна карта на ищцата Н. М. и че са въведени коректно всички пълни данни на картата, вкл. еднократен код, изпратен до мобилния телефон на ищцата, не може да бъде направен извод, че същата надлежно е разрешила спорните три тегления. Тези обстоятелства следва да бъдат установени било чрез преки, било чрез косвени доказателства, които обаче следва да водят до извод за тях, но не могат да почиват на предположения. В случая банката се е позовала само на тези обстоятелства, за да обоснове твърденията си, че операциите са разрешени, без да е ангажирала други доказателства в тази насока. Чл.78, ал.4 от ЗПУПС дава възможност на доставчика на платежни услуги да се освободи от отговорност в случаите, когато платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.75. Тези основания за освобождаване на отговорност обаче не могат да бъдат предполагани, а следва да бъдат доказани по съответния за това ред, което е видно от последното изречение на чл.78, ал.4 от ЗПУПС, съгласно което доставчикът на платежни услуги представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. Тези доказателства следва да са конкретни, а не могат да бъдат извлечени от тълкуване на определени обстоятелства. „ОББ" АД не е доказала по надлежния начин, че трите оспорвани в настоящото производство тегления представляват надлежно разрешени от ищцата Н. М. операции, както и не е доказала, че са налице обстоятелства, освобождаващи я от отговорността за тези операции по смисъла на чл.78, ал. 4 или чл.80, ал.3 от ЗПУПС, поради което неоснователни са въведените с въззивната жалба възражения в този смисъл. Не са налице основания за освобождаване от отговорност на ответника като доставчик на платежни услуги. Няма данни за измама, умисъл или груба небрежност на ищцата. В случая е релевирано от ответника правоизключващо възражение с правна квалификация чл.80, ал.3 ЗПУПС, поради неизпълнение от ищцата на задълженията й по чл.75, т.3 ЗПУПС. Съгласно чл. 75, т. 3 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има задължението след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Доказването на фактите по чл.75, т.3 ЗПУПС съгласно чл.78, ал.4 ЗПУПС също е поставено в тежест на доставчика на платежни услуги, като заключение за това, че платецът умишлено или при груба небрежност не е изпълнил задълженията си, не може да се направи само от факта на използване на платежния инструмент, което е регистрирано от банката, а трябва да бъдат установени конкретни факти относно начина на действие на платеца и неговото субективно отношение при изпълнение на задълженията му. В случая не са събрани доказателства ищцата доброволно и целенасочено да е предоставила картата и ПИН кода към нея на трето лице, поради което не е налице умишлено неизпълнение на задължението по чл.75, т.3 ЗПУПС. Липсва и груба небрежност като неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия. Задължението за опазване на данните и персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент изисква предприемане на всички разумни действия за запазването им в тайна. Разумните действия при платежен инструмент, представляващ платежна карта, обичайно се свеждат до физическото й съхраняване по начин, че да не бъде изгубена или открадната и изписаните върху нея данни да не станат достояние на трети лица, както и запазване в тайна на ПИН кода, включително той да не се записва върху картата и да не се съхранява заедно с нея. Липсват доказателства за конкретно поведение на ищцата, което да сочи на непредприемане от нея на всички разумни действия за опазването в тайна на данните на дебитната карта и на ПИН кода, като предвид разпоредбата на чл.78, ал.4 ЗПУПС такъв извод не може да се направи само въз основа на доказаното по делото ползване на платежния инструмент от трето лице. Следователно извършените в периода от 23.11.2021 г. 24.11.2021 г. вкл. платежни операции, макар да са наредени чрез уговорения платежен инструмент представляват неразрешени платежни операции, за които не са изпълнени условията на чл. 80, ал.3 ЗПУПС. За тях доставчикът на платежни услуги е уведомен своевременно /без неоснователно забавяне/ и дължи възстановяване на тяхната стойност. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод са предприетите от ищцата действия веднага след узнаването за неразрешените трансакции – предявяване на възражение пред банката и подаване на жалба до ОДМВР П. с искания за предприемане на действия по компетентност. Следователно, предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС се явява доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Върху главницата следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Предвид съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски за въззивната инстанция в размер на 750 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представените списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд