Решение № 15 от 8.2.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 166/2023 г.

Производството е по реда на чл. 380 от НПК. Образувано е по предложение от Апелативния прокурор за възобновяване на административно-наказателното производство по ВНАХД № 322/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, с решението по което обвиняемият И. И. М., ЕГН •••••••••• е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 5 от НК, вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, вр. чл.9 ал.2 предложение първо от НК. В искането за възобновяване са изложени оплаквания единствено за нарушение на материалния закон, изразяващи се в неправилна оценка на деянието като малозначително и приложението на чл.9, ал.2 от НК. Изтъква се, че количеството наркотик е намерено в пет различни разфасовки с различен грамаж и концентрация на активното вещество, сочещо че обвиняемия се е запасявал от различни източници, което завишава степента на обществена опасност на деянието. С позоваване на съдебната практика е отправено искане апелативният съд да възобнови административно- наказателното производство по ВНАХД № 322/2023г. и да отмени постановеното въззивно решение, а делото да върне за разглеждане от друг състав на БОС или алтернативно, да потвърди първоинстанционното решение. В съдебно заседание Апелативният прокурор поддържа предложението за възобновяване и доводите изложени в него. Административно наказаното лице И. М., редовно призован, не се явява и не се представлява в настоящото производство. Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в законоустановения срок и от компетентен орган по чл. 380, ал. 1 от НПК, вр. чл. 71 от ЗАНН. Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, предложението е основателно. Съображенията за това са следните: Първоинстанционното съдебно производство по НАХД № 521/2023г. по описа на Районен съд-Бургас е било образувано по повод внесено от прокурора на основание чл. 375 от НПК постановление за освобождаване на обвиняемия И. И. М. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Първоинстанционното производство е приключило с решение №132 от 20.02.2023г., с което БРС е признал обвиняемия за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, освободил го на основание чл.78а от НК от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, отнел е на основание чл. 354, ал. 6 от НК в полза на държавата предмета на престъплението, разпоредил се с останалите веществени доказателства по делото и осъдил обвиняемия да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас направените в досъдебното производство разноски в размер на 229, 13 лева, По повод подадена жалба от защитника, пред Окръжен съд – Бургас е било образувано ВНАХД № 322/2023 г. С постановеното по делото решение № 119/21.04.2023 г. въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционното решение, като вместо него е постановил, че признава обвиняемия за невинен в това, че на 23.01.2023 г., в апартамент, находящ се на адрес: гр. Бургас, ж.к. „С. “, бл. № •, ет. •, ап. № •, без надлежно разрешително, държал в себе си високорискови наркотични вещества, а именно коноп и препарат, съдържащ коноп, номерирани по обекти, както следва: обект № 1/1 - 2, 080 гр. коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 1, 90 %; обект № 1/2 - 0, 260 гр. коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 2, 10 %; обект № 1/3 - 0, 457 гр. коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 2, 90 %; обект № 2/1 - 1, 630 гр. коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 26, 20 %; обект № 2/2 - 0, 263 гр., смес от тютюн и коноп, който съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗКНВП вр. §1, т.12 от ДР към ЗКНВП се определя като препарат, съдържащ коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 4, 70 %, с общо нето тегло на обектите от 4, 690 гр., на обща стойност - 28, 14 лв. и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 5 от НК, вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, вр. чл.9 ал.2 предложение първо от НК. Отнел е в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, веществените доказателства, а именно: обект № 1/1 - 2, 080гр. коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 1, 90 %; обект № 1/2 - 0, 260 гр. коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 2, 10 %; обект № 1/3 -0, 457гр. коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 2, 90 %; обект № 2/1 - 1, 630 гр. коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 26, 20 %; обект № 2/2 - 0, 263 гр., смес от тютюн и коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 4, 70 %, предадени на съхранение в Централно Митническо управление - гр. София и постановил унищожаването им като вещи, чиито притежаването е забранено. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, е постановил след влизане на решението в сила веществените доказателства - един брой хартиен плик със стебла от обект 1/1, запечатан в хартиен плик с печат на БНТЛ, и един брой хартиен плик, съдържащ опаковки /л. 47/, като вещи без стойност, да се унищожат по предвидения в ПАС ред. БАС намира, че в рамките на установените и възприети от решаващите съдилища факти, въззивният съд неправилно е приложил материалният закон, като е приел, че извършеното от обв. И. М. деяние е несъставомерно, преценявайки, че е налице хипотезата на чл. 9, ал.2 от НК. За да стигне до извод, че степента на обществена опасност на деянието е изключително ниска, в мотивите си съставът на БОС се е позовал на малкото количество на високорисковото наркотично вещество, малкото процентно съдържание на активното вещество и ниската стойност на държаната от обвиняемия марихуана, като също така е счел, че данните за личността на подсъдимия не могат да обосноват изводи в подкрепа на маловажност на случая. Настоящият състав на БАС не възприема изложените в мотивите на въззивното решение доводи, обосноваващи приложението на чл. 9, ал. 2 от НК и в частност във втората предвидена хипотеза - обществената опасност на деянието на обвиняемия да е явно незначителна. Изводът за необходимост от прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК е обвързан с преценка на конкретните обстоятелства, свързани с време, място, начин на извършване на деянието, както и на личността на дееца, които характеризират степента на засягане на защитените от нормата на чл. 354а от НК обществени отношения. Преценката е комплексна и обхваща съвкупността от всички установени по делото данни за деянието и дееца. Действително приоритет се отдава на специфичните характеристики на самото деяние, но предвид необходимостта от конкретна цялостна оценка на обществената опасност на извършеното, не бива неговите количествени измерения да се абсолютизират и унифицират чрез количествени критерии за приложението на чл.9, ал.2 от НК, защото фактологията на всяка престъпна проява е винаги различна, дори при наличие на сходство в обстоятелства - Решение № 72 от 27.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 245/2020 г., II н. о. Обществената опасност е обективно, неюридическо качество на престъплението, наличието на което дава характеристиката на едно деяние като престъпно, доколкото накърнява защитени от законодателя обществени отношения. Когато отрицателно въздействие на деянието върху защитените обществени отношения е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения, е налице незначителност на неговата обществена опасност. Установените по делото факти, които не са били спорни и очертават характеристиката на деянието – държане на високорисково наркотично вещество - марихуана, малко като количество - с общо тегло - 4.690 г., с ниска стойност - 28.14 лв., с процентово съдържание на активния наркотично действащ компонент вариращ от 1.90 % до 4.70 %, като в 1/3 от него е с 26.20 % и за нееднократна употреба, сочат на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Тя обаче е достатъчна, за да бъде деянието третирано като престъпление, макар и да се явява незначителна по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Обстоятелство, че високорисковото наркотично вещество е за лично ползване не бива да се надценява, защото охранявайки отношения по опазване здравето на гражданите, законът не изключва собственото самоувреждащо поведение на дееца. Обвиняемият не е осъждан, изразил е съжаление и е съдействал за установяване на деянието му. Пред районния съд е посочил, че работи „в строителството“, а характеристичните данни(л.16 от досъд.п.) не потвърждават констатацията на БОС за отсъствие на сведения за други негови противообществени прояви и за инцидентност на настоящото му деяние, в какъвто смисъл са и обясненията му за двата способа на придобИ.е на намерения наркотик - обекти 1/1, 1/2, 1/3 чрез набиране от храст, докато се разхождал, а останалите чрез покупка няколко дни преди инкриминираната дата. Съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от същия вид, но не позволява извод за незначителност на засягане на защитаваните обществени отношения, която според изискването на чл.9, ал.2 от НК трябва да е и очевидна - „явна“. Изложеното дава основание за категоричен извод, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, тъй като с деянието си обвиняемият И. И. М. е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, за което правилно Районен съд-Бургас с постановено на 20.02.2023г. решение № 132 по НАХД 521/2023г. го е признал за виновен и отчитайки присъствието на всички предвидени по чл.78а от НК предпоставки го е освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Определеното от районния съд административно наказание е справедливо и съобразено с установените по делото обстоятелства. По изложените съображения апелативният съд прие, че искането на Апелативният прокурор при БАП за възобновяване на приключилото административнонаказателно производство е основателно. Производство по ВАНД №322/2023г. на Окръжен съд – гр. Бургас следва да се възобнови и да се отмени постановеното въззивно решение. На основание чл.380, ал.2 от НПК решението на Районен съд – гр. Бургас, с което обвиняемия И. И. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК и на чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно. Водим от горните съображения и на основание чл. 380 НПК, вр. чл. 70 б."в" ЗАНН, Бургаският апелативен съд