Решение № 73 от 25.6.2020 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 250/2020 г.
Окръжен съд - ПлевенНаказателно25.06.2020 г.докладчик ВЪРБИНА ГАНЧЕВА МЪЛЧИНИКОЛОВА
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27 от 25.02.2020 г. на Районния съд – Кнежа, постановено по АНД № 242/ 2019 г. по съображенията изложени в настоящото решение. Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба и касационен протест.
Мотиви
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа“ НПК, вр. чл. 378, ал. 5 НПК. Образувано е по въззивния протест на прокурора Ангел Танев – Районна прокуратура гр. Плевен, подаден против Решение № 27 от 25.02.2020 г. на Районния съд – Кнежа, постановено по АНД № 242/ 2019г. Със съдебния акт, предмет на протеста, първоинстанционният районен съд гр. Кнежа, признава обвиняемия Д.В.Д., роден на •••г. в гр.Кнежа, с ЕГН•••••••••• •••, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан за НЕВИНЕН в това, че: На 18.09.2019г. в гр.Кнежа, обл.Плевен, на ул.“•••“ е управлявал моторно превозно средство /МПС/-лек автомобил „•••“ с номер на рамата ••• без регистрационни табели, като моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред-със служебно прекратена регистрация за срок от 6 месеца от 18.08.2018г. На осн.чл.378, ал.4, т.2 от НПК вр.чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК, ОПРАВДАВА обвиняемия Д.В.Д., роден на •••г. в гр.Кнежа, с ЕГН•••••••••• •••, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан по описаното по-горе обвинение, за което е внесено в РС-гр.Кнежа Постановление за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн.чл.78а от НК с №419/2018г. от 18.10.2019г. по описа на РП-Кнежа, понастоящем РП-Плевен, ТО-Кнежа. В протеста се съдържа оплакване, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът се е позовал на несъответствие при изписване датата на деянието в диспозитива на постановлението по чл. 375 НПК, внесено в РС – Кнежа с предложение за освобождаване на Д.В.Д. от наказателна отговорност за деяние по чл. 345, ал.2 от НПК с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Сочи се в протеста, че в с постановлението по чл. 375 от НПК не се повдига обвинение, тъй като такова обвинение при правилно изписване датата на деянието е било предявено на обв. Д. на досъдебното производство. Освен това, в обстоятелствената част на постановлението е правилно посочена датата на деянието 18.09.2018г., докато в диспозитива му е допусната техническа грешка, като е посочена година „2019“. Моли окръжния съд да отмени решението на първата инстанция и постанови ново, като наложи административно наказание на обвиняемия Д.Д. на основание чл.78а от НК. Протестът се поддържа в открито съдебно заседание от прокурора. Излага съображения, че грешно изписаната дата на деянието в диспозитива на постановлението по чл.375 от НПК е следвало да бъде поправена от в съдебното заседание или съдът да върне делото на прокурора за отстраняване на техническата грешка. Предлага на съда да отмени протестираното решение и върне делото на първата инстанция или на прокурора за отстраняване на техническата грешка. Ответникът по протеста лично и чрез защитника си – адв. Г.С. – САК изразяват становище, че протестът е неоснователен, а присъдата следва да бъде потвърдена. Излагат подробни съображения, включително и относно това, че регистрацията на лекия автомобил, собственост на ответника по протеста е била прекратена на основание чл. 143, ал.11 от ЗДвП – специален закон, без да е проведена процедурата по ал.10 по уведомяването на водача в, който в 14 дневен срок може да възрази. Ответникът Д.Д. в своя защита лично изразява становище по законосъобразността на Заповед № 18-0309 -000058 от 21.08.2018г. с която временно е прекратена регистрацията на лекия му автомобил е незаконосъобразна и освен това не му е връчена, поради което не е породила своето действие. Освен това той си имал валидна регистрация на лекия автомобил, която не е прекратена, тъй като с решение на ВАС заповедта от 2017. е обявена за нищожна, но вместо да му върнат табелите, му е направена незаконосъобразно нова регистрация. Плевенският окръжен съд като взе предвид отменителните основания изложени в протеста, доводите на страните и след обсъждане на доказателствата поделото извърши цялостна проверка относно правилността на решението в рамките по чл.319 от НПК. Относно допустимостта на протеста, съдът се е произнесъл с Определение № 242/28.04.2020г. по реда на чл.317., вр. с чл. 252, ал.1 от НПК. Разгледан по същество протестът е неоснователен. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел, че от данните по делото не се установява обвиняемият Д.Д. да е осъществил фактическия състав на престъплението по чл. 345, ал.2 от НК, тъй като не е управлявал лекия си автомобил, който не е регистриран по надлежния ред на 18.09.2019 г. Първоинстанционният съд е посочил, че постановлението по чл. 375 НПК е внесено в РС- Кнежа за деяние извършено на 18.09.2019г., но от доказателствата по делото не се установява на тази дата обвиняемият да е управлявал лекия си автомобил „•••“ с посочения номер на рамата. Въззивният съд намира, че крайният извод на първата инстанция, поради което Д. Д. е оправдан, е правилен но по съображения, които са различни от изложените в мотивите към решението, предмет на въззивен контрол. От доказателствата по делото, окръжният съд намира за безспорно установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Със Заповед № 17-0938-000571 от 07.03.2017.г на началника на сектор“ Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР – Плевен, на основание чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата, на Д.В. Д. е приложена принудителна административна мярка „ прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство •••“ Рег. № ••• за срок от осем месеца. Заповедта е обжалвана от обвиняемия. С Решение № 242/ 07.06.2017. Административният съд гр. Плевен, по а.д. № 235/ 2017щ. е отхвърлил жалбата му като неоснователна. Обвиняемият е обжалвал това решение пред Върховния административен съд. С Решение № 10584/ 16.08.2018г. постановено по адм. Дело № 9061/ 2017г, ВАС е отменил Решение № 242/ 08.06.2017г. на Адм. съд.. Плевен по а.д. № 235/ 2017г и вместо него е ОБЯВИЛ нищожността на Заповед № 17-0938-000571 от 07.03.2017 г. на началника на сектор“ Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР – Плевен, издадена на основание чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата, с която на Д.В. Д. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата „ прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за срок от осем месеца. След обявяването на горепосочената заповед за нищожна, на обвиняемия не са върнати регистрационните табели, а е направена нова регистрация на същия лек автомобил „•••“ с нов Рег. № •••. На 21.08.2018 г. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0309-000058, по чл.171, т.2А от ЗДвП издадена от мл. автоконтрольор Цветослав Венелинов ОД МВР- Враза, упълномощен със Заповед рег.№ 369з-1400/02.08.20818 на Директора на ОД МВР – Враза, е прекратена регистрацията на лек автомобил „•••“ рег. № ••• за срок от шест месеца. Допуснато е предварително изпълнение считано от 02: 00ч на 18.08.2018г. като са свалени двете регистрационни табели. На 18.09.2018щ. около 10: 00 ч. обвиняемият управлявал лекия си автомобил със снетите рег. табели по ул. „••• „ гр. Кнежа. По сигнал бил спрян от служителите на РУМВР - Кнежа Станислав Христов и Сивия Стоянова. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Влезлите в сила решения на съдилищата, включително и това на ВАС са задължителни за всички. Нищожните актове на държавната администрация не са в състояние да породят никакви правни последици. Обявяването от Върховния административен съд за нищожна на първата Заповед№ 17-0938-000571 от 07.03.2017.г издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП от ВАС, означава, че тази заповед изобщо не е породила своите правни последици, т. е. регистрацията на посочения лек автомобил - •••“ с Рег. № ••• никога не е била прекратявана и поради това е валидна и направена по надлежния ред. В чл. 143, ал.12 от ЗДвП е посочен реда за възстановяване на служебно прекратената регистрация на МПС, която препраща към Наредба І-45/ 2000 г., в случаите, когато са отпаднали основанията за налагане на тази принудителна административна мярка. Видно от разпоредбата на чл. 21, ал.4, т.1 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета … „ изрично е посочено, че регистрацията на МПС се възстановява служебно – в случаите на отмяна на наказателното постановление и/или ЗППАМ, като се възстановява статусът на свидетелството за регистрация и се отразява връщането на табелите с регистрационен номер и свидетелството за регистрация част втора в АИС – КА Т. На още по- силно основание, след като посочената заповед е било обявена за нищожна, сектор „Пътна полиция“ е следвало незабавно да върне свалените регистрационните табели на собственика на лекия автомобил, както и свидетелството за регистрация, ако му е било отнето по реда на чл. 171, т.2а ЗДвП. В нарушение на посочените нормативни разпоредби, вместо да заличат временното прекратяване регистрацията на лекия автомобил, собственост на обвиняемия, и да му върнат свалените регистрационни табели, сектор „Пътна полиция“ незаконосъобразно и е направил нова регистрация на същия лек автомобил с нов Рег № •••. Така на практика, един лек и същ лек автомобил е получил две регистрации, при положение, че първоначалната му регистрация с Рег. ••• е валидна и поради нищожността на Заповед №17-0938-00057/07.03.2017г. никога не е била прекратявана временно или постоянно. От доказателствата по делото е видно, че със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 18-0309-000058/21.08.2018 г. в действителност е била прекратена, считано от 18.08.2018г. втората и по същността си нищожна като противоречаща на закона регистрация на лекия автомобил на обвиняемия с рег. № ••• Същевременно лекият автомобил „•••“ е бил с редовна и законосъобразна регистрация с Рег. № ••• към датата на инкриминираното деяние 18.09.2018 г.въпреки, че по вина на администрацията на „Пътна полиция“ Враца, не са му били върнати регистрационните табели. Обстоятелството, че на тази дата Д.Д. е управлявал автомобила си без регистрационни табели, не може да се вмени във вина на обвиняемия, тъй като в нарушение на закона, след решението на ВАС, регистрационните табели не са му били служебно върнати. Гражданите не следва да понасят неблагоприятните последици, които са резултат от незаконосъобразните и некомпетентни действия на държавната администрация. При това положение с управлението на посоченото МПС от Д.Д. на 18.09.2018г. в гр. Кнежа без регистрационни табели, той не е осъществил обективно фактическия състав на чл.345, ал.2 от НК, тъй като лекият автомобил е бил със законна и редовна регистрация с Рег.№ •••, която не е била прекратена и не е обект на Заповед № 18-0309-000058/21.08.2018г. за прилагане на принудителни административни мерки, на която се основава обвинението срещу Д.Д.. Съдът намира, че в случая няма съмнение коя е датата на деянието, за което обвиняемият е предаден на съд, а именно 18.09.2018г., въпреки допуснатата техническа грешка при изписване на годината в диспозитива на постановлението по чл. 375 от НПК. Управлението на лек автомобил без регистрационни табели, ако той си има надлежна регистрация, не е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 345, ал.2 от НК. Именно такъв е и настоящият случай. След като Д.Д. на посочената дата и място обективно не е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.345, ал.2 от НК, то същият следва да бъде оправдан, каквото е и крайното решение на първостепенния съд, макар и с различни мотиви. Предвид изложените съображения, съдебният акт, предмет на въззивния протест следва да бъде потвърден, но с мотивите изложени от Окръжния съд - Плевен в настоящото решение, тъй като не са налице основания за неговата отмяна. Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК Плевенският окръжен съд
Цитирани разпоредби
15- чл. 375 НПК
- чл. 345, ал. 2 НК
- чл. 171, т. 2
- чл. 143, ал. 11 ЗДвП
- чл. 143, ал. 12 ЗДвП
- чл. 78 НК
- чл. 252, ал. 1 НПК
- чл. 319 НПК
- чл. 338 НПК
- чл. 345, ал. 2 НПК
- чл. 378, ал. 5 НПК
- чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК
- чл. 21, ал. 4, т. 1
- чл. 317
- чл. 345, ал. 2