Решение № 441 от 30.12.2023 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 1067/2023 г.

Производството е по чл.439, ал.2 вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК В РС – Ч................ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 512/2023 г. по описа на с.с. – АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, с код по БУЛСТАТ 121604974, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Щняз Ал. Дондуков” № 3, представлявана от См. Вълов – Изпълнителен директор, чрез пълномощника М. Е. К. – старши юрисконсулт, със съдебен адрес: гр. Г., ул. „................“ № 24 е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу „................“ ЕООД, с ЕИК 206068088, със седалище и адрес на управление: гр. Ч................, обл. Плевен, ул. “Княз Борис I” № 27, представлявано от Управителя – М. Г. Б. за сумата от 10 877, 62 лева (десет хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и 62 стотинки), ведно със законната лихва за период от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 2 373, 06 лева (двe хиляди триста седемдесет и три лева и 06 стотинки), представляваща лихва за период от 19.11.2020 г. до 09.05.2023 г. След получаване на исковата молба и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за нейната редовност – наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Втората проверка относно допустимостта на иска /чл.130 във вр. чл.311, ал.1 от ГПК/ – видно от приложените по делото доказателства е, че е налице правен интерес от водене на иска за ищеца и активната и пасивната легитимация на страните в процеса. На ответника следва да се изпрати препис от исковата молба като му се укаже, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор, както и задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Съдът е изпратил на посоченият в исковата молба адрес на ответника исковата молба с приложенията, но съобщението до него е върнато в цялост с отбелязване, че не е открит на посоченият адрес и по данни на съсед фирма няма на посочения адрес. От приложената по делото справка за актуално състояние на ответника е видно, че няма друг известен адрес. С оглед спазване на процедурата по връчване на исковата молба с приложенията съгласно чл.131 от ГПК, съдията – докладчик с Разпореждане № 706/04.11.2023 г. е разпоредил да се залепи уведомление на вратата на адреса по седалището на фирмата. В дадения срок, никой не се е явил да получи съдебните книжа, които съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК следва да се приложат по делото и се приемат за връчени. ИЩЕЦА – редовно призован, не се явява, представлява се от ст.юк. М. К., която в писмено становище поддържа иска. Желае при наличие на предпоставките на чл.238 от ГПК, спрямо длъжника да бъде постановено неприсъствено решение. Позовава се на писмени доказателства. ОТВЕТНИКА – редовно призован не се явява. Съдът като взе предвид, че на ответника са връчени съобщение за връчване на препис от исковата молба, определение за насрочване и доклад по делото (чл.140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з, с които са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, както и че искът с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявеният размер. По разноските: Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, с което се претендират: сторените в заповедното производство разноски в размер на 342, 55 лв., представляващи 242.55 лв. платена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в настоящето производство в общ размер на 442, 55 лв., представляващи 242.55 лв. доплатена държавна такса и 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на Тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените в заповедното производство разноски. Воден от гореизложените мотиви, съдът