Решение № 4495 от 16.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2599/2022 г.

Предявен е иск с правна квалификация чл.346 от ТЗ, вр.чл.347, ал.2 от ТЗ, вр.чл.236, ал.2 от ЗЗД срещу А.•••• ООД. Релевантните факти, предпоставка за уважаване на исковата претенция са установяване на валидно възникнало договорно правоотношение по сключен между страните договор за субЛ./наем, изпълнение на задължението на Л.одателя да предаде /осигури предаването/ обекта за ползване, да предостави свободното ползване на обекта на Л.а в рамките на договорения срок. Неизпълнение на задължението за връщане на веща за релевирания период. Доказателствената тежест е за ищеца. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответника-Л.ополучател следва да установи изпълнение на задължението за връщане на Л.овата веща. При наличните и приети по делото доказателства съдът приема, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по сключен между „А.••••реклама“ООД, в качеството на Л.одател/ първоначален Л.ополучател по договор за финансов Л./ и „А.••••“ООД, в качеството на Л.ополучател договор от 01, 07, 2015год., с предмет предоставената по финансов Л. от 04, 03, 2015год. движима вещ. Същият е именуван договор за наем, но предвид даденото съгласие на първоначалния Л.одател С.Б. ЕООД от 01, 07, 2015год. за предоставяне ползването на веща следва да се приеме, че е налице субЛ.. Не е спорно Л.одателят да е предоставил ползването на процесната машина на Л.ополучателя-ответник „А.••••“ ООД, както и обстоятелството договора между страните да е прекратен считано от 01, 07, 2016год. Ето защо в тежест на ответника –субЛ.ополучател на осн.чл.346 от ТЗ, вр.чл.347, ал.2 ТЗ, вр.чл.236, ал.2 от ЗЗД е възникнало задължение за връщане на веща на Л.одателя. В този случай и доколкото се касае до Л.ов договор продължилото ползване на веща не води до продължаване на срока на договора с оглед изричното изключване на приложението на чл.236, ал.1 от ЗЗД, а с оглед характера на договора е без значение налице или не е противопоставяне от страна на Л.одателя относно ползването на веща. С оглед чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. В този случай според настоящият състав са налице всички елементи от фактическия състав на чл.236, ал.2 от ЗЗД, договорът между страните е прекратен на 01, 07, 2016год., ответното дружество е продължило да ползва Л.овото имущество, включително за периода от 01, 07, 2016год. до 02, 08, 2019год. Ето защо за ответното дружество е възникнало задължение за обезщетение по смисъла на чл.236, ал.2 от ЗЗД за този период. Размерът на обезщетението е средният пазарен наем, но не по-малко от уговореното месечно възнаграждение по договора. Ищецът претендира обезщетение, което остойностява в размер на платените Л.ови вноски по договор за финансов Л. от 04, 03, 2015год. Дължимото такова е определяемо според договорената месечна цена на ползването, а именно в размер на 9550, 00лв. Ето защо за период от 36месеца същото е в размер многократно надхвърлящ исковата претенция, поради което същата е основателна в пълен размер от 194 913, 44лв. Претендират се и имуществени вреди-разноски по принудително връщане на веща- сумата от 1733, 67лв.-д.т. за заповедно производство и 6976, 40лв.-разноски по изп.дело №1432/2019год. по описа на ЧСИ П.. Видно от издадената ЗИ и ИЛ по гр.д.№21622/2019год. по описа на СРС, 49 състав, ищецът е осъден да предаде на Л.одателя процесната вещ принудително. Неизпълнението на задължението на субЛ.ополучателя за връщане на веща продължило до 02, 08, 2019год. е основание за предприемане на действия по принудително връщане срещу ищеца Л.ополучател, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и ИЛ от 10, 06, 2019год. Не се спори между страните разноските по връщане на Л.овата вещ да са признати и погасени от ищеца. Възникналите разноски на кредитора за връщане на веща са в причинна връзка с неизпълнението на задължението за връщане на Л.овата вещ, които представляват имуществена вреда за ищеца-Л.ополучател в пряка връзка с неизпълнение на задължението от субЛ.ополучателя. Ето защо исковата претенция в тази част е основателна. По претенцията с пр.осн.чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД срещу А.••••груп ЕООД и А. С. А.. Същата е основана на доводи за осъществен деликт, а именно възпрепятстване достъпа на ищеца до веща от всеки от ответниците в релевираните периоди: -07, 03, 2017год. до 02, 08, 2019год. от А. А.; -06, 10, 2017год. до 02, 08, 2019год. от А.••••груп ЕООД; Релевантните факти относими към фактическия състав на иска са осъществено противоправно деяние за процесните периоди, настъпила имуществена вреда за ищеца в претендираните размери, причинна връзка между деянието и вредата, вина на ответника физическо лице, а по отношение на ответника юридическо лице установяване това деянието да е извършено от лица, действащи по възложение на ответника. От заключението на СТЕ се установи неистинност на съдържанието на част от представената електронна кореспонденция досежно удостоверен отказ на А. да осигури достъп до движимата вещ за ищеца. Въпреки това от свидетелските показания се установява, че А. А., но в качеството му на представляващ А.••••Г. ЕООД е възпрепятствал достъпа до сградата, в която е разположена машината. От доказателствата по делото се установи А. да се намира на адреса на местодомуване на машината в качеството му на управляващ ответното дружество А.••••груп ЕООД и А.•••• ООД; Ето защо само на това основание исковата претенция срещу физическото лице А. е неоснователна. Самото деяние възпрепятстване достъпа до чужда вещ без основание принципно съдът намира да осъществява противоправно деяние. От данните по делото се установи на 17, 08, 2018год. А. в качеството на представляващ А.••••Г. ЕООД да е отказал да допусне на територията на предприятието Р. К., представляващ А.••••Р. ООД и други лица, включително представители на Н. България ЕООД, но във връзка с искане за „тестване на машина за фибер лазерно рязане ЕСО 1530 1000, като лицата от Н.Б. ЕООД е посочено, че следва да направят професионална оценка за годността на машината“. В този смисъл отказа на представляващото А.••••Г. ЕООД лице е неотносим към релевираното основание осуетяване на достъпа до машината за демонтаж и връщане на Л.одателя; От друга страна претендираните имуществени вреди-платени Л.ови вноски не са в причинна връзка с деянието на ответниците. Вредите които ищецът търпи от евентуалното противоправно деяние досежно достъпа до веща са свързани с лишаване от ползване/ пропуснати ползи/ от осуетения достъп /осуетено производство на рекламни материали/, невъзможност от реализиране на доход. Такива вреди по делото не се претендират и не се доказват, с оглед релевираните твърдения. Плащането на Л.ови вноски от ищеца в изпълнение на договорно задължение по договора за финансов Л. има самостоятелен характер и представлява ресурс, който Л.ополучателят плаща, за да си осигури възможността за ползване на веща. Осуетеното ползване на Л.овата вещ не е в причинна връзка с тези разходи. Същевременно от ищеца не са релевирани твърдения за неоснователно обогатяване на ответниците, в който случай обедняването на ищеца би могло да е съпоставимо с плащането на вноските по договор за Л.. Претенцията за разноски по връщане на веща, с оглед липсата на установено противоправно деяние е неоснователна. По разноските: Предвид изхода от спора и съобразно уважената част от исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски на ищеца, които съдът намира за доказани в размер на общо 14151, 64лв., от които 9801, 64лв.- д.т., 350, 00лв.-в.л. и 4000, 00лв. лв.-адв. възнаграждение. /Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. Минималното адв. възнаграждение по НМРАВ е 5602, 47лв. в ред. към датата на ДПП - 15, 03, 2022год. Представени са доказателства за платено адв. възнаграждение в размер на 4000, 00лв., което е под минимума./ С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на А. А. и А.••••Г. ЕООД се дължат разноски: на А. А. 272, 00лв.-в.л., а на А.••••груп ЕООД -274, 00лв.-в.л. Мотивиран от изложеното Софийски градски съд