РЕШЕНИЕ

№ 22/26.2.2021 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският административен съд, І касационен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари 2021г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ 2.ВАНЯ СТОЯНОВА при секретар Ст. Гюмлиева прокурор Д. ГЕОРГИЕВА Като разгледа докладваното от съдия В. Драганов КАНД № 20 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно анд № 20/2021г. е образувано по жалба на Регионална дирекция по горите Сливен против Решение № 278/08.12.2020г., постановено по анд № 20202330200843 /2020г. по описа на Ямболския районен съд.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 2011200388/02.07.2020 на Директора на РДГ - Сливен, с което на Н. К.Д. •••, ЕГН ••••••••••, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено наказание глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, вр. чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, вр. с т. II. 1 от заповед № 814/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАГ.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване на издаденото НП, с присъждане на направените разноски на двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът редовно призован изпраща процесуален представител юрисконсулт К., редовно упълномощена, която поддържа жалбата и направеното искане.

Ответникът по касация, редовно призован, изпраща процесуален представител адв. М. А., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и моли за оставяне в сила решението на Ямболския районен съд, с присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли решението на ЯРС да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

С Решение № 278/08.12.2020г. по анд № 20202330200843 /2020г., Ямболския районен съд е отменил Наказателно постановление № 2011200388/02.07.2020 на Директора на РДГ - Сливен, с което на Н. К.Д. •••, ЕГН ••••••••••, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено наказание глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, вр. чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, вр. с т. II. 1 от заповед № 814/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАГ.

За да постанови своя съдебен акт ЯРС, въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 18.06.2020 г. служител на ИАГ в присъствието на свидетел съставил АУАН с. ИАГ № 051609 на Н. К.Д. за това, че „като лице упражняващо лесовъдна практика е одобрил карнет опис за отдел 83, подотдел "в", землище с. Каравелово, собственост на община Тунджа без да попълни всички изискуеми съгласно утвърдения образец реквизити, а именно: не е описано различието между таксационните показатели по ГСП и действителните, довело до залагане на 967 куб. метра стояща маса при предвидена по ГСП 190 куб. метра, с което е нарушена разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ “. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 20.08.2019 г. в гр. Ямбол, община Тунджа и открито на 01.06.2020 г. Впоследствие въз основа на така съставения АУАН, на 02.07.2020 г. е издадено обжалваното Наказателно постановление 2011200388/02.07.2020 на Директора на РДГ - Сливен, с което е ангажирана отговорността на Н.Д. по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

При така установена фактическа обстановка ЕРС е счел от процесуално правна страна, че в производството по установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на ответника по касация да разбере кога е извършил вмененото му нарушение и в какво му качество, които нарушения водят до отмяна на процесното НП.

Решението е правилно.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила.

Както бе посочено по горе административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Съгласно посочената разпоредба наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. В обстоятелствената част както на АУАН, така и на наказателното постановление е посочено, че Д. е извършил нарушението в качеството му на лице, упражняващо лесовъдна практика. Видно от приетите по делото доказателства Н. К.Д. е назначен на длъжността „ръководител звено горско стопанство“ при Община Тунджа и има качеството на длъжностно лице, което се установява от Трудов договор № ТД9/01.04.2013г., допълнително споразумение № 114/20.02.2020 г. и длъжностна характеристика. Като ръководител на общинска горска служба, съгласно чл. 234, ал. 5 от ЗГ Д. не може да упражнява лесовъдска практика в горските територии на територията на съответната община, освен по служба. След като АНО твърди, че Д. от една страна е извършил нарушението в качеството му на лице, упражняващо лесовъдна практика, а от друга страна, че нарушението е извършено в административната сграда на Община Тунджа в гр. Ямбол, то правилен е извода на ЯРС, че на ответника по касация е нарушено правото на защита да разбере в какво точно качество му е вменено процесното нарушение. Налице е и друго съществено процесуално нарушение, тъй като при издаване на НП наказващият орган е нарушил и императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В случая нито в АУАН, нито в наказателното постановление е посочено за коя година се отнася одобрения от Д. карнет – опис за който се твърди, че не е попълнил всички реквизити.

Поради изложеното ЯАС счита, че не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски в настоящото производство. Същите съдът определя в размер на 300 лева, с оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,