Решение № 448 от 10.4.2019 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 295/2019 г.

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от К.С.Р. ЕГН: ••••••••••, чрез процесуалния му представител адв. М.К. срещу Решение № 5003/05.12.2018 г., постановено по гр.д. № 5382/2018 г. на ВРС, с което ВРС:

ОТВЪРЛЯ предявените от К.С.Р., ЕГН: •••••••••• адрес: ••• Окръжен затвор - Варна 1 против Министерство на правосъдието обективно съединени иск за установяване на дискриминационното му третиране от страна на служителите в Затвора гр. Варна в нарушение разпоредбите на ЗЗДискр; иск за присъждане на обезщетение в размер на 29 000, 00 лв., от които 14 000, 00 лв. за нанесени неимуществени вреди в следствие на бездействието на администрацията на Затвора - Варна да бъде включен в списъците-предложения за извеждане от ЗЗНО /ЗПС/ в общите части на затвора за разлика от други лишени от свобода, изтърпяващи същото наказание за периода от 27.06.2007 г. до 01.06.2009 г., както и 15 000, 00 лв. за нанесени му неимуществени вреди следствие дискриминационното поведение по отношение противоправното действие на Затвора - Варна да бъде включен в списък за лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор в ЗЗНО /ЗПС/ неподходящи за извеждане в общите части на затвора и противоправното бездействие на административния орган да бъде изведен в общите части за изтърпяване на наказанието си при съответстващия му „строг“ режим за разлика от други лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ в затворите в гр. Варна, Бургас, Плевен и София за периода 27.06.2007 г. до 01.06.2009 г. и иск за компенсаторни лихви от деня на увреждането 27.06.2009 г. до завеждане на исковата молба в размер на 9823, 00 лв.

ОТВЪРЛЯ предявените от К.С.Р., ЕГН: •••••••••• адрес: ••• Окръжен затвор - Варна 1 против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ обективно съединени иск за установяване на дискриминационното му третиране от страна на служителите в Затвора гр.Варна в нарушение разпоредбите на ЗЗДискр; иск за присъждане на обезщетение в размер на 70 000, 00 лв., от които 35 000, 00 лв. нанесени неимуществени вреди следствие дискриминационното поведение по отношение противоправното действие на Затвора - Варна да бъде включен в списък за лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в ЗЗНО /ЗПС/ неподходящи за извеждане в общите части на затвора и противоправното бездействие на административния орган да бъде изведен в общите части за изтърпяване на наказанието му при съответстващия „строг“ режим за разлика от други лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ от пенитенциарните заведения в гр. Варна, Бургас, Плевен и София за периода 01.06.2009 г. до момента на завеждане на исковата молба и в размер на 35 000, 00 лв. за нанесени неимуществени вреди следствие дискриминационното поведение по отношение противоправното действие на Затвора - Варна да бъде включен в списък за лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в ЗЗНО /ЗПС/ неподходящи за извеждане в общите части на затвора и противоправното бездействие на административния орган да бъде изведен в общите части за изтърпяване на наказанието си при съответстващия му „строг" режим за разлика от други лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ от пенитенциарните заведения в гр. Варна, Бургас, Плевен и София за периода 01.06.2009 г. до момента на завеждане на исковата молба и иск за компенсаторни лихви, считано от деня на увреждането 27.06.2009 г. до завеждане на исковата молба в размер на 7988, 00 лв.

ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН: •••••••••• адрес: ••• Окръжен затвор - Варна 1 да заплати в полза на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лв.

ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН: •••••••••• адрес: ••• Окръжен затвор - Варна 1 да заплати в полза на ГД „Изпълнение на наказанията" юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лв.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи като основателен и доказан и се присъдят разноски.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от К.С.Р. срещу Определение № 543/11.01.2019 г. Претендира се отмяна на определението като неправилно.

Въззиваемите страни са депозирали писмено възражение срещу частната жалба като считат същата за неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че:

Предявени са обективно кумулативно съединени от К.С.Р., ЕГН: •••••••••• Иск против Министерство на правосъдието на Република България за установяване на дискриминационното му третиране от страна на служителите в Затвора гр. Варна в нарушение разпоредбите на ЗЗДискр; иск за осъждане на същия ответник да му заплати обезщетение в размер на 29 000 лв., от които 14 000, 00 лв. за нанесени неимуществени вреди в следствие на бездействието на администрацията на Затвора - Варна да бъде включен в списъците-предложения за извеждане от ЗЗНО /ЗПС/ в общите части на затвора за разлика от други лишени от свобода, изтърпяващи същото наказание за периода от 27.06.2007 г. до 01.06.2009 г. и 15 000, 00 лв. за нанесени му неимуществени вреди следствие дискриминационното поведение по отношение противоправното действие на Затвора - Варна да бъде включен в списък за лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор в ЗЗНО /ЗПС/ неподходящи за извеждане в общите части на затвора и противоправното бездействие на административния орган да бъде изведен в общите части за изтърпяване на наказанието си при съответстващия му „строг" режим за разлика от други лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор" и „доживотен затвор без замяна" в затворите в гр. Варна, Бургас, Плевен и София за периода 27.06.2007 г. до 01.06.2009 година, както и иск за компенсаторна лихва от деня на увреждането 27.06.2009 г. до завеждане на исковата молба в размер на 9823, 00 лв. и 2. Иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" за установяване на дискриминационното му третиране от страна на служителите в Затвора гр. Варна в нарушение разпоредбите на ЗЗДискр и иск за присъждане на обезщетение в размер на 70 000, 00 лв., от които 35 000, 00 лв. нанесени неимуществени вреди следствие дискриминационното поведение по отношение противоправното действие на Затвора - Варна да бъде включен в списък за лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор" в ЗЗНО /ЗПС/ неподходящи за извеждане в общите части на затвора и противоправното бездействие на административния орган да бъде изведен в общите части за изтърпяване на наказанието му при съответстващия „строг" режим за разлика от други лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор" и „доживотен затвор без замяна" от пенитенциарните заведения в гр. Варна, Бургас, Плевен и София за периода 01.06.2009 г. до момента на завеждане на исковата молба и в размер на 35 000, 00 лв. за нанесени неимуществени вреди следствие дискриминационното поведение по отношение противоправното действие на Затвора - Варна да бъде включен в списък за лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор" в ЗЗНО /ЗПС/ неподходящи за извеждане в общите части на затвора и противоправното бездействие на административния орган да бъде изведен в общите части за изтърпяване на наказанието си при съответстващия му „строг" режим за разлика от други лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор" и „доживотен затвор без замяна" от пенитенциарните заведения в гр. Варна, Бургас, Плевен и София за периода 01.06.2009 г. до момента на завеждане на исковата молба, както и иск за компенсаторна лихва от деня на увреждането 27.06.2009 г. до завеждане на исковата молба в размер на 7988, 00 лв.

Твърди в исковата молба, че е подложен на пряка дискриминация, като е поставен в условия на по-неблагоприятно третиране основано на признака "лично положение" спрямо останалите лишени от свобода при същия или сходен режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на които е предоставено правото да изтърпяват наказанието си в общи помещения, да учат и повишават квалификацията си, да участват в курсове и т.н. Твърди се, че за периода от 27.06.2007 г. до подаване на исковата молба - 11.04.2016 г. администрацията на Затвора в гр. Варна не е извършила необходимите действия по предложение на специализирана комисия и извеждането му в общите помещения, каквото е сторено по отношение на други лица лишени от свобода и изтърпяващи наказанието при еднакъв с неговия режим. Направено е искане за установяване на дискриминационното отношение, ответниците да заплатят обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, изразяващи се в психо-емоционален стрес, състояние на безнадеждност и обреченост, потиснатост, тревожност безпокойство.

Ответникът „Изпълнение на наказанията" - гр. София депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Ответникът Министерство на правосъдието е депозирал отговор по исковата молба в хода на производството пред АС – Варна. С отговорите ответниците налагат становища, с които се оспорват исковете изцяло, като неоснователни и молят за тяхното отхвърляне. Считат, че липсват факти, които да сочат на по-неблагоприятно третиране на ищеца.

Съдът намира предявените искове за процесуално допустими. Установено е наличие на активна и пасивна процесуална легитимация, тъй като ищецът в качеството си на лишено от свобода лице има правото да търси от ответниците, като институции, упражняващи фактическата дейност и контрола по изпълнение на наказанията.

НАСТОЯЩИЯТ въззивен състав, приема за безспорно установено, че-:

• ищецът К.С.Р. е осъден на смърт с присъда № 340/10.11.1989 г. по НОХД № 340/18989 г. на Военен съд - гр. Плевен, за престъпление по чл. 116, т. 6, 10 и 11 от Наказателния кодекс. С Указ № 14/25.01.1999г. на Вицепрезидента на Република България, присъдата е заменена с „Доживотен затвор“ при специален режим. Наказанието е приведено за изпълнение на 19.07.1989 г, като на 11.06.1999 г. е преведен в затвора в гр. Варна за доизтърпяване на наказанието.

С протокол № 6/06.12.2005 г. на комисията по чл. 17 от ЗИН, режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от специален на усилено строг. Във връзка с прилагането на ЗИНЗС в сила от 01.06.2009г. на основание чл. 65, ал. 1 от Закона е поставен на строг режим считано от 01.06.2009 г. и продължава да изтърпява наказанието си при този режим и към настоящия момент.

• От административно дело № 1028 по описа на АС – Варна се установява, че в периода от 27.06.2007 г. до 14.01.2013 г. на ищеца са били наложени дисциплинарни наказания за извършени нарушения, но същият е бил и награждаван на основание чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС, със заповеди на началника на затвора в гр. Варна.

• от адм. Д. № 1028/2016 г. на ВнАс / л. 184 - 185 / се установява, че е предложено преместване на К.С. в общи помещения с останалите лишени от свобода, но на заседание на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС проведено на 16.10.2014 г., по отношение на ищеца е прието, че не са налице основания за неговото преместване (Протокол № 5 на стр. 186 – 190 и протокол № 6 на стр. 191 – 193 от адм.дело).

• С молба на К.С.Р. за преместване в общи помещения на основание чл. 74, ал. 1, т. 7 ЗИНЗС № 141/20.01.2015 г. е сезирана комисията по чл. 73 ЗИНЗС, като молбата е разгледана на заседание проведено на 12.02.2015 г. и видно от съставения протокол № 1/12.02.2015 г. молбата на Р. не е уважена, тъй като има висок риск от рецидив - 90 т.; висок риск от сериозни вреди и без трайно установена позитивна тенденция към промяна.

В представените текущи доклади за лишения от свобода К.С.Р., като приложение на Книжка на лишения от свобода се дава преимуществено становище, че рискът от сериозни вреди и рецидив е с високи стойности / доклади от 05.02.2008 г., 02.11.2009 г., 02.11.2010 г., 03.05.2012 г., 08.08.2014 г. и 03.11.2015 г. / С психологическо заключение от В. Павлов - инспектор психолог от 13.05.2014 г. е дадено становище, че ищецът има необходимия ресурс за интегриране в общите части на затвора (л. 286 – 312 от преписката на първоинстанционното адм.дело).

Представена е справка от затвора в гр. София (л.142 от адм.дело), от която е видно, че за периода от 2007 г. до 2016 г. 5 от осъдените на доживотен затвор са настанени по общия ред с решение на комисията по изпълнение на наказанията. Видно от представена справка от затвора в гр. Плевен (л.145), за периода 27.06.2007 г.- 11.04.2016 г. няма преместени осъдени на доживотен затвор от зоната с повишена сигурност в общи помещения с останалите лишени от свобода. Видно от справка от затвора в гр. Бургас (л.148), за същия период в общи помещения с останалите лишени от свобода са настанени 13 осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.

В справка / л. 18 и 19 настоящо гражданско дело / е отразена характеристика на поведението на л.св. Р. в хронология от посочената дата 27.06.07г., до 11.04.2016г. Характеризиран е, като конфликтна, импулсивна личност със завишена самооценка за себе си. Болезнено фиксиран, че е жертва на правораздавателната система. Желанието му за реванш с последната е трансформирано в непрестанно писане на жалби и молби, целящи дискредитирането на различни служители от администрацията, използвайки за това и други лишени от свобода с подобни нагласи. Не признава вината си за извършеното престъпление. Оценката на риска е на високо ниво - 90 точки. От м. 08.2014г., е направена корекция на динамичните параметри, основно по първоначално определените проблемни зони които съотношение към правонарушението, взаимоотношения, начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми, междуличностни проблеми и умения за мислене. Нивото за риск от рецидив преди корекцията е било също високо - 95 точки. Рискът от сериозни вреди е на високо ниво, но е претърпял конкретно корекция, към среден риск по четири пункта основно за риск спрямо отделни категории в обществото, главно поради механични причини.

С оглед установената фактическа обстановка, Настоящият въззивен състав счита, че ищецът, въпреки доказателствената тежест, която носи, не е доказал по пътя на пълното и главно доказване, че спрямо него е проявена дискриминация, тъй като не е доказал по пътя на пълното и главно доказване, че спрямо него е налице различно, при това по-неблагоприятно третиране, основано на някой от изброените в чл. 4 ЗЗДискр признаци. - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном по смисъла на пap. 1, т. 14 ДР, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Ищецът в исковата молба твърди, че е проявено спрямо него дискриминационно отношение по защитения от чл. 4 ЗЗДискр признак „лично положение“.Твърдението се основава на факта, че е осъден на доживотен затвор и като доживотно лишен от свобода изтърпява наказанието си във Варненския затвор, при строг режим и не е бил преместен за изтърпяване на наказанието в общи помещения, с други лишени от свобода, каквито условия са били осигурени за други лишени от свобода на доживотен затвор, спрямо които е с еднаква и по-добра личностна оценка.

Правилно ВРС е посочил, че о съждането на едно лице с влязла в сила присъда на доживотен затвор безсъмнено има определящо значение за личностната му характеристика, поради което е възможно да се интерпретира от гледна точка на защитения от чл. 4 ЗЗдиск признак „лично положение“. Законосъобразно ВРС е посочил, че в закона липсва легална дефиниция на признак а „лично положение“, както и че този признак няма и не може да има определено съдържание, а във всеки конкретен случай следва да се разглежда от гледна точка на онези същностни за личността белези, които на практика я обуславят като такава и които предполагат еднаквото приложение на закона.

Правилно и законосъобразно ВРС е посочил, че „ личното положение„ е различно от оценка която се дава на личността, в конкретност и по отношение на ищеца, защото оценката се формира въз основа на продължителни наблюдения - в конкретния случай върху осъдения и оценка на риска. Поради това настоящият въззивен състав изцяло възприема извода на ВРС, че защитеният от закона признак „лично положение“ не може да се разглежда и обсъжда от гледна точка на тежестта на извършеното от ищеца престъпление, спрямо това на други лица, които са осъдени на доживотен затвор и са били изведени в общите помещения през периодите.

Съгласно чл. 53, т.2 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС лишените от свобода на строг режим се настаняват в помещения, които през нощта се заключват, а съгласно чл. 54, т.2 от правилника лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Тези разпоредби са общи за всички лишени от свобода.

З аконодателят е предвидил възможността осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности с решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка за тяхната личност. / В чл. 198, ал. 2 ЗИНЗС, така също в л. 74, ал. 1, т. 7 ЗИНЗС / е отм., бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., но е била действаща за процесния период от 27.06.2007 г.- 11.04.2016 г, чл. 217 от ППЗИНЗС, глава VIII „Изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна" / Решенията на комисията по изпълнение на наказанията само по ал. 1, т. 3 подлежат на обжалване пред окръжния съд по местонахождението на затвора. За останалите законодателят не е предвидил възможност за съдебно оспорване, т.е. преценката на комисията в хипотезите на чл.74, ал. 1 извън т. З ЗИНЗС е била окончателна.

В случая от приложените текущи доклади за оценка на личността на ищеца е видно, че оценката на риска е на високо ниво. Въпреки това ищецът е бил предлаган два последователни пъти за преместване, като отказът е формиран при преценка на комисията по изпълнение на наказанията.

Що се касае до периода преди 01.06.2009 г. в сила са били разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията" /отм., бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г./, като според разпоредбата на чл.127б, ал. 4 осъдените на доживотен затвор, поставени на строг режим, след преценка на риска, който представляват за себе си, за останалите лишени от свобода и за служителите, могат да бъдат настанявани с решение на комисията по чл. 17 в общи помещения с останалите лишени от свобода с право на съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности. Т.е. нормативната уредба регламентираща условията и компетентния орган за вземане на решения за преместване е идентична в действащия и отменения закон.

При анализ на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав достигна до извода, че не е налице различно третиране на ищеца в сравнение с други лица, намиращи се при сходни на неговите обстоателства, поради което не е налице дискриминация - в подобно идентично или сходно положение с ищеца са лицата, които изтърпяват наказание "доживотен затвор без право на замяна", а за тях законодателят е предвидил различни условия, при които се изтърпява това наказание в сравнение с условията, при които се изтърпява наказанието лишаване от свобода за определен срок.

В подобни "сравними сходни обстоятелства" ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание (доживотен затвор без право на замяна) в същия или други затвори в страната, и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр.

П реместване на лица, лишени от свобода с наказание доживотен затвор, се извършва като при всяко преместване комисията по изпълнение на наказанията е следвало да се ръководи от поведението на лишения от свобода и индивидуалните му характеристични данни, след категоризация на риска. По делото липсват конкретни данни, отнасящи се до поведението на лица преместени в други затвори и каква е била преценката на риска спрямо тях. Ето защо, настоящият въззивен състав възприема извода на ВРС, че отказът на комисията по изпълнение на наказанията за преместване на ищеца в общите помещения, не може да се интерпретира като проява на неравнопоставено отношение спрямо него, по защитения от закона признак „лично положение", още по-малко - по останалите признаци по чл. 4 ЗЗДискр.

Не е налице и непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. З ЗЗДискр. Същата би била налице, когато хора, различаващи се по определен признак се третират привидно по един и същи начин, като това води до поставянето в по-неблагоприятно положение на някои от тях.

С оглед изложеното, съдът намира, че не е осъществена пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, чрез неизвеждането му в общите помещения на затвора в гр. Варна, за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тъй като не е налице по-неблагоприятно третиране на същия спрямо останалите лишени от свобода. При липса на проявена дискриминация, не е необходимо да се изследват и останалите елементи от фактическия състав на тази отговорност - вредни последици и причинна връзка между тях и нарушението.

При липса на осъществена дискриминация, на ищеца не се дължи и обезщетение за вреди от неравно третиране.

При отхвърляне на главните искове, неоснователно се явява и искането за присъждане на законни лихви за забава.

Водим от горното, настоящият въззивен състави счита предявените искове за неоснователни.

В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден за заплати на ответниците юрисконсултско възнаграждение, в размери съгласно чл. 37 от ЗПрП и НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ, а именно – 150, 00 лева.

ВЪВ ВРЪЗКА С частна жалба от К.С.Р. срещу Определение № 543/11.01.2019 г, настоящият въззивен състав счита, че жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на ВРС/ към които препраща на осн.чл.272 от ГПК/, че независимо от обстоятелството, че ищецът е освободен от внасяне на такси, същият дължи направените разноски по делото от ответниците., като поради съвпадащите изводи на настоящата инстанция с изводите на ВРС в обжалваното определение, същото следва да бъде потвърдено.

Нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр е аналогична на чл. 83 ГПК, чл. 359 КТ, § 35 ЗСПЗЗ относно иска по § 4и ЗСПЗЗ чл. 7, ал. 1, изр. 3 ЗВСОНИ и др., съгласно които разпоредби ищците не внасят държавни такси по делото, а разноските се поемат от бюджета на съдебната власт. Правилата уреждат отношенията на ищците с фиска, но не ги освобождават от задължението да възстановят на насрещната страна по спора направените разходи, когато искът е изцяло или частично неоснователен. Тези разходи на страната, в чиято полза е разрешен спорът, само защото е имала процесуалното положение на ответник, не мога да останат за нейна сметка, нито й се възстановяват от държавата. Смисълът на уредбата по чл. 78 ГПК е обезщетяване на всяка от страните по делото за средствата, с които е намалена имуществената й сфера по повод съдебното производство, щом съдът е отсъди по спора в нейна полза, а дори и без подобно решение, ответникът има право на подобно обезщетение за съдебноделоводните разноски, ако с поведението си не е станал причина за завеждане на делото - чл. 78, ал. 2 ГПК. Нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, но не предвижда изключение от общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на ответника е намаляло поради неоснователност на претенциите на ищеца.

Настоящият въззивен състав приема, че позоваването на мотивите по делото С. срещу РБ, е също неоснователно, тъй като същото / в частта относно разноските по делото / е свързано с внасянето на държавна такса, а не по отношение направените от ответниците по делото разноски за процесуално представителство.

Воден от горното, СЪДЪТ