Решение № 3044 от 24.10.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 259/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с уврежданията /ЗХУ/. Образувано е по жалба на Ш. И. Е. против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Р/1498/ФП/29.02.2024 г. на началник отдел ИОХУСУ при Дирекция „Социално подпомагане“-Русе, потвърдена с Решение № 18-РД04-0133/13.03.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) – гр. Русе, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1804-94Ш-00-0714/07.03.2023 г., подадена от Ш. И. Е., против оспорената заповед, с която на жалбоподателя е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ – в размер на 36, 82 лева за периода от 01.02.2024 г. до 30.09.2024 г. В жалбата и допълнителната молба към нея се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорената заповед, тъй като административният орган неправилно е определил периода, за който жалбоподателят има право да получи финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ. Сочи, че с ЕР на ТЕЛК за първи път му е направена оценка на работоспособността на 12.01.2022 г., което той е обжалвал пред НЕЛК. Твърди, че правото му на финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ следва да обхваща периода от 12.01.2022 г. до 01.09.2024 г. Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, се явява, поддържа жалбата, не представя допълнителни доказателства. Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане" – Русе, в подаден писмен отговор излага съображения относно законосъобразността на процесната заповед. Сочи, че жалбата е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес у жалбоподателя. Моли да бъде оставена без разглеждане, а производството да бъде прекратено. Оспорва алтернативно същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощения юрисконсулт – С. Д., която поддържа отговора. Иска се от съда да отхвърли жалбата. Съдът намира, че жалбата е допустима, подадена от активно легитимирано лице, което има интерес и право на оспорване. Жалбата е подадена в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От приложената административна преписка, от събраните по делото, включително изискани от съда, допълнително данни и писмени доказателства, се установява следното от фактическа страна: С ЕР № 90035/12.01.2022 г. на ТЕЛК – Русе /л.22 от делото/ на жалбоподателя е направена оценка на работоспособността, като е определена 50% ТНР за срок от 2 години до 01.01.2024 г. Като причина за инвалидността е посочено „общо заболяване“ с дата на установяване на инвалидността 12.01.2022 г. Това ЕР на ТЕЛК е обжалвано от Ш. Е.. С ЕР № 90472/07.06.2022 г. на НЕЛК /от л.19 до л.21 от делото/ обжалваното ЕР на ТЕЛК е отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. С ЕР № 92691 от 16.11.2022 г. на ТЕЛК – Русе /л.17 и л. 18 от делото/ жалбоподателят отново е освидетелстван с 50% ТНР за срок от 2 години до 01.11.2024 г., в което отново са посочени същите причини за инвалидността, както и първия ден на освидетелстване от ТЕЛК – 12.01.2022 г. Второто ЕР на ТЕЛК също е обжалвано и с ЕР № 90447 от 13.03.2023 г. на НЕЛК /л.15 и л.16 от делото/ е отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. С ново ЕР № 91920 от 26.09.2023 г. на ТЕЛК – Русе /л.14 от делото/ на Ш. Е. е определена 62% ТНР за срок от 1 година до 01.09.2024 г., в което отново са посочени същите причини за инвалидността, както и първия ден на освидетелстване от ТЕЛК – 12.01.2022 г., како и е отразено: „Би следвало срокът на ЕР да се отнесе към периода от първото освидетелстване на пациента на 16.11.2022 г. и да бъде до 01.11.2023 г.“ Последвало е отново обжалване и на това ЕР на ТЕЛК, като със свое ЕР № 90265 от 06.02.2024 г. /от л.11 до л.13 от делото/ НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността, като определил 70% ТНР за срок от 1 година до 01.09.2024 г. и потвърдил ЕР на ТЕЛК в останалата му част. Производството по издаване на оспорената заповед е започнало със заявление-декларация по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ с вх. № ЗХУ-ИО/Д-Р/1498 от 20.02.2024 г. /л. 8 от преписката/ подадено от жалбоподателя, в което е посочено експертно решение на НЕЛК № 90265 от 06.02.2024 г., съгласно което на Ш. Е. е определена 70% ТНР, без чужда помощ, със срок до 01.09.2024 г. Във връзка с подаденото заявление-декларация, на 26.02.2024 г. Дирекция "Социално подпомагане" – Русе изготвила индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания по отношение на жалбоподателя /л.13 от преписката/, с валидност до 01.09.2024 г., в която за Ш. Е., била установена потребност от месечна финансова подкрепа на основание чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер 7 % от линията на бедност (526 лв. за 2024 г.) - 36, 82 лв. за периода от 01.02.2024 г. до срока на индивидуалната оценка на потребностите му. Въз основа на посочената индивидуална оценка на потребностите била издадена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Р/1498/ФП от 29.02.2024 г. /л.12 гръб от преписката/ от началник отдел ИОХУСУ в дирекция „Социално подпомагане“-Русе, с която на Ш. Е. била отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, ал. 1 от ЗХУ в размер на 36.82 лева, считано от 01.02.2024 г. до 30.09.2024 г. Заповедта и изготвената индивидуална оценка били връчени на жалбоподателя на 06.03.2024 г. На 07.03.2024 г. Ш. Е. подал жалба /л.6 от преписката/ в Дирекция "Социално подпомагане" – Русе, с която оспорил Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Р/1498/ФП от 29.02.2024 г., като посочил, че за първи път му е направена оценка на работоспособността от ТЕЛК на 12.01.2022 г. С придружително писмо № 30-20877/11.03.2024 г. /л.4 от преписката/ Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, изпратила жалбата и преписката към нея до Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Русе, съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от АПК. Със свое Решение № 18-РД04-0133/13.03.2024 г. /л.2 от преписката/ Директорът на РДСП – Русе отхвърлил жалбата срещу процесната заповед. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предмет на оспорване е Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Р/1498/ФП от 29.02.2024 г., издадена от началник ИОХУСУ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе. В Закона за хората с увреждания няма изрична регламентация свързана с обжалването на актове с такъв характер. Изхождайки от разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗХУ се следва, че обжалването е по реда на АПК, т. е. законодателят не е предвидил задължително обжалване по административен ред. Оспорването на административните актове е уредено в чл. 145 от АПК. В, т. 1, ал. 2 на чл. 145 от АПК е изрично посочено, че на оспорване подлежи първоначалният индивидуален административен акт. Същевременно чл.98, ал.2 от АПК гласи: „Когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт.“ В настоящия случай с решението на по-горестоящия административен орган е отхвърлена жалбата на Ш. Е. срещу първоначалният административен акт, а именно Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Р/1498/ФП от 29.02.2024 г., издадена от Н. Д. - началник ИОХУСУ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, поради което именно тя е предмет на съдебна проверка в настоящото производство. Оспореният акт е издаден от упълномощено от директора на дирекция "Социално подпомагане" – Русе длъжностно лице, предвид представената по делото Заповед № 1804-РД01-0070 от 12.07.2023г. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ. По делото е изискана и приложена на л. 51, Заповед № ЧР-1 760/17.10.2017 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, съгласно която за Директор на Дирекция „Социално подпомагане“-Русе е назначена Д. М.. С нейна Заповед № 1804-РД01-0070 от 12.07.2023 г. /л.52/ е наредено Н. В. Д. – началник на отдел „Индивидуална оценка на хора с увреждания и социални услуги“ в дирекция „СП“-Русе да подписва всички заповеди за отпускане/отказване, изменяне, спиране, възобновяване и прекратяване, включително и за месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ. Предвид представените писмени доказателства, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган. Спазена е и разпоредбата на чл.59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален административен акт. Заповедта съдържа както правните, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежна писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Жалбоподателят не е предявил възражения срещу формата на оспорения акт. Спорът по делото се свежда до периода, за който се дължи финансовата подкрепа. С процесната заповед е определен период от 01.02.2024 г. до 30.09.2024 г., а жалбоподателят твърди, че такава му се дължи от 12.01.2022 г. до 01.09.2024 г. На основание чл. 68, ал. 1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20 от ЗХУ. Финансовата подкрепа по смисъла на чл. 69, т. 1 и т. 2 от ЗХУ се изразява съответно в месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането и целеви помощи съобразно вида на увреждането. В конкретния казус, жалбоподателят е заявил, че желае да му бъде осигурена финансовата покрепа по смисъла на чл. 69, т. 1 от ЗХУ, като размерът на тази подкрепа се определя от нормата на чл. 70 от ЗХУ. На основание горепосочените разпоредби следва, че финансовата подкрепа се отпуска на лице с увреждане само след изготвянето на индивидуална оценка на потребностите, в чието заключение, въз основа на изискуемите документи по чл. 21, ал. 3 от ЗХУ, административният орган определя вида подкрепа, която следва да се осигури и нейния размер. В конкретния казус жалбоподателят на 20.02.2024 г. лично е представил и подал изискуемите документи (л.8 - л.12 от преписката). В резултат на това на 26.02.2024 г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите му при спазване на срока, посочен в чл. 22, ал. 4 от ЗХУ – до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 от ЗХУ. Въз основа на индивидуалната оценка по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ и чл. 65, ал. 1 от ППЗХУ в 10-дневен срок от изготвянето директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ. Такава заповед е издадена, видно от писмените доказателства, на 29.02.2024 г., като посоченият срок е съобразен. Спазен е и срокът по чл. 65, ал. 4 от ППЗХУ за съобщаване на заповедта писмено на лицето, подало заявлението-декларация, в 7-дневен срок от издаването, заедно с индивидуалната оценка на потребностите – процесната заповед е била връчена на жалбоподателя на 06.03.2024 г. От представените от жалбоподателя, и посочени по-горе, ЕР на ТЕЛК и НЕЛК се установява, че действително първоначалното освидетелстване на лицето е от 12.01.2022 г. Съгласно чл. 81 от ЗХУ редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с Правилника за прилагането на закона, който е приет с ПМП № 65/29.03.2019 г. (ДВ, бр. 27/02.04.2019г.) в сила от 01.04.2019 г. Финансовата подкрепа е уредена в Глава ІV, раздел ІV от ППЗХУ. Нормата на чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ гласи, че месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година. По делото е представена от жалбоподателя изготвената му от административния орган индивидуална оценка на потребностите за хора с увреждания (л.7 от делото), изготвена на 19.10.2023 г., като заявлението-декларация за това е било подадено едва след третото по ред ЕР на ТЕЛК – Русе № 91920/26.09.2023 г., с което му е определена 62% ТНР за срок от една година, а именно до 01.09.2024 г. С оглед на подаденото заявление-декларация е издадена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Р/3383/ФП/23.10.2023 г. от упълномощено от директора на дирекция "Социално подпомагане" – Русе длъжностно лице (л.9 от делото), с която въз основа на заключението в индивидуалната оценка на потребностите му е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, ал.1 от ЗХУ в размер на 35, 28 лв. считано от 01.10.2023 г. до 30.11.2023 г. Не са представени доказателства тази заповед да е обжалвана от Ш. Е.. Жалбоподателят не представя доказателства, а и такива не са налични по административната преписка, че същият е подал заявление-декларация пред дирекция „Социално подпомагане“- Русе за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите във връзка с останалите ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, което да дава основание, предвид разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ППЗУХ, началният период на отпусната му финансова подкрепа да бъде определен от 12.01.2022 г. От фактическата обстановка, която не се оспорва по делото, се установява, че оспорената в настоящето производство заповед е издадена след като Е. е обжалвал горецитираното ЕР на ТЕЛК – Русе № 91920/26.09.2023 г., което с ЕР № 90265 от 06.02.2024 г. на НЕЛК е отменено по оценка на работоспособността му и са му определени 70% трайно намалена работоспособност за една година, до 01.09.2024 г. Едва след това, на 20.02.2024 г., той е подал последващото заявление-декларация, а оценката е издадена на 26.02.2024 г., при спазване изискването на чл. 22, ал. 4 от ЗХУ, съгласно който индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл 21, ал. 3 по ред, определен с правилника за прилагането на закона. В случая, се установява, че по заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-Р/1498 от 20.02.2024 г. за жалбоподателят е изготвена индивидуална оценка на потребностите от 26.02.2024 г., след което е издадена и процесната Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Р/1498/ФП от 29.02.2024 г. на началник отдел ИОХУСУ при ДСП - Русе, с която на Ш. Е. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер на 36, 82 лева, с период на изплащане от 01.02.2024 г. до 30.09.2024 г., предвид ЕР № 90265 от 06.02.2024 г. на специализиран състав на НЕЛК, с което му е определена 70% ТНР за срок от 1 година до 01.09.2024 г. Както вече бе посочено, съгласно чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите. Съобразно установения с чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ срок за отпускане и изплащане на месечната финансова подкрепа и предвид датата на изготвяне на индивидуалната оценка – 26.02.2022 г., то съдът намира за неоснователни релевираните в жалбата възражения за неправилно определен начален момент на изплащане на подкрепата. Като е определил начален момент на изплащане на месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ от 01.02.2024 г., административният орган, при спазване разпоредбите на ЗХУ и правилника за неговото прилагане, е издал административен акт, за който не са налице основанията по чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като безспорно определената от органа начална дата за изплащане на финансовата подкрепа представлява 1-вото число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите по смисъла на чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ. За отпускане на финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ не е достатъчно единствено и само лицето да попада в кръга на лицата с увреждания. Необходимо е и нарочно волеизявление, искане по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗХУ от някое от изрично изброените в т. 1-5 активно легитимирани лица, представяне на изискуемите документи и изготвяне на индивидуална оценка за потребностите. В този смисъл, необходимо е да се осъществи императивно определения в ЗХУ фактически състав, след реализирането на който лицето с увреждане да започне да получава съответната финансова помощ. Отделно, както се подчерта, за изложените в жалбата твърдения липсват каквито и да е писмени доказателства, че жалбоподателят е направил нарочно волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗХУ и е представил изискуемите документи пред административния орган относно ЕР № 90035 от 12.01.2022 г. на ТЕЛК-Русе, ЕР № 92691 от 16.11.2022 г. на ТЕЛК-Русе, както и за ЕР № 90447 от 13.03.2023 г. на НЕЛК, за да му бъде изготвена индивидуална оценка за потребностите. Именно месецът на нейното изготвяне е определен от законодателя като начален момент за отпускане на финансовата подкрепа по ЗХУ. Жалбоподателят е подал заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ на 20.02.2024 г. При това положение съдът приема, че са налице всички материалноправни предпоставки за отпускане на месечната финансова подкрепа, отпусната на Ш. Е. на база на изготвената индивидуална оценка от 26.02.2024 г., като правилно с оспорената заповед е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, считано от първо число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, а именно от дата 01.02.2024 г. По горните съображения съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът