Решение № 1770 от 10.12.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 499/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба на директор на Агенция за държавна финансова инспекция – [населено място], депозирана чрез главен юрисконсулт Д. М., против Решение № 240/30.09.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1201/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 11- 01- 779/03.04.2025г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция [населено място], с което на основание чл. 250, във вр. с чл. 259 от ЗОП на Н. И. С., [населено място], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 9900 лева за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 13, във вр. с чл. 79, ал. 1, т. 3 б. „б“ от ЗОП. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че неправилно районният съд е отменил наказателното постановление, възприемайки позиция за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Счита, че при последвалото изменение на относимата нормативна уредба не е отпаднала наказуемостта за възложителя при провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, когато не са налице основания за провеждането ѝ, тъй като в новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП е предвидена санкция за аналогично деяние. Въз основа на наведените доводи, отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото наказателно постановление. Претендира разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му юрисконсулт Д. М. е депозирано писмено становище, съдържащо изявление, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответната страна, Н. И. С., депозира писмен отговор посредством адвокат С. Щ. С. от Адвокатска колегия – Шумен, в който излага доводи за неоснователност на оспорването. Отправя претенция за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат С.. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка: Със Заповед № ФК -10-789 от 19.08.2024г., издадена от директора на АДФИ, на И. П. Г. - държавен финансов инспектор в АДФИ било възложено да извърши финансова инспекция на Община Шумен. Част от предмета на проверката бил да се провери законосъобразността на сключени през 2023г. договори за обществени поръчки в резултат на проведени процедури на договаряне по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗОП, относно наличие на условия за прилагането им. При извършената проверка на документацията, свързана с проведени през 2023г. процедури по реда на ЗОП за възлагане на обществени поръчки било установено следното: Н. С. заемал длъжността зам. кмет на Община Шумен. Със Заповед № РД-253120/04.12.2023г., кметът на община Шумен, в качеството му на възложител е делегирал на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП правомощия на длъжностното лице арх. С., заместник кмет по Строителство и екология на общината да организира и провежда процедури по реда на ЗОП с предмет: всички доставки по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, строителство и услуги в сферата на строителството и екологията. С Решение № [рег. номер] от 15.12.2023г. арх. Н. С. открил процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП пряко договаряне с предмет: „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на Община Шумен и нейните структури и за нуждите на „ДКЦ 1“ ЕООД“. Обществената поръчка била регистрирана в електронния регистър на АОП под номер 00138/2023-0081, а решението публикувано в РОП на 15.12.2023г. Обектът на поръчката е доставки по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, а вида на процедурата - пряко договаряне. В Решението било посочено, че поръчката се възлага съгласно чл. 182, ал. 1, връзка с чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „б“ от същия закон /липса на конкуренция поради технически причини/. Процедурата била обявена с основен СРУ код 09310000 "Електрическа енергия", с прогнозна стойност 198 000 лв. без ДДС и срок за изпълнение 1 месец. С решението за откриване на процедурата упълномощеното лице – жалбоподателят мотивирал приложимото основание по ал. 1, със следното: "Община Шумен откри обществена поръчка със същия предмет, която бе прекратена, тъй като се констатира нарушение, което на етапа, до който е достигнала процедурата не може да бъде санирано. Издаденото решение се обжалва от единия от участниците. След произнасяне на КЗК в полза на възложителя е пусната нова обществена поръчка чрез открита процедура по реда на чл. 18, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗОП. Към настоящият момент същата не е приключила и все още не е избран изпълнител. Това доведе до невъзможност Възложителят да подаде в срок до 10-то число на месеца документи за доставчик на ел. енергия на свободния пазар, от което следва, че ако не се сключи договор с настоящия доставчик. Възложителят ще бъде принуден да премине към Доставчик от последна инстанция, което ще оскъпи цената на тока с близо 30%". Посочил е лицето, с което възнамерява да сключи договор – "ЕНЕРГО–ПРО Енергийни услуги" ЕАД [населено място], като се е възползвал от разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 1 от ППЗОП и не е одобрил и не е изпратил покана. В резултат на проведената обществена поръчка на 29.12.2023г. между Община Шумен, представлявана от арх. С. /като възложител/ и "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД [населено място] /като изпълнител/ е сключен договор № е ЗОП-20230081-01 на стойност до 198 000 лв. без ДДС, за срок от 1 месец, в сила от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г. При извършената проверка за законосъобразност на сключения договор, в резултат на проведената процедура на договаряне по реда на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, относно наличие на условия за прилагането ѝ, посочени в закона, държавния финансов инспектор – Г. счела, че в мотивите за избора на правното основание за възлагане на поръчката /чл. 78, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗОП/ не са представени обосновани доводи и относими документи, които да изяснят и докажат, че предложеното за изпълнител дружество "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни системи" ЕАД е единственото, което разполага с техническите възможности да изпълни предмета на обществената поръчка. Също така в Решението за възлагане на поръчката по договаряне, жалбоподателят не е поставил условие доставките на електроенергия да са обвързани с някакви технически изисквания, а е посочил само, че поръчката се възлага "с оглед обезпечаване доставката на ел. енергия за нуждите на посочените обекти". При извършената от финансовия инспектор Г. проверка за законосъобразност на сключения договор, в резултат на проведената процедура на договаряне по реда на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, относно наличие на условия за прилагането ѝ, посочени в закона установила, че не може да се изведе заключение, че възлаганата поръчка е ограничена до конкретен изпълнител по технически причини, т. е. не съществува друга алтернатива или заместител за изпълнение на дейностите и отсъствието на конкуренция не се дължи на изкуствено стесняване параметрите на поръчката. Въз основа на резултатите от извършената проверка, И. Г. съставила АУАН № 11-01779/09.10.2024г., с който на Н. С. е вменено извършено на 15.12.2023г. нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗОП. В съставеният АУАН, държавният финансов инспектор обстойно анализирал всяко едно изречение от мотивите на възложителя за провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП. При предявяване и връчване на акта, жалбоподателят саморъчно отразил следното: „Възразявам срещу акта. На допълнително основание считам, че не съм пасивно легитимиран да отговарям за залегнатите обстоятелства в АУАН“. Писмено възражение не е било депозирано в срока по чл. 44 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното НП като възприел констатациите съдържащи се в АУАН. При тази фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление било съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдебният състав посочил също, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на соченото за нарушител лице да разбере, в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът констатирал, че Н. С. е санкциониран съобразно разпоредбата на чл. 250 от ЗОП, която в редакцията към момента на извършване на нарушението (обн. - ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016г.) предвижда, че възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 - 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. Впоследствие, към момента на извършване на финансовата проверка, съставяне на АУАН и издаване на НП разпоредбата на чл. 250 от ЗОП е била изменена /ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024г./ и от този момент не предвижда наказание за незаконосъобразно провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, каквото е повдигнато обвинение на С., а касае само процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 3-7 от ЗОП. Към момента на финансовата проверка, съставяне на АУАН и издаване на НП вече е била в сила разпоредбата на чл. 250а от ЗОП, приета с ДВ, бр. 88 от 2023г., в сила от 22.12.2023г., която разпоредба предвижда наказание на възложител, който обаче сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 - 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането ѝ. Съдебният състав посочил, че с изменението на чл. 250 от ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), деянието „провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона“ е отпаднало като такова, не е обявено за наказуемо с административно наказание към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП, поради което не е административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Доколкото на Н. С. е наложено административно наказание за „откриване на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13, без да са налице условията, посочени в закона“, а не за „сключването на договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона“, при липсва тъждество в нарушенията по смисъла на чл. 250 и чл. 250а от ЗОП, при тези обстоятелства съставът на Районен съд - Шумен приел, че е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН – преди съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца. В случая е отпаднала наказуемостта по административен ред на извършеното деяние „провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13, без да са налице условията, посочени в закона“. Воден от тези съображения въззивният съд отменил атакуваното наказателно постановление. Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за отмяна на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което съдът препраща към тях, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК. Касационната съдебна инстанция не споделя сочените от касатора отменителни основания, свеждащи се до твърдения за липса на условия за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, с оглед изразеното становище, че наказуемостта на деянията от вида на процесното не е отпаднала, а такава е предвидена в новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП. Не може да бъде възприето становището, че и в двете разпоредби - чл. 250 /преди изменението/ и чл. 250а от ЗОП, се предвижда наказуемост за провеждане на процедура в нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, аргументирано с факта, че елемент от фактическия им състав е провеждането на процедура на пряко договаряне, без да са били налице съответните условия за това, а също и сключването на договор в резултат на неоснователно проведената такава процедура. Провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1 от ЗОП и сключването на договор в резултат от такава процедура не са идентични понятия. По-конкретно, към момента на извършване на деянието е била в сила разпоредбата на чл. 250 от ЗОП в редакцията ѝ към ДВ, бр. 13/2016г., в сила от 15.04.2016г., в която е предвидено, че се наказва възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3-10 или т. 13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. С ДВ бр. 88/2023 г., в сила от 01.01.2024г., чл. 250 от ЗОП е изменен, като актуална и към момента е разпоредбата му, в която е предвидено: „Възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 7, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 20 000 лв.“, т. е. от текста е отпаднала процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП. Следователно, след настъпилото изменение на тази разпоредба, законът не предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, т. е. на процедура чрез пряко договаряне. В същия брой на ДВ е публикувано изменение, с което е приет нов текст - чл. 250а от ЗОП, в сила от 22.12.2023г., който гласи: „Възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10, и не повече от 24000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 13.“ Тази административнонаказателна разпоредба въвежда нова форма на изпълнително деяние на нарушението - сключване на договор, в резултат от процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона. Деянието, вменено на ответника обаче, е различно и се изразява в провеждане на процедурата, без да са налице условията за това. При тези обстоятелства настоящата инстанция приема, че е осъществена хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, до какъвто правилен извод е достигнал и районният съд, а именно, че преди влизането в сила на процесното наказателно постановление са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца - отпаднала е наказуемостта по административен ред на извършеното нарушение. В допълнение следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 250а законът въздига като нарушение нова форма на изпълнително деяние. Да се сподели позицията на касатора, че процесното деяние е съставомерно и по чл. 250а от ЗОП, би означавало да се въведе съществено изменение във фактите на административнонаказателното обвинение, което е недопустимо. Следва да се има предвид също, че както по силата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, така и според доктрината и съдебната практика, наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава по аналогия, нито по пътя на недопустимо разширително тълкуване, а именно такова е тълкуването на закона, предложено от касатора. Поради изложеното касационният състав се солидаризира с решаващия правен извод на предходната инстанция, мотивирал я да отмени правораздавателния акт, с оглед на което решението, предмет на касационен контрол, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника за настоящата инстанция. По делото са приложени доказателства за ангажиране на процесуално представителство от адвокат С. С. по силата на Договор за правна защита и съдействие от 08.12.2025г., като касаторът следва да заплати в полза на ответната страна разноски в размер на 1300 лева, който се явява съответен на осъщественото правно съдействие, изразяващо се в изготвяне на писмен отговор на касационната жалба и процесуално представителство в хода на проведеното открито съдебно заседание. В този смисъл, възражението за прекомерност на платеното от ответника в касационното производство адвокатско възнаграждение, е неоснователно. Претенцията на ответника за присъждане на разноски и за протеклото производство пред районния съд следва да бъде отклонена, доколкото такива са му били присъдени със съдебния акт, постановен от предходната инстанция. Водим от горното Шуменският административен съд