Решение № 4516 от 31.5.2016 г. на Софийски градски съд по дело № 1814/2016 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Производството е образувано по въззивна жалба от Е.М. и П.М. против Решение от 12.04.2013 г. по гр.д. № 7886/2011г. по описа на Софийски районен съд, I I ГО, 67 състав, с което се отхвърля иска на П.А.М. и Е.М.М. ••• 33. ЖСК „П.У.”, З.З.М., Ж.Х. Р., Л.М.С. и И.М.Ч., ЗА ДЕЛБА на следния недвижим имот: четириетажна жилищна сграда с ателиета и гаражи, състояща се от две секции и разположена в дворно място находящо се в гр.•••••••••• и включващо имот№ 390 / стар пл. № 6 /, имот № 391 /стар пл. № 7 /, имот №> 392 / стар пл. № 8/, и част от имот стар пл. № 9 /от УПИ I, отреден за „ОЖС и магазини” /. всички от кв. 50, по плана на гр. С., местност „И. В.”. Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че жалбоподателите са собственици на част от земята върху, която е построена сградата и по силата на чл. 92 ЗС са съсобственици на самата сграда. По изложените в жалбата съображения въззивникът, моли съда да отмени съдебен акт и да се постанови друг, с който предявеният иск да бъде уважен. По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ЖСК „П.У.“, с който се оспорва като неоснователна подадената въззивна жалба и се моли съдът да потвърди обжалваното решение. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е допустима. Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Наред с това, въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Ето защо, решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена с жалбата. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 173/ 23.06.2009 г., постановено по гр.д. № 709/ 2008г. на ВКС, 1- во г.о. е отхвърлен ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС предявен от М.Г.М. против „ЖСК П.У." по отношение на недвижим имот пл. № 8 /бивш/, а по действащия ЗРП, одобрен през 1987г. съставляващ имот пл. № 392, кв. 50, по плана на гр. С., кв. И. В.. С това решение се отрича в отношенията между М.Г.М. и ответника ЖСК „П.У.” правото на собственост на Минков по отношение на недвижим имот пл. № 8 /бивш/, а по действащия ЗРП, одобрен през 1987г. съставляващ имот пл. № 392, кв. 50, по плана на гр. С., кв. И. В.. Съдът е приел, че макар и заповедта за отчуждаване да е нищожна, разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗВСВОНИ ограничава правото на възстановяване на собствеността тогава, когато след фактическото завземане на имота са настъпили промени, на които законодателят в същата разпоредба придава правно значение, а именно, имотът да съществува реално до размерите, в които е одържавен. От фактите по делото, съдът е установил, че с договор от 1988 г., сключен между Председателя на ИК на Благоевски РНС и ЖСК П.У. е отстъпено възмездно право на строеж на ЖСК върху същия имот с пл.№8, както и върху съседните имоти с №№ 6, 7 е 9 в кв.50 по плана на гр. С., кв. И. В..Въз основа на издаденото разрешение за строеж, към 05.03.1990 г. строителството на четириетажната сграда е започнало, като към м.август 1996 г. сградата е била завършена. От имот с пл.№8 /целия с площ от 460 кв.м./ е застроена площ от 130 кв.м., а останалите незастроени 330 кв.м. не отговарят на изискванията за образуване на самостоятелен парцел. Съдът е приел, че върху имота е извършено законно строителство и не са налице предпоставките на чл.2, ал.6 ЗОСОИ за възстановяване на собствеността в реални граници, като предпоставките за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността на това основание, следва да се преценява към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ – 22.11.1997 г. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността на процесния имот на основание чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ, тъй като същия е бил законно застроен и не съществува реално до размерите, в които е одържавен.Налице е тъждество по отношение на страните в двете съдебни производства, доколкото в делбеното производство страни са и ЖСК ”П.У.” и М.Г.М., като същите страни са и страни по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. Налице е тъждество и на предмета на спора по двете дела относно спорния имот с пл.№8, описан по-горе и правото на собственост върху него, тъй като правото на собственост върху идентичния по двете дела имот е предмет на спора както в производството по иска с правно основание чл.108 от ЗС, като основна предпоставка за основателност на иск с това основание, така и в делбеното производство във фазата по допускането на делбата, доколкото въз основа на твърдението си за притежание на правото на собственост върху терена, М.Г.М. е претендирал и дял от собствеността върху построената в имота сграда. След одържавяването на имота през 1986 г., в полза на ЖСК ”П.У.“ е отстъпено възмездно право на строеж на сграда, която е била завършена към м.август 1996 г. Разпоредбата, даваща право на възстановяване на правото на собственост в реални граници в полза на собственика на имота М.Г.М. е влязла в сила на 22.11.1997 г., с включването й в чл.2 на ал.2 от ЗВСВОНИ с приемането на ЗОСОИ. Към този момент следва да се преценят наличието на предпоставките за възстановяването в реални граници на одържавен имот, по отношение на който е приложима тази разпоредба, а именно, доколкото имотът е отчужден не по установения законов ред от народния съвет, в каквато хипотеза е настоящия случай. С оглед разясненията в т.1 от ТР №6/2006 г., незаконен строеж е налице тогава, когато е осъществен без надлежните строителни книжа или след реституцията на имота. В случая, строежа е осъществен със съответните строителни книжа, както и е осъществен изцяло към момент, предхождащ влизането в сила на изменението на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ от 1997 г., уреждащ възстановяването на собствеността по силата на закона. Застрояването на имота, извършено преди влизането в сила на реституционната норма, както и законността към онзи момент на застрояването са пречка за възстановяването на собствеността върху имота в размерите и границите, съществуващи към момента на отчуждаването му, доколкото не съществува във вида и размерите, към този момент. По тези съображения с решение № 20/ 17.02.2011 г., по гр. д. № 789/2010 г. на ВКС, II г.о. по реда на чл. 307, ал. 4 от ГПК е отменено решение от 19.02.2009 г. по гр.д. № 8684/1997 г. по описа на СРС, 59 състав, с което е допуснато делба на процесната сграда, поради противоречието му с решение № 173/23.06.2009 г., постановено по гр.д. № 709/2008г. на ВКС, I г.о., което е обявено за правилно. Предвид обстоятелството, че именно решение № 173/23.06.2009 г., постановено по гр.д. № 709/2008г. на ВКС, I г.о, е признато по реда на чл. 307, ал.4 от ГПК за правилното, настоящият състав е длъжен да се съобрази със сила му на присъдено нещо- арг. чл. 297, 298 и 299 ГПК. С това решение се отрича в отношенията между М.Г.М. и ответника ЖСК „П.У.” правото на собственост на Минков по отношение на недвижим имот пл. № 8 /бивш/, а по действащия ЗРП, одобрен през 1987г. съставляващ имот пл. № 392, кв. 50, по плана на гр. С., кв. И. В.. В този смисъл е задължителната съдебна практика съдебна решение № 201 от 20.04.2011 г. по гр.д.№ 1547/ 2010 г. по реда на чл. 290 ГПК, в която се приема, че с решението, което отхвърля ревандикационна претенция, съдът отрича правото на собственост на ищеца в отношенията му с ответника. Решението се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за всички съдилища – чл.297 ГПК. Въпросът за собствеността, при същите факти, не може да се пререшава – чл.299 ал.1 ГПК. След като със СПН се установява, че ищците в настоящото производство не са собственици на земята, то за тях не може да се приложи и разпоредбата на чл. 92 ЗС, поради което същите не са съобственици на сградата, поради което искът им за делба на сградата е неоснователен, тъй като за ищците липсва активна материално правна легитимация. Така мотивиран, Софийският градски съд