РЕШЕНИЕ

№ 189

гр. Русе, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Г.а като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520100269 по описа за 2023 година Делото е образувано по молба на В. П. С. и Ю. Д. С., наследници по закон на лицето С. Ю.ов Д., б.ж. на гр.София, починал на 15.02.2022 г., срещу ”Кардиф Животозастраховане, клон България”-София и “Кардиф Общо застраховане“- София.

Предявените искове са с правно основание чл.134 от ЗЗД във вр. с чл.382 ал.3 от Ищците сочат, че в епикризата, издадена от УМБАЛ „Канев“ АД, като причина за смъртта на наследодателя им била вписана диагноза “Декомпенсирана чернодробна цироза-Чайлд С.Чернодробна недостатъчност“. На 20.06.2018 г. между сина им и Уникредит Кънсюмър Файнненсинг ЕАД-София бил подписан Договор за потребителски кредит № 3250117, по силата на който на С. Ю.ов Д. била предоставена в заем сумата от 10 000 лева при договорна лихва от 3 950, 16 лв. ( Софибор + фикс.надбавка от 5, 49%, ГПР-7, 24%). Едно от условията за сключване на този контракт били имуществена и застраховка „Живот“ в полза на кредитора, за което застрахования кредитополучател дал изрично съгласие с Декларация за приемане на застраховането по застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“, пакет 6 от 20.06.2018г. Бил предоставен Кратък медицински въпросник и Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б № 3250117 със застрахователите “Кардиф Животозастраховане-клон България“, ЕИК 175190059, и “Кардиф Общо застраховане -клон България“, ЕИК 175190073. Срещу заплащане на застрахователна премия застрахователите се съгласили да застраховат, съгласно ОУ на застраховка „Кредитна протекция Плюс“, кредитополучателите по банкови потребителски кредити, администрирани от “Уникредит Кънсюмър Файнненсинг“ ЕАД София, ЕИК 175070632.

Уговорените застрахователни покрития били: смърт настъпила в резултата на злополука или заболяване, ТНЗР, ВН, НБРУ. Срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит. Периода на застрахователното покритие се ангажира с чл.5 от ОУ, размер на премията съгласно Таблица-0, 1123 % от първоначалната сума на кредита, умножена по продължителността на кредита в месеци еднократно. В договора и приложеният погасителен план към него общият размер на застрахователната премия е посочен на 792 лв., а застрахователната месечна вноска- 6, 60 лв. и се явява част от анюитетната такава. В чл.11 от ОУ било казано, че при смърт се изплаща остатъчния баланс по кредита към дата на настъпване на събитието.

Според чл.1, ОУ са неразделна част от Групов застрахователен договор за застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“, защита Макс“ и „66 плюс“ № 1/2014 г., сключен между “Кардиф Животозастраховане Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане Клон България“ от една страна, като застрахователи, и “Уникредит Кънсюмър Файнненсинг“ ЕАД, като застраховащ, при условията на чл.382 от КЗ- застраховка за обезпечение на заем или банков кредит сьгласно КЗ и предоставя на застрахованите лица застрахователна защита при настъпване на рискове посочени в ОУ, в резултат на които застрахованото лице реализира загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно да обслужва кредита си във връзка с който е сключена застраховката.

Чл.11 от ОУ урежда размер на застрахователното плащане и срокове за извършването му.

Чл.12 ангажира изключенията от застрахователното покритие- т. нар.изключващи клаузи. Общите изключващи клаузи се казва в чл.12.1 за всички рискове освобождава застрахователите от извършване на застрахователното плащане, ако застрахователното събитие е причинено умишлено от застрахования или от лице, което е съкредитополучател, съдлъжник или поръчител по отпуснатия кредит, както и в случай, че при приемане на застраховането или при възникване на събитието са представени неверни или неистински доказателства или документи, които не потвърждават, безспорно, че настъпилото състояние отговаря стриктно на дефиницията по чл.2 от ОУ. Отговорността на застрахователите се изключва по отношение на всички рискове в случай, че застрахователното събитие е в причинно- следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения или рецидив, за което застрахования е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2- годишен период преди влизане в сила на застраховането, за които застрахования е предоставил на застрахователя невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълване на медицинския въпросник.

Чл.12.2 от ОУ регламентира, че изключваща клауза за всички рискове при обявяване на обстоятелства от застрахования, при присъединяване на застраховката: ако при попълване на медицинския въпросник, кандидатът за застраховане е декларирал обстоятелство, за което застрахователите са поставили въпрос, застрахователите могат да откажат извършването на застрахователното плащане, ако застрахователното събитие по всички рискове е в резултат или в пряка връзка с декларираното от застрахования обстоятелства.

Твърдят, че след уведомяване на ответниците за настъпилата смърт на сина им и предоставяне на всички изискани документи, застрахователите отказали изплащане на застрахователно обезщетение, обосновавайки се с изключващите клаузи от ОУ, ангажирани с чл.12 от ОУ. Банката-бенефициер бездейства, което заплашва имуществената сфера на ищците, в качеството на наследници по закон на кредитополучателя.

Считат, че отказът да се изплати обезщетение от застрахователите е незаконосъобразен. Намират, че клаузата, ангажираща т.нар. „изключение“ е нищожна, като неравноправна такава. Прочитът й налага извод, че обезщетение застрахователят няма да изплати никога. Твърдят, че според § 1 т.3 от ДР на К3 за застрахователен риск (определящ същностната характеристика на алеаторния договор за застраховка), законодателят е поставил акцент върху съществуващата вероятност от неблагоприятно засягане на застраховано благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице. В конкретния случай като такава ценност били договорени живота, здравето и телесната цялост на физическото лице. При сключването на договор по чл.348 К3 застрахованият е длъжен да съобщи на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска. Това е от значение за преценката относно степента на риска. Когато се касае за лична застраховка, касаеща живота, здравето и трудоспособността на застрахования, обстоятелства имащи съществено значение са тези, позволяващи на застрахователя да извърши преценка относно здравния статус на застрахования към момента на сключване на договора. Поради това, законодателят с чл.362 ал.1 К3 въвел възможността за застрахователя да поставя въпроси на застрахования за съществените обстоятелства, както и задължение за застрахования да отговори, когато такива въпроси са поставени. Нормата на ал.2 пр.1 от същата разпоредба е изключила от класификацията „съществени за риска“ тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси.

Намират, че преценката относно здравния статус на застрахования би следвало да се основава на информация, събрана/установена по реда на чл.362 КЗ, но не и чрез отрицателна информация към застрахования в смисъл „застрахователят не би изплатили обезщетение ако..“. Сочат, че съгласно чл.143 ал.2 т.б ГПК, неравноправна е тази клауза (съдържаща се в адхезионен договор), която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. Считат, че в случая, спорната клауза е именно такава. Тя позволява на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя преценка при смърт, настъпила по всяка причина.

Твърдят, че поради самия механизъм на присъединяване към вече сключен договор с определено съдържание, самият застрахован потребител не е участвал в изготвянето на съдържанието на застрахователния договор и не е можел да влияе върху предложените от застраховащия и застрахования условия, тъй като със съгласието му да бъде застрахован, кредитополучателят е договорил ползване на предложен типизиран застрахователен продукт. Възможността на клиента на банката да се отклонява от груповите условия изрично е изключена със самото му съгласие е да приеме автоматично действие на определените от избрания от нея застраховател общи условия. Сделката по присъединяването на кредитополучателя към застрахованите лица е сключена при условия, едностранно унифицирани от доставчика за всички потенциални негови клиенти. 3а индивидуално договорени може да се приемат само размера на застрахователната сума (по конкретното искане за отпускане на кредит) и размера на годишната премия, но не и покритите рискове, определени според интереса на застраховащия, като гаранции срещу евентуално неизпълнение на кредитополучателя. Само по себе си обаче, липсата на индивидуален преговорен процес по останалата част от съдържанието на този договор и по-конкретно по това кои неимуществени блага на застрахования ще бъдат застраховани, индикира недобросъвестност на доставчикът на услугата. За да е налице неравноправност, определена клауза следва да създава значително несъответствие в правата и задълженията на насрещните страни и това несъответствие да е в ущърб на физическото лице, договарящо се без съответни знания и възможност да прецени действителния си индивидуален интерес (арг. от чл. 143 ал.133П).

Считат, че според условията на застрахователния договор, при настъпила смърт застрахователят е следвало да заплати на банката остатъка по кредита към датата на смъртта на застрахования, а на законните наследници на кредитополучателя, издължените за тяхна сметка суми по кредитите за периода от смъртта на застрахования към момента на исковата молба.

Първата ищца твърди, че след смъртта на сина им, тя поела заплащането на вноските по кредита.

Иска се застрахователите да бъдат осъдени да заплатят на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД- София сумата от 7 568, 91 лв., явяваща се застрахователно обезщетение по застраховка “Живот“, сключена от наследодателя в полза на кредитната институция, по застрахователна програма “КРЕДИТНА ПРОТЕКЦИЯ ПЛЮС“, Пакет Б № 3250117 за времето 15.02.2022 г.-11.01.2023 г., касаеща Договор за потребителски кредит № 3250117 от 20.06.2018 г., сключен с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-София, както и да заплатят на В. П. С. сумата от 1 150 лв., представляваща погасени от нея задължения по този контракт в спорния период. Търсят се разноски по делото.

Ответникът “Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в Република Франция, чрез “Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ-София оспорват исковете. Претендират отхвърлянето им и присъждане на разноски по делото.

Ответникът „Кардиф Общо застраховане, клон България“-София не вземат становище по предявените искове.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че между лицето С. Ю.ов Д. ЕГН •••••••••• и "Уникредит Консюмър Файненсинг" ЕАД е бил сключен договор за паричен потребителски кредит №3250117. Финансираната сума по кредита била 10 000, 00 лева, с краен срок за погасяване на кредита 01.06.2028 г. и общо 120 бр. месечни вноски на стойност 116, 25 лева.

По искът с правно основание чл. 383, ал. 3, вр. с чл. 382, ал. 1 от КЗ:

В действащия Кодекс за застраховането е уредено правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение: "В правната норма, уредена в чл. 382, ал. 1, изр. последно КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), е регламентирано субективното право на длъжника по договор за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е страна по сключен договор за застраховка като обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна – застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение, т. е. той на самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит – "по повод изплащането на обезщетение по застраховка, длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението".

С нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) е уредено правното задължение на кредитора при смърт на длъжника - застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо да предприеме с грижата на добър стопанин, всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение. " С последното изречение на ал. 3 изрично се предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита, имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението. С тази разпоредба се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда възможността същите да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора).

Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 382, ал. 3, изр. последно КЗ и чл. 382, ал. 3, ирз. първо от КЗ води до извод, че при неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат право на иск срещу застрахователя. Допустимото искане е за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита.

Разпоредбата на чл. 383, ал. 1 КЗ, предвижда следното: При застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е длъжник, или трето лице, което е заложен или ипотекарен длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи при условията на пълно и главно доказване сключване на договор за застраховка "Живот " в полза на банката – кредитор, който покрива рискове, свързани със живота, здравето и телесната неприкосновеност на наследодателя на ищеца, настъпване на застрахователно събитие при действието на застрахователния договор, както и плащане на задължения по обезпечения със застраховка "Живот" договор за кредит и размер на платените суми.

Безспорно се установи и, че между С. Ю.ов Д. ЕГН •••••••••• в качеството му на кредитополучател и "Кардиф Животозастраховане Клон България" КЧТ, ЕИК 175190059 е бил сключен договор за застраховка "Кредитна протекция Плюс" пакет Б, съгласно който застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България", ЕИК: 175190059. и "Кардиф Общо застраховане, Клон България", ЕИК: 175190073 застраховат, съгласно общите условия на "Кредитна протекция плюс" кредитополучателя С. Ю.ов Д. по банков кредит, администриран от "Уникредит Консюмър Файненсинг" ЕАД, като е покрит застрахователния риск "смърт". С включването на Д. в групата на застрахованите лица, банката - кредитор, застраховала в своя полза живота и здравето на своя длъжник с покрити рискове: Смърт и Пълна трайна неработоспособност над 70 %, в резултат на застрахователно събитие, за застрахователна сума в размер на баланса по кредита при смърт на застрахованото лице.

Установява се, че при действието на договора е настъпило и застрахователно събитие – смърт на застрахованото лице, което съгласно уговореното от страните в общата хипотеза представлява покрит риск по договора за застраховка "живот". От приетите по делото писмени доказателства се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие – 15.02.2022 г. размерът на задължението по договора за кредит е в общ размер на 9 442, 08 лева.

Спорът между страните е в това дали е налице изключен риск по смисъла на условията по застрахователния договор, тъй като ответникът сочи, че наследодателят на ищците е починал от заболяване, което представлява изключен риск по застрахователната претенция. Съгласно приложимите Общи условия (ОУ) по Застраховката било регламентирано, че покрити рискове по полиците са събитията "смърт", "инвалидизация" и "продължителни болнични", които се изключват като покритие, при положение, че се установило, че същите са резултат от алкохолизъм, наркотична зависимост или злополука, възникнала докато застрахованото лице е било под въздействието на......, чието съдържание в кръвта (установено по надлежния рел) било над 0. 5 промила, както и от процедури по лезинтоксикаиия и лечения на........ (член 11 от ОУ).

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответното застрахователно дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице обстоятелство, което изключва отговорността му за плащане на застрахователната сума.

Разпоредбата на чл. 362 КЗ предвижда следното: " (1) При сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Изречение първо се прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била поискана информация и от него.

За съществени за риска обстоятелства по ал. 1 се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос.

Когато застрахователят е сключил договор, въпреки че предварително е поставил на застраховащия въпроси и на тях не е отговорено или е отговорено неясно, застрахователят няма право да прекрати едностранно застрахователния договор, да откаже плащане или да намали неговия размер на основание, че не е отговорено или е отговорено неясно.

Когато застраховащият е разкрил обстоятелствата по ал. 2 и застрахователят е сключил застрахователния договор, застрахователят не може да се позовава на разкритите обстоятелства, за да прекрати едностранно договора, да откаже плащане или да намали неговия размер.

Застрахователят не може да се позовава на неточно обявяване на съществени за риска обстоятелства, които са били проверени от него при сключване на застрахователния договор. (6) Неотговарянето на въпрос или неясен отговор на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на застрахователния договор, за искане на неговото изменяне или за отказ за плащане на безщетение по чл. 363.

С тълкуване на разпоредбите на чл. 362 КЗ налага изводът, че застрахователят, който предвижда, че едно обстоятелство е съществено за застрахователния риск, следва писмено да постави пред застрахованото лице въпрос дали това обстоятелство е налице към сключването на договора за застраховка.

В случая на наследодателят на ищците В. П. С. и Ю. Д. С. не е дадена възможност да посочи едно или няколко заболявания, ако има такива. Предоставена му е единствено декларация /л. 68 от делото/, в която да отбележи с "да" или "не", дали заявява, че е клинично здрав, и няма определен ТЕЛК/НЕЛК процент на инвалидност и не се намира в процес на определеяне на такъв; няма установено злокачествено заболяване и не страда от психични заболявания. Предвид изложеното съдът намира, че субективното отношение на лицето за непосочване на предхождащите сключване на договора за застраховка заболявания, следва да бъде установено от застрахователя – ответник при позоваване на тази разпоредба, тъй като несъзнаваното неточно деклариране не води до възможност за отказ от застрахователно плащане (чл. 364 от КЗ), като установяването на такова обстоятелство може да доведе до изменение или прекратяване на договора, а в случай, че застрахователното събитие е настъпило преди изменението, приложима е ал. 4 от чл. 364, ал. 4 КЗ, и застрахователно обезщетение се дължи. В контекста на разпоредбата на чл. 362 КЗ, съзнателно неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство от посочените в чл. 362 КЗ, има две разновидности - първа, когато застрахователят писмено е поставил въпрос, на който застрахованото лице е отговорило неверно, знаейки за наличието на такова обстоятелство /"съзнателно неточно обявяване"/ и втора - когато застрахованото лице знае, че обстоятелството е съществено за интереса на застрахователя, но не го обявява /"Съзнателно неточно премълчаване"/. По делото липсват доказателства, че застрахователят - ответник е поставил на застрахованото лице въпрос за наличието на заболявания, за които е лекуван, поставена му е диагноза, или са му били изписвани лекарства. Поради което и не може да се приеме, че е налице съзнателно неточно обявяване от страна на наследодателя на ищците. Ответникът не е доказал да е налице и съзнателно неточно премълчаване от страна на застрахованото лице. От приетата по делото комплексна съдебномедицинска експертиза се установи, че С. Ю.ов Д. е страдал от няколко заболявания, сред които е и хронично-прогресиращо заболяване на черния дроб, асоциирано с употреба на алкохол (Стеатоза на черния дроб - за първи път диагностициран чрез УЗД на 18.09.201 8г. ); Тревожно-депресивно разстройство/депресивни епизоди - за първи път се споменава тази диагноза на 08.10.2018г. като придружаващо заболяване, а на 18.10.2018г. диагнозата е потвърдена и от специаJіист по психиатрия, а именно- Тежък депресивен епизод без психотична симптоматика, станали причина за отказ за плащанаето о т страна назастрахователя. Вещите лица са дали заключение, че смъртта на С. Д. е резултат на терминалната фаза на установената хронична чернодрабн болест, т.е. е в пряка причинно-следствена връзка с нея. Същевременно не беше доказано при условията на пълно и главно доказване, че Д. е страдал от заболяване към момента на сключване на кредита и попълване на медицинския въпросник, както и през последните 24 месеца преди сключването му, респективно попълване на въпросника.

Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло в предявения размер – 7568, 91 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

По искът с правно основание чл. 456, ал. 1 от КЗ:

От приетата СИЕ се установява, че към дата на смъртта на С. Ю.ов Д. задълженията по кредита не са били погасени. В периода от 15.02.2022 г. до 11.01.2023 г. ищците са заплатили на банката задължения в общ им размер на 1270, 00 лева.

Съгласно чл. 456, ал. 1 КЗ, когато застраховка "Живот" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Предвид доказаното плащане на сумата от 1 270, 00 лева в полза на банката от страна на ищцата В. П. С. и настъпването на застрахователно събитие, исковата претенция от 1150.00 лева за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие 15.02.2022г. до датата на завеждане на исковата молба – 11.01.2023 г. е основателна и следва да се уважи.

В заключение съдът намира така формулирания от застрахователя в т. 2 въпрос на краткия медицински въпросник за прекалено общ, тъй като не отговаря на изискванията за разбираемост. Формулировката за множество заболявания, които подлежат на контрол, но не се лекуват, изисква специални знания от декларатора /в случая кредитополучателя/. Клаузата на чл. 11. 1 от Общите условия, на която ответникът застраховател се позовава, за да мотивира отказа си за изплащане на застрахователно обезщетение и с която обосновава оспорването на предявения иск, е неравноправна и като резултат от това нищожна, а съответно на това и неспособна да произведе правни последици. По-конкретно, част от мотивировката на този извод е, че в случая клаузата на изключението, че полицата не покрива всякакви заболявания, за които застрахованият клиент е знаел или му е била поставена диагноза, или от които е бил лекуван, или за които е получавал лекарства преди датата на застраховката, е твърде обща и неясна, като същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, с оглед на което е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Наред с това процесната клауза на чл. 11, т. 1 от Общите условия е неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ГПК, тъй като позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. Тя дава на застрахователя възможността почти във всички случаи да се позове на изключен застрахователен риск и да не заплати застрахователно обезщетение, докато задължението на потребителя за плащане на застрахователна премия е безусловно. Предвид гореизложеното се налага извода, че коментираната част от клаузата на чл. 11. 1 от Общите условия, на която ответникът се е позовал за обосноваване възражението си за изключен застрахователен риск, е неравноправна и нищожна и не може да бъде основание за отхвърляне на иска по чл. 382, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 134 от ЗЗД, дори и да бе установено по делото, че наследодателят на ищците е страдал от недекларирани и предхождащи сключването на застраховката заболявания.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищците имат право да получат направените по делото разноски, превид изцяло уважаване на исковете в размер на 2553, 76 лева, представляващи както следва: 348.76 лева – заплатена държавна такса, 250.00 лева – депозит за вещо лице, 5.00 лева – съд.удостоверение, 1950.00 лева –адвокатско възнаграждение, от които 1700.00 лева – договорено адв. възн/е и 250.00 лева – за явяване на повече от две съдебни заседания, съгласно Наредба №1/2004г., чл.7, ал.9. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, но предвид обстоятелството че същия е определен в рамките на минималния размер, произнасяне не се дължи.

Водим от горното съдът