Решение № 5544 от 19.6.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 879/2025 г.

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63в от закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

М. Е. Т. ЕООД, [населено място], представлявано от управителя И. Г. З. обжалва Решение № 25/27.02.2025г., постановено по АНД № 6 по описа за 2025г. на Районен съд - Асеновград, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 69/09.12.2024г. на Директора на РИОСВ – Пловдив за наложено административно наказание на дружеството – имуществена санкция в размер на 5000лв., за нарушение на чл.83 ал.1 т.2 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ вр. с § 7 ПЗР ЗЗТ, на основание чл.83 ал.1 т.2 ЗЗТ.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Заявено е, че няма спор по фактическата обстановка, установена при проверка на 14.05.2024г. Поддържа, че спорът изисква отговор на въпроса – кое е изпълнителното деяние, описано в НП, за което е санкционирано дружеството – жалбоподател и доказване от стана на административно-наказващия орган съпричастността на касатора към описаните дейности. Твърди се, че не става ясно за коя от посочените дейности е санкционирано дружеството – извършен монтаж на три преместваеми обекта – бунгала; извършен ремонт и реконструкция на ски-влек; в обхвата на просеката на съоръжението е осъществено изсичането на дървесна и храстова растителност. Посочено е, че в случая е вменено извършването на три самостоятелни административни нарушения, като приложената норма на чл.83 ал.1 т.2 ЗЗТ е бланкетна и се изпълва с конкретното съдържание на разпоредби от ЗЗТ, които установяват разрешителен или съгласувателен режим на конкретни дейности. За извършване на текущ ремонт на ски-влека е издадено писмо от гл. архитект на община Асеновград през м.06.2022г., а за поставянето на преместваемите обекти е издадено разрешение за поставянето им № 2/ 12.02.2024г. Затова изводът на съда, че се касае за едно и също нарушение за извършване с различни деяния, е неправилен. Неправилен според касатора е и изводът на РС-Асеновград за описани обстоятелства на две отделни извършени дейности, които се явяват част от общата дейност на дружеството. С арг. от чл.18 ЗАНН се поддържа, че в ЗАНН не са уредени институтите на „продължавано нарушение“, аналогичен на чл.26 НК или на „множество нарушения“, подобно на чл.23-25 НК. Ведно с посоченото се поддържа, че в НП и в АУАН отсъства дата на извършване на нарушението във вр. с чл.34 ал.1 б.В ЗАНН. Авторство на деянието се счита за недоказано, тъй като не е допустимо с разпит на актосъставителя да се допълват факти. В случая административнонаказващият орган няма единно становище в коя точно защитена местност попада хижа Марциганица, предвид писмо от 01.12.2022г., в което е посочено, че имотите – собственост на касатора попадат в две защитени зони BG 0001031 Родопи – Средни и BG0002073 Добростан, поради което изводът на АРС, че безспорно се касае за защитена местност, обявена със Заповед № 55/20.01.1980г., не е правилен. В тази вр. е посочено, че всяка защитена местност има отделни режими и правила, поради което в случая не е изяснено, че конкретни правила са нарушени. Поискана е отмяна на решението с присъждане на съдебни разноски /договор за правна защита от 20.05.2025г. па КАНД № 879/2025г. – 900лв. договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатското работа; договор за правна защита от 27.01.2025г. па АНД № 6/2025г. – 900лв. договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатското работа/.

Ответникът Директор на РИОСВ – Пловдив оспорва касационната жалба в писмен отговор. Счита решението на РС – Асеновград за законосъобразно. Заявено е, че по възраженията в касационната жалба са изложени съображения от АРС. Твърди, че фактическата обстановка е установена не само от показанията на актосъставителя, а и от приложените към преписката писмени доказателства. Твърди се да е установено, че стопанисваната от касатора хижа Марциганица и района около нея имат статут на защитена местност, като попадат в категорията „защитена територия“ по см. на чл.5 т.6 ЗЗТ. В тази вр. дружеството следва да съобразява дейността си изцяло с нормата на чл.11 ЗЗТ вр. с §7 ПРЗ ЗЗТ, задължаваща собствениците и ползвателите да съгласуват с Министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в пановете и проектите по глава 4-та, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Ответникът счита, че извършените дейности са свързани изцяло със СМР във вр. с основната дейност на дружеството, при което е налице едно нарушение, извършено чрез бездействие. Изтъкната е разликата между защитена зона и защитена територия, като в случая безспорно процесният имот попада освен в границите на защитена територия Марциганица, така и в две защитени зони /Родопи – Средни и Добростан/, като защитените територии са с по-строги режими по отношение ползване на ресурси и строителство. Твърди се, че в случая касаторът не е спазил регламентираната в закона процедура, съставляваща производство по съгласуване по см. на §7 ПЗР на ЗЗТ.

Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство на юрисконсулт И. Х.. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в молба от 11.06.2025г.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима. По същество е основателна.

1. НП е издадено от Директора на РИОСВ - Пловдив, оправомощен на основание чл.85 ал.1 и ал.2 ЗЗТ със Заповед № РД-552/01.08.2023г. на Министъра на околната среда, вписана в НП и съдържаща се в преписката. АУАН № 63/23.07.2024г. е съставен от гл. експерт в РИОСВ – Пловдив, М. М., за което длъжностно лице отсъства заповед за упълномощаване в съответствие с чл.85 ал.1 пр.1-во ЗЗТ на Министъра на околната среда и водите. Преписката съдържа Заповед № РД-553/01.08.2023г. на Министъра на околната среда и водите, но основана на чл.77 ал.1 вр. чл.42 ал.1 т.1 пр.1-во от Закона за лечебните растения /ЗЛР/, с която са упълномощени длъжностни лица, които имат право да съставят актове за установяване на нарушения по ЗЛР.

С АУАН са установени факти и обстоятелства, квалифицирани за нарушение на чл.83 ал.1 т.2 ЗЗТ вр. с § 7 ПЗР ЗЗТ, но актосъставителят не е бил упълномощено длъжностно лице в съответствие с чл.85 ал.1 пр.1-во ЗЗТ и чл.37 ЗАНН. В касационното производство не е представено писмено доказателство, опровергаващо констатацията, поради което в случая фактическата установеност с АУАН не може да бъде основание за издаване на НП. Липсата на компетентност на актосъставителя е с последица – незаконосъобразност на НП. В случая не е изпълнено в цялост задължението по чл.60 ал.2 ЗАНН или отсъства надлежно упълномощаване за съставяне на АУАН за нарушение на ЗЗТ.

2. Извън посоченото: Спор относно фактите няма и в обстоятелствената част от НП са отразени данни от проверка, извършена на 14.05.2024г. – в границите на защитена местност Марциганица, представляваща защитена територия по см. на чл.5 т.6 ЗЗТ, дружеството е осъществило: монтаж на три преместваеми обекта – бунгала от метална конструкция, поставени върху метални основи в границите на [ПИ]-стар, за които е издадено разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения по чл.56 ал.1 ЗУТ, № 2/12.02.2024г. от Кмета на община Асеновград; ремонт и реконструкция на ски-влек, преминаващ през 5 поземлени имота, индивидуализирани с идентификатори по КК; в обхвата на просеката на съоръжението е осъществено изсичане на дървесна и храстова растителност. В обстоятелствената част от НП е посочено, че извършените дейности подлежат на съгласуване по реда на § 7 ПЗР ЗЗТ вр. с чл.11 ЗЗТ, а в случая не е извършено съгласуване с РИОСВ-Пловдив.

Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.83 ал.1 т.2 ЗЗТ: „Наказва се с глоба, съответно с имуществена санкция, [рег. номер] 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: 2. осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон.“ вр. с §7 ПЗР ЗЗТ: „Собствениците и ползвателите по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони.“, „като е осъществило дейност без съгласуване, предвидено в този закон“.

АРС се е позовал на документирани данни в протокола от проверката на 14.05.2024г., в който са вписани обекти и съоръжения /87 бр./, като част от констатациите са съдържание на АУАН от 23.07.2024г. РС – Асеновград приел, че фактическата обстановка от НП се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя. Предвид Заповед № 55/20.01.1980г. на Председателя на комитета по опазване на околната среда, приложена в преписката и служебна справка в публичен регистър на защитените територии, воден към ИАОС на вписан в решението интернет адрес, е посочено, че хижа Марциганица и района около нея има статут на защитена местност по см. на чл.5 т.6 ЗЗТ, поради което за нея са приложими нормите на ЗЗТ. С оглед доказателствата по делото е преценено, че извършените дейности от дружеството не са съгласувани по см. на задължението по § 7 РЗР ЗЗТ.

Спор за отсъствието на изискуемата съгласуваност отсъства. АРС правилно е приел, че нарушението е установено на 14.05.2024г. и няма значение кога точно са били осъществени извършените дейности, отразени в НП, тъй като нарушението се изразява в бездействие. По отношение авторство на деянието, съдът е посочил, че във възражението против АУАН няма оплакване в тази насока. АРС счел, че в НП действително са описани обстоятелства за две отделни извършени дейности, които според съдът се явяват част от общата дейност на дружеството, поради което е реализирано едно нарушение по чл.83 ал.1 т.2 вр. с § 7 ПЗР ЗЗТ.

3. Освен установеното отсъствие на компетентност на актосъставителя, в случая са налице и други основания за отмяна на решението на АРС. В НП не е посочено при авторство на деянието от страна на касатора, в какво качество е ангажирана отговорността му, тъй като съгласно чл.11 ЗЗТ, на която норма се е позовал административно-наказващият орган: „Собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й.“. В тази вр. се съобрази, че в тежест на административнонаказващия орган е да установи безспорно съществуването на посочените фактически основания, послужили за издаването на наказателното постановление. Недопустимо е посредством показания на актосъставител да се допълват факти и обстоятелства от значение за качеството на санкционираното лице.

Недопустимо е също в отговор по касационната жалба да се допълват фактически основания или изводи, в каквато насока ответникът твърди, че извършените дейности са свързани изцяло със СМР във вр. с основната дейност на дружеството в защитената територия. Тук е необходимо да бъде отбелязано, че разрешение за поставяне се издава за преместваем обект – дефиниция от § 5 т. 80 ДР ЗУТ - обект, който няма характеристиките на строеж, а СМР по т.40 от § 5 ДР ЗУТ представляват работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Различните административни производства по издаване на актове за СМР и за поставяне на преместваеми обекти са обективен разграничителен критерий за две различни дейности. Освен това в НП е вписана и трета дейност – изсичане на дървесна и храстова растителност. По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 9 / 2021г. по т.д.№ 6/2020г., вкл. Тълкувателно решение № 13 / 2021 г. по т. д. № 1/2021г., Тълкувателно решение № 14/ 2021г. по т.д. 3/2021г. /“При административнонаказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от Наказателния кодекс, поради което, ако деянието осъществява състав на няколко административни нарушения, за всяко едно от тях ще се наложи едно административно наказание и няма как да се определи едно общо наказание, независимо че става въпрос за едни и същи обстоятелства във връзка с нарушението, касаещи времето и мястото на извършване, както и предмета му.“/ и Тълкувателно решение № 6 / 2017г. по т. д. № 6/2016г. на ВАС, изводът дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да произтича от съвкупна и комплексна преценка: дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние; дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет. В случая за всяко от извършените действия е дължимо съгласуване, независимо от разрешенията, издадени по ЗУТ /разрешението за поставяне и писмото по см. на чл.151 ал.1 ЗУТ/, поради което същите, макар осъществени в контекста на основната дейност на дружеството, представляват самостоятелно обособени по характер и предмет. Отделна дейност е и изсичане на дървесна и храстова растителност.

Дори да бъде възприето, че всички извършени дейности са в обхвата на една основна дейност на дружеството, в НП отсъстват мотиви, обосноваващи този извод, а допълването им в отговор по касационната жаба не е допустимо.

По отношение обхват на конкретните ПИ, отразени в НП като част от границите на защитена местност е имало възможност посредством СТЕ в производството пред АРС да бъдат доказани твърденията на жалбоподателя. Тази част от спора не повлиява на резултата, обоснован от посочените по-горе пропуски и недостатъци в НП.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение във вр. с чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, не е основателно. Процесуалното представителство е осъществено качествено и в цялост, като конкретните факти и обстоятелства по делото не обуславят извод за коригиране на адвокатското възнаграждение в посока намаление, въз основа на критериите в Решение от 25 януари 2024г. по Дело C-438/22г.

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Административен съд - Пловдив, XXVI състав,