Мотиви към Решение № 2437 от 3.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 2195/2023 г.

Производството е по реда на Глава XXVIII от НПК. Софийска районна прокуратура e повдигнала обвинение срещу С. Н. Д. за това, че на 09.12.2021г., около 11, 40 часа, в гр.София, ж.к.“Студентски град“, в новострояща се жилищна сграда, намираща се на ул.“21-ви век“ № 9, като технически ръководител на фирма „Г. •••“ ЕООД, причинил на А. Д. П., назначен на длъжност „общ работник - строителство“ във фирма „Г. •••“ ЕООД, три средни повреди, а именно: счупване на дванадесети гръден прешлен, на първи поясен и на пети поясен прешлен, поотделно и в съвкупност осъществяващи медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на снагата“; счупване на долното рамо на дясна лонна кост, осъществяващо медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник“, и счупване на дясната лъчева кост, осъществяващо медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник“ поради немарлИ. изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност — обосновано в съдебно- техническата експертиза като занятие, съставляващо „източник на повишена опасност“ с коефициент на трудов травматизъм, определен за 2021г. за „строителство на сгради“ като 1.35, като не спазил изискванията на т.4.4 и т.4.21 от Допълнителното споразумение, сключено на основание чл.18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а именно: т.4.Изпълнителят се задължава: …..4.4.Да прилага Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, включително да поставя на видно място телефоните на „Бърза помощ“, Служба „Пожарна безопасност“ и полиция; т.4.Изпълнителят се задължава: ….. т.4.21.Да обезопаси всички отвори и контури с необходимите парапети и покрития, способни да понесат съответното натоварване; както и че не спазил изискванията на чл.26, т.1 и т.8, б.“в“ от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /Наредба № 2/, а именно: чл.26.Техническият ръководител… т.1.изпълнява и контролира спазването на изискванията на Закона за безопасни условия на труд; т.8.контролира …..б.“в“-правилното подреждане и съхранение на строителната площадка на материалите, изделията и оборудването; както и изискванията на чл.5, ал.1 от Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа - престъпление по чл.134, ал.1, т. 2, вр. чл.129, ал. 2, вр.ал. 1 НК. Софийска районна прокуратура e повдигнала обвинение и срещу Н. И. Н., за това, че на 09.12.2021г., около 11, 40 часа, в гр.София, ж.к.“Студентски град“, в новострояща се жилищна сграда, намираща се на ул.“21-ви век“ № 9, като технически ръководител на фирма „М• ••“ ЕООД, причинил на А. Д. П., назначен на длъжност „общ работник - строителство“ във фирма „Г. •••“ ЕООД, три средни повреди, а именно: счупване на дванадесети гръден прешлен, на първи поясен и на пети поясен прешлен, поотделно и в съвкупност осъществяващи медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на снагата“; счупване на долното рамо на дясна лонна кост, осъществяващо медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник“, и счупване на дясната лъчева кост, осъществяващо медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник“, поради немарлИ. изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност — обосновано в съдебно- техническата експертиза като занятие, съставляващо „източник на повишена опасност“ с коефициент на трудов травматизъм, определен за 2021г. за „строителство на сгради“ като 1.35, като не спазил изискванията на чл.26, т.1 и т.8, б.“в“ от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /Наредба № 2/, а именно: чл.26.Техническият ръководител… т.1.изпълнява и контролира спазването на изискванията на Закона за безопасни условия на труд; т.8.контролира …..б.“в“-правилното подреждане и съхранение на строителната площадка на материалите, изделията и оборудването; както и изискванията на чл.40 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, а именно: „отворите в строителни и конструктивни елементи /стени, етажни плочи, покриви и др/, които създават опасност за падане от височина: 1.се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване; и 2.се означават и/или сигнализират по подходящ начин – като не обезопасил техническия отвор и не го обозначил със знаци, и по този начин допуснал пострадалият А. Д. П. да работи в неосветено помещение. С постановление от 10.02.2023г. Софийска районна прокуратура е внесла материалите по делото в Софийски районен съд като на основание чл.78а НК е направила предложение обвиняемите Д. и Н. да бъдат освободени от наказателна отговорност като им бъде наложено административно наказание. В хода на съдебното следствие двамата обвиняеми не се явяват, не дават обяснения и не се ползват от правото си на последна дума. Софийска районна прокуратура не изпраща представител в съдебно заседание. Защитата на обвиняемия Д. твърди, че като технически ръководител обвиняемият изпълнил в цялост служебните си задължения. Обвиняемият самоволно предприел необмислени действия, в разултат на които паднал в шахта и получил уврежданията. Моли съда да постанови спрямо С. Н. Д. оправдателен съдебен акт като признае Д. за невинен по повдигнатото обвинение. Защитата на обвиняемия Н. твърди, че неговият довереник не можел да носи отговорност за самоволните действия на пострадалия работник, който самоволно, без да предупреди някого и без да притежава необходимото оборудване решил да потърси някаква метална част, която била паднала и в резултат работникът паднал в шахта, в резултат на което получил инкриминираните увреждания. Моли съда да постанови спрямо Н. И. Н. оправдателен съдебен акт като признае Н. за невинен по повдигнатото обвинение. Съдът, след като извърши преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване и техния анализ, а именно: показанията на свидетелите А. Д. П., М. М. С., И. С. М., Д. С. Г., И. И. Ю. и Б. О. Беширев, съдебно-технически експертизи, съдебно-медицинска експертиза, протокол за оглед, протоколи за доброволно предаване и многобройни писмени доказателства, приема за установено: Обвиняемият С. Н. Д. е роден на 16.02.1986г. в гр.София, живущ в гр.София, ж.к.“Връбница 2“, бл.632, вх.“Г“, ет.9, ап.29, българин, български гражданин, неосъждан, женен, работи, с висше образование, с ЕГН ••••••••••. Обвиняемият Д. бил назначен на длъжността „техник-гражданско строителство” с Трудов договор № 50/07.03.2018г., сключен между него и работодателя „Г. •••” ЕООД, представлявана от управителя Д. С. Г.. Съгласно длъжностната характеристика основен документ, който техническият ръководител следвало да познава, бил Законът за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Видно от Удостоверение № 0132/05.02.2019г., издадено от Служба по трудова медицина „София-консулт-ССС” ООД, обвиняемият Д. преминал успешно обучението по здравословни и безопасни условия на труд и получил Сертификат № РД-0133/05.02.2019г. Обвиняемият Н. И. Н. е роден на 2••• в гр.София, българин, български гражданин, неосъждан, вдовец, работи, с висше образование, с ЕГН ••••••••••. Н. заемал длъжността „технически ръководител” в „М• – ••” ЕООД. На 01.12.2021г. между „Г. •••” ЕООД, представляван от управителя Д. С. Г., в качеството на възложител и „М• – ••” ЕООД, представляван от управителя Б. О. Б., в качеството на изпълнител, бил сключен Договор за изпълнение на строителни и монтажни работи с предмет: Извършване на строително-монтажни работи по части „В и К” и „ОВК” на обект „Пететажна жилищна сграда с полуподземен и подземен гараж в УПИ XXVI – 561, 2858, кв.5, м.”Витоша-ВЕЦ-Симеоново”, район „Студентски” – СО, в имот с Идентификатор 68134.1600.4759, гр.София”. Към сключения Договор за изпълнение на строителни и монтажни работи било сключено на основание чл.18 ЗБУТ и чл.16 от Наредба № 2 Допълнително споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда /Допълнително споразумение/, съгласно което изпълнението на Договора за изпълнение на строителни и монтажни работи се възлагало на техническия изпълнител Н. И. Н. в качеството на възложител, и на техническия изпълнител С. Н. Д., в качеството на изпълнител. Съгласно т.5.3. от Допълнителното споразумение възложителят се задължавал да следи за спазване от страна на изпълнителя на Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажните работи на обекта, а съгласно т.5.10. – да обозначи проходите и опасните места в обекта, да направи ограждания и да постави необходимите знаци и сигнали. Съгласно т.4.4. от Допълнителното споразумение изпълнителят се задължавал да прилага Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, включително да постави на видно място телефоните на „Бърза помощ“, Служба „Пожарна безопасност“ и полиция. Съгласно т.4.21. от Допълнителното споразумение изпълнителят се задължавал да обезопаси всички отвори и контури с необходимите парапети и покрития, способни да понесат съответното натоварване. Съгласно Раздел IX.Списък на отговорните длъжностни лица в Обяснителната записка на обекта „Пететажна жилищна сграда с полуподземен и подземен гараж в УПИ XXVI – 561, 2858, кв.5, м.”Витоша- ВЕЦ-Симеоново”, район „Студентски” – СО, в имот с Идентификатор 68134.1600.4759, гр.София”, възложителят не се освобождавал от отговорност по отношение осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд независимо от това, че в процеса на договаряне били определени един или повече координатори за изпълнение на задачите. Между „Г. •••” ЕООД и пострадалия А. Д. П. бил сключен трудов договор № 72/23.07.2018г., по силата на който свидетелят бил назначен на длъжност „Общ работник – строителство”. Съгласно длъжностната характеристика работникът бил нает, за да извършва изграждането на ВиК и ОВК инсталации. На инкриминираната дата 09.12.2021г. свидетелят А. Д. П., съгласно дадените му по-рано разпореждания от техническия ръководител, извършвал монтаж на вертикалната канализационна инсталация на нИ. „партер” на обекта. Работил заедно с колегата си – свидетеля И. И. Ю.. Около 11, 20 часа свидетелят П. се намирал на първия етаж, в първата клетка - вдясно от входа на гаражите, в която били складирани материали. В същото време свидетелят Ю. се намирал на 2 етаж на новостроящата се сграда. Свидетелят П. тръгнал към колегата си като решил едновременно с това да извади скрепежен елемент /”снадка”/, паднала в една от шахтите. Свидетелят се придвижвал бавно, опипвайки с крак терена, тъй като мястото /първият етаж/ не било осветено и не било обозначено със знаци и сигнали за опасни отвори. В един момент усетил, че губи опора и паднал в необезопА.а шахта, дълбока около 3м. Въпреки силната болка започнал да вика за помощ. Виковете били чути от свидетеля Ю. и той се притекъл на помощ на колегата си. Установил, че сам не може да помогне на пострадалия, паднал в дълбоката шахта. По настояване на пострадалия свидетелят започнал да търси другия работник, който работил на обекта по същото време - свидетеля М. М. С.. След като го намерил му обяснил случая и двамата се върнали към свидетеля П.. Свидетелят Ю. позвънил на техническия ръководител на обекта и сигнализирал на тел.112 за помощ. По разпореждане на техническия ръководител свидетелят И. С. М. - който също работил на обекта, но на друг етаж – донесъл стълба и се спуснал в шахтата. Успокоил пострадалия, че е сигнализирано по тел.112 до всички институции, имащи отношение към възникналата ситуация. Междувременно на мястото на произшествието били изпратени дежурните екипи на Центъра за спешна медицинска помощ и на СДВР. С тяхна помощ пострадалият работник бил изваден от шахтата и откаран за преглед в УМБАЛ „Св.Анна” – гр.София, където бил хоспитализиран за лечение в периода 09.12.2021г. – 15.12.2018г. След проведените клинични, инструментални и лабораторни изследвания на пострадалия била поставена диагнозата: счупване на дванадесети гръден прешлен, на първи поясен и на пети поясен прешлен, поотделно и в съвкупност осъществяващи медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на снагата“; счупване на долното рамо на дясна лонна кост, осъществяващо медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник“, и счупване на дясната лъчева кост, осъществяващо медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник“. Инспектори от Националния осигурителен институт – Териториално поделение - гр.София извършили разследване на злополуката на основание чл.58, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно Заповед № 1015-21- 6/11.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ – гр.София. В изготвения Протокол № 8/04.02.2022г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката била направена констатацията, че злополукатата с пострадалия А. Д. П. настъпила при изпълнение на служебните му задължения. С Протокол №1/21.12.2021г. /Приложение към чл.2, ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ злополуката, при която пострадал свидетелят П., била призната за трудова. Престъплението по чл.134, ал.1 НК е осъществено когато привлеченото към наказателна отговорност лице чрез действие или бездействие, при професионална непредпазлИ.ст или при осъществяване на дейност - източник на повишена опасност, е причинило съставомерното увреждане. Действията или бездействията могат да осъществят престъплението от обективна страна, когато е налице причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения на нормативни или ненормативни правила за съответната дейност и настъпилите увреждания. От обективна страна предпоставките за съставомерност на престъплението по чл.134 от НК са две. Първата от тях е резултатът да е причинен поради незнание или поради немарлИ. изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, а втората – упражняваната дейност да представлява източник на повишена опасност, които предпоставки следва да бъдат в режим на кумулативност. Субект на престъпленията по чл.134, ал.1 НК, свързани с нарушение на правилата за охрана на безопасността на труда, може да бъде лицето, което изпълнява занятие или дейност, която е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност, но изпълнението не отговаря на правно регламентираните изисквания, тъй като субектът не познава правно регламентираните изисквания, а е длъжен да ги знае заради правоспособността си, или ги познава, но не ги изпълнява по предписания начин като по този начин по непредпазлИ.ст причинява настъпването на предвидения в нормата вредоносен резултат. Субект на тези престъпления може да бъде и лице, което пряко не осъществява правнорегламентираното занятие или дейност, източник на повишена опасност, от чието несъответно изпълнение е причинен общественоопасният резултат, но има нормативно задължение по организирането, ръководенето или контролирането на тази дейност за нейното правилно или безаварийно изпълнение /Решение № 231 от 12.04.2024 г. на СГС по ВНОХД № 1024/2024 г./. При положение, че обвиняемите са били назначени на длъжността "технически ръководител" и според длъжностната характеристика им е вменено задължението да осъществяват непосредственото оперативно, техническо и административно ръководство на строителния обект, да упражняват контрол на строителната площадка, да осигуряват необходимите предпазни средства и да извършват инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда и протИ.пожарната защита, както и да не допускат извършването на работа при опасни и вредни за здравето условия, то обвиняемите Д. и Н. са годни субекти на престъплението по чл.134 НК. По този факт страните по делото не спорят. Не се спори също така и че дейността по извършване на монтаж на вертикалната канализационна инсталация изпълва и кумулативно изискуемите за съставомерността на Д.ието от обективна страна признаци на престъплението по чл.134, ал.1 НК – тази дейност да съставлява източник на повишена опасност и да е правно регламентирана – Законът за здравословни и безопасни условия на труд, Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа посочват както задълженията на техническите ръководители, така и изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на монтаж на вертикалната канализационна инсталация, по време на който е настъпила трудовата злополука с работника А. Д. П.. Безспорно, монтажът на вертикалната канализационна инсталация в новостроящата се сграда представлява източник на повишена опасност. Това е така, тъй като монтажните дейности, реализирани на височина, крият възможности за настъпване на вредоносен резултат. В този смисъл тя е рискова за жИ.та и здравето на работниците. Поради това си естество, както и предвид методите, начините и средствата, чрез които се упражнява, монтажът на вертикалната канализационна инсталация като част от строително-монтажната дейност е правнорегламентирана дейност. Подчинен е на система от правила и норми, които обезпечават максималната безопасност и ефективното упражняване чрез определяне на общ модел на правно дължимо поведение от страна на лицата, които имат право да я извършват. Липсва спор между страните и по отношение на извода, че получените увреждания на свидетеля П. са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука. От събрания по делото доказателствен материал съдът констатира, че доказателствата са еднопосочни досежно деня, мястото на Д.ието и липсата на обезопасяването шахтата, механизма на получаване на травматичните увреждания, както и техния вид. По категоричен и безпротИ.речив начин се установява, че трудовата злополука се осъществила на 09.12.2021 г., около 11, 40 часа, за което свидетелстват както гласните доказателствени средства, така и писмените доказателствени средства и доказателства, надлежно приобщени по делото. Категорично се извежда от доказателствената съвкупност, че шахтата, в която паднал пострадалият работник, не е била обезопА.а към момента на трудовата злополука. В тази насока са показанията на всички свидетелите по делото, огледният протокол и изготвения към него фотоалбум, както и заключението на изготвената по делото съдебно- техническа експертиза. Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, обосновавайки се на обилната медицинска документация, както и на дадените в хода на досъдебното производство показания на очевидци на инкриминираното Д.ие, сочи получените травматични увреждания на пострадалото лице, начина на уврежданията и прави анализ на причинените травми от медицинска гледна точка. Спорни между страните по делото са обстоятелствата дали обвиняемите Н. И. Н. и С. Н. Д. като технически ръководители са нарушили вменените им от държавното обвинение норми за охрана на труда по чл.26, т.1 и т.8, б.“в“ и чл.40 от Наредба № 2 от 22.03.2004г., на чл.5, ал.1 от Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008г. и на т.4.4 и т.4.21 от Допълнителното споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда, сключено на основание чл.18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, дали следва да носят отговорност за настъпилата трудова злополука с пострадалия П., след като злополуката е настъпила в тяхно отсъствие. Нормата на т.4.21 от Допълнителното споразумение и на чл.40 от Наредба № 2 вменява в задължение на обвиняемите Н. и Д., в качеството им на технически ръководители, да обезопасяват всички отвори и контури чрез парапети, ограждения или покрития, способни да понесат съответното натоварване, както и да обезопасят отворите в строителните и конструктивните елементи /стени, етажни плочи, покриви и др./, които създават опасност за падане от височина, чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване, както и че съответният технически отвор да бъде означен и/или сигнализиран по подходящ начин. Видно от приетата съдебно-техническа експертиза, шахтата /т.н.технологичен отвор, с размери 9м дължина, 1, 5м широчина и 3 м височина/ не е била обезопА.а със знаци, ограждения, звукова или светлинна сигнализация. Тези изводи се подкрепят и от показанията на свидетелите М. М. С. /л.40 от делото/, И. С. М. /л.58 от делото/и И. И. Ю. /л.30, т.I от досъдебното производство/. Д.ието на обвиняемия Д., изразяващо се в бездействие при предписано поведение за действие в т.4.21 от Допълнителното споразумение - да спази изискванията за здравословни и безопасни условия на труд чрез обезопасяване на всички отвори и контури с необходимите парапети и покрития, способни да понесат съответното натоварване - е немарлИ. изпълнение на задълженията му, тъй като обвиняемият притежава необходимите знания и ценз за заеманата длъжност технически ръководител. Причинната връзка между неизпълнението на задълженията по т.4.21от Допълнителното споразумение от страна на обвиняемия Д. и настъпилия престъпен резултат – увреждането на пострадалия П., причинено от падането на работника в необезопА.ата шахта, не е прекъсната от факта, че обвиняемият Д. не се е намирал на мястото на трудовата злополука. Това е така, тъй като от доказателствената съвкупност /приетата по делото съдебно- техническа експертиза /л.51-л.73 от Досъдебното производство/ се установява, че обвиняемият Д. не е провел на работника инструктаж на работното място. Затова обвиняемият Д. носи отговорност за действия, извършени в негово отсъствие, тъй като той е този, който не е спазил изискванията за здравословни и безопасни условия на труд към технологията и изпълнението на В и К дейностите по проекта. По отношение на обвинението към Н. И. Н. за неспазване на разпоредбата чл.40 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. мотивите на съда са идентични – необезопасяването на техническия отвор и необозначаването му със знаци по същество изпълва текста на нарушената правна норма: необезопасяване на отворите в строителни и конструктивни елементи /стени, етажни плочи, покриви и др./ с необходимите парапети и покрития, способни да понесат съответното натоварване. Бездействието на обвиняемия Н. е немарлИ. изпълнение на задълженията му, тъй като обвиняемият е притежавал необходимите знания и ценз за заеманата длъжност технически ръководител. Причинната връзка между неизпълнението на задълженията по чл.40 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. от страна на обвиняемия Н. и настъпилия престъпен резултат – увреждането на пострадалия П., причинено от падането на работника в необезопА.ата шахта, не е прекъсната от факта, че обвиняемият Н. не се е намирал на мястото на трудовата злополука. Това е така, тъй като от доказателствената съвкупност /приетата по делото съдебно- техническа експертиза /л.51-л.73 от Досъдебното производство/ се установява, че обвиняемият Н. не е провел начален инструктаж на работника и не го е запознал с опасните зони на обекта. Затова обвиняемият Н. носи отговорност за действия, извършени в негово отсъствие, тъй като той е този, който не е спазил изискванията за здравословни и безопасни условия на труд към технологията и изпълнението на В и К дейностите по проекта. Поради тези причини съдът намира, че са налице всички обективни и субективни признаци на осъществено от обвиняемите Н. и Д. престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК, тъй като поради немарлИ.то изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност на обект "жилищна сграда, находяща се на ул.“21-ви век“ № 9 в гр.София, ж.к.“Студентски град“, са причинили по непредпазлИ.ст няколко средни телесни повреди на работника А. Д. П.. От обективна страна на 09.12.2021г., около 11, 40 часа, в гр.София, ж.к.“Студентски град“, в новострояща се жилищна сграда, намираща се на ул.“21-ви век“ № 9, като технически ръководител на фирма „М• ••“ ЕООД, обвиняемият Н. И. Н. и обвиняемият С. Н. Д. причинили на А. Д. П., назначен на длъжност „общ работник - строителство“ във фирма „Г. •••“ ЕООД, три средни повреди, а именно: счупване на дванадесети гръден прешлен, на първи поясен и на пети поясен прешлен, поотделно и в съвкупност осъществяващи медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на снагата“; счупване на долното рамо на дясна лонна кост, осъществяващо медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник“, и счупване на дясната лъчева кост, осъществяващо медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник“, поради немарлИ. изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност — обосновано в съдебно- техническата експертиза като занятие, съставляващо „източник на повишена опасност“ с коефициент на трудов травматизъм, определен за 2021г. за „строителство на сгради“ като 1.35, като обвиняемият Н. не спазил изискванията на чл.40 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, а именно: „отворите в строителни и конструктивни елементи /стени, етажни плочи, покриви и др/, които създават опасност за падане от височина: 1.се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване; и 2.се означават и/или сигнализират по подходящ начин – като не обезопасил техническия отвор и не го обозначил със знаци, а обвиняемият Д. не спазил изискванията на т.4.21 от Допълнителното споразумение, сключено на основание чл.18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а именно: Да обезопаси всички отвори и контури с необходимите парапети и покрития, способни да понесат съответното натоварване. Налице е и субективният признак на престъплението – при очертаната конкретика на фактическите обстоятелства и действията на обвиняемите, тяхното психическо отношение към Д.ието и общественоопасните последици следва да се квалифицира като небрежност, тъй като обвиняемите не са предвиждали настъпването на общественоопасния резултат, но са били длъжни и са могли да го предвидят. Налице са императивните предпоставки за прилагането на последиците по чл.78а НК: За престъплението по чл.134, ал.1, т. 2, вр. чл.129, ал. 2, вр.ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, обвиняемите лица не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на Глава ХVIII НПК, от извършеното престъпление не са причинени имуществени вреди. При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемите, семейното им положение, трудовата им ангажираност и проявената към пострадалия грижа и помощ непосредствено след настъпването на трудовата злополука. Само по себе си престъплението по чл.134, ал.1, т.2 НК не е с висока степен на обществена опасност, но съдът взе предвид честотата на травматизма при изпълнението на строително- монтажни дейности, както и обстоятелството, което счете за отегчаващо, че на обвиняемите Н. и Д. освен работата като технически ръководител е било възложено да бъдат и отговорното лице за спазване на здравословните и безопасни условия на труд. Именно като такова те са се отнесли немарлИ. към своите задължения, свързани с обезопасяване на шахтата, като по този начин са поставили пострадалия П. в невъзможност сам да опази своето здраве и безопасност. Съдът намери, че при съобразяване на степента на обществена опасност на Д.ието и дееца, и посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. По отношение на вмененото обвинение спрямо обвиняемия Д. по т.4.4 от Допълнителното споразумение, сключено на основание чл.18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а именно: т.4.Изпълнителят се задължава: …..4.4.Да прилага Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, включително да поставя на видно място телефоните на „Бърза помощ“, Служба „Пожарна безопасност“ и полиция, както и по чл.26, т.1 и т.8, б.“в“ от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, а именно: чл.26.Техническият ръководител… т.8, б.“в“: ….контролира правилното подреждане и съхранение на строителната площадка на материалите, изделията и оборудването; и по отношение на вмененото обвинение спрямо обвиняемия Н. И. Н. по чл.26, т.8, б.“в“ от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, а именно: чл.26.Техническият ръководител....т.8, б.“в“….контролира правилното подреждане и съхранение на строителната площадка на материалите, изделията и оборудването; съдът намери, че между кориците на всички 8 тома от досъдебното производство липсват всякакви доказателства за това, че разследващият орган е провел някакви процесуално-следствени действия, за да аргументира това обвинение. Провеждането на процесуално- следствени действия би било и основата в хода на съдебния процес да бъде извършена проверка със способите, регламентирани в НПК, по отношение на тези доказателства. В противен случай съдът приема, че събирайки доказателства едва в хода на съдебното следствие по така формулираното обвинение би се нарушило правото на защита на обвиняемото лице. По отношение на вмененото спрямо обвиняемите С. Н. Д. и Н. И. Н. обвинение по чл.26, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи а именно: чл.26.Техническият ръководител… т.1.изпълнява и контролира спазването на изискванията на Закона за безопасни условия на труд, съдът приема, че бланкетният характер на попълнения с този текст състав на престъпление по чл.134 НК не конкретизира по същество конкретното нарушение на Закона за безопасни условия на труд. По същество се формира своеобразна тавтология на правния текст без характерната специална норма към него, която би го конкретизирала, поради което и с оглед съдебната практика в тази част обвинението е непълно, неясно и без всякаква конкретика, по която обвиняемото лице да има възможност да се защитава, което безусловно води всякога до накърняване правото на защита на обвиняемото лице да разбере параметрите на повдигнатото му обвинение. По отношение на вмененото обвинение спрямо обвиняемия Д. по чл.5, ал.1 от Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа - държавното обвинение не е посочило текстово в какво точно се изразяват изискванията за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, не е провеждало в тази връзка и никакви процесуално-следствени действия в хода на досъдебното производство, които да сформират някаква доказателствена маса, която да бъде проверена с допустимите способи по реда на НПК в хода на съдебния процес, поради което и с оглед съдебната практика съдът приема, че правото на защита на обвиняемите лица е накърнено – обвиняемите са били лишени от дадената им законодателя възможност да упражнят пълноценно правото си на защита. Поради тези причини съдът оправда обвиняемия Д. по обвиненията за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК, изразяващи се в неспазване на: т.4.4 от Допълнителното споразумение, сключено на основание чл.18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а именно: т.4.Изпълнителят се задължава: …..4.4.Да прилага Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, включително да поставя на видно място телефоните на „Бърза помощ“, Служба „Пожарна безопасност“ и полиция; чл.26, т.1 и т.8, б.“в“ от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи а именно: чл.26.Техническият ръководител… т.1.изпълнява и контролира спазването на изискванията на Закона за безопасни условия на труд, т.8, б.“в“: ….контролира правилното подреждане и съхранение на строителната площадка на материалите, изделията и оборудването; както и чл.5, ал.1 от Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа. Поради тези причини съдът постанови оправдателен съдебен акт по отношение на обвиняемия Н. И. Н. за това, че не спазил изискванията на чл.26, т.1 и т.8, б.“в“ от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи а именно: чл.26.Техническият ръководител… т.1.изпълнява и контролира спазването на изискванията на Закона за безопасни условия на труд; т.8, б.“в“: ….контролира правилното подреждане и съхранение на строителната площадка на материалите, изделията и оборудването. По тези причини съдът постанови решението си.